Адвокат на бившия легионер Дянко Марков* губи дело, иска дискусия, щял да си покани приятел…

Адвокатът на бившия легионера Дянко Марков* иска публична дискусия с моя милост, щял да си покани приятел-евреин? Т.е. иска явно някакъв вид реванш, трети мач – извън правилата? Но защо ли? Защото…

… Защото преди няколко дни, след четири години съдебен тормоз срещу журналистката и правозащитничка Юлиана Методиева, приключи съдебната сага (за която и аз съм писал), в която бившият депутат и бивш легионер Дянко Марков я съдеше за клевета и обида.

Юлиана Методиева беше оправдана от всички възможни съдебни инстанции! 

Във връзка с края на делото и влизането в сила на оправдателната присъда, сайтът “Барикада” публикува статия под заглавие

Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление

 

На публичната ми стена във Фейсбук аз пуснах и друга статия, от сайта “Маргиналия”, с по-неутрално заглавие “Софийски градски съд окончателно отхвърли жалбата на Дянко Марков, 4 годишната сага приключи“.

Пуснах я със следния мой коментар:

НАЙ-ДОБРАТА НОВИНА НА ГОДИНАТА!
Бившият депутат и бивш легионер Дянко Марков, който бе завел дело за клевета и обида срещу журналистката Yuliana Metodieva от Marginalia, си получи заслуженото: не просто отхвърляне на иска и оправдаване на Юлиана Методиева, но и много повече!
Вече е ясно, че когато някое обществено лице публично заяви, че евреите от Тракия и Македония са “враждебно население” и че депортацията им е била извършена по “сравнително човешки начин”, то няма как тези изказвания да не бъдат възприемани като антисемитски.
Ясно е, че свободата на словото не може да бъде уплашена със съдебни дела и закани.
Ясно е, че подкрепящите Дянко Марков вече не могат да твърдят, че не са знаели какво е говорил и какви идеи е подкрепял. Във връзка с това да видим каква ще е реакцията на евродепутата Andrey Kovatchev(Andrey Kovatchev), който преди време беше поканил Дянко Марков в Европарламента, за да обясни колко били добри антикомунистите, но без да спомене нито дума за това колко са били лоши според него, антикомуниста, депортираните наши сънародници – евреи от Тракия, Македония и Пиротско.

Поздравления за Юлиана, за нейната адвокатка Irina Aleksova, за Организация на евреите в България “Шалом” и всички, които подкрепиха Юлиана в нелеката – и непредизвикана от нея! – битка за истината и в защита на свободата на словото.

Ако се питате защо говоря в началото за адвоката на Дянко Марков, сами го открийте в копирания от публичната ми страница текст (добавил съм няколко илюстрации, за да изглежда по-подреден този разговор).

Във Фейсбук хора започнаха да споделят и коментират под статуса ми, например:

Виолета Димитрова Вили Поздравления за всички, които вярваха в справедливия изход на това срамно дело! Много ми е любопитно кои медии ще ни информират за това и как ще го коментират!

Robert Djerassi Поздравления за Юлиана и всички, които я подкрепиха в тази епична битка за истината! Най-после един публичен шамар за всички захласващи се по лъжепатриотите и отричащи холокоста.

София Коен пусна емоджи с ръкопляскащи ръце. 

Четвъртото съобщение бе от някой си Станислав Станев:

Stanislav Stanev Г-н Марковски, съдът казва, че “Макар от обективна страна да се доказа извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата, правилно контролираният съдебен състав е достигнал до заключение, че деянието не е осъществено от субективна страна.”
Т.ее съдът приема, че има престъпление, ама я оправдава, защото тя не съзнавала какво върши.

На което аз отговорих:
Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, разбирам Ви – Вие сте фен на Дянко Марков (вижте прикачената по-долу картинка, която свалих от стената Ви), но както сте цитирал избирателно на стената си, така цитирате избирателно и по-горе.

 

От страницата на Станислав Станев (източник: Фейсбук)

Виждате ли, думите му за “нулата” е всъщност не за да се каже истината за българските евреи (тогава щеше да фигурира и числото 11 343), а за защита на пронацисткото управление на цар Борис III.
Думите на г-н Марков за “враждебното население” са по адрес на депортираните наши сънародници. От неговите изказвания пред НС и в годините след това, става ясно, че г-н Марков има ясна позиция: депортираните са правилно депортирани (човекът търси защитни аргументи чак в САЩ), а царят и пронацисткото му управление са невинни (“нула”).
Както знаем от историята обаче, няма съюзник на нацистите, който да е невинен (вкл. и болшевиките на Сталин – нарочно ги споменавам, защото мнозина не знаят истината за отношенията между СССР и Германия от 1939 до 1941 г.).

Но запитал ли сте се защо Дянко Марков (и, по всяка вероятност някакви негови съветници?) се захванаха с думите на Юлиана Методиева от 2015 г., а не с тези на Александър Симов от 2014-а?

Дянко Марков по време на церемония за награждаване със знак на МО

Ето какво пише Александър Симов:
“Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”

Ако толкова е бил засегнат от една дума в едно изречение, как не се засегна от другите? Не, не отговаряйте – това е личен въпрос, само г-н Марков може да отговори на него. Но, ако случайно го познавате, може да го попитате и да отговорите с какво една дума от г-жа Методиева е по-силна от десетина от журналист с много по-голяма трибуна от сайта “Маргиналия”.

Помислете върху неговите собствени думи:
„Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“

Какво да помислите ли? Например защо в четири изречения има толкова много лъжи?
1. Депортацията на мирно население Е не само военно престъпление, но и престъпление срещу човечеството.
2. Има разлика между “враждебно” и “вражеско”, но няма доказателства нашите сънародници-евреи да са били нито едно от двете. Дори и да бяха, обаче, те пак си остават мирно население, виж т. 1.
3. САЩ не са депортирали никого, а са ги интернирали. Дянкомарковци вероятно си мислят, че интернирането на останалите български евреи из цяла България е ОК, щом оправдават депортацията…?
4. В САЩ приеха специален закон, подписан от Рейгън, за да обезщетят тези несправедливо и престъпно интернирани хора.
5. Намесването на българския народ е хитро, но нагло, защото решението за депортацията е на българските пронацистки власти, а не на някакво митично “германско командване”. Това “германско командване” не е командвало окупираните (или “обединени”, според патрЕотите) земи, те са под юрисдикцията на царство България.

Така че, не се опитвайте да тълкувате присъдата въз основа на едно изречение, прочетете я цялата, заедно с мотивите. Не знам дали сте запознат с тях, но аз ги прочетох и няма подобно тълкуване на Вашето.

Друг коментар на думите на г-н Станев бе този:

Виолета Димитрова Вили “Т.ее съдът приема, че има престъпление, ама я оправдава, защото тя не съзнавала какво върши.” – неправилно заключение! Разликата между обективната страна и субективната страна на инкриминираното деяние /не – престъпление!/ е в ключовата дума “вина”. Съдът е приел, че такава няма!

Аз ѝ обърнах внимание:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-жо Димитрова, г-н Станев си е сложил снимка на останалия в историята на страната с изказването си за евреите като “враждебно население” Дянко Марков. Нормално е да иска да обясни оправдателната присъда по всякакъв странен начин…

Г-н Станев продължи:

Stanislav Stanev Господин Марковски, изказването на господин Марков, което съм сложил на корицата си (и което явно ви е трън в очите) е есенцията от неговото изявление.
А това за “враждебното население” е реплика, която не просто е извадена от контекста. Това е манипулация, с която тези, които нападате достойния българин, де факто, се гаврите с паметта на пострадалите евреи. Наистина съжалявам, че не се появихте в съдебната зала на делото. С удоволствие щях да ви гледам смутената физиономия, след като чуете думите, които свидетелите – евреи казаха за Дянко Марков. И щях да ви препоръчам да обясните на тях (спасените) вашата концепция.
Знам, че хората с комунистически убеждения ги боли от истината, но за нас истината е по-ценна от техните чувства и усещанията.
А това, че сте стигнали дотам да цитирате хора като Александър, Симов е прекрасна илюстрация на нивото на тези, които не могат да изтърпят скромното величие на България и търсят успокоение в думите на хулителите на българщината.

Емблемата на СМНЛ, чийто член Дянко Марков е бил.

И аз също:
Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, объркал сте се нещо.
Първо – грешите, като мислите, че нещо на стената Ви може да ми е “трън в очите” (при това сте сигурен в грешката си, защото използвате думата “явно”).
“Това”, за “враждебното население” не е извадено от контекста, защото г-н Марков дълги години рекламира пронацисткото управление на цар Борис III, което включва не само влизане в Тристранния пакт, не само обявяване война на САЩ и Великобритания, но е предхождано от приемането на антихуманните закони и стриктното им прилагане. И, разбира се, включва депортацията на ‘враждебното население”, която е неотменима част от това управление, при това кървава част – от 11 343 души оцеляват едва шепа хора.
Никаква манипулация не е това да се цитира какво е казал Дянко Марков; ако е било грешно изказване, той е имал близо 20 години да се разкае за него; не го е сторил, следователно държи на точно тези думи – впрочем, цитираното в статията в “Барикада” негово друго изказване, че били депортирани в сравнително човешки условия, за които не кой да е, а Симеон Сакскобурггтоски пише в сайта си, че са били “конвоите на смъртта”. Толкова по въпроса за “изваденото от контекста изказване”.
Впрочем, съдът явно е разбрал, че когато един човек нарича евреите “враждебно население”, то няма как нормалните хора да не си помислят, че този човек е антисемит.
По-нататък изпадате в опит за психологически анализ; нямам представа дали сте психолог, но неясно е защо разсъждавате над хипотетична ситуация. Не съм бил, уви, в съдебната зала, но съм оказвал всякаква помощ на Юлиана Методиева – както бих правил за всеки журналист, нападнат в съда от самозабравили се бивши легионери и хора, наричащи депортираните наши сънародници “враждебно население”.
Сетне – ни в клин, ни в ръкав – тръгвате да говорите за комунистически убеждения. Нямам представа за какво говорите, но ако имате предвид, че феновете на нацизма са близки до комунистите (които, както знаем, са били съюзници с нацистите от 1939 до 1941 г.), то ще се съглася с Вас – тях ги боли от истината. Сега навярно ги боли, че една честна жена е оправдана от наглото дело за обида и клевета.
А цитирането на Александър Симов направих само с една цел – и тя е постигната – да Ви помоля да попитате (ако го познавате) Дянко Марков защо се е възмутил от 1 (една!) дума на Юлиана Методиева, но не от много повече думи, написани и публикувани в “Дума”.
Ще завърша, като цитирам част от собствените Ви думи, които много добре пасват на цялата ситуация: наистина има хора, “които не могат да изтърпят скромното величие” на истината за пронацисткото управление на царство България. Има и такива, които не могат да изтърпят истината за комунистическото управление на страната.
И едните, и другите не могат да намерят успокоение в истината. А моята скромна персона е обяснило на разбираем език в книгата “Уловени в Мрежата” историческата истината и за пронацисткото и антидемократично управление на цар Борис III, и за антидемократичното и просъветско управление по времето на комунизма. Ако повече хора бяха готови да приемат истината и за двете едновременно, а не само за онова, което им изнася, държавата нямаше да е на това дередже.

_____
* – Когато използвате думата “българщина”, бихте ли пояснил какво имате предвид? Защото, ще се съгласите, че звучи леко странно, ако я поставите в контекста на други подобни думи: “германщина”, “австрийщина”, “американщина” и т.н.

И пак г-н Станев:

Stanislav Stanev Аз съм изчел стенограмата от пленарното заседание и съм наясно в какъв контекст е казана всяка реплика. Затова съм наясно, че Дянко Марков е жертва на идеологическа агресия от страна на някои комунисти, които се пребоядисаха и имат медийна трибуна. Истинското отношение на полк. Марков към евреите се вижда, както от снимката на корицата, която толкова ви боде очите, така и от отношението на неговите приятели евреи, които дойдоха да го защитят в съда, а и от уважението, което той получава от общественици от Израел, които пет пари не дават за посланията на коминтерновската пропаганда.
Това, че 20-ина човека сте “лапнали микрофона” и заливате Дянко Марков с помия от екраните, които удобно ви дават трибуна, няма как да промени истината. Всъщност, това ще ви даде временно задволство, че сте успели да подведете обществото, но като отмине време и манипулационната ви медийна агресия намалее, истината ще изплува и за вас ще остане позора, че сте нападнали един толкова достоен човек.

На което последва логично: 

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanislav Stanev,
Отправянето на личностни нападки е сигурен знак, че Ви липсват аргументи.
Твърдите по-горе нещо за “истинското отношение на г-н Марков към евреите”. Г-н Марков, който между другото не е полковник, имаше близо две десетилетия, за да:
– изрази съжалението си за неправилното определяне на нашите сънародници-евреи от Тракия и Македония като “враждебно население”;
– се отрече от легионерската антисемитска идеология;
– оттегли съжалението си, че като военен летец не е успял да убие антифашистки бойци
– и др.п.

Това, че има евреи, които са готови да го оправдаят, това не променя с нищо казаното и написаното от него. Да, оцелелите от Холокоста български евреи и техните наследници изпитват напълно нормалното признателно чувство към България, а някои – дори и към цар Борис III. Това чувство с нищо не променя историческата истина за пронацисткото му управление. И със сигурност не се споделя от наследниците на загиналите 11 343 наши сънародници, определени от Дянко Марков за “враждебно население”.
Прави впечатление, че Вашата прострастна защита на г-н Марков много бързо преминава в обяснение за медийна манипулация, за лъжи и др.п. Да, Вие не използвате думата “лъжа”, защото вероятно си давате сметка, че всичко, написано от мен (не мога да говоря за другите хора) е само цитати от самия Марков, документи от архивите и исторически факти. В този ред на мисли, Вие сте прав, но отчасти с твърдението си за истината, която ще изплува. Истината се вижда, ни е трудно да се разбере от хора, които не желаят да я приемат. Това, че г-н Марков е страдал по времето на комунизма, не може да служи като индулгенция за изреченото от него по адрес на евреите като “враждебно население”, нито защитата му за пронацисткото управление на цар Борис III.

________
П.П. Твърдите, че съм заливал Дянко Марков с “помия от екраните”. Бихте ли посочил къде видяхте подобно мое изказване?

И допълнено с: 
Veni Markovski – Вени Марковски Колега Stanev, чак сега разбрах, че Вие сте бил адвокат на г-н Марков; трябваше да го кажете още в началото, нещо като disclaimer, за да знаем, че сте не просто пристрастен, а имате за клиент човека, загубил делото.
От думите Ви разбирам, че не сте в състояние да приемете загубата като част от живота, което е кофти.

Срещу което г-н Станев, вместо да каже нещо човешки – например, че съжалява, продължи да упорства, като вече го дава и леко нахално:

Stanislav Stanev Господин Марковски (или ако предпочитате “другарю”), колега могат да ме наричат колегите ми.
Аз знам как да приемам съдебните загуби, защото това е част от професията ми. Като човек и като българин съм огорчен, защото пред очите си видях хора, на които обществото е възложило очаквания, да се гаврят с тях (очакванията). Тъжен съм да видя, че системата се изгаври с един от най-достойните хора, които съм срещал в живота си.
А това, че хората с комунистически генезис сега злорадствате или тогава (в съдебна зала) се “гърчиха”, защото и аз, и господин Марков, и евреите, които по свое желание дойдоха да свидетелстват в негова полза, им казахме истината в очите, е част от живота.
Времето ще отмине, злорадството ви ще потъне, а историята и поколенията ще са наясно, кой е достойният и кои са клеветниците.

Отговор:

Veni Markovski – Вени Марковски Колега* Stanev,
Очевидно е, че не знаете, защото смесвате огорчението си от едно загубено дело с личностни нападки, които продължавате и в последния си коментар
Никъде в текстовете ми не можете да срещнете злорадство – това чувство не ми е познато; ако твърдите, че сте видели нещо подобно, посочете с цитати, иначе изводът ми за личностните нападки е подкрепен от липсата на аргументи и факти, подкрепящи твърдението Ви.
Вие твърдите, че г-н Марков е “един от най-достойните хора”, които сте срещал в живота си. Щом твърдите, че е така, ОК – четящите тук не знаем с какви хора сте се срещал. Но това не означава, че той не е демонстрирал отношението си както към пронацисткото управление на цар Борис III, така и към депортираните евреи. Г-н Марков е имал много възможности да се извини за казаното от него в НС, но не го е сторил. Явно не разбирате, че е възможно да е хем достоен човек (според Вас), хем да е казал нещо толкова гнусно по адрес на наши сънародници. Има много примери в световната история на хора, които са далеч по-достойни от г-н Марков, които също са правили едно или друго неточно, неправилно или недобре премислено изказване. Разликата между тези достойни хора и г-н Марков е, че те са разбирали грешката си и са се извинявали. И не става дума само за изказвания по адрес на евреите, а за много други хора, исторически събития и т.н., и т.н.

Прочее, твърдите, че в съдебната зала са присъствали хора, които са се “гърчили”. Бихте ли казал кои са тези хора, защото хората, които аз познавам и които се занимаваха с казуса, със сигурност нямат никакво основание да се “гърчат”, защото на тяхната страна са както историческите факти, така и истината. Сред тях са хора като Татяна Ваксберт, колежката Ирина Алексова, Юлиана Методиева, Емил Коен, Румен Аврамов, Николай Поппетров и много други.

______
* – Не сте Вие този, който определя как могат да Ви наричат другите юристи; ако реша, че ще Ви наричам “колега”, това е мое право, а не Ваше

Г-н Станев продължи:

Stanislav Stanev Това с колегата беше досадно, но стана жалко*

Та, да поясня накратко:
Явно не осъзнавате злобата (и след решението) злорадството, което излъчвате в опитите си да очерните един достоен човек и да преиначите историята. Историята е съвкупност от факти и обяснения за връзките между тях. Това, разбира се, ако е наука. Защото комунистите превърнаха науката в идеология, за да я ползват за пропаганда. Тази трансформация стана след като се укриха множество факти и се изфабрикуваха други и надуха главите на хората с лозунги. По този повод, цар Борис III не е имал пронацистко управление. Той е управлявал в изключително трудна среда, в която от една страна нацистите се готови във всеки момент да окупират държавата; от друга комунистите искат да свалят властта, за а дойдат тук болшевишките мародери. И балансирайки, прекрасно, защото, както сам е казал, не иска “нито една българска майка да носи черна забрадка”, той успява да запази България, включително демократичното ѝ управление, но накрая, за радост на комунистите губи живота си. Когато вашият строй се срути и хората започнаха да говорят свободно истината за царя; когато хората започнаха да уважават убития си цар, включително за спасяването на евреите, една кохорта гласовити пропагандни клакьори започнаха да тръбят комунистическата пропаганда, този път в рамките на “свободата” на словото. С огромно удоволствие наблюдавах физиономиите и на Румен Аврамов и на Антонина Желязкова, когато разбраха, че пред мен няма да им минат лозунгите.

* Колега е човек, с когото имаме обща професия. Със сигурност има и хора, които биха искали да ме наричат колега, защото са завършили моята гимназия, ама това не е много оправдано

И още:

Stanislav Stanev Конкретно за репликата на Дянко Марков и начина, по който всичките от вашия кръжок манипулирате обществото. Защитавайки честта на България от комунистическите нападки в пленарна зала, Дянко Марков даде една кратка, съдържателна консултация по международно публично право и конкретно – хуманитарно право. Той НИКОГА не е твърдял. че България смята евреите за враждебно население; още по-малко пък е твърдял, че той ги мисли за такива. Господин Марков поясни, че за германците като воюваща страна са ги смятали за такива. И че ние (въпреки желанието си) нямахме възможност да спасим и тях.
Ако не бяхте юрист, бих се изкушил да ви направя и аз една кратка консултация по международно право. Но при положение че сте, вие явно много добре разбирате за какво става въпрос и въпреки всичко манипулирате.
Всъщност, това си личи и от това чии словесни излияния (на Александър Симов) ползвате в своя защита.

И пак:

Stanislav Stanev И накрая, тъй като съм забелязал, че вие сте непоклатим пред историческата истина по обсъждания въпрос – образно казано, оставяте я тя да се стече по вас, но не и да докосне и отмие лъжата, ще ви цитирам думите на един български евреин, на когото при споменаване на името му в съдебната зала, всички направиха болезнени гримаси. “Някой прави бащин помен с еврейска кръв”. Кратко, ясно и съдържателно заключение на еврейски политик на високо равнище.
А това, че този някой използва страданието и участта на евреите от Втората световна война, за да разпъва собствената си пропаганда, бих го определил като социално мародерство.

Аз му отговорих в един коментар и на трите негови реплики:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н (колега*) Stanev,
Сега вече става ясно защо сте толкова запален — човек можеше да си помисли, че не сте обективен, защото сте бил защитник на Дянко Марков, а то било по-сложно.
Твърдите, че цар Борис III бил запазил демократичното управление на България. В историческата наука няма съмнение за това какво е управлението след 1934 г. в България: недемократично. Достатъчно е да се поинтересувате кога е било свиквано НС.
Дали е пронацистко (Вие твърдите, че не е, но не предоставяте никакви факти), всеки сам може да прецени:
– В държавата съществува антиеврейско законодателство;
– Царството става верен и надежден член на Тристранния пакт;
– Обявява война на САЩ и Великобритания;
– Депортира мирно население;
– Изселва мирно население и вкарва в трудови лагери мъжете;
– Убива без съд и присъда деца, жени, старци;
– И т.н., и т.н. (можете да прочетете още факти тук: 
https://blog.veni.com/?p=5265 )

Не Ви карам да си смените мнението — това, както е известно в Интернет, е невъзможно. Нито пък да харесате написаното от Румен Аврамов. Предоставям на вниманието Ви *факти*, които съществуват извън нашите желания или разбиране за историята.

Фактът, че не Ви харесва тази история, може да се обясни с Вашето описание на случилото се в съдебната зала, защото какви са били “физиономиите” на хората там е субективно усещане, но историческите факти са обективни; в този ред на мисли, разбираемо е защо намирате удовлетворение във Вашето тълкуване на изражението на лицата им, а не в присъдата.

За присъдата. Някъде видях коментари (извинете, че не помня – Ваши ли, на Горчева ли или на някой друг фен на Дянко Марков), че съдът едва ли не обявил Юлиана Методиева за невменяема. При внимателен прочит на мотивите, се вижда ясно, че съдът я признава за невинна, защото тя вярва, че Дянко Марков е антисемит, тъй като е изучила добре неговите публични изказвания и писания. В този ред на мисли, в сайта “Барикада” се появи статия със заглавие “Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление”, което, предполагам, че ще натъжи г-н Марков, но ако той наистина желае да не бъде наричан антисемит, може да стори няколко елементарни неща, които разглеждам по-долу.

За “репликата” на Дянко Марков.
Вие твърдите, че царството не е мислела за евреите като за “враждебно население”. Прав сте: Дянко Марков ги мисли за такова!
Определението е на г-н Марков. Казано е в залата на НС. Никога след това г-н Марков не се е извинил за него, не го е уточнил, не е направил и най-малък опит да го обясни — с каквото и да е. За всеки обективен наблюдател, дори без да познава историята на самия Дянко Марков, е ясно за какви хора ги мисли той. “Враждебно”, а не “вражеско”. Впрочем, това не е единственото чудовищно изказване. Лъжата за историята на американците от японски произход е също показателна. И от нея не се е отрекъл г-н Марков.

Кратка консултация, но не кратка, а дълга и не консултация, а беседа трябва да бъде проведена с всички фенове на пронацисткото управление на цар Борис. Но тя, разбира се, не може да бъде водена от адвоката на г-н Марков или от човек, който – в противоречие с всички исторически факти и документи – твърди, че в България след преврата от 19-и май 1934 г. има демократично управление.

И накрая… това, което описвате, може и да се е случило, но засега е само Ваш спомен. Не сте назовал името на човека (неизвестно защо го криете, щом е споменато в залата); описвате реакция (субективен сте), не предоставяте достатъчно информация, за да може четящите да си направят сами изводите.

Но иначе сте наполовина прав в извода си: пред историческата истина действително съм непоклатим, защото я признавам, колкото и да е неудобна и (както е казал поетът) жестока. Но има хора, които се опитват да подменят историческата истина с лъжа от исторически мащаб и в тези си опити говорят безподобни глупости. Срещу тези опити за подмяна на историята всеки гражданин е длъжен да се съпротивлява — кой с каквото може.

Дали българската държава и пронацисткото ѝ управление са отговорни, си личи и по изказванията на поредица политици от Израел, но и по това как в музеите на Холокоста е описана тази трагедия. Израелските политици винаги благодарят на България, че е спасила “по-голямата част от своите евреи”. Музеите са по-малко дипломатични.

________
* – няма как да сме колеги по гимназия, но има гимназии, в които учениците и учителите се обръщат един към друг с “колега

Г-н Станев, вече явно леко изнервен(?) и преминаващ към личностни нападки – което, както е известно от историята на Интернет у нас, е сигурен знак, че няма аргументи:

Stanislav Stanev Отегчих се още онзи ден. Въобще, ама въобще не ми се четат повече коминтерновски лозунги. А съм установил, че амортизацията на клавиатурата с хора, които държат да разпространяват тази линия на пропагандата, е безсмислена.
Ако искате да знаете истината, на някоя конференция ще ви направя детайлен анализ на внушенията и манипулациите.
В интерес на истината, на делото, като направих подобно предложение на Румен Аврамов, той категорично заяви, че никога няма да иде на конференция, на която участвам.
Та… ясна ми е работата.

Но пък аз нямам притеснения от това, че някой се опитва да спори с мен: 

Veni Markovski – Вени Марковски Разбирам ви, г-н Stanev – истината е кофти нещо; по-лесно е да се подмине с безсмислени определения за “коминтерновски лозунги” (би било добре да цитирате някой такъв лозунг – ей, така, за да докажете, че познавате историята и фактите).
Друго си е разните фенове на Дянко Марков (някои – и на пронацисткото управление на цар Борис III) да подхвърлят абсурдни тълкувания за оправдателната присъда – май видях и на стената Ви подобни, че едва ли не съдът намерил Юлиана Методиева за неразбираща изказването си… Ако си бяхте направил труда да прочетете коментара ми по-горе, щяхте да разберете, че такива намеци не правят чест нито на изговорилите ги, нито на хората, които с мълчанието си ги насърчават.
А що се отнася до истината… Малко е странно, че се изживявате като неин говорител, защото историческата истина съществува извън Вас… или мен. Тя се вижда в историческите документи и факти. Никакви внушения и манипулации не могат да я променят – и ето Ви пример:
Независимо какво са казали свидетелите на г-н Марков в съдебната зала, неговото изказване в НС, че депортираните (по думите му – в сравнително човешки условия) наши сънародници са “враждебно население” е достатъчно ясно и нито може да бъде манипулирано, нито пък някой може да внуши друго обяснение на обективния читател за произнеслия го. А сега, благодарение на българския съд – и на Вашите собствени усилия, разбира се – всеки е наясно, че който нарича евреите “враждебно население”, който твърди, че са били депортирани в “човешки условия”, е ясно какъв е.
Впрочем, няма ли да съдите и тях: 
http://baricada.org/2018/12/14/sgs-markov-reshenie/

Ст. Станев, вече още по-нервно:
Stanislav Stanev Хич, ама хич не ми се напъва да чета повече от три изречения пропаганда.
Ако искате дебат, заповядайте, ама тук, във вашата страница, при положение, че сте наблокирали една камара несъгласни… да си имаме уважението.

Аз, спокойно, почти като възрастен човек на някое непослушно дете:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, нещо сте се объркал – ние не водим дебат, а публичен разговор. Тук четат доста хора, а не само аз и Вие.
Вие твърдите, че не четете това, което съм писал – първо, защото сте се отегчил; после – защото били коминтерновски лозунги; трето – че било безмислено; четвърто – щял сте да говорите с мен, но на конференция; пето – не на моята страница, където съм бил “наблокирал една камара несъгласни”.
Няма да се спирам на хаотичните Ви аргументи (дано не сте използвал подобни в делото, което загубихте), но все пак – дали можете да представите някакви доказателства, които да подкрепят кое и да е от твърденията Ви?
Между другото – ако си мислите, че пиша предимно за Вас, не сте прав – пиша за онези 4588 човека, които са погледнали коментарите. А след малко ще ги отделя и в отделна статия, за да не се загубят.

Г-н Станев, с пореден странен коментар:

Stanislav Stanev Тук четат хора, които не сте блокирали. Няколко човека ми казаха, че са блокирани тук, защото не са съгласни с вашите възгледи.
Ако искате дискусия, ще я получите някъде, където не сте се “освободили” от тези, които имат различно мнение.

Моя милост обяснява – бавно, внимателно, като на малко дете: 

Г-н Станев, това, че няколко човека са Ви казали, “че са блокирани тук, защото не са съгласни с вашите възгледи” е най-обикновена лъжа. Цялото изречение е лъжа. Ако някой е блокиран, то никога не е, “защото не са съгласни с” моите възгледи. Ако някой е нарушавал правилата за поведение на стената ми – той/тя може да бъде лишен от правото да пише (което минава първоначално през ‘скриване на коментарите” им), но в правилата няма такова, което да казва, че ще има блокиране за “несъгласие с моите възгледи”. Както се казва – това Ваше твърдение противоречи дори на нашия диалог, защото е очевидно, че не сте съгласен с възгледите ми за пронацисткото управление на цар Борис III – нито аз с Вашите, че е било “демократично”, но не сте блокиран.
Ние си говорим за една присъда, за едно дело, в което Вие сте бил адвокат. Не знам за каква дискусия бленувате, защото делото е приключило и Вие сте загубил, а истината е спечелила. Толкова ли не можете да преживеете една загуба, че искате и дискусия по нея?

В разговора се включва с логичното наблюдение под моя коментар и 

Виолета Димитрова Вили Особено стряскащо в този диалог е, че на факти, доказани с документи се отговаря с квалификации и изместване на темата на разговора, само и само да се докаже тезата, независимо, че все пак тя е била провалена в съда

Г-н Станев упорства:

Stanislav Stanev Елате на неутрално място, където няма блокиран и тогава ще дискутираме.

Аз, пак внимателно, вече с чувството, че говоря наистина с някое дете. Може би г-н Станев има малко дете, което е хванало клавиатурата?

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Станев, бихте ли уточнил каква дискусия искате и защо настоявате да е на място, на което се отправят обиди, има тролове и т.н.? Доколкото разбираме, последната дискусия по темата за антисемитизма сте я загубил – в съдебната зала. Мислите ли, че ще я спечелите извън нея? Или искате да дискутирате нещо друго?
Прочее, публичната ми стена е неутрално място – при това с правила за добро поведение, в написването на които са участвали много хора. Кое е онова място, в което има правила за добро поведение: 
https://goo.gl/b76DxX

И отново Станев: 

Stanislav Stanev Блокираните в страницата ви показват коефициента на неутралност.
Колкото до това дали съм загубил… те мотивите си показват.
Колкото до историческата истина, отдавана съм се убедил за себе си, че тя не ви е приоритет. Ако искате дискусия на неутрално място, с удоволствие ще ви я дам. Пък да видим кой и как ще загуби.
Ако искате, вземете си и другарче. Аз също ще си поканя – евреин 
😉

Думите му за приятеля му евреин ми припомниха нещо от последните избори в САЩ:

Veni Markovski – Вени Марковски Станислав Станев: “Колкото до това дали съм загубил… те мотивите си показват.”
Показва го присъдата, колега Станев, присъдата.
Мотивите в случая са достатъчни, за да се разбере, че всеки запознат с думите на г-н Марков, може да стигне до същия извод като Юлиана Методиева (това са го схванали в “Барикада” и са го извели в заглавието “Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление”

Пак не казвате – каква дискусия искате да водите с мен? Тема? Искате да си водите и приятели? А секунданти няма ли да имате?
Впрочем, много показателно – подчертаването от Ваша страна, че ще си поканите приятел-евреин е похват, който се среща и в други страни по света, за справка вижте например тук: https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2017/12/12/one-of-our-attorneys-is-a-jew-kayla-moore-makes-the-headlines-at-roy-moores-big-rally/
И този господин – Рой Мур, също загуби – точно така, както се случи с Вас и г-н Марков.
Дано информацията във “Вашингтон пост” да Ви е от полза.
______
(Това в какво сте се убедил “за себе си” само подчертава, че имате мнение – нещо, в което едва ли някой се е съмнявал.)

Г-н Станев се “отегчи”, а аз се съсредоточих върху публикуване на разговора ни тук, за да не се загуби из Интернет. Така по ключовата дума “Дянко Марков” в моя блог ще излиза вече и тази статия. Към края г-н Станев спомена, че този негов “приятел-евреин” бил Самуел Ардити, който той нарече Самуил. Но все още не е казал каква е дискусията, която иска да води и защо с мен 😉

 

__________
* – Останал в историята с това, че нарече от трибуната на Народното събрание 11 343 наши сънародници “враждебно население”, които били депортирани,  по “сравнително човешки начин”.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged , | Leave a comment

СДВР задържа опасен “престъпник”, прокуратурата ѝ приглася

От съобщение на МВР* разбираме, че полицията е проявила

НЕЧУВАН ГЕРОИЗЪМ

в преследване, залавяне и наказване на големите престъпници в страната!
Нещо повече – действията ѝ по осигуряване безопасността на гражданите и имуществото им са били подкрепени от не по-малко героичните прокурори от Софийската районна прокуратура (СРП)!

Човек пише по ПСА

Накратко – на снимките, която СДВР е публикувала във ФБ-страницата си, се вижда как някакъв човек пише по т.нар. паметник на съветската армия.
МВР е задържало младежа на 15-и вечерта – първоначално за 24 часа, а след това – и за още 72 часа (с помощта на СРП, разбира се!). Вероятно снимките са дело на специалната видео-апаратура, разположена около паметника, специално с цел да го “опазва”.

Не е ясно защо е необходимо да бъде задържан човек, който не нарушава с нищо обществения ред.

Или всъщност е ясно: защото Русия отдавна настоява за подобни, по същество нечовешки, мерки по отношение на няколко от хилядите паметници, изградени из цялата страна в знак на благодарност към руските войски. Забележете – Руската федерация поставя знак за равенство между паметниците, изградени от признателния народ, но посветени на загиналите в Руско-турската война (1877-1878 г.) с тези, които са били не изграждани от признателния (за окупацията и налагането на сталинското управление в НРБ?), а  насаждани от партийните губернатори на непризнатата 16-а република, най-верния сателит на СССР. Паметникът на “съветската армия” е нелеп и мястото му не е в центъра на столицата, стърчащ над всички останали паметници. Същото е и положението с паметника “Альоша” в Пловдив, който стърчи над целия град – сякаш, за да напомня на народа, че “преклонена главица, сабя не я сече”?

Паметниците, посветени на съветската армия и на съветските “освободители” са фалшиви. Паметникът на съветската армия е менте.

Той е с надпис за благодарност към съветската армия – освободителка, макар че към 9-и септември 1944 г. армията не е била “съветска”, а “работническо-селска червена”. И червеноармейците не са освободили страната, а са я окупирали.
И са наложили на гражданите своя съветски, античовешки, болшевишки режим.
В “Клуб Z” има и моя публикация по този въпрос, но има и още стотици статии от известни български общественици и историци, които са в същия дух. Да не забравяме, че липсата на демократичен режим на управление преди 9-и септември 1944 г.  доведе до спокойното установяване на “народната демокрация”. Един мракобеснически режим е заменен с друг – и народът си трае. И е построен, защото комунистите са искали да се подмажат на “братушките”.

Впрочем, надписът, който заловеният опасен гражданин е поставил на паметника, е на английски, в превод:

“Бегълци – добре дошли, Льо Пен – върви си у дома”,

т.е. той е свързан с актуални събития, както и с конкретни политически действия на зам.-председателя на НС Веселин Марешки, който е поканил г-жа Льо Пен на посещение в страната. С други думи – той е израз на протест срещу асоциирането на България с крайно десните сили във Франция

Уважаеми хора,
Какво ще се случи с младежа, обявен от МВР за престъпник, не е ясно, но няма да се изненадаме, ако личните му данни бъдат публикувани в медиите – това е стандартна практика на МВР и прокуратурата. Но каквото и да се случи, едно е ясно: той страда само и единствено поради една причина: колениченето от страна на властта пред исканията на една чужда държава. Искания, които не са защитени от законите в страната – нещо повече, които противоречат не само на Конституцията, но и на интересите на държавата, на обществото, а и на историческата истина.

Ако МВР работеха по същия начин, когато трябваше да арестуват истинските престъпници, не само много осъдени престъпници щяха да са в затвора (но не са!), а и България нямаше да е сред най-корумпираните страни в ЕС.

Но МВР не работят така, когато се налага да гонят истинските престъпници.
Те са такива бързи и успешни само тогава, когато трябва да се подмажат на някого.

Действията на прокуратурата заслужават отделна статия, защото задържането на един човек за 72 часа, само защото е написал нещо, са предупреждение за всеки следващ смелчага – за онези, които биха искали историческата истина да се уважава; за онези, които знаят, че този паметник е лъжа; за онези, които искат той да бъде преместен там, където му е мястото – в музея на тоталитарното изкуство; за онези, които си спомнят думите на един от авторите му, проф. Любомир Далчев, че той е “жалон на робството”.

Затова… Не само заради това, но И заради това отношение на МВР, трябва много да мислим, когато гласуваме на избори, защото избирателите решаваме дали следващият министър и следващият главен прокурор ще са свободни и независими хора или роби и зависими.

______
* – Съобщението, както бе публикувано на стената на СДВР:
“ЗАДЪРЖАН Е 22- ГОДИШЕН, МЪЖ ДРАСКАЛ ПО ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
На 15 ноември, малко след 23 часа, служители на сектор „Видеонаблюдение” на СДВР забелязали млад мъж да пръска със спрей по Паметника на Съветската армия. Незабавно насочените полицейски екипи задържат на място 22- годишен столичанин, автор на вандалските действия. Младият мъж е задържан в Първо РУ с полицейска мярка до 24 часа, а по случая е образувано бързо производство. След доклад на събраните материали в Софийска районна прокуратура задържаният е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок до 72 часа.#СДВРстолична”

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | 1 Comment

В мрежата – уловени и улавящи

Корица на книгата “УлоВени в Мрежата”

Изненадата идва още от работата на автора, която като „служебна характеристика” е все още новост дори за 21 век, а самият  „работодател” още повече – Интернет!

Като се добави, че  Вени  Марковски е правист (СУ), пионер в интернет-историята на България, вицепрезидент на ICANN (подробности търсете в мрежата),  експерт, разказвач на приказки за  мрежови структури и скорости в предавания по български телевизии, блогър, глобалист и още, и още, читателят би си казал „книгата, която е написал, сигурно е за специалисти” и ще сгреши. Нейните 295 страници са интересни не само за  онази порода млади хора/потребители на технологии, които вече населяват планетата ни и мислят за нея, а и за тези, които като мен са свидетели на раждането на добрата стара телевизия, и се уловени от транлаторите на огромния обем информация, която е вече наша жизнена среда.

Книгата е „доставчик” на важни становища. Тук жанрът не диктува. Темите говорят пряко – някои направо взети от фейсстената. Съставена е от статии, интервюта, размисли, цитати и съобщения с документална стойност, опровержения, декларации… като по този начин ни улеснява да проследим историята на Интернет у нас, да научим за разликите, ползите, опасностите в глобалната мрежа, за уловените и улавящите, за „дръжте се възпитано  на чуждата стена и страница във Фейсбук”, за „внимавайте с приложенията”… Тя е  пропита с желание да не живеем още в миналия век.

Книгата не е само това. В създаването на такъв труд участва целият човек/автор: образованието му, семейството му, работата, специализациите, колегите, приятелите, събитията около и далеч от него, случилото се преди и днес… Вени Марковски е хуманист и философ, уловен, но и улавящ тънки вибрации в света на българина, който винаги е любознателен и готов за новото. В нея има позиции и отношения към исторически събития, свързани с България, могат да се прочетат не само авторски материали, а и подробно защитени чужди мнения, които Вени Марковски смята за важни.

Кева Апостолова (снимка: Фейсбук)

Живеем вътре във фантазиите на последните два века – това е нашето време. Книгата по американски опростява сложното, приближава го до ежедневието, защото няма нищо незначително в тоя свят. „Ако знаем какво търсим, можем да го намерим лесно”. Вече знаем къде, как, защо.

В интернет прочетох, че Бил Гейтс обичал да чете книги и които харесвал, ги препоръчвал на читателите. Ако „Уловени в мрежата”  попадне пред очилата му, сигурно първо много ще му хареса заглавието, а след това ще се изненада от историята на Интернет в България и…ще я препоръча.

Статията е от Кева Апостолова и е публикувана във “Факел“.

______
Уловени в мрежата” от Вени Марковски, Издател УИ “Св. Климент Охридски”, София, 2018. Ако я няма в книжарницата, искайте продавачите да я потърсят от разпространителите, които разполагат с нея. 

Posted in Bulgaria, Information Society, Internet Society - Bulgaria, на български | Tagged , , , | Leave a comment

Министерство на отбраната се подигра с историята и паметта на 11343 убити наши сънародници

С действията, описани в настоящата статия, МО се подигра с историята и паметта на евреите от Тракия и Македония, наречени от Дянко Марков “враждебно население”, които бяха депортирани,  по “сравнително човешки начин”, по неговите думи, цитирани по-долу.
За незапознатите: депортираните наши сънародници – 11 343 души – намират смъртта си в нацисткия концлагер Треблинка, където са изпратени не просто с помощта на българската държава, но с активните действия на пронацисткото управление на цар Борис III.
Важно да се знае как в опитите да се изопачи истината за историята на България се включват и държавните институции, но и хора, които иначе се пишат европейци – като евродепутатът Андрей Ковачев. Последният пусна и видео от награждаването на официалната си страница във Фейсбук.
За онези, които са малко запознати с историята на антисемитизма на българската държава по време на войната, препоръчвам статията на Румен Авравмов, един от най-сериозните и задълбочени изследователи на темата, “Март 1943 г. Кратък пътеводител из депортацията.”
Автор на статията е Калин Първанов (оригинално заглавие: “Почетен знак на МО цъфна на ревера на легионер”), който даде изричното си съгласие да я публикувам. Б.а.

Емблеми на Съюза на младежките национални легиони и на СБНЛ

Въпреки протестите на три организации на български евреи, Министерството на отбраната връчи награден знак „За достойнство и чест“ на бившия легионер Дянко Марков. Подписалият заповедта за удостояването му военен министър Красимир Каракачанов се ската от церемонията, а деликатната мисия бе възложена на полковника от резерва Манол Тенчев, началник на отдел „Военни паметници и военнопатриотично възпитание“ в МО.

Мотивите в заповедта на Каракачанов, издадена на 22 септември 2018 г., са „заслугите на Марков към отбраната на страната, активната му социална и военнопатриотична дейност, както и във връзка с 96-годишнината му“.

Церемонията в Централния военен клуб в София, протекла пред националното знаме и флаговете на НАТО и ЕС, започна с химна на Република България, но до истинска екзалтация и бурни аплодисменти в залата доведе изпълнението на химна на Царство България „Шуми Марица“.

Марков бе почетен – на живо или задочно, от представители на държавни институции и на кажи-речи всички партии в управляваща коалиция – ГЕРБ, ВМРО, НФСБ. В залата присъстваха и лица от извънпарламентарната „градска десница“ като Вили Лилков от ДСБ, Иван Сотиров от СДС, изключеният от НДСВ Маргарит Мицев и др.

„Виновникът“ за събирането им на едно място Дянко Марков е бивш член на действалата преди 9 септември 1944 г. организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Избиран е за депутат от листите на СДС в 37-то и 38-мо Народно събрание, а парламентарните стенограми все още пазят речта му, в която обяснява депортацията на евреите от Беломорието и Македония като „депортация на враждебно население“.

След 1989 г. Дянко Марков е бил председател на организацията Български демократичен форум, обявяваща се за наследник на СБНЛ, както и на Съюза на възпитаниците на Негово величество военни училища. Роден е в семейството на плевенския адвокат Георги Марков, който извървява път от социалдемокрацията до националсоциализма и производните му течения. От депутат в групата на „широките социалисти“ след Първата световна война, Дянков-баща еволюира до легионер, областен председател на СБНЛ и председател на Върховния съюзен съвет на организацията в навечерието на Втората световна.

В свои интервюта и статии Дянко Марков подчертава ролята на баща си във формирането на своите убеждения. Наред с това твърди, че към началото на 40-те години не се е занимавал активно с политическа дейност поради учението си във военовъздушното училище, което завършва през март 1944 г. и става навигатор на бомбардировач. По ирония на съдбата участва в заключителната фаза на Втората световна война, когато България вече воюва срещу доскорошния си съюзник – нацистка Германия.

„Никого не погубих, на всички съм давал опора“, заяви Марков по време на церемонията в зала „Тържествена“ на Военния клуб. В спомените си той признава, че като офицер е изпълнявал бойни мисии срещу българските антифашисти и дори изказва съжаление, че тези му мисии са били само разузнавателни и не са довели до реални бомбардировки над партизански отряди.

Ето какво казва той в сп. „Един завет“, чийто главен редактор е: „Първите бойни задачи, които получихме, бяха на българска територия срещу хората и средата, която обяви война на българската държава – срещу партизаните. За съжаление, ние нищо не сме допринесли в това отношение и докладвахме, че е невъзможно да се извърши реална бомбардировка над партизанските отряди, които са в гористи местности и които много лесно се прикриват. И е невъзможно човек да хвърля бомби отгоре върху човек, който седи примерно до стадо овце, даже да е убеден 100 процента, пак нема право да хвърли бомбите си така върху един неидентифициран обект. Във военно отношение това беха хора, които водиха битка срещу българската държава в един решителен, драматичен момент от нейното съществувание. Мога да ви кажа, че немахме колебания за участие в това. Но за наш личен късмет ние не сме извършили никакво убийство над партизански дейци в тези наши действия, които имаха по-скоро разузнавателен характер и които докладвахме съвсем добросъвестно. Така или иначе ние изпълнявахме тези заповеди, които ни се възлагаха от българската държава“.

Парадоксално е, че Марков бе награден и заради участието си във втората за България фаза на войната след 9 септември 1944 г., когато страната ни се нарежда в редиците на антихитлеристката коалиция. Една война, чиято освободителна и антифашистка мисия той отрича и за която смята, че е гавра да се нарича Отечествена.

„Обявяването на война на Германия тласна по-голямата част от войската ни далеч от пределите на Отечеството, най-напред в Македония, където тя води война за първи път в историческото си съществуване, не за да бъдат свободни нашите сънародници в Македония, а за да бъдат предадени отново под един чужд гнет… И след това в унгарските степи и хълмове, без всякаква нужда, без всякаква положителна последица за нашата страна… Това е единствената подобна война, която като гавра беше наречена Отечествена“, заявява Марков пред радио „Фокус“ през 2014 г.

Дянко Марков по време на церемонията

Най-новият носител на почетния знак на МО бе изтъкнат като „пример за истински българин, европеец и демократ“ в писмо от Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ в групата на Европейската народна партия. В поздравителен адрес от името на вицепремиера Валери Симеонов „полковник Марков“ бе наречен „доайен на офицерския ни корпус“, който „разказва на обществото истините за близкото минало“. Всъщност Марков има 4 години действителна служба в армията. Известно е, че арестът му през 1948 г., последван от 5-годишна присъда в процес срещу т.нар. „Втори легионерски център“, го сварва в звание поручик. Най-вероятно вече като пенсионер той е бил повишен без много шум в чин „полковник от резерва“ от някое от демократичните ни правителства.

Името на Дянко Марков нашумя отново през октомври 2014 г., когато бе поканен за среща в зала на Европарламента на тема „Комунизмът и несломимият човешки дух!“, организирана от Андрей Ковачев като част от поредицата му сбирки за „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.“. Това стана причина за реакция на български интелектуалци и правозащитници. В отворено писмо, публикувано в сайта „Маргиналия“, те попитаха „Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент?“.

Заради квалификацията „антисемит“ Марков заведе съдебни искове срещу сайта и главната му редакторка Юлияна Методиева. Той загуби делата в Софийския районен съд, но продължава да води едно от тях – срещу Методиева, на втора инстанция в градския съд. Нейната защита прилага като доказателство в процеса парламентарна стенограма от 2000 г. с изказването на Марков относно депортацията в концлагера Треблинка на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония със съдействието на временно управляващите тогава тези територии български власти. В това изказване той заявява, че „депортацията на враждебно население не е военно престъпление“.

Потърсена от „Барикада“ адвокатката на Методиева – Ирина Алексова, си спомни и друга многозначителна подробност от делото на първа инстанция, която е документирана в протоколите му. Пред съдебния състав Марков, разбира се, се е представил за приятел на евреите, но е изпуснал репликата, че те са изпратени от Беломорието и Македония по „сравнително човешки начин“.

Почетният знак на МО „За достойнство и чест“ е второто отличие, което бившият легионер получава тази година. През юни, пак във Военния клуб в София, но този път на частно парти, Марков е удостоен с „Голяма награда за цялостен принос към журналистиката в България“. Организатор на тези журналистически призове е ПР-агенцията „ВИП Комюникейшън“ на хайлайф персоните Патриция Кирилова и Нина Никол.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Възраждането на нацизма не заслужава награда

Присъединявам се към позицията на Организация на евреите в България “Шалом”.

Емблема на Съюза на младежките национални легиони със свастика. Източник: Уикимедия

Не бих питал министъра на отбраната Красимир Каракачанов как е възможно човек, който определя нашите депортирани сънародници от Тракия и Македония за “враждебно население” да бъде отличаван с каквото и да е от МО, защото в нашата държава всичко е възможно.

Но питам бившия министър на отбраната Николай Ненчев, който по-рано днес отправи призив за обединение на демократичната общност: ако една от важните черти на всяко дясно обединение е отношението им към пронацисткото управление на цар Борис III и неговите фенове, то как би коментирал наградата на МО?



Организацията на евреите в България “Шалом” намира за категорично неприемливо решението на Министерството на отбраната на Република България да удостои с награден знак о. з. полк. Дянко Марков. Като неразкаян участник в доказано профашистка и антисемитска организация като Съюза на българските национални легиони, той не заслужава да бъде поощряван за своите опити да възпитава нови поколения легионери, ратници и бранници.
“Просветителският патриотизъм” на Марков възприема 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и гр. Пирот, изпратени в нацистките лагери на смъртта през март 1943 година, като “враждебно население” – така, както самият той ги определя от трибуната на Народното събрание през 2000 година в качеството си на народен представител.
Военните подвизи не изтриват без следа идеологията, белязала почти всеки аспект от живота на Марков. Самият той е наясно с наследството, което иска да остави, и не се колебае да го гради с всички възможни средства на влияние върху някои млади хора. А те, в желанието си да отрекат един тоталитарен режим, радушно приемат друг, виждайки в Марков пример за подражание.
Днес, когато в Европа по-силно от всякога се чуват призиви за възраждане на нацистката идеология, за чистота на кръвта, за нетърпимост към чужденци с различна вяра и с различен цвят на кожата, не можем да си позволим да мълчим. Не можем да мълчим, когато личности като Марков бъдат възхвалявани публично и по начин, който позволява изпитването на носталгия към един мракобесен режим. Това би било обида както към онези, които се спасиха, но бяха унижени от Закона за защита на нацията, така и към техните братя и сестри, избити в лагерите на смъртта.

София, 3 октомври 2018 г.

_______
* – Още по темата “Дянко Марков”, с цитати от него и за него (от депутата Александър Симов), както и с коментар за изключително циничното му дело срещу правозащитничката Yuliana Metodievaможете да прочетете тук: https://blog.veni.com/?p=4620

Покана за “тържествена церемония” за награждаване на бившия легионер Марков с награден знак на М-во на отбраната

 

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Актуал(изира)на история от миналото

Строежът наближаваше към своя край. Жиците се окачаха по стълбовете и двете трасета – от гарата до мола и от пазара до гробищата покриваха голямата част от града.
Отначало искаха откриването на тролейбусната линия да стане в деня на 18-ата годишнина от 4-и септември (датата, на която Бойко се беше запознал с Цецо), но вносителят на тролеите, оправдавайки се с „арматурата“, не ги предаде в определения срок. Трябваше откриването да бъде отложено до първи май. За този ден абсолютно всичко бе готово.
Вървейки бавно, концесионерите стигнаха заедно с манифестантите до площада. Там се бе събрал целият град. Новата сграда на депото бе обкичена с гирлянди от елови клонки, плющяха знамена, вятърът тичаше по лозунгите. Конен милиционер препускаше след първия появил се продавач на сладолед, бог знае как попаднал сред празния кръг от тролейбусни работници. Между двете врати на депото се извисяваше нестабилна, празна още трибуна с микрофон-усилвател. Към трибуната се приближаваха делегати. Сборният оркестър на общинските служители и въжарските работници изпробваше силата на белите си дробове. Тъпанът лежеше на земята.

Тодор Живков открива нов път

Из светлото депо, в което бяха наредени десет сини тролейбуса, номерирани от 701 до 710, се шляеше софийски дописник с мъхнат каскет. Отпред на гърдите му висеше огледалце, в което той често и загрижено надзърташе. Дописникът търсеше главния инженер, за да му зададе няколко въпроса на тролейбусни теми. Очеркът за откриването на тролейбусната линия бе вече готов в главата му, бяха включени и резюметата на още непроизнесените речи, но той продължаваше да търси добросъвестно, като намираше само тоя недостатък, че няма бюфет.
Сред тълпата пееха, крещяха и чоплеха слънчоглед, очаквайки пускането на тролея.
На трибуната се изкачи президиумът на общинския изпълнителен комитет. Предъвквайки думите си, местният журналист Бончо Бончев разменяше мисли със събрата си по перо. Чакаха софийските тв-репортери.
— Дами и господа! — каза Цветанов. — Моля да считате за открит тържественият митинг по случай пускането на тролея.
Медните тръби се раздвижиха, въздъхнаха и изсвириха три пъти „Батальонът се строява“.
— Дава се думата за доклад на г-н министъра! — извика инж. Ганев.
Бончев и софийският гост, без да се наговарят, записаха в бележниците си:
„Тържественият митинг бе открит с доклад от председателя на парламентарната група г-н Цветанов. Множеството се превърна в слух.“
Двамата дописници бяха напълно различни хора. Софийският гост бе ерген и млад. Бончо Бончев, обременен с голямо семейство, отдавна бе прехвърлил четвъртото десетилетие. Единият винаги бе живял в София, а другият никога не бе ходил там. Софиянецът обичаше бирата, Бончев освен ракия нищо друго не слагаше в уста. Но въпреки тази разлика в характерите, възрастта, навиците и възпитанието, впечатленията и у двамата журналисти се изливаха в едни и същи изтъркани, извехтели, оваляни в праха фрази. Моливите им заскърцаха и в бележниците се появи ново записване: „В деня на празника улиците на града сякаш са станали по-широки…“
Цветанов започна речта си хубаво и простичко:
— Да се прокара толей — каза той, — не е като да купиш магаре.
Сред тълпата неочаквано проехтя гръмкият смях на Остап Бендер. Той оцени тази фраза. Цветанов, насърчен, без сам да разбира защо, изведнъж заговори за международното положение. На няколко пъти се опита да вкара доклада си в тролейбусните линии, но с ужас забеляза, че не може да стори това. Думите сами, против волята на оратора, излизаха някак международни. След Путин, на когото Цветанов отдели половин час, на международната арена излезе американският президент Тръмп. Множеството се размекна. Дописниците едновременно записаха: „Ораторът обрисува картинно международното положение…“ Разгорещеният Цветанов се изказа зле за македонците и премина към Ердоган. И едва към края на речта си той надви своята втора международна природа и заговори с хубави делови слова:
— И аз мисля така, дами и господа, благодарение на кого се пуска тоя тролей, който след малко ще излезе от депото? Разбира се, благодарение на Бойко Борисов, благодарение на всички работници, които действително поработиха, добросъвестно. И още, господа, благодарение на честния наш народен представител! На него също благодарим!
Започнаха да търсят народния представител, но не го намериха. Кметът, който отдавна вече гореше от нетърпение, се провря до преградката на трибуната, махна с ръка и заговори гръмогласно за международното положение. Когато той свърши речта си, двамата дописници се ослушаха в слабите ръкопляскания и бързо записаха: „Бурни аплодисменти, които преминаха в овация…“ После размислиха и намериха, че „преминаха в овация…“ е май доста силничко. Софиянецът се реши и задраска „овация“. Бончо Бончев въздъхна и я остави.
Слънцето бързо се търкаляше по наклонената плоскост. От трибуната се поднасяха поздравления. Всяка минута оркестърът свиреше туш. Падна здрач, а митингът все още продължаваше. И говорещите, и тия, които слушаха, отдавна вече чувствуваха, че е станало нещо нередно, че митингът се е проточил, че трябва да се премине колкото се може по-скоро към пускането на тролея. Но всички бяха така навикнали да говорят, че не можеха да спрат.
Най-сетне намериха народния представител. Той беше целият изцапан и преди да се качи на трибуната, дълго ми в канцеларията ръцете и лицето си.
— Има думата нашият народен представител! — оповести с радост Цветанов. — Хайде, говори ти, че аз съвсем не казах туй, което трябваше — добави той шепнешком.
Депутатът искаше да каже много неща. И за магистралите, и за тежката работа, за всичко, което бе направено и което още може да се направи. А могат да бъдат направени много неща: да се освободи градът от потъналото в зараза пазарище, да се построят покрити стъклени корпуси, може да бъде построен постоянен мост вместо временния, който всяка година бива отнасян от пороите, може най-сетне да се реализира проектът за построяване на огромна кланица с хладилник.
Народният представител отвори уста и запъвайки се, заговори:
— Дами и господа! Международното положение на нашата държава…
И запредъвква такива всеизвестни истини, че народът, който слушаше вече шестата международна реч, загуби всякакъв интерес.
Едва когато свърши, депутатът разбра, че и той не каза нито дума за тролея. „Колко срамно — помисли си тя, — никак не умеем да говорим, никак!“
И си спомни речта на един френски депутат, когото бе слушал на едно събрание в София. Французинът говореше за парижкия печат. „Тия акробати на перото бе възкликнал той, — тия виртуози на фарса, тия чакали на компютрите…“ Французинът произнесе първата част на речта си в тон „ла“, втората — в тон „до“ и последната, патетичната — в тон „ми“. Жестовете му бяха умерени и красиви.
„А ние само бръщолевим — реши депутатът, — по-добре съвсем да не бяхме говорили“.
Беше вече съвсем тъмно, когато премиерът Борисов, дошъл току-що, сряза с ножиците червената лентичка, която преграждаше входа за депото. Работниците и представителите на обществените организации нахълтаха шумно във вагоните. Дръннаха пискливи звънчета и първият тролей, управлявана от самия Борисов, се измъкна от депото под оглушителните викове на множеството и стенанията на оркестъра. Тролеят изглеждаше още по-ослепително, отколкото през деня. Всички се понесоха един след друг по улицата; те минаха над реката, изкачиха се леко в града и завиха по улица “Мария Луиза”. Във края на тролея се бе настанил оркестърът; оркестрантите, изкарали тръбите от прозорците навън, свиреха “Моята полиция”, а Веско Маринов пееше ли, пееше.
Цветанов, с кондукторска униформена куртка и чанта през рамо, скачаше напред-назад, усмихваше се мило, даваше сигнал, когато трябваше и когато не трябваше, и връчваше на пътниците покани за коктейла по-късно в НДК. През минута-две той заставаше срещу Веско Маринов и му се усмихваше свойски.

_____
* Актуализиран текст от оригинала на Иля Илф и Евгений Петров в книгата “Дванадесетте стола”.

Posted in Bulgaria, jokes, на български | Leave a comment

От какво се страхуват “патриотите”?

“България застава зад Орбан”, както пишат медиите?

Патриоти обсъждат въпрос в Министерския съвет. Снимка: компютърен екран – Клуб Z.

Не България застава зад Орбан; там се натискат да застанат  “патриотите!

Защото те сигурно предвиждат, че ако някога има “подобно решение” (като това по адрес на Унгария), то няма да е срещу България, а ще е срещу оялите се и корумпирани политици? Защото то би било срещу неработещата цацаратура и калпавите служби за сигурност? Или защото може да е срещу онези, които не само не обичат свободата и демокрацията, но и ги подкопават непрекъснато и целенасочено?
Това е ИСТИНАТА, от която СЕ СТРАХУВАТ: че утре някой може да предложи подобно решение да бъде гласувано и срещу ТЯХ?!
Дали наистина не се страхуват “патриотите” точно заради това? Тъй, де – ако не са корумпирани, няма да има от какво да се притесняват, че някога може някой да предложи подобно решение, нали?! Не сте чули да има подобно решение срещу Германия, например. Или срещу Франция.

Но, представете си следното – след като сега хем се краде толкова много, когато има страх от ЕС, какво ли ще бъде утре, когато този страх изчезне?!

Тук няма изобщо да говорим за това, че “унгарският модел” е неприложим за България. Че да се копира чужд модел сме пробвали – през 1944 г., когато Георги Димитров обяви, че “за десет години народът трябва да построи онова, което други народи са градили в продължение на 100 години”. Видяхме как свърши – в “недоносения живковски социализъм” само 45 години по-късно.
Същото е и с демократичните институции – те са като цветята – трябва да се поливат, наторяват, обработват срещу вредители… Ако това не се върши, вредните навици от социализма ще продължат да избуяват като плевели и на повърхността ще излизат най-отвратителните черти на нашенеца, а българите – истинските българи (като нас с вас, уважаеми хора!) – биват оставени на произвола на мошеници и корумпирани чиновници.
КОРУМПИРАНИТЕ ПОЛИТИЦИ искат всички останали в страната честни и съвестни хора да продължат да гледат царуващото безхаберие и да слушат “патриотите”, които “патриотично” бранят правото на далавераджиите да живеят без никакъв контрол от страна на нормалните демократични държави и общества.

Не само заради това, уважаеми хора, но и заради него се замислите добре, когато видите как някой първосигнално пръска слюнки по адрес на “гадния Европейски съюзи”, “Гейвропа”, “либерастите” и т.н. Защото е очевидно, че зад големите приказки и празните лозунги прозира страх, че далаверите може да излязат на открито и народното недоволство може да отнесе всичката мътилка, паразитираща върху гражданите на Републиката.

След реакцията на премиера Борисов във Фейсбук (https://bit.ly/2poqiPK), мога само да кажа, че тя с нищо не променя изводите за реакцията на “патриотите”, напротив – подкрепя ги.

П.П. А по адрес на “патриотите”, които би трябвало да са загрижени за Македония – нима не знаят, че Орбан се е изказал срещу референдума за промяна на името на държавата, което ще рече – че е против Македония да бъде член на ЕС и НАТО? Нима “патриотите” не искат да нямаме граници с Македония и да се развиваме заедно, в рамките на Европейския съюз? Много странно, нали?

Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Проф. Калин Янакиев в опит за изчистване на пронацисткия режим на цар Борис III

Убити въстаници след преврата 1923 година.

Проф. д.ф.н. Калин Янакиев* е автор на статията „Национално помирение ли?“, публикувана в „Дневник“ на 19.09.2017 г. (виж тук) и в „Портал Култура“. В тази статия се срещат и следните подредени една след друга думи:

„Въобще, преди 9/9 1944 г. ничия кръв не е била „проляна“ заради идеи (комунистически, социалистически, анти-нацистки и т.н.). България е била преди тази дата (макар и фатално погрешно обвързана с Хитлерова Германия) цивилизована европейска страна, с прилична (за военните условия) свобода на словото и съвестта.“

Проф. Янакиев, разбира се, има право на мнение и свободата да го изказва, дори и в издания, които претендират да са сериозни. Но когато един човек пропуска не просто проливането на кръвта на един човек, а пропуска една цяла антидемократична епоха – след 19-и май 1934 г., тогава този човек определено няма как да стигне до идеята за национално помирение.

Ще напомня на професора, че историята на България е достатъчно добре проучена и налице са достатъчно много доказателства, факти и документи за това, че преди 9-и септември 1944 в страната е била проливана кръв заради идеи.

Освен ако професорът не приема, че кръвта на Гео Милев е пролята не заради идеи, а заради нещо друго.

Или на Йосиф Хербст.
Или на Христо Ясенов.
Или на Сергей Румянцев.

Или на убитите партизани, ятаци, техните деца и близки. Но, разбира се, има и едни други хора, чиято кръв е пролята – без съд и без присъда. Тези хора бяха определени от депутата от ОДС Дянко Марков като „враждебно население“. Става дума за населението в Тракия и Македония, по-точно – за 11 343 души, които са лишени от българско поданство с нарочен закон, приет от „демократичното“ Народно събрание. 11 343 човека, които са натоварени от българските власти, на българските вагони и депортирани в концентрационния лагер Треблинка, където – както е била договореността между „демократичното“ царство България и нацистка Германия – са били убити.

Натоварване на евреи за депортиране с параход в Лом. Личната охрана на главния комисар по еврейските въпроси Александър Белев прави проверка на качващите се.

По-нататък в статията, проф. Янакиев пише: „Защото, ще попитам, дали „фашисти“ са били и затваряните, и убивани по най-зверски начин там млади хора, слушащи западна музика, обличащи се в тесни панталони и събиращи се в артистични градски компании?“ (бел. ред. – примерът на Янакиев е изключително екстравагантен, защото в лагерите при комунизма, просъществували до началото на 60-те години има всякакви затворници, но най-малко могат да се намерят случаи за затваряни за западна музика и тесни панталони).
Отговорът е, разбира се, лесен: не, не са били фашисти тези хора. Но за сметка на това, затваряните и убиваните по най-зверски начин в българските фашистки лагери – Еникьой, Гонда вода и т.н., са били комунисти, земеделци, демократи, безпартийни. И са били затваряни не заради дрехите, които са носели или музиката, която са слушали, а заради идеите, които са им се въртели в главата.

Един от тези затворници е моят дядо, Венко Марковски, който не е бил член на „терористична група“ (така Янакиев нарича антифашистките бойци), не е убивал хора, не е взривявал влакове. Писал е стихове. Между другото – за същото: писане на стихове, го вкарват в концлагер и комунистите, с което всъщност се доказва, че двете системи са еднакво нечовешки и кръвожадни.

Отрязани глави на партизани.

Под статията в „Дневник“ има коментари – при това стотици. Не съм ги чел, нямам желание, но ми направи впечатление кой коментар е сложен в дясната колонка, като „избран“: „Тези седем хиляди евреи ли са оправданието за загиналите и тормозените по лагерите, за безследно изчезналите, за продължаващото разграбване на българите от комунистически чеда и внуци?“

Разбира се, тези убити хора не са оправданието, те са обяснението защо режимът преди 9-и септември е бил про-нацистки, про-фашистки и нечовешки. За справка на съмняващите се – Нюрнбергските процеси обявяват депортацията на мирно население за военно престъпление *и* за престъпление срещу човечеството. Споменах ли по-горе, че това е същото българско население, което депутатът от ОДС Дянко Марков обяви от трибуната на Парламента за „враждебно население“? Не „вражеско“, а „враждебно“!

А тези 11 343 души са били българи – също като останалите в Тракия и Македония, но лишени от „демократичния“ царски режим от български паспорти, за да може да бъдат депортирани по-лесно – което само по себе си е отделно престъпление.

Така че, думите на проф. Янакиев са не просто непознаване или отричане на историята.
Те са опит за измиване на потъналите в кръв ръце на цар Борис III.
Те са опит за пренаписване на историята.
Те са опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на организаторите на депортацията, на убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст, както и на тези на Никола Вапцаров – обявен от проф. Янакиев, при това с получер шрифт, за… терорист. С което българските антифашистки бойци стават уникални – в цяла Европа те са антифашистки, но у нас са… терористи?!

Уважаеми приятели, това е положението в България, после да не се чудим и маем защо сме на това дередже, щом уж сериозни издания пускат уж сериозни статии на уж сериозни хора; личи си и по коментарите под статията колко малко хора познават историята и колко малко се замислят върху писаните думи.

_______
* – Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

(Настоящата моя статия беше публикувана в “е-Вестник“. б.м., Вени Марковски)

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Leave a comment

Нашенци не разбират какво е расизъм – дори когато им го покажат хора с опит

Австралийският художник Марк Найт от в. “Хералд Сън” (таблоид – жълто издание, собственост на Рупърт Мърдок) нарисува карикатура на тенисистката Серина Уилиямс. Карикатурата има добра идея – че спортистката се държи като дете на корта и е свързана със скандала около отнемането на точка и гейм в полза на противничката ѝ на финала на US Open – щатското открито първенство по тенис.

В българския Фейсбук карикатурата му бе споделена стотици пъти и коментарите бяха подигравателни по адрес на Уилиямс и похвални по адрес на художника.

Първа страница на в. “Хералд Сън”. Снимка: Деймън Джонсън

По света реакцията беше различна – вестници от сорта на “Вашингтон пост“, хора като писателката Дж. K. Ролинг (книгите за Хари Потър), както и редица други известни личности отбелязаха, че представянето на Серина Уилиямс с клиширания образ на чернокожите от епохата на Джим Кроу е форма на расизъм.  Вестникът – типично за жълто издание – реши да демонстрира, че не се интересува от реакцията на “някакви интелектуалци”, както биха ги нарекли в български еквивалент на “Хералд Сън” и… публикува не само тази карикатура, но и други, за да покаже, че се подиграват на всякакви хора.

Изглежда, че редакторите не са разбрали както това, което им казват от цял свят, така и защо карикатурата е расистка. Т.е., в Австралия – също както и в България – има дебелокожи и безчувствени хора.

Опитах се на Фейсбук-стената на един наш художник-карикатурист да обясня защо карикатурата е приемана като расистка, но се оказа, че е много трудно да се докаже на нашенци защо карикатура, която на тях им харесва, е расистка. Понеже разговорът там зацикли (както се случва обикновено във Фейсбук), предпочитам да напиша тук онова, което е важно по темата.

Ние с вас, уважаеми хора, не знаем какво е робство. Истинско робство, в което хората са собственост на господарите си, имат си цена, а убийството им не е престъпление. Ние не знаем какво ще рече човек с друг цвят на кожата да не може да ползва тоалетните за “бели”. Не знам какво е да не може да седи в предната част на автобуса, която е запазена само “за бели”. Или да не може да пие вода от чешмата в парка, защото и на нея пише “само за бели”.

Нашенци нямат такъв опит, това е и една от причините да не разбират какво толкова расистко има в карикатурата. Но не само нямат опит, а и отказват да се вслушат с хората с такъв опит (и не, нямам себе си предвид – живота в САЩ сам по себе си не е достатъчен, за да може човек да разбере расизма).

Тук не се спирам върху мача между Уилиямс и Наоми Осака (която и спечели Откритото първенство на САЩ с блестяща игра); повече харесах играта на г-ца Осака, която бе на висота през целия турнир, а специално срещу Уилиямс беше в много добра форма и успя да покаже, че не случайно е шампион!

По-важното от резултата от играта е, че една карикатура се приема у нас като нормална, докато много хора и организации по цял свят я посочват като пример за расизъм. Освен посочените по-горе хора и медии, с критика реагираха и от Националната асоциация на чернокожите журналисти на САЩ, доц.  Ребека Уанзо от университета “Вашингтон” в Сейнт Луис, която отбеляза в статия в CNN: “Марк Найт е участник в една дълга традиция на черните стереотипи или това, което често наричам ‘традиция на визуалния империализъм’.” Люк Дарби написа в GQ: “Tова не обяснява защо карикатурата не прилича изобщо на Серина Уилиямс. Това не е изобразяване на Доналд Тръмп с по-малки ръце или с още по-присвити устни, с по-голяма коса и т.н. Тези рисунки веднага се разпознават като карикатура на Тръмп. Уилиямс, изобразена от Найт, се представя като карикатура на Уилиямс, докато всъщност е нескопосана карикатура на подчертани черти на чернокожите”.

И още много, много други анализи и коментари има по темата – все в този дух, все от сериозни хора.

Нормалното в такива случаи би било, нашенци да се замислят: “А, бе, я да видя защо толкова много хора говорят по света, че карикатурата е расистка, а пък аз си мисля, че не е.”
Това би било нормалното, но ние отдавна сме доказали, че не правим нищо “като хората”, а винаги искаме да е нещо различно… и обикновено – неработещо.
Дори да не искат (не могат?) да се замислят, ти би трябвало да си кажат нещо от сорта: “Расизъм ли е или сатира, когато някой бива нарисуван по такъв начин, че да се преувеличават черти на физиката, които са използвани като клишета за цяла раса”. Отговор: расизъм е. Нямаше да е расизъм, ако карикатурата просто показваше, иронизираше или осмиваше поведението на Уилиямс.

В България също има примери за расизъм (“А-у, как може да говориш така!?” – ще каже Бай Ганьо). Използването на обидни думи по адрес на една или друга част от обществото, е форма на расизъм. Пускането в обръщение на клишета за някого, като той/тя бива представен с някакво качество, което се подхвърля ехидно като присъщо на етническа или религиозна група, е също форма на расизъм.

А това, че жълто австралийско издание защитава расистката карикатура, като се крие под лозунга, че не иска да бъде “политически коректно”, е нормално. В България има редица медии, които са жълти и от които никой здравомислещ човек не очаква да бъдат цивилизовани, да спазват елементарните правила на журналистическа етика и т.н., и др.п. Просто човек не ги чете и не ги популяризира чрез социалните мрежи. Явно това не важи за чуждите медии – те се приемат задължително като обективни, точни, честни и почтени…

Тревожен е непукизмът, с който нашенци отхвърлят вековния опит на милиони  хора – опит, натрупан не само по време на робството в САЩ, но и в десетилетията борба след това – срещу сегрегацията, срещу насилието върху чернокожото население, срещу подозрителността, неразбирането…
Нашенци нямат нужда от опит или акъл, защото те се мислят не просто за по-знаещи по темата, а направо за хора, които на свой ред могат да дават съвети. И именно това чувство на превъзходство е знак за липсата на желание у нашенеца да се пребори с расизма на домашна почва.  Това чувство плюс убедеността, че няма смисъл да се бори с нещо, което – според него, разбира се! – не съществува. Или е дело на “толерантни нещастници”, които се държат “мултикултурно” и “възпитано”, направо “префърцунено”.

 

Posted in Bulgaria, USА, на български, общество | Tagged | Leave a comment

Нещо като автобиография (1982 г.)

Написах това есе през 1982 г., когато бях на 14 години. Публикувах го в сп. “Родна реч” две години по-късно, подписано като “Вени Миланов” от 114 АЕГ – София.

Вени Марковски и Венко Марковски, 1987 г., Банкя

Дядо ми, който четеше всичко, което бях писал преди това – от първата ми история за Магарешката муцуна (публикувана през 1973 г., когато бях на пет години), ме хвана за ръката и изведе на разходка в двора. Тогава ми каза, че всичко, което съм писал до момента, и за което той казваше, че е добро, не е било чак толкова добро, но това есе е чудесно. Потвърждение за правотата на думите му дойде след публикацията в “Родна реч”, когато започнах да получавам писма от цялата страна. Само от момичета! Получих много писма; първото бе от Надя от Търговище. Учителката ми по литература, Рене Къдрева, го прочете пред целия клас и си спомням, че не останах доволен от постъпката ѝ – бях се изчервил до ушите. После дойдоха писмата от Ася от Пазарджик, Албена от Левски и Светла от Видин. Някой ден ще публикувам и части от тези писма, които все още пазя. Наложи се да пипна едно-две места, защото отдавна не споделям мнението на онзи нахален 14-годишен хлапак по някои въпроси, но сега ми е паднало да му покажа аз на него…

Нещо като автобиография

Не обичам нахалните (въпреки, че често съм такъв). Разбирам, че без нахалство би било по-лошо. Така или иначе това си ми е привичка и надали бих се отказал от нея.

Не обичам да лъжа със зла умисъл (и не го правя!). Някои лъжат, но рано или късно ги хващат и, дори да имат връзки, са вътре с двата крака, пък били те къси или не.

Не обичам прекалено самоуверените и самонадеяните. Понякога се случва и най-добрите от обществото да са самоуверени и да загубят. Това е предопределено и никой не може да го промени. Примери много – поука никаква.

Не обичам повечето от приятелите на моите приятели. Сигурно защото не съм ги избирал аз.

Не обичам още много работи – начело, разбира се, с училището. Ще го обикна след като завърша.

Не можах да обикна старобългарската литература. Защо ли? Не съм виновен аз, а учителят по литература. Дразнеше ме, а покрай него се дразнех и от литературата. Иначе тя ми е любимият предмет.

Мисля. Но дали съществувам? Ще разбера много късно.

Доколкото зная съм страшно непостоянен човек. Ако не ми мине с годините, ще си остана такъв до края.

Рядко се съобразявам с мнението на другите. Затова си и патя.

Имам далечни цели. Но дали няма, гледайки нагоре, да падна в пропастта пред мен?

Дразня се, когато споря и знам, че правият съм аз. Според мен всеки би се дразнил.

Понякога пиша необясними безсмислици. Необяснимо!

Мога да бъда много добър. Даже отличен. Има обаче една-единствена пречка – мързи ме да уча. И това ще мине. По-страшно е, ако ме мързеше да живея.

Понякога съм нервен. Обикновено, ако някой ме ядоса.

Бих искал да летя. Това е последица от бързото ми мислене.

Превозните средства са твърде бавни за мисълта ми. Колко е хубаво, че не можем да си четем мислите. Би ми било страшно неудобно. Случва се да си говоря с някого и да си мисля колко е прост.

Трудно измислям заглавия на творбите си. Не знам защо. Може би защото искам да са много хубави и да съм неповторим.

Влюбих се още в първи клас. Естествено, не в чина. Оттогава до сега все обичам някого. А “аз съм само едно бедно момче и никой ли не ме обича?” Кой го беше казал – не помня. Отива ми, нали?

Често греша.
Без коментар.

Обичам много неща.
Одушевени, разбира се.

Обичам да обърквам хората и да ги поставям в затруднение. Това е пак някаква отрицателна черта в характера ми.

Обичам да карам кола. Въпреки, че не съм карал досега.

Обичам да слушам една и съща музика. И създавам нерви около мене.

“Всичко лошо, което може да се случи, ще се случи”. Не е зле, но би било равнозначно да заменим “лошо” с “хубаво”.

Мога да взема вината на друг. Зависи обаче кой е той. Зависи, зависи, зависи – това, както бе казал някой, може би е ключът към разсъждението.

Който не ме е разбрал, ме е намразил.

Понякога страшно се харесвам.

Не съм побъркан. За разлика от други хора.

Не обичам да свършвам бързо това, което съм започнал. Но често става и обратното.

Обичам вицове. Това ще бъде схванато от някои – от други не. Това и целя.

Научих се да губя. От по-силни обаче. Понякога падам и от по-слаби. Зависи кои са те.

Когато нещо ми хареса: или искам да го имам (и го имам), или ако не мога да го имам – го забравям, или го помня винаги.

Ако обичам някого, казвам го рядко. Затова и оставам неразбран за много хора, включително и за …

Posted in arts, Bulgaria, на български | Tagged , | Leave a comment