Чудо: политик разбра, че е сгрешил и поднесе извиненията си!

19-и октомври 2019 г. е знаменателна дата в историята на новата българска политика.

Повечето читатели ще се учудят, защото датата нищо не им говори, но ви призовавам да продължите с четенето, за да разберете защо можем да определим датата тъкмо така.

Всичко започна ден по-рано, когато на стената на природозащитника Тома Белев коментирах под един негов статус:

Коментар на Тома Белев във Фейсбук. Снимка: компютърен екран.

“Г-н Белев, не мога да пиша на стената на Асен Генов, защото не сме ФБ-приятели, но пускам тук снимка от екрана, за да Ви попитам дали подобни антисемитски коментари са част от предизборната Ви кампания? Или става дума за предизборната кампания на ДБ, Bozhidar Bozhanov, Hristo Ivanov?
Кажете, моля, дали не разбирате какво сте написал, което е ужасяващо. Ужасяващото е И това, което сте написал, И това, че не разбирате.
Ако пък разбирате, тогава пак Ви моля да кажете, за да мога в оставащите дни да организирам кампания срещу кандидатурата Ви.
Alek Oscar, Malina Edreva, Deniza Slateva, Мая Манолова, Йорданка Фандъкова – Yordanka Fandakova. Radina Ralcheva, изглежда си пропуснала този коментар на г-н Белев?”

Под този мой коментар се разгоря доста оживена дискусия – към момента, в който пиша този текст, има над 80 коментара (пускам ги едно към едно в края на статията).

Но поводът да напиша статията не са многото коментари, а това, че г-н Тома Белев намери сили и кураж, за да се извини за грозната реплика! И понеже подобни извинения са огромна рядкост в България, човекът заслужава да бъде поздравен специално.

Трябва да призная, че когато започнах да чета коментарите под моята бележка, не бях обнадежден, че ще се стигне до подобна положителна развръзка, но се радвам, че животът ме опроверга.

От дискусията на ФБ-стената на г-н Белев може да се направят няколко извода:

1. Българските политици не винаги са в състояние да преценят кога един техен коментар може да бъде изтълкуван като антисемитски.

2. В социалните мрежи ще се намерят техни фенове, които вместо да им направят приятелска услуга, им оказват мечешка такава.

3. Сред гражданите все пак се намират и здравомислещи хора, които не се притесняват да посочат на политиците, че са сбъркали.

4. Има политици, които разбират, че силата не е в това да са упорити в грешните си изказвания, а в осъзнаването и признаването, че са сгрешили и в последващото поднасяне на извинения.

 

Пак от тази дискусия се разбра и друго нещо, което не е свързано с думите и действията на Тома Белев: че аксиомата, въведена от мен, е вярна: Личностните нападки издават липса на аргументи. И друг път съм го установявал, когато някой ме е нападал – ядосан, че няма възможност да докаже по друг начин правотата си, но и неразбиращ, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Всеки може да се убеди в правилността ѝ, ако прочете коментарите, цитирани по-долу. Интересното е, че някои от троловете продължиха с атаките си дори и след като Тома Белев поднесе извиненията си, с което на практика показаха, че не ги е грижа за г-н Белев?

 

Коментари от стената на Тома Белев, публикувани под горната картинка:

[начало на цитата]

Bozhidar Bozhanov На мен ми звучи като непремерен опит за хумор. Убеден съм, че Тома не е антисемит.

Veni Markovski Ако е непремерен опит за хумор, може би не знае, че антисемитизмът се крие и в клишираните майтапи. Но има лесен начин да докаже това – като си изтрие коментара. Той е тук: https://www.facebook.com/asengenov/posts/10218900849619783

Bozhidar Bozhanov
Bozhidar Bozhanov Темата е интересна, между другото – има ли вицове за евреи, които не затвърждават стереотипи и не стъпват на антисемитски тропи? Според мен има, сещам се за един (мога да ти го напиша на лични, да не каже някой, че и аз съм антисемит).

Veni Markovski Да, разбира се, че има. Но темата е друга, а не чувството за хумор (?) на Тома Белев.

Bozhidar Bozhanov Използването на клиширани майтапи помага на антисемитизма, но не винаги правещият ги е антисемит. То това е тънкият момент. Затова зависи от контекста. Аз най обичам евреи да ми разказват вицове за евреи, когато и двете страни са наясно с вижданията и интелектуалния потенциал на другия и знаят, че той може да отдели хумора от реалността. Но това е edge case може би

Bozhidar Bozhanov Във фейсбук не знаеш кой идиот чете и какво разбира 🙂

Veni Markovski Добре си схванал – има вицове, които могат да бъдат разказвани само от определени групи; по същия начин в САЩ има думи, които звучат по един начин, ако ги казва афроамериканец и по друг – ако ги казва потомък на европейци. Аз бях писал по темата преди време – за клишираните вицове, които излизат в българските медии и които в огромната си част са анти…

Veni Markovski Чакай да го таг-на, че може да не знае, че пишем тук. Тома Белев, Тома Белев/ Toma Belev

Radina Ralcheva Veni Markovski това е извадено извън контекст, със сигурност

Veni Markovski Ти си коментирала под статуса на Асен, но не си видяла този на Тома Белев.

Radina Ralcheva Veni Markovski само не разбрах, длъжна съм да давам обяснения какво съм чела и какво не съм ли? Това първо. И второ, изобщо не ми е ясна целта на това тук. Не съм някаква ФБ полиция. Ако си искал да разбереш коментара на Тома Белев, можеше спокойно да го попиташ на лични за какво става дума, вместо да организираш публичен трибунал. Познавам Тома достатъчно добре, за да съм наясно какъв е и какъв не е. И в тоя смисъл няма нужда да чета каквото и да е, за да знам, че това е извадено от контекст. Тоя начин на публични разправи изобщо не ми допада и ни го намирам за реден, да е ясно.

Veni Markovski Не те мисля за полицай, разбира се. Но видях, че си коментирала под статуса на Асен, затова те таг-нах. А за коментара на Тома – той го е направил публично, защо да му пиша на лични, още повече, че не сме ФБ-приятели и писмото ми ще иде в кутията за не…See More

Radina Ralcheva Veni Markovski, Тома със сигурност няма нищо общо с антисемитизма. Независимо какво е написал и защо го е написал. А мен пък постът на Асен ме ядоса и него съм коментирала точно затова. Но въпреки това не ми допада това публично търсене на сметка. Като стане политик, тогава може. Но засега все още е частно лице. Както и да е, надявам се да се изясни кой какво. Все пак не мога да говоря от ничие име.

Асен Генов
Асен Генов Мисля, че всички преекспонират яко думите на Тома Белев. Очевиден е смисълът, двусмислицата е неволна.

Veni Markovski Radina Ralcheva, “Като стане политик, тогава може.” Не е ли кандидат за общински съветник, т.е. определил се е като политик.
Асен Генов, ако е неволна, няма нищо по-лесно от това да си редактира коментара и да се извини за “шегата”.

Radina Ralcheva
Radina Ralcheva Veni Markovski, човекът още не е избран. Това нали е ясно? Значи е частно лице. За трети път ще кажа, че не ми допадат подобни публични трибунали, независимо на теб колко оправдано ти се струва.

Veni Markovski Разбира се, че и на мен не ми допадат публични трибунали, но тук говорим за публично изразено мнение от страна на човек, заявил участие в политиката. Дали ще бъде избран или не – това е друг въпрос. В периода на кампанията той вече Е политик. След това може и да продължи да бъде… или да не бъде.

Daniela Bozhinova Не разбирам драмата. Тома Белев е използвал сарказъм. И даже го е пояснил по-долу с безплатното сирене в капана.Къде видяхте антисемитизъм, точно обратното

Тома Белев Антисемизъм е да не се споменава за Холокоста когато в обществото ни се насажда отношение към другия/чуждия довели до Холокоста в първата половина на миналия век. И не, не е хумор, защото няма нищо весело да отричаш другия само защото не ти харесват неговата раса, етнос, пол или идеи. Само да отбележа, че националсоциализмът отрича не само заради етническа принадлежност, но и заради политическа, конфесионална и даже заради членство в синдикати.

Тома Белев А обвързването на някаква потенциална реакция от мен с явяването ми за местни избори ми е странна – аз участвам в политиката повече от 30 години и никога не съм си позволявал това да ми пречи да казвам каквото мисля. Идеята, че политиците трябва да крият мислите си заради самото си участие в политиката винаги ме е изнендвала с глупостта си – честността е едно качествата които ценя във всички граждани и още повече в политиците.

Dinko Gospodinov уау колко гнусен трябва да си за да определиш този коментар като антисемитски

Тома Белев А най ироничното, е че получих обвинения в антисемизъм и от почитателите на ген. Луков

Тома Белев Veni Markovski и последно – чувствайте се свободен да организирате каквато си искате кампания, вкл. Срещу мен. Дали ще се наредите до Недялков, Крачунов, Блъсков и още доста хора не засяга мен, а единствено Вас.

Veni Markovski Тома Белев, благодаря Ви, че благоволихте да ми “разрешите” да се чувствам свободен. Тъкмо се чудех дали съм свободен или не, дали мога да бъда свободен или не, но Вие ми помогнахте с разрешението си.
По-горе съм споменал, че от този случай Вие можехте да си направите някакви изводи; явно обаче това не се случи.
Radina, поне г-н Белев си призна, че е ”участник в политиката”, което може би не е точно “политик”, но колкото – толкова.
Bozhidarе, очевидно не е разбрал, че майтапи с Холокоста не са добра идея. Жалко, че имате такъв човек в листата си – не, не антисемит, а човек, който може да направи неуместна шега и после да откаже да приеме, че сред критиките има и рационално зърно. Нямам представа дали ще бъде избран за член на общинския съвет, но вече имам представа, че не разбира, че с подобни шеги налива вода във водениата на феновете на т.нар. луковмарш, на антисемитите, които сега ще могат да сочат както неговото неуместно изречение, така и последващата липса на реакция, за да нападат не просто него, а ДБ. Именно по липсата на адекватна реакция се вижда, че имате нужда от още много работа със своите кандидати за общински съветници.

И, накрая, едно лично наблюдение: това, че г-н Белев не приема никаква дружеска критика е един проблем. Той не е голям. Големият е, че като се опитва да я приравни с тази на мастити собственици на медии, той се лишава от възможността да чува подобна критика занапред. Защото аз няма да си замълча, но мнозина хора вероятно ще предпочетат да не си навличат “гнева Белев”.

Veni Markovski Daniela Bozhinova, съжалявам, че не разбирате, независимо от обясненията по-горе. Има шеги и шеги. Неговия коментар не е шега. Нещо повече – той дори не казва, че се е пошегувал. Да не говорим, че твърди, че е написал онова, което е мислил, че е бил честен и т.н. Т.е., продължава да дълбае надолу. А иначе уточнението му съм го пуснал (можех избирателно да пусна само коментара за евреите и конските вагони) в картинката.

Veni Markovski На стената на Асен се вижда, че г-н Белев действително не разбира (много се надявам, че е така) какво е написал и защо реакцията срещу “шегата” му е остра. Би трябвало обаче да се замисли защо антисемити го обвиняват в антисемитизъм – това може би ще е достатъчно, за да се досети, че нещо все пак е сгафил.

Bozhidar Bozhanov Докато тука нищим прецизността на изказа в свинските медии вече скочиха на Тома, с ВМРО начело.

Тома Белев Veni Markovski дружеска критика в пост, който сте тагнали политическите ми противници? Не се шегувайте, аз съм по-възрастен от Вас и знам значението на термина и кой и защо го използваше. Това, че сам се наредихте до Сиди и Джамбазки не съм виновен аз. Впрочем съм Ви тагнал в отделен пост по темата.

Alek Oscar Г-н Белев, когато човек направи непремерено изказване е редно да се извини, а в случая и изтрие безумния и обиден коментар. За съжаление, вие не само, че не го направихте, но дори с коментарите си продължавате да отстоявате безумните си тези. Много тъжно е, че дори не осъзнавате какво правите.

Emil Grigorov Veni Markovski в този хладилник няма сладолед, Вени. Колкото и да си убедителен, няма. Ставаш смешен

Alek Oscar Честно казано, не знам колко смешен става Veni Markovski или дали се нарежда до хора като Сиди и Джамбазки, но г-н Тома Белев със сигурност се нареди до хора като Валери Симеонов и други политици, които си правят шеги с Холокоста и трагедията на милиони хора (евреи и неевреи).

Тома Белев Alek Oscar Г-н Оскар, не Ви познавам лично нито Вас, нито г-н Марковски, но съм впечатлен как жк определяте нормалността, като място в което Вие сте, а другият не е. Чувството за непогрешимост май не е характерно само за мен. И не – мога да поднеса извинението си щом нещо написано от мен Ви обижда, най малкото защото не съм искал да обидя, който и да е с този пост, но няма да го изтрия защото свободата на мисълта ми е по-ценна от Вашата представа за нормалност. Но да призная съм учуден да прочета, че тезата ми за наличие на нарастващо отричане към чуждия/другия в обществото ни само заради неговата раса, пол, етнос или идеи, я определяте като безумна. Дано да сте прав.

Тома Белев Alek Oscar кой до кой се нарежда вече е ясно epicenter.bg/article/Aleksandar-Sidi–Kandidat-na-Demokratichna-Balgariya-si-pozvoli-nedopustim-ezik-na-omrazata–/196275/2/48
(препратка към статия със заглавие: “Александър Сиди: Кандидат на Демократична България си позволи недопустим език на омразата!” – б.м., Вени Марковски)

Тома Белев И не, не се шегувам – за мен няма разлика дали отричаш някой заради етносът му или заради пола, възрастта или страданието му от синдром на Аспергер.

Alek Oscar Г-н Белев, и аз не ви познавам, но искрено ви съветвам да спрете, защото се излагате; излагате както себе си, така и тези, които (предполагам) все още ви вярват.

Тома Белев Alek Oscar благодаря за съвета, макар, че до момента не ми дадохте основание да го счета за добронамерен. Желая Ви приятен ден.

Veni Markovski Sofia Cohen, ти какво мислиш за “шегата” на г-н Белев?

Veni Markovski Г-н Белев, виждам, че коментарът на г-н Сиди е публикуван един ден след моя, така че излиза, че той се е наредил до мен, а не аз до него. Не мога да попреча на някой да се съгласи с моето наблюдение върху Вашата “шега”.

Тома Белев Veni Markovski опитът Ви да представите нещо като шега е неуместен, но ще Ви оставя да продължите сам с “приятелската критика” вече казах каквото имах да кажа. Имам само една молба да го правите на собствената си стена.

Veni Markovski Bozhidar Bozhanov, нямаше да скочат, ако той не беше а) публикувал грозната “шега” и б) вместо да разсъждава за свободата на словото, беше по чисто човешки казал, че не е осъзнал, че има хора, които са се засегнали И я беше изтрил.
От лимоните можеш да се намръщиш или да направиш лимонада. Г-н Белев избра трети вариант: да продължи да ги яде.

Veni Markovski Тома Белев, ако не е шега, тогава коментарът Ви е необясним. Нещо, което вече сте разбрал, нали?

Асен Генов Вени, от теб по-голям трол няма. Защо се чудиш, че не можеш да пишеш на стената ми? Очевидно е, че коментарът на Тома Белев не е расизъм. И въобще, точно леви истерици да ми говорят за расизъм… В родния ви СССР отношението към ж*довете, както ги наричат и днес, е аналогично на нацистите. Направихте от мухата слон. Да, шегата на Тома Белев е неадекватна към повдигнатия от мен въпрос, ама как пък всички я прочетохте само… Като дявола евангелието. О, пардон. Вие сте безбожници, щото религията е опиум.

Тома Белев Veni Markovski както вече обясних Вашата или на Сиди представа за уместност или нормалност не е моята. Опитът Ви да ми я наложите приемам за странен, но за втори път моля да го правите на собствената си стена.

Veni Markovski Асен Генов, интересно, че казваш, че е шега, защото самият г-н Белев отрича да е такава.
Останалите ти личностни нападки по мой адрес не ги коментирам, защото не са по темата.

Veni Markovski Тома Белев, в такъв случай неясно е защо ме таг-вате, ако не искате да коментирам на стената Ви.

Асен Генов Каквото щеш коментирай. Трол. Досаден трол.

Alek Oscar Г-н Белев, все повече започвате да се държите като Валери Сименов, който преди време ни разясняваше какви шеги си правили в Бухенвалд. Очевидно не правите разлика между свобода на слово и език на омраза. С всеки следващ коментар затъвате в блатото на безхаберието към човешкото страдание.

Veni Markovski Asen,
Аксиома в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. И друг път съм го установявал, когато някой ме е нападал – ядосан, че няма възможност да докаже по друг начин правотата си, но и неразбиращ, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Асен Генов получаваш Нобел за Интернет.

Sofia Cohen Тома Белев Г-н Белев, уважавам правото Ви на свободен изказ на идеи и мнения, но в случая коментарът Ви за вагоните е обиден защото Вие не се позовавате на депортацията на евреите към лагерите на смъртта като към исторически факт, а като опит да бъдете остроумен. Намирам го за проява на изключително лош вкус и също считам, че би било добре да се извините. Може да не сте антисемит, но когато така яростно държите на своето, ставате невнимателен към паметта на жертвите.

Тома Белев Alek Oscar Вече Ви поденсох моите извинения

Alek Oscar Г-н Белев, съжалявам, но поднесени по този начин изглеждат повече като ирония. И не е нужно да се извинявате на мен, а на всички тези хора, които все още пазят жив спомен за тези трагични времена. Включително и в България.

Асен Генов Аз прочитам коментара на Томата като сарказъм към нацистите и към мен, че вадя като аргумент цената на билета. Някой има ли проблем с мен?

Emil Grigorov Асен Генов Очевидно, коментиращите чрез нападки, извън контекста на казаното от Тома, имат сериозни личностни проблеми.

Borislav Germanov Alek Oscar нищо лошо не виждам в писаното от Тома за конските вагони…. Просто сарказъм…. и честно, писна ми всеки път да чета как някой се прави на ощипан, като чуе за онези събития….

Borislav Germanov Alek Oscar а от цензурата за различни мнения по някои теми още повече ми е писнало….

Veni Markovski Асене, разбира се, че всеки има право да го прочете така, както си иска. Но със същото право, което г-н Белев защитава за себе си, не виждам основания да иска тези от нас, които виждат обидното в думите му, да си мълчат. Още повече, че в случая не става дума за коментар на обикновен човек, а на политик, който е и в предизборна кампания. Тъкмо заради това го попитах дали антисемитизмът е част от нея. И таг-нах други политици, за да кажат и те какво мислят за колегата си, с когото утре може да се окажат в СОС и да трябва да работят.
Това, че след моя коментар, чрез който му дадох и начин за излизане с чест от проблема (да се извини и да го изтрие), е последвала реакция на други политици, които не съм таг-нал, това не е мой проблем.

Асен Генов Тагна бая народ за да правиш кампания на любимката на твоите сродници Моника и Сергей, Мая Манолова.

Veni Markovski Аксиома в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. И друг път съм го установявал, когато някой ме е нападал – ядосан, че няма възможност да докаже по друг начин правотата си, но и неразбиращ, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Тома Белев Veni Markovski за трети път моля да пренесете дискусията на собствената си стена.

Veni Markovski Вие сте ме таг-нал в отделен статус, по тази тема. Отговорих Ви и там. Не ме тагвайте тук и няма да Ви отговарям и тук.

Асен Генов Интернет Гуру. 🙂 ти дори не осъзнаваш колко си нелеп и несъстоятелен в псевдо аргументите си.

Тома Белев сам си махнахте тагът, така че се лишихте сам от този довод. Приятен ден

Yuliana Metodieva Алек, не се увлича!Както и Вени.Господа, говорите за уважаван природозащитник!

Veni Markovski Yuliana, в отделния статус, в който той ме е тагнал, аз специално му написах, че го уважавам като природозащитник, но това не може да е извинение за нелепата му шега.

Alek Oscar Yuliana Metodieva, моите уважения, но това няма нищо общо с факта, че г-н Белев е направил непремерен и обиден за много хора коментар. Неколкократно бе помолен да намери начин да преосмисли думите си, но той продължава да задълбава и да търси оправдания за думите си.

Yuliana Metodieva Veni Markovski извинил се е на Алек Оскар

Асен Генов Класическа дефиниция на трол – поддържаш безсмислен спор заради спора.

Yuliana Metodieva Да не изпадаме във фундаменталистки нападки.Ще участваме с теб в уъркшоп за границите на свободата на словото и словото на омраза: текстът на Тома Белев не е слово на омраза (антисемитизъм) то е нетактично.

Тома Белев Alek Oscar поднасям за трети път извиненията си за изразът, който определяте като непремерен и обиден. Той имаше единствената цел да покаже, че лесно допускаме в настощето отношения към други хора основани единствено на тяхната разлика по раса, етнос, пол, възраст или идеи, които в миналото са довели до Холокоста.

Plamena Atanasova Цялата дискусия, ако бъде проследена без да се вади от контекста, е грозна, тъй като повечето от участниците използват обидни метафори, вкл. и секситки. Защо не се замислите как представяте аргументите си и как звучите?

Alek Oscar Тома Белев благодаря! Вярвам, че сте искрен в думите и извинението си! Всеки човек може да сбърка, важното е да намираме сили да осъзнаваме грешките си и непрекъснато да се опитваме да се поправяме и да ставаме по-добри. На това ни учи нашата еврейска традиция, а сигурен съм и всяка една религия.

Yuliana Metodieva Алек, това е отговорен коментар!Чест прави на председателя на Шалом да търси приятели, а да не създава врагове!

Veni Markovski Тома Белев, Асен Генов, Yuliana Metodieva, значи може човек да се извини и няма нищо страшно?
Това е правилната постъпка, на каквато са способни много малко хора.
И аз – като д-р Оскар – Ви благодаря, че намерихте сили да поднесете извиненията си в правилната форма.

_______
П.П. Останалите реплики, сред които тези на Асен Генов и др. по мой адрес ще подмина (като коментар на тази стена) без да настоявам за извинение, защото ги отдавам на предизборните страсти.

Асен Генов Тома Белев, няма защо да се извиняваш. Думите ти не са антисемитизъм. Нито са насочени срещу евреите. Кой как оценява сарказма по мой адрес и по адрес на антизатоплистите не е твой проблем.

Асен Генов Вени, хайде спри се. Отлично известен факт е твоята свързаност с Моника и Сергей Станишев. Ти и твои съидейници видяха в думите на Тома Белев расизъм или антисемитизъм. А такъв няма.

Veni Markovski Асен Генов, очевидно е, че г-н Белев по-добре от теб е разбрал, че е сгрешил, щом се е извинил. Личностните нападки, с които продължаваш, ще коментирам в моя блог, защото вече имам материал за статия.

Alek Oscar Г-н Генов, не Вени Марковски, а вие ставате смешен. Спрете се, срамно и обидно е вашето поведение.

Veni Markovski Няма смисъл да коментираме повече тук; аз пиша статия в момента, в която ще похваля г-н Белев за това, че осъзна грешката си; там ще цитирам и странните личностни нападки на Асен.

[край на цитата]

Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

НЕДОСЕГАЕМИ “ПАТРИОТИ”

Разказ за бившия легионер и бивш народен представител Дянко Марков (останал в историята с въведеното от него определение за депортираните от Тракия, Македония и Пиротско наши сънародници-евреи в концлагера Треблинка като “враждебно население”, което било изпратено на заколение в “сравнително човешки условия”) от Вида Боева Попова, дългогодишен помощник на Иван (Ванче) Михайлов. Публикувам с нейното изрично разрешение. Вени Марковски.

ПЪРВА ЧАСТ

В страницата си на фб журналистката Катя Стоянова на 21 август тази година е споделила статия на Дянко Марков (публикувана в края на настоящата статия – б.м., Вени Марковски).
Тази статия бе публикувана през януари 2008 година в “Про и Анти”
През декември 2007 заминах за София от Рим, Италия, за да направя молба за българско гражданство. В януари следващата година, приятел ми даде изрезката от статията. Прочетох я и не само бех изненадана, но шокирана от съдържанието й, по-точно от неистините казани в тази статия. В споделената статия при журналистката Катя Стоянова обърнах внимание и на факта, че той, Дянко Марков не се е задоволил с публикуването в тоя вестник но я е изпратил за отпечатването й и в списанието “България-Македония”,”Един завет” и в “Прелом”.
Когато в януари 2008 стана ми ясно съдържанието й обадих се на Дянко по телефона със следните думи: ” Съжалявам, че те запознах и сметах, че си наш приятел” като приключих разговора. Немах на ръка документа, всичко беше в Рим.
Какво целеха и ония, които публикуваха статията му? Сега чак се досещам, че са целели чрез статията да обърнат внимание на отговорните власти за гражданство, за да не ми приемат документите. Най-лекия начин да потопиш приятеля си, за да се въздигнеш по-високо.
От заглавието на статията на Дянко Марков ще разберат ония, които разбират от психология колко грандоманство, освен неистини има в нея.
Ето заглавието й:
“ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИВАН МИХАЙЛОВ. РИМ,
МАРТ 1990 ГОДИНА
ПУБЛИКУВАЙ! ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!
ДЯНКО МАРКОВ”
/Снимка от статията ще дадем по-нататък заедно с оригинала на апела на Иван Михайлов до народа в Пиринския край/

Значи, дошло е времето да не ми дадат българско гражданство, защото не съм българка……
Като писал статията Дянко Марков сигурно е фантазирал, че като ме натопи, ще се въздигне още по-високо и ще води байрака като нов водач …..
Интересното е, обаче, че той прикрива два важни факта. Избегва да каже, че е идвал в Рим с брат си за първи път през юли 1988 година и второ че требваше в дома на Иван Михайлов да се срещнат с пилотката, Роза Георгиева. И защо не се срещнаха? Защото аз, наблюдавайки Роза Георгиева, която вече беше при нас на гости, разбрах, че е човек на Държавна Сигурност. На тази тема ще има време да разкажем по-обширно .
В Рим двамата братя проф. Марко Марков и Дянко Марков престояха неколко дни в нашия дом, в дома на Иван Михайлов. Прекарахме братски, прекрасно. Аз ги разходих на много места из града, защото Антон работеше в Радио Ватикан. Но и с него излизаха понекога.
По-надолу ще предадем писмото до Иван Михайлов и до Антон и мен/на един и същ лист са писмата им/ което изпратиха след заминаването им от Рим за Швейцария, от Фрибург, където проф. Марко Марков преподаваше в тамошния университет.
“Фрибург, 28 юли 1988.
Уважаеми и скъпи чичо Радко,
мили приятели Вида и Антоне,
Вече седмица измина, откак се разделихме с Вас, а мислите и спомените все ни връщат към Рим, към via Ponza и Вашия уютен и гостоприемен дом, в който прекарахме незабравими дни и който днес за нас, – а утре за всяко българско сърце ще стане непременно историческо, свято място, в ореола на самоотвержената, достойна служба до край за свободата и бъдещето на отечеството.
Скъпи чичо Радко,
Благодарим ти за времето, което ни отдели, за беседите, изпълнени с духовна дълбочина и бащинска сърдечност, които обогатиха и уясниха представите ни както за теб, така и за делото, на което си посветил целия си живот изпълнен с борби, несгоди и страдания, но и с преодоляването на големи трудности и постигането на значителни успехи – там гдето “многознающите” ни съотечесетвеници отдавна бяха обявили, че “всичко е изгубено”.
Ние си даваме пълна сметка, че ако и днес българското име е живо в Македония и съществува все още българско бъдеще за изтерзаната страна, това в най-голема степен се дължи на теб – достойния лидер на безсмъртната в българското историческо битие революционна Организация.
Мили приятели Вида и Антоне,
Щастливи бяхме да се запознаем и сближим с Вас, щастливи бяхме да установим, в кръга на какви чудесни хора протича животът на скъпия за всички ни чичо Радко. Вашата всеотдайност в грижите за неговото здраве и живот, както и за оформянето на неговото духовно, творческо наследство, стоят над всекакви думи на признателност и похвала. Бъдещето непременно ще даде достойна оценка на Вашето тихо, безкористно идвънредно важно дело.
Благодарим ви от сърце, че при всичкия си труд и ежедневни грижи и тичане, можахте да ни дарите с истински братско гостоприемство и топлота, които остават едни от най-милите неща, които отнесохме от гостуването си в Рим.
След срещата си с хора като Вас човек усрепва не само вярата си в онова, което дава смисъл на живота му, но вярата в хората въобще. От все сърце Ви пожелаваме здраве и сили, за да устоявате на разяждащото дествие на времето, и все така изпълнен с дела и духовно съдържание да бъде собственият Ви живот.
Пожелаваме и на малкия Найденчо да расте здрав, силен и умен, за Ваша и на всички, които Ви обичат, радост.
Простете, загдето по време на нашето пребивание Ви създадохме напрегнати, а може би и неприятни моменти. Надяваме се в недалечно бъдеще да имаме други срещи, в които да можем да се реваншираме.
Изпращаме Ви снимките, които за обща радост излязоха доста добри. За нас те са от особено значение, тъй като остават скъп спомен от дните прекарани заедно в Рим.
Изпращаме Ви и един дял от подготвената книга “Българският народ и Македония”, макар и да не смятаме още текста за окончателен. Умишлено отбягнахме да упоменаваме често името на чичо Радко, за да предизвикаме в чуждото – в Европа и САЩ – обществено мнение правилно становище засега върху делата на Организацията. Признанието й днес в чужбина неизбежно ще означава признание и на делото на нейния дългогодишен вожд – големия българин Иван Михайлов. Не е далеч денят, когато и за него навсякъде ще може да се говори по-свободно и открито. Убедени сме в това.
Всякакви забележки и указания, дори и по най-деликатни точки, ще приемем с благодарност. Не се стеснявайте да ни ги съобщите и споделите с нас. Предварително Ви благодарим за това.
С най-хубави чувства – предани Ваши
Дянко Марков, Марко Марков”/ подписите са в ръкопис, оригинални/
———————
ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ за второто им гостуване в месец март 1990 г.
——————-
Тук прилагаме снимки от оригинала на писмото им, както и снимките, които беха направени с техния апарат, за които споменават в писмото си до нас.
1/Дянко, Иван Михайлов и Марко Маркови
2/Иван Михайлов и проф. Марко Марков
3/Иван Михайлов и Дянко Марков
4/Антон, Найденчо /нашето синче/ и Дянко играят шах на нашия балкон
5/Вида Попова и Дянко пред черквата “Свети Петър” в Рим
6/проф. Марко Марков и Вида Попова пак там при черквата “Свети Петър” в Рим
7/ Вида Попова и Дянко Марков в едно кафене до черквата “Свети Петър”.
8/ Снимка от оригинала на писмото от Дянко Марков и проф. Марко марков

ВТОРА ЧАСТ

Оригиналното писмо на Иван Михайлов до Македония.

Второто гостуване на братята проф. Марко Марков и Дянко Марков бе в месец март 1990 г. както и той, Дянко, пише в статията си но отбегва да каже, че е било второ, а първо. Но този път те искаха да отседнат в хотел, а не както пише Дянко гостували в дома на Иван Михайлов. Хотела се казва “Ла Пергола” и е близо до нашето жилище. Винаги може да се провери в архивите на хогела. Този път, Дянко подари на сина ми, който беше на осем годишна възраст, цигулка, собственоръчно изработена от Дянко. В един момент изпълни на цигулката и революционния химн “Изгрей зора на свободата”.
Както предишното гостуване така и това второ гостуване мина прекрасно, приятелски.
Както бехме седнали всички в салона Дянко извади един написан лист от него и предложи идея да се изпрати един апел до Пиринския край от страна на Иван Михайлов като поиска да прочете проектирания текст. След прочита на текста настъпи дискусия от всички ни: Антон, аз, Иван Михайлов, професор Марко Марков и Дянко. Всеки каза по нещо. Аз казах, че Иван Михайлов има друг стил на пишене. За да поверват хората в Пиринския край , че това послание е от Иван Михайлов требва Иван Михайлов да го напише с негов стил. Иван Михайлов пръв потвърди идеята ми, а и всички се съгласиха. Антон донесе пишущата машина и пред всички ни Иван Михайлов издиктува нов текст, който ще ви го представим по-надоле.
Готовия текст Иван Михайлов подписа своеръчно в два екземпляра: единия предаде на братята Дянко и проф. Марко Маркови, а другия го запази за себе си.
Това е голата истина, всичко друго е притурка и дори обиди. Например как Дянко го е подкрепил Иван Михайлов да се дигне от креслото, как се е разплакал и други фантазии, писани в статията му, сигурно за да убеди от една страна читателите колко е искрен, а от друга страна да хвърля кал колко се може повече върху мен.
Колко е верно,че го е подкрепил Дянко Иван Михайлов да се дигне от креслото могат да кажат всички, които са го посетили нашия водач след гостуването на братята Дянко и проф.Марко Маркови почти до кончината му. Тук, в същия дом, направи интервю Киворк, след това идваха дъщерята на Тодор Александров със съпруга си и семейство Лебамови от Щатите; идва Калкашлиев от Бразилия, който не можа да поверва че след два месеца почина Ванчо, защото беше здрав и прав като топола. Идва също друг патриот, Благой Бакарджиев, от “Струмишката петорка” от Ирвингтон, Ню Йорк, идва семейство Бранко и Цвета Смичкови с децата си, от Брюксел, Белгия, идва Георги Стаменов, редактор на вестник “Македония” в София и най-после идва племеникът на Антон, Арангел и годеницата му Дорина. Всеки от тех може да се пита в какво здравословно и физическо състояние бе Иван Михайлов.
А пък че са му треперели ръцете, е това е вече свръх на лъжата. Ще кажа тук една народна мисъл: “Господи прости му, защото не знае що говори…”
На тази среща се спрехме всички и на друга тема, важна особено за Вардарска Македония. Понеже вече беха минали неколко месеца от промените в България Иван Михайлов настояваше да се изпрати писмо до Българската академия на науките за добавяне на важните букви, които свързват диалектите с литературния български език. Това са: Ѣ/е кръстато/,Ъ/ерголем/ ,Ѫ. Проф. Марко Марков обеща да напише текста, да го изпрати в Рим и да бъде подписан, след като бъде прегледан от Иван Михайлов, както от проф. Марков, така и от Антон Попов, като редактор и литератор. Текста пристигна с подписа на проф. Марко Марков; Антон го подписа и бе изпратен до Академия на науките в София.
Верно е, че бащата на двамата братя Маркови бе един от двестата адвоката, които доброволно искаха да бранят Иван Михайлов пред българския съд по убийството на Пундев.Иван Михайлов пише в том 4 “Спомени” по това
Ето оригинала на текста подписан от Иван Михайлов;

“ДО ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
Драги братя и сестри,
Мнозина от вас са имали, може би, случай да узнаете, че сръбските политици неуморно се стараят да излъжат света, че Пиринска Македония требвало да влезне в границите на Сърбия, така както Белград е заграбил голема част от Централна Македония. Абсолютно никакво право, нито историческо, нито национално, нито некакво основание стопанско, културно и друго не съществува за оправдание на този отдавнашен план за сръбския грабеж. Особено опасен остава сръбският план днес, когато от Белград открито е издигнат лозунгът Македония отново да стане Южна Сърбия.
Славният Пирински край, както и всеко кътче от територията на Македония Белград е готов да заграби, така както некога, преди векове, турските армии са нахлули далеч по-насевер и от Дунава.
Но от тези времена до сега изминаха векове. Само сръбският луд инстинкт ги подтиква да мечтаят да командуват, ако е възможно до Черно море.
Онова, което в днешно време особено е важно и справедливо е следното:
България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това време и днешното могъл би да се приеме поне следния преходен компромис:
Една независима Македония във всичките й географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.
Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само на заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.
Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да се използуват като аргументи пред хора, които не познават добре нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград.Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.
Италия
11.III. 1990 г.
Ваш: Ив.Михайлов/своеръчен подпис/
Член на ЦК на ВМРО от 1924 г, до ден днешен”

 

ТРЕТА ЧАСТ

ТЕКСТА НА ДЯНКОВОТО ПИСМО,
КОЕТО БЕ ПРЕДЛОЖЕНО НА
ИВАН МИХАЙЛОВ КАТО АПЕЛ ДО
ПИРИНСКИЯ КРАЙ И КОЕТО ИВАН МИХАЙЛОВ,
АКО ГО ОДОБРИ, САМО ДА ПОДПИШЕ.

Текст на писмото на Дянко Марков, предложено от него за подписване от Иван Михайлов.

“ДО оцелелите, които бяха с мен под знамето на ВМРО;
до техните деца и внуци; до всички които ми вярват
Братя и сестри!
Прокълнат бях от съдбата, повече от половин век кракът ми да не стъпи на родна земя; да не зърна небето над Отечеството ни. Над цялото ни Отечество – от Охрид до Черноморските брегове – тъпкано от насилници и тирани, душено безжалостно в химери и лъжи.
Доживях да почувствам разведряване, да дочуя скриптене на окови, които се късат. Искам да споделя с вас тръпките на надеждата и вярата си в утрешния ден. Разсъмва се. Убеден съм, че поне в Европа вече много скоро не ще бъде търпяно насилието, робството, похищението на свободата под каквато и да е форма.
Една тревога ме гнети; отравя дните ми: сирените на злото от Белград и Скопие, родоотстъпниците и отцеругателите, прегръщат в този момент в нечистите си ръце идеята за независима Македония, за да я удушат в коварство и лъжа. Затуй се чувствам призван отново от дните, до които доживях, да кажа думата си за независима Македония на ония, които още не са я разбрали. Не на ония, които искат да я превърнат в измама. Много време преди моята дума великият македонец Отец Паисий Хилендарски каза крилатите думи на всички съотечественици:”Болгарине, знай своя род и език!”
Истината за независима Македония се крие в този безсмъртен зов. Независима Македония не може да бъде изградена върху лъжа и насилие. Тя може да бъде постигната само с истина и свобода:
Истината в историята!
Истината в езика ни!
Истината за знайните и незнайни герои, паднали за независима Македония именно в истина и свобода,
Независима Македония само при свобода на народа ни, да бъде това, което е бил хиляда години – български! Ще бъде кощунство с паметта на ония, които издигнаха това знаме, ако единствените българи, които населяват древната ни земя и още могат да се наричат така – народът ни от долините на Места и Струма, от бърдата на Пирин и Беласица, бъдат предадени на Белградските и Скопски комунистически тирани, за да бъдат превръщани те, децата, внуците им в небългари, в антибългари!
И когато и всички други народи, които населяват земята ни, прегърнат Истината и Свободата, тогава ще можем – не аз – вие, грядущите ще можете да изградите истинска Независима Македония. И тогава сигурно не ще има нужда вече да говорим и работим само за Македония – Швейцария на Балканите. Защото тогава ще можем да превърнем целите Балкани, с всичките им заблуждавани и измъчвани, но достойни народи, в земя на мира и благополучието. В Швейцария.
Доживях да зърна сиянието на ЗОРАТА, КОЯТО ИЗГРЯВА!
НАПРЕД! С НАМИ БОГ!
Рим, март 1990 г.
Иван Михайлов
член на ЦК на ВМРО от 1924 година до ден-днешен”
—————-
ЗА ЯСНОТА: ПОВТАРЯМ ТЕКСТА СЪСТАВЕН ОТ
ИВАН МИХАЙЛОВ, КОЙТО В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВСИЧКИ
НИ ИЗДИКТУВА ГО НА ПИШУЩАТА МАШИНА НА
АНТОН ПОПОВ
“ДО ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
Драги братя и сестри,
Мнозина от вас са имали, може би, случай да узнаете, че сръбските политици неуморно се стараят да излъжат света, че Пиринска Македония требвало да влезне в границите на Сърбия, така както Белград е заграбил голема част от Централна Македония. Абсолютно никакво право, нито историческо, нито национално, нито некакво основание стопанско, културно и друго не съществува за оправдание на този отдавнашен план за сръбски грабеж. Особено опасен остава сръбският план днес, когато от Белград открито е издигнат лозунгът Македония отново да стане Южна Сърбия.
Славният Пирински край, както и всеко кътче от територията на Македония Белград е готов да заграби, така както некога, преди векове, турските армии са нахлули далеч по-насевер и от Дунава.
Но от тези времена до сега изминаха векове. Само сръбският луд инстикт ги подтиква да мечтаят да командуват, ако е възможно до Черно море.
Онова, което за днешно време особено е важно и справедливо, е следното:
България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това време и днешното могъл би да се приеме поне следния преходен компромис:
Една независима Македония във всичките й географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.
Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само на заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.
Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да се използуват като аргументи пред хора, които не познават добре нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград. Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.
Италия
11.III.1990 г.
Ваш: Иван Михайлов
/Подписът е своеръчен/
Член на ЦК на ВМРО от 1924 г. до ден днешен
—————————
Дадохме снимка на оригинала в предишната публикувана статия.
Вие сами ще прецените,че стила на апела на Иван Михайлов е ударен, точен, ясен и е истински апел.
Това е Иван Михайлов!
Всичко друго, което Дянко Марков пише в статията си и хули си остава за него. Спомням си, разказваше ни, че е бил военен /летец/ с чин подпоручик. Сега научаваме , че е полковник. И това ни кара да се позамислим как става повишаването с по-висока степен?! Ще намери ли читателът в тези два текста нещо, което говори, че Вида била съмнителен човек, а при това сътрудничи в народното дело при Иван Михайлов,заедно със съпруга си Антон Попов?
Не е ли срамно българи от България да клеветят нас, които видехме родината си Македония след четиридесет години политически емигрантски живот само защото не се отрекохме от българската си принадлежност?
Срамно падение!

[край на текста на Вида Боева Попова]

Статията на Дянко Марков, предизвикала коментарите на г-жа Попова, от сайта “Македонска трибуна”:

Последното послание на Иван Михайлов, Рим, март 1990 година
Публикувай! Времето дойде!
Дянко МАРКОВ
Драматичната съдба на едно писмо, което не стигна до хилядите, за които бе предназначено
18 години след написването му се публикува за пръв път едновременно в сп. “България – Македония”, сп. “Един завет” и вестниците “ПРО и АНТИ”, “Прелом”.

Само няколко дни след “дворцовия преврат” на 10 ноември 1989 г. бях поканен от брат си професор д-р ю.н. Марко Марков, завеждащ катедрата по международно право към Фрибургския университет – Швейцария, да замина и остана няколко месеца при него, за да му бъда в помощ както в житейски план, така и като консултант по военните въпроси при изготвянето на основния му труд “Българският народ, Македония, Европа”, над който брат ми работеше вече няколко години и който труд трябваше да стане венец на братовия ми професионален и обществен житейски път. Брат ми сподели с мен, че докато трае посещението ми при него, той планира да предприемем пътуване до Рим при Иван Михайлов, за което вече лидерът на ВМРО е дал съгласието си.
Споделих планираното ми пътуване и посещение в Рим с някои от най-близките ми приятели, някогашни членове на младежката ВМРО, като Асен Рашев, Ване Цаков и Джолев от Банско, Митко Шишков и др. Всички те настояха най-енергично да се опитам да склоня лидера на ВМРО да излезе час по-скоро с директива, послание, писмо, указание – каквато форма той избере, но да даде направление за бъдещата дейност на ВМРО при стремително изменящата се обстановка в България, Македония, на Балканите, дори в цяла Централна и Източна Европа.
Обещах. Заминах за Швейцария, съдействах на брат си, колкото силите и познанията ми позволяваха. В края на март на новата 1990 г. ние се озовахме в Рим, на гости в дома на Иван Михайлов.
Македонският лидер познаваше добре фамилия Маркови. Познаваше житейския път и трагичната смърт на нашия баща – плевенския адвокат Георги Марков. Баща ни, дългогодишен член на БРСДП (ш.с.) и един от лидерите й след Първата световна война, разочарован от европейската социалдемокрация след края на войната, неуспяла да наложи що годе умереност и справедливост във Версайската система от “мирни” диктати над победените, напуска социалдемокрацията и застава безрезервно на позицията на българския национализъм. Като един от лидерите на вече непартийния Съюз “Родна защита” баща ни установява близка връзка с ВМРО на Иван Михайлов за общи акции в защита на националните интереси и специално на българите, останали под чужд гнет в съседните на Царството държави.
Когато в 1930 г., след убийството на Васил Пундев, Иван Михайлов бе привлечен под съдебна отговорност като лидер на ВМРО, поел отговорността за това убийство, баща ни предложи безвъзмездно своя юридически и политически опит за отстояване пред съда на правната неподсъдност на македонския водач. Писмено изразената благодарност на Иван Михайлов е в архивите на семейство Георги Маркови.
Много години по-късно връзката на Иван Михайлов с нашата фамилия бе подновена от починалия преди 25 години най-млад наш брат Любен Марков. Чрез своя най-близък приятел Борис Дрангов, едноименен внук на легендарния български полковник, родом от Скопие, брат ни бе получил парола за връзка и посещение при “Радко”, която бе ползвал неколкократно. Така се свърза с “римския дом на Непреклонна Македония” и другият ми брат, проф. Марко Марков.
Аз пък, който много добре познавах житейския път, борбата и вярата на Иван Михайлов, още преди да тръгна от София за Швейцария, а оттам и за Рим, си позволих да напиша писмо-проект, което да предложа в духа на пожеланията на моите приятели като основа за посланието, което Иван Михайлов би се съгласил да отправи.
Още втората сутрин след пристигането ни в Рим останахме насаме с Радко. Извадих приготвеното от мен писмо и обясних с каква мисия съм натоварен от сподвижниците му в София:
– Чичо Радко (от първия ден се одързостих да се обръщам така към него), може би ще промениш думи и изрази, ще задраскваш и допълваш, но сигурен съм, че и много нещо ще одобриш.
– Чети!
Зачетох:
До оцелелите, които бяха с мен под знамето на ВМРО; до техните деца и внуци; до всички, които ми вярват
Братя и сестри!
Прокълнат бях от съдбата, повече от половин век кракът ми да не стъпи на родна земя; да не зърна небето над Отечеството ни. Над цялото ни Отечество – от Охрид до Черноморските брегове – тъпкано от насилници и тирани, душено безжалостно в химери и лъжи. Доживях да почувствам разведряване, да дочуя скриптене на окови, които се късат. Искам да споделя с вас тръпките на надеждата и вярата си в утрешния ден. Разсъмва се. Убеден съм, че поне в Европа вече много скоро не ще бъде търпяно насилието, робството, похищението на свободата под каквато и да е форма.
Една тревога ме гнети; отравя дните ми: сирените на злото от Белград и Скопие, родоотстъпниците и отцеругателите, прегръщат в този момент в нечистите си ръце идеята за независима Македония, за да я удушат в коварство и лъжа. Затуй се чувствам призван отново от дните, до които доживях, да кажа думата си за независима Македония на ония, които още не са я разбрали. Не на ония, които искат да я превърнат в измама. Много време преди моята дума великият македонец Отец Паисий Хилендарски каза крилатите думи на всички съотечественици: “Болгарине, знай своя род и език!” Истината за независима Македония се крие в този безсмъртен зов.
Независима Македония не може да бъде изградена върху лъжа и насилие. Тя може да бъде постигната само с истина и свобода:
Истината в историята!
Истината в езика ни!
Истината за знайните и незнайни герои, паднали за независима Македония именно в истина и свобода.
Независима Македония само при свобода на народа ни да бъде това, което е бил хиляда години – български! Ще бъде кощунство с паметта на ония, които издигнаха това знаме, ако единствените българи, които населяват древната ни земя и още могат да се наричат така – народът ни от долините на Места и Струма, от бърдата на Пирин и Беласица, бъдат предадени на Белградските и Скопски комунистически тирани, за да бъдат превръщани те, децата, внуците им в небългари, в антибългари!
И когато и всички други народи, които населяват земята ни, прегърнат Истината и Свободата, тогава ще можем – не аз – вие, грядущите, ще можете да изградите истинска Независима Македония. И тогава сигурно не ще има нужда вече да говорим и работим само за Македония – Швейцария на Балканите. Защото тогава ще можем да превърнем целите Балкани, с всичките им заблуждавани и измъчвани, но достойни народи, в земя на мира и благополучието. В Швейцария.
Доживях да зърна сиянието на ЗОРАТА, КОЯТО ИЗГРЯВА!
НАПРЕД! С НАМИ БОГ!
Рим, март 1990 г.
Иван Михайлов
член на ЦК на ВМРО от 1924 година до ден-днешен
Още не бях завършил четенето, Радко стана от креслото (обикновено той имаше нужда за това поне от малко помощ). Прегърна ме и заговори необичайно развълнувано:
– Аз от смъртта на Менча сълза не съм проронил, а ти ме просълзи. Нито една дума няма да бъде зачеркната или променена! Това са моите мисли, моята позиция, изразени по най-добрия начин. Подписвам писмото и то ще бъде разпратено по целия свят, където има наши хора.
И той взе писмото и се оттегли в съседната стая. По това време (само след 6 месеца той вече не бе между живите) ръцете на Иван Михайлов доста забележимо трепереха и за да сложи познатия на мнозина свой стегнат подпис, той си правеше малка “чернова репетиция”. Това вършеше насаме в другата стая.
Вътрешно аз ликувах, че съм изпълнил сто процента поетата мисия…
В стаята (холната) влезе с отривисти стъпки Вида*!
– Дянко, това писмо Радко няма да подпише. Друго ще приготвим за София!
– Защо, Вида? Та той го одобри. Дори се развълнува…
– Това не е стилът на Радко! – прекъсна ме тя. – Това е твоят стил. Всеки ще разбере това.
– Вида, на теб ли да обяснявам, че рангът на Иван Михайлов, както е прието за всички високопоставени хора, му позволява да си служи със секретари, адютанти, дори цели щабове. Те изготвят писмените документи. След корекция, ако е нужна, сложи ли подписа си, документът става негов. Ти сама си в системата и знаеш това.
– Добре, но има и друго, а то е по-важно. В тоя си вид писмото ще изиграе обратна роля, не тая, която целите от София и България. Вие не познавате обстановката в Македония. Там ще започнат от всички страни атаки срещу Радко и дори хората, които са му предани, ще се отдръпнат. Бъди спокоен, ние ще приготвим пак писмо в същия дух, но не така ярко и настъпателно – българско. Радко е съгласен с доводите ми, така че не опитвай да го върнеш към първоначалната му реакция.
Ден и половина Иван Михайлов не се яви при нас. Очевидно е бил притеснен, задето е бил принуден да промени първоначалното си решение.
Последния ден преди отпътуването ни бе ми дадено редактираното от Вида писмо за София. Дадох го за публикация най-напред на Константин Цанев, който редактираше бюлетин на Българския демократичен форум (“Прелом” още не бе почнал да излиза). След туй го дадох и за в. “Македония”. И до днес не зная дали другаде е било пращано и дали някой днес си спомня за него.
Шест месеца след срещата ни в Рим Иван Михайлов вече не бе между живите.
Гостоприемството и любезността на семейство Попови при гостуването ми в Рим ме задължаваха дълго време да мълча по обстоятелствата, при които писмото бе спряно. Ходът на събитията в Република Македония като че ли оправдаваше позицията на Вида. Тамошните “медии” и “служби” продължаваха да задушават истината и сеят лъжи, а който дръзнеше да противодейства, го чакаше “черна орис”. Зачаках “по-добри дни”.
Преди няколко години някои от най-уважаваните от мен македонски дейци ми отправиха упрек – защо още мълча, и настояваха да публикувам посланието, което Иван Михайлов е бил готов да отправи преди смъртта си. Потърсих писмото. Имах няколко копия. Не намерих нито едно. Брат ми в швейцарския “архивен арсенал” също не откри оригинала. Приех това като знак свише: “Още не му е дошло времето”.
Два дни преди Коледа ровех в архивните купища в моя дом. Търсех съвсем друг документ. А с ослепяващите си очи не смогвах. От една папка паднаха двете листчета на “моето – Радково” писмо. Приех го като поличба, почти като повеля Божия: “Публикувай! Времето дойде!”
Семейство Вида и Антон Попови живееше заедно с Иван Михайлов. Поели бяха грижата за него във всяко отношение и я изпълняваха безупречно

Снимките от ЧАСТ ПЪРВА:

Дянко Марков, Иван Михайлов и Марко Марков

сн. 2

Иван Михайлов и Марко Марков

сн. 3

Иван Михайлов и Дянко Марков

 

сн. 4

Антон, Найденчо /нашето синче/ и Дянко играят шах на нашия балкон

сн. 5

Вида Попова и Дянко Марков преди църквата “Св. Петър” в Рим.

сн. 6

проф. Марко Марков и Вида Попова пак там

сн. 7

Вида Попова и Дянко Марков

Вида Попова и Дянко Марков в едно кафене до черквата “Свети Петър”.

сн. 8

Снимка от оригинала на писмото от Дянко Марков и проф. Марко марков (стр 1 от 2)

 

сн. 9

Снимка от оригинала на писмото (стр 2/2) от Дянко Марков и проф. Марко Марков

 

 

 

 

 

Posted in Bulgaria, общество | Tagged , , , , | Leave a comment

The Loss of a Friend

Dear colleagues and friends, 

It is very, very difficult to write these words.

The loss of a young person is always a tragedy. 

The untimely loss of a friend is even worse, and is always a very difficult time. 

The loss of a fellow Internet pioneer is like losing a brother. 

Tarek and myself at the UN, 2014. Source: UN ASG @ThomasGass

Tarek was a great friend of the Internet Society – Bulgaria. I remember him giving an interview for the Bulgarian public television in Yokohama during the INET 2000 meeting (I hope to be able to find this interview in the coming weeks) – praising our chapter for the elimination of all licenses and registration regimes in the country. In 2002 he sent his chapter condolences to ISOC Bulgaria, when we lost (also very untimely!) our co-founder and board member Mitko Kirov. 

I remember him as the ISOC – Egypt leader, and then as an advisor to the minister of ICT, and then as a minister. 

I also had the luck to work with him at ICANN, when he became responsible for the government engagement, and I witnessed first hand his great skills and talent to navigate the organization in the challenging times of international Internet-related negotiations. 

Tarek was the same person, no matter what he worked – kind, humble, thoughtful, always ready to listen, and give advice, always ready to suggest a new solution to any problem. I wish we all are as humble, as he was. 

I remember a story few years ago, when I introduced him to a friend of mine at the World Bank. My friend told Tarek, “Ah, I remember you, when you built the Cyber city in Egypt…”, and Tarek interrupted him kindly, “No, no… I didn’t build it. My boss built I, and I just had to go and cut the ribbon, as I was by that time the minister. But it was the previous minister, my boss, who by that time was already prime minister, who actually built it.”

He always gave credit, where credit was due, and never took credit for someone else’s work. I wish we all are so precise as he was. 

Anywhere I’d go — at the UN or other UN agencies, when I would see someone from Egypt, they will always mention Tarek in the most positive ways. His former staffers always talked of him with great respect, and would address him kindly as “Doctor Tarek”. Earlier this year in Geneva I saw a former colleague of his, and I encouraged her to go and see him in the hospital. She just sent me a note thanking me for encouraging her to reach out, as she had one more opportunity to spend time with him. We all liked spending time with him, and he was always happy to see people around him, even when he was going through tough times… Especially during tough times. 

He was in some ways like a real doctor — always ready to listen to someone’s issue, always ready to suggest a ”treatment“ of a problem. I wish we all listen more, and try to help, like he did. 

And in all different ways, and always, he was a good Person, with a capital “p”. 

I hope we all strive to be as good as he was. I know it’s difficult, but that’s one of the (many) lessons I learned from him — that we should be good, when we are confronting challenging times, because it’s easy to be good, when things are going well, but it’s really good to behave well, when times are tough. 

Tarek, you’re already missed. Rest In Peace, my friend. 


More about Tarek can be found here.

Posted in General, ICANN, in English, Information Society, interesting people, Internet Society - Bulgaria | Tagged | Leave a comment

Holocaust denial is not protected by the European Convention on Human Rights

In today’s Chamber judgment(1) in the case of Pastörs v. Germany (application no. 55225/14) the European Court of Human Rights held, unanimously, that

the applicant’s complaint under Article 10 (freedom of expression) was manifestly ill-founded and had to be rejected, and,
by four votes to three that there had been no violation of Article 6 § 1 (right to a fair trial) of the European Convention on Human Rights.

European Court of Human Rights (Strasbourg). Source: Wikimedia, author: CherryX

The case concerned the conviction of a Land deputy for denying the Holocaust during a speech in the regional Parliament.
The Court found in particular that the applicant had intentionally stated untruths to defame Jews. Such statements could not attract the protection for freedom of speech offered by the Convention as they ran counter to the values of the Convention itself. There was thus no appearance of a violation of the applicant’s rights and the complaint was inadmissible.

The Court also examined a complaint by the applicant of judicial bias as one of the Court of Appeal judges who had dealt with his case was the husband of the first-instance judge. It found no violation of his right to a fair trial because an independent Court of Appeal panel with no links to either judge had ultimately decided on the bias claim and had rejected it.


Principal facts

The applicant, Udo Pastörs, is a German national who was born in 1952 and lives in Lübtheen (Germany).

On 28 January 2010, the day after Holocaust Remembrance Day, Mr Pastörs, then a member of the Land Parliament of Mecklenburg-Western Pomerania, made a speech stating that “the so-called Holocaust is being used for political and commercial purposes”. He also referred to a “barrage of criticism and propagandistic lies” and “Auschwitz projections”.

In August 2012 he was convicted by a district court, formed of Judge Y and two lay judges, of violating the memory of the dead and of the intentional defamation of the Jewish people.

In March 2013 the regional court dismissed his appeal against the conviction as ill-founded. After reviewing the speech in full, the court found that Mr Pastörs had used terms which amounted to denying the systematic, racially motivated, mass extermination of the Jews carried out at Auschwitz during the Third Reich. The court stated he could not rely on his free speech rights in respect of Holocaust denial. Furthermore, he was no longer entitled to inviolability from prosecution as the Parliament had revoked it in February 2012.

He appealed on points of law to the Court of Appeal which, in August 2013, also rejected his case as ill-founded. At that stage he challenged one of the judges adjudicating his appeal, Judge X, claiming he could not be impartial as he was the husband of Judge Y, who had convicted him at first instance. A three-member bench of the Court of Appeal, including Judge X, dismissed the complaint, finding in particular that the fact that X and Y were married could not in itself lead to a fear of bias.

Mr Pastörs renewed his complaint of bias against Judge X before the Court of Appeal, adding the other two judges on the bench to his claim. In November 2013 a new three-judge Court of Appeal panel, which had not been involved in any of the previous decisions, rejected his complaint on the merits. Lastly, the Federal Constitutional Court declined his constitutional complaint in June 2014.

Complaints, procedure and composition of the Court

Relying on Article 10 (freedom of expression) and Article 6 § 1 (right to a fair trial), Mr Pastörs complained about his conviction for the statements he had made in Parliament and alleged that the proceedings against him were unfair because one of the judges on the Court of Appeal panel was married to the judge who had convicted him at first instance and could therefore not be impartial.
The application was lodged with the European Court of Human Rights on 30 July 2014.
Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:

Yonko Grozev (Bulgaria), President,
Angelika Nußberger (Germany),
André Potocki (France),
Síofra O’Leary (Ireland),
Mārtiņš Mits (Latvia),
Gabriele Kucsko-Stadlmayer (Austria),
Lado Chanturia (Georgia),
and also Milan Blaško, Deputy Section Registrar.

 

Decision of the Court

Article 10 (freedom of Expression)

As with earlier cases involving Holocaust denial or statements relating to Nazi crimes, the Court examined Mr Pastörs’ complaint under both Article 10 and Article 17 (prohibition of abuse of rights).

It reiterated that Article 17 was only applicable on an exceptional basis and was to be resorted to in cases concerning freedom of speech if it was clear that the statements in question had aimed to use that provision’s protection for ends that were clearly contrary to the Convention.

“Selection” of Hungarian Jews on the ramp at Auschwitz-II-Birkenau in German-occupied Poland, May/June 1944, during the final phase of the Holocaust. Jews were sent either to work or to the gas chamber. Source: Wikimedia

The Court noted that the domestic courts had performed a thorough examination of Mr Pastörs’ utterances and it agreed with their assessment of the facts. It could not accept, in particular, his assertion that the courts had wrongfully selected a small part of his speech for review. In fact, they had looked at the speech in full and had found much of it did not raise an issue under criminal law.

However, those other statements had not been able to conceal or whitewash his qualified Holocaust denial, with the Regional Court stating that the impugned part had been inserted into the speech like “poison into a glass of water, hoping that it would not be detected immediately”.

The Court placed emphasis on the fact that the applicant had planned his speech in advance, deliberately choosing his words and resorting to obfuscation to get his message across, which was a qualified Holocaust denial showing disdain to its victims and running counter to established historical facts. It was in this context that Article 17 came into play as the applicant had sought to use his right to freedom of expression to promote ideas that were contrary to the text and spirit of the Convention. Furthermore, while an interference with freedom of speech over statements made in a Parliament deserved close scrutiny, such utterances deserved little if any protection if their context was at odds with the democratic values of the Convention system.

Zyklon B container. Part of an exhibition in the KL Auschwitz-Birkenau. Source: Wikimedia, author: Michael Hanke

Summing up, the Court held that Mr Pastörs had intentionally stated untruths in order to defame the Jews and the persecution that they had suffered. The interference with his rights also had to be examined in the context of the special moral responsibility of States which had experienced Nazi horrors to distance themselves from the mass atrocities.

The response by the courts, the conviction, had therefore been proportionate to the aim pursued and had been “necessary in a democratic society”. The Court found there was no appearance of a violation of Article 10 and rejected the complaint as manifestly ill-founded.

Article 6 § 1 (right to a fair trial)

The Court reiterated its subjective and objective tests for a court or judge’s lack of impartiality: the first focused on a judge’s personal convictions or behaviour while the second looked at whether there were ascertainable facts which could raise doubts about impartiality. Such facts could include links between a judge and people involved in the proceedings.

It held that the involvement in the case of two judges who were married, even at levels of
jurisdiction which were not consecutive, might have raised doubts about Judge X lacking impartiality.

It was also difficult to understand how the applicant’s complaint of bias could have been deemed as inadmissible in the Court of Appeal’s first review, which had included Judge X himself.

However, the issue had been remedied by the review of Mr Pastörs’ second bias complaint, which had been aimed at all the members of the initial Court of Appeal panel and had been dealt with by three judges who had not had any previous involvement in the case. Nor had the applicant made any concrete arguments as to why a professional judge married to another professional judge should be biased when deciding on the same case at a different level of jurisdiction.

There were thus no objectively justified doubts about the Court of Appeal’s impartiality and there had been no violation of Article 6.

Separate opinions
Judges Grozev and Mits expressed a joint dissenting opinion which is annexed to the judgment.

 

______
1) Under Articles 43 and 44 of the Convention, this Chamber judgment is not final. During the three-month period following its delivery, any party may request that the case be referred to the Grand Chamber of the Court. If such a request is made, a panel of five judges considers whether the case deserves further examination. In that event, the Grand Chamber will hear the case and deliver a final judgment. If the referral request is refused, the Chamber judgment will become final on that day. Once a judgment becomes final, it is transmitted to the Committee of Ministers of the Council of Europe for supervision of its execution. Further information about the execution process can be found here: www.coe.int/t/dghl/monitoring/execution.

 

Posted in European Union, общество | Tagged , , | Leave a comment

За климата: факти срещу мнението на скептиците…

От Вени Марковски: Попаднах на тези интересни* коментари във Фейсбук, посветени на скептиците, обясняващи, че човешката дейност не се отразява на природата по негативен начин.
Във връзка със статус на г-н Боян Рашев, публикуван по-долу в моята статия, е този коментар на Оги Павлов:

[начало на статуса]
Боян Рашев по принцип не е лош експерт. С много от нещата, които е изразявал като мнение в сферата на енергетиката съм бил съгласен, с други не чак толкова, но това си е в рамките на нормалното. Приложеният по-долу пост (вж. в края на статията – б.м., Вени Марковски) обаче е забележителен по няколко параграфа едновременно и аз много се радвам, че имам възможност да го споделя на стената си и да го коментирам набързо, защото това е пример за груба (вероятно неволна) манипулация, а гледам, че доби сериозна популярност. Много държа да уточня, че аз нямам претенции да притежавам каквото и да е компетенция в сферата, но имам все пак някаква обща култура, затова ще си позволя да се усъмня в твърденията по-долу, както и в експертизата на г-н Рашев специално по тази тема. За какво става въпрос:

На въпроса „увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата“, експертът отговаря положително, с уговорката, че „от средата на 19-ти век нивата на CO2 се увеличават от около 280 до 410 ppm, обаче в над 95% от геоложката история на Земята концентрацията на CO2 е била значително по-висока“. Значи, логиката тука е много странна, защото се пропуска съществения факт, че в над 95% от геоложката история на Земята човечеството НЕ Е съществувало. Всъщност, човечеството съществува в 0.003% от геоложката история на Земята, а в 99,9% от своето съществуване е развивало култури и цивилизации при концентрация на въглеродния двуокис в атмосферата в диапазона 180-280 ppm. От началото на индустриалната революция концентрацията започва да расте до сегашните рекордни 415 ppm, което от своя страна води до промяна на баланса и съответно до повишението на глобалната средна температура с 1 градус (за сравнение: от 3 до 6 градуса правят разликата между ледников и междуледников период).

Продължава се със следното твърдение: „има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея“. Също много странна логика, която по същество е вярна, обаче е много манипулативно поднесена. По-топлите океани действително изпускат повече въглероден диоксид (+ водни пари, които също са парников газ), обаче в този случай трябва да открием първопричината за затоплянето на океаните, което отново ни връща към антропогенния фактор, понеже не се наблюдават други естествени феномени, които до обяснят процеса.

В точка 3 експертът коментира за „относително захлаждане на глобално ниво от март, 2016 до днес“, обаче всички знаем, че отделните флуктации са без никакво значение, когато имаме стабилен тренд на повишение: http://tiny.cc/qg8bdz. Същестува и противоречие в тезата изложена в същата точка: от една страна експертът казва, че „температурните измервания стават сравними без значими екстраполации чак през последните 40 г.“, докато в същото време сравнява днешните температури с по-високите (според него) температури през Средновековието и по Римско време. Освен наличното противоречие, това твърдение е и невярно – температурите през Средновековието и по Римско време не са били по-високи от сегашните http://tiny.cc/ps8bdz .

В точка 4 експертът прави нещо, което буди искрено недоумение – сравнява локален климат с глобален, но дори и от графиката, която е приложил за да подкрепи своето твърдение за температурите в централна Англия, е видно значителното повишаване на средногодишните температури през последните десетилетия. В същата точка се споменава, че „в днешно време живеем в средата на ледников период“, което не е вярно. Понастоящем се намираме между два ледникови периода в т.нар. „интерглациален“ (междуледников) интервал: http://tiny.cc/sp9bdz .

В точка 5 експертът връща малко топката, но в точка 7 отново формира невярно твърдение, подлагайки под съмнение научния консенсус за антропогенния произход на климатичните промени. Тука ще си позволя малко по-дълъг коментар, защото напоследък доста зачестиха спекулациите по тази тема, даже онзи ден гледах по една от телевизиите един зализан костюмар с все още девствени мустачки да се пеняви как всичко по темата било конспирация на комунистите, рептилите, масоните и кой ли още не. Ето какво пише в интернет по повод определението: „научният консенсус е колективната преценка, позиция и мнение на общността от учени в определена област на изследване. Консенсусът се постига чрез комуникация на конференции, публикуване на научни изследвания, научни дебати и прочие, като предполага общо съгласие, макар и не непременно единодушие.“

А ето какво казват и самите учени, които формират научния консенсус:

Обща позиция на American Association for the Advancement of Science, организация с повече от 120 000 членове: „Научните доказателства са ясни: глобалните промени в климата, причинени от човешките дейности, се случват сега и това представлява нарастваща заплаха за обществото.“ (http://tiny.cc/nhfgdz)

Обща позиция на American Chemical Society, организация с близо 160 000 членове: “Обширните научни оценки на настоящия и потенциалния бъдещ климат ясно показват, че изменението на климата е реално и до голяма степен се дължи на емисиите от човешки дейности и евентуално е много сериозен проблем.“ (http://tiny.cc/upfgdz).

Обща позиция на American Geophysical Union, организация с близо 62 000 членове: „Човечеството има основно влияние върху глобалните промени в климата, наблюдавани през последните 50 години.“ (http://tiny.cc/5xfgdz )

Следват още American Medical Association (250 000 членове), American Meteorological Society (повече от 13 000 членове), American Physical Society (50 000 членове), Geological Society of America (организация на 131 години), U.S. National Academy of Sciences и т.н., и т.н., чиято позицията не се различава от по-горната. А в този линк (http://tiny.cc/i0ggdz ) е списъкът на над 200 национални академии на науките и научни организации от цял свят, които споделят общата позиция за антропогенния характер на промените. Тука говорим за обща позиция на НАЙ-СТАРИТЕ И АВТОРИТЕТНИ НАУЧНИ УЧРЕЖДЕНИЯ В СВЕТА. Е, съжалявам, обаче предпочитам да се доверя на учените, които притежават истинската експертиза, а не на тези, които я симулират. Научният консенсус за антропогенния характер на климатичните промени е БЕЗСПОРЕН ФАКТ, по същия начин както е факт научният консенсус, че ваксините НЕ причиняват аутизъм, че хомеопатията НЕ Е медицина и че Земята НЕ Е плоска.

И още нещо: Ал Гор, Грета Тунберг, Леонардо Ди Каприо и останалите, които са яхнали климатичната вълна НЕ СА УЧЕНИ, те са просто едни активисти зад чиято дейност е много вероятно да стоят различни интереси. Независимо от противоречивата реакция която предизвикват и преекспонираните им прогнози, тяхната силно комерсиална дейност е вследствие на заключенията на учените, не обратното.

[край на статуса]

А Габриел Димитров пише, пак във Фейсбук:

[начало на статуса]

Ето защо да НЕ се доверявате на всеки, който пише в интернет.

Предоставям ви една разочароваща политическа пропаганда за глобалното затопляне, в която няма факти, нито научни данни. Очаквам, но надали ще получа такива. А в текста има и буквални измислици като например, че в края на 17 век имало затопляне. Прочетете внимателно какво е написал въпросният „експерт“ и после се върнете на опровержението ми:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2672514902772526&set=a.499635313393840&type=3

1. „Климатът се е изменял винаги“
Но неведнъж се е случвало на Земята температурите да се покачат рязко, както сега. И причината винаги е била парниковите газове. Такъв тип покачване на температурата винаги е довеждал до масово измиране на живите организми: края на пермския период, средата на камбрийския и триасния: вижте тук и тук.

Емисии на въглероден двуокис.

2. „CO2 е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята“
Изцяло висящо във въздуха твърдение, неподкрепено от реални научни факти и данни. Не съм сигурен дали не приравнявате CO2 нивата към CO2 емисии, което е доста грешно, защото се използват различни мерни единици (ppm срещу гигатонове въглерод). Но ето една графика, в която нивата са изчислени до гигатон (картинка вляво).
Корелацията с климатичните промени е ясна.

3. „Има ли глобално затопляне? И да, и не.“
Класическо двуостро твърдение, което всява съмнение в научните данни.
„Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.“
С изключение на това, че грешите. Топлият период през Средновековието в действителност е бил необичаен за някои региони – на РЕГИОНАЛНО ниво. Но глобално планетата е била по-студена от настоящото ѝ състояние.
Докладът на Националната академия на науките през 2006 описва доказателства, които показват, че сегашните температури са по-високи от тези през Топлия средновековен период.
От 2006 до сега са натрупани още данни, които показват, че дори в Северното полукълбо, където Топлият средновековен период е бил най-изразен, всъщност там сега температурите задминават тези на обсъждания период. Научен труд на 78 учени, представящи 60 независими научни институции от 2013 г.:

4. „Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?“
Да, има и той винаги е водил до масови измирания. И не, това не е краят на 17-и и началото на 18-и век – точно обратното. Вероятно не сте чували за Малката ледена епоха от 16-и до 19-и век с три съществени момента на застудяване – един от тях точно в края на 17-и век. Или поне така изглежда? Агрикултурата и настроенията на човечеството са повлияни драстично точно тогава. Четете малко повече за този период. Препоръчвам тази книга.

5. “Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата? Никой не знае точно.“ „Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.“
Погледнете добре данните на NASA. Те лъжат ли ни? И те ли са „политически коректна“ организация?

6. „Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата? Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.“

Директните наблюдения откриват, че нарастването на CO2 се случва точно заради човешка активност. Сателитни измервания и измервания на повърхността откриват, че по-малко енергия излиза в космоса, заради по-голямата абсорбция на електромагнитните вълни от парниковите газове. Измерванията на температурите на океана и земята откриват, че планетата задържа топлината. Учените са категорични в това отношение – вижте тук, тук, тук, тук или тук.

https://agupubs.onlinelibrary.wiley.com/…/10.1…/2009JD012105

https://ams.confex.com/…/Annua…/techprogram/paper_100737.htm
https://agwobserver.wordpress.com/…/papers-on-laboratory-m…/

7. „Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата? Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния.“

Личи си, че не разбирате какво е научен консенсус и как той се изгражда, а именно – консенсусът се състои в получените научни данни и направените проучвания. Консенсусът изобщо не е Бойко Борисов каза на Цветан Цветанов и те се съгласиха. Това, че думата консенсус има и гражданско значение, не означава, че Вие разбирате какво е научен консенсус. Същото е и с думата теория и научна теория.

Автори на седем проучвания за научния консенсус – в това число не само John Cook, а също Naomi Oreskes, Peter Doran, William Aderegg, Bart Verheggen, Ed Maibach, J. Stuart Carlton са категорични, че има 97% консенсус сред климатолозите. И колкото по-голяма е тяхната експертиза, толкова по-висок става този процент.

Не знам какъв експерт сте, Боян Рашев, но видимо не работите с научни данни.

[край на статуса]

Оригиналният статус на г-н Рашев, предизвикал горните коментари:

[начало на статуса]

Температури в централна Англия. Снимка: профил на Боян Рашев

Все по-често различни хора ме питат „Какво мислите за изменението на климата?“. Покрай новините за пожари, данъци, стачки и шествия напоследък тези въпроси стават почти ежедневие. Пиша този текст, за да се опитам да отговоря наведнъж от позицията на някой, който се занимава професионално с темата вече 20 години и е преминал от „вярване“ в нещо към критичен поглед към всичко.

Първо, отговорът съвсем не е толкова прост, колкото ни се иска. Защото въпросите, които се съдържат в горния, всъщност са страшно много. Тук отговарям на първите 7, за които се сещам. Добавям само една графика за цвят. 😊

1. Изменя ли се климатът на планетата?

Да. Климатът се е изменял винаги, както в историята на човечеството, така и в геоложката история на планетата. Няма такова понятие като „вечен климат“.

2. Увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата?

Зависи от отправната ни точка. Да, от средата на 19 век някои се увеличават. СО2 например се увеличава от около 280 до 410 ppm в този период. Но точно той е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята, а падне ли под 180 ppm фотосинтезата спира. Освен това, има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея. Всъщност CO2 съвсем няма такова голямо значение. Водните пари (от 0 до 4% от въздуха) и облаците от тях допринасят за около 80% от общия парников ефект на планетата, тоест реално тяхното съдържание определя въздействието на парниковия ефект.

3. Има ли глобално затопляне?

И да, и не. Можем да говорим за относително изменение на средните температури спрямо някаква отправна точка в миналото. Ако вземем за пример последните 3 години (от март, 2016 до днес) можем да говорим за относително захлаждане на глобално ниво. Когато се коментира глобалното затопляне, обикновено се говори за периода от края на 19 в. до днес, тоест откакто има систематични измервания на температурата в голяма част от света. Въпросните измервания стават сравними без значими екстраполации чак в последните 40 г. или откакто има и сателитни данни за температурата. В рамките на този период се наблюдава нетно покачване на температурата, което обаче не е непрекъснато – относителните разлики между 2 поредни месеца могат да достигнат над 0.5 градуса или повече от затоплянето за целия период. Данните от периода 1900-1940 г. показват подобно затопляне, докато за 1940-1980 г. показват леко глобално захлаждане. Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.

4. Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?

Да, има. Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.
Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

5. Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата?

Никой не знае точно. Смята се, че антропогенните емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O и др.) водят до увеличение на концентрациите им, което от своя страна подсилва естествения парников ефект на планетата и съответно увеличава средната температура. Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.

6. Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата?

Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.

7. Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата?

Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния. Има голям брой учени, които подкрепят хипотезата за антропогенното изменение на климата и действително смятат, че то ще има силни отрицателни последствия за хората и живота на планетата. Точно поради това те заемат активна позиция и търсят политическа подкрепа за „спасяване на планетата“. Други учени също смятат, че хората имаме принос към изменението на климата, но или смятат, че той не е толкова значим, или не виждат особен проблем в това. Последната група смятат, че въздействието ни е пренебрежимо малко на фона на естествените процеси и цикли. Моят личен опит показва, че тази група всъщност е много голяма – особено сред геолозите, геофизиците, геохимиците и палеонтолозите, които познават най-добре функционирането и историята на планетата.

Тъй като първата група е получила обществен, политически и медиен статус на „права“, представителите на другите (колкото и многобройни и разнородни да са те) биват определяни като „климатични скептици“ и заклеймявани. Съответно, огромната част от тези хора просто не изразяват публично позициите си, което създава изкривеното усещане за „консенсус“.

Това е засега. Някой друг ден ще коментирам и въпроси, свързани с въздействията – както на концентрациите на СО2, така и на изменящия се климат и политиките за “стабилизирането” му.

[край на статуса]

Статус на Ивайло Динев:

[начало на статуса]

Наскоро лица, обявили се като „независими учени“ от цял свят, публикуваха писмо, озаглавено “There is no climate emergency”, с което отричат климатичните промени и застават срещу “алармизма” на зеленото движение. Но кои са тези хора, с какво се занимават, освен че се интересуват от климата и защо точно в този момент изразиха тази позиция?

Инициатор на писмото е групата Climate Intelligence Foundation (Clintel), базирана в Холандия и създадена от мултимилионера Ниек Сандман и професор Гуус Беркхоут, който започва кариерата си в „Шел“ и създава консорциум за изследване на нови методи за извличане на нефт и газ. Освен тях двамата, групата от експерти, стоящи зад организирането на кампанията, включва множество членове на влиятелни тинк-танкове.
Проф. Ричард Линдсън, бивш стипендиант на институт „Кейто“, либертариански тинк-танк, създаден и финансиран от братята Кох – американски мултимилионери, близки до републиканската партия и създатели на огромна нефтохимическа корпорация и едни от най-големите замърсители на природата в САЩ. Множество лица от либертариански групи в САЩ, сред които Патрик Михелс от Competative Enterprise Institute, финансиран тинк-танк от нефтената индустрия и Вив Форбс от Carbon Sense Coalition, тинк-танк финансиран от нефтени компании като ExxonMobil и Scaife Family Foundation, един от най-големите донори на крайно-десни организации в САЩ. Членове на Atlas Network, мрежа лобираща за свободен пазар и радикален капитализъм, финансирана отново от братята Кох. Мрежата е наименована на романа на Айн Ранд “Атлас изправя рамене”, където се пропагандира егоизма и радикалния капитализъм. Между другото, тяхното влияние в България е не по-малко.

Освен тях, сред подписалите британци, са членове на Institute of Economic Affairs, създаден през 1955 г., лобиращ за свободен пазар тинк-танк. Ако отворите сайта им, те гордо обявяват, че са повлияли силно на Тачъровата политика през 80-те г.; членове на Adam Smith Institute, британски тинк-танк подкрепяш свободния пазар и неолиберализма, сред които политики за приватизиране на здравеопазването и налагане на плосък данък. Taxpayers’ Allience, британска крайно-дясна група за натиск, финансирана от британски консерватори. В Германия подписалите включват близкия до крайно-дясната Алтернатива за Германия и бивш член на борба на директорите на „Шел“, Фритц Вахренхолт.
Всичко това може да звучи странно, но просто отворете сайтовете на различните институти и фондации – те са горди със своите „постижения“.

Наскоро в Европейската комисия бяха разкрити доказателства, че мултинационалната нефтена корпорация ExxonMobil е изхарчила 3.5 милиона евро само през 2018 г. за лобиране в Европа. Компанията е обявила, че има 12 лобисти, шест от които имат пряк достъп до Европейския парламент. Целта на лобистите е да вкарва дисинформация за климатичните промени и да повлияят срещу въвеждането на регулации. Корпорацията е една от най-големите в индустрията и по множество разследвания е водеща в замърсяването на природата. През последните 30 години корпорацията е финансирала кампании за отхвърлянето на климатичните промени. Според скорошно журналистическо разследване, тя е сред първите нефтени корпорации по разходи за лобиране против климатичните промени – над 50 милиона долара годишно.

Според изследване на Робърт Брюл за ресурсите на движението срещу борбата за климатични промени, в периода между 2003 и 2010 г. в САЩ то разполага с около 900 милиона долара за публични акции, кампании и лобиране. Като множество от донорите са консервативни фондации, целящи намаляването на държавните регулации за борба с климатичните промени и за налагане на неолиберални реформи в САЩ и извън океана. (виж “Institutionalizing Delay: Foundation Funding and the Creation of U.S. Climate Change Counter-Movement Organizations”)

В друго изследване, Райли Дънлап и Айрън Макрайт представят как работи организираното отричане на климатичните промени. Те свързват няколко важни компонента в “машината” за отричане, която включва добивната и преработвателна индустрия, корпоративни организации като асоциация на индустриалния капитал, влиятелни консервативни фондации, консервативни тинк-танкове, групи за натиск действащи на преден план, вместо големите корпорации. Авторите заключават, че основната причина за разрастването на тази мрежа, се крие във факта, че горепосочените отричат научните факти и научния консенсус, защото това нарушава техните частни икономически интереси. (виж “Organized Climate Change Denial”)

В класическите теории за социалните движения, случващото се може да бъде описано по следния начин. Намираме се в момент, в който силна разделителна линия между елитите от една страна, и наличието на влиятелни финансови и политически партньори от друга (индустриални гиганти и крайнодесни партии) отварят възможност за появата на контра-движение. То гради своя наратив чрез псевдонаучни и конспиративни теории, разпространява се сред блогове и медии, и изглежда като естествена съпротива срещу елитите. В същината си, обаче то представлява една част от елита, която възприема прогресивното въвеждане на регулации като опасност за техния финансов интерес.

Какво казват учените? Според мета-анализ на стотици научни статии, публикувани в различни научни списания, между 90 и 100% е консенсусът, че човешката дейност влияе върху климатичните промени (виж “Consensus on consensus: a synthesis of consensus estimates on human-caused global warming”). Сиреч, това, за което протестират ученици от цял свят, е подкрепено от мнозинството от учените.

В различни държави учени подкрепят протеста на учениците. В Италия над 200 учени от уважавани университети изпратиха писмо до правителството, озаглавено „NO more fake news on climate change”, а множество акции и отворени дискусии целят достигането на научното знание до повече хора.

Разбира се, човешката дейност не е единственият фактор, но той е може би единственият, който ние можем да променим, останалото е по-силно от нас и е непредсказуемо.

[край на статуса]

 

_______
* – Благодарение на един приятел от ФБ – Николай Драганов, който следи темата по-отблизо.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Грета Тунберг: „Не слушайте мен, чуйте учените!“

Автор: Грета Тунберг, препечатано от “Барикада” с любезното им съгласие.
Facebook, февруари 2019 г.

Грета Тунберг. Снимка: тв-екран ООН

В последно време чух по отношение на мен да се разпространяват много слухове, както и огромно количество омраза. Това не ме изненадва. Наясно съм, че тъй като повечето хора не са запознати с пълните измерения на климатичната криза (което е разбираемо, тъй като тя никога не е била третирана като такава), училищна стачка за климата може би се струва много странна за хората като цяло. Така че нека изясня някои неща относно моята стачка.

През май 2018-та година бях един от победителите в конкурс за текст относно околната среда, организиран от шведския вестник Svenska Dagbladet. Материалът ми беше публикуван и някои хора се свързаха с мен, като един от тях беше Бо Торен от Fossil Free Dalsland. Той беше сформирал нещо като група заедно с хора, предимно младежи, които искаха да направят нещо относно климатичната криза.

Имах няколко телефонни разговора и с други активисти. Целта беше да се родят идеи за нови проекти, които ще привлекат вниманието към климатичната криза. Бо имаше някои идеи относно нещата, които бихме могли да направим – от шествия до подхвърлената идея за някакъв вид училищна стачка (изразяваща се в някакви действия в училищните дворове или класните стаи). Тази идея беше вдъхновена от учениците от Паркленд, които отказаха да ходят на училище след масовото убийство.

Хареса ми идеята за училищна стачка. Така че я развих и се опитах да привлека още младежи, които да се присъединят към мен. Но никой не беше особено заинтригуван. Те смятаха, че някаква шведска версия на марша Zero Hour ще има по-голям ефект. Така че аз продължих да планирам училищната стачка изцяло сама и след това не участвах в повече срещи.

Когато казах на своите родители за плановете си, те не ги харесаха особено. Не подкрепиха идеята за стачка в училище и казаха, че ако реша да го правя, ще трябва да го сторя сама и няма да имам тяхната подкрепа.

На 20 август 2018 г. застанах пред шведския парламент. Раздадох брошури с дълъг списък от факти относно климатичната криза и обяснения защо стачкувам. Публикувах в „Туитър“ и „Инстаграм“ снимки от това, което правя и те бързо се разпространиха. След това започнаха да идват журналисти. Шведският предприемач и бизнесмен, активен в климатичното движение – Ингмар Ренцхог, беше сред първите, които дойдоха. Разговаря с мен, направи снимки и ги качи във „Фейсбук“. Това беше първият случай, в който го срещнах и говорих с него. Не бях общувала с него никога преди това по никакъв повод.

Много хора с удоволствие разпространяват за мен слухове, че имам „хора зад себе си“, че ми „плащат“, или че ме „използват“ да правя онова, което правя. Но единственият човек „зад мен“, съм самата аз. Моите родители съвсем не бяха климатични активисти, преди да ги запозная със ситуацията.

Не съм част от никаква организация. Понякога подкрепям и си сътруднича с някои организации, които работят по въпросите на климата и околната среда. Но аз съм абсолютно независима и представлявам единствено себе си. И правя това, което правя, напълно безплатно. Никога не съм получавала никакви пари или обещания за бъдещи плащания под никаква форма. Същото важи за моето семейство и близките ми.

И разбира се, че това ще продължи да бъде така. Не съм срещала нито един активист по проблемите с климата, който се бори заради пари. Тази идея е напълно абсурдна. Освен това пътувам само с разрешение от моето училище, а родителите ми плащат билетите и настаняването.

Моето семейство написа книга за това себе си и как аз и сестра ми Беата сме повлияли на начина на мислене на родителите си, особено що е отнася до възгледите им за климата. И относно нашите диагнози. Книгата трябваше да излезе през май, но тъй като имахме сериозно несъгласие с издателите, в крайна сметка трябваше да ги сменим и книгата беше издадена през август. Преди това да се случи, моите родители дадоха да се разбере, че евентуалните печалби от книгата „Сцени от сърцето“ ще отидат за 8 различни организации, които се занимават с проблемите на околната среда, с детски болести и права на животните.

И да, пиша сама своите речи. Но откакто осъзнах, че онова, което ще кажа, ще достигне до много, много хора, често търся съвети. Също така разчитам и на няколко учени, от които често търся за помощ относно въпроси, свързани с това как да изразя някои по-сложни казуси. Искам всичко да е напълно коректно, така че не разпространявам непроверени факти или неща, които могат да бъдат разбрани погрешно.

Някои хора ми се подиграват заради моята диагноза. Но Аспергер не е болест, а подарък. Хората също така казват, че с такава диагноза не бих могла да съм се поставила сама в такава ситуация. Но всъщност го направих именно заради това. Защото ако бях „нормална“ и по-социална, щях да се включа в организация или сама да създам такава. Но тъй като не съм особено добра в социализирането, направих това, което направих. Бях много разочарована, че не се прави нищо за климатичната криза и чувствах, че трябва да направя нещо, каквото и да е. Понякога да НЕ ПРАВИШ нещо – като например просто да седнеш пред парламента – говори по-силно, отколкото да правиш нещо. Точно като шепотът понякога е по-мощен, отколкото крясък.

Има и едно оплакване, че „звуча и пиша като възрастен“. На това мога само да кажа – наистина ли смятате, че едно 16-годишно момиче не може да говори от свое име? Също така има хора, които казват, че опростявам нещата. Например, когато казвам, че „климатичната криза е черно-бял въпрос“, че „трябва да спрем емисиите на парникови газове“ и „искам да се паникьосате“. Но аз го казвам, защото е вярно. Да, климатичната криза е най-сложният проблем, който сме се сблъсквали и ще трябва да дадем всичко от себе си, за да я спрем. Но решението е пределно ясно; трябва да спрем емисиите. Или ще ограничим затоплянето до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните времена, или няма да го направим. Или ще достигнем до преломна точка, след която ще се отключи верижна реакция със събития, които са извън нашия контрол, или не. Или ще продължим тази цивилизация, или не. Няма „сива зона“, когато става дума за оцеляване.

И когато казвам, че искам да се паникьосате, аз искам да кажа, че трябва да третираме кризата като криза. Когато къщата ви гори, не сядате на раздумка относно това колко хубаво можете да я възстановите, след като угасите огъня. Ако къщата ви е в пламъци, тичате навън и се уверявате, че всички са далеч от огъня, докато се обаждате на пожарната. Това изисква известна доза паника.

Има още един аргумент, за който не мога да направя нищо. Това е фактът, че съм „просто дете, а ние не трябва да слушаме деца“. Но това е лесно поправимо – просто започнете да слушате огромната група учени, а не мен. Защото ако всички слушаха учените и фактите, на които аз непрекъснато се позовавам – тогава никой не трябва да слуша мен или някое от хилядите деца, които стачкуват заради климатичната криза из целия свят. Това всички ние бихме могли да се върнем на училище.

Аз съм просто един вестоносец, но въпреки това получавам цялата тази омраза. Не казвам нищо ново. Само повтарям онова, което учените многократно са казвали в продължение на десетилетия. Иначе съм съгласна с вас – аз съм много млада да правя това. Ние, децата, не би трябвало да се занимаваме с това. Но тъй като почти никой не прави нищо, а нашето бъдеще е застрашено, ние чувстваме, че трябва да продължим.

Ако имате някакви притеснения или съмнения за мен, тогава чуйте какво говоря в TED – там обяснявам как започна моят интерес към климата и околната среда.

Благодаря на всички ви за подкрепата! Тя ми носи надежда.

/Грета.

П.П. За кратко време бях млад съветник (youth advisor) в Управителния съвет на фондация “Нямаме време” (We don’t have time). Оказа се, че са използвали името ми като част от друг клон на организацията им, начинаещ бизнес. Те си признаха ясно, че са сторили това, без моето или на семейството ми знание. Аз вече нямам връзка с тази фондация. Нито пък такава връзка има който и да член на семейството ми. Те ми се извиниха искрено и аз приех извинението им.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на “Барикада”. Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!
Posted in Bulgaria, European Union, interesting people, общество | Tagged , | Leave a comment

За Грета и острата реакция на байганьовци срещу едно 16-годишно дете

Публикувам два мои статуса от фейсбук, които са по злободневна тема.

Статус първи

Грета Тунберг, снимка тв.екран ООН

Чета коментарите във връзка с вълнуващото и искрено изказване* на 16-годишната Грета Тунберг, което тя направи пред ООН днес.
Както можете да се досетите, освен напълно заслужените похвали, в българския Интернет е пълно с хора, които я нападат, критикуват, обиждат и т.н., и др.п. Не е учудващо, че има хейтъри сред нашенци – зер, хора са и те, нали, нищо (гадно) човешко не им е чуждо.

Цинизмът, с който Бай Ганьо се отнася към едно дете, което – за разлика от него! – казва истината и не се страхува, може да бъде разбран.
Но трябва да се разбере и другото, по-важното: че цинизмът е този, който докара България до просешката тояга, а обществото – до състоянието на “контролирана мизерия” (по думите на писателя Димо Райков – Dimo Raikov​). Липсата на вяра в искреността на хората, в желанието на младежта да живее в по-добри условия, неминуемо води до извода, че има всички шансове, щото народът ще се изправи пред изключително мрачни перспективи за бъдещето си.

Всички, които сега се подиграват на г-ца Тунберг, вероятно са чели (дали?) “Под игото”. А ако не са го чели, могат да го прочетат и да обърнат внимание на главите “Пиянството на един народ” и “Новата молитва на Марка”.

И да се замислят…

Не, не за момичето, а за собствената си нерадостна съдба и живота си, ако може да се нарече така съществуването, чиято комай единствена цел е да се пусне някоя обида или личностна нападка в Интернет.

Разбира се, ще се замислят, ако могат.

Дали ще искат – това е друг въпрос.

 

Статус втори

След публикуването** вчера на краткия ми положителен коментар за речта на Грета Тунберг в Ню Йорк, установих, че троловете и хейтърите, които отправят личностни нападки към това дете, се възмущават най-много от това, че тя… е аутист. Някой дори я наричат – в по-мекия случай ехидно, а в по-тежкия – с обвинителен тон – “дете с психическо разстройство”.
За “чистите”, “нормални” байганьовци това е най-големият проблем, а не фактът, че човечеството като цяло бързо и сигурно унищожава планетата, на която живее.
А знаете ли защо така говорят хейтърите?
Защото бай Ганьо не понася различните хора по принцип, а пък онези, които той определя като “инвалиди”, изобщо не ще и да ги вижда.
И заради това му отношение, той не иска да адаптира средата, за да е достъпна за хора в инвалидни колички. Заради това му презрение, той не иска да гледа хора с изкуствени крайници. Заради липсата на човещина, бай Ганьо не само не прави нищо, за да улесни хората в неравностойно положение, а напротив – прави всичко възможно, за да не ги допусне около себе си.
При първото ми посещение в САЩ през 1992 г, аз – 24-годишен младеж, бях силно впечатлен от това колко много хора в инвалидни колички има по улиците, а и колко много са празните места за паркиране пред всяка обществена сграда, при това ясно обозначени със специалния син знак и синя хоризонтална маркировка за автомобили на хора, които използват такива колички. Още тогава написах статия, в която казах, че ми е ясно: процентът на инвалидите в САЩ не е по-голям от този в България, но в България те не могат да излязат на улицата, ка̀мо ли да отидат някъде с колата си, да паркират и да се разходят.
Бай Ганьо не желае да вижда “сакатите”, както ги нарича той, при това с презрение. За него те са като прокажени.
Бай Ганьо по аналогични причини не желае да вижда хомосексуални хора, или с друг цвят на кожата. “Какво ми парадират тия, бе?!”, казва бай Ганьо по адрес на прайда в София. Бай Ганьо е расист и антисемит, но се па̀ли, ако му го кажеш и остро реагира: “Кой, бе, аз ли? Аз имам приятел – евреин, бе, ти на мен ще ми кажеш, че съм расист…”

Бай Ганьо отказва да разбере, а изглежда и никога няма да приеме факта, че светът е пълен с хора, които са различни от него – “истинския” “правилен” българин. И това, че те са различни от него не ги прави с нищо по-лоши, дори напротив – те не са байганьовци и не демонстрират байганьовщината си – било то в банята, в операта или по време на избори.

Лошото не е да си аутист. Лошото е да си циник.
Лошото не е да се бориш за бъдещето си, а да не вярваш, че имаш такова – така, както не го вярва бай Ганьо.
Лошото не е да вярваш, че съществуването на планетата е поставена под заплаха от човешката дейност, а да не вярваш на науката, която доказва това.
Лошото е да не си състрадателен към по-слабите от теб, а да ги гледаш надменно и да им се подсмихваш нагло.

И бая ви Ганьо е точно това: надменен простак, който презира всеки и всичко наоколо.

Срам, срам за всички, които се подиграват на Грета Тунберг и си мислят, че по този начин отричат правото ѝ да бъде личност***, при това само на 16 години. Това право не се дава и не се отнема от байганьовците. То е въпрос на способности и възможности. За щастие г-жа Тунберг е от страна, където никой не я ограничава в правото ѝ да бъде човек. С позиция.

______
* Словото ѝ можете да видите тук (със субтитри на английски).
** Предишният статус е публикуван най-отгоре, а също и във ФБ.
*** – А и правото на всички хора като нея да бъдат пълноправни членове на обществото.

 

Posted in Bulgaria, общество | Tagged , | Leave a comment

Съдебното определение за Джок Полфрийман

Пол Фрийман. Източник: в. “Сега”

Поради големия обществен интерес към  предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, който имаше 20-годишна присъда за убийство, извършено през 2007 г., публикувам съдебното определение на Софийския апелативен съд. Публикувам го при мен, защото във Фейсбук не може да се сподели правилния адрес към базите данни*.

 

 

Определение

№ 429
гр. София, 09/19/2019 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2-ри състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА И. 2. В. МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретар:…К. ГЕОРГИЕВА….….. прокурора …..ТРИФОНОВА……..…. сложи за разглеждане………… ВНЧ дело № 921 по описа за 2019 година, докладвано…. от съдия…………………И…………………………………………….

На именното повикване в 11:02 часа, се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Д. П., редовно призован, е доведен от затвора. Явява се и упълномощения негов защитник адв. К. А. – уведомен от минало съдебно заседание.

За Началника на Затвора [населено място] се явява Д. М., с пълномощно, обективирано в Заповед № Л-262 от 16.09.2019 година.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните, че вчера в 16.00 часа в деловодството на състава са депозирани методически указания за оценка на риска на лишения от свобода и планиране на присъдата му.

ЮРК. М.: Методиката и правилата, които представих в миналото съдебно заседание са част от тази книга – „Затворно дело“. Предоставям тази книга сега към доказателствения материал, с изрично уточнение, че след това тя трябва да ни се върне.

АДВ. А.: Аз притежавам списание „Затворно дело“ № 4, така че съм запознат с това, което представи юрисконсулт М.. Запознат съм и с методическите указания.

ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Да се даде ход на делото. Не правя отвод на състава на съда.

ЮРК. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. А.: Във връзка с това, което бях представил – Решение № 2 от 2006 г. на Комисия за закрила и дискриминация, представям го заверено, заедно с линк към сайта на комисията, където може да се намери решението.
Във връзка с писмо на И.Ф. Началник на Затвора, в което се съобщава, че Затвора – С. няма статистика относно лишените от свобода, които са на лек режим, информация за броя на чужди граждани с лек режим, представям ви решение № Л-1660/05.04.2018 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“. Същото е по Закона за достъп до обществена информация, от което е видно, че такава статистика има и че чуждите граждани към 31.12.2017 г. са били 172 души, от които в [населено място] четирима са били на лек режим. Моля да го приемете.
Във връзка с възможностите на молителя Д. П. да работи след излизане от затвора, представям служебна бележка от дружество [фирма], в която се заявява, че му е предложена работа, в случай че излезе от затвора, като съм извадил У. акт от Търговския регистър. Моля да ги приемете.

ЮРК. М.: Представям актуална към днешна дата справка за изтърпяното от осъдения наказание и за остатъка му.

ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените от страните доказателства.

ЮРК. М.: Нямам доказателствени искания. Не възразявам да бъдат приети представените доказателства.

АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените пред съда доказателства. Считам, че същите са относими към предмета на делото.

След провеждане на съвещание, съдебният състав намери, че следва да приеме всички представени от страните, посочени в днешното съдебно заседание подробно от всяка от тях, както и в предходното съдебно заседание документи, като писмени доказателства по делото, тъй като приема, че тяхната относимост към доказателствения предмет е убедително изводима от изтъкнатите от страните аргументи за представянето им, а съдържанието им съдът следва да оцени, произнасяйки се с акта си по същество.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните и подробно изброени в предходното и в днешното съдебно заседание.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, че нямат искания за събиране на други доказателства и като изведе служебна преценка, че делото е изяснимо с наличните доказателствени материали

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Моето становище е, че жалбата е неоснователна, а решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
Не оспорвам наличието на първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като от представената от затвора справка е видно, че лишеният от свобода към момента е изтърпял фактически половината от размера на наложеното му наказание, а именно изтърпял е фактически 11 г. 8 м. и 21 дни, при изискуеми от закона 10 години.
Считам, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне. Намирам, че са налице доказателства за започнал положителен процес в тази насока, но не и за категоричен извод, че този процес към момента е приключил както изисква разпоредбата на закона. Съображенията ми са следните: В изготвената първоначално оценка на риска от рецидив са очертани дефицити в отношението на П. към правоотношението в междуличностни проблеми и умения за мислене. В първоначалния доклад от 11.02.2012 г. е посочено, че той не поема отговорност за извършеното правонарушение, не осъзнава жертвата, враждебен е към правната и съдебната система, трудно овладява импулсивността си, рядко мисли за последствията от действията си. Проследявайки останалите доклади, изготвени на 28.02.2013 г. и справки от 01.07.2013 г. и 06.11.2013 г., от 12.03.2014 г. и 02.10.2014 г., от 20.08.2015 г. не се установява промяна в неговото отношение към извършеното престъпление. Процес на промяна в положителна посока започва да се отбелязва в началото на 2016 г., когато е направена констатация, че са започнали да се формират известни позитивни нагласи и стремеж към осъзнаване на персоналната му отговорност, поради това на 20.01.2016 г. режимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен от строг на общ. Този процес продължава и през следващите години, както е отбелязано в доклади от 12.05.2017 г. и от 28.03.2018 г. В препланирането на присъдата от 22.04.2016 г. е отбелязано, че се повишава неговата самокритичност като е започнал да осъзнава последиците от действията си и да осъзнава жертвите, наблюдава се стремеж към преосмисляне и частично осъзнава персоналната му отговорност. Не се наблюдава промяна относно само частичното осъзнаване на персоналната му отговорност и в препланирането на присъда от 29.11.2016 г. и 11.04.2017 г. В плана на присъдата му от 19.07.2017 г. е отбелязано, че декларира готовност за предприемане на отговорност и полага усилия в осъзнаване на причините довели до извършване на престъплението. Всички тези планове и планирания са подписани от лишения от свобода, а не само от представител на затворническата администрация като никъде не е отбелязано, че той не е бил съгласен с направените констатации и изводи. Едва в препланирането от 07.06.2019 г. е посочено, че по отношение на извършеното престъпление, поема отговорността и разбира мотивите за него, осъзнава вредата която е причинил, мотивиран е за промяна.
Проследените от мен становища по доклади, планове за присъдата и препланирания по нея, водят до извод, че по-съществена промяна у лишения от свобода е настъпила едва през настоящата 2019 г. Доказателство за това е и обстоятелството, че до този момент, наред с положителните моменти в неговото поведение – учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания. Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване. Като първите по-трайни резултати в тази поправителна работа се констатират едва през 2019 г. Поради всичко това, аз считам, че към момента липсват доказателства, че поправителния процес е приключил и че са постигнати целите на чл. 36 от НК, и че не може да се направи извод в момента, че в случая не се касае просто за съзнателно, формално деклариране на обстоятелства единствено и само с цел постигане на условно предсрочно освобождаване.
В обобщение, според мен по делото са събрани доказателства за започнала положителна промяна у осъдения, като този процес не е приключил. Размерът на фактически изтърпяното наказание се доближава до минималния предвиден в закона, а остатъкът е голям, като се има предвид и характера и тежестта на престъплението, за което му е наложено наказанието.
Поради тези обстоятелства считам, че евентуално уважаване на молбата би било преждевременно и моля да потвърдите определението на СГС.

ЮРК. М.: Уважаеми апелативни съдии, считам протоколното определение на 22-ри състав на Софийски градски съд за правилно, а подадената жалба от лишения от свобода Д. П. срещу протоколното определение за неоснователно.
Считам изводите на съда за правилни, също така считам, че новия събран доказателствен материал по никакъв начин не опровергава изводите на първата инстанция, напротив допринася за обосноваване на извода, че корекционният процес, макар и наистина започнал да върви в положителна посока, към момента не е приключил – рискът от вреди към обществото остава среден. Налице са извършените дисциплинарни нарушения, поради което той не може и не следва да се третира за ненаказан поради висящите административни дела, едно от тях, което е оставено в сила от Върховен съд. Плановете и докладите, в преходния изготвен план от 2017 г., който Д. П. е приел за изпълнение, му е вменил задължение да не допуска дисциплинарни нарушения. В същото време обаче той е допуснал три дисциплинарни нарушения, поради което не е изпълнил плана на присъдата от 2017 г. В последния изготвен план на присъдата от 2019 г. – 06 месец, който е подписал, че ще изпълнява, е заложено да коригира нагласите си, да коригира уменията за мислене, както и уменията за самоконтрол. Приел го е за изпълнение. Този план е изготвен преди три месеца и не може да се счита, че е изпълнен към момента, тъй като той е приет за изпълнение в рамките на поне една година.
От гледна точка на докладите, плановете, които са изготвени за изпълнение на присъдата, от които представени доказателства е видно, че към момента не са налице трайни, несъмнени, категорични доказателства за поправяне.
Считам и моля да бъде потвърдено определението на първата инстанция, тъй като евентуална отмяна на това определение би била неправилна от гледна точка целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, а именно специалната превенция не е постигнала целта си, не е оказала нужното превъзпитателно въздействие на лишения от свобода и за това говори неговото демонстративно протестно поведение и несъгласие с налаганите ограничения, неспазване на правилата, които е установила пенитенциарната система. Считам, че затворът е огледало на обществото и неспазвайки правилата в затвора, няма да спазва и правилата в обществото в бъдеще.
От гледна точка на генералната превенция, евентуалната отмяна на първоинстанционното определение би довело до негативен отзвук сред лишените от свобода, сред затворническата общност в затворите в България, както и сред обществото като цяло, тъй като посланието, което би било отправено към обществото не би имало благоприятен ефект, а по-скоро негативен ефект.
Поради всички изложени до тук съображения поддържам становището на Началника на затвора, че материалната предпоставка не е налице за постановяване на условно предсрочно освобождение и моля съда да потвърди определението на първата инстанция. Считам, че едно евентуално условно предсрочно освобождаване е твърде преждевременно на този етап. Считам, че на по-късен етап, при липса на нарушения, при един достатъчно дълъг период на показване на нагласа за спазване на правилата, би било социално приемливо да бъде освободен, но към този момент не считам за целесъобразно.

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените протоколното определение от 17.07.2019 г. на СГС и да уважите молбата на лишения от свобода Д. П. за условно предсрочно освобождаване. Аргументите ми за това са следните:
Няма никакво съмнение, че първата предпоставка по чл. 70 е налице – същият е изтърпял повече от половината от фактически наложеното му наказание.
Спорният момент е втората предпоставка – дали същият е дал с поведението си необходимите доказателства, че се е поправил. За разлика от прокуратурата и представителя на затвора аз считам точно обратното на тях, че същият е дал тези доказателства и всъщност няма повече какво да се изисква от него за поправяне.
На първо място считам, че следва да се уточни какво е правното положение на лишения от свобода – дали той следва да бъде считан за наказван или не трябва да се счита за наказван. Прокуратурата посочи, че той е бил наказван още от 2010 г. и това било приключило до 2018 г. Считам, че това е доста некоректно позоваване доколкото чл. 109 от ЗИНЗС ясно показва, че след изтичане на една година от изтърпяване на наказанието, същият следва да бъде считан за ненаказван. Чл. 100 от Правилника за приложение на закона пък изрично изисква на всеки шест месеца да се преглежда досието на лишения от свобода и заповедите за наказания, по които той следва да бъде считан за ненаказван, да бъдат изваждани оттам. В този смисъл аз не смятам, че по делото има каквито и да било доказателства за наказания през 2010 г., защото те не би трябва да са там, ако са там – имаме нарушение на закона.
Друг е въпросът за наказанията му през 2018 г. Както е посочено в докладната записка на ИСДВР – И. Д. имаме три наказания. Единственото наказание, което в момента би могло да се приеме, че не е отменено с награда, е това по Заповед № 112. Същото е за извънредно дежурство за срок от свобода от седем дни. И доколкото то е било наложено на 21.06.2018 г., то вече е изтекла и тази една година от неговото изтърпяване. Двете други заповеди са заличени с награди, като обръщам внимание, че по отношение на този спор дали последната заповед от 2019 г. е заличена, има висящ спор и доколкото АПК в чл. 166 казва, че заповед не влиза в сила докато тече обжалване, то тази заповед, с която е отменена отмяната за заличаване на наказание считам, че не следва да бъде обсъждана от съда.
Общо тук прокурорът каза, че едва ли не целенасочено от 2016 година Д. П. започва да демонстрира поправяне, което е неискрено и се прави с цел условното предсрочно освобождаване. Моето мнение, лично като на човек и на юрист е, че тези три наказания, които бяха за деяния, които странно как бяха извършени в един ден и не бяха обединени в едно наказание, а бяха сложени съвсем целенасочено в три, те бяха направени от администрацията на закона именно, за да възпрепятства това условно предсрочно освобождаване. По тези причини считам, че Д. П. следва да бъде третиран от настоящия състав като ненаказан.
Поправил ли се е, дал ли е достатъчно доказателства, че се е поправил. Аз се опитах да стесня това много обширно понятие, за да има някаква яснота какво означава да се е поправил според нашето законодателство. Това означава – в плана да му е казано „Ти ще вършиш нещо, ние ти обещаваме друго.“ И ако той е изпълнил своя план да приемем, че е постигнал целите, които са заложени в него. Как е изпълнявал плана се вижда от докладите, които представи представителя на затвора.
Ще посоча на съда, че още първоначалния доклад от 03.02.2012 г. се посочва, че още от средата на 2011 г. се наблюдава положителна тенденция – желание да бъде включван в работния процес. Определен е за отговорник на спалното помещение, помага за решаване на битови проблеми, проявява зрялост и инициативност в изпълнение на поставените му задачи. Като основни проблеми са посочени неприемането на отговорност за извършеното правно положение и че трудно овладява импулсивността си. В доклада от 28.02.2013 г. е посочено като проблем, че злепоставя администрацията. За този проблем ще обърна вниманието на съда, че е решен с делото на ЕСПЧ в С., а именно Ш. и Д. П. срещу България, където се видя, че всъщност това злепоставяне на администрацията, за което говори тя в този доклад, всъщност става въпрос за това, че той е пуснал жалба. В резултат на което ЕС осъди България, тъй като се установи, че не може за жалба да бъде наказван който и да било, в това число и затворник.
В доклада от м.02.2013 г. като нещо положително е посочено създаването на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, което цитирам: „Води до реализиране на лидерските му качества“. Отново е посочено успешното му ограмотяване на български език; изразил е желанието си за работа, но тя просто не му е била осигурена; поддържа „активна кореспонденция“, както е казано там. Отново са посочени същите проблеми.
Следват три доклада, които са от месец ноември 2013 г. до месец октомври 2014 г., където се изброяват наказанията и нищо конкретно не се казва за него, но е посочено все пак, че е успял да запише университет, тоест дистанционно обучение на висше образование. Като ще кажа, че голяма част от споровете в администрацията към онзи момент са именно това – той има ли право да учи или няма право да учи в университет.
В доклада от м. октомври 2014 г. е казано, че се стреми да съдейства на администрацията, помага на лишените от свобода като им пише молби, съдейства на лишените от свобода, които не владеят български език, тоест започна активно да участва в живота на затворническата общност.
В доклада от 20.08.2015 г. се сочи отчитане на положителна тенденция, за което е бил награждаван с три заповеди, като са посочени от юни 2014 г., април 2015 г. и юли 2015 г., като отново е казано, че помага на лишените от свобода, учи и добре владее български език. Тоест, въпреки твърденията на прокуратурата, че в този момент нищо конкретно и хубаво не се случва при лишения от свобода, мисля, че тези доклади ясно показват една положителна тенденция, която той затвърждава през следващата година. В доклада от 07.06.2016 г. изрично се казва: „Поема вината си за извършеното, поддържа позитивна линия на поведение и умее да спазва правилата и изискванията към него. Не се отчита наличие на агресивна готовност. Няма данни за употреба на алкохол. Като председател на българското затворническо сдружение за рехабилитация кореспондира с множество институции в страната и в чужбина.“ Подчертавам: „Постигнато е преодоляване на желанието да прехвърля вината на другите. Формирани са позитивни нагласи в поведението и мисленето му. Декларира наложената присъда за справедлива. Социално и емоционално зрял, наясно е със силните и слабите си страни. Само когато е убеден в правотата си е склонен да реагира опозиционно.“ Аз смятам това за много позитивно – това, че ние когато сме убедени в правотата си, не сме склонни да реагираме опозиционно, това е наш проблем и ние трябва да се превъзпитаме. „Въпреки личността си, като натура е уравновесен“ – така е записано. Значима положителна промяна в общата оценка, като „рискът от вреди не индикира данни за сериозни вреди за другите лишени от свобода и служителите. Няма нарушение в трудовата дисциплина. Търси и се съобразява с мнението ИСДВР“. Режимът му е заменен с „общ“.
В доклада от 12.05.2017 г. отново се подчерта фактът, че е постигнато преодоляване на желанието му да прехвърля вина върху другите, наблюдава се пълно осъзнаване на персоналната му отговорност, приема отговорността за собственото си криминално поведение, осъзнава фактите допринесли за извършеното престъпление, декларира наложената присъда за справедлива, социално и емоционално зрял, с реалистична и балансирана самооценка – наясно е със силните и слабите си страни, изслушва околните, прям и открит – с лекота изразява мнението си.
В доклада от 12.06.2017 г. е подчертано, че поема отговорност за извършеното, осъзнава фактът на криминалното му поведение, декларира наложената му присъда за справедлива. Тоест това, което от него се изисквало в плановете е постигнато.
В същото време ще посоча на съда, че в плановете за изпълнение от 29.11.2016 г. и следващите изрично на него затворът му е обещал и му е казал: „Ако нямаш наказание, ти ще получиш награда отпуска.“ И през 2016 г. Д. П. излиза три пъти в отпуск. Обаче внезапно според мнението на началника на затвора или на правителството, въпреки, че той няма никакво наказание и никакво нарушение година и половина до м. май 2018 г., той се явява единственият затворник, който фактически не получава обещаната му в плана за изпълнение награда. Ако се приеме, че е лошо това, че той не говори, че му се обещава нещо, но не се изпълнява, аз не смятам, че това е така.
Следователно тези доклади, които са ни представени от администрацията на затвора ясно показват, че Д. П. през годините е изпълнявал това, което му е било наредено и няма някакви сериозни забележки към него. В становището на затвора няколко пъти, а и в обжалваното определение се споменава, че Д. П. не е преминал през всичките фази на превъзпитание, тоест няма лек режим още. За мен прави впечатление опита на администрацията на затвора, с писмото изпратено до този състав, да укрие статистиката, която се събира за чужденците на лек режим. Това за мен е скандално, но е предмет на друго производство. Обръщам внимание, че писмото завършва: „Законовите предпоставки за замяна на режим от „общ“ на „лек“ налага и преценката за наличие на адресна регистрация и близки на територията на Р България“, тъй като самият закон е дефинирал отпуска като домашен. Тоест самата администрация ни казва, че чужденец трудно може да постигне лек режим.
От представената от мен справка по Закона за достъп до информация е видно, че от 2017 г. има само четирима чужденци с „лек“ режим в СЦЗ, тоест като сравним общия им брой, те основно са в С., се вижда, че те са непропорционално малко спрямо българските граждани. Като бележка казвам кои са били тези четирима чужденци, като ще обърна внимание на избухналия наскоро скандал и със сигурност единият от тях е бил К.. Нормалните чужденци в нашия затвор не получават „лек“ режим. Всичко това показва, че не може да се приеме за основателно твърдението на СЦЗ, че Д. П. не е изпълнил в цялост погресивната система за изтърпяване на наказанието. Тази нейна крайна фаза – лекият режим, не е достъпна за него.
Оценката на риска, ще посоча на съда, че неговата оценка на риск е изключително ниска. Не мога да установя дали са 12 или 19 точките му, но сега като се запознахме с представената книжка на лишения от свобода ми направи впечатление следното нещо:
На първо място в точка „Й-2“ е посочено, че същият е имал „голеджийски запивания“ през последните шест месеца. Никъде в това дело не открихме той да е имал проблеми с алкохола.
В точка „Л-6“, на стр. 22, са дадени две точки защо той е бил припаднал ударен с камък по главата и оттам му се увеличава с две точки рискът. Само че уважаеми съдии, това удряне с камък по главата е изрично отречено в неговата присъда, за която той изтърпява наказание. Удрянето с камък през м. декември 2007 г. е случката, за която той твърди: „Мен ме удариха по главата и аз загубих съзнание.“, но българският съд казва – няма такова нещо и затворът му е сложил две точки защото е загубил съзнание. Не считам, че това е коректно и правилно, Тоест дори и тези 19 точки които са изключително ниски са още по-ниски.
В обжалваното определение съдът, позовавайки се на становището на администрацията казва, че рискът от вреди бил започнал като „среден“ и завършва като „среден“. Ще посоча на съда, че в същата негова книжка на стр.30 и стр.31 е отбелязано със стрелка, че рискът отива от среден към нисък, следователно рискът трябва да бъде записан като „нисък“. Не е посочен друг риск.
Завършвам с обсъждането на доказателствата като считам, че всичко което сме събрали до този момент показва, че лишеният от свобода Д. П. е показал и демонстрирал своето поправяне и ние няма какво повече на изискваме от него. Той не е наказван – трябва да се третира така; награждаван е 11 пъти; има постоянна трудова заетост в СЦЗ и ЗО „К.“; участва в образователни курсове; посещавал е религиозните сбирки, като тук ще посоча отново характеристиките, които са му дадени от отец С. и пастор К.; налице е положение тенденция за намаляване оценка на риска от 41, според мен с около 12-10 точки; налице е критично отношение към извършеното правонарушение; приел е всичко, което се изисква от него да приеме; налице са добри личностни характеристики, тоест с лишените от свобода той е добронамерен, поддържа добри отношения, проява нужната толерантност, търпимост, не употребява наркотици, има добра семейна среда, има приятелка. Смятам, че всичко това показва, че той трябва да бъде освободен. Може съдът да помисли за възможността да му бъде наложена някакъв тип „пробация“ след освобождаването, но това оставям изцяло на съда. Считам, че следва да бъде отменено определението на СГС и Д. П. да бъде пуснат условно предсрочно.

ОСЪДЕНИЯТ П. /в лична защита/: Като реплика, уважаема прокуратура каза, че промените не са били забележани до 2016 г., а това е защото първото ми интервю, което съм водил с ИСДВР, където изпълнявал тези точки беше 2015 г., тъй като сменил началника на затвора и аз лично отидох към комисията за изслушване пред началника й и всички други представители от ИСДВР-та режим на комендант-надзиратели и т.н. и аз лично съм казал и заявил, че за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година, осем години не съм имал интервю с ИСДВР, тоест 9 години затвор без никакъв разговор между мен и ИСДВР-та. След разговор с началник 2015 г., началник устно разподелил ИСДВР-та ми г-н Ц. да води съответна интервю, отговори, от който се клонит картон, тоест оценка на риска, така че първия интервю за това книжка беше 2015 г., така че не съм учуден въобще, че прокуратура не знае за никакви данни преди този дата, защото няма данни.
Другото нещо, първият ми план беше по заповед на заместник министър на правосъдието 2013 г., иначе влиза в сила присудата ми окончателно около среда, края 2011 г. и чак две години по-късно заради гладна стачка, където да цитирам от представителка на затвора – „протестиращи дейност, враждебност към администрацията“. Тридесет дена гладна стачка, от които почти да умира, след това беше обърнат внимание от Министерство на правосъдието във връзка на това, че затворът ми спрял обучения, и във връзка на това лично зам. министърът дава заповед на затвора да изпълнява задълженията им да ми пише на план, въпреки това, че закон изисква такива неща да бъдат писана след няколко месеца влизане в затвора. Така че от влизане в затвора 2008 г. до 2013 г. не съм имал никакъв план, никакъв среща с ИСДВР да изпълнява точки, интервю, абсолютно нищо. Ирония беше, че аз, когато почвах да учи повече български, не знам около 2010 г. оттогава до 2015 г. аз съм преведел такива интервюта с чужденци и със служители, за тези 5 години съм преведел с чужденци, така че аз дори помним въпросите, защото съм провел може би 100 пъти за чужденци. Ирония беше че, въпреки че съм преведел тези интервюта между чужденци и служители на затвора, лично не съм дал интервю и през 2015 г., не знам как съм получил копие някакъв доклад, май беше във връзка трансфер до Австралия, който беше отказана 2013 г., но получихме някакъв доклад по-късно от посолството беше даден от Затвора – С. и в това доклад пише различни неща, примерно, че не съм поел отговорност за деянието ми и различни неща. И аз с този доклад отидох при ИСДВР и казах: „Защо си писал тези неща, в случай че не сме водили интервю?“ И той ме пита: „Така ли, няма интервю?“. Казвам: „Не, сега 2015 г. няма интервю с мен“. И така почва да има доклад, да има план, да има интервю, да има оценка на риск, който беше предизвикан пак от така протестиращи дейност от моя страна. Всичките ми наказания са били заличени, а другото нещо, което избирайно беше посочена от страната на затвора и на прокуратура, че от 2010 г. до 2018 г. съм бил наказан, но какво липсва от това математика е, че от около 4 години преди 2017 г. съм бил без наказания, четири години без наказания. Затворът свалиха типа ми и съм бил преместен в Затвор К.. Година и половина съм бил там без предложена от затвора награда, тоест отпуска, година и половин, всички други, които са етапно в затвора постоянно говори за някакъв процес, за някакъв етап на систем, но за година и половин без нарушения от моя страна, без дори доклад, година и половин самия затвор не е изпълнявал мой план. И сега е ироничен за представител от затвор да казва, че аз не съм изпълнявал план, в случай че самия затвор не е изпълнявал план. 2017 г., според мен, не е случайно един месец след да даде молба за условно предсрочно освобождаване 2018 г., един месец след това лично зам. министъра на правосъдието, който той сам е казал пред телевизора, че лично той е открил от моя страна някакъв нарушения. Според мен, не случайно един месец след, че съм дал молба за УПО и тогава всички са видели, че за 4 години съм бил ненаказан. И няколко седмици след това, в рамките на една седмица съм бил отдаден три наказания, въпреки че едната влиза в сила, защото съдът отказа да разглежда самия наказания, това ще бъде обжалвана, ако не е обжалвано в момента, ще бъде обжалвана в Европейския съд за правата на човек. Този наказание е заличен така или иначе, другата наказание, също е заличен и чакаме съдът да определи дали въобще е законосъобразно, не за първи път, според мен няма да бъде за първи път, но преди няколко години Европейския съд за правата на човек е решал, че наказание, наложена срещу мен за клевета беше незаконосъобразно и това беше дадена, защото съм пуснал жалба срещу деяние на неизвестни лице от страна на служители, че имало кражба от кутиите на посетители в Затвора – С.. Един чужд гражданин дойде от Русия да види някой и от шкафа му беше крадена вещи. Аз пуснал жалба срещу това, срещу което съм бил наказан, което обърнах после в Европейския съд за права на човек. В първа инстанция тогавашния временно изпълняващ началник Д. Т. е изпълнявал точно този наказание, като причина да не бъда пускан на условно предсрочно освобождаване. Аз не знам колко трябва да бъда по някакви формални правила или емоционално, но според мен малко трудно, че само аз в момента съм съден за УПО, а не деянието на самия ръководството, които са писали тези документи. Същата прокуратура изпълнява остатъка според Тълкувателно решение от 1976 г. и спор НПК няма нищо общо с наложено УПО или не.
Беше споменато от представителка на затвор, че сегашния план е неизпълним, като план се води за 1 година, но самия ми план в К. не беше изпълнен от страната на затвор, така че аз съм имал план от 2016 г., една година след това не е изпълнен, даже повече – почти две и половин години от страната затвор не е изпълнен преди да съм бил наказан. Така че затворът иска от моя страна да изпълнявам еднагодишен план, но затворът да не изпълнява техен еднагодишен план, не разбирам дали този план има някаква стойност, или не. Чух, че затворът е огледало на общество, тогава, ако затворът е огледало на общество, защо тогава не можем да обсъждаме деянието на сами служители в затвора, толкова колкото аз съм наказан, толкова колкото заповедите от тяхна страна са отнемани и такова обезщетения, наложена от Административен съд, от Европейския съд за права на човек за нарушаване не само на правилата му на човешки права, така че всеки един от мои наказания няма нищо общо с нарушаване на човешки права, не съм нарушавал правата на никой за единадесет и половин години. От страна на затвора, само в мой личен случай, те са нарушавали потвърдена от Европейски съд за права на човек, поне веднъж мои права на човек.
Другото нещо е, че 2010 г. аз започнах обучения, където съм бил спрян от мои обучения за висше образование, дипломната ми работа 2013 г., без мотивация, без обяснения от страна на затвора, което беше отменен в първа инстанция в административен съд, как затворници имат права за достъп до обучения. В същото време беше отменен устно заповед, не е писмена, на тогавашния началник на затвора С., със заповед от същия зам. министър 2013 г. Също чухме някакъв отзвук от затворници, нещо, ако аз съм пускан на УПО, не знам какво, обаче за някоя седмица чуваме отзвук как същия служители, същия началници, хем са станали режим Б. К., хем са му дали на него отпуски, което води до оставката на самия началник, който е писал всички тези лоши неща за мен.
Също искам да спомена, че аз бях предложен за сваляне на режим февруари 2018 г. и затвора отказа да ми свали режим даже без писмена обяснения и без мотивация, така че предполагам да има някакво обяснение как има двойно стандарт, двойно систем в Затвора К., в Затвора С., за няколко хора всички врати отворят, а за другите всички врати затварят. Същото госпожата, която представлява затвора в момента, споменава, че трябва да изтърпя повече от присъда ми, но не съм чул от страна на прокуратурата и от страна на затвора да изпълнява нещо конкретно, какво искат от мен. Искат аз да скачам докато мога, да се държа на един крак за 6 месеца, какво ли не. За последна 2 и половин години съм изпълнявал всички искания от мен, според план и според закона и в момента не чуваме абсолютно нищо от представителите на прокуратурата и затвора, какво е очаквано от мен, още една година, две, три, пет шест, до край на присъда, какво повече е очакван от моя страна. Изпълнявал съм абсолютно всички заповеди и година и половин самия затвор не е изпълнявал техен план. Няма да споменава лек режим, защото нито представителка на затвора, нито прокуратура е споменал лек режим, че те искат от мен лек режим, аз не съм чул това поне, а просто нещо абстрактно, че не съм изпълнявал некаква етапна систем, обаче какво е това, прогресивна систем. Според мен, не само според мен, според законите съм изпълнявал абсолютно всички етапи на това на прогресив на систем, според мен съм стигнал всичко каквото било възможно за мен още 2018 г. и точно за това, с промяна на правителството, с промяна на ръководството на затвора – С., дори и промяна с отношение към мен, тоест самият затвор решава да не изпълнява моя план за изпълняване на присъда и затова съм ударил някаква стена, следва да удари стина, ръководството се чуди какво да направи с човета и ето ти три наказания. Това е което искам да кажа за реплика.

Малко сложен въпрос е какво ще правя, ако бъда освободен, защото зависи много от контекста, който е извън моя контрол. Примерно като чужденец, най-много чужденци които излизат от затвор получат забрана, да искам да не искам да остана в България ще бъде извън мои ръце, но ако излизам на условно предсрочно искам да продължавам на моя дейност като част на Българско затворническо сдружение, защото за 12 години, въпреки че съм намерил собствен занаят, дейности в затвор, затвор не ми дал работа за първите 8 години, защото те не са искали аз да имам кръстчета, тоест намаление на присъдата ми, така че за 12 години най-вече съм учил законите – ЗИНЗС, различни европейски законите изисквания, идеята ми е когато излизам от затвор да продължавам по тази насока, реформите в институции на българската система. В случай че не съм пускан, също ще продължавам с реформите на българската затворническа система, така че разликата коя страна на ограда ще бъда, но във всеки случай горе-долу вече съм на английски има затворнически юрист, че за толкова години четем законите, практики, различни европейски норми, правила, това е вече моя страст и ориентация. Имам работа осигурен навън в няколко държави. Ако съм в Австралия, имам работа там осигурена. В България, в случай че съм тука имам осигурен работа, има една фирма където работи предимно на английски език и имат нужда от мен, защото хора там които работят там не знаят английски език. Имам предложена работа и в Германия. Ако излизам от затвор имам няколко възможности.

След изчерпване на становищата на страните, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА П. ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

П. ДУМА на ОСЪДЕНИЯ Д. П.: И., ако съм говорил прекалено, който е причина за няколко наказания от страна на затвора. Първите ми няколко години в затвор – С. беше много тежко като чужденец, документи беше представени на мен непреведени на език, който тогава съм разбрал и по този начин миналата година, когато адвокатът ми е имал достъп до досието ми съм разбрал, че съм бил наказан, че в досието съществува наказание от 2008 година. Аз за 10 години затвор не съм знаел, че съм бил наказан въобще.
Искам да уточня за чл. 439а от НПК и абсолютно няма нищо там, което не съм направил. Искам да допълня, че самия затвор е борил срещу мой опит да изпълнява тези неща. 2013 година съм бил спрян от обучения, не за първи път 2018 пак спрян от обучения. Всичко от страната на затвора, те не са ми дали работа до 2015 г., също съм бил спрян от работа, което първа инстанция беше отменил заповед на началника. Искам да изпълнявам чл. 439а от НПК ал. 3 -неприлагане на мерки за поощрения, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения. Не само че не са били достъпни от страна на затвора, аз съм направил тези неща достъпни със стачки, протести, обжалване, всичко, мое семейство е осигурявало моите обучения Затвора отказа да ми дава обучения, свършил първия клас „а, б, в“, после отново почва първи клас, защото като чужденец затвора каза аз иска прогрес,и т.н до 12-та. Затвора отказа да ми дава студентска книжа, каза че като чужденец първия клас, аз съм осигурявал диплома работа 2010 г. в Австралия, който е борил също това от 2010 до днеска. Затвора не е помогнал, в същото време всички други затворници, които участват в обучение получат намаление присъда, два дни обучение се брои 3 дни стопяване присъда, аз съм учил от 2010 до 2017 година висше образование, аз съм единствен затворник в цяла България, който завършил висше образование и за тези 5 години, затвор не е признал тези работни дни въобще, така че ако иска да бъдем реални остатъка на моята присъда много по-малко от колкото е представено от затвора. Затворът не е признал мое обучение, аз получих шестици, успешни семестри на обучение и затвор не е признал абсолютно нищо. Други, които са учили български език първи клас те са получили награди, а аз за 5 години завърших висше образование, но защото затвора беше против това, няма никакво признание от затвор, също така участвам в различни обществени проекти, от страна на затвора няма никакви признания. От страна на затвора признания от страна на живот, прогресивни деяния, е ако рисуваш карта за Колета и боядисваш яйца за В., няма друга изисквания от затвора за затворник. Аз съм стъпвал извън тези рамки на затвора.
Моля, съдът да ме пуска на условно предсрочно, защото според мен няма от страна на затвор няма повече какво да прави с мен. Според мен затвор няма какво да прави с мен повече от сегашния момент, от година и половин според закона и прогресивна система.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След провеждане на тайно съвещание, съставът на Софийски апелативен съд, намери следното:
Настоящата процедура е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, като с жалба, депозирана от защитника на осъдения се обжалва определение на СГС, постановено по НЧД № 2740/2019 на 17.07.2019 година, с което е оставено без уважение направеното искане за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното на Д. П. наказание „лишаване от свобода“.
При извършване на въззивна проверка на съдебния акт в цялост, както законът задължава въззивния съд да стори това, а също така и по доводите на страните, се налага на първо място да се отбележи, че в определението си първостепенният съд е изследвал някои обстоятелства, които законът не определя като релевантни за преценката, дали са налице условията за предсрочно условно освобождаване или не. Без да изразява принципно несъгласие с отразените от СГС базисни виждания по въпроса за силата на съдебните актове, за това, че те са задължителни и към тях следва да се проявява необходимия респект, съдът отчита, че в случая не вижда по какъв начин този извод на първостепенния съд е отнесен към конкретния казус.
САС също така отбелязва, че СГС неправилно е обсъждал обстоятелствата, свързани с гражданската част на присъдата и по-конкретно с това изплащано ли е или не обезщетението на потърпевшите. Тази предпоставка не е визирана в закона като такава, която е от значение за преценката за условното предсрочно освобождаване, което логично обяснява позицията на страните да не представят доказателства в тази връзка. Дори да се сподели тезата на първия съд, че подобно обстоятелство може да се третира като релевантно, то той е следвало да не поставя страните в позиция на процесуална изненада, а да им предостави възможност да представят доказателства по този въпрос, който е решил, че следва да включи в доказателствения предмет. Оттам насетне би следвало да прецени и наличието на обективни възможности за изпълнение или не на гражданското задължение от страна на осъдения към настоящия момент, при отчитане на спецификата, че е лишен от свобода и при изследване на останалите обстоятелства за неговото материално и имуществено състояние. Също така по виждане на този съд въпросът с това дали е бил и на какви основания отказан трансфер няма никакво основание към настоящия доказателствен предмет, затова САС отбелязва, че концентрира своето внимание върху мотивите на съда за отказ, които касаят предпоставките, уредени в закона по смисъла на чл. 439а от НПК.
Само за пълнота следва да отбележи във връзка с отразеното по-напред за неизпълнение на гражданските ангажименти произтичащи от присъдата, че от приетите като доказателства в тази инстанция писмени документи се установява, че задължението е частично погасявано, като постъпилото обезщетение на осъдения Д. П. по спечелено от него дело по ЕКЗПЧ, е преведено по сметка на потърпевшите. Това съдът отбелязва единствено за илюстрация на изтъкнатото по-напред, че ако въпрос, който не е включен в подлежащите на преценка по смисъла на закона обстоятелства бъде приет за релевантен от съда, то страните би следвало да са известени за това, за да могат адекватно да вземат отношение по него и да представят доказателства.
Съобразно разпоредбата чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето на осъдения се явяват всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като законът изброява и примерно част от тях. Доказателствата за поправяне на осъдения са предпоставката, която всъщност се явява спорна в настоящата процедура, дотолкова, доколкото е извън съмнение, че по отношение на осъдения П. е налице първата изисквана от закона предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като той фактически е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание 20 години „лишаване от свобода“. Това е установимо от всички приложени по делото справки, в това число и от представената в днешно съдебно заседание актуална справка, видно от която към днешна дата фактически осъденият е изтърпял 11 години 8 месеца и 21 дни, отделно от работа е изтърпял 1 година 8 месеца и 14 дни, като остатъкът от неизтърпяното наказание възлиза на 6 години 6 месеца и 25 дни. Първостепенният съд е приел също наличието на това условие и изводът в тази насока напълно се споделя от настоящия състав.
СГС е приел, че не е налице втората предпоставка, изисквана от закона, като в тази насока, при все че е посочил, че предходните налагани наказания на осъдения са заличени по смисъла на закона и за тях той не следва да се счита наказван, е приел, че от значение са и те, тъй като е длъжен да изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Въззивният съд застъпва друго виждане, като счита, че разпоредбата на чл. 109 от ЗИНЗС несъмнено урежда обстоятелствата, при които осъденият се счита ненаказван и неговото наказание е заличено. Формулировката на разпоредбата не внася съмнение в логическото й тълкуване, доколкото тя е ясна и се предвижда безусловно в кои случаи осъденият се счита за ненаказван, нещо повече, предвижда се и изваждане на заповедите от личното досие на затворника. В случая това е сторено, защото в затворническото досие се съдържа заповед за изваждане на всички заповеди за налагани предходни наказания, които по силата на закона или пък заради награди, са били заличени и осъденият се счита за ненаказван за тях. Затова, този състав не намира, че следва да се позовава на заличените наказания като елемент от цялостното поведение на осъдения в затвора. Допълва, че ако го стори, то би следвало да прецени и вида и естеството на тези нарушения, тъй като те също са от значение, а когато заповедите не са налични, логично съдът няма как да изведе тази преценка. Той би могъл да се информира за естеството на допуснатите нарушения само въз основа на отразеното в докладите. В този случай обаче СГС би следвало да съобрази, че част от тези наказания, които са заличени, на които той е съобразил по отношение на поведението на затворника са били наложени преди 2011 г., по-конкретно преди 10.08.2011 г. когато е приведена в изпълнение присъдата. Именно в този момент е започнала корекционната дейност въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който осъденият е бил признат за виновен в извършване на престъпление, въз основа на който той е въдворен да изтърпява наложената му държавна санкция. От момента, в който е влязла в сила присъдата – 2011 г. до 2014 г., по отношение на осъдения, видно от докладите е имало общо 5 наказания, едно, от които е това, за което България е осъдена по делото „Ш. и П. срещу България“ като е признато, че с налагането му държавата е осъществила нарушение на конвенцията, нарушавайки правата на осъдения. Останалите пък не са били свързани с проява на физическа агресия по отношение на когото и да е, като едно от тях, видно от отразеното в един от докладите, е било определено като демонстративно поведение на осъдения пред Комисията за разпределение на лишените от свобода. Като отново подчертава, че изобщо не следва да се съобразяват заличените наказания, настоящият съдебен състав излага споменатите съображения единствено, за да мотивира убеждението си, че след като законът предвижда в кои случаи осъденият се счита за ненаказан, то няма как предходни негови прояви, които са заличени, да бъдат съобразявани. Така или иначе последното наказание, за което има данни е било от 2014 г. като до 2018 г. няма данни за каквито и да е било укорими прояви на лишения от свобода. През същия този период по отношение на осъдения са констатирани множество положителни прояви, за които той бил награждаван, като от 2009 г. до 2018 г. общия брой на наградите, които е получил възлиза на 13. Освен изброените в докладите 11, към тях съдът отчита и заповед № 75/28.05.2019 г. и заповед № 179/16.11.2018 г., като по отношение на заповед № 75съобразява разпоредба на чл. 166 от АПК и намира, че съдебното обжалване, за което има данни, че не е приключило и в момента, видно от събраните в тази инстанция доказателства, не е спряло изпълнението на тази заповед. През същия този период от време, също така е видно, че осъденият се е включвал във всички достъпни и предлагани от администрацията курсове: за периода от 2008-2009 година в курс за компютърна грамотност и български език, като за този период от време има данни, че е посещавал занятията редовно, ефективно е усвоявал познанията от провежданите занятия. За периода 2010-1011 г. е участвал в три различни курса, което се е случило и в периода 2011-2013 година. Назначен е бил отговорник на компютърната зала от 30.09.2015г., а след изтичането на една година е бил преназначен отново на тази длъжност. През 2017 г. на самия него е възложено провеждането на курс по английски език с лишени от свобода. През 2019 г. е бил назначен като отговорник в А.-клуба. Към настоящия момент по данни от текущия доклад и след като е бил освободен от длъжността помощник Т. е назначен да полага доброволен труд като градинар. Видно е също така от документацията по делото, че през периода на престоя си в затвора осъденият се е записал в дистанционна форма на обучение за висше образование в университет, има данни, че той полага успешно там изпитите, че се осъществява успешно в тази форма на обучение и че е проявил нужното усърдие в тази посока. Установено е и от данните по делото и от проведеното съдебно заседание, че осъденият е овладял писмено и говоримо български език, а видно и от различните заповеди за награждаванията, че в много случай е бил награждаван, за това че е помагал на другите лишени от свобода във връзка с изготвени от тях жалби в различни процедури, а както също и че се е включвал по дейност от превеждане от английски на български и обратно.
От всички данни, които се съдържат в досието на осъдения е видно, че през целия си престой в затвора той се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на наказанието, което му е наложено, като включително е регистрирал и сдружение, развило и развиващо понастоящем активна дейност в обществена полза. За тези обстоятелства са налице достатъчно доказателства, представени пред тази инстанция, и съдържащи се в досието, те са известни на затворническата администрация. Видно е, че сдружението е предприело ефективни усилия, насочени към това действително да съдейства за подобряване на положението в българските затвори, представителите на сдружението са вземали участие и в обществени обсъждания, свързани със законодателни изменения в тази насока.
През 2018 г. са издадени три заповеди за наказване на осъдения: за нарушения, извършени на 31.05.2018 г., за които са издадени две отделни заповеди, от чиято фактическа част е установимо, че касаят една проява, както и за нарушение на 11.06.2018 г. Всъщност считано от 2014 година те са и първата индиция за неправомерно поведение на осъдения по време на този период от престоя му в затвора. Заповед № 112/21.06.2018 г. и в момента се обжалва пред ВАС. Наказанието по нея обаче, видно от представените от юрисконсулт М. в тази инстанция доказателства, е изтърпяно на 28.06.2018 година. Следователно към 28.06.2019 година по силата на чл. 109 от ЗИНЗС това наказание е заличено, защото нито едно от нарушенията, споменати по-напред не е извършено след издаването на заповедта, а след това не е регистрирана някаква друга дисциплинарна простъпка на осъдения. Заповед № 118/25.06.2018 г. е заличена със Заповед от 16.11.2018 г., следователно осъденият следва да се третира като ненаказван и по нея. Наказанието по заповед № 119/25.06.2018 г. е заличено със заповед № 75/28.05.2019 г., тоест също не индицира за наличие на наказание. Този извод не се променя от факта, че заличителната заповед е отменена с друга, която е предмет на обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 166 от АПК. От изложеното се налага извод, че осъденият не е наказван. А от всички съдържащи се в делото документи е видно, че по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода е участвал в трудови, образователни, обучителни дейности и в множество различни обществено полезни прояви. Безусловно всички тези данни следва и се третират от съда като доказателства за поправянето на осъдения. Актуалните доклади от 2018 година и от 2019 година съдържат по същество изцяло позитивни фактически данни за осъдения и неговото поведение в затвора. По отношение на личността на осъдения са изтъкнати единствено и то много добри позитивни данни, с това че е с добри комуникативни умения, лидерска нагласа, толерантен към останалите, любознателен, с изявени интереси в различни области, активен, инициативен, последователен и упорит при реализация на целите си, сензитивен и реактивен към социалната среда, добронамерен и отзивчив като цяло, без расови и дискриминационни нагласи. Отбелязана е дейността му в Българското затворническо сдружение за рехабилитация, регистрирано от него. Отбелязано е, че е емоционално и социално зрял. По отношение на самооценката му са дадени сведения, че тя е реалистична и балансирана, че е наясно със силните и слабите си страни, проявява критичност към слабостите си. По време на престоя в местата от лишаване от свобода е отразено, че не се конфронтира, избягва противопоставяне, диалогичен е, подбира обкръжението си, устойчив е на фрустрация. Следва да се отбележи, че тези данни впрочем, специално за самооценката и личността на осъдения, фигурират още в доклада от 20.08.2015 г. и последователно са обективирани в изготвените по насетне доклади.
По въпроса за отношението към правонарушението, за което в началото е било констатирано, че липсва критичност (в първоначалния доклад от 2012 г.), че той не поема отговорност, че не разпознава фактори като мотиви за извършване на деянието и че не показва разкаяние по отношение на извършеното, следва да се отбележи, че постигнатата корекция в тази нагласа е значителна като спадът, изразен в цифров израз е от 9 на 1 точки. При това още в доклада от 2015 г. се набелязва начало на промени в това отношение. Всъщност заключението в последния доклад е, че лишеният от свобода „приема напълно отговорността за извършеното, разбира мотивите за него, признава вредата, която е причинил на жертвите“, че е мотивиран напълно за промяна към спазване на социалните норми и правовия ред. За това, че безусловно е постигната нужната корекция в тази насока, съдът отсъжда и по последния план за препланиране, видно в който в тази зона не е прието, че има какво още да се постигне. Във всички зони, които са били определени като дефицитни в първоначалния доклад и в следващите доклади до 2014 г., е отбелязан изключителен напредък. Съдът намира за нужно да отвори скоба и да посочи, че изтъкнатото от защитата, че всъщност докладът от 2013 г. и двата от 2014 г. както и този от 28.02.2013 година, по съдържание не разкриват каква конкретно дейност в изпълнение на първоначалния план е била предприета за изпълнението му; видно от съдържанието им докладите са с почти идентично съдържание, с изключение единствено за отбелязванията за заповед за награда в единия и за заповед за наказание в друга. Непромененият риск от рецидив е коментиран в съответствие с първоначалния доклад, без някаква обосновка или данни за това дали е била извършвана нова оценка. От 2015 година насетне, в докладите вече се съдържат и по-конкретни данни като още през 2016 година рискът от рецидив е намален от 41 на 25 точки. Понастоящем този риск, поне така както е отразено в представения на съда актуален доклад възлиза на 12 точки, толкова е математическият му сбор. Ако към тях се добавят 5-те точки заради естеството на престъплението, заради което е осъден П. и които не подлежат на никакво снижение, защото са константна величина, то се налага извода, че общо към настоящия момент рискът от рецидив е оценен на 17 точки като следва да се отбележи, че за съда не става ясно, защо трудовата заетост в предния доклад е определена с дефицит от 1 точка, а в следващите с дефицит от 2 точки, при положение че няма данни за промяна на трудовата заетост в периода между изготвянето на двата доклада. Така или иначе във всички обследвани зони рискът е оценен понастоящем на 1 точка, на трудовата заетост на 2 и единствено в зоната „умения за мислене“ на 6 точки. От фактическите констатации в самите доклади, обаче, не изглежда осъденият да разкрива особени дефицити в тази зона – умение за мислене. С оглед активностите, извършвани от осъдения, целенасочения подход, който той е полагал при реализиране на общественополезни цели, както и на цели, полезни в личен за него аспект, подкрепящи и надграждащи неговото развитие, може да се заключи по-скоро обратното: че при него е формирана способност за разпознаване на проблемите и за решаването им по социално приемливи начини. В тази насока има резон в заявената позиция, че поведението на осъдения именно заради предприети от него стъпки за разрешаване на различни проблеми по време на изтърпяване на наказанието му, най-вече обръщане към държавни институции, към съдилищата, адресиране на жалби и прочие, поведението му в затвора е дефинирано като проблемно и неприемливо в определени периоди. Както е отбелязал и първият съд обаче, възползването от законоустановените възможности, със законоустановени средства и по предвидения в законите ред, не може да се третира в ущърб, на когото и да е под претекст, че не е склонен или има враждебна нагласа към спазването на установените правила.
Апелативният съд съобразява също така и представените и приети като доказателства положителни характеристики, дадени от председателя на Български хелзински комитет, както и от пастор К. и отец П.. Те съответстват на констатациите в докладите от 2018 и 2019 година, доколкото и наблюденията на самата администрация в затвора за личността на осъдения, също са в позитивна насока. Всъщност всичко изразено в обстоятелствената част от самите доклади и становища се явява в известна степен в несъответствие с отразеното в тях отрицателно становище за постановяване на условно предсрочно освобождаване, с аргумент, който според съдът не е убедително защитен, защото не може да се определи като обоснован, че по отношение на осъдения възпитателният процес следва да продължи.
Съдът счита, че при тези данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието, които сочат изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато. Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви. И по време на изпълнение на наказанието с поведението си в затвора лишеният от свобода в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служителите в администрацията или за когото и да е друг, дотолкова, доколкото никоя от неговите прояви не разкрива криминогенен елемент, свързан с насилие или с незачитане на чуждите права или с незачитане на правилата в социума. Затова, а и като съобразява отразеното в методическите указания за оценка на риска, в раздел РВ-8, както и отразеното в личната книжка на осъдения, в която пък рискът за обществото е определен от среден към нисък, съдът намира, че поначало твърдението, че рискът за обществото и сега продължава да бъде среден може да се мотивира само с данните за престъплението, за което е осъден П., но не и с нещо друго. Но естеството на престъплението е константна величина, а законът не изключва определен кръг престъпления от тези, за които може да се допусне условно предсрочно освобождаване. Няма прояви на осъдения или данни за негови нагласи, от които да е изводим среден риск от вреди за обществото.
Остатъкът от наказанието, който възлиза на 6 години 6 месеца и 25 дни, както посочиха и представителят на прокуратурата, и представителят на началника на затвора не е малък, но той единствен, както е посочено и в разпоредбата на ал. 3 на чл. 439а НПК, не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване.
В обобщение на всички свои съображения изложени дотук, въззивният съд намира, че са налице основания да отмени определението на предходния, защото за разлика от него приема, че конкретните доказателства по делото установяват данни за поправянето на осъдения, които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, доколкото по отношение на него те вече следва да се приемат за успешно реализирани.
Предвид обстоятелството, че осъденият не е български гражданин, а и с оглед липсата на конкретни данни, които да обусловят необходимостта от това, съдът намира, че прилагането на пробационна мярка в рамките на изпитателния срок не се налага.
В обобщение на изложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.07.2019 година на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, постановено по НЧД № 2740/2019 година и вместо него на основание чл. 70, ал. 1 от НК

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на Д. П. от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание от 20 години „лишаване от свобода“ по НОХД № 866/2008 година на СГС, възлизащ в размер на 6 години 6 месеца и 25 дни и

ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 6 години 6 месеца и 25 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Препис от него да се изпрати на Затвора [населено място], за изпълнението му.

Представеният днес бюлетин от юрисконсулт М. – книга четири от бюлетин Затворено дело да се копира и приложи по делото, а оригиналът да се върне, заедно с личното досие на осъдения.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:47 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ:
2.

СЕКРЕТАР:

_____
* – Фейсбук добавя свои идентификатор накрая на адреса и вместо правилния адрес http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/26F4FE7F61E74AB4C225847B00241284 излиза като http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/26F4FE7F61E74AB4C225847B00241284?fbclid=IwAR0CYZ3HbE8luB3FRjL-ebd2Du5ysthcemI3PKQmUFrEu59kfw3Z35XxB40, което обърква базата данни на САС и тя връща обратно грешка.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Денят е и днес, но беше и вчера, и онзи ден, а най-вероятно – уви! – ще е и утре…

На 6-и септември 2019 г. редица медии* публикуваха призив под заглавие “Днес е денят“. В него те казват:

Днес е денят, в който българските медии решават, че трябва да поставят границата.

Работата ни, честта ни, етиката и правилата ни нямат нищо общо с опита да бъде дискредитиран един от участниците в кампанията за кмет на София по несъвместим с професията ни начин. Това не е журналистика. И ние категорично се противопоставяме на опитите да се нарича така.

Още по-категорично възразяваме срещу онези партии и отделни политици, които легитимират подобни „медии“ като им дават интервюта, канят техни представители на събитията си, плащат им за рекламни и PR кампании по време на избори.

Днес е денят, в който ние, българските медии, искаме от вас, българските политици, да прекратите това. Ако вашата работа, чест, етика и правила нямат нищо общо със случилото се, разбира се. Всяка друга реакция е фалшива.

Днес е денят. Нека заедно да поставим границата!

Разбира се, всеки нормално мислещ гражданин би се подписал под подобен призив. Аз също – при това без да имам медия или да работя като журналист, а като човек, който се опитва да спазва елементарните норми на журналистическата етика в публикациите си в Интернет, пък дори и от (добро, надявам се) възпитание, ако щете.

Медии. Източник: БНР

Но не мога да не допълня тази декларация с някои свои наблюдения, свързани с поведението на медиите, ако не всички, то голяма част от тях.
Преди да ги споделя с вас, уточнявам, че има медии и “медии” (в кавички).
Медиите са ясни – те спазват изискванията на журналистиката: проверяват източниците, стремят се да не допускат грешки; ако допуснат някаква грешка, се извиняват и опитват да поправят последиците от нея.
“Медиите” нямат такива грижи. Те публикуват “сензации”, “шокиращи” съобщения, лъжат целенасочено и категорично отказват да се извинят.

В този ред на мисли, без да съм правил анализ на всички статии, публикувани от медиите, подписали призива, мога да направя обосновано предположение, че някои от тях през годините са пускали дезинформация, лъжи, инсинуации, манипулации и фалшификации (всеки от читателите може да даде примери; аз самият се сещам за някои, но понеже това не е тема на статията ми, няма да се спирам на тях), а някои дори са се извинявали за подобни материали.

Човешко е да се греши, но не е нормално грешките да не бъдат коригирани.

Има статии в някои от тези медии, когато са оправяли грешни материали години, след като са ги публикували.

Етичен кодекс. Източник: СИБ.

Някои (много?) от подписалите призива, препечатват “сензации” от съмнителни източници или от сайтове, които не спазват нормите на журналистическата етика.
Когато днес тези медии казват “А”, редно е не само да кажат “Б”, но и да предприемат необходимите действия, щото да не ползват повече за източници “издания” и сайтове, публикуващи лъжи. Не може… Не бива с едната ръка да се подписват призиви за почтеност в журналистиката, а с другата да се махва лековато и да се подминават не по-малко важни нарушения на журналистическата етика, че и на морала дори. Вярно е, че има сайтове, които не публикуват лъжи нонстоп, но ако сериозните медии искат да им повярваме, че днес е денят, тогава трябва да престанат да цитират сайтове и “издания”, които публикуват лъжи и отказват да ги коригират или да се извинят на засегнатите лица. Отново – мога да дам примери, но не това е темата на статията ми.
Защото днес медиите, а и много обществени фигури, реагираха срещу конкретна, вулгарна и цинична публикация, но утре ще цитират някое от онези псевдоиздания, за да посочат някоя поредна сензация. Това е поведение, което не всеки ще може да разпознае (все пак читателите не могат да знаят какви са източниците, цитирани от медиите, нали?), но неколцината останали експерти и специалисти по медии в страната знаят кога една статия е писана със спазване на правилата на журналистиката и кога тя е дело на търсещи евтината и масова сензация пасквилописачи.

Затова в деня на Съединението на България и ден, в който някои от медиите най-накрая се събудиха, аз се присъединявам към тяхната декларация и на свой ред ги призовавам да използват мрачния повод, за да постигнат нещо повече от обикновен призив – нещо, от което ползата ще е за всички читатели, зрители и радиослушатели:
Медиите, подписали декларацията, трябва да се издигнат над нивото на псевдожурналистиката и да положат основите на нов договор с гражданите, който да елиминира от публичното пространство източниците на дезинформация, лъжи и клевети. Не само сега, в рамките на предизборната кампания, нито пък само по отношение на политиците, а винаги, по отношение на всеки един гражданин – известен или не.

Така че денят наистина е днес (според декларацията), но всъщност той беше вчера, че и онзи ден, че и преди десетилетия дори.
Дали именно 6-и септември 2019 г. ще стане Денят с главно “д” – това зависи от медиите. От всички медии, които искат да не се превърнат в “медии”.

Междувременно, независимо от съобщението на подписалите декларацията, че се очаква на 9-и септември да се чуе позицията на обществените медии, тя стана известна още на 7-ми. И, уви, тази позиция не казва нищо – факт, който сам по себе си говори повече, отколкото ако БНР, БНТ и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (в която влизат бТВ и Нова телевизия) бяха замълчали.

______
* – Bulgaria ON AIR, Дарик, „24 часа“, Dir.bg, Дневник, ТВ Европа, Епицентър, „Капитал“, Клуб Z, Коректно, Медиапул, OFFNews, Площад Славейков, “Редута”, „Сега“, Фактор, Фокус, Фрогнюз (БНТ, БНР, bTV и Нова тв очакват в понеделник /9-и септември – б.м., ВМ/ решения на управителните си органи дали ще се присъединят). Към тях се присъедини и сайтът “Маргиналия“.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Ще имат ли българите в чужбина равни права с българите в България?

Въпросът ми звучи странно, защото повечето хора биха възразили, че правата са еднакви за всички българи, където и да са по света, нали?
Но президентът Радев е забелязал нещо, за което аз съм писал и говорил през последните 15 години.
Ето какво каза в речта си пред Народното събрание по-рано тази седмица г-н Радев:

Пари, изпратени в България от българи, живеещи в чужбина. Източник: бТВ

“Според мен не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. – да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството* от развитите страни. Защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината – нещо, за което работи усилено и г-жа Йотова, и вие, и българското правителство, но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически

Илюстрация към статията “Безгласните българи”, източник webcafe.bg

живот. Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. Това ще способства и за нашите обществено-политически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите-членки и да се интегрираме по-пълноценно в ЕС. Не може тези хора да внасят в България повече средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Не е справедливо!”

 

За съжаление, тъкмо поради това, че призивът за равни права идва от президента, има всички шансове той да бъде отхвърлен от управляващите с аргумента “Няма да му вдигаме имиджа, я?!”

Но идеята си заслужава обмисляне и спокойно обсъждане.
Аз самият мога да защитавам и едната, и другата позиция: че трябва да имат еднакви права, но и че не може хора, които не живеят в България, да се ползват със същите права като на живеещите там – поне що се отнася до участието им в избори. Въпросът не е един, а няколко: 1) Трябва ли да имат равни права? 2) Ще има ли желаещи да се върнат, за да се включат в управлението? 3) Ще има ли политически сили, които да подкрепят подобно нещо? И т.н, и др.п.

Да не забравяме, че през 2001 г. някои българи, т.нар. юпита, се върнаха от чужбина и никой не се сети да ги попита дали имат друго гражданство, но те се включиха в политическия живот и някои от тях направиха забележителни кариери. Знам, че примерът, уви, не е от най-добрите, но след онази вълна от емигранти, които се върнаха, може да се мисли за следващата, защото вече има българи, които са действително успели, а не са само средно ниво финансисти в западни банки, които видяха златна възможност чрез влизането в политиката и връзките си с децата на Симеон Сакскобургготски да постигнат различна кариера от тази на чиновник във финансова институция.
Същевременно има и други примери, които са значително по-добри, сред тях и на европейски политици от България, които се представят добре в европейските институции (една Мария Габриел, например, е сочена от сериозни хора от ИТ-бранша по света като изключително успешен комисар!).
А има и такива на хора, завършили я Харвард, я Йеил, които се върнаха в България без много шум, фанфари и интервюта по медиите и в момента работят изключително полезни за страната работи. Но за тях ще пиша по-подробно друг път.

Държа да подчертая, че горните  бележки не означават, че одобрявам или не одобрявам останалата част от речта на президента. Не съм политически анализатор, не се занимавам с изследване на мотивите на президента да каже нещо (или да премълчи друго нещо), но когато видя някоя добра идея, откъдето и да идва, се чувствам длъжен да я коментирам. Особено, когато мога да споделя гледната точка на човек, който е мислил по темата.

 

______
* – Дано в президентството прочетат тази ми бележка и престанат да използват русизми. На български се казва “мнозинство”, а болшинството е за болшевиките.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment