Истината за граф Игнатиев – разкрита чрез неговите собствени думи!

Граф Игнатиев се ползва с незаслужен положителен имидж в България – на негово име са кръстени улици в центровете на редица градове, вкл. в София. Има и село Граф Игнатиево. А не бива, защото граф Игнатиев е всъщност един от хората, допринесли с работата си до разпокъсването на България, както и до поставянето ѝ в зависимост от Русия след Руско-турската война (1877-1878 г.).
Препечатвам статията от блога на Иво Инджев, понеже съдържа много факти, намерени от автора в спомените на самия граф Игнатиев.

Не можа да ви пожелая “Приятно четене”, уважаеми читатели, защото няма никак да ви е приятно…

Вени Марковски

В книгата си “Измамата “Сан Стефано” написах, че предстои руска пропагандна атака у нас чрез издигането на пиедестал за съвременна употреба на образа на злополучния автор на временния договор от 3 март 1878 г. между руската и османската империя. Тя започва днес с прожектиране на филм в София, наречен “Руският граф на България”.

За антисемитските изстъпления на Н. Игнатиев, назначен за вътрешен министър от Александър III като разжалван дипломат след предизвестения провал на неговия ялов документ, подробно съм написал в книгата. Неговите майски закони от 1882 г. са първи рода си образец на държавно спонсорирано антиеврейско законодателство в света, от което са се учили в нацистка Германия половин век по-късно. Но затова в хвалебствения филм за “графа” със сигурност няма да стане дума. 

С руската пропагандна и нейния обслужващ персонал у нас, както е известно, не може да се спори поради системният им отказ да коментират фактите, лансирайки измисления образ на този мракобесен руски политик. Днес изравят името му от пепелта на историята заради пълното съвпадение на образа му на шовинист и борец срещу всякакво свободомислие, ненавиждащ европейското влияние, със съвременната доктрина на Кремъл. В това “качество” се опитват да ни го рекламират като въплащение на самия дядо Иван, спасител и освободител на българите.

А фактите са такива, каквито самият Игнатиев ги е описал под формата на неосъзнати самопризнания в своите “Записки”, издадени в София пред 1986 г. Синтезирам само малка, но напълно представителна част от възгледите и откровенията на Н.Игнатиев, когото отказвам да определям с благородно звучащата титла “граф”. Добавям към тези факти кратък свой коментар, включително чрез обобщаващо заглавие на всеки негов цитат. 

Цитатите са подредени по-скоро хронологично, отколкото по своята значимост – читателите сами могат направят своя избор коя от всички мерзости на Игнатиев спрямо българската кауза е най-значима. 

ИГНАТИЕВ СРЕЩУ ГОРЧАКОВ ПО ЕВРОПЕЙСКА ЛИНИЯ

“ Коренната разлика в нашите възгледи беше в това, че той вярваше в Европа, в европейския концерт”( т.е. в системата от договорености и конференции между най-влиятелните европейски държави през 19 век- бел. И.И.), жадуваше за конференции и конгреси, като предпочиташе гръмките фрази и блестящите дипломатически белетристични произведения пред истинската практическа работа, не толкова ефектна, но упорита, настойчива и последователна. Аз смятах, че ние преди всичко трябва да започнем да строим броненосци в Черно море и да изградим флот, а чак след това да търсим споразумение, и то непосредствено с Турция…

Прякото споразумение с Турция бе главното, което въпреки инструкциите на министерството на външните работи постоянно ми се искаше да постигна…

Изпитвах дълбоко недоверие към Европа и към европейските конференции, защото   съзнавах, че в Източния въпрос всички държави повече или по-малко са настроени срещу нас и че най-лесно на тази почва могат да образуват срещу нас съюзи и коалиции”. ( стр.49, 50)

ИГНАТИЕВ ПЛЕДИРА ЗА МИРНО РЕШЕНИЕ НА СПОРА С ОСМАНЦИТЕ И СЪВЕТВА БЪЛГАРИТЕ ЗА СЪЩОТО

“ На Русия й е тясно Черно море и тя трябва да владее изхода му , т.е. Проливите, пряко и косвено, и то не само заради осигуряването на безопасността и благосъстоянието на своя Юг, колкото поради политически и икономически съображения Русия е принудена да бъде господар ( принудата да си господар на чужди градове и народи е истински “бисер на дипломацията”, отронил се от устата на генерала, за когото няма нищо по-естествено от правото на силния да се разпорежда с чуждо имущество и съдбини – И.И.) в Константинопол по един от двата начина: или да подчини владетеля на града и Проливите, обезпечавайки своето изключително влияние над съществуващата там власт, или пък при противодействие на Европа и неподатливост на местното правителство да завладее този пункт. За трайно опазване на руските интереси и за разрешаване на Източния въпрос заедно с европейските сили друг изход няма. Това може да стане мирно, без опасни сътресения и европейски усложнения, ако ни се удаде да установим изгодни отношения с турското правителство, подобни на онези, които императорското правителство започна да постига от 1871 до 1875 г. ( т.е. по същото време, когато българското националноосвободително движение надига глава и забелязва ясно, че дружбата на Русия с Турция препоръчва на българите на практика да се придържат към правилото на “преклонената главица”, а думата дружба  по отношение на руско-турските отношения не е измислица на автора на тези редове, както ще стане ясно веднага- бел. И.И.)

ИГНАТИЕВ ЗА ДРУЖБАТА НА РУСИЯ С ТУРЦИЯ 

“Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. (стр. 51)

ИГНАТИЕВ ЗА БЪЛГАРИТЕ КАТО ПОСЛУШНО ОРЪДИЕ НА РУСИЯ

“За да бъде властта ни здрава и и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (стр. 52)

СЛАВЯНИТЕ ТРЯБВА ДА ГЛЕДАТ САМО КЪМ РУСИЯ И ДА СЕ ПОСТАВЯТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕЯ, НАРЕЖДА ИГНАТИЕВ

“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55)

БЪЛГАРИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПО-ВРЕДНИ ЗА РУСИЯ АКО ПОПАДНАТ ПОД ЗАПАДНО ВЛИЯНИЕ

“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 58)

ИГНАТИЕВ СИ ПРИЗНАВА, ЧЕ ЗНАЕ ЗА РАЙХЩАДТСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,Т.Е. ПОДГОТВЯ В САН СТЕФАНО  СЪЗНАТЕЛНА ИЗМАМА СПЕЦИАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ

“Изглежда, че преговорите (по Източния въпрос с европейските сили след ултиматума им към султан Абдул Азис, който Игнатиев не успява да предотврати- бел. И.И.) ще навлязат в по-критична фаза и че държавите по-охотно ще се съгласят на обща намеса в полза на нашите единоверци, ако разсеем опасенията, вдъхнати от незнанието на нашите условия за крайния мир, които трябваше да бъдат представени след сключването на примирието; както и от последствията на нашето двустранно споразумение с Австро-Унгария, предизвикващо недоверие и безпокойство в някои кабинети (гузна недомлъвка, намек за тайната клауза от Райхщадското споразумение от юли 1876 г., когато Русия и Австро-Унгария се съгласили да не допуснат “голяма славянска държава” на Балканите, т.е. голяма България- бел. И.И.). С оглед на това би било твърде полезно да представим положителна програма, съдържаща исканията, които възнамеряваме да предоставим на Портата заедно с Европа”. ( стр. 149 )

ИГНАТИЕВ Е БИЛ ПРОТИВ ТОВА РУСИЯ ДА ВОЮВА САМА СРЕЩУ ТУРЦИЯ

“ Вместо да се оставим Турция и нейните съветници да ни въвлекат във война, ПРОТИВНО НА СОБСТВЕНОТО НИ ЖЕЛАНИЕ ( курсивът мой- бел. И.И.), и то в момент, който смятат най-изгоден за себе си, би следвало, избягвайки обясняването на нежеланата от господаря война още сега да пристъпим към мерките, които са необходими за защита на интересите и достойнството на Русия.

След прочитането на тази записка господарят император написа “какви мерки”. По всяка вероятност канцлерът не е обърнал внимание на Негово величество на по-пространната ми записка, в която по-подробно бяха посочени дипломатическите стъпки, които трябваше да бъдат направени в Берлин, Лондон и Виена, за да се изработи обща европейска програма и да се избегне острото поставяне на въпроса за война само между Русия и Турция”. (стр. 165)

РУСИЯ Е БИЛА ГОТОВА ДА ИЗБЕГНЕ “ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА” И ДА СЕ СПОГОДИ С ТУРЦИЯ ЗА “ПРАВОТО” Й ДА СМАЗВА ВСЕКИ БУНТ СРЕЩУ УСТАНОВЕНИЯ РЕД В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, СВИДЕТЕЛСТВА ИГНАТИЕВ

Малцина си дават сметка, че “царят освободител” Александър II е изразил готовност за съхраняване на Османската империя и дори за охраняване на нейното “право” да “смазва” всеки опит на българите да се бунтуват, ако не се задоволят с половинчатата си свобода- както читателят ще се убеди от цитата по-долу. Игнатиев свидетелства:

“Програмата на Гладстон ( за самоуправление и даване права на балканските народи от страна на Османската империя- бел. ИИ), разбира се, има и добри, и лоши страни. Тя отстранява политическите усложнения, свързани с разрушаването на Османската империя. Империята би продължила да съществува, тъй като самоуправляващите се области ще продължат да влизат в състава й; те ще внасят данък на Портата, която ще се ползва от доходите, без никакъв разход за администриране на областите, за издръжка на войските в тях и за неспирно потушаване на въстанията. Европа, осигуряваща на християнските области самоуправление, би могла в замяна да гарантира на Портата запазване на status quo и СМАЗВАНЕ НА ВСЯКАКЪВ ОПИТ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДА НАРУШИ УСТАНОВЕНИЯ РЕД ( курсивът мой- бел. И.И.).

“ Господарят император написа “да”, лаконично ни разкрива под линия какво ни е замислял нашият “освободител”, за да избегне “освободителната” война и да се спогоди за българска сметка с Турция. ( стр. 168)

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОСМАНСКАТА СТОЛИЦА И ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В СВОБОДЕН ГРАД СИ СТРУВА САМО, АКО НА ПРОЛИВИТЕ СЕ НАСТАНИ РУСКА БАЗА ( нищо общо с някаква българска свобода)

“ Превръщането на Константинопол в свободен град, в случай на разпадане на Турция, смятах , че е неизгодно на Русия. Ако в този град бъде настанен общ европейски гарнизон, той ще бъде заплаха за нас, а без европейска военна охрана ще бъде под господстващото влияние на Англия, тъй като ще се намира под заплахата на британския флот. Би било възможно да се допусне съществуването на свободен град, само ако го окупираме, създадем морска база в Дарданелите и унищожим босфорските укрепления” ( стр. 170).

РУСИЯ ПРАВИ БИЗНЕС ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АНГЛИЯ, ЗА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ВОЙНА ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА

“ На 14\26 септември нашият посланик в Лондон граф Шувалов по заповед на господаря предложи на граф Дерби в случай на отказ на Портата да приеме мирните условия, предложени й от Англия, да се заеме едновременно България от руски, а Босна от австрийски войски, а Босфорският пролив – от съединените ескадри на държавите. Нашият посланик добави, че ако Англия счита морската демонстрация достатъчна, за да принуди Портата да приеме предложенията на държавите, то Русия е готова да се откаже от сухопътните експедиции”. ( стр. 171)

На откровен пазарен език, това е бизнес предложение, в което разменна монета са българите. Ако англичаните склонят да направят една морска демонстрация, то Русия няма да се напъва да освобождава някакви си българи. Но западните сили отклонили и този опит на Русия да избегне “освободителната” война. 

РАЗРИВЪТ С ПОРТАТА БИ ДОВЕЛ САМО ДО ЗАГУБА НА ПАРИ И НАПРАЗНО ПРОЛИВАНЕ НА КРЪВ, МЪРМОРИ ИГНАТИЕВ

Игнатиев обяснява страховете си, чиято отправна точка са Проливите, а не пролятата “напразно”- по неговия израз- кръв за българите. Той говори за война, която, ако не води до окупиране на Проливите, е   “загуба на пари”, а не като загуба на нещо, което има каквото и да било общо със свободата на българите:

“ Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари. А флот ние нямаме, финансите са лоши и армията вследствие на превъоръжаването е в преходно положение; когато започне сериозната работа с турците, аз няма да отстъпвам, но бих желал преди това да бъдат обмислени всички начини за действие и последствията от нашия разрив с Портата”. (стр. 173)

Да се чуди човек, защо в памет на този борец за мир с Османската империя няма паметници в Турция, а има в България, чийто угнетен народ той е бил готов да изтъргува срещу отличните отношения на Русия с османлиите.

ОТМЯНАТА НА РОБСТВОТО В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ Е ВРЕДНА ЗА РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ, ОТКРОВЕНИЧИ ИГНАТИЕВ

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно да научим лично от Игнатиев “новината” за вредата за руските интереси при евентуална отмяна на робството в България. За Русия щяло да бъде лошо да настройва турците срещу себе си по този начин. Преди да се завърне в Константинопол от императорския инструктаж в Крим, състоял се в началото на октомври 1876 г., Игнатиев пише: 

“ Що се отнася до последния пункт ( от обсъжданата от европейските сили обща платформа с искания към султана- бел. И.И.), т.е. искането да се унищожи повсеместно робството в Турция, то аз смятах за преждевременно да го поставяме. Подобно заявление щеше да настрои безполезно и безвъзвратно цялото мюсюлманско духовенство, чиновничество и народа срещу Русия, още повече, че Портата можеше да отговори, че робството всъщност не съществува, тъй като хората и особено жените, които се намират в робство, не носят това име, а се преименуват в “гепулу”. Значението е тъждествено, но наименованието “роб” може да бъде оспорено. Аз мислех, че във всеки случай подобно искане, непородено нито от преките интереси на Русия, нито от условията за развитие на нашите единоверци, засягащо целия мюсюлмански начин на живот, би могло да бъде предизвикано само при разрив или в окончателна декларация при прекратяване на преговорите”. (стр. 189)

ИГНАТИЕВ СЕ КАХЪРИ ЗА СТАРИТЕ СИ ОСМАНСКИ ПРИЯТЕЛИ ( върху които тегне вината за зверското потушаване на Априлското въстание) СЛЕД ЗАДУШЕВНА СРЕЩА СЪС СУЛТАНА

Игнатиев току-що си бил връчил акредитивните писма в Константинопол и имал вече задушевна среща със султана, както сам отбелязва. Посланикът изпаднал в “деликатно положение”, понеже вече бил в “съглашение” с Портата, но се принудил да връчи нота с искане Турция незабавно да прекрати бойните действия срещу изправената пред сигурен разгром Сърбия. Дал 24 часа за размисъл на Турция и дори си натоварил багажа на руски кораб, за да демонстрира готовността си да напусне. 

“ От внезапното предявяване на руския ултиматум, след като вече се бяхме споразумели, султанът и министрите стигнаха до заключението, че в Русия е съзряла мисълта за война и че по принцип тя е решена под един или друг предлог, рано или късно да я обяви. Едва от този момент крайните схващания на партията на Мидхад, отдавна говореща за неизбежния разрив с Русия, взеха решителен превес над умерените възгледи на нашите стари приятели и едва от този ден Турция се зае сериозно за борба с нас” ( стр. 191)

Игнатиев е съкрушен. За протокола и за сведение на русофилите: “старите приятели на Русия” на Игнатиев в Турция са именно онези управници, под чиято власт са извършени масовите кланета на българи, предизвикали истински шок в Европа. В “студенокръвната Англия” имало многохилядни протестни митинги. Но за Игнатиев било по-важно да си пази приятелството с Турция и да гледа руската дружба с нея да не пострада, поради което откровено скърби за пожертваната дружба със “старите” турски приятели. 

ИГНАТИЕВ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ НАЧАЛНИКЪТ МУ ГОРЧАКОВ НЕ БИЛ СЪГЛАСЕН САМО С МОРАЛНА ПОБЕДА НАД ТУРЦИЯ

Игнатиев отново и отново се връща към идеята, че приоритетът на  Русия е да си дружи с Турция. Ако е зависело от него, т.н. освободителна война изобщо не би се състояла. Но това не пречи на днешната руска държавна политика да го представя  в превратната светлина на главен акушер на българската свобода, постигната с цезаровото сечение на руското оръжие. Самият той възкликва от дълбините на своите записки, че е съветвал горещо нещо съвсем друго : 

“Би трябвало да се задоволим с постигнатия политически резултат, с моралната победа и да спрем. Това не съумя или не поиска да направи княз Горчаков”. (пак там).

ГИРС, ЗАМЕСТНИКЪТ НА ГОРЧАКОВ, ОПРОВЕРГАВА ИГНАТИЕВ, СПОРЕД САМИЯ ИГНАТИЕВ

Според (само)оценката на Игнатиев той е бил като гълъб на мира, а началникът му Горчаков, както излиза, е бил като негов антипод в ролята на войнолюбив ястреб. Съвсем друго обаче твърди за Горчаков заместник-министърът на външните работи на Русия Гирс. В писмо до посланик Игнатиев,  (писано след турския отказ да се съобрази с исканията на Цариградската конференция) , цитирано от самия него, Гирс предупредил: “ За да избегнем недоразумения, считам, че не е излишно да ви повторя, че канцлерът извънредно много желае да избегне войната”( стр. 213)

ТАЙНАТА ДОГОВОРКА С АВСТРО-УНГАРИЯ ПРАВИ ВОЙНАТА С ТУРЦИЯ НЕНУЖНА, СМЯТА ИГНАТИЕВ

С негодувание Игнатиев разбрал, че във Виена руските преговарящи направили големи отстъпки. Панславистите в Русия научили и това довело до брожение сред тях. Игнатиев стигнал до заключение, че при това положение Русия няма нужда да се намесва в България, защото резултатът от нея няма да е удовлетворителна компенсация за австрийските придобивки при подялбата на балканските територии.  Не за освобождение на българите, а за “възстановяването на някакъв ред” ( под властта на султана) в България говори славянофилът К.П. Победоносцев, цитиран от Игнатиев. Става ясна ниската пазарна стойност на българската свобода като руска разменна монета в прекрояването на Балканите.

“ Възстановяването на някакъв ред в България няма да замени у Русия загубата на доверието не само на славяните, но и на самата Русия към собственото й призвание, към нейното правителство. Славянските патриоти считаха това за толкова важно и мислеха , че ако такова съглашение с Виена, за каквото се разпространяваха слуховете, съществува, то несравнимо по-добре е да се откажем от войната ( засега) и да обявим, че се отказваме от всякакви съглашения и се връщаме към свободата на действие”, пишел Победоносцев, а Игнатиев парафира: “ Тези мнения напълно съвпадаха с моето становище по Източния въпрос…”( стр. 217)

ИГНАТИЕВ ИЗДАВА КОНКУРЕНТА СИ ШУВАЛОВ, ЧЕ СЪЩО СЕ  БОРИЛ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ВОЙНА С ТУРЦИЯ

И руският посланик в Лондон граф Шувалов, по свидетелство на Игнатиев, също застъпвал тезата на всяка цена да се избегне войната с Турция.

 “ Той съветваше, в случай на неуспех на конференцията, да приемем всичко само и само да избегнем войната”. стр. 222)

ИГНАТИЕВ НАСТОЯВАЛ ГЛАВНИЯТ ТЕАТЪР НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ДА Е КАВКАЗКИЯТ ФРОНТ, А НЕ ЕВРОПЕЙСКИЯТ

“Макар военните приготовления и проектите за бъдещите операции да не ме засягаха и никой да не питаше за моето мнение, като стар офицер от генералния щаб, аз, беседвайки с военния министър ( генерал-адютант Милютин- бел. И.И ), започнах да защитавам идеята, че главен театър на военните действия трябва да бъде не Европейска Турция, а Азиатска…”. (стр. 223)

ИГНАТИЕВ Е АВТОР НА ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ ДА СИ ПЛАТИ ЗА ВОЕННИТЕ РАЗХОДИ

Игнатиев е автор на идеята българите да си платят за войната, с което канцлерът Горчаков не е бил съгласен. Както знаем руските окупационни власти правят точно това веднага след края на войната: създават окупационен фонд и българите започват да събират и да плащат милионите, поискани от Русия като контрибуция, все едно, че България (наричана иначе) е победена страна в междуевразийския конфликт.

“Канцлерът, възразявайки срещу моето мнение, че Русия трябва да получи материално възнаграждение за понесените жертви, постоянно наблягаше на долния характер на подобни съображения, които не съответстват на възвишеното великодушие и пълното безкористие на политиката на господаря император”. ( стр. 231)

Както излиза, напълно безкористният и великодушен император, който слушал тази препирня, чиято долна (определението “долна” явно принадлежи на Горчаков – бел. И.И. ) претенция за материална компенсация защитавал Игнатиев, все пак е склонил “задължените” българи (както често ги нарича самият Игнатиев) да бъдат наистина задължени материално да платят със задна дата за руските разходи.

ШУВАЛОВ НАРИЧА ИГНАТИЕВ ПАНСЛАВЯНСКИ ВАРВАРИН

Раздразнен от поредното си противоборство със свой конкурент сред руската дипломация кой да повлияе повече на императора, Игнатиев осведомява в записките си читателите за враждата си с руския посланик в Лондон граф Шувалов, който разпространявал слухове за вината на Игнатиев да се стигне до война с Турция (напълно несправедливо, разбира се, както многократно видяхме в светлината на неистовите усилия на цариградския посланик да предотврати такава война). На свой ред Игнатиев заявява, че дейността на лондонския посланик Шувалов, който го смятал за “панславянски варварин”, направила войната необратима. Ще рече, че историческата справедливост изисква, ако се вярва на Игнатиев, безмерно благодарните българи да благодарят не на Игнатиев, а на Шувалов като на дипломата, предизвикал в крайна сметка войната, наричана така (при)страстно “освободителна” за българите и днес. Докато Игнатиев по право би трябвало да бъде заклеймен като руският дипломат, борил се с всички сили тази (освободителна) война да не се състои. 

ИГНАТИЕВ ПРИЗНАВА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ КАТО ПОВОД ЗА ВОЙНАТА И АНГЛИЙСКАТА РОЛЯ ЗА НЕЯ

В гнева си Игнатиев най-после за първи път споменава в записките си нещо,което и днес всеки българин трябва да знае: тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската конференция и до самата война накрая. Посланик Шувалов, според Игнатиев, прокарвал в Лондон идеята България да бъде ограничена на юг до Балкана.  Във връзка с това Игнатиев изригва:

“Така бе изгубена от погледа на руското правителство изходната точка на изстъпленията, извършени в Южна България от мюсюлманите. А именно те предизвикаха предложенията на Дерби ( външен министър на Великобритания 1874-1878 г.- бел. И.И.) да  се свика конференция, решенията на Цариградската конференция и картата, съобщена на Портата от европейските представители; накрая – европейският ултиматум, подаден от тях до Портата в навечерието на отпътуването на посланиците на всички държави от Константинопол”. (стр. 261)

Това признание за основополагащата причина за всички изброени от Игнатиев в международни събития е толкова рядко откровение на един великоруски шовинист, че има стойността на унищожителна антитеза спрямо молитвите на  днешните български русофили в храма на тяхната безусловна вяра в Русия, които “пропускат” да забележат, че   пролятата българска кръв е подбудила европейците да се обединят в противодействието си срещу османския гнет. Игнатиев, без да иска (защото избягва да покаже отношение към доминиращата българска първопричина за падналите след нея плочки от европейското домино) признава косвено, че руската война срещу Турция, замислена като поход към Проливите, е породена от трагичната българска борба и съдба. 

ИГНАТИЕВ СЪВЕТВА ЦАРЯ ДА НЕ ОСВОБОЖДАВА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

В навечерието на войната отзованият от посланическия пост Игнатиев се присъединява към руското командване в Плоещ и съобщава обидено в записките си, че само веднъж бил поканен на съвет при императора там. Но пък, както се вижда от собственото му свидетелство, е успял отново да даде съвет, който може да го категоризира като главен българофоб в императорската свита, а не като “баща на българската нация”, за какъвто днес ни го представят. Да му дадем отново думата за онова, което е съветвал императора.

“Струва ми се, че се нагърбваме с непосилна и деликатна задача за освобождаване на всички българи без изключение. Нямаше да пречи преди съставянето на тази прокламация (с която Александър II ще обяви война на Турция- бел. И.И.) да се направи справка при хората, познаващи местните условия: докъде точно на юг в посока Солун, Кавала и Константинопол достигат българските селища, преди да се задължаваме да ги освободим всички от турското управление ( стр. 272) 

Игнатиев рядко използва определението “иго” за турското управление на българите, а пък “робството” като термин в това отношение напълно отсъства от речника му. Направо би трябвало да го нарекат турско мекере днешните страстни гонители на всеки, който оспорва на терминологично ниво обобщението за робството на българите в рамките на Османската империя, съставена от много подчинение народи, сред които обаче само българите обичат да се определят в наше време като бивши роби в угода на руските освободителни претенции.

ИГНАТИЕВ ОТНОВО ИЗТЪКВА ПРОЛИВИТЕ КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ВОЙНАТА

“ Аз подчертавах пред господаря, че тъй като за Русия най-важно от всичко в Източния въпрос е да получи възможност да затвори Проливите за чужди военни флоти и да открие за себе си достъп до Средиземно море, би било желателно , ако този въпрос не може да се реши радикално в наша полза, то поне да се доближим до желаното решение.” (283 )

ЦАРЯТ ОСВОБОДИТЕЛ ЖАЛИ ЗА НЕЩАСТНИЯ СУЛТАН, НЯМАЛ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ПОБЕЖДАВА, ИГНАТИЕВ Е “ПОРАЗЕН” ОТ ЦАРСКОТО ХРИСТИЯНСКО СМИРЕНИЕ

Александър II  бил развълнуван, че му се наложило да прекали, нанасяйки поражение на Турция. Той обвинил за това англичаните, които “ще отговарят пред историята”. “Злонамерените им съвети опропастиха нещастния султан и ме принудиха да отида по-далеч, отколкото имах намерение”, заявил той във връзка със сведенията за успешното настъпление на руските войски. Игнатиев цитира тази императорска загриженост за нещастния султан, изразена в Санкт Петербург на френски от него на 8 януари 1878 г. пред военния министър (Милютин) , канцлера Горчаков и самия Игнатиев. Той я препредава в записките на френски , както е била произнесена- на езика, на който през 19-ти век руската господарска класа си общувала.

“ Така ме порази християнското смирение и възторженото настроение на императора, че аз бях дълбоко трогнат и след завръщането в къщи записах тези думи”, отбелязва Игнатиев, развълнуван от съчувствието на господаря му към турския султан.( стр. 290)

ИГНАТИЕВ ЗАМИСЛЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ХОДОВЕ ЗА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ

“Така Русия щеше да получи възможността да реализира в европейските банки заем от триста милиони златни рубли…Българският данък би останал на наше разположение. Така Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.”( стр. 563)

БЕЗКОРИСТНОТО ВЕЛИКОДУШИЕ МОЖЕ ДА НАВРЕДИ НЕПОПРАВИМО НА РУСИЯ, МЪДРУВА ИГНАТИЕВ

“Без съмнение войната е голямо зло, обаче не е най-голямото в историческия живот на народите. И без война може да се претъпят редица политически и духовни поражения, които ще се отразят тежко на устройството и бъдещето на държавата. Всяко увлечение от европейски съображения, непроверени от гледна точка на изключително руските интереси, всяко безкористно великодушие в политиката може да нанесе непоправима вреда на Русия”.(стр. 817)

ПРИЯТЕЛ НИ Е САМО ОНЗИ, КОЙТО ПОМАГА ДА ЗАВЛАДЕЕМ ПРОЛИВИТЕ, А ЗАПАДНИТЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СКАРАНИ, СЪВЕТВА ИГНАТИЕВ

“ За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяването на присъствие в Цариград, освобождаване и обединение на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия”. 

“ По – голямата част от европейските държави не случайно , а обосновано е враждебна на Русия по различни причини. Следователно за нас Европа е безопасна само тогава, когато политическото равновесие и съгласие между западноевропейските държави е нарушено”.(стр. 818)

ШУВАЛОВ Е СЪМИШЛЕНИК НА ИГНАТИЕВ: АКО НЕ СТРЕМИМ КЪМ ИЗГОДИ ДЕЙСТВАМЕ БЕЗКОРИСТНО, НЯМАМЕ ПОЛЗА ОТ ВОЙНА С ТУРЦИЯ

Руският посланик в Лондон Шувалов , цитиран от Игнатиев, също разглежда Европа като единен субект на руската дипломация:

“Щом като сме заявили на Европа, че възнамеряваме да действаме безкористно и да не се стремим към никакви изгоди за Русия, войната няма да ни донесе никаква непосредствена полза, а между другото ще наложи грамадни жертви, съпроводени със значителен риск”.