Фалшива новина в Македония доказва, че и там е същото като в България

Благодарение на един приятел, Филип Стояновски, попаднах на тази фалшива новина, разпространявана през последните 12 часа сред македонците във Фейсбук.

Фалшивата новина е пусната от някаква националистична ФБ-страница “Република Македония” и е текст към снимка на “млада македонка”, която “протестираше, за да опази македонската чест, без оръжие”:

Забележете – снимката и текстът към нея са споделени 2075 пъти, има 119 коментара и 765 реакции. Това, разбира се, към часа, в който пиша моята кратка бележка. Кой знае какво ще е положението утре.

Ето и истинската новина, от ирландското издание “Джърнъл“:

 

Трагичната случка с раненото момиче е от м. юли… миналата година!

А в Македония, разбира се, има протести – протестират хора, които не са съгласни със споразумението между Македония и Гърция за името на републиката.

Ето свидетелство на очевидец за случващото се:

Keti Zdravkova
Неколку зборови за „мирните демонстранти“. Вчера околу 9 седевме во Пелистер и наеднаш наиде една бучна група која без никаков повод започна да фрла камења по гостите. Гостите панично бегаа кон внатрешноста на локалот, обидувајќи се да се спасат себе си и своите блиски. Имаше и мали дека, вклучувајќи и бебе во количка. Групата хулигани продолжи како фурија да напаѓа и по другите локали околу плоштадот и ги кршеше со камења рекламните паноа. Најстрашно е што напаѓачите беа млади деца. За овој настан, во медиумите нема ниту еден збор.

 

Защо ги пиша всички тези неща ли?
Защото фалшивите новини, дезинформацията, тролското поведение и атаките ad hominem не са български патент. И македонски не са, разбира се. Хората се подвеждат лесно и вярват на лъжите много по-бързо, отколкото на истината. Бъдете внимателни, уважаеми читатели, не се връзвайте на сензационните и бомбастични заглавия!

Posted in European Union, fake news - фалшиви новини, на български, общество | Leave a comment

Пореден протест срещу опитите за пренаписване на историята

Вицепремиерът Валери Симеонов е поел ролята на патрон на странна “научна” конференция, както и на пътуваща изложба. В тях се представя превратно историята на България по време на Втората световна война. Първоначално в тази роля трябваше да влезе министъра на културата, но след протест от страна на историци, общественици, правозащитници и граждани, министърът се оттегли, а вместо него се появи г-н Симеонов. За съжаление изложбата, която се проведе във Велико Търново на 15-и т.м., бе придружена и с конференция, наречена “научна”, по време на която се чуха странни твърдения. Именно те са причина за написването на ново отворено писмо, този път до вицепремиера Валери Симеонов. Подписите в момента се събират; ако искате да се включите, оставете коментар отдолу или във Фейсбук. (Б.м., Вени Марковски.)

 

Отворено писмо
до вицепремиера Валери Симеонов

Относно Пътуваща изложба и „научна“ конференция „Спасяването на българските евреи – събития и личности“ под патронажа на вицепремиера Валери Симеонов

Уважаеми г-н Симеонов,

Под Вашия патронаж и с Вашето участие в столицата, в Пловдив и във Велико Търново, а може би и на други места в страната, се провежда изложба, а във Велико Търново – и „научна“ конференция, посветена на депортацията на евреите от „обединените“ от цар Борис III земи.

Нарочно използваме кавичките, защото историческите факти са ясни и категорични: депортацията, извършена от българските власти, е само от „обединените“ земи. Спирането ѝ се случва едва след като 11 343 души са изпратени на сигурна смърт в Треблинка, и едва след като някои от евреите от Пловдив са вече натоварени в ешелоните на смъртта и са спрени от очакващата ги съща участ под натиска на митрополит Кирил.

В информация, която видяхме в БТА1, а също и във видео-материал на телевизия Скат2, се разпространява невярна информация, като например: „решенията са взимани от германските военни власти, които осъществяват депортацията“ или „България като държава не е имала никакъв инструментариум да се противопостави на това“, или „трудовите лагери, които… били инструмент, който позволява на България да откаже депортацията на българските евреи в Германия“ и едва ли не „специални места за укриване на евреи“ и др.п. В популяризирането на конференцията се прави и странен опит да се представи спирането на депортацията, довело до спасяване на останалите 48 000 евреи, като целенасочено действие на правителството на Богдан Филов, едва ли не като героична проява, насочена срещу нацистките планове. Казваме „странен опит“, защото всички исторически факти сочат недвусмислено към обратното – че правителството е водило целенасочени действия, но срещу евреите, а не в тяхна подкрепа. Депортацията, трудовите лагери, отнемането на имуществото, изселването в провинцията, униженията и тормоза, на които са били подложени българските евреи, са резултат от действията на правителството на Филов. Те не са били условие на нацистка Германия, което правителството да е изпълнявало поради заплаха от военни действия срещу страната.

Уважаеми г-н Симеонов,

Искрено се надяваме, че сте бил подведен, а не че действително приемате посочените в изложбата и изложените по време на „научната“ конференция тези за верни.

Популяризирането на дезинформация и пропаганда, насочена към изчистване на образа на цар Борис III, не е нещо ново в нашата история; тези явления се засилиха особено след влизането във властта през 2001 г. на сина му, Симеон Сакскобургготски. Може да бъдат разбрани синовните чувства, но не може да се разберат опитите да се оправдае трагичното за България управление на цар Борис III, когато те се извършват под егидата на кабинета на вицепремиера на Република България.

Долуподписаните не сме сами в разбирането на трагичната история, свързана с депортацията и спирането ѝ. Музеят Яд Вашем в Израел, американският мемориал и музей на Холокоста, редица сериозни български изследователи на темата, публикували научни изследвания за държавната антисемитска политика по времето на Втората световна война, както и всички известни исторически документи и факти са категорични:

Депортацията е извършена изцяло от българските власти.

Депортираните хора са били лишени от правото да получат българско поданство по силата на българските нормативни актове.

Управляващите по онова време привърженици на нацизма (трябва да го подчертаем, защото мнозина удобно „забравят“, че царство България е верен и надежден съюзник в Тристранния пакт) са знаели какво очаква евреите; били са предупредени, но дори и самият Симеон Сакскобургготски го твърди в официалния си сайт3, където твърди, че през 1943 г. жителите на Кюстендил са знаели, че през града им преминават евреи в „конвоите на смъртта“.

Спасението се случва не благодарение на царя и неговата политика, а въпреки тях – под натиска на Българската православна църква, на Димитър Пешев, на редица общественици и граждани.

Спасението се случва, защото депортацията е спряна. За да бъде спряна, тя е била започнала – и именно в началото ѝ са депортирани 11343 души. Това, че те са били без поданство, не може да оправдае извършителите на депортацията – властите на царство България. Депортацията на мирно население е едновременно и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството. Тези 11343 души са били същите като останалите, получили българско поданство – най-обикновени хора, независимо от това, че в Народното събрание те бяха наречени още през 2000 г. „враждебно население“.

Уважаеми г-н Симеонов,

Вие открихте изложбата в София, срещу която с отворено писмо се обявиха редица известни наши общественици, учени и граждани, някои от тях подписали и настоящия текст. Не бяхме сами в протеста си – Лигата срещу поругаването официално обяви4, че е странно, че подобна изложба, която се опитва да пренапише истинската история, изобщо се е открила. Организацията на евреите в България „Шалом“ също зае сходна и категорична позиция срещу фалшифицирането на българската история.

За съжаление, вероятно е да не сте имал възможност да се запознаете с историческите факти, затова ще ги споменем с надеждата, че това ще Ви помогне да вземете правилното решение и да оттеглите подкрепата си за тази пътуваща изложба.

  1. България приема антисемитско законодателство още през 1940 г. За него гласуват и депутати като Димитър Пешев.

  2. В България след 19-и май 1934 г. управляват правителства в нарушение на Търновската Конституция, а дълго време дори и без Народно събрание.

  3. България става доброволно член на Тристранния пакт и е верен и надежден съюзник на нацистка Германия до самия 9-и септември 1944 г.

  4. България обявява война на САЩ и Великобритания доброволно, без това да е било изискване на договора за влизане в Тристранния пакт.

  5. България организира и провежда депортацията на 11 343 души, без това да ѝ е наредено от някакво митично германско командване.

  6. На окупираните („обединени“, „освободени“) територии действа не някаква германска юрисдикция, а българските закони: родените деца са българи по рождение; в училищата се преподава на български език, в администрацията и църквата се говори на български.

  7. Имуществото на депортираните е отнето в полза на българската държава.

  8. Българската държава заплаща на нацистка Германия такса за „обработка“ на депортираните – по 200 райхсмарки за възрастен, 100 – за деца, а бебетата са „обработени“ (убити)… безплатно.

  9. Спирането на депортацията е извършено от царя и Филов, но също така те са отговорните за началото ѝ. Едното действие не изтрива другото, още повече, че спирането е под натиск и против желанието им да се отърват по-бързо от евреите, а началото на тази депортация е започната без натиск отвън и без никаква съпротива от царя или Филов.

Това са основни истини; още много може да намерите в редица научни изследвания, сред които бихме откроили книгите на Румен Аврамов и Надя Данова, на Николай Поппетров, както и стенограмите на заседанията на Светия Синод на БПЦ от времето на Втората световна война.

Надяваме се, че това писмо ще Ви помогне да разберете, че опитите за прикриване на истината за депортацията и спасяването на евреите в България, носят само и единствено отрицателен образ на България по света – като на слаба държава, която не смее да признае истината за историята си. Напротив – ако държавата не се крие зад „научни“ конференции и преиначена история, тя ще може гордо и честно да заяви цялата истина за депортацията и за спасението. Да се спасят 48 хиляди от общо 60 хиляди души – това е постижение за гражданското общество и БПЦ в тогавашна България. Доброто дело, благодарността на оцелелите, както и изразената през годините признателност от страна на държавата Израел са достатъчна награда за всеки наш съвременник, не е нужно да се пренаписва историята.

С уважение,

Д-р Александър Оскар – председател на Организация на евреите в България „Шалом“

Проф. Анна Кръстева — политилог, НБУ

Ели Анави – председател на УС на Регионалната организация на евреите „Шалом София“

Еми Барух – журналист

Емил Коен – социолог, председател на Сдружение „Маргиналия“

Васил Хайкин – член на ИБ на ОЕБ „Шалом“

Вени Марковски – Интернет-пионер, общественик

Ирина Алексова – адвокат

Йосиф Меламед – Главен секретар на ОЕБ „Шалом“

Красимир Кънев – председател на Български хелзинкски комитет

Красимира Готева – Зам.-председател на ОЕБ “Шалом”, председател на РОЕ „Шалом“ – Стара Загора

Михаил Иванов физик

Проф. Надя Данова – историк, БАН

Радост Николаева – Арт движение „Кръг“

Румен Аврамов – икономист, историк

Светлозар Калев – председател на РОЕ „Шалом“ Пловдив

Симеон Русимов – Кюстендил

София Коен – Председател на Централния Израелтянски Духовен Съвет, член на ИБ на ОЕБ „Шалом“, член на УС на Националния съвет на религиозните общности в България

Стела Шекерджийска – член на ИБ на ОЕБ „Шалом“

Юлиана Методиева – журналист, правозащитник

Юлия Дандалова – Изпълнителен директор на ОЕБ „Шалом“

Юлия Гавазова – Председател на Регионална организация на евреите „Шалом“ гр. Сливен

(все още приемаме подписи)

________
1 БТА: http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1820070
2 Тв. Скат – Омуртаг: https://www.facebook.com/tvskatomurtag/videos/1774110576002666/
3 Вижте тук: http://www.kingsimeon.bg/istoriya/n-v-tsar-boris-iii/tsar-boris-iii-i-balgarskite-evrei/
4 На англ., в „Sofia Globehttps://sofiaglobe.com/2018/05/20/adl-slams-controversial-country-of-rescued-jews-exhibition-and-bulgarian-deputy-pm-simeonovs-comments/

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , , | 6 Comments

Уводни думи

Уважаеми читатели,
Предлагам на вниманието ви някои наблюдения, спомени и размисли по теми, свързани с развитието на Интернет у нас.
През годините, заедно с колегите и приятелите от „Интернет общество – България“ и от по-широката Интернет общност в България и по света, сме се изявявали в пресата, радиото и телевизията и естествено – в Интернет, където сме споделяли полезна информация, резултат от дългогодишния ни опит от работата ни в Глобалната мрежа. В тази книга представям част от статиите, които съм публикувал, и интервютата, които съм давал, като добавям обяснение в началото на всяка глава, за да е ясен както контекстът, така и защо съм избрал точно тази статия от стотиците, които съм написал, да бъде включена в настоящата книга.
Правилото за тази първа моя книга е едно: да избера теми, които са важни за всички Интернет потребители в страната и които едновременно с това ми звучат достатъчно актуално, дори и да не се отнасят непременно за събития „на деня“.
Във виртуалния, както и в нормалния живот, често си мислим, че всичко важно и интересно се случва именно сега, в момента. Библейска истина е, разбира се, че много често случващото се не е нито ново, а още по-малко уникално. За по-добрата и качествена работа в Интернет, когато говорим за търсене и получаване на информация, трябва да приемем Интернет като непрекъснато развиваща се вселена, пълна с информация, новини, съобщения и т.н. Не можем да обхванем всичко, но ако знаем какво търсим, можем да го намерим лесно. И обратното – ако не знаем какво ни интересува, можем да се загубим… също толкова лесно.
С редакторката Виктория Лазова решихме, че е по-добре статиите да са подредени по теми, а не по време, за да не се скача от една тема в друга, после в трета, после в първата и т.н. Отворен съм за всякакви коментари и бележки, които можете да споделяте чрез публичната ми страница във Фейсбук, където ще пускам и откъси от книгата.

_______
* – Из предстоящата да излезе моя книга в Университетското издателство на СУ “Св. Климент Охридски”:

Снимка: Уикимедия

 

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Отзив за книгата “Bulgarian Jews: Living History”

Автор: доц. д-р Михаил Груев, историк.

Корица на книгата Bulgarian Jews: Living History

Съвсем наскоро излезе от печат луксозно албумно издание на английски език, посветено на живата история на еврейската общност в България. Негови автори и съставители са Клайв Левиев – Сойер и Имануел Маркъс. Издател е Организацията на евреите в България „Шалом”. Албумът няма характеристиките на научно издание, а по-скоро на представително популярно четиво, целящо да представи с възможно повече фотографии и по-малко текст, в достъпен и синтетичен вид, богатата многовековна история на еврейската общност в България. В този смисъл към него не е възможно да бъдат отправяни претенции за изчерпателност, за индексиране на поднесената информация и др. специфики на академичните издания. Двамата автори успешно са се справили в действително сериозното предизвикателство – да съумеят с минимален брой думи и възможно най-ефектно и завладяващо да направят общ профил на историята на българското еврейство, на същността на самата организация „Шалом” и на нейното настояще. Съвсем логично, текстът започва с въведение от председателя на организацията – д-р Александър Оскар. Свои реверанси към издателите във вид на специално подготвени за целта приветствия са направили израелският премиер Бенямин Нетаняху, председателя на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер, българският министър-председател Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на Американския еврейски комитет Дейвид Харис. Почетната рамка на изданието се затваря от поместено в края му интервю с израелския посланик в София Ирит Лилиан, озаглавено: „Поглед към бъдещето”. Същинското изложение започва с преглед на ранната история на еврейското заселване по българските земи през римската епоха на т. нар. романиоти. Представени са, включително и с красиви визуални изображения, най-ранните археологически свидетелства за присъствието им на Балканите. Следват две глави, посветени на мястото на евреите в средновековната история на България, в т. ч. и на първите документирани прояви на антисемитизъм, инспириран от църквата. Двамата автори са отделили специална глава на действително интригуващата връзка между цар Йоан Александър и неговата втора еврейска съпруга. Макар те да правят уговорката, че сведенията за „Теодора – Сара” имат по-скоро легендарен характер, следва все пак да се отбележи, че не съществуват каквито и да било исторически извори, от които може да се заключи, че „еврейката”, както е наричана в тях, се е казвала по този начин.

Изключително добре написан и богато илюстриран е тесктът, посветен на миграцията на ашкеназките и сефарадските евреи и на установяването от тях на вековен модел на толерантно съжителство с християни и мюсюлмани в Османската империя през периода XV – XVII век. Може да се заключи, че в значителна степен това е и най-ефектната и приносна част от изданието. Сравнително по-бегло и повърхностно са проследени живота на общността в годините след Освобождението на България и особено в годините на Втората световна война, когато за нея настъпват най-тежките дни. Много исторически коректно и добре документирано е представена Голямата Алия на българската еврейска общност към новосъздадената държава Израел в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век.

В края на албума е направен общ преглед на известните български евреи в историята. Тук са поместени кратки справки за богатата самоковска фамилия Арие, братята Бакиш, равините Йосиф Каро, Ашер Хананел, Давид Пипано, Габриел Алмознино и мн. др., както и за евреите, разнасящи славата на България по света – Елиас Канети, Жул Паскин, Алексис Вайсенберг, Панчо Владигеров, Карл Джераси и много други. Тази последна част от албума му придава и характера на кратък справочник, позволяващ бързи биографични справки за значими и световно известни фигури. Може да се заключи, че в ръцете на англоезичните читатели, интересуващи се от историята и културата на еврейската общност в България, е предадено ценно издание, което би могло да даде нова и коректно поднесена информация, а и да бъде отличен подарък.

 

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Leave a comment

Увлекателно написана книга за живота и историята на българските евреи

Двама чужденци – Клайв Левиев-Сойер и Имануел Маркус са написали и публикували книга за България на английски език.

Заглавието ѝ е “Bulgarian Jews: Living History”, което може да се преведе като “Българските евреи: жива история”, но и като “Българските евреи: Да живееш историята”.

Корица на книгата Bulgarian Jews: Living History

Ще се спра само на една част от книгата, главата “1940 – 1944: Защита на нацията”. Спирам се на тази глава, защото историята на България от този период е обект на личен интерес, а и (като много от моите съвременници) имам роднини, които са участвали в тази история.

Авторите започват главата по изключително силен начин:

“Думите вдъхновение и Холокост, като правило, не могат да бъдат в едно и също изречение. И все пак, през 1943 г. българите написаха може би най-вдъхновената глава от тяхната история, когато се изправиха в защита и предотвратиха депортацията на евреите в лагерите на смъртта.”

Някои по-критично настроен човек би могъл да види в това изречение не силно начало, а възможност за критика – особено хората, които са чели историческите изследвания по темата или дори моите статии в този блог – защото не всички евреи са били спасени, но не бързайте със заключенията.

Голяма грешка е от едно изречение да се правят кардинални изводи!

Авторите по-нататък посочват антисемитизма на Богдан Филов и пронацистката биография на Александър Белев и Петър Габровски, както и цялостния антидемократичен характер на управлението на цар Борис III след преврата през 1934 г. Обяснява се и приемането на антисемитския, а по същество – античовешки – Закон за защита на нацията (ЗЗН) през 1940 г. и т.н., и др.п.
Сетне авторите се спират на по-сериозните текстове от ЗЗН, като ги слагат и в контекста на противоречието им с Търновската Конституция, която е на практика суспендирана от царя след 1934 г.
Споменавайки за навлизането на българските войски в “новите територии” и високия имидж на царя като “Обединител”, Маркус и Левиев-Сойер не пропускат да отбележат, че всички лица, с изключение на евреите (подчертано от мен, В.М.), получават българско поданство.

Всъщност, погубването на евреите в България не започва с депортацията и авторите посочват потъването на кораба “Салвадор” през декември 1940 г. като една от големите трагедии за еврейската общност. И на този случай е посветена една част от тази глава.

Особено интересно и с многобройни факти е описана обществената реакция за спиране на депортацията, в която са преплетени героичните и трагични действия на водачите на Българската православна църква, на хора като Димитър Пешев, като секретарката на шефа на Комисарството по еврейските въпроси Лиляна Паница, на граждани от Кюстендил и т.н. Авторите подчертават, че именно БПЦ е издигнала най-отчетливо глас срещу ЗЗН и дискриминацията на българските евреи.  В разказа им се срещат и подробни цитати от антисемитското изказване на царя пред Св. Синод, описано в протоколите от заседанията на Синода. Ролята на софийския владика Стефан и пловдивския Кирил е също така добре описана, както и трудовите лагери за евреите, създадени от царското пронацистко управление.

Специална част в тази глава е посветена и на въпроса за ролята на цар Борис III за началото и спирането на депортацията. Авторите коректно споменават за наличието днес на два спорещи лагера, разделени според това какво мислят за ролята на царя за депортацията и спирането ѝ. Не са спестили нищо от историята, споровете и критиките, както, разбира се, и от основните факти.

Като цяло главата е добре и балансирано написана. Авторите, които са и журналисти по професия, не взимат страна в споровете, а само предлагат на вниманието на читателите обективните факти и ги оставят сами да си направят изводите.  Това, впрочем се и очаква от популярна книга, която няма претенции да бъде история или енциклопедия. Има 2-3 дребни грешки – например вместо Пантев пише Фантев, а превратът от 1934 г. е записан като случил се през 1935 г., но такива дребни грешки не променят духа на главата и смисълът ѝ.

Това е и най-важното – че с този текст чужденците ще получат една сравнително точна и кратка информация за случилото се през 1940-1944 г., ща имат представа за това коя от историческите фигури с какво се е занимавала, за ролята на царя и неговото пронацистко управление.

Историята е предадена увлекателно, чете се на един дъх. Струва си да бъде прочетена тази книга. Къде може да бъде намерена, попитайте на стената на Организацията на евреите в България “Шалом”.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged , | Leave a comment

Който мрази, завижда, злобее или се надсмива, избива тежък провинциален комплекс

Ние, българите, често се надсмиваме над другите народи и държави.

А вие замисляли ли сте се защо е толкова лесно да се критикуват САЩ и ЕС?

Флаговете на САЩ, ЕС и Русия. Източник: Уикимедия

Оставям настрана това, че е безопасно – можете да пробвате, например във Фейсбук или под някоя статия в онлайн издание. Сложете някаква критика, дори и безумна да е, по адрес на Щатите.
След това напишете нещо критично по адрес на Европейския съюз.
Накрая пробвайте с Русия.
Ще видите как никой няма да ви каже “копче” за критиката срещу американците и (западно)европейците. Но за критика срещу Русия… О, ще ви се нахвърлят отгоре така, сякаш сте национален предател или човек, който не обича… България!? 

Най-тъжното е, че нашенци* не разбират, че надсмиването по принцип не е признак на добро възпитание, Независимо дали се надсмиват над народ, държава или съседа си.
По-малко, но все още тъжно е, че нашенци категорично отказват да приеме, че България е част от ЕС. За нашенеца все още има “Брюксел”, който го командва и пренебрежителен и “смел” (кавичките са, защото нищо не го заплашва!) коментар: “Какво знаят те, бе?!”
И най-малко тъжно, но мрачно тъжно, е това, че нашенци все още не могат да приемат, че има около 200 страни и територии, които не са живели, не желаят да живеят и никога не биха живели “по нашенски”.

За нашенци “по-високо от Витоша нема”, няма и по-дълбоко “от Искъро”.
Нашенецът много “добре” знае (или си мисли, че знае, но не му го казвайте, че ще ви се разсърди завинаги!) как живеят “на Запад”.
За нашенеца всички останали народи са по-тъпи, по-млади, по-малко развити. Е, понякога – със “срама” на бай Ганьо, който се оригва или пърди на публично място – може да каже, че българите са не на 1-во, а на 2-ро място по интелект в света.

Разбира се, нашенецът има логично обяснение за пълното разминаване между изключително високото му мнение за неговите собствени способности и плачевното му жизнено равнище, трагичното икономическо състояние на държавата и мястото на България в света.

Виновни са, естествено, Западът и САЩ, които:

а) са го изоставили в лапите на Съветския съюз;
б) не са му дали достатъчно помощи;
в) му крадат златото, което се намира на открито във всички български резки, езера, планини и поля;
г) бандитски приватизираха имущество за 30 милиарда, срещу което България получи само 2. 

Американците не се занимават с такива сложни теории.
Когато те показват патриотизма си, той е подкрепен от твърдата убеденост, че всеки гражданин може да стане такъв, какъвто си иска.
В тяхната култура не се срещат основни за нашенеца понятия – например на американците фразите “уредих се с връзки” или “за Нова година пуснаха бананите” не им говорят нищо.
Американците не се питат: “Колко ти плащат?”, защото знаят, че парите не се дават, а се изработват.
Когато слагат знамето на колите си, го правят не защото футболният им отбор е станал 4-ти на едно световно първенство (преди 21 години), а защото се обединяват около една обща кауза.

Нашенци се обединяват само тогава, когато трябва да каже, че някой известен човек е… българин. Дали ще е Григор Димитров, Соня Йончева, Цветана Пиронкова, Васко Василев или някой друг – няма значение. Важното е да е българин и, разбира се, да няма нищо общо с политиката. Ако има нещо общо, тогава той/тя вече не е повод за гордост. Така, де, нали нашенецът си мисли, че и той може да бъде генерален директор на ЮНЕСКО, например, тогава защо да се гордее с тези постижения? Виж, не всеки може да играе тенис, да пее в операта или да свири на цигулка и да го канят по целия свят на концерти. Макар че сте чували репликите “Е, к’во толкова, бе, тенис – и аз да се хвана да тренирам по цял ден, и аз ще мога да играя срещу Федерер…”

Още една разлика между нашенеца и западняка е, че западният човек си знае мястото и гледа да работи на него така, че да бъде по-добър или най-добър. Не си мисли, че ако се хване с футбол, ще бъде най-добрият футболист в света. Не си мисли, че трябва да стане министър, за “да се оправи”. Всъщност, повечето западняци в положението на нашенеца – работещи, със семейства, знаят, че единствения начин да имат нормален живот, това е да се трудят и да… не мразят.

С омраза никой нищо хубаво не е постигнал. Но нашенецът не само не разбира това, той отказва и да го приеме. За него силно да мрази е по-важно от това силно да обича. Или, по-точно, нашенецът просто обича да мрази, да злобее, да завижда, да злослови. Той е като онези от Коньовица, които казват: ‘Га не бием, не мо’ем зáспим”, само че вместо да бие с юмруци, предпочита да бие със злобни мисли и думи.

Накрая, за да затворим кръга: нашенецът, за разлика от западняка, не обича да се усмихва. Нашенецът не иска да си намери повод за усмивка, разбира се, но дори и като такъв повод има, той пак предпочита да се озъби, вместо да се усмихне. Да се надсмее, вместо да се зарадва.

И така и не разбира, че ако се надсмива, ако мрази, ако злобее и завижда – това са все прояви на тежък провинциален комплекс, който избива особено ясно в социалните медии, където нашенецът действа под закрилата на домашния компютър…

_______
* – Нашенци са хора, които избиват комплекси, за разлика от нормалните българи, които си гледат живота и не се занимават с това да гледат завистливо какво правят другите около тях.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

Ли(ри)чно отклонение

(от стената ми във Фейсбук)

Пишат ми, че някой бил написал нещо срещу мен, обиждал ме, едва ли не.
Уважаеми хора, ще ви призная нещо: не ме интересува особено кой какво пише срещу мен – не съм нито политик, нито шоумен, че да имам нужда от висок рейтинг и съответно да се нагаждам към настроенията на всеки. Ако някой, който ме е блокирал във Фейсбук, е решил да пише нещо зад гърба ми, това говори повече за него, отколкото за мен.
Това, че има хора, които се ядосват, ако някой не е съгласен 100% от времето със 100% от техните изказвания… Има такива хора, с такъв проблем. Но това е техен, а не наш проблем.
Прекарвам част от времето си в социалните мрежи е, за да споделям, но и за да черпя информация. И обратното.
И в двата случая обаче гледам информацията да е положителна, да е интересна, полезна.
На някои хора това не им се харесва. Не им харесва и че не избирам лагерите, към които те принадлежат, че не виждам света като непрекъсната барикада, в която ако не съм с тях, значи съм срещу тях. Такова черно-бяло виждане за живота не ми е присъщо – и това е също факт, който някои хора не искат и не могат да разберат.
Пиша това лично/лирично отклонение, защото получавам на лични съобщения, с които просто не ми се занимава. Моля, ако видите някой да пише нещо по мой адрес, не ми го казвайте, а му/ѝ напомнете, че още преди 16-17 години съм дал този отговор на въпроса как си представям следващите 10 години:
“Божа работа е какво ще стане. Но каквото и да стане едно е сигурно – “ще има пак звезди. И кучета ще има, лаещи къмто звездите”. Не държа да съм звезда, но много ми се иска никога да не ми се налага да се превръщам в куче. Кучета имаме достатъчно около нас, те непрекъснато ни напомнят, че са тук.”
Казаното е публикувано в книгата “Първите в Интернет”, можете да го прочетете тук

Да са живи и здрави всички хора, които злословят, завиждат и злобеят. Рано или късно ще разберат, че с омраза нищо хубаво и дълготрайно не могат да постигнат, а лошото е само временно.

На снимката – показвам на Винт Сърф* и на шефа на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения Пламен Вачков** изложба в сградата на ДАИТС. Усмихнат съм, както винаги 🙂

__________
* – Винт Сърф
** – Пламен Вачков

Posted in Bulgaria, Facebook, на български, общество | Leave a comment

Фейсбук или как читателите станаха писатели, но не съвсем

Фейсбук от форма на комуникация се превръща в обсебване и графомания. Снимка: ДПА

Американският писател футурист Алвин Тофлър обяснява масовата култура като вече отиваща си – явление, което предстои да прерасне в една масова индивидуализация. За Тофлър основна характеристика на потреблението спира да е масовостта, а индивидуалният избор и потребление – включително на културни продукти. Според тази концепция масовата култура е етап и същевременно преход към една култура на “фрагментаризация” – на вкусовете, на избора на литература, начин на живот и др. Фейсбук предлага и двете – масови и индивидуални концепции и прочити. Ако двете визии – за масовата култура и за фрагментаризацията не могат да бъдат напълно отнесени към реалната ситуация днес, вероятно и двете съществуват като процеси и въздействат върху човека в зависимост от неговия собствен избор и културни интереси. Да, всичко е въпрос на съзнателен или несъзнателен избор. За новите поколения Фейсбук дори е вече старомоден – те масово ползват мрежи като Instragram и други. Всичко е толкова динамично, че утре този текст вече ще е старомоден, но днес…

Съвременните медии, читател и автор

Според медийния анализатор Роджър Фидлър, като печатна медия вестникът е трудно да бъде ориентиран към личността, но за съвременните медии това ще става все по-лесно. “Обратната връзка” – общуването между автор и читател вече е едновременна връзка. Участието на човека в съдържанието на медията се дължи на новите технологии, включително мощната дигитализация. Вече е факт един тайфун в словесната атомна електроцентрала на човечеството.

Масовата култура може да бъде приета и като начален етап в културния живот на личността. Ако човек първо стъпва на плочата на разпространявани масови културни кодове, след известен период той често сам си избира културен модел. Фрагментаризацията също е масово явление. И медиите играят роля в този процес.
Mасовата култура може да изиграе положителна роля при ориентиране в съществуващи социални модели и избирането на някои от тях, при индивидуализацията тези модели се подчертават. Личността избира определени продукти, определено поведение или демонстрира принадлежност към определена субкултура и така индивидуално участва в контекста на културата. Така са се оформили множество читателски общности – на научно-фатастична литературата; фентъзи и др.

Закачка от Интернет

В общества като френското или английското човек може да заяви себе си дори като бъде читател на определен вестник, макар че с навлизането на интернет тази тенденция избледнява. Фейсбук групите и т. нар. лайкове (тази отблъскваща, но „жива“ дума) все още  нямат чак такава роля, но са нещо подобно. Факт е обаче, че във Фейсбук или Туъитър и т. н., идентичност безспорно се гради чрез т.нар. постове (друга очарователна дума).

Субкултурата все пак не може да съществува без досег с масовата култура. Без “трамплин” човек няма как да се оттласне от масовата култура и да огради от нея онази зона, в която иска да разположи себе си. Субкултурата на практика е “парче”, културен резен от масовата култура, който в своята микроскопичност е по-близък до личността от целия поток и в някои случаи за личността е по-лесно и комфортно да изгради своя идентичност.

Фрагментаризацията не може да бъде начален етап – необходимо е първо човек да се ориентира в съществуващия културен контекст и да извлече порядък от това, което първоначално може да изглежда като хаос. Необходимо е да бъде първо „читател“, след което и – автор.

Творчеството и участието. Фейсбук, Туитър и т. н.

Обратно на по-ранните схващания за масовата култура, в които човекът е определен като пасивен реципиент на културните съдържания, както пише Роджър Фидлър, масовите медии днес позволяват интерактивност, т. е. активното участие на зрителя в медийното съдържание. Мозес Наим, редактор на „Foreign Policy“, още преди години предвижда, че масовите мултимедийни сайтове като youtube.com се базират на участието и творчеството на отделния човек. Наим описва тези сайтове като нова медия, изградена от хората от едно огромно множество на глобално равнище.
Поради невъзможността телевизионната камера да обхваща много зони от реалността, обикновеният човек поема отразяването на реалността. Поради способите като камера, монтаж и избор на времето и пространството той твори и интерпретира тази реалност.

Фейсбук се превърна в тази платформа, в която читатели и автори непрекъснато разменят ролите си. Това е мястото, където можеш да твориш неограничено – разбира се, говорим за количество, а не за качество. Тук словото става много бързо конвертируемо – за отрицателно време една фраза на някого може да ангажира голяма част от мини общността на някого или от едно виртуално общество. Неминуемо, за добро или зло, все повече неологизми ще се раждат във Фейсбук. Механизмът на раждането на нови нарицателни или неологизми впрочем представлява силен интерес за изследователите. Обикновено някой го сътворява, но много често този някой бива забравен.

Чрез Фейсбук шансът на всеки да участва в потока от информация се увеличава. Участвайки, човек увеличава шанса си да бъде чут и забелязан.
Философът Валтер Бенямин още преди близо век отбелязва предпоставката, че: “Векове наред в писмеността нещата са стояли така, че на един малък брой пишещи са се падали хиляди пъти повече четящи”, и обяснява промяната: ”Към края на миналия век (XIX век – бел. ред.) в това положение настъпва промяна. С нарастващото разпространение на пресата, която поставя на разположение на читателите все нови политически, религиозни, научни, професионални и местни печатни органи, все по-голяма част от читателите – отначало случайно – попадат сред пишещите“.

Той добавя и следното: „…Започва се с това, че всекидневната преса открива за тях рубриката „Писма на читателите”, и днес положението е такова, че едва ли има европеец, участник в трудовия процес, които по принцип да не намери възможност да публикува някъде резултата от своя трудов опит, някое оплакване, репортаж или подобно. С това отликата между автор и публика е на път да загуби своя принципен характер“.

Философът Едгар Морен пише в своята книга „Духът на времето”, че творчеството, оригиналността, мисълта и масовата култура могат да се наблюдават интегрирани, защото отделния човек има нужда от оригинален продукт, за да го купи. Много културни факти навлизат в общественото пространство благодарение на масовото им разпространение. Поради трайното настаняване на масовата култура или поне на една култура, която се разпространява чрез масовите комуникации, днес е невъзможно тя да се отрича тотално. Това е и Фейсбук днес – книга за оплаквания, похвали. Изповедалня. Преизподня.

Бъдещето

Масовата култура не ражда като краен резултат човекът-маса – за момента тази опасност е редуцирана. Същото можем да кажем и за Фейсбук. Поради индивидуалното съзнание на човека, дори и ако налице е един единствен поток от информация, има разнообразни ефекти сред количеството хора, приели съответния код на масовата култура.

Според биологията, ембрионалното развитие на човешкия зародиш дава представа за цялостната му исторически-биологична еволюция. Съществуването и развитието на днешния човек като културно същество също може да бъде образно оприличено на етапите на масовата култура. Днес човек се адаптира към масовата култура и в началото дори е обезличен от нея – както е било исторически при появата на масовата култура. На този етап той е по-скоро пасивен, отколкото избирателен „приемник” на културните кодове. Впоследствие той започва да се адаптира към масовата култура, но и да подхожда аналитично към нея, като усвоява универсални ценности, анализира я и я преработва. Същият етап е налице при по-късното развитие на масовата култура, когато тя генерира цивилизационни модели – на киното и телевизията, и е носител на универсални ценности, както пише Едгар Морен. Накрая, както масовата култура прераства в масова култура на индивидуализацията, то и на индивидуално ниво човекът в един момент стига до пресяване на културни масови модели и индивидуализирането им. В такъв случай, надежда има.

Читателите и пишещите ще останат, макар че безспорно – твърде често ще си разменят мястото. Но – авторът на фрагменти не е еквивалентен на човека на словото. Пишещият не е еквивалентен на писателя. И четящият все още не е читател. Как ще се разпределят тези роли в училищната пиеса, наречена съвремие?…

Posted in Facebook, на български | Leave a comment

Пловдивски евреи не са съгласни с неточното представяне на историята

Препечатано от “Маргиналия“. И до мен достигна информация за това, че експозицията-еднодневка, за която стана дума в откритото писмо, се опитва да намери други градове из страната, в които да се изложи. За съжаление не знам кои са конкретните лица, стоящи зад нея, за да ги посоча, защото излагането е и тяхно. Все повече хора знаят все повече за историята на България по време на антидемократичното управление на цар Борис III след 19-и май 1934 г., защото отмина времето, в което отричайки комунизма, автоматично се приемаше, че преди това античовешко управление е имало друго, което е било човешко, демократично. Хората вече знаят, че и преди 9-и септември са убивани българи, депортирани са 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония, а останалите са били на практика сваляни от влаковете, на които властите са ги натоварили за откарване в Треблинка. (б.м. – Вени Марковски)

 

След скандалните думи на вицепремиера Валери Симеонов, противоречивата изложба е още повече нежелана от еврейската общност в Пловдив

Валери Симеонов пред тв. Скат (снимка: YouTube)

Въпреки протеста на правозащитници, историци общественици, с който те изразиха негодуванието си срещу подготвяната за 8 май изложба, подменяща историческата истина, тя все пак бе открита с приветствие от вицепремиера Валери Симеонов в присъствието на зам.-министър Румен Димитров от квотата на „Обединените патриоти“. Националистът Симеонов е поздравил  кураторите с думите „ „Колкото и да се прикрива и премълчава този факт, това спасяване (на българските евреи – бел. “Маргиналия”) е станало възможно единствено с категоричната позиция на българското правителство и на царя на България – Борис III“, цитира думите му Агенция Фокус.

Телевизия “Скат” излъчи по-различна позиция на лидера на Националния фронт за спасение на България, част от „Обединени патриоти“и коалиционен партньор на ГЕРБ. В интервюто Валери Симеонов казва:

“Просто да отдам дължимата почит на всички тези българи, които голяма част от тях след 9 септември са били избити. За съжаление, за съжаление не малка част от тях са потърпевши точно от действия на евреите, които са влезли в управлението на комунистическа България след това.”

Организаторите на изложбата „Страната на спасените евреи“ имат намерение да организират представяне на експозицията в Пловдив. Пред “Маргиналия”  Светозар Калев, председател на  местната организация на „Шалом“ открито изрази нежеланието си да станат домакини на изложба с  „документи“ тенденциозно представящи мъчителните събития, свързани с преследване и депортиране на евреи през Втората световна война.

Еврейската общност в града на Тепетата е с повишена травматична чувствителност по темата за държавния антисемитизъм през периода 1940-1944 година и преживяното от родителите им по време на пронацисткото правителство на Богдан Филов.
Принос за неизлекуваната травма има и областният бюлетин Trafficnews.bg. От 2016 година Росен Димитров и Станислав  Станев от Пловдивската адвокатска колегия поддържат рубрика в сайта, посветена на „много значими личности и събития от българската история“, като легионера Иван Дочев, прононсиран фашист и водач на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Адвокат Станев представлява в Софийски районен съд Дянко Марков, бивш депутат от Демократичен форум, партия – правоприемник на Българските национални легиони, в делото му срещу журналист от “Маргиналия” и определението по негов адрес „антисемит“.

 

 

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged | Leave a comment

Страхотната новина е фалшива, но ако няма кой да кликва върху нея, тя нямаше да се появи!

Поводът за това заглавие е снимката, която видях в един набързо спретнат блог с цел да привлича повече хора, които да кликнат върху рекламите:

Уважаеми хора!
Моля ви, мислете, когато видите подобни заглавия – мислете не само за печалбарите, които не се притесняват да правят търговия с трагедията на хората, но и за това, че като кликвате върху подобни текстове, вие ги насърчавате да се възпроизвеждат. Ако нямаше наивни и доверчиви хора, които генерират посещения, нямаше да има и програми, които да създават такива сайтове.

Казвам програми, защото текстът не изглежда да е писан от българи, а и нищо чудно да е автоматично генериран въз основа на алгоритми, които предвиждат какви заглавия биха привлекли повече посетители.

А че става дума за реклами, си личи още по под-заглавието. Никой нормален потребител не бива да кликва върху подобна “сензация”. Новината е фалшива.

Това ми напомня, че в едно наше онлайн издание казваха, че няма да модерират коментарите, защото така имали по-голяма посещаемост.
Нещата са свързани, но в основата на всичко стоим ние – Интернет-потребителите, които кликваме върху препратки, споделяме текстове, снимки и видео.

Ако бъдем по-внимателни в това, което правим онлайн, ще си спестим много проблеми, при това не само наши, но и на нашите онлайн приятели…

Posted in Bulgaria, Facebook, fake news - фалшиви новини | Leave a comment