Tsar Boris III knew what would happen to the deported Jews

Deportation of the Jews from Macedonia (1943)

A number of articles have been published recently in some Bulgarian news, – or better, “news” — outlets, pretending that their authors will present the history of the participation of Bulgaria in the Holocaust “in a new way”. Some of them claim that the Bulgarian government was showing great care about the property of the deported (by that same government!) Jews from Thrace, Macedonia and Pirot. The defenders of the tsar’s pro-Nazi regime claim that the property was described with details, and that the names of the owners were written against each item. The conclusion, to which the authors of these articles, are trying to drive us to, is that the government didn’t know that the Jews were sent to Treblinka to be massacred, and that it took good care for the confiscated property. In their desire to read the history in a “new” way, these authors also justify the actions of the Commissariat for the Jewish Affairs.**

Council of Ministers Decree # 126 from 1943 for Jews’ property expropriation by the state

The readers can understand easily the obvious absurdity of this reading “in a new way”, if they see what article 8 of the agreement  for the deportation of the Jews from the occupied by Bulgaria territories, says. This agreement is known as the Belev – Dannecker Agreement, and here’s the text of the article in question:

8. In any case, the Bulgarian government will not ask for the return of the evicted Jews.

Read it again: “8. In any case, the Bulgarian government will not want the return of the evicted Jews.”

In the case against Adolf Eichmann, on 14 July 1961, he was asked why this condition was set. Eichmann replied that this clause was included upon an order “from his superiors” and that the “concern” to include it was caused by a previous case with another country where difficulties arose. The prosecutor again insisted that he should receive an explanation for the existence of article 8 in this document. Eichmann tried to avoid answering, but under the pressure of additional questions admitted:

“… This point cannot have any other explanation except that the responsible factors in the Reich have made efforts that for any Jew deported from any country, in this case Bulgaria, not to return them, so that they cannot tell what they have experienced and saw. This is the answer I can give (to your question) … “ (translation from German: Milen Radev, at the author’s request)

In other words, not only was the Bulgarian government aware that these Jews would not return, but it explicitly agreed with this.

Tzvetan Todorov book p. 92 – Charles Redard report

This is just one of the evidence, proving clearly and categorically that it goes without saying that there is no argument that the Bulgarians were not aware about the destiny of the deported people. You can also see another evidence, from a report Charles Redard, Swiss chargé d’affaires in 1943 in Sofia; a screenshot from Tzvetan Todorov’s book The Fragility of Goodness speaks for itself (left).

Tsar Boris III, Primer-Minister Filov and all other participants in the organization and the implementation of the deportation (and these include dozens at the management level!) were fully aware of what would happen to the 11 343 summoned for deportation people. Their property was auctioned, because the Bulgarian government knew the deported Jews would not return. The Bulgarian rulers handed over 11 343 peaceful people.

The deportation of civilian population during times of war is a war crime and a crime against humanity.

Eichmann was convicted and sentenced to death for committing war crimes and crimes against humanity.

Today in Bulgaria there are people, who request that the war criminal*** tsar Boris III should be awarded with the highest Bulgarian order – Stara Planina, and the names of other war criminals, like the Prime Minister Bogdan Filov, the Minister of Interior Petar Gabrovski, and other members of the cabinet are listed on the monument dedicated to the victims of the communist regime, in front of the National Palace of Culture in Sofia.

In order not to doubt what kind of feelings King Boris III had towards the Jews, it is good to know what he said on April 15, 1943 during his and PM Filov meeting with St. Synod of the Bulgarian Orthodox Church:

“…I will begin with a few words on the first problem treated in that letter, that of the Jews.
And His Majesty began with these ‘few words’ which lasted more than a half-hour… He emphasized, in his speech, the enormous harm inflicted on humanity for centuries by the profiteering spirit of the Jews. This spirit has created hatred, loss of faith, moral degeneracy, and treason among men everywhere. This spirit of profiteering and negation has created and sill creates discontent, quarrels, conflicts, wars, and calamities among peoples and societies. The present global cataclysm is in large measure the fruit of this profiteering spirit…”
(Quote from The Fragility of Goodness by Tzvetan Todorov, Princeton University Press, pp 102-103)

Of course, these words are the end of a process that began more than three years ago when the anti -Semitic legislation was published, with the tsar’s signature.

The tsar knew what would happen to the Jews, and there was no doubt that both he and the state wanted it – that is why they sold their property: they knew that the Jews will not return, i.e. they were sent to certain death.


Map from Yad Vashem (photo: Milen Radev)

Map from Yad Vashem (photo: Milen Radev)

If someone tries to explain the role of Bulgaria in the Holocaust only by pointing out the halt of the deportation from the pre-war territories of Bulgaria, which resulted in rescue of about 48,000 Jews, it is important to point out that the deportation was temporarily stopped by the interior minister, upon pressure from members of the Parliament, the leadership of the Bulgarian Orthodox Church and other prominent figure. But the tsar and his cabinet are responsible for the start of the deportation, which brought 11 343 people to Treblinka. The facts are crystal clear: deportation of civilians during times of war is a war crime and also a crime against humanity, regardless whether the deported people were Bulgarian subjects or not, and regardless whether they were deported from Bulgarian or occupied territory. Actually, even if all the deported Jews would have survived the war (only 12 of them did, as per Tzvetanov, p. 9), the crime by the Bulgarian authorities would still have been a crime.

* – “The Bulgarian authorities, however, find an even better solution – to each item they hooked a label with the name of the owner and during the sale the amount is duly entered against the respective name. Then the money from the sale would be paid to the owners’ accounts. It is natural that no one would put so much efforts  if they would not assume that these people would be back one day.”  (D. Gortcheva, Tsar Boris III and the unique saving of the Jews in Bulgaria, Liternet)
** – “Even during the so-called People’s Court, it was indisputably proven that the employees of the Commission for Jewish Affairs did not benefit at the expense of the interned [this word is used, instead of the correct “deported ” ] Jews and everything to the last penny was submitted to the relevant accounts. ” (Ibid)
*** – Anyone who has committed a war crime is a war criminal. This also applies to people who have died before they get a trial. The tsar defenders say that he was never convicted, but under the same argument, Hitler, was also never convicted, yet nobody denies he was a war criminal.
Posted in Bulgaria, in English, история | Tagged , , , , | Leave a comment

Action Plan or Revisionism of the History of Bulgaria?

National Action Plan (in Bulgarian), screen shot from the draft document

The Bulgarian government is organizing a meeting on May 12, 2023 to discuss a document with the title


The document is misleading right from the title, as it diverts from the actual European plan on that subject.

This is not the first discussion of the National Action Plan (NAP). Another discussion took place in January this year. We will come back to that January meeting, but here’s a key point: Shalom, the organization of the Jews in Bulgaria, did not participate there, because they understood the absurdity of the document and didn’t want to legitimize it. You may understand further why, after reading the brief analysis of the NAP, provided below.

The title of the NAP is misleading: the second paragraph on p. 3 states,

The national plan complements the Bulgarian specificity in the European strategy for combating anti-Semitism and promoting the Jewish way of life from 2021.”

The European strategy is for “promoting the Jewish way of life“, and not “to preserve [the] Jewish heritage”, as the Bulgarian document title says.

Further, in the same second paragraph, last sentence, the NAP states,

The national plan also fulfills one of the national commitments made during the 2021 International High-Level Forum in Malmö, dedicated to the commemoration of the victims of the Holocaust (bold text by me, V.M.) and the fight against anti-Semitism.” 

But the Forum in Malmö, also agreed to:

Address rising Holocaust denial and distortion as a virulent form of contemporary antisemitism together with UNESCO by developing resources and trainings to support policymakers, civil servants, journalists and stakeholders from the field of education”

This did not happen in the NAP. Anyone reading the current article, will be able to understand what interpretation the NAP gives to this particular pledge. And it doesn’t commemorate the victims, regardless of the commitment, made in 2021.

On p. 4 the NAP states,

Bulgaria follows a consistent policy of public condemnation of the expression of anti-Semitism, identified on the basis of the working definition of the  International Holocaust Remembrance Alliance (IHRA) and the 11 examples of modern anti-Semitism specified therein.”

This sounds good, except that the “public condemnation” the NAP talks about is never followed by concrete actions – the Bulgarian prosecution is unwilling to press charges against hate crime, praise of Nazism or distortion of the Holocaust, regardless of the fact that there are provisions in the Penal Code punishing such crimes.

The NAP continues (p.4):

Bulgarian Jews are an integral part of Bulgarian society historically and in modern times.”

This would have been correct, should the NAP have included “fostering of Jewish life”, instead of focusing on the heritage only. This statement is in direct contradiction with the title of the draft document, which talks only about Jewish heritage, and not about fostering Jewish life (which is the European plan). Any objective reader will notice this contradiction. And if they continue reading, they will find more contradictions.

What follows further (last paragraph on p.4 and following paragraphs on p. 5), is an enormous revision of the history (or, to be more precise: a whitewashing!) of the participation of the kingdom of Bulgaria in World War II, starting with,

At the beginning of the Second World War, Bulgarian Jews numbered about 48,000, with greater presence in the trade, legal and medical professions. Despite the anti-Semitic legislation adopted under external influence, the Bulgarian society and state never adopted the ideas of anti-Semitism and the lives of all Bulgarian Jews were preserved during the Second World War.”

National Action Plan (in Bulgarian), screen shot from the draft document

The NAP claims that the antisemitic legislation has been adopted “under external influence”.

This is a distortion of the facts.

The laws are passed in 1940, as part of the general antisemitic policy of the government of tsar Boris III, headed by the primer-minister Bogdan Filov. While it could be said that the Bulgarian society didn’t widely adopt antisemitism (something, which became clearer with concrete examples by concrete people, who opposed the continuation of the deportation of the rest of the Bulgarian Jews in 1943), the same is not true for the Bulgarian state, the Bulgarian government and tsar Boris III. Further, it is not true that the lives of all Bulgarian Jews were preserved (which is shown further below).

The NAP continues,

Although during World War II Bulgaria was forced to abandon its policy of neutrality and introduce anti-Jewish legislation, anti-Semitism was never widely popular among the Bulgarian society.”

This is not factually correct. The kingdom of Bulgaria was not forced to abandon its policy of neutrality and introduce antisemitic legislation. The facts are that the kingdom first introduced the antisemitic legislation in 1940 (the law was signed by tsar Boris and published in the official State Gazette in January 1941), and only then it joined the Hitler’s alliance, on March 1, 1941. As for the “sympathy” towards antisemitism, one needs to understand that the antisemitic laws and regulations were the law of the land, and everyone complied with it. They were not laws that were passed under some (unmentioned) external force. The kingdom was neutral, and chose to pass the first law, the Law for Protection of the Nation, and not the other way around. Antisemitic legislation laws and regulations were passed regularly between 1940 and 1943.

Further, NAP states,

“…not a single Bulgarian Jew was deported to the Nazi death camps or killed in Bulgaria because of his religion or ethnicity.

This is not factually correct. All Bulgarian Jews, who happened to be within the borders of the European countries, occupied by Germany after September 1, 1939, were abandoned by the Bulgarian government, and sent to the concentration camps. The kingdom only requested that Germany would provide the names of the arrested Bulgarian Jews, so that the state can “take care” of their property.
Importantly, there are Jews in Bulgaria, who were prosecuted and/or killed – and these are not only the antifascist guerilla fighters, but also businessmen like Leon and Raphael Arie, as well as people, who died in the labor camps, where almost all male Jews were sent to after 1943.

NAP also claims that (p.5),

Along with this, the fact should not be overlooked that in the territories of Greece and Yugoslavia occupied by the German army, the appointed Bulgarian administration assisted in the collection of the local Jews from their homes and handed them over to the German wartime authorities, who deported them to the occupied by them Poland.

This is so wrong, on so many levels, that it’s amazing how such a text ever was written, and who gave the instructions for this distortion of the history and the role of the kingdom in the Holocaust!? Any objective reader would also notice that the NAP does not express any sorrow or any mentioning or commemoration of the memory of the innocent civilians, who were deported by the Bulgarian authorities and killed by the Nazis in Treblinka. The facts speaks for themselves:

Map from Yad Vashem (photo: Milen Radev)

Map from Yad Vashem (photo: Milen Radev), there were 60,500 Jews in Bulgaria, and 11370 were killed

  • In 1943 the mentioned territories were not occupied by the German army; as a matter of fact since April 1941 they have been occupied by the Bulgarian army, which two units were named – not joking – “occupation corps“. There was, of course, Bulgarian administration at all levels: the teachers were teaching the children, based on Bulgarian textbooks; newborn babies were given birth certificates by the Bulgarian Orthodox Church; the Bulgarian government was investing money in building infrastructure; the Jews were the only people in these territories, who were not given Bulgarian citizenship as the Bulgarian antisemitic laws did not allow that; etc., etc.
  • The “appointed Bulgarian administration” was assigned to their functions by the Bulgarian government; it was a fully functional administration with the same rights and responsibilities as the administration in any other part of the country.
  • The administration did not “assist” in the “collection of the local Jews“, but actually organized and executed the “collection” and deportation of all the Jews from the occupied territories.
  • The administration did not “hand them over” to the “German wartime authorities” – a statement so weirdly written that it sounds as if there were such authorities somewhere in Skopje, Kavala or Pirot. The fact is that the Jews were first sent to temporary concentration camps, built and managed by the Bulgarian authorities, and then by boat and trains (provided by the Bulgarian government) were sent further west, where the Germans took them, and further sent them to Treblinka.

The NAP ends this paragraph,

Unfortunately, despite assurances that they would be resettled and put to work, almost all Jews were murdered by the Nazis in the Treblinka and Auschwitz camps.

The Bulgarian government knew where the deported Jews are being sent (Prime-Minister Filov was warned in a conversation with the head of the Switzerland Embassy in Sofia that they are going to be executed; the government has agreed that it will not ask Germany to receive any of the deported Jews back, etc., etc.). Plus, then pro-Nazi government did not put any feelings in the deportation – they were desperate to deport them as quickly as and as many as possible. There are many historical books, explaining in details the history of that period, written** by respected historians and researchers, and there are reports – e.g. this one by the US State Department, providing the minimum required factual information. Finally, the Bulgarian President Georgi Parvanov has recognized the responsibility of the Bulgarian state for the deportation of the 11,343 Jews. His statement, combined with the recent attempts to present the role of tsar Boris and his prime-minister Filov in a positive way, as “saviors”, lead us to the conclusion that this is an attempt to revise the history of Bulgaria during World War II, and the draft NAP is just another step in that direction.
Deportation of civilians during times of war is a war crime and crime against humanity, as art. 6 of the Charter of the International Military Tribunal says.
To preemptively address some of the usual attempts to explain the deportation, let’s remind ourselves that:
1. The deportation is a crime regardless of whether Bulgarians, foreign nationals or people without any nationality are deported. The Jews in the occupied territories were not given Bulgarian citizenship; they were the only ones, who didn’t get it.
2. The deportation is a crime regardless of whether it was committed from the “old” borders of the Kingdom of Bulgaria or from the occupied (“joined”, “united”, “administered”) territories.
3. The deportation is a crime, no matter what the fate of the deported people would be – even if all of them had survived, this would not have turned the Bulgarian perpetrators into innocent people.
4. The deportation is a crime, regardless of whether tsar Boris III and Filov knew what the fate of the deportees would be.

The purpose of this article is not to go into details about the participation of the kingdom of Bulgaria in the Holocaust; this is well covered in the quoted literature.**

The NAP continues (p.7),

As of 2020, thanks to the consistent efforts of the Bulgarian state institutions, the xenophobic and neo-Nazi torchlight procession “Lukov March” was stopped.

This is misleading. While the mayor of Sofia, who is responsible for coordinating such public gathering, has expressed her disagreement with the night procession, the organizers have successfully challenged her disagreement in the Bulgarian courts. Neonazis from around Europe come year after year in Sofia, and participate in the procession, regardless of the public statements. The government never suggested any changes to the law, allowing such neonazi mob gathering to take place.

Then the NAP describes all the texts in the Bulgarian Penal Code, which deal with hate crimes, crimes with racist of xenophobic motives, crimes for spreading fascist or other non-democratic ideology, as well as crimes against “the justification, denial or gross belittling of a committed crime against peace and humanity.” It is important to again remind ourselves that since the deportation of peaceful population during war times is a crime against peace and against humanity, anyone, who tries to distort or revise the history of the participation of the kingdom of Bulgaria in the Holocaust, could be punishable under the texts of art. 419a* of the Penal Code. The Bulgarian prosecution has never***  pressed charges against anyone under these texts, and has never achieved any sentence under the text of art. 419a.

Recognizing the disparity and the lack of desire to take the responsibility for the deportation of the Jew, today’s Bulgarian government has created a website, with the plain name “Jewish Heritage“, as if again to avoid the need to show alignment with the European plans for fostering Jewish life.

The NAP states also that,

In January 2023, a public discussion of the draft national plan was organized.

What is missing from this information is a key fact: that Shalom – the Organization of the Jews in Bulgaria, refused to participate in the “public discussion”, thus providing perhaps the best verdict of the draft text. The draft from January does not differ much in the parts we have covered in this article.

There are so many errors in the draft text of the NAP, that the author is skeptical that the next public discussion on May 12, will be able to provide any substantive improvements.

The NAP should:

  • Not serve as a governmentally approved tool to revise the history of Bulgaria during World War II.
  • Be rewritten to reflect the fact that thousands of Jews are being born, study, work and live in Bulgaria. Today.
  • Focus on fostering Jewish life, while preserving the Jewish heritage.
  • Reflect the obligations Bulgaria undertook, when it was accepted as a member of IHRA.
  • Follow the text on the cover page of the country’s web presence at IHRA website: “Accession as a full member is not the end of the road but just another starting point. We still need – as a society and state – to come to terms with the events during the Holocaust that are now still seen by many as uncomfortable. Nations and societies that have successfully dealt with the past can face the present and the future with confidence and self-esteem.”

International Holocaust Remembrance Alliance – Bulgaria’s webpage (source, 17 April 2023)

The draft NAP could be downloaded here (PDF in Bulgarian).
But if I were you, I wouldn’t waste the time to read it, instead perhaps best is to email the Ministry of Foreign Affairs, which is the governmental body, responsible for the draft. There are several email addresses to use: priemna@mfa.bg (to send it to the minister) and info@mfa.bg (to send it to the PR/media folks at the Ministry). There are enough facts in this article, which can help you send a letter.

* – Art. 419a. (New – SG No. 33 of 2011, in force from 27.05.2011) (1) Whoever in any way justifies, denies or grossly belittles a committed crime against peace and humanity and thereby creates a danger of use violence or create hatred against individuals or groups of people united by race, skin color, religion, origin, national or ethnic affiliation, shall be punished by imprisonment from one to five years. (2) Whoever incites another to commit a crime under para. 1, is punishable by imprisonment for up to one year.
** – The author has also used information from these books, namely the two volumes by Roumen Avramov and Nadia Danova; Legal Aspects of the State Anti – Jewish Politics in the Kingdome of Bulgaria (1940-1944) by Zdravka Krusteva, Lea Cohen, as well as from other respected sources.
*** – The author is not aware of any such successful case; if the reader has information about such a case, please, leave a comment below.
Posted in in English, Евреи в България, история | Leave a comment

Цар Борис III е знаел какво ще се случи с депортираните евреи

Депортация на евреи от Скопие, извършвана от българските власти (1943 г.)

В редица статии, опитващи се да прочетат по “нов начин” историята на България, се твърди, че царското правителство се е отнасяло изключително внимателно към отнетото имущество на депортираните евреи. Защитниците на царския режим твърдят, че то било описвано подробно, като срещу всеки отнет предмет било  написано името на собственика му.* Изводът, до който трябва да стигнат читателите, се подразбира: че едва ли не царят и кабинетът на Филов не са знаели, че депортираните ще бъдат убити и правителството е полагало грижата на добър стопанин към отнетото имущество. В желанието си да прочетат историята по “нов” начин, тези автори стигат и до оправдаване действията на Комисарството по еврейските въпроси.**

Няма да обиждам интелекта на читателя, за да показвам очевидната абсурдност на този “нов прочит”, но ще цитирам какво пише в т. 8 на споразумението за депортацията на евреите, известно и като споразумението “Белев-Денекер”:

8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи.

Прочетете го отново: “8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи.”

При разпита на Адолф Айхман в съда, на 14-и юли 1961 г. той е попитан защо е поставено това условие, че българското правителство е съгласно да не настоява за връщането им. Айхман отговаря, че тази клауза е включена по обща заповед “от горе” и че тази “загриженост” е причинена от предишен случай с друга страна, в която били “възникнали трудности”. Прокурорът отново настоява да получи обяснение за наличието на т. 8 в този документ. Айхман се опитва да се измъкне от отговора, но под натиска на допълнителни въпроси признава:

“…тази точка не може да има друго обяснение, освен, че отговорните фактори в Райха са полагали усилия, щото за нито един евреин, депортиран от някоя страна, в случая България, да не се допусне завръщането му, така че той да не може да разкаже това, което е преживял и видял. Това е отговорът, който мога да дам (на Вашия въпрос)…” (превод от немски: Милен Радев, по молба на автора – б.м., В.М.)

Т.е. не само, че българското правителство е било наясно, че тези евреи няма да се върнат, но то изрично се е съгласило с това:

“8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи.”

Това е само едно от доказателствата, доказващи ясно и категорично, че и дума не може да става за някакво незнание от страна на българските власти за съдбата на депортираното мирно население.
Царят, Филов и всички останали участници в организацията и реализацията на депортацията (а това са десетки хора на управленско ниво!) са били напълно наясно какво ще се случи с тези 11 343 души. И са продали имуществото им, защото са знаели, че те няма да се върнат. Българските управляващи са продали и предали мирното население.

Депортацията на мирно население по време на война е военно престъпление и престъпление срещу човечеството.
Айхман е признат за виновен и осъден на смърт чрез обесване за извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

В днешна България има хора, които искат военнопрестъпникът*** цар Борис III да получи орден “Стара планина”, а имената на Богдан Филов, Петър Габровски и др. членове на правителството са изписани на паметника на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

За да няма съмнения какво е изпитвал цар Борис III към евреите, е добре да се знае какво казва той на 15.04.1943 г. по време на негова и на Филов среща със Св. Синод на Българската православна църква:

„Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“

Разбира се, тези му думи са края на процес, започнал преди повече от три години, когато се прокарва антисемитското законодателство, под което царят слага подписа си.

Царят е знаел какво ще се случи с евреите и няма никакво съмнение, че както той, така и държавата са го искали – именно заради това отнемат имуществото им; защото знаят, че те няма да се върнат, т.е. били са изпратени на сигурна смърт.


П.П. Ако някой седне да ви обяснява/оправдава случилото се, кажете му, че няма нужда да се влиза в спорове по отдавна решени от историческата наука факти: депортацията на мирно население е военно престъпление и престъпление срещу човечеството без значение дали депортираните са били български поданици или не, както и без значение дали окупираните от царството територии са били български или са били само “администратирани” (по думите на защитниците на царя), окупирани от нацистка Германия или някакви други. Обяснения от този род се правят с цел оправдаване на извършеното от царя, Филов и правителството престъпление.

* – “Българските власти обаче намират още по-добро решение – на всяка [отнета от депортираните собственици – б.м., В.М.] мебел те закачват етикет с името на собственика и при продажбата сумата се вписва надлежно срещу съответното име. След това парите от продажбата са внесени по сметките на собствениците. Естествено е, че никой нямаше да си дава целия този труд, ако не предполагаше, че тези хора ще се върнат един ден.”  (Д. Горчева, “Цар Борис III и уникалното спасяване на евреите в България”, Литернет)
** – “Дори по време на т.нар. Народен съд е безспорно доказано, че служителите в Комисариата по еврейските въпроси не са се облагодетелствали за сметка на изселените [тази дума използва Д.Г., вместо правилната “депортираните” – б.м., В.М.] евреи и всичко до последната стотинка е внесено в съответните сметки.” (пак там)
*** – Всеки, който е извършил военно престъпление, е военнопрестъпник; това се отнася и за хората, които са умрели преди да се стигне до дело. Защитниците на царя, че никога не е бил осъден, забравят, че и Хитлер не е осъден, защото се самоубива, но няма никакви спорове, че е военнопрестъпник.
Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Leave a comment

Пореден опит да се изчисти образа на цар Борис III

На 26-и декември 2022 г. в “24 часа” се появи статия със странното заглавие

Заслужава ли цар Борис III орден “Стара Планина”

Снимка от компютърен екран със статията в “24 часа”

Казвам “странно”, защото хем е написано като въпрос, хем няма въпросителен знак. Но е още по-странно, защото ако държавата реши, че “заслужава”, това ще бъде първият случай в историята на страната, в който посмъртно ще се награди един военнопрестъпник.
Тъй като съм прочел и написал доста по темата, бързам да обясня на защитниците на царя, че това, че не е бил осъден и признат за военнопрестъпник с влязла в сила присъда, не може да е основание да не бъде наричан така. Защо ли? Защото по същата логика и Хитлер не е военнопрестъпник, защото умира преди да бъде заловен и осъден.
Впрочем, от статията се разбира, че първият демократично избран президент на България, д-р Желю Желев, е използвал същото определение за царя.

Да видим какви са някои от аргументите на автора, Яков Джераси, с които настоява, че царят трябвало да получи най-високото отличие на държавата.

1. Г-н Джераси твърди, че ролята на цар Борис III за спасяването на евреите не е достатъчно спомената. Това, разбира се, не е точно: ролята на царя за депортацията на евреите от окупираните територии в Тракия, Македония и Пиротско, е достатъчно добре описана в трудовете на редица изследователи на темата. В края на настоящата статия ще пусна препратки към някои от тези публикации, дано г-н Джераси да ги прочете, за да знае, че не е прав.

2. Когато г-н Джераси изброява редица действителни спасители на по-голямата част от българските евреи, той стига до заключението, че “изброените имат своето достойно място в драматичните исторически страници на България”, но според него “те могат да бъдат в подкрепа на моралните устои, взети единствено от царя.” И веднага след това авторът обяснява защо: “А това е поради неоспоримия факт, че всички решения, засягащи България през Втората световна война, са взети еднолично.”

И тук е първата и огромна слабост в тезата на автора. Той иска да се говори само и единствено за спирането на депортацията, станало с малодушното мълчание на царя, но пропуска (случайно?) изключително важният въпрос, че за да се стигне до спиране на депортацията, трябва да е имало нейно начало. Впрочем, както наличните документи, така и специалистите по темата са съгласни с това, че “всички решения, засягащи България през Втората световна война, са взети еднолично.” [от царя – б.м., В.М.]. Депортацията на 11 343 души от окупираните територии очевидно е такова решение и тя не може да е започнала без съгласието на царя. И следователно втората част на голямата слабост в изводите на г-н Джераси, е че по въпроса за депортацията на евреите от България, т.е. за участието на царство България в Холокоста, може да се говори за “моралните устои, взети единствено от царя”. Депортацията на мирно население по време на война е престъпление военно и срещу човечеството; единственото деяние, което е двойно престъпление. Следователно не може и дума да става за “морални устои”, а по-скоро за морал, който е типичен за царя и неговата политика* по време на Втората световна война.

3. Г-н Джераси се учудва(?), че “…определени политически движения не се чувстват комфортно да се свързват с покойния цар, въпреки че частично подкрепят действията му.”  Всъщност няма нищо странно, че има политически движения, които отказват да се свързват с един военнопрестъпник; странното е, че – според автора – те частично подкрепяли действията му, като не става ясно кои действия. Но е известно, че има ако не политически сили, то отделни политици, които подкрепят царя и определят депортацията като “извършена в сравнително човешки условия”. И я оправдават, защото евреите били “враждебно население” (не вражеско, а враждебно!). Такъв е например покойният Дянко Марков, чийто образ неуспешно се опитваха да изпират някои български медии и отделни автори.

4. Г-н Джераси твърди, че “Поради многобройните инсинуации и опити фигурата на монарха да бъде опетнена, институции като Яд В’ашем в Израел и Мемориалът на Холокоста във Вашингтон не представят страната ни по начина, по който тя си е извоювала.” Всъщност е обратното – тъй като фигурата на царя е опетнена, то нормалното за сериозните институции в Израел и САЩ е да не го величаят като “спасител на евреите”. Наистина – как биха могли те да твърдят, че човекът, който е взел решението (по думите на самия г-н Джераси, който уточни по-горе, че то е взето еднолично!) за депортирането на 11 343 души, е някакъв друг, а не военнопрестъпник?!
А що се отнася до страната, до царство България, то ако днешна България не се опитваше упорито (и безуспешно!) да прикрие участието му в депортацията, то и имиджа на държавата щеше да е далеч по-добър.

5. Г-н Джераси цитира нещо, което уж било казано от президента Петър Стоянов, а именно, че представил във Вашингтон, при това във “Вашингтонския мемориален музей на Холокоста” Мария Луиза като “дъщерята на цар Борис III, спасителя на всички български евреи”. Има две възможности – г-н Стоянов действително да е казал подобно нещо, което не е вярно или г-н Джераси да си измисля цитата. Тъй като в статията няма посочен източник, е трудно да се прецени кое от двете е вярно. Но трябва да отбележим, че колкото повече години изминават от този момент, толкова повече паметта на г-н Джераси се развива – сравнете статията му от 2022 г. с друга негова статия, от 2013 г., отново публикувана в “24 часа“, в която този момент не е описан. Но пък и там историята е представена със съмнителни твърдения, неподкрепени от фактите.

6,7,8 и т.н. В статията се предлага нов прочит на историята, който е насочен основно към миене на кръвта от ботушите на царя – кръвта на невинните депортирани, както и на  онези, които не са депортирани, но са въдворени в трудови лагери, с отнето имущество и граждански права, а близките им са интернирани из страната.

Депортация на евреи от Скопие, извършвана от българските власти (1943 г.)

Но не можем да не се спрем на един друг момент в статията. Авторът пише “Никой не може да твърди, че за македонските и тракийските евреи не са били правени опити [за спасение – б.м., В.М.]”. Това е абсурдно – естествено, че може, а и трябва да се твърди това, защото… такива опити не са били правени!
Спорд г-н Джераси “Отношението на македонците към техните евреи е в рязък контраст с това в родината ни. Веднага след като македонските евреи били изведени от домовете си, местните съседи се втурнали към къщите им и ограбили всичките им вещи.”
Г-н Джераси пише това, без да се досети, че така хем показва любимия си(?) Борис III като некомпетентен цар, който не се грижи да се спазват законите на царството, хем пропуска, че имуществото и гражданските права на всички евреи на територията на царството са били отнети. Не от “местните съседи”, а от държавата.** Нещо повече – на територията на царството действат абсолютно същите закони, които действат и на окупираните територии. Разликата е, че 11 343 евреи от окупираните територии губят и живота си, в резултат от действията на властите на царството, докато онези от “старите” територии губят само свободата, честта и достойнството си, но оцеляват! Те са оцелели, а не са спасени.

В заключение, абсурдно и цинично е да се настоява цар Борис III да бъде награден с орден заради “спасяването на евреите”. Историята отдавна се е произнесла за неговото управление, ясна е отговорността му за влизането на царството във Втората световна война като член в нацисткия Тристранен пакт. Ясно е, че именно неговото правителство е организатор и изпълнител на депортацията на мирно население – деяние, което е обявено за военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Никакви приказки от заинтересовани лица и хора, близки до сина на царя (г-н Джераси е публикувал в статията си и снимка, на която той е заедно със сина на царя, Симеон Сакскобургготски) не могат да променят историята или да подменят истината.

Поредният опит да се изчисти образа на царя е неуспешен!


Допълнителна литература:

Март 1943 г. Кратък пътеводител из депортацията.

Пореден протест срещу опитите за пренаписване на историята

Депортация има и цар Борис III е отговорен за нея

България и Холокостът: състояние на проучване на проблема и задачи

Управлението на цар Борис III може да се обясни много лесно и просто: то е с ужасни последици за България!

Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма

“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия”


Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940-1944 г.)

* – Напомням само някои от известните исторически факти: през 1940 г. и следващите години в царството се приема антисемитско законодателство; през 1941 г. царството влиза в Тристранния пакт; малко след това окупира Тракия, Македония и Пиротско, а през декември обявява война на САЩ и Великобритания; през 1943 г. депортира 11 343 души мирно население (на които не е дадено българско поданство – съгласно българските антисемитски закони); след това интернира десетки хиляди евреи из страната, като им отнема имуществото и ги лишава от граждански права и т.н., и т.н. Достатъчно ясно ли се вижда какви са “моралните устои”?
** – Достатъчно е да се прочете сборника “ДЕПОРТИРАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ПИРОТ МАРТ 1943 г. Документи от българските архиви (Том I)”, по-специално: “В ликвидирането на „еврейското имущество“ в Беломорието, Македония и Пирот е ангажиран значителен управленски и административен ресурс, впрегнат в мащабна бюрократична задача (вж. раздел 6.4.). В сборника са поместени редица първични документи от операцията, като протоколи-описи от прибраните и депозирани в БНБ пари и ценности при самото „вдигане“ на евреите (вж. раздел 6.2.), наддавателни листове от търговете, списъци на разпродаденото имущество и др. Приведени са архиви, отразяващи работата, отчетите, оплакванията и проблемите на различните видове комисии  – за отпечатване на жилището (или магазините) след „вдигането“; за приемане, съхранение, сортиране и подреждане на вещите; жилищната, получаваща ключовете от къщите и натоварена с тяхното стопанисване и отдаване под наем; провеждащите търговете и т.н.” (стр. 29).

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged , , , | 2 Comments

Медиите да спрат да канят „експерти“, разпространяващи партенки

Интервю, което дадох* за TheMayor.EU, публикувано под заглавие “Медиите да спрат да канят „експерти“, които разпространяват фалшивa информация” и с подзаглавие: Вени Марковски и неговият опит с дезинформацията в най-бедната страна членка на ЕС – България

TheMayor.eu – logo

Вени Марковски е един от пионерите на интернет в България. През 1993 той става съосновател на bol.bg – първия интернет доставчик в София. През 1995 съосновава “Интернет общество – България”, неправителствена организация, на която още е председател. 


Господин Марковски, вие сте ключова част от историята и разпространението на интернет в България. Кога започнахте да се интересувате от фалшиви новини? Кое ви провокира да работите в тази насока?

Нямам спомен за точна дата, но в историята на българския Интернет партенките си съществуват горе-долу от времето на появата на първите системи за обмен на съобщения в страната преди повече от три десетилетия. Всъщност, по-правилното е да използваме термина „фалшива информация“, защото не всяка е новина.

Съществува ли зависимост между методите за разпространение на фалшива информация, темите които засяга, и уязвимите групи?

Не съм забелязал подобна зависимост, но се забелязват едни и същи партенки, свързани с определени малцинствени групи, без значение дали се намират в България, в Русия, в Западна Европа или САЩ (все региони в света, от които имам наблюдения и следя чрез специализираната литература). Речта на омразата е неразривно свързана с партенките.

Как изглежда дезинформацята в съпоставка между САЩ, Западна Европа и България в частност?

Като имаме предвид дефиницията на понятието („Дезинформацията включва всички форми на фалшива, неточна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и популяризирана целенасочено, за да предизвика обществена вреда или с цел печалба“ – Експертна група на високо равнище към ЕК, 2018 г.), то има две разлики: първата е в мащабите и последствията, а втората – в ефекта върху гражданите.

Виждаме, че дезинформацията, свързана с КОВИД-19 в България имаше смъртоносен ефект върху хората в страната. Броят на починалите в следствие от КОВИД-19 е далеч по-голям, отколкото е в другите посочени страни. Ефектът върху гражданите е – в буквалния смисъл на думата – смъртоносен. Медиите трябва също да поемат своята отговорност за разпространяване на фалшива информация.

Какво имате предвид под поемане на отговорност?

Когато някоя медия кани гости, популяризиращи невярна информация и разпространяващи фалшива информация, тя става съучастник. Крайно време е в медиите да не бъдат канени „експерти“, допринесли с „експертните“ си мнения за по-голямото разпространение на фалшиви новини – и не само за КОВИД-19, но и за войната на Русия срещу Украйна, например. Медиите (вкл. и националните обществени БНР и БНР) канят непрекъснато по студията хора, доказали се не просто като калпави „експерти“, но и като лоши последователи на Ванга, защото нито едно от предсказанията им не се случва.

Съвсем скоро Европейската комисия публикува Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение. Как се приема наръчникът сред целевата аудитория?

Надявам се, че скоро ще чуем конкретните ангажименти от страна на образователните системи в страните-членки на ЕС. Известно е, че всякакви нововъведения в тези системи, дори и онези, предлагани с най-благородни цели, отнемат доста време от предложението до внедряването, но дано съответните институции този път се раздвижат по-бързо, защото става дума за критичен проблем.

Докато наръчникът се фокусира върху изграждане на инструменти за борба с фалшивата информация за млади хора, които все още са част от образователния цикъл, как биха могли да се достигнат други социални групи, които имат много слаба „имунна система“ срещу интернет дезинформацията?

Едно възможно решение би било, ако насоките се използват и за други сфери на обществото (със съответната редакция, разбира се). Но се страхувам, че проблемите у нас са същите като тези с ваксинацията срещу КОВИД-19: хората не вярват, че има проблем с информацията и съчетават това с липсата на знания за това как да се справят с него (или принципа „Кой си ти, че ще ми кажеш, бе!?“) Явлението е достигнало трагично големи размери, защото експертите, споделящи вярната информация, нямат достъп до медиите.

И това щеше да е малък проблем, ако в тези медии не се появяваха хора, разпространяващи дезинформация. Резултатът е, че гражданите нямат достъп до достоверна информация, но имат огромен и неограничен достъп до фалшива такава.

Битката с фалшивите новини губеща ли е, когато е толкова лесно да излъжеш, а изисква толкова много да докажеш истината?

Губеща ще е, ако не вземем мерки – като общество, но и като индивиди, всеки един от нас – и оставим партенките и дезинформацията да шестват необезпокоявани из публичното пространство. Обратното – ако се борим с нея, със сигурност ще имаме успехи, защото, съгласете се, ако нищо не правим, то значи предварително сме се предали.

Може ли един индивид да се бори с фалшивата информация? Достатъчно ли е да има група от отдадени проверители на факти или по-скоро има нужда от системни реформи?

Всеки един от нас – потребителите на социалните мрежи, може – и трябва! – да поеме лична отговорност да се бори с фалшивата информация. Когато видим някъде нещо, което не е вярно, не бива да го подминаваме, а трябва да го опровергаваме, да алармираме социалните медии, да настояваме те да вземат мерки, да предупредим приятелите си, така че те да не стават жертви на фалшивата информация и т.н., и т.н.

До каква степен инициативи като Read Twice, които искат да изградят капацитет сред медийните професионалисти, с експертиза от чужбина, могат да помогнат за подобряване на медийната среда у нас?

Много е важно да има такива инициативи като Read Twice и те да са успешни. Колкото повече – толкова по-добре. И те трябва да са не краткосрочни (година-две), а дългосрочни.

Борбата с фалшивата информация и дезинформацията е къртовски труд, в който всяка инициатива е добра, а от българския опит виждаме, че действително имаме нужда от споделяне на чуждестранния опит, тъй като обществото ни, както изглежда, е загубило способността си да се отнася критично към фалшивата информация и става лесна нейна жертва.

Особено важно е журналистите, репортерите, водещите, да могат не само да разпознаят фалшивата информация, но и да не се страхуват да опонират на събеседниците си, когато те пускат лъжи в ефира.

И, разбира се, редно е медиите да налагат елементарните норми на журналистиката в своята дейност, както и да вземат необходимите мерки срещу онези журналисти, които са волни или неволни рупори на фалшивата информация и на дезинформацията.


* – Публикувам го в блога си (с препратка към сайта), защото при споделяне от оригинала, заглавието излиза на английски език.

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, на български | Tagged , | Leave a comment

България избра правилната страна на историята

Резултати от гласуването. Източник: Божидар Божанов

Парламентът гласува за “укрепване на отбранителния капацитет на България и за предоставяне на военна и военно-техническа помощ на Украйна” (цитат и снимка от стената на нар.пр. Божидар Божанов).
За разлика от предишния път, когато се водеше агресивна война в Европа – по време на Втората световна война, този път българският парламент прие правилното решение – не да бъде съюзник на агресора, а да окаже помощ на жертвата на агресия.

Това решение е важно за Украйна, но е важно и за България

Всеки, познаващ историята на страната, знае до какво води снишаването и шикалкавенето на политиците: до страдания за народа, до икономическа и политическа катастрофа.
По време на предишната агресия, през Втората световна война, царят и неговото пронацистко правителство решават, че България трябва да е съюзник на хитлеристка Германия, че трябва да обявят война на САЩ и Великобритания, че могат да организират и депортират 11 343 евреи от окупираните територии в Тракия, Македония и Пиротско и т.н., и др.п.

Но при цялото сътрудничество с нацистите, в историята на страната има две светли нишки:
– Въоръжената борба срещу пронацисткия режим на царя и Филов;
– Съпротивата на общественици, Св. Синод на Българската православна църква, както и на някои политици (Пешев и др.) срещу депортацията на останалата част от евреите, довела до спирането ѝ и до оцеляването на 48 хиляди души.

Днешното решение на НС е също такава светла нишка.

Хората, които (седнали удобно пред компютрите си!) крещят срещу това решение, трябва да се замислят за уроците от историята и че ако се държат така, както са се държали управляващите през Втората световна война, то рискуват крайният резултат за страната да не е по-различен от този, случил се на 9-и септември 1944 г.

Posted in Bulgaria, European Union, история, на български | Leave a comment

България може, но и трябва да се извини на Македония

(Моя статия, публикувана в “24 часа” на 21.07.2022 г.)


Борислав Зюмбюлев написа статия, в която призовава България да се извини на за действията на държавата по време на Втората световна война на територията на днешна Северна Македония. Това е едно добро, но недостатъчно начало.
Преди читателите да се нахвърлят върху ми с нападки, че ние нямаме за какво да се извиняваме, трябва да уточним фактите:

Закон за защита на нацията. Източник: ДАА

Изминали са 81 години от влизането на царство България във Втората световна война. Тогавашното ръководство на страната, в лицето на цар Борис III и Богдан Филов, а и депутатите от Народното събрание извършват редица действия, които са малко известни или дори направо неизвестни. Ето някои от тях, последователно – така, както са се случвали: приемат антисемитско законодателство; вкарват държавата в нацисткия Тристранен пакт; разбират се с Хитлер той да им предаде части от територията на окупираните от него Гърция и Югославия, в които навлизат български войски (първи и втори окупационни армейски корпуси), полиция, администрация, учители и т.н.; обявяват война на САЩ и Великобритания (макар че това не е било задължение на страната по договора за влизане в Тристранния пакт!) и т.н. Всички тези действия напълно естествено водят и до следващата голяма и трагична крачка: учатието на царството в Холокоста.

От гледна точка на историята и на правото няма никакво съмнение:

царското управление организира и осъществява депортацията на 11 343 души мирно население

от окупираните Тракия, Македония и Пиротско. Съмняващите се могат да разгледат наличните снимки и архивни кадри*, които ясно показват какви войници са наобиколили депортираните, на вагони с какви надписи са товарени и къде са отправени тези “ешелони на смъртта”.

Цар Борис и Хитлер

Фактите са известни, изследвани са задълбочено от специалистите и никой обективен наблюдател не поставя под съмнение факта, че царство България, управлявано еднолично от цар Борис III след 19-и май 1934 г. и кабинетът начело с Богдан Филов са отговорните за организирането и извършването на депортацията на мирното население. Не е случайно, че именно тази депортация на мирни граждани по време на война е определена като двойно престъпление – и военно, и срещу човечеството. При това няма никакво значение, че след като са депортирани, хората са били убити в Треблинка от нацистите. Дори всички те да бяха останали живи, това нямаше да промени предходното престъпление. Хората, които се опитват  да оневинят режима с аргументи, че това престъпление било дело на нацистите, грешат. Те или не разбират, или се преструват, че не разбират, че депортацията сама по себе си е престъпление.

В историческата наука няма никакво съмнение за това, че тази депортация е организирана и извършена от българската държава. Следователно хората, които твърдят, че България не може да е отговорна за депортацията на евреите, се заблуждават. Дали го правят от незнание или умишлено не е ясно, но е ясно, че когато казват нещо подобно, те се опитват да подменят темата “престъплението депортация на мирно население” с други теми, които нямат нищо общо с нея —  например как били посрещани българските войски в окупираните територии, колко пари е инвестирало царството за строителство по тези земи и т.н., и др.п. Всички тези други теми се пускат с цел да се отклони разговора от най-важното: отговорността на царството за престъпленията, извършени от управлението на царя и Филов.

Тази отговорност е призната още през 2008 г. от тогавашния президент Георги Първанов. Признанието идва по време на посещение в Израел и е съобщено** предимно в израелските медии. Българските пропускат да съобщят тази новина. Статията на г-н Борислав Зюмбюлев може да постави началото на поява на повече материали по темата, в които истината да не се заобикаля или покрива с килима на фалшивата история, обявена от някои като “нов прочит”. Борбата истината да бъде разпространена ще е тежка и трудна; срещу нея са изправени различни хора, че и цели политически партии. Срещу историческата истина се обявяват и отделни политици, които организират сбирки и срещи, популяризиращи лъжливите тези за “добрия цар-спасител”, издават книги за “спасителната роля на царската армия” за спасяването на евреите и т.н.

Един пример за подобно изопачаване на истината може да се види в YouTube-канала на евродепутата Андрей Ковачев, където има публикувана*** реч на израелския президент Шимон Перес, която е преведена неточно. Според приложения превод, президентът бил казал: “…през април 1943 г. българите спасиха евреите, това бе общо усилие на Църквата, гражданите, обикновените хора…”, докато всъщност думите му са: “…през април 1943 г. българите спасиха евреите, повечето от тях. Това бе рядка комбинация на Църквата, профсъюзите, обикновените хора…” Едва ли някой ще повярва, че г-н Ковачев е намерил толкова некадърен преводач да преведе речта, та човек може да се зачуди защо е пропусната тази ключова фраза “повечето от тях”? Ще се съгласите, че когато в страната има 60 хиляди евреи и 48 хиляди от тях не са изпратени в концлагера Треблинка, то действително повечето са оцелели.

Израелските президенти през годините винаги и публично са изразявали благодарността си към България за това, че е спасила повечето от своите евреи. Но никога няма да чуете от тях, че България е спасила всичките евреи.

Проблемът на политиците, а и на някои автори, е, че изглежда те не разбират, че спирането на депортацията, довело до оцеляването на 80% от евреите в царство България, е достатъчно значимо действие. То не може да бъде помрачено от факта, че не са оцелели всичките евреи, но със сигурност може да бъде помрачено от факта, че днес има хора, които се опитват да пренапишат историята и отричат отговорността на пронацисткото управление на царя и Филов за депортацията на 11 343 мирни граждани. Това шикалкавене е контрапродуктивно, то е антибългарско и показва комплексарщината на хората, които го прилагат. Силната държава, силното общество нямат нужда да украсяват историята и да прикриват грозните и тъжни моменти в нея. Те се изправят срещу тях, признават ги, поднасят извиненията си към оцелелите и техните близки, правят го без условия и уговорки, без оглушки и страх.

Ще бъде чудесно, ако днешните български политици намерят силата и смелостта да се изправят срещу мрачната историческа истина за депортацията, ако я признаят, приемат и се обявят не за “нов прочит” на тази тъжна страница от българската история, а за признаване на цялата истина за поведението на царя и Филов по време на Втората световна война, довело до поредната национална катастрофа, окупацията от страна на червената армия и последващия 45-годишен сталински режим.

Не, коригирам се: няма да бъде само чудесно, а ще е и справедливо, честно и морално. Пък ще е направо чудо, ако отговорните политици поднесат съжалението и извиненията не само в Скопие, но също и в Белград и Атина

П.П. Най-горе написах с получер шрифт “ние”, защото много хора днес говорят “ние не сме депортирали”, “ние не сме фашисти” и др.п., което е абсурдно. Разбира се, че не сме ние отговорните, а тогавшните управляващи.


* — Вижте някои от кадрите тук: https://encyclopedia.ushmm.org/content/en/film/deportation-of-jews-from-bulgarian-occupied-macedonia

** — В. “Хаарец”, 28.03.2008 г., https://www.haaretz.com/2008-03-28/ty-article/bulgaria-accepts-blame-for-deaths-of-11-000-jews-in-shoah/0000017f-e36e-d568-ad7f-f36fe3600000

*** — Вижте видеото тук, на 1:40 мин.: https://www.youtube.com/watch?v=OmxpgA9eGRc

Posted in на български | Leave a comment

Шок! Петър Волгин с критика към Русия и Путин!?


“Вкопчването във властта е път към нищото” Източник: уебсайт на БНР

В началото на днешното предаване “Политически НЕкоректно” водещият Петър Волгин направи безпощадна критика на управлението на… президента Путин!? Тя си личи още от заглавието, сложено от БНР: “Вкопчването във властта е път към нищото”.

Три цитата* от г-н Волгин, които се отнасят за България, но поради това, че водещият говори по принцип, за “целия цивилизован свят”, то могат и трябва да бъдат четени като отнасящи се *и* за Русия, както *и* за президента Путин:

“В една парламентарна демокрация е съвсем естествено мнозинството в парламента да се пропука, шефът на парламента да бъде сменен, а правителството да падне след вот на недоверие.”

“…напълно демократични процедури и това се случва навсякъде, в целия цивилизован свят.”

Путин работил като таксиметров шофьор. Източник: сайт на “Русия отвъд”

“До вчера си бил г-н Никой и изведнъж от продавач на хапчета или стажант в някоя кантора адвокатска или някаква друга** са те сложили да управляваш държавата или парламента. А подобни кариерни подскоци замъгляват съзнанието и тези скачащи персонажи заживяват с усещането, че са незаменими, че гениалността струи от тях на талази и че ако не са на власт, слънцето няма да изгрее.”

П.П. Разбира се, г-н Волгин не критикуваше Русия и президента Путин, но когато говори принципно, за “демократичните държави”, а завършва коментар си с думите, че въпросът дали България е демократична държава бил ”силно дискусионен”, то сравнението между България и Русия е естествено, нали?

* — Цитатите са взети от звуковия файл към статията в БНР.
** — Или таксиметров шофьор (вижте прикачената втора картинка)?

Снимки: компютърен екран. Източник: сайт на БНР и “Русия отвъд” (официален руски сайт).

Posted in на български | Leave a comment

Най-накрая САЩ признаха България за важна държава!

Вчера (08.06.2022 г.) Белият дом съобщи, че президентът Байдън е предложил за нов посланик в България дипломата от кариерата Кенет Мъртън. Новината бе съобщена от “Свободна Европа” с напълно нормално (дори тривиално) съобщение:

Кенет Мъртън. Снимка: компютърен екран, източник: “Свободна Европа”

“Американският президент Джо Байдън номинира Кенет Мъртън за посланик на САЩ в България. Ако номинацията му бъде потвърдена от Сената, той ще замени на поста Херо Мустафа, която е в България от 2019 г.
Кенет Мъртън е бил посланик на САЩ в Хърватия и Хаити, а последната му мисия е като шарже д’афер на американското посолство в Хаити. Бил е и икономически съветник в посолството на САЩ в Париж, се посочва в биографичната му справка, публикувана от Белия дом.
Мъртън е бил и заместник-изпълнителен секретар в Държавния департамент на САЩ. Работил е и като главен заместник-помощник секретар в Бюрото за глобално управление на таланти към Държавния департамент, а преди това е бил заместник-помощник секретар в Бюрото по въпросите на Западното полукълбо.
Кенет Мъртън има бакалавърска степен от университета Маями в Оксфорд, Охайо, и магистърска степен от Американския университет във Вашингтон. Говори хаитянски креолски език, френски, немски и испански.
Носител е на няколко награди заради дейността си в помощ на пострадалите от земетресението в Хаити през 2010 г.”

Напомням, че именно през юни 2019 г. президентът Тръмп предложи за посланик в България г-жа Херо Мустафа. Мандатът на всеки посланик на САЩ е тригодишен, т.е. Белият дом си кара процедурата за България “по график”.

Някои медии у нас обаче се зарадваха нескрито. Вижте част от заглавията:

Да погледнем и някои от текстовете под тези заглавия.
Г-н Александър Урумов, цитиран в “Труд“, пише:

Смяната на Н.Пр. посланик Херо Мустафа се отличава с два важни детайла:
Първо, отказан й е втори мандат.
Второ, отказано й е дори удължаване на мандата с няколко месеца до есента.

Разбира се, г-н Урумов споделя не “детайли”, а мнението си, което не само не е подкрепено от фактите, но и противоречи на логиката.
Според г-н Урумов на г-жа Мустафа ѝ е отказан втори мандат. Читателите знаят, че нито един от щатските посланици в последните десетилетия не е бил оставян за втори мандат. Твърдението на г-н Урумов предполага, че г-жа Мустафа е искала да остане още един мандат, но това ѝ било отказано. Това си е чиста спекулация и/или инсинуация. Да не говорим, че така, както е написано мнението на г-н Урумов предполага, че той е запознат с работата на Белия дом. Всеки нормален читател би се досетил, че ако някой българин има такъв достъп до Белия дом, той никога не би коментирал по такъв начин каквото и да е по темата.
Второ, г-н Урумов твърди, че на г-жа Мустафа ѝ е било отказано удължаване на мандата с няколко месеца до есента. Само че… мандатът ѝ не изтича през юни; през юни 2019 г. тя е била номинирана за посланик в България, но кандидатурата ѝ е минала гласуването в Сената на САЩ на 24.09.2019 г. Т.е., не може да се говори изобщо за каквото и да е удължаване на мандата, защото… той все още не е изтекъл.

ПИК е още по-краен:

“САЩ изтеглят оскандалената посланичка Херо Мустафа, съобщава “Свободна Европа”.

“Според анализатори отпътуването на Херо Мустафа е ясен знак, че властта в Белия дом вече не стои зад Кирил Петков и Асен Василев и е оттеглила доверието си от тях.”

Разбира се, видно и от цитата по-горе, “Свободна Европа” не е съобщавала нищо подобно. А цитираните неназовани анализатори явно трябва да мислят, че България е толкова важна държава, че САЩ да демонстрират по такъв начин странен начин отношението си към нея?!

Вижте фактите:

На 8-ми юни Слави Трифонов съобщава, че изтегля министрите на ИТН от кабинета.
В същия ден Белият дом предлага на Сената името на новия кандидат за посланик на САЩ в България.

Нашите “медии” и “анализатори” изглежда си мислят, че България е толкова, ама толкова важна, че в желанието си да даде “ясен знак”, от Белия дом се втурват да търсят нов посланик за България!? Не само това, а като го намират, го проверяват, консултират се с комисиите по външна политика, с Държавния департамент и т.н.  А вероятно с цел по-голяма конспирация намират и още двама посланика (за две други държави), както и трима кандидати за други високи постове, които трябва да минат през процедурата по получаване на съгласие в Сената.

Впрочем, в новината има действително интересен факт: България се оказва достатъчно важна държава, така че бъдещият посланик на САЩ да се номинира преди изтичане на мандата на сегашния посланик. Добре би било “анализаторите” да се замислят върху това, а не да прекарват времето си в търсене на теле под вола.


Posted in Bulgaria, USА, на български | Tagged , | Leave a comment

1300 години история и 30 години истерия?

Уважаеми читателю,
Попаднах на статия със заглавие “САЩ – 250 години. Германия – 150. Как да проумеят нашите 1300?” на Любен Обретенов в “КлубZ” и понеже изданието е сериозно, реших, че ще е полезно да споделя някои бележки за читателите на блога ми, а може би и КлубZ ще ги публикува. Целта ми не е да влизам в някакъв спор с автора, г-н Обретенов, а да ти помогна да погледнеш по-критично върху така деликатния “македонски въпрос”.


Паметник “1300 години България”, източник: сайт на община Шумен

Любен Обретенов: “Ако изобщо може да се говори за натиск спрямо България по македонския въпрос, то той идва най-вече от две места – САЩ и Германия.”

Коментар (ВМ): Не може да се говори за “натиск спрямо България”. България е суверенна държава, върху която приятелите не оказват натиск; ако има натиск, той ще е от някой, който не е задължително да мисли доброто на България. САЩ и Германия са приятели на България и на българския народ; двете страни нееднократно са демонстрирали и доказвали това, че са искрени приятели на страната.

ЛО: “Лесно е да забравиш за историята, когато нямаш такава.”
ВМ: Днешна България често показва, че самата тя обича да забравя собствената си история, когато тя не е позитивна. Конкретен пример: случилото се с евреите по време на Втората световна война. Официална България (а и много отделни хора, някои от които – историци!) упорито говори само за “спасяването на евреите през 1943 г.”, но нито дума за това, че преди да бъдат “спасени” 48 хиляди евреи, едни други – 11 343 – са били депортирани от българската държава в концлагера Треблинка, където почти всички са убити. Ако стане дума за тях, то е под сурдинка, с половин уста, с някакви уговорки и условности. Дали не, защото е по-лесно е да забравиш историята, отколкото да имаш куража да се изправиш – честно и почтено! – срещу истината?

ЛО: “Например САЩ. Тази държава има история около 250 години. Как да схванат, че ние тук със Скопие си говорим за цар Самуил, царувал преди повече от 1000 години?”
ВМ: Така е, САЩ са млада държава. Същевременно те – за разлика от България? – си говорят за грозните моменти в своята история. Пример: случилото се с американците от японски произход по време на Втората световна война, които са интернирани в страната. 40 години по-късно е приет нарочен закон, с който държавата им се извинява и ги обезщетява.  От друга страна, да не забравяме все пак, че преди 250 години българската държава не е съществувала изобщо.  А това, че в САЩ не могат да схванат защо България и Северна Македония си говорят за цар, живял преди повече от 1000 години, това е вярно. Никой човек, който си гледа работата и иска да има нормален живот, не би се вторачил толкова назад в миналото, освен ако не е, за да научи нещо, което би му помогнало в днешния свят.

ЛО: “Как да разберат, че за някои хора държава означава много повече от просто “land of the free and home of the brave”?”
ВМ: Дали всъщност това не е и един от проблемите на днешна България – че все още не е земя на свободните и дом на смелите? Както знаем от Иван Хаджийски, той бе стигнал до извода, че още княжество България се бе превърнало в страна на дребните хора, на дребните шмекери.

ЛО: “При тях отделни държавици са се обединявали, докато по същото време при нас на един народ му се е наложило да живее в три държави.”
ВМ: Трябва да отбележим, че отделните “държавици” са всъщност земи с доста добре  развита икономика и култура. А българите на територията на Бългрия в последните 30 години са все по-малко обединени, а за последните 10 години намаляха и с 844 000 души – не звучи като атестат за добра държава, нали?

ЛО: “Това го е разпоредил един конгрес, който се е провел, хм, провел се е всъщност в Берлин. Случайност? Както е видно ние можем да забравим историята, но тя, някак си, никога не ни забравя. И дори си прави шегички. В европейската столица [Берлин – б.м., В.М.], в която навремето създадоха проблема между България и Македония, сега се чудят откъде точно се е появил този проблем.”
ВМ: Тъкмо на този конгрес в Берлин е създадено българското княжество! В Берлин, а не в Сан Стефано, където граф Игнатиев умело пуска въдицата на Санстефанска България, за която обаче Русия не само никога не е настоявала, а дори напротив – предварително се е договорила, че няма да я има в този размер! Според някои  именно благодарение на Бисмарк в рамките на княжеството е включен Софийският санджак (за който Русия е настоявала да си остане в рамките на османската империя), според други всъщност Русия е настоявала санджакът да бъде включен в Княжеството, а Великобритания е била против.
За истинската и малко известна политика на Русия спрямо българите през XIX в. е добре да се прочетат тези статии: https://bg.wikipedia.org/wiki/Райхщадско_споразумение, https://bg.wikipedia.org/wiki/Будапещенска_конвенция и https://bg.wikipedia.org/wiki/Лондонско_споразумение както и книгата на Иво Инджев “Измамата Сан Стефано”, където има доста документи, хвърлящи светлина върху заблудите на хората: https://www.ciela.com/izmamata-san-stefano.html

ЛО: Много просто – две от държавите, създадени изкуствено в Берлин, се обединиха. 
ВМ: Берлинският конгрес не създава “две държави”. Източна Румелия не е държава, а автономна провинция в рамките на Османската империя. Създаването им не е “изкуствено”, а резултат от предварителните договорености на Русия с останалите велики сили, посочени по-горе.

ЛО: “Може би е редно ние да проявим известно великодушие към нашите западни партньори. От висотата на нашите 1300 години история. Когато в САЩ и Германия са правили първите си държави, ние сме започвали с третата.”
ВМ: Надменният тон никога не е от полза, а историята не се мери дали е висока или ниска в зависимост от годините съществуване на коя и да е държава. Пък и как така “имаме” 1300 години история, а същевременно и пет века “турско робство”? И още два века византийско владичество, нали?

ЛО: “По времето, когато американските колонии са се бунтували срещу Великобритания, при нас Паисий е припомнял, че сме имали царство и пак трябва да имаме.”
ВМ: Близо 100 години преди Паисий да наругае българите, че се гърчеят, е основан Харвардският университет, в “американските колонии”. Университетът все още съществува и един от най-добрите в света!

ЛО: “По времето, когато Германия се е обединявала с огън, меч и “реал политик”, нашите предци са създавали третата България с черешови топчета.”
ВМ: Всъщност по онова време лудите глави – предимно емигранти в Румъния, сред които Раковски, Ботев, Левски и др., са се опитвали да събудят “нашите предци”, за да се преборят за освобождението си.

ЛО: При тях е динамично – от 150 години насам е Германия, а преди това друго. При нас е статично – от 1300 години все е България.
ВМ: Това наблюдение всъщност би било по-точно, ако се има предвид, че динамичното е свързано с движение, а статичното – със стагнация. Но това, за което можем да твърдим със сигурност, че е статично, е описано от багдадския летописец Ибн-Фадлан, който е бил посланик при волжките българи:

“Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: “Този има право да служи на нашия Господ.” И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.”

Големият български писател Кирил Христов цитира Ибн-Фадлан, за да каже, че нищо не се е променило в нравите на българите за 1000 години. Статично гледаме как някои хора са по-кадърни от другите и ги хващаме, за да ги обесим.

ЛО: “Може би наистина историята ни е повече, отколкото можем да понесем.”
ВМ: Ако ни е повече, тогава защо непрекъснато се опитваме да се покажем като много горделиви хора, можещи да понесат не само 1300 години история, а повече? И защо някои хора изглежда не правят разлика между горди и горделиви?

ЛО: “…ако ще сме партньори, е редно да се приемаме такива, каквито сме.” 
ВМ: Това звучи така, сякаш все още не сме партньори, но ще станем (ако “партньорът” ни говори през цялото време колко сме велики)? Истинските партньори не се притесняват да си казват честно нещата, в лицата, а не зад гърба. Истинските партньори са откровени, дори и това да предизвика болка. Истинските партньори не се крият зад “хилядолетната история”, погледът върху която в последните три десетилетия я прави да изглежда по-скоро като истерия, отколкото история.


Преди да седнем да гледаме другите държави и тяхната история, редно е да си поставим нашата в ред – и историята, но и държавата! Такъв преглед е задължителен, особено що се отнася до историята ни със съседните страни, с които искаме да имаме нормални и приятелски взаимоотношения.
Никой не ни кара да бъдем “като тях” и да имаме същата история “като тях”, но за наше собствено добро е крайно време да погребем призраците на историята, които ни преследват от десетилетия, а много от които са ни и настигнали. Ако човек  продължава да върви напред, но с извърната глава назад, към “славното” минало, то със сигурност ще се спъне, ще падне и ще се удари, а може би – и нарани.

Нито една история не е свързана само с положителни моменти. Силните хора – и държави! – обаче си признават недостатъците, лошите моменти, извиняват се на засегнатите, коригират си поведението и вървят напред.

Posted in Bulgaria, история, на български | Tagged , , | 1 Comment