Доц. Момчил Дойчев: Измамата трети март – кой изтри от историческата памет 13 юли 1878

Как у поробените българи се създаде онова грубо политическо суеверие, русофилството, водещо до национално предателство и погром

„Кажи ми кажи бедний народе
Кой те в таз робска люлка люлее!“
Христо Ботьов

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука.“
Захарий Стоянов

„…Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие…“
Георги С. Раковски

Русофили оскверниха на 3 март българското знаме в Пловдив

Случилото се тази година на националния празник на България 3 март ясно показва, че той обслужва единствено и само шепа неграмотни национални предатели, слуги на най-големия враг на българската свобода и независимост.

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история отдавна е или старателно фалшифицирана, или най-малкото превратно представена. Самият термин „българско освобождение“  имплицитно внушава, че сме били роби, които се нуждаят от  Освободител –  и това е единствено и само Русия! Историческата истина е, че става дума за „възстановяване на българската държава, постигнато като договореност между Великите сили на Цариградската посланическа конференция 1876/1877 г. и реално постигнато едва на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., а не на 03 март 1878 г.

Наскоро на моите студенти поставих следния въпрос:
На коя дата фактически се създава Третата българската  държава?
1. 03 март 1878
2. 13 юли 1878
3. 06 септември 1885
4. 22 септември 1908

В България всеки знае за датата 3 март 1878 г. като дата на „Българското Освобождение“. Студентите се досетиха  в повечето случаи и какво се е случило на 06.09. и 22.09. Но никой не знаеше

 какво се е случило на 13 юли 1878 г. 

Никой не знаеше, че фактически на тази дата, с подписването на Берлинския договор се създава автономното трибутарно българско княжество и се формира другата автономна османска единица в българските земи – Източна Румелия.
Но колко българи знаят и ако бъдат попитани ще отговорят какво се е случило на 13 юли 1878 г.?
Разбира се, причината за това всички я знаем или се досещаме, че я знаем. В българската историческа памет 13 юли 1878 е изтрита като дата, просто защото на нея е сключен Берлинският договор между Великите сили след края на Руско-Османската война. Този договор се смята от българите оттогава до днес за неприемлив и несправедлив, защото отменя договореното между двете воюващи империи прелиминарно споразумение под формата на Сан Стефанския протокол на 3 март 1878 г., на което са очертани съвсем различни граници на бъдещата българска автономна единица.
Едва ли има българин, който да не смята, че на Берлинския конгрес българското етническо пространство е жестоко разцепено на пет части – Княжество България, Източна Румелия, Македония и Одринско остават в Османската империя, Северна Добруджа се предава на Румъния, а цялата Нишко-Моравска област – на Сърбия.
Но защо става така?  Как изобщо се стига до поредната руско-османска война? Възможна ли бе тя без провала на предхождащата я Цариградска посланическа конференция? А какви са причините за тази Конференция? Възможна ли бе тя без Априлското въстание, а Априлското въстание без работата на Левски, Раковски, на църковните дейци и всички възрожденци?
Но да се върнем на по-близък въпрос. Защо в Сан Стефано се ревизират решенията на Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 г., които очертават границите на двете автономни български области с преобладаващо българско население? Защото Цариградска България е призната от всички Велики сили, а не само от Руската империя.

Границите на Цариградска България

обхващат всички признати чисто български територии.  В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област, които в Сан Стефано са предадени на Сърбия и Румъния. Следователно решенията, взети в Цариград са много по-справедливи и много повече в български интерес, отколкото решенията на прелиминарния мирен протокол, подписан само между двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на руския император)!
Малко предистория.
Границите на разпространение на българската народност не са нещо веднъж и завинаги дадено. Те не са само политически или държавни граници, които ясно разделят народите. В границите на империите, още повече в границите на Османската империя, живеят десетки народи. В европейската част на империята те са така размесени, че народите и етносите много трудно може да бъдат отграничени и разделени. Процесът на формиране на българска нация се натъква и на тази трудност. Все пак е безспорно, че българите живеят основно най-вече в трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония. Само че населението в тези области, особено в Североизточна Мизия и Добруджа, по Черноморското и Беломорско крайбрежие, в Южна Тракия, в Родопите, в Южна и Западна Македония, както и в Нишко-Моравската област е смесено. Българите са размесени и живеят заедно с турци, гърци, албанци, власи, евреи, сърби, цигани, арменци, цинцари, власи, татари и други заселени в нашите земи етноси. Освен това процесът на национално самоизграждане и самоосъзнаване на българите като отделна нация в сравнение с други народи, най-вече гърци, сърби и румънци е закъснял, а и много по-сложен и труден. И точно в граничните зони със смесено население този процес е заплашен да не се осъществи. Точно там българите най-късно се отделят от рум-миллета, тяхното национално самоосъзнаване за дълго остава флуидно, колебливо и неясно. Българското население освен това е разделено и по верски принцип. Всъщност създаването на Българската екзархия чрез референдум е първата предпоставка за истинско отграничаване на българите от гърците, които заедно са били под духовната власт на Вселенската патриаршия. И точно по това време Вселенската патриаршия вече е подвластна на гръцкия етнофилетизъм и скрито провежда политика и на елинизация на българите, особено на тези, живеещи в зоните със смесено българско, турско и гръцко население – в Тракия и Македония.
Затова борбата за независима българска църква е едновременно с това е и

борба за формиране на българската нация

И когато това става, въпреки огромната съпротива на Вселенската патриаршия – българите имат основание да празнуват!  Фактически на 27 февруари 1870 г. чрез Екзархията българският народ възкръсва като субект на международната арена. Първата българска легитимна национална институция, която представлява българския народ пред света, е Българската екзархия. След дълги борби, включващи изпращането на някои от българските църковни първенци в изгнание, султанът приема да даде на българите това, което днес бихме нарекли културно-просветна автономия. Веднага следва да припомним каква е ролята на Руската империя в този процес. Руската империя подкрепя Патриаршията и гърците, а не българските борби. Това произтича от руския имперски интерес. Още от времето на Екатерина Велика империята се стреми да възстанови Византия, разбира се под свой контрол, но заедно с гърците. А „славяните“, населяващи Османската империя, като православни, смята да остави подчинени духовно на Вселенската патриаршия, а политически – на бъдещия владетел на Константинопол – Руската империя.
„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.“- описва руската тактика граф Игнатиев в своите „Записки“. Това е подчинено на основната руска стратегия: „завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия“. („Записки“, изд. Отечествен фронт, София, 1986 г.)

Създаването на Българската екзархия

Създаването и разширението на Българската екзархия в земите, в които българите са мнозинство от населението се вижда на тази карта (вляво).
На нея ясно се очертани три зони – първоначално признатите от султана граници на Българската екзархия в 1870 г., зоните на присъединени към Екзархията епархии в следващите 30 години и зоните , в които българското християнско население признава Екзархията, но е размесено с гърци и българи-патриаршисти. Благодарение на политиката на Стефан Стамболов след възстановяването на Българското княжество и Съединението с Източна Румелия към Екзархията се присъединяват постепенно Скопска, Охридска, Дебърска, Полянинска (Дойранско-Кукушка), Струмишка, Пелагонийска (Битолска) и Неврокопска епархии. Други епархии с преобладаващо българско население като Воденската, Мъгленската, Ахъчелебийската каза от Ксантийската епархия и Мелнишката епархия остават официално извън диоцеза на Екзархията.
Следващ етап от формиране на границите на българската нация са решенията на Цариградската посланическа конференция. Тя се проваля поради това, че младият султан Абдул Хамид отхвърля предложението на Великите сили за създаване на двете големи български автономни вилаети – Източна и Западна България, за което по-късно горчиво съжалява. Както пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“, след Съединението, когато съветниците му настоявали за военна намеса, той казал: „В 1876 г. с такива съображения ме заставиха да воювам, а що излезе? Не жънем ли и досега горчивите плодове на това необмислено решение? Но сега не съм вече чоджук (дете), както бях в 1876 г.“
Много по-късно Любомир Владикин изразява мнението на повечето свои съвременници в България в книгата си „История на Търновската конституция“ от 1936 г.:
„Ако решенията на Цариградската конференция бяха приети, българският национален въпрос щеше да се разреши основно и справедливо. На Балканския полуостров щеше да царува правдата и петте последващи войни щяха да бъдат безпредметни.”
Но Кой се противопоставя на решенията на Цариградската конференция и

защо България е разделена на Източен и Западен вилает?

В „Записките“ на граф Игнатиев четем, че движението за църковна независимост в България застрашава силно руските интереси. За Русия е важно рум-милета в Османската империя да е подчинен на Вселенската патриаршия, за да бъде присъединен като цяло към Руската империя. Освен това граф Игнатиев е имал изключително влияние върху Великия везир и Високата порта. Не случайно са го наричали „вицесултан“, защото каквото е казвал е ставало. Достатъчно е да напомним как той доволно докладва на министъра си, че турците са послушали неговите съвети за „решение на Софийското съзаклятие“ – т.е. за обесването на Васил Левски. Преди това граф Игнатиев настоява пред турските власти да изпратят на заточение петимата български епископи, „колкото се може по-далече“.
Все пак Игнатиев не успява да блокира издаването от султана на фермана за учредяване на Българска екзархия. С този акт Високата порта защитава своите интереси да внесе разцепление между гърци и българи и така нанася удар върху руските имперски стремления за хегемония и влияние. Но с това султанът спомага и за утвърждаването на българската национална идентичност.
От записките на граф Игнатиев се вижда, че той е враг на българското революционно движение. Руската империя не е заинтересувана от създаването на силна и независима българска държава. Графът успява чрез влиянието си над организацията на богатите български търговци в Одеса, наречена „Добродетелната дружина“, много от които са или руски поданици или руски агенти да спре да подпомага революционното движение, което се стреми да постигне освобождение на България и да създаде независима българска държава. С парите на българите от Одеса са закупени оръжията за четата на Филип Тотю, но след намесата на графа помощите секват. За тези свои задкулисни маневри Игнатиев откровено разказва в записките си, като определено смята, че е изпълнявал своя дълг.
След Априлското въстание граф Игнатиев е особено активен. Едва ли е учудващо, че той подкрепя всякак действието за разправа на турските власти с въстаналите българи, но лицемерно изразява възмущение от изстъпленията на башибозука. Игнатиев признава в записките си, че тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската посланическа конференция и до самата война след нейния провал.
Всъщност очертаната от всички Велики сили Цариградска България обхваща безспорното българското национално землище. То включва Северна Добруджа и Нишката област, която Руската империя след войната взема първо за себе си, после я разменя за Румънска Бесарабия, а подарява на Сърбия българската Моравска област с център град Ниш. В Сан Стефано за компенсация на българите се дават и територии, които са населени предимно с гърци, турци и албанци.
Дейността на граф Игнатиев по време на преговорите след приключването на Руско-турската война 1877-1878 г. и при очертаването границите на Сан Стефанска България. Тук ролята на руския дипломат е особено коварна с оглед българския национален интерес.
Преди началото на войната Русия в лицето на княз Александър Горчаков – канцлер на Руската империя – подписва с другите велики сили три последователни договора – Райхщадски, Будапещенски и Лондонски, с които Русия се задължава, ако тръгне на война с Турция,

да не създава „голяма славянска държава“,

а руската окупационна зона да е от Дунав до билото на Стара планина. Въпреки тези споразумения в предварителния мирен протокол граф Игнатиев начертава границите на Сан Стефанска България, които покриват не само безспорното българско национално землище (без Северна Добруджа и Нишко-моравската област), но и територии, към които останалите Велики сили и нашите съседи са твърде чувствителни – Беломорието на Егейска Македония и части от Източна Албания.
Естествено, това предизвиква бурен протест сред останалите велики сили, които предлагат свикването на нов конгрес в Берлин, на който да се разгледат противоречията между договорената в Константинопол България и картата на Сан Стефанска България.  Любопитно е, че в Берлин руската делегация не полага никакви усилия да защити Сан Стефанска България. Нещо повече, Игнатиев не допуска българска делегация да присъства на преговорите. Свидетелства архиепископ Методий Кусев :
„Бях уморен и разнебитен. Десетина пъти ходих в Цариград да убеждавам Екзарха да санкционира едно пълномощно за делегация в Берлин. Да изповядаме истината… Тогава беше Екзарх Негово Блаженство г-н Иосиф. Когато се решаваше съдбата на българския народ, той си седеше на катедрата спокоен и индиферентен… Вицегубернаторът Иванов, добър българин, ни посъветва да не мърдаме, за да не отидем в Сибир…. Махнах с ръка и рекох: тоя инак добър народ, със своето сляпо доверие и овчедушие, има много да страда, докато се прероди и си отвори очите. И днес, подир погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме. Овчедушието царува в България…“
А сега помислете какво означава този текст от прелиминарния протокол за мир, подписан в Сан Стефано на 19.02./03.03.1878:
“Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска.”
Румелия е всъщност Тракия и Македония. В Македония няма нито един руски войник. Тракия е окупирана частично. Значи под България се разбира Мизия, където ще остане руска войска и след подписването на окончателния мирен договор, а в Румелия ще си останат османските войски! Представяте ли си “велика” Сан-Стефанска България с на север руски войски, на юг от Балкана с османски войски! Биха ли поискали в този случай българите да се изтегли руската войска оттам? Затова  според проф. Пламен Цветков

в Сан-Стефано Русия подписва договор за БЕЗСРОЧНА ОКУПАЦИЯ на България

„В член 8 от Сан Стефанския предварителен мирен протокол пише, че става дума за руска ”ОКУПАЦИЯ” на част от българските земи (останалата част е подарена на Сърбия и Румъния и направо върната на победена Османска империя).  Там пише и за формиране на ОКУПАЦИОНЕН корпус, който ще се издържа за сметка на ”ОКУПИРАНАТА” българска земя.  (”Принос към дипломатическата история на България”, 1878-1925г., София, 1925г. от д-р Богдан Кесяков с предговор на проф. Стефан Баламезов, страница 310.)
Това е един много нелюбим и естествено силно пренебрегван текст от казионната ”българска” историография, която вече 141 години не е обяснила на българския народ:
1. Защо една чужда ”окупация” на България при това без точен срок на времетраене от ”приблизително 2 години” означава ”освобождение” ?
2. Как формираният във връзка с тази ”окупация” от Русия дълг, признат в чл. 22 от Берлинския договор, но наложен по-късно с конвенцията от 16.06.1883г. от руските генерали в размер на 10 618 250 рубли и 43 копейки е ”окупационен”, а не например ”освободителен” ?
Отговор на тези въпроси от официозната русофилска антибългарска историография, разбира се, няма да получим. Напротив – те честват измамника граф Николай Игнатиев, известен още и като Лъжко паша. Лъжко, защото мами наивните българи дори след смъртта си.
Руският план за подчинение и унищожение на България, записан от руския историк и дипломат Сергей Татишчев в неговата книга ”Из прошлого русской дипломатии” от 1890г. предполага:
”Да постъпим с България като с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята.” (Сергей Татишчев, „Из прошлого русской дипломатии”,1890г., с. 503)
В дневника на граф Владимир Ламсдорф с дата 27 февруари 1891 г. е записана беседа с други двама руски дипломати – Иван Зиновиев – директор на Азиатския департамент на МВнР на Русия и Александър Влангали.
В хода на тази беседа са формулирани основните вечни принципи в руската имперска политика на Балканите и спрямо България, които се заключават в две точки:
1. На Балканите трябва да има малки държавици, достатъчно слаби, за да се нуждаят от руско покровителство и не се допуска създаване на голяма и независима държава.
2. Руските интереси изискват СИЛНИ Сърбия и Гърция и доколкото е възможно СЛАБА България.
Българските патриоти около Стамболов ясно  разбират антибългарската същност на Сан Стефанския мит. Но това разбират и българските социалисти, преди да се превърнат в пета колона на съветските имперски интереси. Известно е как създателят на българския социализъм Димитър Благоев определя русофилството:
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
Друг виден български социалист Кръстьо Раковски пише:
„Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение“. Той се позовава на руския дипломат  Татишчев, който обяснява, че  “свикването на Берлинския конгрес е решено най-малко един месец преди включването на Св. Стефанския договор”.
„При това, продължава Раковски,  Русия откъсна от България, създадена на Цариградската конференция целия Тулчански санджак и го взе за себе си. После го даде на румъните като им грабна Бесарабия. Също по Цариградската конференция Ниш влизаше в България, а по Св. Стефанския договор той оставаше на Сърбия“.
„Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници. . . действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея…  Наопаки – една слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”. (Раковски, Кръстю, Русия на Изток, Фототипно издание, Глобус 91, (оригинал, Варна 1898, изд. книжарница К. Евстатиев) с. 179.)
Раковски разсейва и друг дълбоко вкоренен мит и до днес – че стремежът на Русия към Цариград е в интерес на България:
“Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт. . . ако русите влезат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ. Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго”. (в „Русия на изток, с.179).

Руска карта от 1878 г. на „Българското княжество, Сърбия и Черна гора и „руска Добруджа”. Ясно се вижда, че България, Сърбия, Черна гора и Русия са с (почти) еднакъв цвят.

В Берлин делегациите на Сърбия, Гърция и Румъния са широко представени. Решението на Берлинския конгрес за разкъсването на България на пет части всъщност не е такъв удар за Русия, защото е ясно, че никой не би допуснал тя да има войски на 2 часа път от Цариград, на километър от Солун и Одрин и на Беломорския бряг. Русия има интерес от „голяма България“ само ако е под неин пряк контрол, но не и от голяма независима българска държава, която закрива пътя им към Константинопол. Но много по-важно е това, че у българите се създава впечатление, че Русия иска да ни освободи цялостно, но Западните сили са против Велика България и я разкъсват на пет части.
Всичко това е заслуга и на Игнатиев. През цялата си дипломатическа кариера той е защитавал руските имперски интереси и активно се е противопоставял на опитите за придобиване на независимост на българската църква, пречел е на българското революционно движение за самостоятелно освобождение на България и блестящо е обслужил руските интереси, които сериозно са се разминавали с българските национални интереси.

Карта на двете Българии по Цариградската конференция

Карта на двете Българии по Цариградската конференция (вляво). Границите им съвпадат: а) с етническите граници на териториите, населени предимно с българи, признати от всички велики сили; б) с диоцеза на Българската екзархия (плюс невключените в нея и населени по това време повече с гърци черноморски градове –  Варна, Месембрия, Анхиало, Созопол;) в) извън границите остават  части от т.нар. „българско землище” – най-вече Беломорието, Източна Албания и Косово и Днешна Североизточна Сърбия – Тимошко. От тези територии за чисто български са  районите на Странджа, Родопите и земите на север и запад от Солун по поречието на Вардар. Но и тогава, както и днес в западните райони на „българското землище” живеят предимно албанци, в тимошко – власи, българи и сърби, а по беломорското крайбрежие, Серско и Одринско – гърци, българи и турци.
Според проф. Пламен Цветков Берлинският договор всъщност спасява страната от безсрочна руска окупация. Той спасява българите от руско владичество с цената на разпокъсването на нацията, но същевременно дава международна гаранция за възникващата българска държава.”

Захарий Стоянов обобщава:
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!“

Заключение: Измамата 3-ти март накратко – Русия подписва на 3 март 1878 предварителен протокол за мир с Османската империя, в него са поставени невъзможни граници на окупираната и неокупирана още „Балканската област“, въпреки че преди това се е договорила с Англия и Австро-Унгария, че “голяма славянска държава няма да има”, а руската окупационна зона (България) ще е от Дунав до Стара планина! И всичко това с цел да се създаде у поробените българи онова “грубо политическо суеверие”, каквото е русофилството , “водещо до национално предателство и погром” (Димитър Благоев)
По ирония на историята датите 19 февруари/03 март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“. Цената на изтеглянето на руската армия от България е разпокъсването на българските земи. Не би се случило, ако Русия просто бе изпълнила решенията на Цариградската посланическа конференция. Тогава никой не би имал право да протестира.

_____
* Статията се публикува с разрешението на автора; освен тук я има и във “Фактор

Posted in Bulgaria, история, на български, Освобождението | Tagged , , , | Leave a comment

Кои са Луков, Минев, Марков, СБНЛ – митове и легенди срещу факти и документи

Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ

Всяка година около неонацисткото сборище, наречено “луков марш” се появяват хора, които популяризират митове и легенди за ръководителя на Съюза на българските национални легиони по време на Втората световна война, генерала от запаса Христо Луков.

Рекламират го не само незапознати с историята, но и хора, които би трябвало да я познават, но по едни или други съображения… не се интересуват от фактите. Сред тях, уви, има и действащи политици, вкл. и евродепутати. Събирам в тази статия някои от по-известните твърдения за Луков, заедно с фактите, които доказват, че тези твърдения не са верни.

Луков – убит от терористи, не бил поддръжник на нацизма

Евродепутатът Андрей Ковачев пише:

Снимка от ФБ-стената на Андрей Ковачев

Факт е, че Христо Луков е български генерал, убит от комунистически терористи! Който влезе в чужд дом и застреля пред детето му когото и да било, не може да бъде друг освен убиец! Факт е, че досега никой не е представил цитат, изказване или писмен източник за антисемитизъм или сеене на омраза срещу наши сънародници от страна на Христо Луков! Ако някой има такъв документ, моля да го представи! Това е изключително важно!
Факт е също така, че с паметта на този български офицер се злоупотребява за политически цели и от двете страни. Това което уж се нарича почит към българския офицер е сбор на крайно незапознати с историята млади хора и притегателен център за ксенофоби, антисемити и хора, които желаят всичко друго, но не и демокрация! Дянко Марков ги нарича “лукови глави”. Това мисля казва всичко! Нуждата от образование и историческа справедливост е крещяща! Уважавам всяка позиция, която търси истината и не сее омраза към когото и да било!

Трябва да се отбележи, че г-н Ковачев, който седи в Европейския парламент, определя антифашистките бойци като “комунистически терористи”. Интересно ще бъде да научим как биха погледнали на тази негова интерпретация на историята в Европейската народна партия, например.
По-нататък г-н Ковачев твърди, че “досега никой не е представил цитат, изказване или писмен източник…” от Луков.

Не е нужно да търсим далече, достатъчно е да погледнем какво пише в сайта на… самия луков марш, където цитират много често ген. Луков.

В статия под заглавие “Слова на ген. Луков, невероятно актуални и днес” там цитират следното:
Няма да ни спаси Търновската конституция. Не по пътищата на конституциите Хитлер намери ония шестнадесет хиляди младежи, които се хвърлиха с парашути в Ротердам и го знаеха. И утре, ако потърси сто и шестдесет хиляди души, за да се хвърлят с парашути в Англия, пак ще ги намери, защото създаде новия човек, с нов светоглед, със съзнателната саможертва на личността пред нацията той успя да наложи Германия над цял свят и да я поведе от победи към победи.

В статията “Спомени и факти” пък пише, наред с другото, че Луков е бил в изключително близки отношения с Гьоринг.
В статията “Живот и дело” се среща и този текст:
“Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.”

Забележете – Христо Луков не отрича, че “благодарение на Хитлер”… “получихме Тракия, Македония”. Това – в скоби, за хората, които твърдят, че България нямала нищо общо с тези земи през 1941 – 1944 г., но и нещо по-важно: Луков е готов да поведе войските на Източния фронт. А в страната започва реализирането на “мечтите” да бъдат изпратени български войници на фронта. “Мечти”, които Луков подкрепя и насърчава!

Г-н Ковачев по-нататък цинично цитира Дянко Марков – човекът, останал в историята с изказването си пред Народното събрание, в което определи българските евреи от Тракия, Македония и Пиротско, депортирани от царство България в Треблинка, като… “враждебно население”!? И същият Дянко Марков, който години по-късно каза, че те били депортирани “в сравнително прилични условия”.

 

Луков – “спасител на Кюстендил”

В същата статия (“Живот и дело”) в сайта на луков марш се среща и един друг мит за Христо Луков:
“Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.”

Няма смисъл да се коментират патоса и нереалността на тази случка. Но във Фейсбук има интересен коментар от Ивайло Миленков:

“Тази ‘легенда’ е разпространена от Борис Станимиров – депутат и функционер от ДСБ. По-късно тази легенда е подхваната от всякакви кафяви формации и псевдо-историци за да легитимират важността на Луков за България чрез измисления героизъм. Когато попитах Борис Станимиров по e-mail, да сподели историческите извори, на които е базирал тази спорна статия, от която тръгна легендата за героизма на Луков – той ми отговори:

“Здравейте,
Доколкото си спомням, четох го във военно списание от периода между двете войни. Беше отдавна и нямам точен спомен за заглавие и брой. Възможно е версията да е поукрасена, но в основната си част е вярна – Луков е бил на позиция при Кюстендил като майор и градът остава от българска страна, благодарение на удържаната позиция. Ако военните историци имат желание, биха могли да издирят документите около тези събития.
Поздрави!””

Г-н Миленков коментира:

Корица на книгата “Моята служба”

“1.1 Има подобна история, но тя се отнася за майор Балтаджиев. Подробно е описана в [книгата на Величко Величков (2011). „Моята служба. Военна автобиография“. София: Общински дарителски фонд „Средец“.]
1.2 По това време отделението (не батареята) което е командвал Луков в този ден е било на 80-100 км на юг от самия Кюстендил – между Пехчево и Берово в Малешевските планини. Информация за това има пак в тази книга на Величков, а и на други места. “Луков може да е участвал в боя само ако предположим, че е дезертирал от отделението си и самосиндикално е отишъл в друга войскова част. Което не ми се вярва. Бил си е читав артилерийски офицер”.

Да видим как съратниците на самия Луков отбелязват 40 дни от смъртта му; обърнете внимание какво пишат за евреите:

Некролог, посветен на 40 дни от кончината на Луков.

Съюз на българските национални легиони

Мнозина представят тази организация като патриотична, родолюбива и др.п., като най-често подреждат изреченията по този начин:

Тежко спекулативни и исторически неверни са и твърденията, че Луков е националсоциалист, защото е бил лидер на Българските национални легиони – една родолюбива младежка организация, която е отричала насилието и не е извършвала убийства, за разлика от ремсистите, които са били младата ударна бойна смяна на терористичната БКП. (“Фактор”)

Да видим що за организация е СБНЛ. Можем да прочетем какво пише в Рапорт от Областния директор на Бургаската областна дирекция на МВРНЗ на 28.02.1942 г. за С.Б.Н.Л. до министъра:

Полицейски рапорт (откъс)

“2. Дейност и прояви
Дейността на легионерите в областта се очертава в следните направления:
а) борба с комунизма, еврейството, масонството, левичарството и пораженството, чорбаджиите и пр.
в) прокламиране на една друга система на управление в страната, сходна с националсоциализма.”

Или да цитираме какво пише в позив на легионерите от 26.05.1943 г.:

Позив на легионерите от 1943 г.

…Българските легионери искат да погледнат опасността ясно и затова правят своето сериозно предупреждение:
– Не изселвайте евреите из българските провинциални градове! Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени ВОЙНИЦИ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕ.”

Да видим и друг позив на СБНЛ, който цитирам изцяло (благодарение на Весислава Танчева; аз само добавих и снимката от архива):

„Кой покровителства българските ЕВРЕИ?“

Защо се вдигна напоследък толкова шум около положението и съдбата на еврейството в България?
Кой и защо организира у нас широката акция в тяхна защита?
Ето каква е истината:
От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000 (обърнете внимание на факта, че от СБНЛ посочват броя на всички евреи  по онова време на територията на царството; както знаем 11 343 от тях са депортирани, а 48 000  оцеляват в тежки условия, с отнети права и имущество, и т.н. – б.м., В.М.).

Позив на СБНЛ срещу евреите

Правителството на Богдан Филов, вместо да използва този рядък и единствен случай да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност. То се съгласява от „кумова срама“ да бъдат изселени само евреите от новоосвободените земи в Тракия и Македония очевидно защото еврейският елемент там няма още покровители и влияние на каквото се радват евреите от старите предели на царството. Оказва се обаче, че броят на евреите от новоосвободените земи е недостатъчен, за да попълни уговорения с Германия контингент за изселване, поради което става нужда да се включат известен брой евреи от Югозападния край на стара България. Едва що взето това решение, и народните представители от „засегнатите“ избирателни колегии удавят респективния министър в бурни протести, възмущения, закани и предупреждения. Между тях са подпредседателят на камарата, масонът Димитър Пешев, „апологетът“ на новия ред у нас Сотир Янев, представителят на „третото поколение“ в парламента Бошко Ковачевски и отбор все такива „безкомпромисни борци“ за национална България. Тяхната акция успява, Министерският съвет отстъпва пред ходатайствата и евреите от Дупнишко-Кюстендилския край, както и всички евреи от старите предели на царството, остават по местата си. Доволни са всички: евреите, защото ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите на еврейството в чужбина, защото се запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства. И Радио Лондон възкликна: „Чичото оздравя!“ Тази еврейска историйка у нас е знаменателна. Който има уши, нека слуша, и който има очи, нека вижда! Тя сваля маската на днешната масонска власт, която само спекулира с еврейския въпрос, а на практика кърми „змията в пазвата“, срещу която правителствени глашатаи само вдигат шум. Легионерска България единствена е гарант за истинската национална революция, която ще спаси нацията и ще укрепи здраво трона! Да си вървят книжниците и фарисеите от масонските ложи, заклети покровители и използвачи на еврейството! Съюз на българските национални легиони ЦДА ЧП, 136к, а.е.6, лист 16. Печатно, циклостил

Този и друг подобни позиви не са изолирани; ето какво пише в “Боен зов”, орган на “Калоянци”:

Боен зов – призив

 

Да видим какво пише в брошурата “Към българския народ”, издадена от СБНЛ през 1943 г., наред с другото:

СБНЛ – Към българския народ

“…такъв режим услужва на интернационалната престъпна идея за обезличаване, нравствено проваляне и оскотяване на народите, най-вече на жизнените и млади народи, за да се закрепи и подсили световното политическо господство на масоните, стопанското  и финансово владичество на евреите, за да се осъществи върху робията на народите СВЕТОВНАТА ЕВРЕЙСКА РЕПУБЛИКА.” (така е в оригинала – б.м., В.М.) и още:
“Заявяваме! ГОТОВИ СМЕ ДА ТРЪГНЕМ НА ПОХОД В ШУМАДИЯ, НА ИЗТОК И ЗАПАД, НА ЮГ И В АФРИКА, ЗАЩОТО ТАМ СЕ КОВЕ И НАШАТА НАЦИОНАЛНА СЪДБА.”

 

Разбира се, подобни позиви има и от организации, към които СБНЛ спада или симпатизира, например този, подписан от Комитет на обединените национални сили на България, в който пише:

Позив “Зов за единство” – 3-и март 1944 г.

“То, световното юдомасонство, чрез своите верни оръдия у нас, направи всичко необходимо, за да не позволи на българския народ да завърши успешно борбата срещу еврейската плутокрация и комунизма и за изграждането на чисто българска народна държава.”
и
“Играта на евреите е твърде проста:
Чрез връзките на юдомасонството те пречат на цялостно преданите на своя народ българи да достигнат до ръководството на държавната власт и чрез нея да изразят народните тежнения и да задоволят правилно народните нужди.
Чрез комунизма пък същите евреи бунтуват народа и го подтикват към разрушаване на собствената му държава.”

 

….

(Тази статия ще се допълва с още информация за СБНЛ, Луков, както и за Дянко Марков и Илия Минев – двама други “герои” и “защитници” на легионерите и автори на антисемитски коментари…)

 

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , , , | Leave a comment

Силните политици не се страхуват от истината, само слабите се плашат от нея

Красимир Каракачанов

Красимир Каракачанов, източник: Уикипедия

На 30-и януари се провежда заседание на Комисията по отбрана в Народното събрание. На него присъства министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който отговаря на въпроси на депутати. Един от въпросите е свързан с проведена кръгла маса на историческа тема, свързана с опитите на определени лица да оневинят пронацисткото правителство на цар Борис III и Богдан Филов за извършените от него военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Публикувам откъс от стенограмата на проведеното заседание с някои мои коментар в нея с получер шрифт, като накрая споделям изводи и заключение.

 

(Начало на стенограмата)
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, гости! Ще вляза в чисто политически аспект на въпроса, касаещ Министерството на отбраната.
На 17 януари, колеги, се провежда кръгла маса, организирана от БАН и Независимото историческо дружество, със съдействието на Министерството на отбраната във връзка с едно независимо изследване, в което да се изтъкне тезата, че Българската армия и по- точно Трудовите войски са били част от спасяването на българските евреи. Това го правят във връзка с честването на 27 януари, който е Денят на Холокоста. Излагат се много тези, много аргументи, дори и полковник Недялков дава обширно интервю в тази посока. Той е преподавател във Военната академия.
Но най-голямата еврейска организация в България „Шалом“ излиза с остра декларация, че това е подмяна на историческите събития, които са се случили в България. Припомням, именно в онези мрачни времена в Европа, в България се приема Закон за защита на нацията, където започват репресивни мерки срещу живеещите в България евреи. Не отричам, дебело подчертавам, не отричам факта, че държавата България е помогнала за спасяването на живеещите в страната свои сънародници евреи.
Каква е позицията на Министерството на отбраната и изобщо има ли позиция Министерството на отбраната?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Ибрямов, не съм присъствал на тази кръгла маса. Тя не е инициирана от Министерството на отбраната и там не е имало никой от политическото или военното ръководство, който да изнася доклад.
Ако ме питате, мога да Ви отговя като историк. Това няма нищо общо с Министерството, но като историк мога да Ви отговоря.
По отношение на полковник Димитър Недялков – изключителен специалист. И аз бих се доверил на неговата експертиза като преподавател във Военна академия, отколкото на политически декларации.
Ще Ви кажа като политик и аз, понеже Вие задавате политически въпроси, не като министър на отбраната, ще Ви отговоря като политик.
Прави впечатление от няколко години, че въпреки факта, подчертавам факта, единствената държава в Европа, която не пропусна нейните граждани от еврейски произход да бъдат депортирани и малтретирани или унищожени, е България.

Странно е, че г-н Каракачанов отговаря като историк и политик, но още в първото изречение по темата допуска грешки: Царство България не само е допуснала депортация на мирно еврейско население (от Тракия, Македония и Пиротско) — тя го е организирала и провела. Царство България е не просто “допуснало” (“пропуснало”) малтертиране, а го е организирала с нарочно приети закони като Закона за защита на нацията, създала е специално комисарство по еврейските въпроси и т.н. Имуществото на евреите е отнето, мъже са вкарвани в трудови лагери и т.н., и т.н.

Въпреки този факт има кръгове в България – по какви причини мога само да гадая, които се опитват не само да омаловажат тази роля, но да я отрекат, опитвайки се да намекнат за вина на българската държава, съвременната българска държава заради евреите в Македония и Тракия, или пък използвайки темата с трудовата повинност, като едва ли не някаква форма на някакво престъпление спрямо част от българските граждани.

Няма кръгове в днешна България, които да се опитват до омаловажават ролята на редица конкретни хора, които с демонстрирана гражданска смелост успяват да поставят първоначално временно спиране на депортацията, а впоследствие – и отмяната ѝ, случили се след като 11 343 души са депортирани в Треблинка, където биват убити. Никой не говори за вина на “съвременната българска държава”, разбира се (но мнозина политици говорят само за липсата на каквато и да е отговорност на българското царство за проведената депортация!). И никой не твърди, че трудовите войски са “форма на някакво престъпление”, но всеки знае, че трудовите лагери не са трудови войски (трудова повинност).

Искам само да напомня: трудовата повинност е въведена в България през 20-та или 21-ва година, ако не ме лъже паметта. (Реплики: От Стамболийски.) От Стамболийски – едно правителство, което аз не харесвам като историк, но то може да бъде определено като всякакво друго, но не и като дясно и фашисткото, напротив, то е ляво правителство. Тази трудова повинност е практика в България до не толкова далечната 1998 г., когато, ей тук, в тази зала, се взе решение за прекратяване на този вид структури в Министерството на отбраната.
През тези структури на трудови войски или строителни войски са минали стотици хиляди български граждани от всякакъв произход. Една част от тях, най-вече през последните три-четири десетилетия преди 1990 г., получаваха професия и възможност да се реализират в живота, вземайки тази професия. Сега ги виждаме да се занимават с деяния – тук вече мога да го докажа като вицепремиер по сигурността, които се наричат битова престъпност или по-сериозна престъпност, една част от това население, което се обучаваше там и получаваше знания и умения.
Не мога да се съглася – като историк го казвам, с твърдението, че строителни войски или трудовата повинност е някаква форма на геноцид или каквото и да било. През него са минавали всякакви български граждани, от всякакъв произход и вероизповедание, включително и православни българи християни, и то не по някаква форма на дискриминация.
По отношение на темата за евреите и трудовата повинност не знам какво се е говорило на тази конференция или кръгла маса, или какво е било, тъй като аз не съм присъствал. Не мога да коментирам тези, ако е имало такива тези, и каквито и да било тези там, които не съм чул, нито мога да коментирам. Благодаря.

Министърът казва, че не може да коментира тезите, буквално няколко минути, след като ги е коментирал.

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз, господин Министър. Бяхте достатъчно ясен.
За реплика – заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, господин Министър! Разбира се, като министър на отбраната сте и политическо лице, назначено от това правителство за управление на системите и механизмите в Министерство на отбраната.
Задавам този въпрос в качеството на народен представител от Комисията по отбрана, защото пише изрично: със съдействието на Министерство на отбраната, че се провело това мероприятие. (Шум и реплики.)
Второ, нито една политическа организация не е излязла с декларация. Цитирам и ще Ви изчета: „Председателят на „Шалом“ Алек Оскар уточни, че подготвят декларация до председателя на БАН, в която ще призоват Академията категорично да се разграничи от становища, изложени на националната кръгла маса“.
Запознайте се, тъй като казахте, че не сте се запознали със становищата, изложени на тази кръгла маса. И още нещо: „Шалом“ е член на Световния еврейски конгрес. Световният еврейски конгрес обявява всички свои съграждани евреи, независимо под каква форма, че са били репресирани, въпреки че били спасени и така нататък. Това е тяхно становище.
Моят въпрос от тази гледна точка е: какво е становището и виждането на Министерството на отбраната като съорганизатор на това мероприятие? (Реплики.)
Господа, нека да бъдем по-сдържани – не знам кое е глупост или не, аз изслушвам внимателно всеки какво казва – това е към тях. Аз съм длъжен да задам този въпрос в качеството си на народен представител. Просто питам: какво е становището на Министерството на отбраната? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Министър, за да не отиваме в дебати, които са извън…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, аз само да питам: „Шалом“ е Конституционен съд в България, Върховен съд ли е, какво е „Шалом“, че една декларация на „Шалом“ – защо не цитирахте примерно декларация на някое историческо дружество или примерно на защита на врабчетата някое дружество? „Шалом“ е една обществена организация, уважавана от мен, подчертавам. Но Вие изваждате една декларация на една обществена организация и смятате, че тази декларация би следвало да доведе до какво? Държавата България да излезе и да каже: да, ние не сме спасявали българските евреи, но ние сме виновни. За какво сме виновни?
Влизаме в един исторически спор и не мисля, че тук е мястото – в Комисията по отбрана. Като историк като ме поканите Вие, или „Шалом“, които вероятно са Ви помолили да зададете този въпрос, ще си говорим като историци. Но това не е предмет на дейността на Министерство на отбраната.
Единственото нещо, което свързва Министерството на отбраната с тази кръгла маса, е, че се е провела във Военния клуб. Ние даваме Военния клуб за всякакви форуми и за всякакви чествания. И за всякакви, не всякакви, разбира се, структури и институции, разрешени и регистрирани по законите на България.
И не виждам защо някакъв дебат, станал някъде, трябва да е предмет на дискусия в Комисията по отбрана. Аз Ви отговорих като историк. Пак казвам, по тази логика защо говорим само за евреите тогава, че бидейки в трудовата повинност. Ами, хайде да сложим и още сигурно милион и нещо български граждани – и арменци, и българи, и турци, и цигани. В различни исторически епохи, да започнем от 20-та година и да свършим до 1998 – 1999 г. Защо се концентрираме само върху една част от населението, в което в определен период е била там?
Подчертавам, господин Генерал, не намирам да е имало дискриминация, защото в това време в Българската армия и преди това, пък и след това, има и офицери, включително стигащи до чина „полковник“, мисля че и „генерал“ има, които са от еврейски произход, награждавани и в Първата и във Втората световна война с най-висшите военни отличия. Не е имало дискриминация нито в армията, нито в държавата.
Всички знаем какво е било времето в Европа и какъв е бил натискът от страна на Третия райх в държавите в Европа. Но въпреки това България, подчертавам, е единствената държава – някой бил скрил някъде, някой бил укрил и помогнал другаде – България е единствената, която не разрешава да се депортират нейните евреи. И това е публичен исторически факт, неотречен от никого.
Аз на ревизионистки теории, които искат да ревизират едно от достойнствата на българската държава държавност и политици в някакъв период, няма да ставам трубадур. Това е ревизия на един исторически факт, който твърдят някои кръгове в България или извън България. Това е тяхно право.
Аз задавам въпроса: защо и нормално ли е в Комисията по отбрана ние да ставаме проводници на подобни тези, които на практика оклеветяват българската държава, без значение в кой исторически период? За мен това е основното.

Министърът отново се опитва да прокара исторически невярната теза, че царство България е спасило “нейните” евреи. България започва депортацията на евреи от Тракия, Македония и Пиротско и я спира след натиск от страна на БПЦ, на нар.пр. Димитър Пешев и други героични българи. Опитът да бъдат представени тези 11 343 депортирани евреи като “небългарски” е абсурден – едно, че тези хора не са получили българско поданство заради антисемитските български закони, но и второ, че депортацията на мирно население е и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството независимо от това чии граждани/поданици са депортираните хора. 
Министърът твърди, че ”не е имало дискриминация нито армията, нито в държавата” – нещо, което категорично не отговаря на историческите факти. Нарочно пиша по-горе “министърът”, защото подобно нещо не би могло да бъде казано от историк, какъвто е г-н Каракачанов по образование. 

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Министър, разрешете да се присъединя към Вас и да спрем. Вашият отговор беше достатъчно ясен.
Заповядайте, от Обединени патриоти.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да спрем, господин Генерал, тази тема.
Нямам въпрос към министъра, но като присъстващ на това събитие, което днес се използва като политическа манифестация, трябва да декларирам следното: никой няма правото да пише историята на България, още повече от неправителствени политически…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По-добре го задайте като въпрос към министъра – има ли право?
МИЛЕН МИХОВ: Момент! Това събитие беше организирано от Института за исторически изследвания към БАН с водещите учени от Софийския, Великотърновския и останали университети. Ако бяха дошли някои там, щяха да видят под какъв статут са се намирали българските евреи в Трудовите войски – българските редници, подофицери и офицери от еврейски произход!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
МИЛЕН МИХОВ: Не съм приключил.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Недейте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да ми вземете думата. Ето едно доказателство за медиите. (Показва материал с фотоси.) Моля да го снимате.
Това е снимка от трудовите лагери, които Шалом иска да превърне в „концентрационни лагери“. Това са евреи – трудови войници, с българския офицер, който сигурно е фашист. Те са изградили със своите лопати шестолъчната звезда на евреите. Това е било позволено във фашистка България. Край!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов. (Реплики.)
Нека да се върнем към типичния за тази Комисия тон и нека да спазваме правилата.
Отвън има медии, който иска, нека да излиза и да се изявява пред медиите, да си казва становището.
(Край на стенограмата)

Намесата на друг историк “в помощ на министъра” е нормално, защото г-н Михов е народен представител от ВМРО.
Това, което не е нормално, е че г-н Михов, твърди, че някой се опитвал да пише историята.
Историята си е написана, никой не може да изтрие от нея нито началото на депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пиротско, нито срамния факт, че тя е организирана и проведена от тогавашните български власти, нито светлия момент със спирането и отменянето на тази депортация, което довежда до оцеляване на по-голямата част от българските евреи.
Никой не се и опитва да стори това, но има хора, които се опитват да напишат  историята по такъв начин, че неудобните за някои от днешните политици факти да бъдат подминати.

Силните политици не се страхуват от истината, а още по-малко – от историческата истина; само слабите се плашат от фактите.

Депортация на евреи от Скопие, извършвана от българските власти (1943 г.)

Оцеляването на по-голямата част от българските евреи е исторически факт, но той не може да се разглежда отделно, сякаш не е част от целия процес по налагане на антисемитската политика в царството. Тази политика започва далеч преди началото на депортацията и завършва едва няколко дни преди окупацията от СССР през 1944 г.  Тя е добре документирана, както добре са документирани не само антисемитските действия на царя, но и неговите думи пред Св. Синод на БПЦ по адрес на евреите:
Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.

Това са историческите факти. Не бива да се страхуваме от тях, не бива да се опитваме да ги замитаме под килима на гузната съвест на някои политици, не бива да бягаме от тях.

Още по темата – в посочените мои статии в блога ми.

 

 

 

 

Posted in Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

1-ви февруари е ден за отдаване почит на жертвите, а не на онези от тях, които са били палачи

Народен съд – снимка от съдебната зала

Първи февруари е обявен за Ден за признателност и почит към жертвите на комунизма. Отбелязва се в деня на изпълнение на присъдите, произнесени от т.нар. народен съд – 1-ви февруари 1945 г.

И както други подобни дни, този пак разделя народа, вместо да издигне нацията.

Защото част от почитащите слагат от едната страна всички жертви на комунистическия режим, като обясняват, че всички хора на снимката от съдебната зала са невинни. Но историята ни учи, че част от осъдените са отговорни за това, което виждаме на другите две снимки – отрязаните глави на партизани и депортацията на мирно население от Скопие в концентрационния лагер Треблинка.

Депортация на евреи от Скопие, извършвана от българските власти (1943 г.)

Т.нар. народен съд е създаден в противоречие с Търновската конституция, но също в такова противоречие е и управлението на регентите Филов, Михов и принц Кирил — и за този факт почти никой не говори; че от 1934 г. Царство България не е демократична държава… Пронацисткото управление на Богдан Филов е логична стъпка в държава, в която царят е едноличен господар и приема страната да се включи във войната като съюзник на нацистка Германия. Но не е само включването в Пакта, макар то да е достатъчно, за да бъде определено управлението като пронацистко. Преди това България приема антисемитски закони, а след това обявява война на САЩ и Великобритания, после депортира хора, избива без съд и присъда и т.н., и т.н. Всяка крачка, направена от управляващите поддръжници на нацистка Германия води неумолимо и неминуемо към национална катастрофа и към окупацията от страна на СССР, довела до 45-годишното изоставане от нормалните европейски страни.

Т.нар. народен съд осъжда на смърт 2730 човека. Според малко известни данни от книгата на Диню Шарланов “История на комунизма в България”, изд. “Сиела”, 2009 г., числата са други: общо 10 919 подсъдими, от тях осъдени на смърт 2618, реално изпълнени смъртни присъди – 1046, оправдани – 1485. Още по темата – тук.
За сравнение – във Франция са издадени 6763 смъртни присъди (3910 от тях – задочни), 49 723 души са лишени от граждански права. Много от военните престъпници там са съдени чак до 80-те години на ХХ век.

В България след приемането на сегашната Конституция, всички осъдени от т.нар. народен съд са оправдани – без значение от това дали са извършвали престъпления, военни престъпления или престъпления срещу човечеството.
Повечето противници на т.нар. народен съд сравняват издадените от него присъди с осъдените в Нюрнберг лидери на нацизма. Подобно сравнение не е коректно, разбира се, защото в Нюрнберг първият процес е срещу военнопрестъпниците, но след него има още 12 други (вижте подробности тук.)

И втората причина е, че за разлика от Германия, която вече 75 години показва, че се разкайва за извършеното, в днешна България все още има хора, които се опитват да оправдаят пронацисткото управление на царя и Филов — така, както има и хора, опитващи се да оправдаят наложения от Сталин режим в България.
Някои пък са недоволни от присъдите на т.нар. народен съд, защото били осъдили и хора като Димитър Пешев, обявен за един от праведниците на света, признат по цял свят като активен участник в спирането на депортацията на нашите сънародници-евреи, което се случва след като 11 343 от тях (от Тракия, Македония и Пиротско) са изпратени в Треблинка. Има и други българи – евреи, които са предадени тихом-мълком на нацистите: намиращите се в европейските страни, когато те са окупирани от нацистка Германия след 1-ви септември 1939 г.

Отрязани глави на партизани.

Останалите 48 000 оцеляват — вкл. и заради действията на г-н Пешев. Но днес трябва да знаем, че Димитър Пешев е народен представител, който не само е писал писмо до премиера Филов против депортацията, но е участвал в приемането на антисемитските закони, ръкопляскал е на влизането на България в нацисткия тристранен пакт и на обявяването война на САЩ и Великобритания. В историята много рядко има хора, които са изцяло в бяло, но много често има героични постъпки на обикновени хора, които ги правят необикновени. Днес трябва да отдаваме почит към загиналите, но не и почит към онези от тях, които са участвали във военните престъпления на пронацисткия режим на цар Борис III.

Постановление на МС за депортация на 20 000 евреи

Димитър Пешев заслужава да почитаме паметта му, разбира се — за разлика от тази на Богдан Филов, който някои оправдават с думите, че бил голям археолог. Бил е археолог, но колкото и голям да е бил (запознати твърдят, че приносът му е силно преувеличен, но това не е от значение), това не може да изкупи военните му престъпления. Защото, уважаеми читателю, всеки, който депортира мирно население, без значение дали е собствено или чуждо, е военен престъпник.

Паметна плоча с името на Богдан Филов

Ако искаме да отдадем действително почит към загиналите от недемократичните управления на България, то трябва да има един общ ден, в който се почита паметта на загиналите невинни граждани, а не ден, в който се почита паметта на военни престъпници като Богдан Филов, наред с тази на невинни хора като редица от другите осъдени. Няма логика имената на хората, извършили военни престъпления и престъпления срещу човечеството да са ма един и същ паметник с имената на невиннте жертви на болшевишкия терор.

Паметна плоча с името на Никола Гешев

А и още нещо важно не бива да забравяме: т.нар. народен съд е създаден с участието на всички партии, участвали в Отечествения фронт. Присъдите са издадени от Сталин и предадени от Георги Димитров на послушните им сатрапи в София, но отговорността не е само на комунистите.

Настоящата статия, разбира се, не е оправдание на извънредните съдилища или на зверствата след 9-и септември 1944 г. Тя само напомня, че за миналото трябва да се говори ясно, точно, но и — по-важно! — честно.

Posted in Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , , , | Leave a comment

Благодарност не се иска, добро дело не се натяква

Президентът Радев в Израел (снимка: компютърен екран)

На 27-ми януари всяка година отбелязваме Международния възпоменателен ден на Холокоста, обявен за такъв с Резолюция на Общото събрание на ООН през 2005 г. Малко странно е, че на държавите по света са били необходими 60 години, но нейсе. С тревога обаче отбелязваме тази дата днес, когато се навършват 75 години от освобождаването на оцелелите от концлагера Аушвиц. С тревога, защото все повече нарастват антисемитските прояви, но и с тревога, защото паметта за Холокоста сякаш отслабва. Истината е жестока и има хора, които искат да я подменят – първоначално с полуистини, после с цели лъжи.

Най-вероятно щях да отбележа този ден така, както съм правил и други години – с посочване на някоя от статиите по темата, които са писани от хора, запознати добре с машината на злото, каквато е нацистката система за изтребление на един цял народ.

Но прочетох преди няколко дни изказването на президента Румен Радев, направено в Израел на 23-и януари 2020 г., когато държавни глави и високи гости от цял свят се събраха, за да отбележат 75-ата годишнина от освобождението на Аушвиц. Според сайта на президента, той е казал следното:

„България е тук с високо вдигнато чело, защото не допусна нито един български евреин да бъде изпратен в лагерите на смъртта и можем само да се гордеем с този подвиг на българския народ, който тук се цени изключително високо.“

Същото е цитирано и в други издания, така че нямаме основание да се съмняваме в предаденото. А в тези думи се корени един голям проблем. И той не е само в използваната дума “изпратен”, сякаш става дума за пощенска пратка.

Проблемът е, че казаното от президента Радев  противоречи на:

Президентът Първанов признава отговорност за депортацията (снимка от статия в Haaretz)

Признанието, направено от президента Първанов по време на визита в Израел през 2008 г.  за това, че царското правителство е отговорно за депортацията през 1943 г. на 11 343 евреи от окупираните (“присъединени”) земи в Тракия, Македония и Пирот: „Когато изразяваме оправданата си гордост от това какво сме направили за спасяването на евреите, не забравяме, че по същото време в България имаше антисемитски режим и не отхвърляме отговорността си за съдбата на повече от 11 000 евреи, които бяха депортирани от Тракия и Македония  лагерите на смъртта.“

Евреите биват товарени във вагоните, които ще ги отведат в Треблинка. Скопие 1943 г., Източник: Яд Вашем.

Историческите факти – депортираните (“изпратените“?!) от царство България евреи само формално не са били “български”, защото не им е дадено поданство – само на тях, от всички хора в окупираните земи.

Логиката, защото се подчертава спирането на депортацията за “български евреи”, но не се споделя, че тя си има начало – когато са депортирани други евреи, 11 343 души,  “изпратени” от царските служители тъкмо в лагерите на смъртта, по-точно – в Треблинка. Хората по света отбелязват това – вкл. и медиите. Например Националното обществено радио на САЩ в материала си от 2013 г. тук или София Глоуб – тук

Редица изказвания на израелски политици, които винаги казват истината, а именно, че България спаси по-голямата част от своите евреи. Казват го обикновено в едно и също изречение с благодарността си, за която някои политици настояват да получават непрекъснато.

Всичко, което е описано в музеите на Холокоста по света, вижте тук, тук или тук; последното е от същия музей Яд Вашем, където е направено изказването!

Различни статии и книги по темата, някои със сериозен исторически преглед, сред които тази, тази, тази, както и книгата “Правни аспекти  на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940-1944)” или пък доста богатата на факти книга “Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943.” Някои дискусии онлайн могат да се намерят и тук, както и в моя сайт.

Здравия разум, защото внуците и правнуците би трябвало да не изтъкват непрекъснато едно от действията на дедите си, като премълчават другите техни действия, сред които:

  • Приемането на антисемитското законодателство от Народното събрание;
  • Отнемането на имущество на евреите;
  • Налагането на непосилни данъци;
  • Недаването на българско поданство на евреите от “новите”, “освободени” земи в Тракия, Македония и Пиротско;
  • Започването на депортацията, което става по нареждане на същия цар и правителство, които впоследствие я спират. Още повече, че началото е доброволно, а спирането е под натиск на гражданското общество, т.е. държавата не може да претендира за добро отношение към оцелелите евреи, само защото е изпратила на заколение 1/5 от тях, а останалите е изпратила в лагери, отнела им е имуществото и правата, но “все пак ги е оставила живи”, както студено казват някои. 

Когато президентът заявява, при това не къде да е, а именно в Яд Вашем(sic!), че “България е тук с високо вдигнато чело…”, това е опит да се заобиколи историята, като се използва хлъзгавата формулировка: “… защото не допусна нито един български евреин да бъде изпратен в лагерите на смъртта…” (получер шрифт от мен – В.М.).
От гледна точка на законите на царство България, това е така, ако говорим само и единствено за евреите на територията на царство България към 01.03.1941 г. Но има и български евреи, които са на териториите на европейските държави, превзети от Германия след 1-ви септември 1939 г., които царството е “допуснало” да бъдат не просто изпратени, а направо захвърлени на сигурна смърт в концентрационните лагери.
А какво се случва с тези 11 343 евреи, които са на окупираните (“обединените”) територии? По специално приетите закони на царството, на тези евреи не е било дадено българско поданство. На всички други хора, живеещи в тези земи, такова гражданство е дадено, но на евреите – не!

Но нима депортацията (“изпращането“??) на 11 343 евреи е по-малко престъпление, защото те не са “български”? Разбира се, че не! Депортацията на мирно население е и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството – и няма никакво значение дали депортираните са граждани или поданици на страната, осъществяваща депортацията или са граждани на друга страна, или са без гражданство. Достатъчното условие е те да са мирни граждани. Каквито са всички евреи на територията и на “стара” България, и на “присъединените” земи!

Затова, преди днешната държава да изправи (високомерно и надменно?) високо челото си, е добре да сведе глава пред паметта на онези 11 343 души, които царство България е депортирало, чието имущество е отнето, за чието убийство е заплатило (250 райхсмарки за възрастен, 125 – за деца, а бебетата са били “обработени” от нацистите в Треблинка безплатно!).

Благодарността не бива да се изисква, доброто дело не бива да се натяква

Екзарх Стефан (вляво), екзарх Кирил (вдясно)

Истината не бива да се замита под килима, върху който да се поставя доброто дело, заради което днес някои политици да вдигат “гордо” “чело” като забравят, че хората, реално участвали в спирането на депортацията – Димитър Пешев, екзарх Стефан, екзарх Кирил и др. след 9-и септември бяха затворени, заточени и оставени на терора на болшевишкия сталински режим, наложен в България от СССР. Тези политици трябва да не забравят, че оцелелите евреи, в огромната си част предпочетоха да напуснат България и да отидат в Израел, защото виждаха, че комунистическа България не е по-различна от лагерите, в които бяха затворени и които някой хора днес се опитват да представят за “специален план” за “спасяването им”.

Скромността краси човека, казват старите хора, а горделивостта е качество, което не е донесло никому нищо добро.

Държавата трябва да бъде по-скромна в желанието си да се самоизтъкне, особено за действия, за които нито тя, нито днешните ѝ граждани имат каквато и да е заслуга.

Доброто сторено дело ще бъде винаги в паметта на оцелелите български евреи (защото, както е добре известно, от депортираните почти никой не е останал жив!) и не е нужно да се натяква непрекъснато на наследниците им и да се иска те да изразяват благодарността си винаги и по всяко време.

Ако България казва истината по всяко време, ако тази истина бива изричана от всеки държавен глава и министър – така, както правят националния координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев или външният министър Екатерина Захариева, тогава и светът, и Израел, и всички оцелели и техните наследници ще гледат към държавата с уважение, а не със смесени чувства: защото само една силна държава е в състояние да признае и доброто, и лошото в своята история.

Posted in Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , | 4 Comments

Opposum Souce: Снимки на българи изтичат към Русия (Внимавайте с приложенията във Фейсбук – 3)

Снимка от фейсбук – приложението работи и на български

В последните дни забелязвам, че някои хора са жертва на фейсбук-приложението Opposum Souce. На приложената снимка се вижда един от вариантите на това приложение.

Както съм предупреждавал и по-рано (вижте моите статии тук, тук или прочетете още в книгата ми “Уловени в Мрежата”, от Ректората на СУ или в ”Български книжици”), подобни приложения обикновено получават достъп до личните ви данни, а заедно с това и възможността да злоупотребяват с тях.

По-специално, това приложение получава достъп до профила на потребителя във Фейсбук, а заедно с това и правото да събира следните параметри: име, имейл адрес, профилна снимка, фейсбук-ID (създадено за играта), пол, дата на раждане, списък с приятелите и техните профилни снимки, статуси, снимки, коментари, тагове и таг-нати снимки, географско местоположение и часова зона. Това са описаните данни; дали има и други – не знам.

Но не по-малко важно е какво се случва с тази информация, след като е събрана.

Игри, предлагани от Opposum Souce (снимка компютърен екран)

Например, снимките, качени от потребителите, биват предадени за обработка на ФейсАпп (FaceApp), което е всъщност разработка на дружество с ограничена отговорност Wireless Lab, с адрес в… Санкт-Петербург, Русия! ФейсАпп анализира снимките и ги редактира според това, което са избрали потребителите (как би изглеждал човек, когато остарее и др.п.).
В допълнение, рекламните партньори на приложението могат да получават от Фейсбук и от други канали за маркетинг информация за представяне на рекламните им кампании, например групи за интереси, както и възможността те и техните партньори да свържат общите данни към всякакви други данни, които се намират на сървърите им.

Ако ви звучи странно, няма нищо чудно.  Впрочем, не само тези лични данни биват събирани; събират се и други, което се случва и когато човек не използва Фейсбук, а праща имейл или се свързва по друг начин с фирмата. Между тях са IP-адреси, операционната система на компютъра на потребителя, браузър, “бисквитките” и пикселите, инсталирани на този компютър и др.п.

На страницата на Opposum Souce за личните данни има обяснение какво се случва със събраната информация, като на няколко места има препратки, които обаче  сочат към… страницата за личните данни.
Затворен кръг, независимо от това, че в края на страницата има посочен австрийски юрист – д-р Андреас Мьоцлер – като техен представител за ЕС за въпроси, свързани с личните данни.

Предупреждението към всички е едно: не използвайте приложения, които събират личните ви данни, защото никога не знаете какво се случва с тях!

И, разбира се, не се подлъгвайте да повярвате на това как ще изглеждате като остареете, на коя холивудска звезда приличате, каква е вашата дума на 2020-а година и т.н., и т.н. Въображението на използващите личните ви данни е по-богато, отколкото можем да си представим…

Posted in European Union, tips and tricks, на български | Tagged , , , | Leave a comment

Всеки ден – Байганьовден

За нашенеца всеки ден е… Байганьовден.
Нашенецът, “модерният” Бай Ганьо (или Бай Ганьо v2.0), е същият като прадядо си:

сърдит на Запада;
подиграващ се на цивилизацията, която той не разбира;
критичен към чуждите порядки, ред и дисциплина;
скептичен към свободата и демокрацията;
– винаги съмняващ се във всичко, което не му харесва;
нежелаещ да учи чужди езици;
– категорично неинтересуващ се от културата на другите народи;
безцеремонен и намусен;
– винаги устремен да надхитри всички и всеки.

Бай Ганьо убива автора си. Карикатура: Илия Бешков.

Днешният Бай Ганьо се разпознава самичък и винаги се засяга, когато бива “изтипосан”; той инстинктивно разбира, че поведението му предизвиква смях, но вместо да го промени, предпочита да се дразни и да крещи, че е жертва на “политкоректността” или на “мултикултурата”.

Бай Ганьо днес вижда врага в лицето на българите, които устройват живота си или на Запад, или в България, но по западен образец.
За него Западът е това, което за оригиналния герой на Алеко Константинов беше… самият Алеко Константинов. И заради което той беше убит: защото в сравнение със Запада става ясно не просто колко назадничав е Бай Ганьо, а как той е като черна дупка: поглъща всичко около себе си и го принизява, като до докарва до своето ниво.

Бай Ганьо е особено яростен, злобен и зъл към успелите българи – без значение дали са в България или по света. За успелите му сънародници в България той е категоричен: връзкари, успели с помощта на родителите и роднините си. За успелите в чужбина българи, Бай Ганьо не може да обвини родителите, но затова мърмори гневно “А, бе, я мен да ме пратят там, аз колко неща ще свърша…” Защото за Бай Ганьо хората биват пращани в чужбина, а не заминават там сами. При това бай Ганьо не си и помисля, че без познания по чужди езици и култура нищо няма да може да свърши, защото подобни мисли могат да минат само през главата на човек, който е получил достатъчно знания и образование, щото да може обективно да направи оценка и на своите способности, и на възможностите, които се отварят пред него…

Бай Ганьо вярва в конспиративните теории и живее в свят, в който това, което се случва е обяснимо само с такива теории. Поради невъзможността му да разбере и приеме света около него, той се задоволява да гледа надменно към всякакви там “либерали”, които “нищо не разбират” и е готов винаги да ги нападне – къде с думи, къде физически, за да им покаже кой командва. Затова Бай Ганьо обича тоталитарните лидери, дикаторите, “силната ръка” – защото не се дават на всякакви там “конвенции”, “права на човека” и др. “глупости”, които противоречат на навиците му.

Затова…
И не само заради това Бай Ганьо живее като мрази и мрази, като живее… А в Интернет той “хейти” (от hate, омраза на английски). Но не си и помисляйте да му кажете, че хейти, защото ще ви намрази, уважаеми читатели.

И така, в омраза, преминава живота му… преминава той покрай живота си.
Защото мрази, сам Бай Ганьо е обречен никога да не е щастлив. Дори и когато отправи някоя злостна и/или подла личностна нападка по адрес на някого, той пак не е щастлив, все нещо не му достига.
Горкият, толкова е назлобял, че дори целият потънал в омразата си, той пак е нещастен.

От всички българи зависи дали Бай Ганьо ще е човекът, който изгражда днешна България, който връща страната в XIX век или който бива принуден от обществото да се изучи, да се държи възпитано, да надмогне цинизма и меркантилността си, да допринася с нещо положително и добро за всички, а не да си гледа само собствения интерес.

Не бива да се отказваме от каузата, мислейки си, че тя е безнадеждна, защото единственият начин да не успеем в опитите си да променим поведението на байганьовците е… ако се откажем да се опитваме.

 

________
П.П. Напомням го винаги, когато стане дума за Бай Ганьо. През 1999 г. Димитър Ганчев написа в коментар към моя сайт следното, под тема “Хванал ли е Вени Марковски Господ за шлифера?” и коментар на неизвестен потребител: “Разглеждам сайта http://veni.com и не мога да разбера да му се възхищавам ли или да го мразя тоз човек?!”

Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. И веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!

Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…

Posted in Bulgaria, общество | Tagged , | Leave a comment

Внимавайте с приложенията във Фейсбук – 2 (OMG)

OMG

OMG – снимка от компютърния екран

В последните дни забелязвам, че много хора са жертва на приложението OMG (съкращение от английското “Боже мой”, Oh My God). На приложената снимка се вижда един от вариантите на това приложение.

Както съм предупреждавал и по-рано (вижте моята статия тук https://blog.veni.com/?p=4790 или прочетете още в книгата ми “Уловени в Мрежата”, от Ректората на СУ или в ”Български книжици”), подобни приложения обикновено получават достъп до личните ви данни и злоупотребяват с тях, а в случая с OMG, то подобно приложение (със същото лого, което се вижда на прикачената снимка в долния ляв ъгъл), е разпространявало преди около година и конкретен вирус. Вижте подробности тук: https://soft2secure.com/knowledgebase/omg-facebook-virus, тогава негова жертва бяха и българи, ако не ме лъже паметта.

Как да се махнат нежеланите приложения можете да видите в секцията “помощ” на самия фейсбук: https://www.facebook.com/help/170585223002660

OMG – снимка от компютърен екран

Пожелание за Новата 2020-а година: не ставайте жертва (или поне лесна жертва!) на приложения, от които полза никаква, а вреда – всякаква!

Не си мислете, че някакво приложение ще може да ви каже къде ще пътувате или на коя холивудска звезда приличате.

Нещо повече – освен, че давате достъп до личната си информация, като използвате подобни приложения, вие жертвате и личния живот на всичките си фейсбук-приятели и познати. От това лошото не става по-малко лошо, разбира се, което е противно на убеждението, че Нане иска не на него да му е добре, а на Вуте да му е зле. В случая с приложения от този тип, на всички им е зле.

Това е втора моя публикация по темата. Първата пуснах на 6-и февруари 2018 г. Тя бе препечатана от “24 часа“, “е-Вестник” и др.

Posted in Facebook, tips and tricks, на български | Leave a comment

Руска пропаганда стига (тайно) до десетки милиони хора, вкл. и много българи?

Lawfare – снимка от компютърен екран.

Една от пропагандните фейсбук-страници, свързани с Русия, е описана в статията*. Тя е Bright Side – и е следвана от над 44 милиона души, сред които и… 365 мои фейсбук-приятели!?

А колко от вашите приятели са я харесали?

Филип Стояновски, македонски Интернет-активист, описа в коментар, че се сблъсква с подобни странни харесвания (лайквания) на съмнителни страници, при това не само от приятели, но дори и от роднини: “Воопшто не ме чуди тоа, Има ФБ-страници од ВМРО на кои јас сум претставен како предавник и криминалец кои ги „лајкнале“ мои пријатели и роднини.А луѓето многу се лутат ако ги прашаш зошто лајкнуваат такви страници, или пак им укажеш дека со тоа што се фанови овозможуваат нивните содржини да се прикажуваат на нивните френдови, т.е. пријатели, роднини и – деца.

Въпросът, който трябва всеки един от нас да си зададе е: дали не е време да си “прочистим” списъка с фейсбук-приятелите и да махнем от него “приятелите” в кавички: хората, които без да се замислят, кликват върху пропагандни страници?

Проблемът е много по-сериозен, отколкото някои си мислят

Защото днес човек ще се излъже да хареса руска пропагандна страница, а утре ще повярва на това, което пише там. Или ще сподели текст, който е манипулиран, фалшив или подвеждащ. А докато прави това, същевременно допринася до увеличаване на доходите на хората, стоящи зад този проект, наречен смело “TheSoul Publishing” (Издателство “Душата”) – страницата във фейсбук носи, както пише в статията* от $314,010 до 971,950 всеки месец а видео-клиповете 5-Minute Crafts изкарват от $576,640 до $1,780,000.

В повечето случаи хората нямат време да проверяват фактите, особено когато става дума за нещо, разпространяващо се мълниеносно из Интернет, а пък ако е и пикантно – хич няма и да се замислят.

Сред харесалите въпросната фб-страница са и хора, които на свой ред се ползват с влияние – при това не само в социалните мрежи.
И тук е най-голямата възвръщаемост на инвестицията, която са направили руснаците: посланията им стигат до милиони хора, но вече популяризирани и на практика легитимизирани от хора, на които народът има доверие.

Не знам как можем да се преборим с фалшивите новини и онлайн дезинформацията, но знам, че трябва да се започне отнякъде – пък дори и от това да предупредим приятелите си, които са станали жертва на тези ментета (в по-добрия случай) или злонамерени текстове (в по-лошия).

Коментари от ФБ-стената на “Дойче веле”

Но много искам да видя реални действия на институционално ниво – като се започне от Европейската комисия и се свърши с общинските съвети по места. Борбата с фалшивите новини не е борба за по-малко свободно слово или за цензура – както ще се опитат да ви убедят някои хора у нас. Сред тези, убеждаващите ви, са не само русофилите, но и носталгично настроените към социализЪма на Живков граждани. По-рано днес, под статия на “Дойче веле” пуснах един коментар (вижте го на прикачената картинка), колкото да покажа, че има и нормално мислещи читатели, но обикновено под всяка статия, в която се говорят факти за Европейския съюз, се появяват кохорти от тролове или ботове, които пускат иронични коментари и критики.
Обикновено, когато пускам подобни коментари, това действа като искра за разпалване на още повече атаки – вече не само срещу германската медия, но и по мой адрес. В такива случаи винаги помага това да се напомня на троловете, че личностните атаки издават липса на аргументи. 

В статията* ще откриете и много други примери, които показва координиране на публикации между различни социални платформи, целенасочени съобщения към избиратели в САЩ, но и търсене на популярност на различни текстове и снимки. Това обикновено се прави с цел да се настрои по-добре механизмът за публикуване и тиражиране на пропагандни материали. Разбира се, възможно е страниците да са само източник на пари, без зад тях непременно да стоят някакви политически интереси, но доколкото сме запознати с историята, това е малко вероятно.

Битката е неравна: срещу един факт обикновено се публикуват хиляди лъжи, инсинуации, фалшификации и др.п.

Но това е единствената истинска битка – не само за съзнанието на хората, но и за доброто бъдеще на всички ни, защото само добре информираните хора имат бъдеще. Лошо информираните или “информираните” с фалшиви новини и дезинформация хора имат само голямо минало, но с немалък шансът това минало да е… едно голямо менте.

______

Posted in fake news - фалшиви новини, Information Society, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

“В коя страна без Интернет не са диваци и варвари”

Интервюто е дело на Невена Гюрова и е публикувано във в-к “Труд” нa 07.02.1999 г., неделя, с подзаглавие “Демокрацията е заплашена от Интернет лицензите”

На 28 декември м.г. (1998 г. – б.м., В.М.) Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) обнародва в “Държавен вестник” заповед, с която въвежда задължителни лицензи за фирмите, доставящи Интернет услуги. Те бурно реагираха, а “Интернет общество – България” алармира ред международни организации, че е заплашена свободата в Мрежата, и подаде жалба във Върховния административен съд срещу КПД.

Вени Марковски в кабинета си.

Трийсетгодишният шеф на “Интернет общество – България” (член на едноименната световната верига) Вени Марковски е заквасен с писателска жилка. Син е на трагично загиналия детски писател Миле Марковски, дядо му е известният поет Венко Марковски, брат му Игор е журналист, бивш водещ на “Всяка неделя”. Вени започва да пише още като ученик в столичната 114-та английска гимназия: публикува в сп.”Родна реч” и е главен редактор на ученическото списание “Кръгозор”. По-късно работи във в.”Стандарт”, превежда художествена литература за издателство “Колибри”. Завършва право, но вече се е заразил от любовта към информационните технологии и им се посвещава изцяло. През 1995 г. е награден от американската посланичка у нас Ейъвис Боулън след успешно приключила специализация в областта на Интернет услугите в САЩ. Вени Марковски е женен, с едно дете. 6-месечната му щерка Александра е най-младият член на “Интернет общество – България”. Жена му Ади също се занимава с телекомуникации – в норвежкия гигант “Теленор”.

– Казват, че сте един от създателите на българския Интернет, така ли е?

Донякъде. Занимавам се с компютърни телекомуникации от 1990 г. Фирмата, която направихме с Митко Ганчев през 1993 г., беше единственият реален конкурент на първия Интернет доставчик и до края на 1996 г. бяхме на практика единствени на пазара. Така останахме в историята, ако щеш и на българската реклама. Половин година всяка седмица публикувахме в “Капитал” някоя известна снимка с идиотски текст. Например Георги Димитров на Лайпцигския процес с текст: “Но аз ви питам, г-н съдебни председателю, в коя страна без Интернет не са диваци и варвари?” Или “Нашата поща не минава през Варна”. На витрината пред офиса ни са част от тези снимки – да напомнят за ония славни времена. По-късно, когато на пазара се втурнаха много нови фирми, се появиха и не съвсем професионални играчи, които предлагат услугата Интернет не с това високо качество, което потребителите биха искали.

– Не е ли това основание за решението на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) да въведе лицензиране за Интернет доставчиците?

– Някои му казват “по далекосмущения”. Извън шегата: ако искат да защитят потребителя – това може да стане със Закон за защита на потребителя, както е в нормалните държави.

– Лицензирането още не е въведено, а “Интернет общество” – както писа пресата – вдигна предварително твърде голям шум.

Лицензирането вече е въведено с една заповед, публикувана на 28 декември м.г. в Държавен вестник и до 28 януари срещу нея имаше над 50 публикации в пресата. Ако някой смята, че ние сме виновни за този шум, ще се замисля дали да не се предложим за “връзки с обществеността” на някоя голяма международна фирма, щом успяхме 30 дена да поддържаме такъв интерес без да вложим пукнат цент. Аз вече казах на един от “противниковата” страна: не съм в тяхното положение, че да мога да си позволя да злоупотребя с доверието на журналистите, защото за разлика от тях не мога да им нареждам какво да пишат. Проблемът бе създаден не от нас, а от КПД и факт е, че медиите, за разлика от бюрократите в Комитета, разбраха важността му. Той не засяга само стотината фирми предлагащи Интернет, нито само няколкостотинте бюрократи от Държавната комисия по далекосъобщения, които ще си увеличат заплатите благодарение на нашите данъци. Става дума за основни принципи на демокрацията. Днес се започва с лицензиране на Интернет доставчиците, утре лицензията може да бъде отнемана в интерес на обществото – интерес, определен разбира се не от обществото, а от КПД; в други ден ще се окаже, че трябва да се контролира съдържанието на информацията, която се публикува за България в Интернет; после цялата информация в мрежата да се контролира…

– Не сте ли твърде мрачен пророк?

– Знаем в коя държава живеем, знаем в кой век живеем. Тук не е навечерието на 21 век. През 1987 г. на кандидатстудентския ми изпит по журналистика се падна тема “Времето е в нас и ние сме във времето”. Аз написах, че отдавна сме изостанали от времето и е тъжно, че само един Левски ни “отсрамва”. Сега мисля, че ни трябват поне 25 години, за да станем нормална държава. Не трябва да си правим илюзии, че държавните чиновници днес са нещо по-различно от онези преди 10 години. В края на краищата те са си продукт на онази система, която все още не е приключила със своите рецидиви.

– Но днешното правителство е първото, което обърна внимание на информационните технологии – за миналата година инвестира в тях над 350 млн долара.

– Самите инвестиции са нещо много хубаво. Не бива повече да изоставаме, трябва да се компютъризира всичко, хората трябва да имат повече информация. Как обаче ще имат достъп до тази информация, ако тя бъде контролирана – а за това говори министърът на държавната администрация, позовавайки се на премиера. Правителството сигурно има добри намерения (наивно си мисля, че нито едно правителство няма лоши намерения като седне да управлява), но те просто не се случват. За разлика от лошите неща, които се промъкват през законовите вратички. И Жан Виденов сигурно не е имал лоши намерения, но лошите неща някак си се случиха.

– Значи за “Интернет общество” правителството е противник, независимо от евентуалните му добри намерения?

Напротив, готови сме и винаги сме предлагали да помагаме на добрите намерения на всяко наше правителство, защото смятаме, че това е достойната гражданска позиция. Специално за правителството на г-н Костов – още през 1997 г. пратихме писма до всички министерства и държавни ведомства с конкретни предложения за съдействие. За моя голяма изненада ни отговориха единствено от МВР. От КПД наскоро признаха, че мислели, че писмата са от друг човек, с когото имали лоши отношения и ги изхвърляли, без да ги четат. А са длъжни да отговарят на всяко писмо в рамките на един месец! Но това не е изолиран случай, защото същото се случваше и при Жан Виденов, и при Беров, а и преди това. Ето ви още едно доказателство за тезата, че бюрократите днес не са по-различни от тези вчера: това са същите хора, които работят по същия надменен начин! При това ни казват “Ако искате съвети и помощ, дръжте се учтиво” и др.п. Не разбират, че не те на нас, а ние на тях искаме, можем и сме длъжни да предложим акъл, съвети и помощ.

– И все пак, държавата инвестира пари…

– Добре е, че държавата е изхарчила тези милиони за информационни технологии, но са необходими и хора, които да работят с тях. Нерядко човек може види в кабинета на някой чиновник компютър, покрит с найлонче да не се праши. Това му е функцията – да стои там и да се вижда, че има компютър. Та като се инвестират пари за технологии, нека се инвестират част от тях и за хора. А не всичко, що е младо и способно, да търси как да отиде на Запад. Вижте новогодишното поздравление на президента тази година и миналата. Сега той не каза на младите българи емигранти в чужбина “Елате в България!”, както преди година, а каза “Помагайте ни!”. Т.е., започнал е и той да си дава сметка, че призивите “върнете се” няма да доведат до нищо. Единственият начин хората да се върнат в България е да станем нормална държава. Аз, както и моите колеги, искаме да помогнем точно за това. Ако досега не са го разбрали някои хора, време им е да пораснат. Ако пък са на години и не се ориентират в модерните технологии и съзнание – значи са остарели.

 

 

 

Posted in Bulgaria, Internet Society - Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment