Факти и данни за ваксината срещу COVID-19

Част I

Всъщност е гениално! Само 11 месеца след като беше разгадан коронавирусът разполагаме вече с ваксина, и то високоефективна. Всъщност би трябвало да празнуваме този успех!

Въпреки това няма еуфория. За много тази новина бива приета скептично: „Нова технология’’, „Нещо си с ген’’, „Супер бързо разработена’’ и т.н.

В момента се разпространява много фалшива информация за ваксините, например, че водят до трайно разболяване – “ваксината може да те убие “, “ваксината е смъртоносно оръжие “, “новите ваксини са опасен експеримент с хора “…

Става въпрос за две ваксини, и двете са мРНК (или иРНК) съдържащи ваксини, на Бионтех–Пфайзер и Модерна.

Може ли иРНК съдържащите ваксини да променят собствената ни генетична информация /геном, ДНК/ ?

Краткият отговор на този въпрос е: НЕ.
Дългият отговор на този въпрос е: НЕ.

Цел на ваксините срещу коронавируса тази година е да представят вируса на имунната ни система в безвредна форма, под мотото Виж, това е твоят враг, моля подготви своите оръжия“. По този начин организмът ни може да започне предварително да произвежда защитни клетки и когато наистина влезе в контакт с вируса веднага да го разпознае и да го обезвреди.

При иРНК ваксините организмът ни сам изгражда една част от вируса – част, която по–късно може лесно да разпознае. Коронавирусът притежава една много лесно разпознаваема част, така нареченият спайк протеин.  Чрез иРНК нашият организъм получава т. нар. DIY-TUTORIAL – Do It Yourself Tutorial или в превод „Ръководство направи си сам‘‘, т.к в иРНК е закодирана информацията за синтезата на спайк протеина.

Ето как става:

Информационната РНК достига до клетката гостоприемник обвита в липидна обвивка, с каквато е обвит и самият коронавирус.

След навлизането си в клетката, иРНК служи за матрица или шаблон, по който се осъществява синтезата на спайк протеина.

След синтезирането на спайк протеина той бива транспортиран навън, извън клетката, където се представя на имунната ни система.

Така имунната ни система, срещайки се със спайк протеина, активира своята собствена защита, продуцирайки антитела към този спайк-протеин.

За много хора думата иРНК звучи като някаква изкуствена генна технология, която би могла да промени нашата собствена генетична информация. Тази дума плаши много хора.

Но:

иРНК се намира през цялото време във всички клетки на човешкото тяло;
иРНК е матрицата, по която се синтезират белтъци и в нашия организъм;
и
иРНК НЕ може да промени нашия генетичен материал, нашата ДНК, по две много прости причини:

  • Първо трябва да може да навлезе в ядрото на клетката, т.к. само там се съдържа нашата ДНК. Но не може.
  • иРНК трябва да се преобразува в ДНК, т.к. нашата генетична информация е закодирана само под формата на ДНК. Но и това не може да направи нашият организъм, защото не разполага с необходимия за това ензим.

Да, има изключение, при което РНК може да се преобразува в ДНК. Това правят например ретровирусите. Вирусът на СПИН, HIV–вирусът може това. Този вирус притежава един ензим – обратна транскриптаза, който може да преобразува РНК в ДНК. Така преобразуваната от вирусния ензим ДНК навлиза в ядрото на клетката и се вгражда в собствената ни ДНК. Клетката–приемник третира вирусната ДНК като част от своя геном и синтезира нови копия на вируса.

Ако чисто хипотетично си представим, че в една клетка попаднат едновремен-но и вирусът на СПИН и иРНК от ваксината, отговорът на същия въпрос е пак НЕ:

иРНК не може да се преобразува в ДНК, защото в иРНК във ваксината е маркирана информация за синтез на протеини и затова може да бъде прочетена само от ензими, които са специфични за нея. Ензимът на HIV-вирусa въобще не може да направи това.

Дори и ако чисто хипотетично приемем, че в човешките клетки иРНК се преобразува в ДНК, то това би следвало да се случва непрекъснато, защото нашите клетки съдържат нормално иРНК. Ако това се случваше, щеше досега да е разрушило нашето ДНК, и то много бързо.

 

Част II

Безопасна ли е ваксината, след като бе разработена за толкова кратко време?

Никога досега една ваксина не е била разработвана, тествана и произведена за толкова кратко време. Точно това прави много хора скептични към ваксината.

При нормални условия отнема горе долу следното време за различните етапи (виж
картинката):

Срокове за разработване на ваксини

Изследване – от 2 до 5 години

Предклинична фаза – от 2 до 5 години – учените прилагат ваксината на животни, за да разберат дали предизвиква имунен отговор.

Клинична фаза – общо от 4 до 7 години.
Клиничната фаза включва тестване върху хора и се дели на:

  • Фаза 1 – сигурност и имунитет – учените прилагат ваксината на малък брой хора, за да тестват безопасността и дозировката, както и да потвърдят, че стимулира имунната система.
  • Фаза 2 – доза, сигурност и имунитет – разширено тестване, на стотици хора.
  • Фаза 3 – ефективност и сигурност – Учените прилагат ваксината на хиляди хора и изчакват да видят колко от тях ще реагират. Резултатите се сравняват с доброволци, които получават плацебо. Тези изпитвания могат да определят дали ваксината предпазва от коронавирус.

Одобрение е за употреба.

Фаза 4 – сигурност – наблюдение след ваксинацията.

Представлява проследяващото наблюдение на ваксинираните, след като ваксината е влязла в употреба.

Или обикновено са необходими минимум 8 години.

А сега имаме одобрена ваксина за по-малко от една година?!

            И въпреки това може да е точно толкова сигурна, колкото другите, защото има достатъчно основателни причини, които обясняват защо този път всичко стана много по–бързо и то без това да означава, че сигурността на ваксината е застрашена.

Нормално разработването на една ваксина е свързано с много, мноого, мнооого чакане.

  • Чакане за финансиране.
  • Чакане за одобрение за стартиране на научен проект за разработване на ваксина.
  • Чакане за набиране на достатъчно на брой пробанди (лица, които са съгласни ваксината да бъде тествана върху тях).
  • И изчакване докато достатъчно на брой хора, които са взели участие в проучването, се заразят по естествен път.

            Сега всичко протече по друг начин:

  1. Веднага се предоставиха достатъчно финансови средства – милиони, милиарди евро. Само за разработването на ваксината на Бионтех се инвестираха 475 милиона евро под мотото „Взимайте и изследвайте’’. Предвид пандемията други производители са приели всички финансови рискове, давайки абсолютен приоритет на научните изследвания. Това също така даде на компаниите финансовата възможност да провеждат паралелно няколко проучвания. Ако преди, след всяка стъпка, е трябвало да се преценява дали резултатите са обещаващи и дали въобще проучването си заслужава, сега почти или въобще не е имало финансов риск.
  1. Поради леко завишеният интерес към тази ваксина за кратко време имаше достатъчно желаещи да вземат участие в клиничното изпитване на ваксината и преди всичко заразяване на много хора, поради самата пандемия. Проблемът е, че не може умишлено да се заразяват хора с вируса. Това не е етично. Затова трябва да се изчака докато хората по естествен път се заразят и чак тогава се анализира:
  • колко хора, въпреки че са се ваксинирани, са се заразили;
  • колко хора в контролната група, в която не са получили ваксина, а плацебо, са се заразили.

И само тогава, ако има разлика между двете групи, и то статистически значима разлика, може да се твърди, че ваксината предпазва.

В този ред на мисли сега ситуацията за провеждането на проучвания с ваксината е оптимална: вирусът е силно разпространен и рискът да се заразим е много висок.

  1. Ниска мутационна активност на SARS-CoV-2. Има вируси, които мутират толкова бързо, че дори и при провеждане на изследвания десетилетия наред не е било възможно да се създаде ваксина срещу тях. Най-видният пример затова е вирусът на СПИН. Постоянна, ежегодна адаптация е нужна и при ваксините срещу инфлуенца (грипните) вируси.
  • На този етап за SARS-CoV-2 все още се приема, че той не мутира толкова бързо, както и че мутациите не засягатзадължително съществени места в генома му, които да попречат на сегашните кандидати за ваксини. Независимо от това мутациите са неизменна част от вируса. Вече са известни няколко хиляди варианта. Те стават особено важни, когато променят биохимичната структура и по този начин и функцията на спайк протеина.
  • Въпреки това антителата могат да разпознаят множество места от спайк протеина и понастоящем се предполага, че ваксинацията ще предпази и от други или бъдещи варианти на SARS-CoV-2. За в бъдеще обаче не може да се изключи наложителността за адаптиране на ваксините.
  1. И още нещо се случи много по–бързо от обикновено – одобрението за употреба.

С изключение на Европейския Съюз и Швейцария, всички останали държави са издали одобрение за спешно приложение за ваксината на BioNTech и други кандидати, независимо дали в Англия, САЩ, Саудитска Арабия или Мексико. Това улеснява достъпа до пазара и широкомащабното приложение.

При спешното разрешение за употреба държавите се отказват от определени данни, които може да не са налични към този момент.

                 Например: Сигурността на ваксината при хора на възраст над 75 години, все още не е била ясна от досегашните документи на FDA, защото малко хора от тази възрастова граница са взели участие в групата, получила ваксината и плацебо-групата. Една препоръка за ваксинация въпреки това би могла да се осъществи, както например във Великобритания – чрез използване на данни от други фази на клинично проучване.

Така например в други клинични проучвания имунният отговор при възрастните хора към ваксината вече е бил отчетен, т.е. концентрацията на антителата или т.нар. Т-клетъчен отговор. В комбинация с тези данни властите биха могли да приемат, че защитният ефект се отнася и за възрастните хора. Дали обявените 90 процента ще могат да запазят, ще видим в последствие. Вероятно ефективността й в тази възрастова група ще бъде малко по-ниска.

По принцип всички държави в ЕС имат правното основание да въведат спешно разрешение за употреба – но за тази цел компаниите трябва да подадат съответни заявления. Това се случи единствено във Великобритания.

Спешното одобрение е и въпрос на отговорност.

В случай на спешно одобрение държавата поема частично отговорност, защото аргументът гласи: “В случай на спешно одобрение, предвид ситуацията, държавата взема решение за одобрение дори ако липсват важни данни или е налична само косвена информация”.

Условно одобрение в Европейския съюз

Условното одобрение на EMA (Еропейската Агенция по Лекарства) е ограничено за една година. След това ваксината трябва да бъде одобрена по обичайния ред или условното одобрение да се удължи. EMA изисква фармацев-тичните компании да продължат да предоставят данни за изследваните лица, да събират повече данни за други възрастови групи и тези групи от хора, които все още не са били ваксинирани и изследвани.

При одобрението под условие се проверява:

  • Безопасност и ефективност в групата на всички, които получават ваксината
  • Имунните отговори
  • Страничните ефекти при възрастни хора или бременни жени
  • Фармацевтичното качество и чистотата на ваксината
  • Производството и контрола на партидите
  • Спазването на международните изисквания за лабораторни изследвания и извършване на клинични изпитвания
  • Етикета и листовката на ваксината
  • Начинът, по който рисковете ще бъдат управлявани и наблюдавани, след като ваксината бъде одобрена;

Европейската комисия носи юридическа отговорност за разрешението за пускане на пазара.

Европейската агенция по лекарства (EMA), проверява постоянно данните от изследванията, а не накрая, когато вече всички проучвания са приключили. Това е така нареченият Rolling Review, “текущо разглеждане” и спестява месеци, дори години време, като същевременно се спазват принципите за качество, безопасност и ефикасност.

Това, което със сигурност не се промени са напълно ясните и утвърдени фази на проучване с ваксини, в които се изследва, дали ваксината действа и дали е сигурна (виж снимката).

Първият етап „Изследване“, нормално траещ от 2 до 5 години“, премина наистина бързо.

В случай на нововъзникващи инфекциозни заболявания изследователите трябва първо да изследват вирусния причинител. Те търсят мястото от вируса, т.е антигенът, който бива атакуван от имунната ни система, чрез който организмът ни може да бъде обучен да се отбранява. След това (след средно от две до пет години), се преминава към първите тестове.

Пълното генно секвениране на SARS-CoV-2 (определяне на после-дователността от гените на вируса), което в днешно време се прилага стандартно, e дал следния резултат за една нощ. Сегашният коронавирус е приблизително на 80% сходен с известните вируси на SARS и MERS и наподобява много от техните свойства. Учените са изследвали тези вируси, а също така и шипчестия (спайк) протеин, още през 2002 и 2012 година.

Ваксини срещу тези причинители също са били тествани, но изследо-вателите са достигнали до задънена улица и в края на краищата двете пламнали епидемии от SARS и MERS са затихнали отдавна във времето – и така не са се инвестирали повече финансови средства. Въпреки това, спайк протеинът, както и свързващата област от него, веднага е бил идентифициран, като възможен кандидат за ваксина.

Предклинична и клинична фаза. Преди ваксината да е била тествана на хора вече са били проведени лабораторни изследвания и опити върху животни, сред които маймуни и мишки. Но някои тестове върху животни са били извършени във време, когато ваксината вече е започнала да се прилага и върху хора.

И трите фази на клинично изпитване са били проведени: Първоначално е изследвано, дали ваксината наистина е безопасна и дали действително имунната ни система реагира на ваксината (фаза 1).  По късно, върху десетки хиляди (фаза 3), е тествано до колко тя наистина е ефектива.

Т.е. трите фази не са протичали стриктно една след друга, както се случва при нормални условия, а са протичали паралелно или са били комбинирани. Това означава, че не се е попречило за извеждане резултатите от проучването на ваксината, но рискът за хората, върху които е била тествана ваксината е бил по-висок.

Със сигурност знаем, че в деня, в които Бионтех/Пфайзър и Модерна кандидатстват за одобрение за употреба, ваксината вече e билa тестванa на много, много повече хора, отколкото обикновено се тества една ваксина.

При  Бионтех/Пфайзър са били 22 000 души, а при Модерна 15 000.

Но пробандите в случая са били наблюдавани само малко, над два месеца след поставянето на ваксината.

Само два месеца? Това не е ли прекалено кратък период от време?

Отговорът e „не непременно“, защото много от редките странични ефекти от ваксината вероятно няма да бъдат открити, дори и ако времето за проследяване се удължи до 1, 2, 5, дори 10 години. При това важно е не колко дълго продължава проучването, а преди всичко колко хора са били ваксинирани.

За да се разбере това твърдение, трябва да се занимаем по–подробно с темата странични ефекти.

 

Част  III

Кои странични ефекти могат да възникнат?

Нека погледнем данните от тестването на ваксината на Бионтех и Пфайзър след поставянето на втората доза, във възрастовата група между 18 и 55 години.

Умора – 22,8%
Главоболие – 24,1%
Мускулни болки – 8,2%
Втрисане – 3,8%
Разстройство – 8,4%

Като ги разгледа човек би си казал “Ужас!”. След втората доза около ¼ са имали главоболие, 23% са били уморени и т.н. Доста честичко.

Намирате ли тези странични ефекти за обезпокояващи?

Това бяха данните от плацебо–групата. Тези данни показват, че симптоми като главоболие, разстройство, мускулни болки могат да възникнат и съвсем естествено – без поставяне на ваксина.

И ако сега погледнем в групата, в която действително са били ваксинирани, след втората доза, изглежда ето така:

Умора – 59,4%
Главоболие – 51,7%
Мускулни болки – 37,3%
Втрисане – 35,1%
Разстройство – 10,4 %

Дори и тук главоболието е по-често, над 50%. Мускулни болки и втрисане над 35%. (*Бележка на преводача – съобщава се и за други странични ефекти като зачервяване, подуване и сърбеж на мястото на инжектиране, ставни болки, гадене. Като цяло всички изброени до тук странични ефекти са били леко до средно тежко изразени, преходни и са се наблюдавали по–често в по–младата възрастова група).

Т.е. който се ваксинира с тази ваксина трябва да очаква появата на грипоподобни симптоми за кратко време.

Това основание ли е за притеснение?

Не. Това, само ни показва, че ваксината действа, и че имунната ни система реагира срещу вирусния протеин.

Това бяха класическите реакции от ваксинацията. Съществуват и други нежелани странични реакции, както и редки такива, които могат да възникват много години след поставянето на дадена ваксина.

Какви нежелани странични реакции са били установени?

  • В по-голяма част от случаите: никакви. Въпреки това в проучванията, а и след провеждането на първите ваксинации в Англия (говорим за периода на ваксинация след одобряването на ваксината), се съобщава за поява на алергична реакция, ден след поставянето на ваксината на двама пациента. Но тук трябва да се споменем, че двамата ваксинирани са били склонни към развитието на алергични реакции т.е. имат история за тежки алергични реакции в миналото. Скоро след това е оповестен и трети случай на алергична реакция. В проучванията 0,6% са реагирали с алергична реакция. Но трябва да се спомене, че и в плацебогрупата процентът на алергичните реакции е сходен с този на ваксинираните. 
  • При 64 души от 22 000 ваксинирани, по данни от проучването на Бионтех/Пфайзер, се е наблюдавало подуване на лимфните възли в продължение на 10 дни. В плацебогрупата са били само шестима. (Бележка на преводача – това подуване на лимфни съдове се е наблюдавало най–често в областта на подмишницата, над ключицата или в областта на врата).
  • При 4–ма от ваксинираните се е наблюдавало парализа (увисване) на лицето, но само временно.

Оставяйки настрана алергичната реакция, все още не е ясно дали другите странични ефекти са директна последица от ваксината или биха възникнали и без нея. За увисването на лицето може например да се каже, че възниква също толкова често, колкото и при нормални условия сред обществото. Точно това е въпросът в крайна сметка, дали даденият страничен ефект възниква по-често в групата на ваксинираните, отколкото при нормални условия. Има ли статистическа значима честота или не.

            Точно така се процедира и при редките странични ефекти. Досега, по данни на Бионтех и Пфайзер, 22 000 души в проучванията са били ваксинирани, някои преди 2 месеца,  а други преди шест месеца. Това означава, че ние може да наблюдаваме само тези странични ефекти, които са възникнали само при тези хора и само за този период от време.

Какво ваксината може да отключи в дългосрочен план в организма все още не знаем. Никой не може да изключи и възможността, че единични случаи, въпреки ваксинацията, ще се разболеят от ковид-19.

Това голям пропуск в сигурността на ваксината ли е, само защото всичко трябваше да протече толкова бързо?

  • Не. Първо в повечето случай страничните ефекти след една ваксина се проявяват в първите месеци след ваксинацията. Това показва и опитът с други ваксини.
  • И второ, така е и при всяка ваксина и при всеки медикамент, винаги остава някакъв остатъчен риск, защото тези много редки странични ефекти могат да бъдат открити едва тогава, когато бъдат ваксинирани наистина много хора, а това се случва винаги едва тогава, когато ваксината вече е на пазара.
  • Това конкретно означава, че при пробандите, които досега са били ваксинирани в проучването, възникват странични ефекти, които се срещат при 1 на 1000 ваксинирани или дори при 1 на 5000. Ако искаме обаче да докажем появата на много редки странични ефекти, например с честота 1 на 100 000 (един случай на сто хиляди ваксинирани), то тогава в проучването трябва да участват минимум 300 000 ваксинирани. И точно толкова и в контролната група. Напомняме, че досега са ваксинирани 22 000 души в проучването на Бионтех и в сравнение с други проучвания за ваксини, този брой хора в дадения случай е голямо количество.

Това беше много теория. Но вие можете винаги да си спомните за един много конкретен пример, който винаги се споменава, когато става въпрос за редки странични ефекти на ваксините, именно този при свинския грип.

През 2009 сравнително бързо се одобрява ваксина срещу свински грип. Pandemrix. В много редки случаи тази ваксина е довела до автоимунно заболяване – нарколепсия. Вид болест на съня. (Бележка на преводача – нарколепсията е заболяване, при което е нарушен ритъмът на бодърстване и сън. Характеризира се с прекомерна умора през деня и епизоди на силна нужда от сън).

В „много редки случаи“ в конкретния случай означава следното: 30 милиона души са били ваксинирани с Пандемрикс в Европа по онова време, 1300 случая на нарколепсия са били открити в групата на ваксинираните. Предимно при деца и млади хора. Или на 100.000 ваксинирани са възникнали четири случая, първите от тях през първите три месеца след ваксинирането. Минава почити година, докато се е предположила връзка с ваксината.

Разбира се сега се питаме дали би могло да се случи и при ваксината срещу коронавируса? 

Не може да се изключи такава вероятност на 100%. Трябва да се спомене фактът, който в случая не ни помага, че и до днес все още не е напълно изяснено какво е отключило нарколепсията. Предполага се един адювант, бустер във ваксината, който би трябвало да ускори имунната реакция. Подобни ускорители не са използвани при тези две ваксини срещу Ковид. По–вероятно е, че един вирусен протеин, който също е бил и във ваксината, e отключил заболяването. Той наподобява рецептор в мозъка и то само при хора с определени генетични особености.

Сложно е, но възникването на автоимунни заболявания, като страничен ефект след ваксинация, т.е. антителата атакуват не само вируса, но и нашите собствени клетки, ако въобще възникнат такива заболявания, са много, много редки. И точно поради тази причина в повечето случаи биват откривани, едва след въвеждането на ваксината за масова употреба.

И така. През цялото време говорим, и това трябва още веднъж да подчертаем, за чисто теоретични, дългосрочни увреждания от ваксината срещу Коронавируса. Кратко напомняне – 10 до 30% от инфектираните с Коронавирус страдат от дълготрайни усложнения, а колко от тях ще останат завинаги, все още въобще не знаем.

Говорейки за странични ефекти, трябва да се подготвим и за още едно нещо – да, дори след ваксинациятa ще продължат да умират хора.  

Дори двама починаха след като са се ваксинирали срещу Ковид. Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани от подобни числа. Защото дори в плацебогрупата са починали хора. Дори с двама повече. И всички, независимо от това дали са били ваксинирани или не, са починали от нарушения в сърдечно-съдовата система.

Това означава, че не всичко, което се случва след една ваксинация се случва заради самата ваксина. Това е най-важното съображение, което трябва да си припомняте винаги, когато четете или някой ви разказва за подобни числа. И да, сега ще бъдат ваксинирани много хора, и да част от ваксинираните ще починат, особено сега, когато започнат ваксинациите в старческите домове.

Конкретно, ако през следващите 3 месеца бъдат ваксинирани около 5,7 млн. души на възраст над 80, то приблизително около 140 000 от тях ще умрат. Повечето в следствие на сърдечно–съдови проблеми, тъй като това число съответства на средната, естествена честота на смъртност в Германия в тази възрастова група. Колкото и грубо да звучи това.

Така че, важният въпрос не е дали умират хора след ваксинацията, а дали тази ваксина е причина за тази смъртност. И тогава трябва да се проследи (както се проследяват страничните ефекти) дали по-често от нормално умират хора, които са ваксинирани. Т.е. има ли статистически значим брой починали сред ваксинираните, сравнено с броя на починали през последните няколко години. Накрая статистиката е тази, която е определяща и затова ваксинираните ще продължат да бъдат наблюдавани.

Производителите трябва всеки месец, в продължение на една година, да предоставят данни за ефективността и сигурността на ваксината. За разлика от обичайното докладване, което е на всеки шест месеца.

 

Досега говорихме дълго за страничните ефекти на ваксината. Но какво може всъщност ваксината? Каква е нейната полза?

 

Част IV 

Какво може ваксината? Kаква е нейната полза?

Ефективност на ваксината

Двете ваксини, на Бионтех и Модерна имат ефективност от 95%. Това означава, че 95 от 100 души са защитени от поява на ковид-симптоми. Виж графиката.

Червената крива показва броя на ковид–случаите в плацебо–групата с течение на времето, а синята, показва броя на ковид–случаите в групата на ваксинираните.

Ваксинацията е извършена на два пъти, като денят на първата ваксинация се приема за нулев, и три седмици по–късно, на 21-я ден. В групата без ваксина се наблюдава непрекъснато увеличаване на броя на заболелите, а в групата на ваксинираните – не.

Това означава също така по–малко хора с тежко протичане, по–малко хора в интензивните отделения и по–малко починали.

Ние пресметнахме за вас какво конкретно означава това.

Ако всички хора над 70 годишна възраст се ваксинират, това ще доведе до спад на смъртните случаи със 70%, а необходимостта от интензивни легла ще се понижи с 66%. 

И това е наистина една добра новина. (*бележка на преводача – данните се отнасят за Германия).

Това, което обаче все още не знаем е:

Колко дълго ще трае защитния ефект на ваксината?

И, а това е от още по–съществено значение за по–нататъшното протичане на пандемията:

В каква степен ваксината ще възпрепятства разпространението на вируса?

Към настоящия момент все още няма достатъчно данни. Възможно е ваксинираните пациенти да не проявяват симптоми, поне една част от тях, а в същото време да предават вируса на други хора, когато се заразят. За да се предотврати по нататъшно предаване, антителата трябва да атакуват вируса точно там, където той навлиза в организма ни – в носа и гърлото. Така не можем да заразяваме други хора. При тази ваксина обаче антителата се разпределят в кръвта и поради това е възможно да не достигнат достатъчно бързо до горните дихателни пътища.

Това означава на първо време, че трябва да продължим да спазваме дистанция, да носим маски и т.н. Това се отнася за всеки, който е ваксиниран.

Също така, все още не е напълно ясно, дали стадния имунитет ще проработи – идеята, че с ваксинирането на една голяма част от обществото, ще спре разпространението на вируса би функционирало само тогава, когато ваксинираният не може повече да предава вируса.

Но дори и на първо време ваксината само да отслаби разпространението на вируса и да намали броя на тежките и смъртните случаи, то би имало влияние върху пандемията:

  1. Не трябва повече да се притесняваме, че здравната ни система ще бъде претоварена.
  2. Най–тежките ограничителни мерки биха могли да бъдат премахнати и
  3. Бихме могли да се срещаме с по–възрастните ваксинирани хора, при спазване на по-леки мерки за сигурност.

И накрая дилемата:

Да се ваксинирам ли? Да или не?

Нека да сравним рисковете от една ваксина с тези при една инфекция с коронавирусa.

  • Най-напред рискът да се заразим с коронавируса през следващата една дори две години е наистина висок, защото пандемията ще затихне едва тогава, когато достатъчен брой хора са с имунна защита – чрез много ефективна ваксина или чрез инфекция с коронавируса, а рисковете свързани с тази инфекция, междувременно сякаш вече се знае достатъчно много:
    • учестено дишане;
    • загуба на вкус, обоняние;
    • болки, силно изразено изтощение, при липса на късмет – в продължение на месеци;
    • подаване на кислород, изкуствено обдишване, дори смърт.
  • Но рискът не е еднакъв за всички.

В проучвания се твърди, че на всеки 20 години разлика рискът от смърт се увеличава десетократно. Също така вероятността за тежко протичане се покачва с възрастта и с наличието на придружаващи заболявания. За разлика от ваксината. И това трябва да го кажем отново достатъчно ясно, че към настоящия момент говорим за чисто теоретични рискове от ваксиниране, когато става въпрос за дългосрочни увреждания.  

При много млади хора решението ‚‚да се ваксинирам, да или не?‘‘ в известна степен е малко по–трудно. Разбираемо е, че тези, при които вероятно заболяването ще протече напълно безсимптомно имат право да се питат:

“Имам ли нужда от ваксина, дори и при наличието на много, много малък риск от странични ефекти, само заради един ден главоболие и мускулни болки? 

И точно тук навлизаме в една друга тема – защитата на обществото. Ако някой полага усилия в това да не може да заразява други хора, или поне по–малко, особено когато има много леко изразени симптоми, тогава съотношението полза–риск се измества значително в посока полза, смятаме ние.

За възрастните хора и за тези с придружаващи заболявания решението към настоящия момент, след всичко казано до тук, изглежда ясно. Ползите от ваксината натежават.

Младите хора, без придружаващи заболявания имат предимството, че когато се ваксинират, и това би могло да стане след една година, т.к в момента се приоритизират възрастните хора, то тогава ще има много повече натрупана информация за рисковия профил на ваксината.

Накрая всеки сам трябва да вземе решението дали да се ваксинира или не.
И това става само тогава, когато открито и честно се говори за това какво ваксината може и какво не.

В момента се разпространява много невярна информация за ваксините, информация, която ни прави несигурни, но вие знаете къде да намерите добра и достоверна информация. При Quarks и Covid-19 Update. 

_____

Източник: Quarks.de  https://youtu.be/OIB6LBWVw8o , Wie sicher ist der Coronaimpfung?

Прeвод от немски език:

Д-р Г. Гогошева (Facebook: Ana Greg)
Д-р В. Гогошева (Facebook: Vicky Sorriso, създател на ФБ-страницата Covid-19 Update)

Posted in European Union, fake news - фалшиви новини, на български | Tagged | Leave a comment

Желанието на македонците за държава и език предхожда намесата на Тито

Стефан Дечев. Източник: семеен архив.

Стефан Дечев е завършил история в Софийския университет. Специализира в университети в Амстердам и Будапеща. Лектор в Мадрид и Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

 

 

– Вие* сте сред 35-имата български историци и учени, обявили се срещу меморандума на София от началото на септември до страните членки на Европейския съюз, в който България поставя сериозни претенции и червени линии по пътя на Скопие към ЕС. Текстът на меморандума не беше представен у нас, но се разбра, че в него са поставени въпросите за антибългаризма, за избити десетки хиляди българи и още 100 000 преследвани след 1945 г. от режима на Тито, за неспазване на Договора между двете страни от 2017 г. Кой е автор на този меморандум?

– Така и не беше оповестено от външно министерство. Съпредседателят на историческата комисия от българска страна проф. Ангел Димитров го представи като резултат от постиженията на българската историческа наука. Ето защо други историци се почувствахме длъжни да реагираме, тъй като това за нас това не отговаря на истината. Има и други историци, както и други исторически изследвания.
Проблемът не е само в македонската историческа наука. Българската историческа наука проявява остаряло мислене при разказване на историята като национална, в представите си за нация и формиране на нация, за език и формиране на език.
Акцентът ни е върху обстоятелството, че македонската нация според официализираната българска историческа наука се представя като „изкуствена“. Всъщност въпреки всичките си специфики според нас тя се е създала като всички останали нации. Македонският език се представя като плод на изкуствен инженеринг, но и винаги стандартните книжовни езици са изкуствени – различават се от реалните разговорни практики. Самото разказване на общата история до 1944 г. е доста наивно. Освен това, жертви на комунистическия режим в Югославия има, разбира се, но в разяснителния Меморандум бройката е изкуствено завишена и по този начин се компрометират иначе справедливите искания от българска страна да бъдат уважавани документите и фактите.

– Твърдите, че „формирането на македонската нация не се различава от другите нации”. Не е ли факт, че македонската нация се сформира в резултат на целенасочена принуда, в резултат на която българите от мнозинство от населението в началото на ХХ век, днес според официалната статистика ги няма?

– Познатите ни възрожденци от Македония са се определяли като българи. В същото време са използвали македонските диалекти, искали са те да имат по-голямо участие във формирането на българския книжовен език. Ръководителите на ВМОРО също са чувствали българи, използвали са българския книжовен език в документацията на организацията и политическата пропаганда, но говорят за Македония като за отечество, борят се за Македония, на моменти се обявяват срещу великобългарския държавен национализъм. Искат организацията им да бъде самостоятелен политически субект, отдалечен от Белград, Атина, но и от София.
В печата на организацията се говори едновременно за българи и македонци. Населението няма проблем с двете понятия. В книгата си „Македония под робство“ Павел Шатев говори за борци – затворници в Солун след 1903 г., които казвали „аз съм българин, но много по-важно е, че съм македонец“. От тази изходна позиция едни и техните потомци запазват българското си самосъзнание, други завършват като македонци

– За 100 години да изчезнат българите в даден регион – как се нарича подобна скоростна промяна на етническата карта в международното право?

– Славянското население в географска Македония го определяме като българско на базата на статистиката на Васил Кънчов (1862-1902), етнограф и изследовател. Кънчов минава през Македония в края на XIX в. и записва домакинствата във всяко населено място, като взема за критерий езика, на който говорят. Този език е български според Кънчов. Но той не е питал хората дали се идентифицират като българи. Книжовниците и революционерите, за които говорих преди малко, от братя Миладинови до Гоце Делчев, са се идентифицирали като българи, но дали може да кажем това за обикновеното население. Не само в Македония, в цяла Европа, на редижа места, сред обикновеното селско население се наблюдава безразличие към идеята за нация и национална идентичност. Самият пък Васил Кънчов в друга своя книга казва, че българското и влашкото население в Македония наричат себе си македонци и другите ги наричат македонци. Пак виждаме предпоставки идентичността да потегли и в българска, и в македонска посока. А втората става по-вероятна когато престанат да действат български институции, както става с Вардарска Македония в Югославия и Егейска Македония в Гърция.

– Моят дядо е роден в Дойран през 1903 г., семейството му емигрира в Пловдив през 1908 г. Като мен – с македонски корени, са хиляди българи. Твърдите, че по темата у нас има „едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене“. Какво мислене за Македония трябва да имаме ние, техните потомци, и как си представяте „новото историческо мислене за Северна Македония“, за което настоявате?

– Дядо ви се е родил в семейство, което се е осъзнавало като българи и затова е поело пътят към България. Тук, в България, тази българска идентичност се доутвърждава. Въпросът е онези, които остават там, само благодарение на насилие ли стават други, или не за всички това, че са българи, в един етап е толкова важно. Те се съпротивляват да бъдат и сърби, когато влизат в рамките на Югославия.
Когато започва Втората световна война в различните части на Македония картината е различна. Но в сравнение с началото на ХХ в. имаме много по-голямо предразположение към отделна македонска идентичност и борба за независима Македония. И когато българската войска влиза там, първоначално е посрещната като освободителна, а в хода на продължилото 3 г. българско управление започва едно отчуждение, което е видно и от българските полицейски документи. Двадесетте години живот в Югославия не ги е направил сърби, но е създал чувство за обособеност.

Първата комисия, създала македонската азбука. Източник: Уикипедия

През есента на 1943 г. започва процес, който кристализира през лятото на 1944 г. за желание за самостоятелна държавност и използването на тамошните говори като език на държавата им. От август до декември 1944 г. има естествено развитие без силен политически натиск, което завършва с предложение за азбука на македонската езикова комисия. Тази азбука е отдалечена от сръбската и българската. В нея има български букви, които ги няма в сръбската азбука (буквата „ъ“). Това е причината Блаже Конески, един от кодификаторите на тамошната книжовна норма, да си подаде оставката. След януари 1945 г. вече има политическа и недемократична намеса от Белград и на 3 май в Белград се произнасят: „Тази ще бъде азбуката ви.“ В нея не остава нито една кирилска буква от българската азбука, която да я няма в сръбската азбука.
Ала много важно е да се осъзнае: желанието за македонска държава, за отделна нация и език предхожда политическите намеси. Да, крайният продукт е в някакъв смисъл югославско, титовско творение. Но първо има желание на самото население. След 20 години сръбско и 3 години българско управление македонците са искали да имат своя собствена държавност и да ползват своя език. Показателно е, че дори и пробългарската десница в Македония издава в. „Независима Македония” през септември 1944 г. едновременно на български език и на македонски говори. Преди да си тръгнат от Македония дори го ползват и хитлеристите, защото усещат, че това са настроенията на населението.

– Институтът по български език е категоричен, че няма македонски език – това е диалект на българския. Какво мислите вие?

– Нищо не мисля. Не съм езиковед и не влизам в този спор. Като историк само констатирам желанието на хората да ползват местните говори. А как ще ги наричаме тези говори от гледна точка на езикознанието, е работа на лингвистите.

– Защо гърците решиха много сериозния си проблем с Македония за името и го забравиха, а ние все сме лошите съседи…

– Личното ми мнение е, че отговорността при смяната на името на Македония се носи от големите държави. Не ми е известно в историята една държава да решава как ще се казва друга държава. Този прецедент с името не трябваше да се допуска. Това направи някои български фактори настъпателни. Друг е въпросът дали България притежава ресурса на Гърция, за да наложи своята гледна точка.
Проблемът между нас е друг – ВМОРО, Гоце Делчев и Илинден са важни темели в македонската държавност. Извършената в югославско време тяхна дебългаризация и дори антибългаризация е нещо, с което македонското общество е свикнало, а македонските политици не са склонни заради истината да рушат авторитета си. В същото време историческата им гилдия е не по-малко консервативна от българската.

– Вашият прочит като историк?

– Според мен Гоце Делчев, доколкото е българин, има място в българската история. Доколкото се е борил за автономия на Македония, която в историческа перспектива се е развила в идея за македонска държавност, има място и в македонската история.
Проблемът не е само за Гоце Делчев, същото трябва да се каже за Кузман Шапкарев, Братя Миладинови, Даме Груев, Яне Сандански и т.н. Но в македонските учебници те са представени като етнически македонци, като днешните македонци. Проблем е признанието, че поне на ниво елит и хора, ориентирани към ВМОРО, не е имало граници и различия между българи и македонци. Ще си личи, че вървим към решение, когато в Скопие започнат да поставят този въпрос медийно.

_____
* – Публикувам интервюто на Стефан Дечев, което той ми изпрати току-що. То може да бъде прочетено във в. “Трета възраст” (бр.42, 21-27 октомври 2020 г.), но само в хартиеното издание; сайтът на вестника дава грешка при препратка към него. Публикацията не означава непременно съгласие с всички тези на г-н Дечев. (Бел.м. – Вени Марковски)

Posted in Bulgaria, история, Книга втора, на български | Tagged , , | Leave a comment

Употребата на маски в контекста на Ковид-19

Автори: д-р Георги Луканов, Андрей Филипов, Георги Славчев, д-р Славейко Джамбазов*

Защо мнението за употребата на маски се промени в положителна посока в контекста на Ковид-19: Доказателства относно използването на хирургически маски, респиратори и маски от плат.

Хирургическа маска. Източник: Уикимедия

Този литературен преглед цели изясняването на доказателствата относно използването на маски, с което да се задоволи безспорната нужда от систематичен преглед на огромното количество данни по въпроса. Значителен брой публикации, доклади и проучвания по темата за ефикасността на маските са били изключени от други систематични прегледи относно вирусни инфекции, предавани по въздушно-капков път1, поради спорното качество на използваните методи. Тази несигурност е уместна и по отношение на настоящата пандемия поради риска от пристрастност, присъща на бързо събрани данни по време на извънредни ситуации като епидемията от Ковид-19. Например, в началото на пандемията дори официалните институции не бяха сигурни дали носенето на маски е препоръчително с  цел превенция разпространението на инфекцията2.

Целта на този труд е да покаже, че понастоящем литературата е еднозначна относно използването на маски. Еднопосочно е мнението, че маските могат да служат като помощно средство в превенцията на разпространението на инфекцията.3-6  Макар че научната общност не е достигнала до абсолютно единодушие за степента на ефикасност на маските, е важно да се има предвид, че критичността към данните за личните предпазни средства означава даване на точна оценка на ефикасността на въпросния метод, а не отхвърляне на мярката,  докато не бъде безспорно доказана.

Маските са част от пакета за превенция от инфекцията Ковид-19, който е използван за ограничаване разпространението на вируса чрез контрол на източника (маски, носени от инфектирани индивиди) и чрез предпазване на здрави хора в различни социални условия. Маската сама по себе си не е напълно достатъчна за цялостна защита на индивидите от инфектиране, а е необходимо да се използва в съчетание с други мерки за превенция и контрол на инфекцията, включващи хигиена на ръцете и социална дистанция на поне 1 метър7.

При медицински условия се използват два типа маски, като всяка от тях има различни филтрационни способности. Първият тип са медицинските маски (също познати като хирургически/процедурни маски), а вторият тип са лицевите филтриращи респиратори. Респираторите са показани за употреба в аерозолни среди и процедури, генериращи аерозолни частици. Важно е да се отбележи, че тези два типа медицински изделия имат различни филтрационни способности.7

Медицинските маски са медицински изделия, категоризирани като лични предпазни средства. Те са сертифицирани в съответствие с международните стандарти с цел предвидимост на производителността в различните здравни заведения.8 Медицинските маски са правоъгълни, състоят се от 3-4 слоя, като всеки слой е съставен от фини до много фини влакна.7

Тези типове предпазни средства (хирургически маски и респиратори) са от съществено значение за защита от инфекции в здравните заведения. Те трябва да бъдат налични за здравния персонал, членове на домакинства, които се грижат за заразените хора, и контрол на източника. Според литературен преглед от Bartozszko и кол. (2020), хирургическите маски и респиратори N95 осигуряват подобна защита срещу вирусни респираторни инфекции в неаерозолна среда9. Авторите правят заключенията, че респираторите трябва да бъдат съхранявани за високорискови процедури и не трябва да се използват масово, защото медицинските маски предлагат подобна защита за повечето случаи. 9

Третият тип маски, който може да се използва, са немедицинските маски. Този тип маски не е категоризиран като медицинско изделие, нито се счита за лично предпазно средство, тъй като няма общоприет стандарт за производство. Въпреки това, немедицинският стандарт за този тип маски е предложен от Френската асоциация по стандартизация  (AFNOR Group), който цели да определи минимален капацитет по отношение на филтрационни способности и  възможност за дишане.10 Платнените маски са изработени от различни  видове тъкани, като по този начин осигуряват вариращи степени на филтрация и способност за дишане в съответствие с видовете използвани материали. Идеалната комбинация за композиция на немедицинските маски включва 3 слоя материали с варираща филтрация и способност за дишане.7 По отношение на формата, платнената маска трябва да приляга плътно към лицето с цел да намали проникването на въздуха през краищата, като същевременно поддържа необходимата филтрация. 7

В социалните среди хирургическите маски и респиратори са дефицитни. Поради тази причина е изследвана ефикасността на платнените маски.11 В началото на април 2020, документ, издаден от ЦКПЗ (Център за контрол и превенция на заболяванията) и СЗО (Световна Здравна Организация), преглеждат данните за платнените маски и рандомизирани проучвания, сравняващи платнените маски с медицинските маски. Стига  се до заключението, че платнените маски могат да бъдат ефективни в намаляването на аерозолната доза и следователно могат ефективно да забавят епидемията.12 Освен това, както е споменато в друга статия, носенето на платнена маска е пет пъти по-ефективно, отколкото изобщо да не се носи маска, и само малко (15%) по-малко ефективно от носенето на хирургическа маска.13 Предвид сериозността на ситуацията, недостигът на косвени доказателства и ниският риск от увреждане надвишават липсата на преки доказателства срещу универсалната употреба на маски. Носенето на платнени маски може да донесе по-големи ползи за здравето на човека, който я носи, и хората около него, в сравнение с това изобщо да не се носи маска на обществени места.14

Съществува единодушие сред публикуваната литература, заявяваща, че маските трябва да бъдат носени от (привидно) здрави индивиди.7 Представителите на обществото трябва не само да носят маски за собствена защита, но и с цел ограничаване на разпространението на вируса от асимптоматични членове на обществото, които не проявяват никакви симптоми или още не са развили такива. Основната обосновка зад тази препоръка е, че максималното вирусно натоварване и следователно изхвърлянето на жизнеспособни вирусни частици се случва в ранния ход на инфекцията – преди появата на симптоматика.15

Предходната препоръка, че използването на лични предпазни средства зависи от обществената среда, целевата аудитория и риска от експозиция, както е заявено в документ от СЗО16, се е променила в течение на месеци. Носенето на маска вече е нормална част от общуването с други хора.17 Тази промяна в препоръките идва, тъй като управлението на асимптоматичните засегнати индивиди и защитата на здравите индивиди са основополагащи за ограничаване на разпространението на вирусната инфекция в хода на епидемията, която продължава да се развива.

Поглед назад към препоръките, дадени по-рано тази година, показва, че здравните власти и различни държави са подкрепяли идеята, че масовото носене на маски на обществени места не е ефективно в защитата срещу вируса и глобалното снабдяване с маски ще доведе до недостиг от лични предпазни средства за здравни работници и заразени индивиди.18 Документ, разглеждащ препоръките за използването на маска на обществени места, публикуван през март19, взима предвид несъответствията в изявленията, дадени от страните и организациите, и разглежда факта, че липсата на научни доказателства към този момент не означава, че масовото използване на маски на обществени места не може да помогне в управлението на кризата с общественото здраве.

Възприятията за отношението към маските са прегледани и от други автори с цел да се оцени нуждата от тяхната обществена употреба20. Те откриват, че в азиатските страни популацията е насърчавана от местните власти да носят маски, като обществото с готовност изпълнява препоръките. Това не е така в западните страни21. Като се има предвид скорошната история и опитът на азиатските страни с други епидемии от инфекции, предавани по въздушно-капков път, като епидемията SARS, е разумно световното общество да преразгледа данните, натрупани по време на епидемията. Документ22 за SARS епидемията показва спад в коефициента на вероятност от инфекция от 1.95 – 7.63 на 0.36 – 0.58 при използването на маски за лице, честа хигиена на ръцете и дезинфекция. Друго китайско проучване (проведено през февруари 2020) относно Ковид-19 показа, че 98% от участниците в проучването спазват носенето на маска, когато излизат навън. 23

От друга страна, на 29 февруари тази година главният хирург на Съединените американски щати призовава американците да спрат купуването маски и обезсърчението за общественото носене на маски продължи, като ЦКПЗ заявява, че не препоръчва хората, които са добре, да предпазват себе си от респираторните вируси чрез носене на маска.19 Тъй като броят на новорегистрираните случаи започна да расте кратко след като вирусът навлезе в страната24, научната общност и няколко държави започнаха преразглеждането на маските като фактор за ограничаване разпространението на вируса в страната.25 Средно, броят на случаите в щати, в които използването на маски не е било задължително, е десет пъти по-висок от случаите, възникнали след въвеждането на положителна политика за маските.26 Тези резултати подкрепят обществената нагласа за използване на маски на Запад, която наблюдаваме в момента 27.

Прегледът на литературата относно носенето на маски показва, че в рамките на приблизително година след избухването на вируса, политиците, опирайки се на данните, натрупани в научното и здравното общество, са преминали от скептичност относно ограничените доказателства за използване на маски на обществени места към насърчаване на употребата на маски 2, 7, 17, 28, 29 Предвид факта, че глобалната смъртност от тази епидемия нараства и настоящите доказателства сочат, че маските са ефективни за забавянето на разпространението на пандемията, по-нататъшно натрупване на данни и достигането на абсолютно окончателни резултати по въпроса за общественото носене на маски, не бива да представляват ограничаващ фактор за употребата на маски на обществени места в настоящата ситуация.

Въпреки че проучванията все още продължават, фактите от статии и обзори показват, че в момента ползите надвишават рисковете.

Основни заключения:

Данните за употреба на маски в обществото, въпреки че все още се считат за неокончателни, сочат, че

маските имат положително влияние върху контрола на Ковид-19.

Платнените маски са приблизително толкова ефективни, колкото и хирургическите маски, когато се спазва необходимата социална дистанция и хигиена на ръцете.

Респираторите трябва да бъдат запазени за употреба при медицински условия.

Ако хирургическите маски са в недостиг, те трябва да бъдат запазени за медицински условия и хора, проявяващи симптоми.

 

 

 

Референции

 

  1. Jefferson, T. et al. Physical interventions to interrupt or reduce the spread of respiratory viruses: systematic review. BMJ 336, 77–80 (2008).
  2. Tso, R. V & Cowling, B. J. Importance of Face Masks for COVID-19: A Call for Effective Public Education. Clin. Infect. Dis. (2020) doi:10.1093/cid/ciaa593.
  3. Howard, J., Huang, A., Li, Z. & Rimoin, A. Face Masks Against COVID-19: An Evidence Review [Pre-proof]; [not peer-reviewed]. Pnas (2020).
  4. Lyu, W. & Wehby, G. L. Community Use Of Face Masks And COVID-19: Evidence From A Natural Experiment Of State Mandates In The US. Health affairs (Project Hope) (2020) doi:10.1377/hlthaff.2020.00818.
  5. Gandhi, M., Beyrer, C. & Goosby, E. Masks Do More Than Protect Others During COVID-19: Reducing the Inoculum of SARS-CoV-2 to Protect the Wearer. J. Gen. Intern. Med. (2020) doi:10.1007/s11606-020-06067-8.
  6. Mahase, E. Covid-19: What is the evidence for cloth masks? BMJ 369, m1422 (2020).
  7. Covid-, W. H. O. Advice on the use of masks in the context of COVID-19. Who 1–5 (2020).
  8. ASTM F2100. Standard Specification for Performance of Materials Used in Medical Face Masks. in American Society for Testing and Materials (2019).
  9. Bartoszko, J. J., Farooqi, M. A. M., Alhazzani, W. & Loeb, M. Medical masks vs N95 respirators for preventing COVID‐19 in healthcare workers: A systematic review and meta‐analysis of randomized trials. Influenza Other Respi. Viruses 14, 365–373 (2020).
  10. AFNOR. AFNOR SPEC S76-001 Masques barrières. Afnor Spec S76-001 (2020).
  11. Lustig, S. R. et al. Effectiveness of Common Fabrics to Block Aqueous Aerosols of Virus-like Nanoparticles. ACS Nano (2020) doi:10.1021/acsnano.0c03972.
  12. Ma, Q. X. et al. Potential utilities of mask-wearing and instant hand hygiene for fighting SARS-CoV-2. J. Med. Virol. 92, (2020).
  13. Javid, B., Weekes, M. P. & Matheson, N. J. Covid-19: should the public wear face masks? BMJ 369, m1442 (2020).
  14. Davies, A. et al. Testing the efficacy of homemade masks: would they protect in an influenza pandemic? Disaster Med. Public Health Prep. (2013) doi:10.1017/dmp.2013.43.
  15. Wölfel, R. et al. Virological assessment of hospitalized patients with COVID-2019. Nature (2020) doi:10.1038/s41586-020-2196-x.
  16. WHO. Rational use of personal protective equipment for coronavirus disease 2019 ( COVID-19 ). World Heal. Organ. 27 Februar, 1–7 (2020).
  17. WHO. Coronavirus disease (COVID-19) advice for the public: When and how to use masks. (2020).
  18. Chaib, F. Shortage of personal protective equipment endangering health workers worldwide. World Health Organization (2020).
  19. Feng, S. et al. Rational use of face masks in the COVID-19 pandemic. Lancet Respir. Med. 8, 434–436 (2020).
  20. Wang, J., Pan, L., Tang, S., Ji, J. S. & Shi, X. Mask use during COVID-19: A risk adjusted strategy. Environ. Pollut. 266, 115099 (2020).
  21. Greenhalgh, T., Schmid, M. B., Czypionka, T., Bassler, D. & Gruer, L. Face masks for the public during the covid-19 crisis. BMJ 369, m1435 (2020).
  22. Lau, J. T. F., Tsui, H., Lau, M. & Yang, X. SARS Transmission, Risk Factors, and Prevention in Hong Kong. Emerg. Infect. Dis. 10, 587–592 (2004).
  23. Zhong, B.-L. et al. Knowledge, attitudes, and practices towards COVID-19 among Chinese residents during the rapid rise period of the COVID-19 outbreak: a quick online cross-sectional survey. Int. J. Biol. Sci. 16, 1745–1752 (2020).
  24. Elfein, J. Number of new cases of coronavirus (COVID-19) in the United States from January 22 to November 10, 2020, by day*. https://www.statista.com (2020).
  25. Lyu, W. & Wehby, G. L. … Use Of Face Masks And COVID-19: Evidence From A Natural Experiment Of State Mandates In The US: Study examines impact on COVID-19 growth rates associated …. Health Aff. (2020).
  26. Kaufman, B. G., Whitaker, R., Lederer, N. M., Lewis, V. A. & McClellan, M. B. Comparing Associations of State Reopening Strategies with COVID-19 Burden. J. Gen. Intern. Med. (2020) doi:10.1007/s11606-020-06277-0.
  27. Haischer, M. H. et al. Who is wearing a mask? Gender-, age-, and location-related differences during the COVID-19 pandemic. PLoS One (2020) doi:10.1371/journal.pone.0240785.
  28. Peeples, L. Face masks: what the data say. Nature (2020).
  29. CDC. Scientific Brief: Community Use of Cloth Masks to Control the Spread of SARS-CoV-2. (2020).

 

_______
* – Д-р Славейко Джамбазов, Андрей Филипов и Георги Славчев работят в hta.bg, д-р Луканов е специализант в ИСУЛ.

 

 

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Промяна към по-добро минава през промяна на прокуратурата

През ноември 2019 г. гледах изслушването в Конгреса на САЩ, част от процедурата по импийчмънт на президента.

Изслушване в Конгреса на САЩ на бившия посланик на САЩ в Украйна. Снимка: компютърен екран.

Посланик Йованович каза много и важни неща, които са валидни, както тя сподели, за всички страни от бившия Съветски съюз. Тъй като България бе неофициално призната от “съветските другари” за 16-а република, а вътре в страната се говореше за СССР като за “братушките” и “големия брат”, нормално е, че това, за което тя говори, е част и от нашата правна система (не я цитирам точно, а по смисъл от няколко момента в изслушването, в които се говори за прокуратурата, корупцията и наследството от СССР):

Изключителната сила на прокуратурата, която съчетава в себе си такива правомощия, каквито в нормалните демокрации няма.

Именно тази уродлива форма на прокуратурата в българската Конституция е сред основните причини за стотиците хиляди неразследвани престъпления.

Не друго, а липсата на ефективен контрол от страна на народа (чрез Народното събрание) върху дейността на прокуратурата води до слуховете и легендите за действия на редица главни прокурори.

Точно заради тази форма, която след време вероятно някой политик, който ще се яви като нов Тодор Живков, ще определи като “недоносче”, може един главен прокурор да каже, че над него е само Господ и това да му се размине без последствия. Или да седи на маса с престъпници.

Докато не се промени Конституцията в частта за статута на прокуратурата, страната и обществото са обречени да живеят тъкмо с такава прокуратура, каквато е налице. И шансът всеки нов главен прокурор да е по-лош от предишния, е голям.

А подобно изслушване много трудно ще видим в Народното събрание.
Не, не е много трудно.
Невъзможно е.

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Leave a comment

Защо пиша (и се ядосвам) за (и с) България

В социалните мрежи се намират хора, които ме питат защо пиша толкова много за България, защо се ядосвам, защо не си гледам кефа в Щатите.
Уважаеми хора,
Пиша за България, защото сърцето не ми дава другояче. Да не мислите, че не е по-добре да се занимавам само с живота си в САЩ и работата си по света? По-добре е, разбира се.  Но това ще рече да вдигна ръце от България,

да се предам и… да я предам!

Да я предам не в гражданския смисъл на думата (то и без това този смисъл вече звучи много остаряло, нали), а в другия.
България е приютила семейството ми след 1968 г., дала ми е възможност да реализирам способностите си, да се изуча и израстна – по много и различни начини. Не може… не бива да не изпитвам най-обикновено чувство на благодарност, нали? И не бива… не мога да кажа с лека ръка: “Е, било, каквото било – вече не съм в България”.

Надявам се, че мнозина от нашите сънародници, които са напуснали България през последните 23 години, се чувстват така. Мнозина помагаме – както знаем от статистиката на БНБ, емигрантите са тези, които покриват търговския дефицит на страната, като пращат над 1 млрд. евро в България всяка година.
Аз може да се чувствам гражданин на света, мога да нося друг паспорт, мога да съм обиден за това, че българското Министерство на правосъдието ми каза официално, че не мога да се кандидатирам за президент, но това няма да ми попречи да продължа да се опитвам да помагам на страната.

България има нужда от всеки един от нас – включително и от емигрантите.

Тя има и вътрешни емигранти – хора, които физически са в страната, но духът им скита някъде по света, но те нямат онзи избор, който имаме ние. Говорил съм си десетки хора по света. Малцина са онези, които не искат да помогнат на България, а дори и те са ми казвали: “Ако ти искаш да направиш нещо хубаво за България или в България, ние ще ти помогнем!” Т.е., дори и тези, които не се вълнуват толкова, колкото мен, дори и те знаят, че не само има по-добър път за България, но страната може да поеме по него – трябва ѝ само малко помощ от наша страна. “Наша” в случая означава, моя, твоя, негова, нейна – на всички, които искаме България да бъде не просто онази държава, от която няма да ни е срам в чужбина, а онази държава, за която ще се радваме, че предлага достоен живот на родителите, близките и децата ни.

Ще кажете: “Много си наивен, Вени!”

Съгласен съм – но предпочитам да съм наивен и да вярвам, че “животът не е очакване на смъртта в комфортни условия”, отколкото да съм циничен и да гледам аз да съм добре, пък за другите да ми е все тая. Но моля тези, които не споделят моята наивност, да се отпишат от списъка на ФБ-приятелите ми, да премахнат абонамента от публична ми ФБ-страница и поне да не пречат. Живейте си спокойно, не е нужно да си губите времето с хора като нас.
Но за сметка на това моля още повече вас, които споделяте желанието ми България да бъде нормална държава: помислете си как можете да помогнете. Не на някакво голямо, държавно ниво, а дори на малко, местно, градско ако щете. Има мнозина, които го правят – с помощи, със средства, с опит. Това са важни и нужни неща, но още по-важно е да имаме повече хора, които да пробуждат съзнанието: да пишат, но не за да трупат евтини дивиденти, а за да сепнат хората.
Защото е лесно да се пускат сензационни материали, от които човек да се отчая и да си каже “И тия са като ония”. Лесно е да се пишат пасквили и поръчкови статии (дето се казва, колко такива по мой адрес съм виждал), бомбастични заглавия и никакви опровержения.
По-трудното е да се привлича вниманието към недъзите, към царящата простотия, към проблемите и да се крещи: “Видно е, че така може, но по дяволите – повече така не бива!”
Не бива българите – без разлика от пол, раса, цвят, етнос, сексуално предпочитание – да живеят в нищета и в уплаха, че някой – там, горе ще им вземе хляба. Не бива да се страхуват да казват свободно не само мнението си, но и критиката към своите министри и депутати. И не по-малко важно: заради политиците не бива да се срамуват, че са от България.

С други думи: вдигнете глави! Не ги прекланяйте – пред никой и пред нищо!
Търсете текстове и автори, които ви карат да се замислите, ядосват ви, но и разбунват съзнанието ви… А когато ги намерите, споделяйте текстовете им, говорете с приятелите си, препоръчвайте ги. Това не е бързо решение на проблемите ни, защото образованието изисква много време, което – уви – тече бавно. Но е началото на търсене на такова решение.

Не се предавайте, защото ако вие се предадете, никой няма да може да ви помогне.

А на българите, живеещи по света, също не ни е лесно. И в САЩ, както се вижда, има проблеми и некадърни политици – популисти. Но без значение къде живеем, не бива да се предаваме пред посредствеността. Тя може да се опитва да се наложи, но не бива да ѝ се оставяме. Колкото и да е трудно, това е по-достойното, отколкото да се седи пред ракийката и салатката (е, това е хубаво, де, не ме разбирайте погрешно!) и да се проклинат другите за това, че ни е… страх да се преборим с нея.
Не лек, а приятен и слънчев ден ви желая, и дано да сте ме разбрали правилно. Кураж и добър късмет!

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Leave a comment

Обществото ни е болно, но иска полицаите да са лекарите?

Полицаи в България. Снимки: Фейсбук

И моите 2-3 думи за полицаите, че май е модерна тема…
Има полицаи и полицаи – всякакви, защото те не са някак си внесени от чужбина, имунизирани от корупцията.
Цялото ни общество е болно, а ние искаме ченгетата да са лекарите, които да го лекуват. Гражданите си мислят, че престъпността е болест, но това не е вярно. Тя е симптом, както е забелязал още Реймънд Чандлър преди 60 години.
Когато цялото общество боледува, няма как полицаите да са здрави. Както няма как и учителите, лекарите, шофьорите и всички останали да живеят, без поне малко да не им се отрази болестта.
Сложете си ръка на сърцето и кажете дали знаете какво струва на честните и почтени полицаи това да работят заедно с нечестните и корумпираните? Да не би да не се познават помежду си? Знаят много добре кои са, но както се казва “гарван, гарвану око не вади”, та и те така.

Да цитирам пак Реймънд Чандлър, в монолог от 1940 г. на един от героите му – ченге:

“Човек не може да остане почтен дори да иска. Ето каква е болестта на тази страна. Ако успее да остане почтен, ще му видят сметката. Трябва да играеш играта нечестно, иначе няма да ядеш. Сумати копелета си мислят, че двадесет хиляди хора на ФБР с чисти яки и папки ще ни оправят. Глупости. Подкупите ще ги направят същите като нас. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще трябва да изградим отново този малък свят.”

Хванете който искате нашенец* на улицата, той ще се подпише под тези думи и ще каже, че е точно така, че трябва да се почне отначало.
И същевременно няма да се замисля, че проблемите са по-дълбоки и че не само няма откъде да се появят тези чисти хора, но всъщност той,

нашенецът, е приел за нормално да дава и получава подкупи.

Да използва връзките си, за да се уреди на по-лека работа.
Да успее да се настани край държавната трапеза и да похапва от нея.

Когато се появи някой, който иска да промени нещата – защото рано или късно такъв човек се появява, тутакси ще му/ѝ организират някое “активно мероприятие”, за да го/я разкарат, а заедно с него/нея – да разкарат и всякаква мисъл за реформа в системата на правосъдието.

Нашенецът е като заек… не – като папагал, загледал се в змията, която го хипнотизира и а-ха да го глътне на един път. И освен това, е и късопаметен: всеки път му играят един и същ номер и той всеки път се хваща!

Но когато полицаите протестират, трябва да не забравят, че българите имат специално отношение към тях. Нашенецът не уважава полицаите, защото по-често си има взимане-даване с корумпираните (или, както гласи вицът, “Имал съм само даване с полицаите, взимане не съм имал.”), отколкото с почтените. Нашенецът не може да уважава полицаите, които седят на “засадата”, вместо да регулират кръстовището, на което не работят светофарите.

Въпреки липсата на уважение – или може би заради нея? – българите продължават да не виждат връзката между собственото си дередже и факта, че колкото повече хора се водят на щат в МВР (не мога да кажа “работят”, нали?), толкова по-ниско става нивото на сигурност.

Нашенецът продължава да иска някой да дойде и да го оправи, независимо от това, че от 1878 г. насам ВСЕКИ, който е идвал, го е оправял само по един-единствен начин. Оправянето винаги е било за сметка на народа. Единствените, които се опитват да помогнат на България, са Европейският съюз и САЩ. Може би защото и на едните, и на другите не им трябва тази “прекрасна територия, населена с крайно неподходящо население” (по думите на редица социолози).
Но нашенецът и това не приема като чиста монета – за него и тези са маскари. Това презрително отношение към по-силните от него нашенецът проявяват само към онези, които са не само по-силни, но и по-учтиви. Ако по-силният е и груб, вулгарен и циничен, тогава нашенецът подвива опашка и гледа виновно. Дори и тогава, когато по-силният го “оправя”, като му взима златото, урана или част от сънародниците му – за нашенеца единственото, което има значение е той да е жив и здрав, пък съседите – кучета ги яли.

Затова какви ще са полицаите – това е избор на всеки един от тях: може да стоят на хранилката със стоп-палката, да са навъсени и намусени или да се гордеят с това, което правят, а на стената в полицейското управление да е Левски, а не Ленин**.

А докато полицаите се чудят, да кажа на нашенеца (не питайте кой е, той сам ще се обади!):

“България ще се измъкне от това положение едва когато обществото приеме, че има правила и те са за всички.” Казал съм го по бТВ на 13.01.2010 г.: https://btvnovinite.bg/150850-Vseki_pravi_kakvoto_si_iska_zashtoto_nyama_obshtestvena_netarpimost.html

________
* – Нашенци – още известни като “байганьовци” са българите, които се държат като едноименния герой от разказите на Алеко Константинов. Те са малка, но гласовита част от народа.
** – Да, има такъв истински случай – снимката е тук: http://ivo.bg/2014/10/25/българското-мвр-е-все-още-с-ленин-на-шия/

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български, общество | Tagged | Leave a comment

За грешките и за реакцията към/срещу тях

Аврамов мост на пътя Бургас – Средец, до разклона за село Дюлево. Снимка в. “Сега”.

Покрай трагичния инцидент с убития на 16.10.2015 г. човек край гр. Средец, забелязахте ли, че за пореден път се оказва, че нашенецът веднага си има мнение за нещо, особено* ако не са му известни фактите?

Едва ли се учудвате все още на това, че байганьовци:
– взимат решения, базирани на (обикновено подвеждаща ги) интуиция?
– (логично) правят грешки, защото знаят, че няма да носят ни най-малката отговорност?
– категорично не се предават пред фактите и ги натъкмяват така, че да подкрепят мнението им или, ако това е невъзможно, ги пренебрегват?

По целия свят се случват трагични инциденти – само през последните години можем да си започнем от потъването на подводницата “Курск” до грешката с бомбардирането на болница в Афганистан.
Въпросът е кой как реагира и взима ли си поука от грешките си. Едни хора реагират, като се скриват от проблема, знаейки, че след три дни ще има ново чудо и хората ще забравят – и предишния проблем, и тяхното поведение на “снишаване”.
Други пък се изправят срещу него и поемат отговорността. В някои случаи следват оставки, в други – извинения и обезщетения. И присъди.
В България сме виждали нееднократно подобни инциденти**, но все трябва да отбележим нещо важно: у нас полицаите не стрелят “на месо” през ден или всеки ден.
Убийството е трагичен инцидент, а не част от ежедневната работа на служителите в МВР.
Полицаят, който е извършил убийството (дали умишлено или по непредпазливост – това ще уточни следствието и прокуратурата ще реши как и какви обвинения да повдигне; това не е наша, на гражданите, работа) си носи отговорността: знае се кой е, не е анонимен, не се е укрил.
Да се иска той да бъде осъден или награден, означава, че тези, които искат кое и да е от тези две неща, не са нормални граждани на нормална държава. В нормалната държава гражданите не се занимава с политика, а си гледат работата – журналистите пишат отговорни материали; прокурорите повдигат обвинения; политиците реализират политиката, заради която ние, гражданите, ги избираме (или не) в съответните законодателни органи. А гражданите може да коментират, но поне да го правят информирано, а не на принципа ЕЖК (една жена каза). Разбира се, ако са трезво мислещи хора, а не “мрачни балкански субекти” (и моля, не се обиждайте – просто се дръжте възпитано и културно; дори и да ви гонят емоциите).

Накрая, но не и по значение, остава питането дали след моментното “изригване на Мрежата” ще последват анализи и политика, предотвратяваща подобни случаи?
Защо това е важно ли?
Защото същата трагедия може да се повтори лесно и отново ще има “разтърсващи мрежата” статуси и… нищо повече.

______
* – Даже именно тогава си има мнение. Ако знае фактите, почва да се колебае какво точно се е случило, защото е фен или жертва на теориите на конспирацията.
** – Припомнете си тези три: убийствата на полицаи от полицаи в кв. “Белите брези” в София; убит с бой “клошар” в Пловдив и застреляното 16-годишно момиче на улицата в София от пиян полицай.

Статус от 17.10.2015 г. във Фейсбук.

Posted in Книга втора, на български | Tagged | Leave a comment

Фалшиви Фейсбук-профили събират наивници за “приятели”

Фалшив акаунт във Фейсбук

И друг път е ставало дума за това как злонамерени лица използват лични данни, които събират от наивни потребители из Фейсбук, но напоследък се вижда нов подход на мошениците. Този път те създават нови профили, от които започват да изпращат предложения за “приятелство” към най-различни хора, като обаче слагат и статус, насочен към “възрастните” хора, които търсят “самотни момичета”. Статусът, както се вижда от картинката, е на български език, но е явно машинен превод. В статусът има и препратка към сайт, в

Фалшив акаунт във Фейсбук с коментари на българи под него

който имащите глупостта да го посетят най-вероятно ще станат или обект на облъчване с цел получаване на пари или рискуват на компютрите им да бъде качен злонамерен код, който след това може да “източи” лична информация, пароли, номера на банкови сметки, кредитни карти и др.п.

Какво може и трябва да направи човек в такива случаи?

1. В никакъв случай не кликвайте върху уебадреса, написан в статуса или в коментарите под него!
2. Докладвайте профила във Фейсбук.
3. Отделно от това, докладвайте и статуса/статусите и коментарите.
4. Не приемайте поканата за приятелство, а след като я изтриете, маркирайте акаунта като спам.

“Приятели” на фалшив акаунт във Фейсбук

Алгоритмите на Фейсбук обикновено премахват статусите, но оставят профилите; тъй като зад тях не седят истински хора, а ботове, когато няма статус и профилна снимка, шансът някой да се хване на въдицата, е много нисък.

Разбира се, има и друг вариант – просто игнорирайте поканата, но така рискувате други хора да станат (лесна) жертва на подобни профили и статуси.

Posted in Facebook, Книга втора | Tagged , | Leave a comment

Защо някои хора търсят под вола теле или как се раждат слуховете (Книга втора)

Като част от подготовката на следващата ми книга (първата – “УлоВени в Мрежата” можете да купите в Ректората на Софийския университет или в Българска книжица), започвам да публикувам някои мои статуси от Фейсбук, които ще използвам по-нататък. Част от тях са провокирани от принципа “Когато животът ти предложи лимони, имаш избор: да се мръщиш от киселия вкус или да си направиш лимонада и да я изпиеш с кеф”.

В случая е налице типично за някои хора търсене на теле под вола и пускане на слухове, като не е ясно кой носи по-голямата отговорност за това: човекът, който е измислил слуха или този, който го разпространява. Хората, повярвали на слуховете, не могат да бъдат обвинявани, особено когато става дума за автори  и разпространители на слухове, които се ползват с някакво ниво на известност. Но хората, които продължават да вярват на слуховете, след като им е доказано, че те са партенки и не са верни – за тях е трудно да се намери разбиране…

 

Фейсбук, 4-и октомври 2020 г.

Коментар от стената на Евгений Михайлов

На стената на Евгений Михайлов се води смешна дискусия във връзка с негово съобщение, в което предава думите на Константин Мишев, че последният бил “блокиран за 7 дни” и това било… мое дело!?
Подобно обвинение, ако е действително изречено (не знам дали г-н Мишев е казал нещо подобно), е разбира се безпочвено, но ще използвам случая, за да цитирам някои от коментарите под статуса на Евгений.
Преди всички трябва да се спра на логиката на мисълта, прозираща в статуса на Евгений, според която:
– Имам такава власт, че да спирам достъпа на всеки потребител във Фейсбук.
– Бих използвал тази власт, за да блокирам някого от достъп до собствената му стена.
– Бих сторил това, защото К.Мишев е пуснал картината “Запорожци пишат писмо до султана”.
– Има “българска секция във Фейсбук”.
Не, всъщност отказвам се да се спирам върху логиката, защото такава няма. И мисъл няма. Но подобни твърдения разкриват всъщност много истини за авторите им.

Коментар от стената на Евгений Михайлов

Да видим и някои от мненията под статуса на Евгений, защото сред тях има големи “бисери”:
“Отдааавна знам, че Вени Марковски държи правата за фб БГ…”
“Отдавна всички знаем ,че Марковски е главен цензор във фейса на БГ…”

Коментар от стената на Евгений Михайлов

“Не е нужно да имате нещо общо с Марковски. Точно обратното – понеже нямате общо с него, затова Ви блокират. Виж, ако сте от “правилните” хора (т.е. неговите), няма с пръст да Ви пипнат, каквото и да публикувате! “Свобода на словото…”
“И според мен цялата българска секция на “Фейсбук” е от синове и внуци на комунисти.”
И т.н., който иска – да ги чете на стената на Евгений Михайлов.
За щастие сред приятелите му се оказаха и нормални хора, които при събиране на 2+2 получават 4, а на 9-и 9-и 44-та. Ето и две от тези мнения:
“Евгени Хубав мъж си Интелигентен си Стига писал смешни и глупави неща”

Коментар от стената на Евгений Михайлов

“Милен Максимов: Евгений, не се хващай на това хоро. При мен се разигра ‘драмата’ между Косьо Мишев и Вени Марковски, след която Косьо решил, че именно Вени го бил обадил и блокирал. Глупости на търкалета, колкото тук някои коментиращи и да се напъват, та даже да изкарват Вени ‘главен цензор на българския Фейсбук’ (?!?) Абсурдни са тези неща. Доколкото познавам Вени и каквито и политико-исторически различия да имам с него, мога да кажа категорично, че той е човек с дълбоко вкоренени демократични убеждения, почтен и прям и би спорил открито, би се аргументирал красноречиво и логично, но никога не би прибягвал до задкулисни машинации и скрити хватки. Сигурен съм в това, а и Косьо като се поохлади и премисли, сигурно ще оцени допускането си за доста лековато и лишено от логика.”
Разбира се, че последното мнение, на Милен Максимов (Радев), предава точно и обективно случилото се, а и авторът му не става жертва на конспиративните теории, че човек като мен би имал такава власт и би я използвал по такъв начин. Явно е, че хората, които са готови да приемат обяснението на К. Мишев за вярно, няма да се замислят дори за момент върху абсурдността му!
Все пак от цялото това упражнение има полза – видях, че някои мои ФБ-приятели са харесали статуса на Евгений Михайлов, т.е. повярвали са му. Улесняват ме, защото в личния си профил и без това съм стигнал близо до лимита от 5000 души, така че ще мога да поразчистя списъка с ФБ-приятелите и ще отворя място за хора, които действително познавам, а не такива, които са готови да повярват на подобна глупост.
_____
П.П. Забравих да добавя текста на Първата ми аксиома в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. Когато някой напада опонента си, това е знак, че е ядосан, че няма възможност да докаже правотата си, но и показва неразбиране, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Tagged , | Leave a comment

С “Тангра” срещу вятъра

С Тангра срещу вятъра (корица)

Познавам кап. Николай Джамбазов от около 45 години и изпитвам голямо уважение към него. Нещо повече – като дете бях свидетел как строеше яхтата си “Тангра”, на разклона на околовръстното шосе и пътя за Драгалевци край София. Дядо ми, Венко Марковски, написа и балада за него.

С неговото изрично разрешение публикувам част от снимките, които можете да откриете в книгата му, издадена наскоро, която аз получих от г-жа Бойка Попова в САЩ.

Книгата можете да си поръчате – за България тук, а за САЩ – тук.

Както пише в сайта, посветен на кап.  Джамбазов, той е “може без всякакво колебание да бъде провъзгласен за най-волевия измежду днес живите българи. Такива хора, с такъв твърд характер са рядко изключение и в световен план. Неговото феноменално плаване по „невъзможния маршрут“ през нос Хорн само с едно спиране на собственоръчно построена яхта още не е надминато.”

Като ученик четох неговата книга “Тангра в океана”, но малко след това разбрах, че заглавието е било сменено от цензурата, защото “С Тангра срещу вятъра” можело да бъде изтълкувано “неправилно”… и, разбира се, част от текста също беше премахнат, уви.

Още за кап. Джамбазов можете да чуете и видите в сайта на БНР и в бТВ.

Ето и кратка негова биография:

Роден е на 02.03.1943 г. в гр. София в семейство на майка учителка и баща морски офицер от търговския флот. Като юноша се занимава активно с плувен спорт, мотоциклетен спорт и ветроходство. Учи във вечерна гимназия и работи, а през свободното си време обучава в Морски многобой и ветроходство средношколци към 4-ти район на София. След завършване на средното си образование отбива военната си служба, където специализира като радиотелеграфист втори клас. Тогава получава и първото си свидетелство за управление на кораб до 10 БРТ (по-късно приравнено на 20 БРТ, а още по-късно приравнено на 40 БРТ). По късно завършва образованието си за професионален капитан и работи като такъв на влекач в Бургас. След казармата работи като машинен техник и електротехник 8-ми разряд в няколко предприятия. Занимава се активно с мотоспорт, плуване (става и съдия по плуване), ветроходство, строи лодки и яхти. Построил е около 40 малки лодки и седем яхти между, които и яхта „Тангра”. От 1974 г. до 1979 г. строи яхта „Тангра”. Преди това и по време на строежа на яхтата записва да учи задочно за капитан и работи като професионален капитан на влекач. През 1980 г. участва в най-известната регата за самотни мореплаватели ОСТАР от Плимут, Англия до Ню Порт, Род Айлънд, САЩ. След завръщането си е награден с ордени, медали и грамоти. Получава звание Заслужил майстор на спорта по ветроходство и започва работа в ”Портови флот Бургас” като капитан на влекач. През 1982 г. е трябвало да участва в околосветска регата за самотници от Ню Порт до Ню Порт с четири спирания, но по „неизвестни” причини в последния момент държавата спира участието му. На 1.09.1983 г. от Созопол тръгва с яхта „Тангра” на самотна околосветска обиколка през нос Хорн с едно спиране в Сидни. Околосветската обиколка осъществява без държавна или частна поддръжка с лично построената си яхта. След околосветската обиколка продължава да работи като капитан на влекач, като многократно е получавал държавни награди и признания за добра работа. По-късно е изпратен да създаде яхтклуб към ЦК на ДКМС, където е обучил стотици млади хора в морските дисциплини и специално във ветроходството. След 1989 г., когато политическият строй бе сменен, се опитва да работи с личната си яхта. По-късно прави това и в Гърция. Многократно (около 18 пъти) сам е прекарвал яхти през Атлантическия океан на различни собственици. Има и подобни курсове в Тихия океан. Пресичал е Средиземно море на дължина многократно. В момента предава опита и познанията си на по-млади и неопитни колеги. Издал е три книги: „Тангра в океана”, „Черната овца” и „С Тангра срещу вятъра”. Капитан Джамбазов е почетен гражданин на София и Бургас.

 

Изминати 10000 мили, още много предстоят

Изминати 10000 мили, още много предстоят. Снимка: архив Н. Джамбазов

С режисьора Рангел Вълчанов. Снимка: архив Н. Джамбазов

С Тангра срещу вятъра

С Тангра срещу вятъра по време на ОСТАР-80. Снимка: архив Н. Джамбазов.

След околсветската обиколка. Снимка: архив Н. Джамбазов

Сидни, на борда на “Тангра”. Снимка: архив Н. Джамбазов

Така завършва баладата “Николай Джамбазов” от Венко Марковски:

Върни ме, “Тангра”, в роден край.
В България върни.
Там дивна бъднина сияй.
Там правдата звъни.

 

Ето я и цялата (в снимки):


Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | 2 Comments