ОПАСЕН СПАМ: Мошеници плашат българи, карат ги да превеждат биткойни

В последните два дни огромен брой потребители на  български сайтове за безплатна електронна поща са станали жертви на мошеници, които им изпращат спам със следния текст, съдържащ заплаха, че до 72 ч. жертвите трябва да платят 1100 лв., за да предотвратят описаното в съобщението (публикувано по-рано днес като коментар в моя блог):

Влизане в АБВ. Снимка: компютърен екран.

“Здравейте!

Аз съм хакер, който има достъп до вашата операционна система.
Това означава, че имам пълен достъп до вашия акаунт.
Гледам те вече няколко месеца.

Факт е, че сте били заразени със злонамерен софтуер чрез сайт за възрастни, който сте посетили.

Ако не сте запознати с това, ще ви обясня.
Троянски кон ми предоставя пълен достъп и контрол над компютър или друго устройство.
Това означава, че мога да видя всичко на екрана ви, да включа камерата и микрофона, но вие не знаете за това.

Имам достъп и до всичките ви контакти и цялата ви кореспонденция.

Направих видео, което показва как се задоволявате в лявата половина на екрана, а в дясната половина виждате видеото, което сте гледали.
С едно щракване на мишката мога да изпратя това видео до всички ваши имейли и контакти в социалните мрежи. Мога също да публикувам достъп до цялата ви електронна поща и съобщения, които използвате.

Ако искате да предотвратите това, прехвърлете сумата от (1100 лв.) На моя биткойн адрес (ако не знаете как да направите това, пишете на Google: Купете биткойн).

Моите биткойн адреси (BTC портфейли) са: [изтрито]

След получаване на плащането, ще изтрия видеоклипа и никога повече няма да ме чуете.
Давам ви 72 часа да платите.
Имам известие за четене на това писмо и таймерът ще работи, когато видите това писмо.

Подаването на жалба някъде няма смисъл, тъй като този имейл не може да бъде проследяван като моя биткойн адрес.
Не правя грешки.

Ако открия, че сте споделили това съобщение с някой друг, видеоклипът ще бъде незабавно разпространен.

На Ваше разположение!”

Аз съм писал по темата преди две години, когато се появиха първите подобни изнудвания – вижте статията “Внимание: опит за изнудване с истинска парола!” Преди няколко дни я актуализирах, защото се беше появил някакъв спам, в който хората бяха заплашвани, че ако не преведат пари, ще бъдат… заразени с коронавирус!?

Горното съобщение обаче е различно и тук ще посоча как човек може да се ориентира, че е спам, най-вероятно генериран с автоматичния преводач на Гугъл:

  1. Граматиката не е точна – например още в началото “Вашата” и “Вашия” са написани с малко “в”, а веднага след това мошеникът преминава на “ти”. После пише “сте били заразени”, вместо “сте бил заразен”. Не членува “троянски кон”. Това е типичен проблем за автоматичните преводачи от английски език на български.
  2. В заплахата пише, че имал достъп до камерата на компютъра, но а) не всеки компютър има камера и б) не всяка камера може да показва видео – често хората си слагат лепенки върху обектива, а има и такива, които работят с външен монитор и лаптопът им е със затворен капак.
  3. Мошеникът обещава, че ще изтрие “видеото”, което уж имал, но не казва какво ще прави с личната електронна поща.
  4. Мошеникът плаши, че ако заплахата му бъде споделена, щял да публикува “видеото”, но видно от коментарите под моята статия, това не се е случило.
  5. В много от случаите, адресът, от който мошеникът твърди, че е изпратено, е от типа neshto-si.donatiot@abv.bg (от коментарите в моята статия се вижда, че neshto-si е различно за всеки получател).

ГДБОП – страница в Интернет. Снимка: компютърен екран

От националния координатор по киберсигурността Явор Колев разбрах, че в ГДБОП има получени над 400 сигнала за един ден, което е добре, защото показва, че потребителите знаят към кого да се обръщат в такива случаи. Служители на ГДБОП са провели среща с по-големите български оператори на безплатна електронна поща, за да обсъдят и приемат мерки за борба с този спам.  Междувременно и МВР пусна предупреждение на сайта си. Същото сториха и от ГДБОП – в официалния си сайт, както и в страницата си във Фейсбук.

 

Внимавайте, хора! Не ставайте жертви на подобни спамове!

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, tips and tricks, на български | Tagged , , , | 2 Comments

ВНИМАВАЙТЕ: Плъзна спам с “лекарства” за коронавирус, SARS-CoV-19 (Covid-19)

Коронавирус – илюстрация. Снимка: CDC (САЩ)

Броени дни след появата на информация за коронавирус, се появиха и първите спамове, както и “съвети” за “лечение”. Преди дни в групата “Свободен и неутрален Интернет” бе пуснато писмо, подписано от “Михаил”, в което се вижда как изнудвачът се опитва да получи пари под формата на биткойни и заплашва, че ако не му бъдат изпратени, щял “да зарази цялото семейство” на получателя с коронавирус. Внимавайте и не се хващайте на подобни писма! Възможно е в тях да се намира и някоя ваша истинска (и стара) парола, която мошениците са открили в Интернет и с помощта на която ще се опитват да ви убедят, че наистина са успели да проникнат в компютъра ви! Можете да видите как се случва това в тази моя статия от 2018 г.

В последните дни по Фейсбук започна да се предава и съобщение със “съвети” как да се излекува вирусът.

Пускам част от началото на това писмо с изричното предупреждение, че това е спам!

Писмото е написано неграмотно, превод е от английски език, но “творчески” разширен и допълнен на български.

В него няма нищо вярно и “съветите” не бива да се спазват, нещо повече: ако се спазват, това със сигурност застрашава живота и здравето на хората!

Ето част от това писмо със “съвети” (повтарям: ментета, фалшиви, абсурдни, глупави и опасни!):

Фалшиво съобщение със “съвети” за лечение от коронавирус. Снимка: компютърен екран.

“КОРОНАВИРУС- КАК ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМЕ?

[изтрит текст]

ЗАПОМНЕТЕ:
Имунитета пада: 1. Когато преяждате. 2.Когато се простудите. 3. Когато препиете с алкохол. 4. Когато не си проветрявате помещенията, т.е. липса на достатъчно кислород. 5. Когато Ви обгазяват с промишлени отрови. 6. Когато ядете сладкиши и захарни изделия. 7. Когато пиете киселинни напитки, като бира и безалкохолни. 8. Когато се храните с киселинни и консервирани храни. 9. От 30 до 50 мл. Ракия на ден алкализирват организма, над 50 мл. го окисляват. Така че не прекалявайте с алкохола.

ЗАЩИТА ОТ КОРОНАВИРУСА И ДРУГИ ГРИПНИ ВИРУСИ
[изтрит текст]

 

Ако попаднете на някой ваш приятел, който разпространява това или подобно на него писмо, то незабавно го информирайте, че е менте, напишете го и в коментар под самия му статис и призовете хората да не се връзват на подобни лъжи и измами!

Истинската информация за това как човек да се предпази от коронавирус и какво лечение да предприеме е в сайта на Световната здравна организация, а не в анонимни съобщения по Интернет!

Внимавайте, хора!

Ако следвате анонимните съвети от Интернет за “лечение”, можете да предизвикате изключително сериозни и тежки последици за здравето си!

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Как се справяме с коронавирус-кризата (в един жилищен блок) в Ню Йорк

Въвеждането на извънредно положение в България, Италия, както и в редица  американски щати, извади наяве множество проблеми, за които не само държавите се оказаха подготвени в различна степен, но и хората.

Тук ще опиша как се справя с извънредното положение сградата, в която живея и какви мерки взима Домсъветът (управителният съвет) и мениджърската компания, която организира всекидневните грижи, поддръжка, персонал и т.н.

Площад “Мадисън парк”. Снимка: Вени Марковски.

В кооперацията има 27 етажа и около  180 апартамента, които са собственост на живеещи в тях или на отдаващи ги под наем хора. Всички собственици са акционери в кооперацията и имат различен брой акции в дружеството, което е построило блока през 1987 г.  Според броя на акциите се определят месечните разноски, т.напр. живеещите по ниските етажи имат по-малко акции и съответно плащат по-малко режийни, отколкото живеещите по високите (вкл. и заради това, че ползват по-малко време асансьора). В сградата има фитнес салон, малък басейн (може би 12 метра дължина), общо помещение с 12 малки перални за 10 кг. пране и 2 големи – за 20 кг., както и 12 машини за сушене на дрехите. Има и мазета, в които – срещу месечна такса – човек може да получи помещение, което се използва като склад (може да се държат и туршии, но не е студено, та не знам дали си струва  рискът;-) На етаж минус 1 има още и лекарски кабинет, стаята за т.нар. “супер” – домакин – човек, на когото плащаме заплата, за да се грижи всичко да работи без да спира. Освен него плащаме заплати на петима портиери и трима отговорници за почистването и поддръжката на системите (ток, вода, парно и т.н.).
За всичко е помислено, а което не е добре измислено, се подобрява във всеки един момент.

Когато започна кризата, предизвикана от коронавируса, имаше някои неща, които бяха направени тутакси: слагането на апарати за дезинфекционна течност на входа и около асансьорите. Информацията за това какво трябва да прави всеки един от нас бе разпространена чрез електронното табло за обяви, а бе сложена и в асансьорите, както и на входа. Това са все нормални неща за Ню Йорк.

Освен техническата част, която бе организирана от мениджърската компания и е изпълнявана от деветимата души персонал, членовете на Домсъвета приеха редица решения, сред които и това да се помолят живущите да обявят кой може да поеме смените на портиерите и чистачите, ако се стигне до положение, че те не могат да работят (болни са) или да дойдат на работа (ако бъде обявено тотално спиране на всякакъв род дейност в града, което обаче е малко вероятно).
Трябва да отбележа, че всичките девет служители се водят за “съществени работници” по смисъла на законите на щата Ню Йорк. Такива са също така и работещите в здравните заведения, полицаите, техниците по поддръжка на ВиК и т.н., но не и, например, фризьорите, обущарите и др.п. “Съществените” работници имат право да пътуват в градския транспорт и имат право и задължение да продължат да работят. Домсъветът се е договорил с един от близките хотели (много добър, впрочем), че ако се стигне до положение градският транспорт да спре да работи, служителите ще получат няколко стаи в хотела срещу смешната (за Ню Йорк) цена от $ 69 на нощувка. За сравнение, когато няма криза, цената на нощувка е поне пет пъти по-висока. Но в момента хотелите са пусти и са готови да пускат стаите на ниски цени, само и само някой да отседне в тях.

Един от живущите бе отведен в спешно отделение и е в стая за интензивно лечение вече от девет дни; дано му се размине. Останалите дезинфекцираме където и каквото можем и правим и други списъци:

  • на хората, които имат нужда от помощ с пазаруването и почистването; има няколко апартамента, в които живеят възрастни двойки или дори сами хора, които не могат да излезат дори до магазина;
  • на хората, които имат домашни любимци, за които ще трябва да се грижим, ако стопаните им попаднат в болница;
  • на апартаментите, които са празни, защото живеещите в тях са отишли някъде в провинцията или са задържани по летища по света и не могат да се приберат у дома.

Всичко това се прави с цел да се осигурят елементарните и необходими сили и средства, щото блокът да се справи с кризата по възможно най-безболезнения начин.
Трудно е, защото паралелно с това върви ремонт на всички коридори – подове, стени, тавани биват подменяни с нови, а през лятото започваме и ремонт по смяна на асансьорите, който ще доведе до до поне 5-6 месеца, в които ще работи само един асансьор.

Междувременно живущите се свързват едни с други и си помагат за доставката на стоки от първа необходимост, както и на храни от близките магазини за хранителни стоки. Това става “по съседски”, без да е нужно да се подканяме или убеждавам взаимно. В сградата има самотни възрастни хора, те имат нужда от помощ. Освен магазините за хранителни стоки и аптеките, отворени са и железарските магазини, а ресторантите и заведенията за бързо хранене работят, но само за вземане на храна или доставка по домовете; човек не може да седне и да си поръча ядене, което да изяде в ресторанта или кафенето. Впрочем, то няма и желаещи – хората спазват разпоредбите на губернатора и кмета. Важно за сравнение: в щата Ню Йорк няма никаква санкция, ако човек не спазва разпоредбите – нито глоба, нито (как го измислиха нашите депутати??) лишаване от свобода.

Хората са разумни, гледат да поддържат разстоянието от два метра помежду си, защото разбират сериозността на положението. Много културни организации предлагат различни видове развлечения – например може да гледате опера тук (всеки ден различно представление!) или дори какво правят рибите в аквариума Монтерей Бей. Амазон доставя всичко по домовете, а и обявиха, че ще наемат още 150 хиляди души, за да смогнат с доставките. Разбира се, те са сред малкото фирми, които наемат нови служители; повечето вече освобождават своите работници и това ще доведе до много сериозни икономически проблеми, но в САЩ проблемите се решават един по един: най-важното са животът и здравето на хората, сетне идва всичко останало.

Не на последно място: цялата актуална информация за щата и коронавирус може да се намери в специална секция в сайта на губернатора. Това е една от големите разлики с България, където вече седмици наред няма единно място за цялостна информация, препоръки и т.н., свързани с коронавируса. Така може да се разбере, че вече има определени четири места за изграждане на военно-полеви болници, както и към кой лекар да се обърне човек, ако има симптомите на болестта.

(тази статия може би ще се допълва)

Posted in USА, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Декларациите към Фейсбук са безсмислени, нямат никаква сила

Картинка с палец нагоре и палец надолу над надписа “Фейсбук”. Източник: Интернет

За пореден път се случва да виждам приятели из Фейсбук, които публикуват едно и също съобщение, в което декларират С ГЛАВНИ БУКВИ, че не разрешавали на Фейсбук да използва техни снимки, съобщения, статус и др.п., “както от миналото, така и за в бъдеще”.

Нямаше да пиша текст по темата, но установих, че дори във времето на извънредно положение и криза, предизвикана от пандемичната болест коронавирус, публикациите на подобни спамове продължава – ето два примера, на които попаднах в последните дни:

Спам из Фейсбук. Снимка: компютърен екран

Същото “предупреждение” се среща и в по-дълъг вариант:

 

Някои необходими разяснения

Когато започнем да използваме фейсбук, туитър, услугите на Гугъл и т.н., ние вече сме се съгласили с общите условия за ползването им. Да, най-вероятно никой от нас не си спомня, че има такива, но това не значи, че ги няма. За фейсбук условията са публикувани тук (има ги и на български език, стига човек да е избрал българският да е език по подразбиране). Ето какво са ни казали от компанията и с какво сме се съгласили:

Вместо да плащате за използването на Facebook и другите продукти и услуги, които предлагаме, чрез използването на Продуктите на Facebook, обхванати от тези Условия, Вие се съгласявате, че можем да Ви показваме реклами, за които бизнеси и организации ни плащат да популяризираме в и извън Продуктите на Facebook Компаниите. Ние използваме Вашите лични данни, като например информацията за Вашата дейност и интереси, за да Ви показваме реклами, които са по-подходящи за Вас.

И още, което е много важно в контекста на празната декларация от спама. С получер шрифт съм подчертал това, което се отнася до случая със съдържанието :

Вие притежавате правата на интелектуална собственост (като например авторско право или търговски марки) за всяко подобно съдържание, което създавате и споделяте във Facebook и другите Продукти на Facebook Компании, които използвате. Нищо в настоящите Условия не отнема правата, с които разполагате във връзка със собственото Ви съдържание. Свободни сте да споделяте Вашето съдържание с всяко лице, където желаете.

Въпреки това, за да предоставяме услугите си, имаме нужда да ни предоставите някои юридически разрешения (известни като „лицензия“) за използване на това съдържание. Това е само за целите на предоставянето и подобряването на нашите Продукти и услугите, както е описано в Раздел 1 по-горе.

По-конкретно, когато споделяте, публикувате или качвате съдържание, което е обект на права на интелектуална собственост, във или във връзка с наши Продукти, Вие ни предоставяте неизключителна, прехвърлима, подлежаща на сублицензиране, безвъзмездна и валидна за целия свят лицензия за хостване, използване, разпространение, модифициране, възпроизвеждане, копиране, публично представяне или изпълнение, превеждане и създаване на производни произведения на Вашето съдържание (в съответствие с Вашите настройки за поверителност и приложение. Това означава например, че ако споделите снимка във Facebook, Вие ни предоставяте разрешение да я съхраняваме, копираме и споделяме с други лица (отново в съответствие с Вашите настройки), като например доставчици на услуги, които поддържат нашите услуги или други Продукти на Facebook, които използвате. Тази лицензия се прекратява, когато Вашето съдържание се изтрие от нашите системи.

С други думи едностранното волеизявление, публикувано на стената на който и да е фейсбук-потребител, е не просто безсмислено, а дори е възможно фейсбук да го използва, за да го копира и споделя с други лица 🙂

Нещо повече – за ужас на споделящите спама, условия за ползване на фейсбук съдържат и това уточнение:

Разрешение за използване на Вашето име, снимка на профила и информация за Вашите действия, свързани с реклами и спонсорирано съдържание: Вие ни предоставяте разрешение да използваме Вашето име, снимка на профила и информация за действия, които сте извършили във Facebook непосредствено след или във връзка с реклами, оферти и друго спонсорирано съдържание, което показваме в нашите Продукти, без каквото и да е възнаграждение за Вас.

А какво ще се случи, ако някой не е съгласен да използват снимките, които е споделил на стената си? И за това има уточнение:

Условия влязат в сила, те ще бъдат задължителни за Вас, в случай че продължите да използвате нашите Продукти.
Надяваме се, че ще продължите да използвате нашите Продукти, но ако не сте съгласни с нашите актуализирани Условия и повече не искате да бъдете част от общността на Facebook, можете да изтриете акаунта си във всеки един момент.

И не само това, ако от фейсбук решат да променят правилата, има условие, при което това се случва. От компанията казват, че е:

“възможно периодично да се налага да актуализираме настоящите Условия, така че да отразяват точно нашите услуги и практики. Освен ако не се изисква нещо друго по закон, ще Ви уведомим, преди да внесем промени в тези Условия, и ще Ви предоставим възможност да ги прегледате, преди да влязат в сила. След като актуализираните Условия влязат в сила, те ще бъдат задължителни за Вас, в случай че продължите да използвате нашите Продукти.”

 

С други думи: който не иска да му бъдат използвани данните, снимките, съдържанието, което създава, е свободен да не ползва фейсбук.

 

П.П.Друг начин да се разбере, че съобщението е спам и/или менте, е да се погледне по-внимателно как е написано: има ли правописни или граматически грешки, звучи ли логично или не и др.п. “Писмено съдържание или вербална форма” – как звучи? Или “Фейсбук е вече публична единица”? Прилича ли ви на истински, юридически издържан текст или е по-скоро фалшив? 😉

 

 

 

 

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, Information Society, IT in Bulgaria, на български | Tagged , , | Leave a comment

Историята в България да бъде представяна такава, каквато е!

Автор на спомена е Михаил Иванов, съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси и вероизповеданията, отговарящ за връзките на президента с еврейската общност в България (1990 – 1997). Публикува се с негово съгласие. 

Статия от в. Континент (1996 г.)

Един от хората, с които имах щастието животът да ме срещне, беше Серж Цвайгенбаум. Като генерален секретар на Европейския еврейски конгрес (ЕЕК) той взе активно участие и изигра важна роля в отбелязването в ЮНЕСКО на 50-годишнината от събитията в България през март-май 1943 година, имащи за резултат спасяването на евреите от довоенните територии на Царство България от лагерите на смъртта. Тържественото заседание на международната организация се проведе в Париж през март 1994 г. След това имахме с него няколко срещи при моите кратки пребивавания в Париж на път за Съвета на Европа в Страсбург. В онези размирни времена на Балканите двамата обсъждахме неговата идея България да стане домакин на среща на балканските държави за мир и сътрудничество, зад която ЕЕК заставаше (тя беше блокирана от определени сили, което тук няма да коментирам). Обсъждахме и пътищата за икономически подем на районите със смесено население и по-специално Родопите (двамата с него направихме двудневно посещение в Родопите, за да търсим на място възможностите за поминък). В началото на октомври 1996 г. Серж посети България след решението на нашия Върховен съд, с което бяха отменени решенията на Народния съд от 1945 г. Тогава той изрази позиция по този въпрос, с която напълно се солидаризирам, която винаги – и тогава и сега, е била и моя позиция. Ще приведа цитати от в-к „Континент“ (5-6 октомври 1996) от информацията за неговото пребиваване и от неговото интервю. От информацията:

„Върховният съд да препотвърди присъдите на Народния съд за лицата, свързани пряко с престъпления срещу евреи и антифашисти по време на Втората световна война. Това заяви генералният секретар на Европейския еврейски конгрес (ЕЕК) Серж Цвайгенбаум на срещите си с президента Желев и кандидат-президентските двойки на социалистите и опозицията вчера…Генсекът на ЕЕК предложи идеята за ново разследване, което да прецени виновността на всеки осъден от Народния съд поотделно. Цвайгенбаум допусна, че има осъдени замесени в изпращането на български евреи в концлагери, както и невинно осъдени.“

От интервюто:

„Ние се надяваме историята в България да бъде представена такава, каквато е. Бихме искали Върховният съд да вземе още едно решение – за започване на разследване срещу тези, които са отговорни за извършените престъпления не само срещу евреи, но и срещу други хора по време на Втората световна война.“

Както виждаме, Серж Цвайгенбаум, не оспорва незаконността на „Народния съд“, но той оспорва оневиняването на извършилите престъпления по време на Втората световна война – както по отношение на евреи, така и по отношение на антифашисти. Това са различни неща и те трябва ясно да се казват. Повтарям – напълно съм съгласен с неговата теза.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged , , | Leave a comment

Лили Иванова в блога на Иво Инджев (ivo.bg)

Навръх 8-ми март 2020 г. в блога на Иво Инджев се появи изключително интересната статия под заглавие “Лили Иванова сподели по телефона възторга си от “Измамата “Сан Стефано”, а авторът на книгата – възторга си от позицията на най-обичаната българка“, която препечатвам по-долу. Признавам си, че след като прочетох статията, бях толкова приятно впечатлен, че се престраших да обезпокоя Лили Иванова, за да я поздравя за позицията ѝ. Казвам “престраших се”, защото за мен Лили Иванова е изключителен човек – и съм писал по темата, а и съм говорил за това какво мисля и – може би по-важно! – чувствам за нея.

 

Лили Иванова. Източник: ivo.bg

“Иво Инджев? Лили Иванова. Просто Лили Иванова”.

Това чух снощи, когато получих обаждане от непознат номер. Първата ми реакция беше, че няма как да е “просто” Лили Иванова.

Дотук- достатъчно “добре”. Даже супер. Да ти се обади лично не само най-безспорната звезда сред българските певици от десетилетия наред е достатъчно ласкателно. Та тя е сигурно най-обичаната и уважаваната българка от няколко поколения насам и към днешна дата! 

Но, признавам си, предстоеше още по-приятна изненада от близо половин часовия ни разговор с Лили Иванова. Ще го резюмирам само в основни щрихи, за да не бъда заподозрян, че изпадам в “нарцистичен амок” от желанието й да се запознае с мен. 

Записах си встъпителните й и думи. После я помолих да потвърди дали съм разбрал правилно, тъй като тя се съгласи да я цитирам – с радост, както каза.

“Прочетох вашата книга “Измамата “Сан Стефано” и съм във възторг от Вас” ( имаше и още суперлативи по адрес на моя скромност, но и този цитат е достатъчен). Повтори думите си пред смаяната ми съпруга, а след това и пред децата ми. Оказа се, че съм, че съм добре със слуха. Семейните ми свидетели потвърдиха радостната диагноза 300 на сто.

Напоследък, когато съм у дома, имам навика да приемам обаждания с включен високоговорител, за да са ми свободни ръцете ( нали все гледам да върша няколко неща наведнъж). Така стана и този път. В резултат на което направих без да искам най-близките си хора съпричастни на личния разговор с Лили Иванова, който прерасна в нещо повече, защото се оказа натоварен с обществена значимост.

От размяната на мнения ми се изясни, че Лили Иванова е убеден съмишленик по въпроса за съпротивата срещу фалшифицирането на историята ни в полза на Русия. Импулсивно я попитах дали би направила публично достояние тази своя позиция, каквато мнозина имат, но не всеки е готов да защити с името си . “Разбира се, няма от какво да се страхувам”, продължи да ме изненадва тя. И дори се съгласи да участва в конкретна инициатива, но по мое предложение накрая се съгласи да не избързваме и да оставим обсъждането на подобна стъпка за по-късен етап . 

“Ха,ха”, засмя се тя, “ трябва да ни останат теми за разговор и за предстоящата ни среща”.

Ако някой предполага, че съм твърде пестелив в цитирането, познал е. Не искам да прекалявам с възторжения отзив.

Лили Иванова каза още много впечатляващи неща за човек като мен, когото допуска за пръв път до затворения личен свят, в който живее, както сама го определи. Установихме, че сме съмишленици по много злободневни въпроси. Фактът, че тя ентусиазирано се съгласи аз да споделя това свое откритие с читателите си тук, говори също и за нейната храброст да се изправи срещу неминуемата злоба на моите, а вече и на нейните, душмани.

Ще “издам” само “малката подробност”, че примата на българската музикална сцена се интересува не просто от история и политика – и не само има позиция, която не се бои да сподели, но и поддържа своя интерес към литературата с неистова страст. Чете до късно през малките часове на денонощието.

Не ми приляга да кажа до какви имена на велики автори от нейната библиотека ме нареди на практика, за да не прозвуча мегаломански. Едно е да го каже тя, друго е се възползвам аз от оценката й. Нека някой интервюиращ журналист я попита да уточни, ако има такива желаещи ( стига да не са заразени от върлуващия от векове по нашите земи вирус на завистта ), които тя да допусне до себе си. 

Следва продължение.

То предстои когато Лили Иванова уточни инициативата си да бъде пръв домакин на запознанството ни в пряк разговор с моя милост и съпругата ми.

Позволете малко умерен патос за финал с надеждата, че перифразирането на великия Левски няма да прозвучи пошло: това беше телефонен разговор, от който печеля не само аз, но и целият народ – доколкото на страната на просветения български патриотизъм  срещу лъжата и измамата в полза на руските ни колонизатори застана самата Лили Иванова. 

Значението на този факт не се нуждае от допълнително обяснение.

[Край на статията, публикувана с любезното съгласие на автора.]

 

Допълнителна бележка от Вени Марковски:
Показателно е какви са коментарите – както под статията на г-н Инджев, така и в неговата Фейсбук-страница и как хората са също приятно впечатлени, а хейтърите са млъкнали.

Posted in Bulgaria, история, на български, Освобождението | Tagged , | Leave a comment

Как се създават и редактират статии в Уикипедия?

Уикипедия – лого. Източник: Уикипедия

Как се пишат статии в Уикипедия?

Ако никога не сте създавали нова страница, тогава е най-добре да използвате т.нар. пясъчник.  Там можете да експериментирате, да се запознаете с командите и възможностите на вградения редактор и др.п. И – най-важното: ако сгрешите, няма да създадете проблеми на основните статии.

(Забележка: Настоящият текст няма претенциите да е изчерпателен; той е кратък и написан в популярен стил, т.е. като за хора, които не знаят как се редактира в Уикипедия, но искат да получат общо понятие. Ако читателят иска да задълбочи познанията си, задължително е да провери посочените материали в самата Уикипедия.) 

Ако търсите информация за нещо в самата Уикипедия, можете да стигнете до тази страница (при търсене на “иван грозданов”):

При търсене на статия за “иван грозданов”, получавате отговор, че такава статия няма.

Уикипедия ще ви предложи, ако няма такава статия, да я създадете – това е в червено и получер шрифт.

Ако обаче решите да създадете нова страница, трябва да прочетете и вникнете добре в ръководството за работа, публикувано под заглавие Уикипедия:Вашата първа статия

Най-важното, което трябва да знаете, че статиите трябва да са базирани на източници. Под “източници” в Уикипедия се разбират благонадеждни източници, а не изобщо някакви (например, Ваш спомен за нещо, което се случило, не може да е източник за създаване на статия, а дори и не може да бъде включен във вече съществуваща статия).
Много от статиите в Уикипедия се допълват непрекъснато – добавят се нови източници, изтриват се стари и неработещи или се цитират подробности от вече съществуващи, но добре използвани.

Кой може да пише в Уикипедия?

С една дума: всеки.
С повече думи: всички ние – потребителите в Интернет. Когато пишете в Уикипедия, вие ставате уикипедианци:

В действителност, не се изисква нищо повече от малко смелост и, разбира се, добросъвестност, за да редактирате. Съвсем не е необходимо да имате някакво специално обучение или да преминавате през сложни (или въобще каквито и да е) процедури, за да редактирате или дори да създавате нови статии. Всъщност, вие вече сте редактор в Уикипедия, след като имате достъп до Интернет — и същото важи за милионите ваши „колеги“ от целия свят. Дори не е необходимо да се регистрирате (въпреки, че това носи определени предимства).


Защо трябва да участваме в писането на статии в Уикипедия?

Защото е хубаво, когато имаме някакви познания по дадена тема, да ги споделим чрез Уикипедия и да ги направим достояние на повече хора. Мога да споделя от личния си опит, че понякога се случв дадена тема да се окаже толкова интересна, че да доведе до сериозни и/или важни промени в конкретни статии. Някои от по-интересните редакции, в които съм участвал, включват съществени приноси, които се използват след това като източници на информация за други статии, вкл. и в  традиционните медии – радио, телевизия, вестници, а дори и в книги и учебници! По някои от темите съм се ровил из архиви в България и в други страни, за да открия достоверни и благонадеждни източници. С това съм помогнал статиите да станат по-добри и по-точни: ползата е за всички читатели и потребители на Уикипедия.

По същия начин в писането на Уикипедия участват стотици българи, много от които заделят от личното си време, за да създават, допълват, коригират, редактират и т.н. статии от значимост за всички ползватели на българския език. В момента на писане на настоящия текст Уикипедия съдържа 260 038 260 043 статии на български език. (разликата от пет статии се появи между времето, в което написах първоначалния вариант и момента, в който я публикувах!).

Днес, 2-ри март, при влизане в българската Уикипедия се вижда и това интересно съобщение:

20 хиляди статии за Македония — благодарение на упорития и всеотдаен труд на доброволците в Уикипроект „Македония“, през последните шест години броят на статиите беше удвоен. Освен с количество, статиите могат да се гордеят и със своето качество, свидетелство за което е фактът, че от тях се ползват дори водещи учени в областта. На практика, това е най-сериозното и пълно онлайн четиво за Македонския въпрос.

Доброволците, за които става дума в горното съобщение, наричани още уикипедианци, са описани в тази страница.
Те са: нерегистрирани, регистрирани, регистрирани с право на глас, администратори и бюрократи.
Всеки, който разглежда историята на редакциите на дадена статия може да види двата най-общи вида участници в редакциите – нерегистрираните и регистрираните. Нерегистрираните се показват с IP-адреса на Интернет доставчика им. Защо е добре уикипедианците да се регистрират е описано тук. Много важен момент, който държа да подчертая, е правото на всеки уикипедианец да избере с какво име да се регистрира. Няма изискване човек да пише непременно с трите си имена по паспорт; нещо повече – в английската версия има специално предупреждение, че понякога използването на истинско име може да доведе до заплахи, малтретиране и др.п., особено ако се пише по противоречиви теми. Всъщност, пишейки по темата стигнах до факта, че в българската Уикипедия няма статия за малтретирането, така че в следващите седмици ще се постарая да намеря време и да я напиша.

Този пример, роден в момента на писане, е типичен за това как всеки един от вас може да допринесе за развитието на Уикипедия – когато разберете, че липсва информация по дадена тема, просто се хващате и я създавате. Една от темите, с които се боря от години – борбата с фалшивите новини и онлайн дезинформация – доведе до създаването на съответната статия на 25.02.2017 г.

Надявам се, че тази кратка статия ще е полезна на много хора, които се чудят защо нещо го няма в Уикипедия (или защо нещо го има, но не е точно): хванете се и го напишете (или го коригирайте)!

Накрая, но не по значение: не се притеснявайте, ако направите грешка; само този, който не работи, не греши.
Грешките в Уикипедия могат да се поправят (самият аз имам доста допуснати, така че знам какво говоря от личен опит). Важното е да сте добронамерени, внимателни и да не се сърдите на хората с по-голям опит, които коригират вашите текстове. Обикновено редакторите, имащи над 400 публикации в продължение на над 75 дни, се приемат за напреднали потребители и се ползват с правото на глас, когато има гласуване по дадена тема.

Не забравяйте: това, което пишете в Уикипедия става свободно достояние на милиарди хора по света! Всеки автор, дори на малък текст, е част от световната култура и история. Всеки от вас заслужава уважение, защото заделяте от личното си време, за да допринасяте за развитието на Уикипедия!

Успех, нови уикипедианци!

 

Posted in Bulgaria, tips and tricks, на български | Tagged | Leave a comment

Странната метаморфоза на акад. Георги Марков

Странната метаморфоза на акад. Георги Марков: От “Луков е човек на Гьоринг” до “Луков не може да бъде свързван с нацизма”!?

 

Историкът и действителен член на БАН Георги Марков (бивш агент на ДС) в рамките на няколко години коренно променя мнението си за лидера на СБНЛ Христо Луков.

Ето какво казва акад. Марков през 2014 г., отбелязано и в подзаглавието в “Стандарт

“Ген. Луков не може да икона, защото е бил човекът на Гьоринг”

Георги Марков за Луков – 2014 г.

Въпрос: Много спорни личности като ген. Луков сега се “реанимират” и предизвикват също толкова остри реакции…
Георги Марков: Българският национализъм наистина е объркан, защото ние не сме изяснили историята си. Той си търси иконите, но не винаги са удачни. Луков например наистина трябва да бъде частично реабилитиран. Като герой от войните 1912-1918 г. и като човек, започнал като военен министър възстановяването на българската армия. Но не и като политик. През 1938 г. той е изгонен от правителството от цар Борис III с думите: “Всяка жаба да си знае гьола!”. Защото наистина е отявлен германофил, ползващ се с доверието на нацистката върхушка и по специално на Гьоринг. Привърженик е на изпращането на български войски на Източния фронт, както и на доброволческа дивизия в Северна Африка в помощ на фелдмаршал Ромел срещу англо-американците.

Същият Георги Марков казва през 2020 г. пред агенция “Фокус” следното:

Георги Марков за Луков – 2020 г.

“Самият Луковмарш според мен е демонизиран, защото личността на генерал Христо Луков не може да бъде свързана с нацизма.”
“Свързан е с германците, но той смята, че голямото му разногласие с цар Борис III е, че България трябва да участва с армия на Източния фронт. България е единственият съюзник на Хитлер, който отказва да воюва на източния фронт. В този смисъл той е свързан с германците и в дневника на Бекерле има записани разговори с генерал Луков.”
“Така че германците губят едни германофил, но в никакъв случай не е както го изкарват нацист, националсоциалист и така нататък. Това са етикети политически, които се лепят още от Народния съд и някои дори либерални среди се правят на Народния съд. Трябва да избягваме такива определения в София неонацистки марш. Четох и от Външно министерство някакво изявление и то силно политическо пристрастно.”
“Историците също имаме разногласия, защото генерал Луков е жертва на гражданската война в България. Знаете, че той е в опозиция на царя. Освен това той е антикомунист. Той е срещу болшевиките, не случайно иска да се воюва на Източния фронт, но бих казал, че не е нацист, в никакъв случай. Той е един български националист и легионерите не са фашистка организация. Да престанем с бекапистки оценки от преди 1989-та година. Аз се учудвам, че хора, които са неолиберали и не знам какви си, говорят като бекаписти. Не можем да говорим, че националните легиони са били фашистка организация, че генерал Луков бил фашист. Това е една политическа оценка, която няма общо с обективното. Генерал Христо Луков е един строител на българската армия, един бивш военен, български националист и германофил, но не е нацист, нито фашист.”

Интересна метаморфоза претърпява Георги Марков по отношение на едно и също събитие, на една и съща историческа личност. През 2014 г. г-н Марков описва Луков така:  “…наистина е отявлен германофил, ползващ се с доверието на нацистката върхушка и по специално на Гьоринг. Привърженик е на изпращането на български войски на Източния фронт, както и на доброволческа дивизия в Северна Африка в помощ на фелдмаршал Ромел срещу англо-американците.
Същите факти през 2020 г. се тълкуват вече по различен начин: “Той е срещу болшевиките, не случайно иска да се воюва на Източния фронт, но бих казал, че не е нацист, в никакъв случай”

И още по-интересно е, че г-н Марков критикува Министерство на външните работи, защото били имали “някакво изявление и то силно политическо пристрастно“, но самият той прави изявление, също силно политически пристрастно, пък не се самокритикува?

Ето текста на изявлението на МВнР – сами преценете дали е “силно политическо пристрастно” или отразява разбирането за неонацистките сборища* като неприсъщи за страна-член на ЕС:

За първи път от 17 години благодарение на усилията на българските власти в борбата им с антисемитизма, нетърпимостта и речта на омраза бе предотвратено провеждането на факелното шествие на ултранационалисти и неонацисти, известно като „Луковмарш“.

Принципна позиция на Министерството на външните работи на Република България е винаги остро и категорично да отхвърля и осъжда прояви на крайни националисти и ксенофоби, каквато е и “Луковмарш”. В днешния ден България няма нужда от „Луковмарш“, от разделителни линии, подбуждане към нетърпимост, проповядване на нетолерантност и омраза, а от единство, толерантност и съпричастност.

Изразяваме надежда, че сега участниците и привържениците на „Луковмарш“ са осъзнали, че подобни прояви са не само посегателство върху паметта за трагедията на Холокоста и нейните невинни жертви, но и опасно за всички ни насърчаване на радикализирани привърженици на ксенофобски възгледи и социопати, като убиеца от Ханау в Германия.

Призоваваме младите хора никога повече да не участват в такива събития, да не приемат сляпо крайно десните възгледи на техните организатори и да не допускат да бъдат манипулирани от човеконенавистнически идеологии.

МВнР на Република България приветства решението на Върховния административен съд, с което бе потвърдена заповедта на столичния кмет за забрана на „Луковмарш“. Подкрепяме действията на Софийска община и на правоохранителните органи по охрана обществения ред и спазването на законността, както и предприетите от Прокуратурата действия за забрана на основния организатор на „Луковмарш“ – Български национален съюз „Едейлвайс“, който насърчава към насилие и омраза, основани на расова, етническа, религиозна, полова принадлежност и антисемитизъм. Афишираните от организаторите, участниците и симпатизантите на марша възгледи не могат да бъдат приети като свободно изразяване на мнение, защото те са престъпления, съгласно българското законодателство и международните норми, и трябва да бъдат преследвани със строгостта на закона.

Министерството на външните работи ще продължи да дава своя принос в последователните усилия на българското правителство за борба с антисемитизма и езика на омразата в тясно сътрудничество с нашите международни партньори, за да се гарантира, че насилието и омразата нямат място в България, а прояви като „Луковмарш“ няма да бъдат част от настоящето и бъдещето.

 

Не искам да правя някакви кардинални изводи от разминаването в думите и тълкуването на историческите факти от страна на акад. Георги Марков, но не мога да не ги отбележа и да ви оставя сами да си направите извода какво може да го е мотивирало да промени така коренно позицията си по отношение на една от мрачните фигури в българската история.

А че е мрачна можете да разберете и от написаното за Луков в Уикипедия:

Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх,[2][3][4][5][6] както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ,[7][8] Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.[9]

________
* – Няма да се спирам на ноторно известния факт за същността на т.нар. луков марш, но ако не е неонацистко сборище, тогава какво търсят сред участниците му видни европейски неонацисти?

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Доц. Момчил Дойчев: Измамата трети март – кой изтри от историческата памет 13 юли 1878

Момчил Дойчев* е доктор по философия и доцент по теория на политиката. Обществената му дейност включва: от 3.03.1988 г. – Комитет за екологична защита на град Русе; от 3.11.1988 г. – Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, 1990-1993 г. е говорител на Софийския клуб за демокрация в СДС; 1997-1999 г. е заместник-председател на Либерално-демократична алтернатива – партия на свободата. Неговите преподавателски и научноизследователски интереси са в областта на теорията на демокрацията, политическата промяна, управлението на конфликти, политическите институции, водене на преговори, геополитическия анализ. Преподавател в департамент „Политически науки“. Автор е на десетки статии, студии и монографии, публикувани в България и чужбина. Участвал е в редица национални и международни проекти.

Как у поробените българи се създаде онова грубо политическо суеверие, русофилството, водещо до национално предателство и погром

„Кажи ми кажи бедний народе
Кой те в таз робска люлка люлее!“
Христо Ботьов

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука.“
Захарий Стоянов

„…Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие…“
Георги С. Раковски

Русофили оскверниха на 3 март българското знаме в Пловдив

Случилото се тази година на националния празник на България 3 март ясно показва, че той обслужва единствено и само шепа неграмотни национални предатели, слуги на най-големия враг на българската свобода и независимост.

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история отдавна е или старателно фалшифицирана, или най-малкото превратно представена. Самият термин „българско освобождение“  имплицитно внушава, че сме били роби, които се нуждаят от  Освободител –  и това е единствено и само Русия! Историческата истина е, че става дума за „възстановяване на българската държава, постигнато като договореност между Великите сили на Цариградската посланическа конференция 1876/1877 г. и реално постигнато едва на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., а не на 03 март 1878 г.

Наскоро на моите студенти поставих следния въпрос:
На коя дата фактически се създава Третата българската  държава?
1. 03 март 1878
2. 13 юли 1878
3. 06 септември 1885
4. 22 септември 1908

В България всеки знае за датата 3 март 1878 г. като дата на „Българското Освобождение“. Студентите се досетиха  в повечето случаи и какво се е случило на 06.09. и 22.09. Но никой не знаеше

 какво се е случило на 13 юли 1878 г. 

Никой не знаеше, че фактически на тази дата, с подписването на Берлинския договор се създава автономното трибутарно българско княжество и се формира другата автономна османска единица в българските земи – Източна Румелия.
Но колко българи знаят и ако бъдат попитани ще отговорят какво се е случило на 13 юли 1878 г.?
Разбира се, причината за това всички я знаем или се досещаме, че я знаем. В българската историческа памет 13 юли 1878 е изтрита като дата, просто защото на нея е сключен Берлинският договор между Великите сили след края на Руско-Османската война. Този договор се смята от българите оттогава до днес за неприемлив и несправедлив, защото отменя договореното между двете воюващи империи прелиминарно споразумение под формата на Сан Стефанския протокол на 3 март 1878 г., на което са очертани съвсем различни граници на бъдещата българска автономна единица.
Едва ли има българин, който да не смята, че на Берлинския конгрес българското етническо пространство е жестоко разцепено на пет части – Княжество България, Източна Румелия, Македония и Одринско остават в Османската империя, Северна Добруджа се предава на Румъния, а цялата Нишко-Моравска област – на Сърбия.
Но защо става така?  Как изобщо се стига до поредната руско-османска война? Възможна ли бе тя без провала на предхождащата я Цариградска посланическа конференция? А какви са причините за тази Конференция? Възможна ли бе тя без Априлското въстание, а Априлското въстание без работата на Левски, Раковски, на църковните дейци и всички възрожденци?
Но да се върнем на по-близък въпрос. Защо в Сан Стефано се ревизират решенията на Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 г., които очертават границите на двете автономни български области с преобладаващо българско население? Защото Цариградска България е призната от всички Велики сили, а не само от Руската империя.

Границите на Цариградска България

обхващат всички признати чисто български територии.  В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област, които в Сан Стефано са предадени на Сърбия и Румъния. Следователно решенията, взети в Цариград са много по-справедливи и много повече в български интерес, отколкото решенията на прелиминарния мирен протокол, подписан само между двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на руския император)!
Малко предистория.
Границите на разпространение на българската народност не са нещо веднъж и завинаги дадено. Те не са само политически или държавни граници, които ясно разделят народите. В границите на империите, още повече в границите на Османската империя, живеят десетки народи. В европейската част на империята те са така размесени, че народите и етносите много трудно може да бъдат отграничени и разделени. Процесът на формиране на българска нация се натъква и на тази трудност. Все пак е безспорно, че българите живеят основно най-вече в трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония. Само че населението в тези области, особено в Североизточна Мизия и Добруджа, по Черноморското и Беломорско крайбрежие, в Южна Тракия, в Родопите, в Южна и Западна Македония, както и в Нишко-Моравската област е смесено. Българите са размесени и живеят заедно с турци, гърци, албанци, власи, евреи, сърби, цигани, арменци, цинцари, власи, татари и други заселени в нашите земи етноси. Освен това процесът на национално самоизграждане и самоосъзнаване на българите като отделна нация в сравнение с други народи, най-вече гърци, сърби и румънци е закъснял, а и много по-сложен и труден. И точно в граничните зони със смесено население този процес е заплашен да не се осъществи. Точно там българите най-късно се отделят от рум-миллета, тяхното национално самоосъзнаване за дълго остава флуидно, колебливо и неясно. Българското население освен това е разделено и по верски принцип. Всъщност създаването на Българската екзархия чрез референдум е първата предпоставка за истинско отграничаване на българите от гърците, които заедно са били под духовната власт на Вселенската патриаршия. И точно по това време Вселенската патриаршия вече е подвластна на гръцкия етнофилетизъм и скрито провежда политика и на елинизация на българите, особено на тези, живеещи в зоните със смесено българско, турско и гръцко население – в Тракия и Македония.
Затова борбата за независима българска църква е едновременно с това е и

борба за формиране на българската нация

И когато това става, въпреки огромната съпротива на Вселенската патриаршия – българите имат основание да празнуват!  Фактически на 27 февруари 1870 г. чрез Екзархията българският народ възкръсва като субект на международната арена. Първата българска легитимна национална институция, която представлява българския народ пред света, е Българската екзархия. След дълги борби, включващи изпращането на някои от българските църковни първенци в изгнание, султанът приема да даде на българите това, което днес бихме нарекли културно-просветна автономия. Веднага следва да припомним каква е ролята на Руската империя в този процес. Руската империя подкрепя Патриаршията и гърците, а не българските борби. Това произтича от руския имперски интерес. Още от времето на Екатерина Велика империята се стреми да възстанови Византия, разбира се под свой контрол, но заедно с гърците. А „славяните“, населяващи Османската империя, като православни, смята да остави подчинени духовно на Вселенската патриаршия, а политически – на бъдещия владетел на Константинопол – Руската империя.
„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.“- описва руската тактика граф Игнатиев в своите „Записки“. Това е подчинено на основната руска стратегия: „завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия“. („Записки“, изд. Отечествен фронт, София, 1986 г.)

Създаването на Българската екзархия

Създаването и разширението на Българската екзархия в земите, в които българите са мнозинство от населението се вижда на тази карта (вляво).
На нея ясно се очертани три зони – първоначално признатите от султана граници на Българската екзархия в 1870 г., зоните на присъединени към Екзархията епархии в следващите 30 години и зоните , в които българското християнско население признава Екзархията, но е размесено с гърци и българи-патриаршисти. Благодарение на политиката на Стефан Стамболов след възстановяването на Българското княжество и Съединението с Източна Румелия към Екзархията се присъединяват постепенно Скопска, Охридска, Дебърска, Полянинска (Дойранско-Кукушка), Струмишка, Пелагонийска (Битолска) и Неврокопска епархии. Други епархии с преобладаващо българско население като Воденската, Мъгленската, Ахъчелебийската каза от Ксантийската епархия и Мелнишката епархия остават официално извън диоцеза на Екзархията.
Следващ етап от формиране на границите на българската нация са решенията на Цариградската посланическа конференция. Тя се проваля поради това, че младият султан Абдул Хамид отхвърля предложението на Великите сили за създаване на двете големи български автономни вилаети – Източна и Западна България, за което по-късно горчиво съжалява. Както пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“, след Съединението, когато съветниците му настоявали за военна намеса, той казал: „В 1876 г. с такива съображения ме заставиха да воювам, а що излезе? Не жънем ли и досега горчивите плодове на това необмислено решение? Но сега не съм вече чоджук (дете), както бях в 1876 г.“
Много по-късно Любомир Владикин изразява мнението на повечето свои съвременници в България в книгата си „История на Търновската конституция“ от 1936 г.:
„Ако решенията на Цариградската конференция бяха приети, българският национален въпрос щеше да се разреши основно и справедливо. На Балканския полуостров щеше да царува правдата и петте последващи войни щяха да бъдат безпредметни.”
Но Кой се противопоставя на решенията на Цариградската конференция и

защо България е разделена на Източен и Западен вилает?

В „Записките“ на граф Игнатиев четем, че движението за църковна независимост в България застрашава силно руските интереси. За Русия е важно рум-милета в Османската империя да е подчинен на Вселенската патриаршия, за да бъде присъединен като цяло към Руската империя. Освен това граф Игнатиев е имал изключително влияние върху Великия везир и Високата порта. Не случайно са го наричали „вицесултан“, защото каквото е казвал е ставало. Достатъчно е да напомним как той доволно докладва на министъра си, че турците са послушали неговите съвети за „решение на Софийското съзаклятие“ – т.е. за обесването на Васил Левски. Преди това граф Игнатиев настоява пред турските власти да изпратят на заточение петимата български епископи, „колкото се може по-далече“.
Все пак Игнатиев не успява да блокира издаването от султана на фермана за учредяване на Българска екзархия. С този акт Високата порта защитава своите интереси да внесе разцепление между гърци и българи и така нанася удар върху руските имперски стремления за хегемония и влияние. Но с това султанът спомага и за утвърждаването на българската национална идентичност.
От записките на граф Игнатиев се вижда, че той е враг на българското революционно движение. Руската империя не е заинтересувана от създаването на силна и независима българска държава. Графът успява чрез влиянието си над организацията на богатите български търговци в Одеса, наречена „Добродетелната дружина“, много от които са или руски поданици или руски агенти да спре да подпомага революционното движение, което се стреми да постигне освобождение на България и да създаде независима българска държава. С парите на българите от Одеса са закупени оръжията за четата на Филип Тотю, но след намесата на графа помощите секват. За тези свои задкулисни маневри Игнатиев откровено разказва в записките си, като определено смята, че е изпълнявал своя дълг.
След Априлското въстание граф Игнатиев е особено активен. Едва ли е учудващо, че той подкрепя всякак действието за разправа на турските власти с въстаналите българи, но лицемерно изразява възмущение от изстъпленията на башибозука. Игнатиев признава в записките си, че тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската посланическа конференция и до самата война след нейния провал.
Всъщност очертаната от всички Велики сили Цариградска България обхваща безспорното българското национално землище. То включва Северна Добруджа и Нишката област, която Руската империя след войната взема първо за себе си, после я разменя за Румънска Бесарабия, а подарява на Сърбия българската Моравска област с център град Ниш. В Сан Стефано за компенсация на българите се дават и територии, които са населени предимно с гърци, турци и албанци.
Дейността на граф Игнатиев по време на преговорите след приключването на Руско-турската война 1877-1878 г. и при очертаването границите на Сан Стефанска България. Тук ролята на руския дипломат е особено коварна с оглед българския национален интерес.
Преди началото на войната Русия в лицето на княз Александър Горчаков – канцлер на Руската империя – подписва с другите велики сили три последователни договора – Райхщадски, Будапещенски и Лондонски, с които Русия се задължава, ако тръгне на война с Турция,

да не създава „голяма славянска държава“,

а руската окупационна зона да е от Дунав до билото на Стара планина. Въпреки тези споразумения в предварителния мирен протокол граф Игнатиев начертава границите на Сан Стефанска България, които покриват не само безспорното българско национално землище (без Северна Добруджа и Нишко-моравската област), но и територии, към които останалите Велики сили и нашите съседи са твърде чувствителни – Беломорието на Егейска Македония и части от Източна Албания.
Естествено, това предизвиква бурен протест сред останалите велики сили, които предлагат свикването на нов конгрес в Берлин, на който да се разгледат противоречията между договорената в Константинопол България и картата на Сан Стефанска България.  Любопитно е, че в Берлин руската делегация не полага никакви усилия да защити Сан Стефанска България. Нещо повече, Игнатиев не допуска българска делегация да присъства на преговорите. Свидетелства архиепископ Методий Кусев :
„Бях уморен и разнебитен. Десетина пъти ходих в Цариград да убеждавам Екзарха да санкционира едно пълномощно за делегация в Берлин. Да изповядаме истината… Тогава беше Екзарх Негово Блаженство г-н Иосиф. Когато се решаваше съдбата на българския народ, той си седеше на катедрата спокоен и индиферентен… Вицегубернаторът Иванов, добър българин, ни посъветва да не мърдаме, за да не отидем в Сибир…. Махнах с ръка и рекох: тоя инак добър народ, със своето сляпо доверие и овчедушие, има много да страда, докато се прероди и си отвори очите. И днес, подир погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме. Овчедушието царува в България…“
А сега помислете какво означава този текст от прелиминарния протокол за мир, подписан в Сан Стефано на 19.02./03.03.1878:
“Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска.”
Румелия е всъщност Тракия и Македония. В Македония няма нито един руски войник. Тракия е окупирана частично. Значи под България се разбира Мизия, където ще остане руска войска и след подписването на окончателния мирен договор, а в Румелия ще си останат османските войски! Представяте ли си “велика” Сан-Стефанска България с на север руски войски, на юг от Балкана с османски войски! Биха ли поискали в този случай българите да се изтегли руската войска оттам? Затова  според проф. Пламен Цветков

в Сан-Стефано Русия подписва договор за БЕЗСРОЧНА ОКУПАЦИЯ на България

„В член 8 от Сан Стефанския предварителен мирен протокол пише, че става дума за руска ”ОКУПАЦИЯ” на част от българските земи (останалата част е подарена на Сърбия и Румъния и направо върната на победена Османска империя).  Там пише и за формиране на ОКУПАЦИОНЕН корпус, който ще се издържа за сметка на ”ОКУПИРАНАТА” българска земя.  (”Принос към дипломатическата история на България”, 1878-1925г., София, 1925г. от д-р Богдан Кесяков с предговор на проф. Стефан Баламезов, страница 310.)
Това е един много нелюбим и естествено силно пренебрегван текст от казионната ”българска” историография, която вече 141 години не е обяснила на българския народ:
1. Защо една чужда ”окупация” на България при това без точен срок на времетраене от ”приблизително 2 години” означава ”освобождение” ?
2. Как формираният във връзка с тази ”окупация” от Русия дълг, признат в чл. 22 от Берлинския договор, но наложен по-късно с конвенцията от 16.06.1883г. от руските генерали в размер на 10 618 250 рубли и 43 копейки е ”окупационен”, а не например ”освободителен” ?
Отговор на тези въпроси от официозната русофилска антибългарска историография, разбира се, няма да получим. Напротив – те честват измамника граф Николай Игнатиев, известен още и като Лъжко паша. Лъжко, защото мами наивните българи дори след смъртта си.
Руският план за подчинение и унищожение на България, записан от руския историк и дипломат Сергей Татишчев в неговата книга ”Из прошлого русской дипломатии” от 1890г. предполага:
”Да постъпим с България като с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята.” (Сергей Татишчев, „Из прошлого русской дипломатии”,1890г., с. 503)
В дневника на граф Владимир Ламсдорф с дата 27 февруари 1891 г. е записана беседа с други двама руски дипломати – Иван Зиновиев – директор на Азиатския департамент на МВнР на Русия и Александър Влангали.
В хода на тази беседа са формулирани основните вечни принципи в руската имперска политика на Балканите и спрямо България, които се заключават в две точки:
1. На Балканите трябва да има малки държавици, достатъчно слаби, за да се нуждаят от руско покровителство и не се допуска създаване на голяма и независима държава.
2. Руските интереси изискват СИЛНИ Сърбия и Гърция и доколкото е възможно СЛАБА България.
Българските патриоти около Стамболов ясно  разбират антибългарската същност на Сан Стефанския мит. Но това разбират и българските социалисти, преди да се превърнат в пета колона на съветските имперски интереси. Известно е как създателят на българския социализъм Димитър Благоев определя русофилството:
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
Друг виден български социалист Кръстьо Раковски пише:
„Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение“. Той се позовава на руския дипломат  Татишчев, който обяснява, че  “свикването на Берлинския конгрес е решено най-малко един месец преди включването на Св. Стефанския договор”.
„При това, продължава Раковски,  Русия откъсна от България, създадена на Цариградската конференция целия Тулчански санджак и го взе за себе си. После го даде на румъните като им грабна Бесарабия. Също по Цариградската конференция Ниш влизаше в България, а по Св. Стефанския договор той оставаше на Сърбия“.
„Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници. . . действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея…  Наопаки – една слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”. (Раковски, Кръстю, Русия на Изток, Фототипно издание, Глобус 91, (оригинал, Варна 1898, изд. книжарница К. Евстатиев) с. 179.)
Раковски разсейва и друг дълбоко вкоренен мит и до днес – че стремежът на Русия към Цариград е в интерес на България:
“Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт. . . ако русите влезат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ. Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго”. (в „Русия на изток, с.179).

Руска карта от 1878 г. на „Българското княжество, Сърбия и Черна гора и „руска Добруджа”. Ясно се вижда, че България, Сърбия, Черна гора и Русия са с (почти) еднакъв цвят.

В Берлин делегациите на Сърбия, Гърция и Румъния са широко представени. Решението на Берлинския конгрес за разкъсването на България на пет части всъщност не е такъв удар за Русия, защото е ясно, че никой не би допуснал тя да има войски на 2 часа път от Цариград, на километър от Солун и Одрин и на Беломорския бряг. Русия има интерес от „голяма България“ само ако е под неин пряк контрол, но не и от голяма независима българска държава, която закрива пътя им към Константинопол. Но много по-важно е това, че у българите се създава впечатление, че Русия иска да ни освободи цялостно, но Западните сили са против Велика България и я разкъсват на пет части.
Всичко това е заслуга и на Игнатиев. През цялата си дипломатическа кариера той е защитавал руските имперски интереси и активно се е противопоставял на опитите за придобиване на независимост на българската църква, пречел е на българското революционно движение за самостоятелно освобождение на България и блестящо е обслужил руските интереси, които сериозно са се разминавали с българските национални интереси.

Карта на двете Българии по Цариградската конференция

Карта на двете Българии по Цариградската конференция (вляво). Границите им съвпадат: а) с етническите граници на териториите, населени предимно с българи, признати от всички велики сили; б) с диоцеза на Българската екзархия (плюс невключените в нея и населени по това време повече с гърци черноморски градове –  Варна, Месембрия, Анхиало, Созопол;) в) извън границите остават  части от т.нар. „българско землище” – най-вече Беломорието, Източна Албания и Косово и Днешна Североизточна Сърбия – Тимошко. От тези територии за чисто български са  районите на Странджа, Родопите и земите на север и запад от Солун по поречието на Вардар. Но и тогава, както и днес в западните райони на „българското землище” живеят предимно албанци, в тимошко – власи, българи и сърби, а по беломорското крайбрежие, Серско и Одринско – гърци, българи и турци.
Според проф. Пламен Цветков Берлинският договор всъщност спасява страната от безсрочна руска окупация. Той спасява българите от руско владичество с цената на разпокъсването на нацията, но същевременно дава международна гаранция за възникващата българска държава.”

Захарий Стоянов обобщава:
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!“

Заключение: Измамата 3-ти март накратко – Русия подписва на 3 март 1878 предварителен протокол за мир с Османската империя, в него са поставени невъзможни граници на окупираната и неокупирана още „Балканската област“, въпреки че преди това се е договорила с Англия и Австро-Унгария, че “голяма славянска държава няма да има”, а руската окупационна зона (България) ще е от Дунав до Стара планина! И всичко това с цел да се създаде у поробените българи онова “грубо политическо суеверие”, каквото е русофилството , “водещо до национално предателство и погром” (Димитър Благоев)
По ирония на историята датите 19 февруари/03 март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“. Цената на изтеглянето на руската армия от България е разпокъсването на българските земи. Не би се случило, ако Русия просто бе изпълнила решенията на Цариградската посланическа конференция. Тогава никой не би имал право да протестира.

_____
* Статията се публикува с разрешението на автора; освен тук я има и във “Фактор

Posted in Bulgaria, история, на български, Освобождението | Tagged , , , | 1 Comment

Кой е Христо Луков и каква организация е СБНЛ – митове и легенди срещу факти и документи

Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ

Всяка година около неонацисткото сборище, наречено “луков марш” се появяват хора, които популяризират митове и легенди за ръководителя на Съюза на българските национални легиони по време на Втората световна война, генерала от запаса Христо Луков.

Рекламират го не само незапознати с историята, но и хора, които би трябвало да я познават, но по едни или други съображения… не се интересуват от фактите. Сред тях, уви, има и действащи политици, вкл. и евродепутати. Събирам в тази статия някои от по-известните твърдения за Луков, заедно с фактите, които доказват, че тези твърдения не са верни.

Луков – убит от терористи, не бил поддръжник на нацизма

Евродепутатът Андрей Ковачев пише:

Снимка от ФБ-стената на Андрей Ковачев

Факт е, че Христо Луков е български генерал, убит от комунистически терористи! Който влезе в чужд дом и застреля пред детето му когото и да било, не може да бъде друг освен убиец! Факт е, че досега никой не е представил цитат, изказване или писмен източник за антисемитизъм или сеене на омраза срещу наши сънародници от страна на Христо Луков! Ако някой има такъв документ, моля да го представи! Това е изключително важно!
Факт е също така, че с паметта на този български офицер се злоупотребява за политически цели и от двете страни. Това което уж се нарича почит към българския офицер е сбор на крайно незапознати с историята млади хора и притегателен център за ксенофоби, антисемити и хора, които желаят всичко друго, но не и демокрация! Дянко Марков ги нарича “лукови глави”. Това мисля казва всичко! Нуждата от образование и историческа справедливост е крещяща! Уважавам всяка позиция, която търси истината и не сее омраза към когото и да било!

Трябва да се отбележи, че г-н Ковачев, който седи в Европейския парламент, определя антифашистките бойци като “комунистически терористи”. Интересно ще бъде да научим как биха погледнали на тази негова интерпретация на историята в Европейската народна партия, например.
По-нататък г-н Ковачев твърди, че “досега никой не е представил цитат, изказване или писмен източник…” от Луков.

Не е нужно да търсим далече, достатъчно е да погледнем какво пише в сайта на… самия луков марш, където цитират много често ген. Луков.

В статия под заглавие “Слова на ген. Луков, невероятно актуални и днес” там цитират следното:
Няма да ни спаси Търновската конституция. Не по пътищата на конституциите Хитлер намери ония шестнадесет хиляди младежи, които се хвърлиха с парашути в Ротердам и го знаеха. И утре, ако потърси сто и шестдесет хиляди души, за да се хвърлят с парашути в Англия, пак ще ги намери, защото създаде новия човек, с нов светоглед, със съзнателната саможертва на личността пред нацията той успя да наложи Германия над цял свят и да я поведе от победи към победи.

В статията “Спомени и факти” пък пише, наред с другото, че Луков е бил в изключително близки отношения с Гьоринг.
В статията “Живот и дело” се среща и този текст:
“Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.”

Забележете – Христо Луков не отрича, че “благодарение на Хитлер”… “получихме Тракия, Македония”. Това – в скоби, за хората, които твърдят, че България нямала нищо общо с тези земи през 1941 – 1944 г., но и нещо по-важно: Луков е готов да поведе войските на Източния фронт. А в страната започва реализирането на “мечтите” да бъдат изпратени български войници на фронта. “Мечти”, които Луков подкрепя и насърчава!

Г-н Ковачев по-нататък цинично цитира Дянко Марков – човекът, останал в историята с изказването си пред Народното събрание, в което определи българските евреи от Тракия, Македония и Пиротско, депортирани от царство България в Треблинка, като… “враждебно население”!? И същият Дянко Марков, който години по-късно каза, че те били депортирани “в сравнително прилични условия”.

 

Луков – “спасител на Кюстендил”

В същата статия (“Живот и дело”) в сайта на луков марш се среща и един друг мит за Христо Луков:
“Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.”

Няма смисъл да се коментират патоса и нереалността на тази случка. Но във Фейсбук има интересен коментар от Ивайло Миленков:

“Тази ‘легенда’ е разпространена от Борис Станимиров – депутат и функционер от ДСБ. По-късно тази легенда е подхваната от всякакви кафяви формации и псевдо-историци за да легитимират важността на Луков за България чрез измисления героизъм. Когато попитах Борис Станимиров по e-mail, да сподели историческите извори, на които е базирал тази спорна статия, от която тръгна легендата за героизма на Луков – той ми отговори:

“Здравейте,
Доколкото си спомням, четох го във военно списание от периода между двете войни. Беше отдавна и нямам точен спомен за заглавие и брой. Възможно е версията да е поукрасена, но в основната си част е вярна – Луков е бил на позиция при Кюстендил като майор и градът остава от българска страна, благодарение на удържаната позиция. Ако военните историци имат желание, биха могли да издирят документите около тези събития.
Поздрави!””

Г-н Миленков коментира:

Корица на книгата “Моята служба”

“1.1 Има подобна история, но тя се отнася за майор Балтаджиев. Подробно е описана в [книгата на Величко Величков (2011). „Моята служба. Военна автобиография“. София: Общински дарителски фонд „Средец“.]
1.2 По това време отделението (не батареята) което е командвал Луков в този ден е било на 80-100 км на юг от самия Кюстендил – между Пехчево и Берово в Малешевските планини. Информация за това има пак в тази книга на Величков, а и на други места. “Луков може да е участвал в боя само ако предположим, че е дезертирал от отделението си и самосиндикално е отишъл в друга войскова част. Което не ми се вярва. Бил си е читав артилерийски офицер”.

Да видим как съратниците на самия Луков отбелязват 40 дни от смъртта му; обърнете внимание какво пишат за евреите:

Некролог, посветен на 40 дни от кончината на Луков.

Съюз на българските национални легиони

Мнозина представят тази организация като патриотична, родолюбива и др.п., като най-често подреждат изреченията по този начин:

Тежко спекулативни и исторически неверни са и твърденията, че Луков е националсоциалист, защото е бил лидер на Българските национални легиони – една родолюбива младежка организация, която е отричала насилието и не е извършвала убийства, за разлика от ремсистите, които са били младата ударна бойна смяна на терористичната БКП. (“Фактор”)

Да видим що за организация е СБНЛ. Можем да прочетем какво пише в Рапорт от Областния директор на Бургаската областна дирекция на МВРНЗ на 28.02.1942 г. за С.Б.Н.Л. до министъра:

Полицейски рапорт (откъс)

“2. Дейност и прояви
Дейността на легионерите в областта се очертава в следните направления:
а) борба с комунизма, еврейството, масонството, левичарството и пораженството, чорбаджиите и пр.
в) прокламиране на една друга система на управление в страната, сходна с националсоциализма.”

Или да цитираме какво пише в позив на легионерите от 26.05.1943 г.:

Позив на легионерите от 1943 г.

…Българските легионери искат да погледнат опасността ясно и затова правят своето сериозно предупреждение:
– Не изселвайте евреите из българските провинциални градове! Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени ВОЙНИЦИ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕ.”

Да видим и друг позив на СБНЛ, който цитирам изцяло (благодарение на Весислава Танчева; аз само добавих и снимката от архива):

„Кой покровителства българските ЕВРЕИ?“

Защо се вдигна напоследък толкова шум около положението и съдбата на еврейството в България?
Кой и защо организира у нас широката акция в тяхна защита?
Ето каква е истината:
От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000 (обърнете внимание на факта, че от СБНЛ посочват броя на всички евреи  по онова време на територията на царството; както знаем 11 343 от тях са депортирани, а 48 000  оцеляват в тежки условия, с отнети права и имущество, и т.н. – б.м., В.М.).

Позив на СБНЛ срещу евреите

Правителството на Богдан Филов, вместо да използва този рядък и единствен случай да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност. То се съгласява от „кумова срама“ да бъдат изселени само евреите от новоосвободените земи в Тракия и Македония очевидно защото еврейският елемент там няма още покровители и влияние на каквото се радват евреите от старите предели на царството. Оказва се обаче, че броят на евреите от новоосвободените земи е недостатъчен, за да попълни уговорения с Германия контингент за изселване, поради което става нужда да се включат известен брой евреи от Югозападния край на стара България. Едва що взето това решение, и народните представители от „засегнатите“ избирателни колегии удавят респективния министър в бурни протести, възмущения, закани и предупреждения. Между тях са подпредседателят на камарата, масонът Димитър Пешев, „апологетът“ на новия ред у нас Сотир Янев, представителят на „третото поколение“ в парламента Бошко Ковачевски и отбор все такива „безкомпромисни борци“ за национална България. Тяхната акция успява, Министерският съвет отстъпва пред ходатайствата и евреите от Дупнишко-Кюстендилския край, както и всички евреи от старите предели на царството, остават по местата си. Доволни са всички: евреите, защото ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите на еврейството в чужбина, защото се запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства. И Радио Лондон възкликна: „Чичото оздравя!“ Тази еврейска историйка у нас е знаменателна. Който има уши, нека слуша, и който има очи, нека вижда! Тя сваля маската на днешната масонска власт, която само спекулира с еврейския въпрос, а на практика кърми „змията в пазвата“, срещу която правителствени глашатаи само вдигат шум. Легионерска България единствена е гарант за истинската национална революция, която ще спаси нацията и ще укрепи здраво трона! Да си вървят книжниците и фарисеите от масонските ложи, заклети покровители и използвачи на еврейството! Съюз на българските национални легиони. ЦДА ЧП, 136к, а.е.6, лист 16. Печатно, циклостил.”

Този и друг подобни позиви не са изолирани; ето какво пише в “Боен зов”, орган на “Калоянци”:

Боен зов – призив

 

Да видим какво пише и в брошурата “Към българския народ”, издадена от СБНЛ през 1943 г., наред с другото:

СБНЛ – Към българския народ

“…такъв режим услужва на интернационалната престъпна идея за обезличаване, нравствено проваляне и оскотяване на народите, най-вече на жизнените и млади народи, за да се закрепи и подсили световното политическо господство на масоните, стопанското  и финансово владичество на евреите, за да се осъществи върху робията на народите СВЕТОВНАТА ЕВРЕЙСКА РЕПУБЛИКА.” (така е в оригинала, с главни букви – б.м., В.М.) и още:
“Заявяваме! ГОТОВИ СМЕ ДА ТРЪГНЕМ НА ПОХОД В ШУМАДИЯ, НА ИЗТОК И ЗАПАД, НА ЮГ И В АФРИКА, ЗАЩОТО ТАМ СЕ КОВЕ И НАШАТА НАЦИОНАЛНА СЪДБА.”

 

Разбира се, подобни позиви има и от организации, към които СБНЛ спада или симпатизира, например този, подписан от Комитет на обединените национални сили на България, в който пише:

Позив “Зов за единство” – 3-и март 1944 г.

“То, световното юдомасонство, чрез своите верни оръдия у нас, направи всичко необходимо, за да не позволи на българския народ да завърши успешно борбата срещу еврейската плутокрация и комунизма и за изграждането на чисто българска народна държава.”
и
“Играта на евреите е твърде проста:
Чрез връзките на юдомасонството те пречат на цялостно преданите на своя народ българи да достигнат до ръководството на държавната власт и чрез нея да изразят народните тежнения и да задоволят правилно народните нужди.
Чрез комунизма пък същите евреи бунтуват народа и го подтикват към разрушаване на собствената му държава.”

Изводите от всички посочени документи са повече от два, но тези са най-важните:

  1. СБНЛ е антисемитска, антидемократична и пронацистка организация.

  2. Лидерът на СБНЛ е човек, който подкрепя изразените становища, уставни и др. документи на организацията, която оглавява.

 

 

 

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , , , | Leave a comment