Пореден опит да се изчисти образа на цар Борис III

На 26-и декември 2022 г. в “24 часа” се появи статия със странното заглавие

Заслужава ли цар Борис III орден “Стара Планина”

Снимка от компютърен екран със статията в “24 часа”

Казвам “странно”, защото хем е написано като въпрос, хем няма въпросителен знак. Но е още по-странно, защото ако държавата реши, че “заслужава”, това ще бъде първият случай в историята на страната, в който посмъртно ще се награди един военнопрестъпник.
Тъй като съм прочел и написал доста по темата, бързам да обясня на защитниците на царя, че това, че не е бил осъден и признат за военнопрестъпник с влязла в сила присъда, не може да е основание да не бъде наричан така. Защо ли? Защото по същата логика и Хитлер не е военнопрестъпник, защото умира преди да бъде заловен и осъден.
Впрочем, от статията се разбира, че първият демократично избран президент на България, д-р Желю Желев, е използвал същото определение за царя.

Да видим какви са някои от аргументите на автора, Яков Джераси, с които настоява, че царят трябвало да получи най-високото отличие на държавата.

1. Г-н Джераси твърди, че ролята на цар Борис III за спасяването на евреите не е достатъчно спомената. Това, разбира се, не е точно: ролята на царя за депортацията на евреите от окупираните територии в Тракия, Македония и Пиротско, е достатъчно добре описана в трудовете на редица изследователи на темата. В края на настоящата статия ще пусна препратки към някои от тези публикации, дано г-н Джераси да ги прочете, за да знае, че не е прав.

2. Когато г-н Джераси изброява редица действителни спасители на по-голямата част от българските евреи, той стига до заключението, че “изброените имат своето достойно място в драматичните исторически страници на България”, но според него “те могат да бъдат в подкрепа на моралните устои, взети единствено от царя.” И веднага след това авторът обяснява защо: “А това е поради неоспоримия факт, че всички решения, засягащи България през Втората световна война, са взети еднолично.”

И тук е първата и огромна слабост в тезата на автора. Той иска да се говори само и единствено за спирането на депортацията, станало с малодушното мълчание на царя, но пропуска (случайно?) изключително важният въпрос, че за да се стигне до спиране на депортацията, трябва да е имало нейно начало. Впрочем, както наличните документи, така и специалистите по темата са съгласни с това, че “всички решения, засягащи България през Втората световна война, са взети еднолично.” [от царя – б.м., В.М.]. Депортацията на 11 343 души от окупираните територии очевидно е такова решение и тя не може да е започнала без съгласието на царя. И следователно втората част на голямата слабост в изводите на г-н Джераси, е че по въпроса за депортацията на евреите от България, т.е. за участието на царство България в Холокоста, може да се говори за “моралните устои, взети единствено от царя”. Депортацията на мирно население по време на война е престъпление военно и срещу човечеството; единственото деяние, което е двойно престъпление. Следователно не може и дума да става за “морални устои”, а по-скоро за морал, който е типичен за царя и неговата политика* по време на Втората световна война.

3. Г-н Джераси се учудва(?), че “…определени политически движения не се чувстват комфортно да се свързват с покойния цар, въпреки че частично подкрепят действията му.”  Всъщност няма нищо странно, че има политически движения, които отказват да се свързват с един военнопрестъпник; странното е, че – според автора – те частично подкрепяли действията му, като не става ясно кои действия. Но е известно, че има ако не политически сили, то отделни политици, които подкрепят царя и определят депортацията като “извършена в сравнително човешки условия”. И я оправдават, защото евреите били “враждебно население” (не вражеско, а враждебно!). Такъв е например покойният Дянко Марков, чийто образ неуспешно се опитваха да изпират някои български медии и отделни автори.

4. Г-н Джераси твърди, че “Поради многобройните инсинуации и опити фигурата на монарха да бъде опетнена, институции като Яд В’ашем в Израел и Мемориалът на Холокоста във Вашингтон не представят страната ни по начина, по който тя си е извоювала.” Всъщност е обратното – тъй като фигурата на царя е опетнена, то нормалното за сериозните институции в Израел и САЩ е да не го величаят като “спасител на евреите”. Наистина – как биха могли те да твърдят, че човекът, който е взел решението (по думите на самия г-н Джераси, който уточни по-горе, че то е взето еднолично!) за депортирането на 11 343 души, е някакъв друг, а не военнопрестъпник?!
А що се отнася до страната, до царство България, то ако днешна България не се опитваше упорито (и безуспешно!) да прикрие участието му в депортацията, то и имиджа на държавата щеше да е далеч по-добър.

5. Г-н Джераси цитира нещо, което уж било казано от президента Петър Стоянов, а именно, че представил във Вашингтон, при това във “Вашингтонския мемориален музей на Холокоста” Мария Луиза като “дъщерята на цар Борис III, спасителя на всички български евреи”. Има две възможности – г-н Стоянов действително да е казал подобно нещо, което не е вярно или г-н Джераси да си измисля цитата. Тъй като в статията няма посочен източник, е трудно да се прецени кое от двете е вярно. Но трябва да отбележим, че колкото повече години изминават от този момент, толкова повече паметта на г-н Джераси се развива – сравнете статията му от 2022 г. с друга негова статия, от 2013 г., отново публикувана в “24 часа“, в която този момент не е описан. Но пък и там историята е представена със съмнителни твърдения, неподкрепени от фактите.

6,7,8 и т.н. В статията се предлага нов прочит на историята, който е насочен основно към миене на кръвта от ботушите на царя – кръвта на невинните депортирани, както и на  онези, които не са депортирани, но са въдворени в трудови лагери, с отнето имущество и граждански права, а близките им са интернирани из страната.

Депортация на евреи от Скопие, извършвана от българските власти (1943 г.)

Но не можем да не се спрем на един друг момент в статията. Авторът пише “Никой не може да твърди, че за македонските и тракийските евреи не са били правени опити [за спасение – б.м., В.М.]”. Това е абсурдно – естествено, че може, а и трябва да се твърди това, защото… такива опити не са били правени!
Спорд г-н Джераси “Отношението на македонците към техните евреи е в рязък контраст с това в родината ни. Веднага след като македонските евреи били изведени от домовете си, местните съседи се втурнали към къщите им и ограбили всичките им вещи.”
Г-н Джераси пише това, без да се досети, че така хем показва любимия си(?) Борис III като некомпетентен цар, който не се грижи да се спазват законите на царството, хем пропуска, че имуществото и гражданските права на всички евреи на територията на царството са били отнети. Не от “местните съседи”, а от държавата.** Нещо повече – на територията на царството действат абсолютно същите закони, които действат и на окупираните територии. Разликата е, че 11 343 евреи от окупираните територии губят и живота си, в резултат от действията на властите на царството, докато онези от “старите” територии губят само свободата, честта и достойнството си, но оцеляват! Те са оцелели, а не са спасени.

В заключение, абсурдно и цинично е да се настоява цар Борис III да бъде награден с орден заради “спасяването на евреите”. Историята отдавна се е произнесла за неговото управление, ясна е отговорността му за влизането на царството във Втората световна война като член в нацисткия Тристранен пакт. Ясно е, че именно неговото правителство е организатор и изпълнител на депортацията на мирно население – деяние, което е обявено за военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Никакви приказки от заинтересовани лица и хора, близки до сина на царя (г-н Джераси е публикувал в статията си и снимка, на която той е заедно със сина на царя, Симеон Сакскобургготски) не могат да променят историята или да подменят истината.

Поредният опит да се изчисти образа на царя е неуспешен!

 

Допълнителна литература:

Март 1943 г. Кратък пътеводител из депортацията.

Пореден протест срещу опитите за пренаписване на историята

Депортация има и цар Борис III е отговорен за нея

България и Холокостът: състояние на проучване на проблема и задачи

Управлението на цар Борис III може да се обясни много лесно и просто: то е с ужасни последици за България!

Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма

“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия”

ДЕПОРТИРАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ПИРОТ МАРТ 1943 г. Документи от българските архиви

Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940-1944 г.)

______
* – Напомням само някои от известните исторически факти: през 1940 г. и следващите години в царството се приема антисемитско законодателство; през 1941 г. царството влиза в Тристранния пакт; малко след това окупира Тракия, Македония и Пиротско, а през декември обявява война на САЩ и Великобритания; през 1943 г. депортира 11 343 души мирно население (на които не е дадено българско поданство – съгласно българските антисемитски закони); след това интернира десетки хиляди евреи из страната, като им отнема имуществото и ги лишава от граждански права и т.н., и т.н. Достатъчно ясно ли се вижда какви са “моралните устои”?
** – Достатъчно е да се прочете сборника “ДЕПОРТИРАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ПИРОТ МАРТ 1943 г. Документи от българските архиви (Том I)”, по-специално: “В ликвидирането на „еврейското имущество“ в Беломорието, Македония и Пирот е ангажиран значителен управленски и административен ресурс, впрегнат в мащабна бюрократична задача (вж. раздел 6.4.). В сборника са поместени редица първични документи от операцията, като протоколи-описи от прибраните и депозирани в БНБ пари и ценности при самото „вдигане“ на евреите (вж. раздел 6.2.), наддавателни листове от търговете, списъци на разпродаденото имущество и др. Приведени са архиви, отразяващи работата, отчетите, оплакванията и проблемите на различните видове комисии  – за отпечатване на жилището (или магазините) след „вдигането“; за приемане, съхранение, сортиране и подреждане на вещите; жилищната, получаваща ключовете от къщите и натоварена с тяхното стопанисване и отдаване под наем; провеждащите търговете и т.н.” (стр. 29).

This entry was posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.