Аврамов мост на пътя Бургас – Средец, до разклона за село Дюлево. Снимка в. “Сега”.
Покрай трагичния инцидент с убития на 16.10.2015 г. човек край гр. Средец, забелязахте ли, че за пореден път се оказва, че нашенецът веднага си има мнение за нещо, особено* ако не са му известни фактите?
Едва ли се учудвате все още на това, че байганьовци:
– взимат решения, базирани на (обикновено подвеждаща ги) интуиция?
– (логично) правят грешки, защото знаят, че няма да носят ни най-малката отговорност?
– категорично не се предават пред фактите и ги натъкмяват така, че да подкрепят мнението им или, ако това е невъзможно, ги пренебрегват?
По целия свят се случват трагични инциденти – само през последните години можем да си започнем от потъването на подводницата “Курск” до грешката с бомбардирането на болница в Афганистан.
Въпросът е кой как реагира и взима ли си поука от грешките си. Едни хора реагират, като се скриват от проблема, знаейки, че след три дни ще има ново чудо и хората ще забравят – и предишния проблем, и тяхното поведение на “снишаване”.
Други пък се изправят срещу него и поемат отговорността. В някои случаи следват оставки, в други – извинения и обезщетения. И присъди.
В България сме виждали нееднократно подобни инциденти**, но все трябва да отбележим нещо важно: у нас полицаите не стрелят “на месо” през ден или всеки ден.
Убийството е трагичен инцидент, а не част от ежедневната работа на служителите в МВР.
Полицаят, който е извършил убийството (дали умишлено или по непредпазливост – това ще уточни следствието и прокуратурата ще реши как и какви обвинения да повдигне; това не е наша, на гражданите, работа) си носи отговорността: знае се кой е, не е анонимен, не се е укрил.
Да се иска той да бъде осъден или награден, означава, че тези, които искат кое и да е от тези две неща, не са нормални граждани на нормална държава. В нормалната държава гражданите не се занимава с политика, а си гледат работата – журналистите пишат отговорни материали; прокурорите повдигат обвинения; политиците реализират политиката, заради която ние, гражданите, ги избираме (или не) в съответните законодателни органи. А гражданите може да коментират, но поне да го правят информирано, а не на принципа ЕЖК (една жена каза). Разбира се, ако са трезво мислещи хора, а не “мрачни балкански субекти” (и моля, не се обиждайте – просто се дръжте възпитано и културно; дори и да ви гонят емоциите).
Накрая, но не и по значение, остава питането дали след моментното “изригване на Мрежата” ще последват анализи и политика, предотвратяваща подобни случаи?
Защо това е важно ли?
Защото същата трагедия може да се повтори лесно и отново ще има “разтърсващи мрежата” статуси и… нищо повече.
______
* – Даже именно тогава си има мнение. Ако знае фактите, почва да се колебае какво точно се е случило, защото е фен или жертва на теориите на конспирацията.
** – Припомнете си тези три: убийствата на полицаи от полицаи в кв. “Белите брези” в София; убит с бой “клошар” в Пловдив и застреляното 16-годишно момиче на улицата в София от пиян полицай.
Статус от 17.10.2015 г. във Фейсбук.