Полицаи в България. Снимки: Фейсбук
И моите 2-3 думи за полицаите, че май е модерна тема…
Има полицаи и полицаи – всякакви, защото те не са някак си внесени от чужбина, имунизирани от корупцията.
Цялото ни общество е болно, а ние искаме ченгетата да са лекарите, които да го лекуват. Гражданите си мислят, че престъпността е болест, но това не е вярно. Тя е симптом, както е забелязал още Реймънд Чандлър преди 60 години.
Когато цялото общество боледува, няма как полицаите да са здрави. Както няма как и учителите, лекарите, шофьорите и всички останали да живеят, без поне малко да не им се отрази болестта.
Сложете си ръка на сърцето и кажете дали знаете какво струва на честните и почтени полицаи това да работят заедно с нечестните и корумпираните? Да не би да не се познават помежду си? Знаят много добре кои са, но както се казва “гарван, гарвану око не вади”, та и те така.
Да цитирам пак Реймънд Чандлър, в монолог от 1940 г. на един от героите му – ченге:
“Човек не може да остане почтен дори да иска. Ето каква е болестта на тази страна. Ако успее да остане почтен, ще му видят сметката. Трябва да играеш играта нечестно, иначе няма да ядеш. Сумати копелета си мислят, че двадесет хиляди хора на ФБР с чисти яки и папки ще ни оправят. Глупости. Подкупите ще ги направят същите като нас. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще трябва да изградим отново този малък свят.”
Хванете който искате нашенец* на улицата, той ще се подпише под тези думи и ще каже, че е точно така, че трябва да се почне отначало.
И същевременно няма да се замисля, че проблемите са по-дълбоки и че не само няма откъде да се появят тези чисти хора, но всъщност той,
нашенецът, е приел за нормално да дава и получава подкупи.
Да използва връзките си, за да се уреди на по-лека работа.
Да успее да се настани край държавната трапеза и да похапва от нея.
Когато се появи някой, който иска да промени нещата – защото рано или късно такъв човек се появява, тутакси ще му/ѝ организират някое “активно мероприятие”, за да го/я разкарат, а заедно с него/нея – да разкарат и всякаква мисъл за реформа в системата на правосъдието.
Нашенецът е като заек… не – като папагал, загледал се в змията, която го хипнотизира и а-ха да го глътне на един път. И освен това, е и късопаметен: всеки път му играят един и същ номер и той всеки път се хваща!
Но когато полицаите протестират, трябва да не забравят, че българите имат специално отношение към тях. Нашенецът не уважава полицаите, защото по-често си има взимане-даване с корумпираните (или, както гласи вицът, “Имал съм само даване с полицаите, взимане не съм имал.”), отколкото с почтените. Нашенецът не може да уважава полицаите, които седят на “засадата”, вместо да регулират кръстовището, на което не работят светофарите.
Въпреки липсата на уважение – или може би заради нея? – българите продължават да не виждат връзката между собственото си дередже и факта, че колкото повече хора се водят на щат в МВР (не мога да кажа “работят”, нали?), толкова по-ниско става нивото на сигурност.
Нашенецът продължава да иска някой да дойде и да го оправи, независимо от това, че от 1878 г. насам ВСЕКИ, който е идвал, го е оправял само по един-единствен начин. Оправянето винаги е било за сметка на народа. Единствените, които се опитват да помогнат на България, са Европейският съюз и САЩ. Може би защото и на едните, и на другите не им трябва тази “прекрасна територия, населена с крайно неподходящо население” (по думите на редица социолози).
Но нашенецът и това не приема като чиста монета – за него и тези са маскари. Това презрително отношение към по-силните от него нашенецът проявяват само към онези, които са не само по-силни, но и по-учтиви. Ако по-силният е и груб, вулгарен и циничен, тогава нашенецът подвива опашка и гледа виновно. Дори и тогава, когато по-силният го “оправя”, като му взима златото, урана или част от сънародниците му – за нашенеца единственото, което има значение е той да е жив и здрав, пък съседите – кучета ги яли.
Затова какви ще са полицаите – това е избор на всеки един от тях: може да стоят на хранилката със стоп-палката, да са навъсени и намусени или да се гордеят с това, което правят, а на стената в полицейското управление да е Левски, а не Ленин**.
А докато полицаите се чудят, да кажа на нашенеца (не питайте кой е, той сам ще се обади!):
“България ще се измъкне от това положение едва когато обществото приеме, че има правила и те са за всички.” Казал съм го по бТВ на 13.01.2010 г.: https://btvnovinite.bg/150850-Vseki_pravi_kakvoto_si_iska_zashtoto_nyama_obshtestvena_netarpimost.html
________
* – Нашенци – още известни като “байганьовци” са българите, които се държат като едноименния герой от разказите на Алеко Константинов. Те са малка, но гласовита част от народа.
** – Да, има такъв истински случай – снимката е тук: http://ivo.bg/2014/10/25/българското-мвр-е-все-още-с-ленин-на-шия/