Употребата на маски в контекста на Ковид-19

Автори: д-р Георги Луканов, Андрей Филипов, Георги Славчев, д-р Славейко Джамбазов*

Защо мнението за употребата на маски се промени в положителна посока в контекста на Ковид-19: Доказателства относно използването на хирургически маски, респиратори и маски от плат.

Хирургическа маска. Източник: Уикимедия

Този литературен преглед цели изясняването на доказателствата относно използването на маски, с което да се задоволи безспорната нужда от систематичен преглед на огромното количество данни по въпроса. Значителен брой публикации, доклади и проучвания по темата за ефикасността на маските са били изключени от други систематични прегледи относно вирусни инфекции, предавани по въздушно-капков път1, поради спорното качество на използваните методи. Тази несигурност е уместна и по отношение на настоящата пандемия поради риска от пристрастност, присъща на бързо събрани данни по време на извънредни ситуации като епидемията от Ковид-19. Например, в началото на пандемията дори официалните институции не бяха сигурни дали носенето на маски е препоръчително с  цел превенция разпространението на инфекцията2.

Целта на този труд е да покаже, че понастоящем литературата е еднозначна относно използването на маски. Еднопосочно е мнението, че маските могат да служат като помощно средство в превенцията на разпространението на инфекцията.3-6  Макар че научната общност не е достигнала до абсолютно единодушие за степента на ефикасност на маските, е важно да се има предвид, че критичността към данните за личните предпазни средства означава даване на точна оценка на ефикасността на въпросния метод, а не отхвърляне на мярката,  докато не бъде безспорно доказана.

Маските са част от пакета за превенция от инфекцията Ковид-19, който е използван за ограничаване разпространението на вируса чрез контрол на източника (маски, носени от инфектирани индивиди) и чрез предпазване на здрави хора в различни социални условия. Маската сама по себе си не е напълно достатъчна за цялостна защита на индивидите от инфектиране, а е необходимо да се използва в съчетание с други мерки за превенция и контрол на инфекцията, включващи хигиена на ръцете и социална дистанция на поне 1 метър7.

При медицински условия се използват два типа маски, като всяка от тях има различни филтрационни способности. Първият тип са медицинските маски (също познати като хирургически/процедурни маски), а вторият тип са лицевите филтриращи респиратори. Респираторите са показани за употреба в аерозолни среди и процедури, генериращи аерозолни частици. Важно е да се отбележи, че тези два типа медицински изделия имат различни филтрационни способности.7

Медицинските маски са медицински изделия, категоризирани като лични предпазни средства. Те са сертифицирани в съответствие с международните стандарти с цел предвидимост на производителността в различните здравни заведения.8 Медицинските маски са правоъгълни, състоят се от 3-4 слоя, като всеки слой е съставен от фини до много фини влакна.7

Тези типове предпазни средства (хирургически маски и респиратори) са от съществено значение за защита от инфекции в здравните заведения. Те трябва да бъдат налични за здравния персонал, членове на домакинства, които се грижат за заразените хора, и контрол на източника. Според литературен преглед от Bartozszko и кол. (2020), хирургическите маски и респиратори N95 осигуряват подобна защита срещу вирусни респираторни инфекции в неаерозолна среда9. Авторите правят заключенията, че респираторите трябва да бъдат съхранявани за високорискови процедури и не трябва да се използват масово, защото медицинските маски предлагат подобна защита за повечето случаи. 9

Третият тип маски, който може да се използва, са немедицинските маски. Този тип маски не е категоризиран като медицинско изделие, нито се счита за лично предпазно средство, тъй като няма общоприет стандарт за производство. Въпреки това, немедицинският стандарт за този тип маски е предложен от Френската асоциация по стандартизация  (AFNOR Group), който цели да определи минимален капацитет по отношение на филтрационни способности и  възможност за дишане.10 Платнените маски са изработени от различни  видове тъкани, като по този начин осигуряват вариращи степени на филтрация и способност за дишане в съответствие с видовете използвани материали. Идеалната комбинация за композиция на немедицинските маски включва 3 слоя материали с варираща филтрация и способност за дишане.7 По отношение на формата, платнената маска трябва да приляга плътно към лицето с цел да намали проникването на въздуха през краищата, като същевременно поддържа необходимата филтрация. 7

В социалните среди хирургическите маски и респиратори са дефицитни. Поради тази причина е изследвана ефикасността на платнените маски.11 В началото на април 2020, документ, издаден от ЦКПЗ (Център за контрол и превенция на заболяванията) и СЗО (Световна Здравна Организация), преглеждат данните за платнените маски и рандомизирани проучвания, сравняващи платнените маски с медицинските маски. Стига  се до заключението, че платнените маски могат да бъдат ефективни в намаляването на аерозолната доза и следователно могат ефективно да забавят епидемията.12 Освен това, както е споменато в друга статия, носенето на платнена маска е пет пъти по-ефективно, отколкото изобщо да не се носи маска, и само малко (15%) по-малко ефективно от носенето на хирургическа маска.13 Предвид сериозността на ситуацията, недостигът на косвени доказателства и ниският риск от увреждане надвишават липсата на преки доказателства срещу универсалната употреба на маски. Носенето на платнени маски може да донесе по-големи ползи за здравето на човека, който я носи, и хората около него, в сравнение с това изобщо да не се носи маска на обществени места.14

Съществува единодушие сред публикуваната литература, заявяваща, че маските трябва да бъдат носени от (привидно) здрави индивиди.7 Представителите на обществото трябва не само да носят маски за собствена защита, но и с цел ограничаване на разпространението на вируса от асимптоматични членове на обществото, които не проявяват никакви симптоми или още не са развили такива. Основната обосновка зад тази препоръка е, че максималното вирусно натоварване и следователно изхвърлянето на жизнеспособни вирусни частици се случва в ранния ход на инфекцията – преди появата на симптоматика.15

Предходната препоръка, че използването на лични предпазни средства зависи от обществената среда, целевата аудитория и риска от експозиция, както е заявено в документ от СЗО16, се е променила в течение на месеци. Носенето на маска вече е нормална част от общуването с други хора.17 Тази промяна в препоръките идва, тъй като управлението на асимптоматичните засегнати индивиди и защитата на здравите индивиди са основополагащи за ограничаване на разпространението на вирусната инфекция в хода на епидемията, която продължава да се развива.

Поглед назад към препоръките, дадени по-рано тази година, показва, че здравните власти и различни държави са подкрепяли идеята, че масовото носене на маски на обществени места не е ефективно в защитата срещу вируса и глобалното снабдяване с маски ще доведе до недостиг от лични предпазни средства за здравни работници и заразени индивиди.18 Документ, разглеждащ препоръките за използването на маска на обществени места, публикуван през март19, взима предвид несъответствията в изявленията, дадени от страните и организациите, и разглежда факта, че липсата на научни доказателства към този момент не означава, че масовото използване на маски на обществени места не може да помогне в управлението на кризата с общественото здраве.

Възприятията за отношението към маските са прегледани и от други автори с цел да се оцени нуждата от тяхната обществена употреба20. Те откриват, че в азиатските страни популацията е насърчавана от местните власти да носят маски, като обществото с готовност изпълнява препоръките. Това не е така в западните страни21. Като се има предвид скорошната история и опитът на азиатските страни с други епидемии от инфекции, предавани по въздушно-капков път, като епидемията SARS, е разумно световното общество да преразгледа данните, натрупани по време на епидемията. Документ22 за SARS епидемията показва спад в коефициента на вероятност от инфекция от 1.95 – 7.63 на 0.36 – 0.58 при използването на маски за лице, честа хигиена на ръцете и дезинфекция. Друго китайско проучване (проведено през февруари 2020) относно Ковид-19 показа, че 98% от участниците в проучването спазват носенето на маска, когато излизат навън. 23

От друга страна, на 29 февруари тази година главният хирург на Съединените американски щати призовава американците да спрат купуването маски и обезсърчението за общественото носене на маски продължи, като ЦКПЗ заявява, че не препоръчва хората, които са добре, да предпазват себе си от респираторните вируси чрез носене на маска.19 Тъй като броят на новорегистрираните случаи започна да расте кратко след като вирусът навлезе в страната24, научната общност и няколко държави започнаха преразглеждането на маските като фактор за ограничаване разпространението на вируса в страната.25 Средно, броят на случаите в щати, в които използването на маски не е било задължително, е десет пъти по-висок от случаите, възникнали след въвеждането на положителна политика за маските.26 Тези резултати подкрепят обществената нагласа за използване на маски на Запад, която наблюдаваме в момента 27.

Прегледът на литературата относно носенето на маски показва, че в рамките на приблизително година след избухването на вируса, политиците, опирайки се на данните, натрупани в научното и здравното общество, са преминали от скептичност относно ограничените доказателства за използване на маски на обществени места към насърчаване на употребата на маски 2, 7, 17, 28, 29 Предвид факта, че глобалната смъртност от тази епидемия нараства и настоящите доказателства сочат, че маските са ефективни за забавянето на разпространението на пандемията, по-нататъшно натрупване на данни и достигането на абсолютно окончателни резултати по въпроса за общественото носене на маски, не бива да представляват ограничаващ фактор за употребата на маски на обществени места в настоящата ситуация.

Въпреки че проучванията все още продължават, фактите от статии и обзори показват, че в момента ползите надвишават рисковете.

Основни заключения:

Данните за употреба на маски в обществото, въпреки че все още се считат за неокончателни, сочат, че

маските имат положително влияние върху контрола на Ковид-19.

Платнените маски са приблизително толкова ефективни, колкото и хирургическите маски, когато се спазва необходимата социална дистанция и хигиена на ръцете.

Респираторите трябва да бъдат запазени за употреба при медицински условия.

Ако хирургическите маски са в недостиг, те трябва да бъдат запазени за медицински условия и хора, проявяващи симптоми.

 

 

 

Референции

 

  1. Jefferson, T. et al. Physical interventions to interrupt or reduce the spread of respiratory viruses: systematic review. BMJ 336, 77–80 (2008).
  2. Tso, R. V & Cowling, B. J. Importance of Face Masks for COVID-19: A Call for Effective Public Education. Clin. Infect. Dis. (2020) doi:10.1093/cid/ciaa593.
  3. Howard, J., Huang, A., Li, Z. & Rimoin, A. Face Masks Against COVID-19: An Evidence Review [Pre-proof]; [not peer-reviewed]. Pnas (2020).
  4. Lyu, W. & Wehby, G. L. Community Use Of Face Masks And COVID-19: Evidence From A Natural Experiment Of State Mandates In The US. Health affairs (Project Hope) (2020) doi:10.1377/hlthaff.2020.00818.
  5. Gandhi, M., Beyrer, C. & Goosby, E. Masks Do More Than Protect Others During COVID-19: Reducing the Inoculum of SARS-CoV-2 to Protect the Wearer. J. Gen. Intern. Med. (2020) doi:10.1007/s11606-020-06067-8.
  6. Mahase, E. Covid-19: What is the evidence for cloth masks? BMJ 369, m1422 (2020).
  7. Covid-, W. H. O. Advice on the use of masks in the context of COVID-19. Who 1–5 (2020).
  8. ASTM F2100. Standard Specification for Performance of Materials Used in Medical Face Masks. in American Society for Testing and Materials (2019).
  9. Bartoszko, J. J., Farooqi, M. A. M., Alhazzani, W. & Loeb, M. Medical masks vs N95 respirators for preventing COVID‐19 in healthcare workers: A systematic review and meta‐analysis of randomized trials. Influenza Other Respi. Viruses 14, 365–373 (2020).
  10. AFNOR. AFNOR SPEC S76-001 Masques barrières. Afnor Spec S76-001 (2020).
  11. Lustig, S. R. et al. Effectiveness of Common Fabrics to Block Aqueous Aerosols of Virus-like Nanoparticles. ACS Nano (2020) doi:10.1021/acsnano.0c03972.
  12. Ma, Q. X. et al. Potential utilities of mask-wearing and instant hand hygiene for fighting SARS-CoV-2. J. Med. Virol. 92, (2020).
  13. Javid, B., Weekes, M. P. & Matheson, N. J. Covid-19: should the public wear face masks? BMJ 369, m1442 (2020).
  14. Davies, A. et al. Testing the efficacy of homemade masks: would they protect in an influenza pandemic? Disaster Med. Public Health Prep. (2013) doi:10.1017/dmp.2013.43.
  15. Wölfel, R. et al. Virological assessment of hospitalized patients with COVID-2019. Nature (2020) doi:10.1038/s41586-020-2196-x.
  16. WHO. Rational use of personal protective equipment for coronavirus disease 2019 ( COVID-19 ). World Heal. Organ. 27 Februar, 1–7 (2020).
  17. WHO. Coronavirus disease (COVID-19) advice for the public: When and how to use masks. (2020).
  18. Chaib, F. Shortage of personal protective equipment endangering health workers worldwide. World Health Organization (2020).
  19. Feng, S. et al. Rational use of face masks in the COVID-19 pandemic. Lancet Respir. Med. 8, 434–436 (2020).
  20. Wang, J., Pan, L., Tang, S., Ji, J. S. & Shi, X. Mask use during COVID-19: A risk adjusted strategy. Environ. Pollut. 266, 115099 (2020).
  21. Greenhalgh, T., Schmid, M. B., Czypionka, T., Bassler, D. & Gruer, L. Face masks for the public during the covid-19 crisis. BMJ 369, m1435 (2020).
  22. Lau, J. T. F., Tsui, H., Lau, M. & Yang, X. SARS Transmission, Risk Factors, and Prevention in Hong Kong. Emerg. Infect. Dis. 10, 587–592 (2004).
  23. Zhong, B.-L. et al. Knowledge, attitudes, and practices towards COVID-19 among Chinese residents during the rapid rise period of the COVID-19 outbreak: a quick online cross-sectional survey. Int. J. Biol. Sci. 16, 1745–1752 (2020).
  24. Elfein, J. Number of new cases of coronavirus (COVID-19) in the United States from January 22 to November 10, 2020, by day*. https://www.statista.com (2020).
  25. Lyu, W. & Wehby, G. L. … Use Of Face Masks And COVID-19: Evidence From A Natural Experiment Of State Mandates In The US: Study examines impact on COVID-19 growth rates associated …. Health Aff. (2020).
  26. Kaufman, B. G., Whitaker, R., Lederer, N. M., Lewis, V. A. & McClellan, M. B. Comparing Associations of State Reopening Strategies with COVID-19 Burden. J. Gen. Intern. Med. (2020) doi:10.1007/s11606-020-06277-0.
  27. Haischer, M. H. et al. Who is wearing a mask? Gender-, age-, and location-related differences during the COVID-19 pandemic. PLoS One (2020) doi:10.1371/journal.pone.0240785.
  28. Peeples, L. Face masks: what the data say. Nature (2020).
  29. CDC. Scientific Brief: Community Use of Cloth Masks to Control the Spread of SARS-CoV-2. (2020).

 

_______
* – Д-р Славейко Джамбазов, Андрей Филипов и Георги Славчев работят в hta.bg, д-р Луканов е специализант в ИСУЛ.

 

 

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Промяна към по-добро минава през промяна на прокуратурата

През ноември 2019 г. гледах изслушването в Конгреса на САЩ, част от процедурата по импийчмънт на президента.

Изслушване в Конгреса на САЩ на бившия посланик на САЩ в Украйна. Снимка: компютърен екран.

Посланик Йованович каза много и важни неща, които са валидни, както тя сподели, за всички страни от бившия Съветски съюз. Тъй като България бе неофициално призната от “съветските другари” за 16-а република, а вътре в страната се говореше за СССР като за “братушките” и “големия брат”, нормално е, че това, за което тя говори, е част и от нашата правна система (не я цитирам точно, а по смисъл от няколко момента в изслушването, в които се говори за прокуратурата, корупцията и наследството от СССР):

Изключителната сила на прокуратурата, която съчетава в себе си такива правомощия, каквито в нормалните демокрации няма.

Именно тази уродлива форма на прокуратурата в българската Конституция е сред основните причини за стотиците хиляди неразследвани престъпления.

Не друго, а липсата на ефективен контрол от страна на народа (чрез Народното събрание) върху дейността на прокуратурата води до слуховете и легендите за действия на редица главни прокурори.

Точно заради тази форма, която след време вероятно някой политик, който ще се яви като нов Тодор Живков, ще определи като “недоносче”, може един главен прокурор да каже, че над него е само Господ и това да му се размине без последствия. Или да седи на маса с престъпници.

Докато не се промени Конституцията в частта за статута на прокуратурата, страната и обществото са обречени да живеят тъкмо с такава прокуратура, каквато е налице. И шансът всеки нов главен прокурор да е по-лош от предишния, е голям.

А подобно изслушване много трудно ще видим в Народното събрание.
Не, не е много трудно.
Невъзможно е.

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Leave a comment

Защо пиша (и се ядосвам) за (и с) България

В социалните мрежи се намират хора, които ме питат защо пиша толкова много за България, защо се ядосвам, защо не си гледам кефа в Щатите.
Уважаеми хора,
Пиша за България, защото сърцето не ми дава другояче. Да не мислите, че не е по-добре да се занимавам само с живота си в САЩ и работата си по света? По-добре е, разбира се.  Но това ще рече да вдигна ръце от България,

да се предам и… да я предам!

Да я предам не в гражданския смисъл на думата (то и без това този смисъл вече звучи много остаряло, нали), а в другия.
България е приютила семейството ми след 1968 г., дала ми е възможност да реализирам способностите си, да се изуча и израстна – по много и различни начини. Не може… не бива да не изпитвам най-обикновено чувство на благодарност, нали? И не бива… не мога да кажа с лека ръка: “Е, било, каквото било – вече не съм в България”.

Надявам се, че мнозина от нашите сънародници, които са напуснали България през последните 23 години, се чувстват така. Мнозина помагаме – както знаем от статистиката на БНБ, емигрантите са тези, които покриват търговския дефицит на страната, като пращат над 1 млрд. евро в България всяка година.
Аз може да се чувствам гражданин на света, мога да нося друг паспорт, мога да съм обиден за това, че българското Министерство на правосъдието ми каза официално, че не мога да се кандидатирам за президент, но това няма да ми попречи да продължа да се опитвам да помагам на страната.

България има нужда от всеки един от нас – включително и от емигрантите.

Тя има и вътрешни емигранти – хора, които физически са в страната, но духът им скита някъде по света, но те нямат онзи избор, който имаме ние. Говорил съм си десетки хора по света. Малцина са онези, които не искат да помогнат на България, а дори и те са ми казвали: “Ако ти искаш да направиш нещо хубаво за България или в България, ние ще ти помогнем!” Т.е., дори и тези, които не се вълнуват толкова, колкото мен, дори и те знаят, че не само има по-добър път за България, но страната може да поеме по него – трябва ѝ само малко помощ от наша страна. “Наша” в случая означава, моя, твоя, негова, нейна – на всички, които искаме България да бъде не просто онази държава, от която няма да ни е срам в чужбина, а онази държава, за която ще се радваме, че предлага достоен живот на родителите, близките и децата ни.

Ще кажете: “Много си наивен, Вени!”

Съгласен съм – но предпочитам да съм наивен и да вярвам, че “животът не е очакване на смъртта в комфортни условия”, отколкото да съм циничен и да гледам аз да съм добре, пък за другите да ми е все тая. Но моля тези, които не споделят моята наивност, да се отпишат от списъка на ФБ-приятелите ми, да премахнат абонамента от публична ми ФБ-страница и поне да не пречат. Живейте си спокойно, не е нужно да си губите времето с хора като нас.
Но за сметка на това моля още повече вас, които споделяте желанието ми България да бъде нормална държава: помислете си как можете да помогнете. Не на някакво голямо, държавно ниво, а дори на малко, местно, градско ако щете. Има мнозина, които го правят – с помощи, със средства, с опит. Това са важни и нужни неща, но още по-важно е да имаме повече хора, които да пробуждат съзнанието: да пишат, но не за да трупат евтини дивиденти, а за да сепнат хората.
Защото е лесно да се пускат сензационни материали, от които човек да се отчая и да си каже “И тия са като ония”. Лесно е да се пишат пасквили и поръчкови статии (дето се казва, колко такива по мой адрес съм виждал), бомбастични заглавия и никакви опровержения.
По-трудното е да се привлича вниманието към недъзите, към царящата простотия, към проблемите и да се крещи: “Видно е, че така може, но по дяволите – повече така не бива!”
Не бива българите – без разлика от пол, раса, цвят, етнос, сексуално предпочитание – да живеят в нищета и в уплаха, че някой – там, горе ще им вземе хляба. Не бива да се страхуват да казват свободно не само мнението си, но и критиката към своите министри и депутати. И не по-малко важно: заради политиците не бива да се срамуват, че са от България.

С други думи: вдигнете глави! Не ги прекланяйте – пред никой и пред нищо!
Търсете текстове и автори, които ви карат да се замислите, ядосват ви, но и разбунват съзнанието ви… А когато ги намерите, споделяйте текстовете им, говорете с приятелите си, препоръчвайте ги. Това не е бързо решение на проблемите ни, защото образованието изисква много време, което – уви – тече бавно. Но е началото на търсене на такова решение.

Не се предавайте, защото ако вие се предадете, никой няма да може да ви помогне.

А на българите, живеещи по света, също не ни е лесно. И в САЩ, както се вижда, има проблеми и некадърни политици – популисти. Но без значение къде живеем, не бива да се предаваме пред посредствеността. Тя може да се опитва да се наложи, но не бива да ѝ се оставяме. Колкото и да е трудно, това е по-достойното, отколкото да се седи пред ракийката и салатката (е, това е хубаво, де, не ме разбирайте погрешно!) и да се проклинат другите за това, че ни е… страх да се преборим с нея.
Не лек, а приятен и слънчев ден ви желая, и дано да сте ме разбрали правилно. Кураж и добър късмет!

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Leave a comment

Обществото ни е болно, но иска полицаите да са лекарите?

Полицаи в България. Снимки: Фейсбук

И моите 2-3 думи за полицаите, че май е модерна тема…
Има полицаи и полицаи – всякакви, защото те не са някак си внесени от чужбина, имунизирани от корупцията.
Цялото ни общество е болно, а ние искаме ченгетата да са лекарите, които да го лекуват. Гражданите си мислят, че престъпността е болест, но това не е вярно. Тя е симптом, както е забелязал още Реймънд Чандлър преди 60 години.
Когато цялото общество боледува, няма как полицаите да са здрави. Както няма как и учителите, лекарите, шофьорите и всички останали да живеят, без поне малко да не им се отрази болестта.
Сложете си ръка на сърцето и кажете дали знаете какво струва на честните и почтени полицаи това да работят заедно с нечестните и корумпираните? Да не би да не се познават помежду си? Знаят много добре кои са, но както се казва “гарван, гарвану око не вади”, та и те така.

Да цитирам пак Реймънд Чандлър, в монолог от 1940 г. на един от героите му – ченге:

“Човек не може да остане почтен дори да иска. Ето каква е болестта на тази страна. Ако успее да остане почтен, ще му видят сметката. Трябва да играеш играта нечестно, иначе няма да ядеш. Сумати копелета си мислят, че двадесет хиляди хора на ФБР с чисти яки и папки ще ни оправят. Глупости. Подкупите ще ги направят същите като нас. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще трябва да изградим отново този малък свят.”

Хванете който искате нашенец* на улицата, той ще се подпише под тези думи и ще каже, че е точно така, че трябва да се почне отначало.
И същевременно няма да се замисля, че проблемите са по-дълбоки и че не само няма откъде да се появят тези чисти хора, но всъщност той,

нашенецът, е приел за нормално да дава и получава подкупи.

Да използва връзките си, за да се уреди на по-лека работа.
Да успее да се настани край държавната трапеза и да похапва от нея.

Когато се появи някой, който иска да промени нещата – защото рано или късно такъв човек се появява, тутакси ще му/ѝ организират някое “активно мероприятие”, за да го/я разкарат, а заедно с него/нея – да разкарат и всякаква мисъл за реформа в системата на правосъдието.

Нашенецът е като заек… не – като папагал, загледал се в змията, която го хипнотизира и а-ха да го глътне на един път. И освен това, е и късопаметен: всеки път му играят един и същ номер и той всеки път се хваща!

Но когато полицаите протестират, трябва да не забравят, че българите имат специално отношение към тях. Нашенецът не уважава полицаите, защото по-често си има взимане-даване с корумпираните (или, както гласи вицът, “Имал съм само даване с полицаите, взимане не съм имал.”), отколкото с почтените. Нашенецът не може да уважава полицаите, които седят на “засадата”, вместо да регулират кръстовището, на което не работят светофарите.

Въпреки липсата на уважение – или може би заради нея? – българите продължават да не виждат връзката между собственото си дередже и факта, че колкото повече хора се водят на щат в МВР (не мога да кажа “работят”, нали?), толкова по-ниско става нивото на сигурност.

Нашенецът продължава да иска някой да дойде и да го оправи, независимо от това, че от 1878 г. насам ВСЕКИ, който е идвал, го е оправял само по един-единствен начин. Оправянето винаги е било за сметка на народа. Единствените, които се опитват да помогнат на България, са Европейският съюз и САЩ. Може би защото и на едните, и на другите не им трябва тази “прекрасна територия, населена с крайно неподходящо население” (по думите на редица социолози).
Но нашенецът и това не приема като чиста монета – за него и тези са маскари. Това презрително отношение към по-силните от него нашенецът проявяват само към онези, които са не само по-силни, но и по-учтиви. Ако по-силният е и груб, вулгарен и циничен, тогава нашенецът подвива опашка и гледа виновно. Дори и тогава, когато по-силният го “оправя”, като му взима златото, урана или част от сънародниците му – за нашенеца единственото, което има значение е той да е жив и здрав, пък съседите – кучета ги яли.

Затова какви ще са полицаите – това е избор на всеки един от тях: може да стоят на хранилката със стоп-палката, да са навъсени и намусени или да се гордеят с това, което правят, а на стената в полицейското управление да е Левски, а не Ленин**.

А докато полицаите се чудят, да кажа на нашенеца (не питайте кой е, той сам ще се обади!):

“България ще се измъкне от това положение едва когато обществото приеме, че има правила и те са за всички.” Казал съм го по бТВ на 13.01.2010 г.: https://btvnovinite.bg/150850-Vseki_pravi_kakvoto_si_iska_zashtoto_nyama_obshtestvena_netarpimost.html

________
* – Нашенци – още известни като “байганьовци” са българите, които се държат като едноименния герой от разказите на Алеко Константинов. Те са малка, но гласовита част от народа.
** – Да, има такъв истински случай – снимката е тук: http://ivo.bg/2014/10/25/българското-мвр-е-все-още-с-ленин-на-шия/

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български, общество | Tagged | Leave a comment

За грешките и за реакцията към/срещу тях

Аврамов мост на пътя Бургас – Средец, до разклона за село Дюлево. Снимка в. “Сега”.

Покрай трагичния инцидент с убития на 16.10.2015 г. човек край гр. Средец, забелязахте ли, че за пореден път се оказва, че нашенецът веднага си има мнение за нещо, особено* ако не са му известни фактите?

Едва ли се учудвате все още на това, че байганьовци:
– взимат решения, базирани на (обикновено подвеждаща ги) интуиция?
– (логично) правят грешки, защото знаят, че няма да носят ни най-малката отговорност?
– категорично не се предават пред фактите и ги натъкмяват така, че да подкрепят мнението им или, ако това е невъзможно, ги пренебрегват?

По целия свят се случват трагични инциденти – само през последните години можем да си започнем от потъването на подводницата “Курск” до грешката с бомбардирането на болница в Афганистан.
Въпросът е кой как реагира и взима ли си поука от грешките си. Едни хора реагират, като се скриват от проблема, знаейки, че след три дни ще има ново чудо и хората ще забравят – и предишния проблем, и тяхното поведение на “снишаване”.
Други пък се изправят срещу него и поемат отговорността. В някои случаи следват оставки, в други – извинения и обезщетения. И присъди.
В България сме виждали нееднократно подобни инциденти**, но все трябва да отбележим нещо важно: у нас полицаите не стрелят “на месо” през ден или всеки ден.
Убийството е трагичен инцидент, а не част от ежедневната работа на служителите в МВР.
Полицаят, който е извършил убийството (дали умишлено или по непредпазливост – това ще уточни следствието и прокуратурата ще реши как и какви обвинения да повдигне; това не е наша, на гражданите, работа) си носи отговорността: знае се кой е, не е анонимен, не се е укрил.
Да се иска той да бъде осъден или награден, означава, че тези, които искат кое и да е от тези две неща, не са нормални граждани на нормална държава. В нормалната държава гражданите не се занимава с политика, а си гледат работата – журналистите пишат отговорни материали; прокурорите повдигат обвинения; политиците реализират политиката, заради която ние, гражданите, ги избираме (или не) в съответните законодателни органи. А гражданите може да коментират, но поне да го правят информирано, а не на принципа ЕЖК (една жена каза). Разбира се, ако са трезво мислещи хора, а не “мрачни балкански субекти” (и моля, не се обиждайте – просто се дръжте възпитано и културно; дори и да ви гонят емоциите).

Накрая, но не и по значение, остава питането дали след моментното “изригване на Мрежата” ще последват анализи и политика, предотвратяваща подобни случаи?
Защо това е важно ли?
Защото същата трагедия може да се повтори лесно и отново ще има “разтърсващи мрежата” статуси и… нищо повече.

______
* – Даже именно тогава си има мнение. Ако знае фактите, почва да се колебае какво точно се е случило, защото е фен или жертва на теориите на конспирацията.
** – Припомнете си тези три: убийствата на полицаи от полицаи в кв. “Белите брези” в София; убит с бой “клошар” в Пловдив и застреляното 16-годишно момиче на улицата в София от пиян полицай.

Статус от 17.10.2015 г. във Фейсбук.

Posted in Книга втора, на български | Tagged | Leave a comment

Фалшиви Фейсбук-профили събират наивници за “приятели”

Фалшив акаунт във Фейсбук

И друг път е ставало дума за това как злонамерени лица използват лични данни, които събират от наивни потребители из Фейсбук, но напоследък се вижда нов подход на мошениците. Този път те създават нови профили, от които започват да изпращат предложения за “приятелство” към най-различни хора, като обаче слагат и статус, насочен към “възрастните” хора, които търсят “самотни момичета”. Статусът, както се вижда от картинката, е на български език, но е явно машинен превод. В статусът има и препратка към сайт, в

Фалшив акаунт във Фейсбук с коментари на българи под него

който имащите глупостта да го посетят най-вероятно ще станат или обект на облъчване с цел получаване на пари или рискуват на компютрите им да бъде качен злонамерен код, който след това може да “източи” лична информация, пароли, номера на банкови сметки, кредитни карти и др.п.

Какво може и трябва да направи човек в такива случаи?

1. В никакъв случай не кликвайте върху уебадреса, написан в статуса или в коментарите под него!
2. Докладвайте профила във Фейсбук.
3. Отделно от това, докладвайте и статуса/статусите и коментарите.
4. Не приемайте поканата за приятелство, а след като я изтриете, маркирайте акаунта като спам.

“Приятели” на фалшив акаунт във Фейсбук

Алгоритмите на Фейсбук обикновено премахват статусите, но оставят профилите; тъй като зад тях не седят истински хора, а ботове, когато няма статус и профилна снимка, шансът някой да се хване на въдицата, е много нисък.

Разбира се, има и друг вариант – просто игнорирайте поканата, но така рискувате други хора да станат (лесна) жертва на подобни профили и статуси.

Posted in Facebook, Книга втора | Tagged , | Leave a comment

Защо някои хора търсят под вола теле или как се раждат слуховете (Книга втора)

Като част от подготовката на следващата ми книга (първата – “УлоВени в Мрежата” можете да купите в Ректората на Софийския университет или в Българска книжица), започвам да публикувам някои мои статуси от Фейсбук, които ще използвам по-нататък. Част от тях са провокирани от принципа “Когато животът ти предложи лимони, имаш избор: да се мръщиш от киселия вкус или да си направиш лимонада и да я изпиеш с кеф”.

В случая е налице типично за някои хора търсене на теле под вола и пускане на слухове, като не е ясно кой носи по-голямата отговорност за това: човекът, който е измислил слуха или този, който го разпространява. Хората, повярвали на слуховете, не могат да бъдат обвинявани, особено когато става дума за автори  и разпространители на слухове, които се ползват с някакво ниво на известност. Но хората, които продължават да вярват на слуховете, след като им е доказано, че те са партенки и не са верни – за тях е трудно да се намери разбиране…

 

Фейсбук, 4-и октомври 2020 г.

Коментар от стената на Евгений Михайлов

На стената на Евгений Михайлов се води смешна дискусия във връзка с негово съобщение, в което предава думите на Константин Мишев, че последният бил “блокиран за 7 дни” и това било… мое дело!?
Подобно обвинение, ако е действително изречено (не знам дали г-н Мишев е казал нещо подобно), е разбира се безпочвено, но ще използвам случая, за да цитирам някои от коментарите под статуса на Евгений.
Преди всички трябва да се спра на логиката на мисълта, прозираща в статуса на Евгений, според която:
– Имам такава власт, че да спирам достъпа на всеки потребител във Фейсбук.
– Бих използвал тази власт, за да блокирам някого от достъп до собствената му стена.
– Бих сторил това, защото К.Мишев е пуснал картината “Запорожци пишат писмо до султана”.
– Има “българска секция във Фейсбук”.
Не, всъщност отказвам се да се спирам върху логиката, защото такава няма. И мисъл няма. Но подобни твърдения разкриват всъщност много истини за авторите им.

Коментар от стената на Евгений Михайлов

Да видим и някои от мненията под статуса на Евгений, защото сред тях има големи “бисери”:
“Отдааавна знам, че Вени Марковски държи правата за фб БГ…”
“Отдавна всички знаем ,че Марковски е главен цензор във фейса на БГ…”

Коментар от стената на Евгений Михайлов

“Не е нужно да имате нещо общо с Марковски. Точно обратното – понеже нямате общо с него, затова Ви блокират. Виж, ако сте от “правилните” хора (т.е. неговите), няма с пръст да Ви пипнат, каквото и да публикувате! “Свобода на словото…”
“И според мен цялата българска секция на “Фейсбук” е от синове и внуци на комунисти.”
И т.н., който иска – да ги чете на стената на Евгений Михайлов.
За щастие сред приятелите му се оказаха и нормални хора, които при събиране на 2+2 получават 4, а на 9-и 9-и 44-та. Ето и две от тези мнения:
“Евгени Хубав мъж си Интелигентен си Стига писал смешни и глупави неща”

Коментар от стената на Евгений Михайлов

“Милен Максимов: Евгений, не се хващай на това хоро. При мен се разигра ‘драмата’ между Косьо Мишев и Вени Марковски, след която Косьо решил, че именно Вени го бил обадил и блокирал. Глупости на търкалета, колкото тук някои коментиращи и да се напъват, та даже да изкарват Вени ‘главен цензор на българския Фейсбук’ (?!?) Абсурдни са тези неща. Доколкото познавам Вени и каквито и политико-исторически различия да имам с него, мога да кажа категорично, че той е човек с дълбоко вкоренени демократични убеждения, почтен и прям и би спорил открито, би се аргументирал красноречиво и логично, но никога не би прибягвал до задкулисни машинации и скрити хватки. Сигурен съм в това, а и Косьо като се поохлади и премисли, сигурно ще оцени допускането си за доста лековато и лишено от логика.”
Разбира се, че последното мнение, на Милен Максимов (Радев), предава точно и обективно случилото се, а и авторът му не става жертва на конспиративните теории, че човек като мен би имал такава власт и би я използвал по такъв начин. Явно е, че хората, които са готови да приемат обяснението на К. Мишев за вярно, няма да се замислят дори за момент върху абсурдността му!
Все пак от цялото това упражнение има полза – видях, че някои мои ФБ-приятели са харесали статуса на Евгений Михайлов, т.е. повярвали са му. Улесняват ме, защото в личния си профил и без това съм стигнал близо до лимита от 5000 души, така че ще мога да поразчистя списъка с ФБ-приятелите и ще отворя място за хора, които действително познавам, а не такива, които са готови да повярват на подобна глупост.
_____
П.П. Забравих да добавя текста на Първата ми аксиома в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. Когато някой напада опонента си, това е знак, че е ядосан, че няма възможност да докаже правотата си, но и показва неразбиране, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Tagged , | Leave a comment

С “Тангра” срещу вятъра

С Тангра срещу вятъра (корица)

Познавам кап. Николай Джамбазов от около 45 години и изпитвам голямо уважение към него. Нещо повече – като дете бях свидетел как строеше яхтата си “Тангра”, на разклона на околовръстното шосе и пътя за Драгалевци край София. Дядо ми, Венко Марковски, написа и балада за него.

С неговото изрично разрешение публикувам част от снимките, които можете да откриете в книгата му, издадена наскоро, която аз получих от г-жа Бойка Попова в САЩ.

Книгата можете да си поръчате – за България тук, а за САЩ – тук.

Както пише в сайта, посветен на кап.  Джамбазов, той е “може без всякакво колебание да бъде провъзгласен за най-волевия измежду днес живите българи. Такива хора, с такъв твърд характер са рядко изключение и в световен план. Неговото феноменално плаване по „невъзможния маршрут“ през нос Хорн само с едно спиране на собственоръчно построена яхта още не е надминато.”

Като ученик четох неговата книга “Тангра в океана”, но малко след това разбрах, че заглавието е било сменено от цензурата, защото “С Тангра срещу вятъра” можело да бъде изтълкувано “неправилно”… и, разбира се, част от текста също беше премахнат, уви.

Още за кап. Джамбазов можете да чуете и видите в сайта на БНР и в бТВ.

Ето и кратка негова биография:

Роден е на 02.03.1943 г. в гр. София в семейство на майка учителка и баща морски офицер от търговския флот. Като юноша се занимава активно с плувен спорт, мотоциклетен спорт и ветроходство. Учи във вечерна гимназия и работи, а през свободното си време обучава в Морски многобой и ветроходство средношколци към 4-ти район на София. След завършване на средното си образование отбива военната си служба, където специализира като радиотелеграфист втори клас. Тогава получава и първото си свидетелство за управление на кораб до 10 БРТ (по-късно приравнено на 20 БРТ, а още по-късно приравнено на 40 БРТ). По късно завършва образованието си за професионален капитан и работи като такъв на влекач в Бургас. След казармата работи като машинен техник и електротехник 8-ми разряд в няколко предприятия. Занимава се активно с мотоспорт, плуване (става и съдия по плуване), ветроходство, строи лодки и яхти. Построил е около 40 малки лодки и седем яхти между, които и яхта „Тангра”. От 1974 г. до 1979 г. строи яхта „Тангра”. Преди това и по време на строежа на яхтата записва да учи задочно за капитан и работи като професионален капитан на влекач. През 1980 г. участва в най-известната регата за самотни мореплаватели ОСТАР от Плимут, Англия до Ню Порт, Род Айлънд, САЩ. След завръщането си е награден с ордени, медали и грамоти. Получава звание Заслужил майстор на спорта по ветроходство и започва работа в ”Портови флот Бургас” като капитан на влекач. През 1982 г. е трябвало да участва в околосветска регата за самотници от Ню Порт до Ню Порт с четири спирания, но по „неизвестни” причини в последния момент държавата спира участието му. На 1.09.1983 г. от Созопол тръгва с яхта „Тангра” на самотна околосветска обиколка през нос Хорн с едно спиране в Сидни. Околосветската обиколка осъществява без държавна или частна поддръжка с лично построената си яхта. След околосветската обиколка продължава да работи като капитан на влекач, като многократно е получавал държавни награди и признания за добра работа. По-късно е изпратен да създаде яхтклуб към ЦК на ДКМС, където е обучил стотици млади хора в морските дисциплини и специално във ветроходството. След 1989 г., когато политическият строй бе сменен, се опитва да работи с личната си яхта. По-късно прави това и в Гърция. Многократно (около 18 пъти) сам е прекарвал яхти през Атлантическия океан на различни собственици. Има и подобни курсове в Тихия океан. Пресичал е Средиземно море на дължина многократно. В момента предава опита и познанията си на по-млади и неопитни колеги. Издал е три книги: „Тангра в океана”, „Черната овца” и „С Тангра срещу вятъра”. Капитан Джамбазов е почетен гражданин на София и Бургас.

 

Изминати 10000 мили, още много предстоят

Изминати 10000 мили, още много предстоят. Снимка: архив Н. Джамбазов

С режисьора Рангел Вълчанов. Снимка: архив Н. Джамбазов

С Тангра срещу вятъра

С Тангра срещу вятъра по време на ОСТАР-80. Снимка: архив Н. Джамбазов.

След околсветската обиколка. Снимка: архив Н. Джамбазов

Сидни, на борда на “Тангра”. Снимка: архив Н. Джамбазов

Така завършва баладата “Николай Джамбазов” от Венко Марковски:

Върни ме, “Тангра”, в роден край.
В България върни.
Там дивна бъднина сияй.
Там правдата звъни.

 

Ето я и цялата (в снимки):


Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | 2 Comments

Закон “срещу дезинформацията” или “за цензурата”?

Законопроект на ВМРО за дезинформацията. Снимка: сайт на НС.

Шестима депутати са внесли на 28-ми май 2020 г. странен проектозакон за допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предизвиква недоумение не само в управителния съвет на “Интернет общество – България”, но и сред специалисти с далеч по-голям опит от нашия.

Според вносителите в ЗЗЛД трябва да има следния текст:

„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва  да  оповестят на  видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните  данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.“

Щеше да е забавно, ако не беше тъжно, че в мотивите към предложението, вносителите се позовават на GDPR (Общия регламент относно защита на данните), но същевременно изискват публикуването на лични данни, които са защитени именно от GDPR!? При това “на видно място” (което, разбира се, в епохата на Интернет е трудно да бъде определено, но това е друга тема, защото GDPR изисква непубликуването на такива данни, дори и да е на място, което не е видно).

И друг странен текст:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

Законопроект на ВМРО за дезинформацията. Снимка: сайт на НС.

Тук странното е не само, че се въвежда отговорност за законност за разпространяване на дезинформация, но и че се сочи несъществуваща алинея ч на чл. 25п. (вижте и приложената снимка от проектозакона, така както е публикуван на сайта на Народното събрание; ако този закон беше в сила, човек може да се запита дали вносителите нямаше да носят отговорност за разпространяването на дезинформация?!)

Така предложените текстове не отговарят на изследванията на дезинформацията в рамките на Европейския съюз, нито пък авторите им са взели предвид доклада на експертната група (в която Вени Марковски – председател на нашия Управителен съвет имаше честта да участва) на високо ниво към Европейската комисия, която публикува 44-страничен доклад по темата.
Нещо повече – ако вносителите си бяха направили труда да прочетат този доклад, щяха да са наясно, че терминът “фалшиви новини” не се използва, а “дезинформация” е ясно определен (вж. стр. 10 в доклада):

” We define it as false, inaccurate, or misleading information designed, presented and promoted to intentionally cause public harm or for profit.”
(Ние я определяме като невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана с цел умишлено да причини обществена вреда или с цел печалба. – тук и по-долу преводът е на blog.veni.com)

и по-нататък:

“Disinformation as defined here includes forms of speech that fall outside already illegal forms of speech, notably defamation, hate speech, incitement to violence, etc. but can nonetheless be harmful.”
(Дезинформацията, както е дефинирана тук, включва форми на словото, които попадат извън вече незаконните форми на словото, по-специално клеветата, речта на омраза, подстрекаване към насилие и т.н., които въпреки това могат да са увреждащи.)

Това е нормално, защото срещу невярна информация, която засяга физически или юридически лица, може да се реагира по най-различни начини, в рамките на гражданския, а дори на наказателния процес. В България подобни дела са водени през годините, има изградена съдебна практика и т.н. Нещо повече, в доклада на Експертната група изрично се подчертава, че не са дезинформация сатирата или пародията. В предложените текстове на депутатите от ВМРО подобна разлика не се прави.

Ето как те определят дезинформацията:
„Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Всеки може да се досети, че под това определение попадат не само авторски материали, но и всякакви статии, интервюта (не само писмени, но и по радиото и телевизията, както и онлайн!) и т.н. Например, всички пародии на “Господари на ефира“, сайта “Неновините” и др.п. биха могли да попаднат под ударите на закона. Според така предложените текстове дори разказването на виц може да бъде наказвано.

За да се разбере колко нелепи са подобни текстове, прочетете информацията за  интервюто на народния представител Александър Сиди от 29-и май т.г., в което има и “успокоение“, че нямало да се стигне до затвор: “По думите му най-вероятно няма да има затвор за хората, които разпространяват фалшиви новини. “Този текст е записан в законопроектът, но предполагам, че ще падне в пленарна зала.”
Тъй като нито в предложения текст, нито дори в мотивите, не се среща наказателно преследване, то текста на сайта на “България он еър” би могъл да се интерпретира  като… дезинформация по предложения закон, ако човек не знае, че вероятно става дума за друг законопроект, който Народното събрание вече отхвърли.

Вносителите твърдят, че “Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство“, но за съжаление

предложението им не е работещо и не е решение.

И не е ново – подобни законови текстове имаше в социалистическото законодателство, а работещите в тогавшните медии си знаеха, че дори и да няма законов текст, имаше теми, по които е здравословно да не се публикува нищо. Ако не за друго, то поне заради това, че дезинформацията беше част от държавната  политика.

Няма да се спираме на останалите предложения, сред които и това абсурдът  Комисията за защита на личните данни да установява публикуване на дезинформация, при което ще е длъжна “да подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.”

Парадоксалните предложения се обясняват най-лесно, ако просто се прочетат дори повърхностно мотивите на вносителите:

“В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. […] За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация.”

Според вносителите, прочитът на предложената от тях промяна в ЗРТ като възможна цензура е “невярно предадена информация”? Дали това не означава, че ще трябва да има и орган, който да прави “правилен прочит” на всяка предложена промяна в законите, когато тя е дело на депутатите от ВМРО? Или това ще важи и за предложения от другите политически партии, представени в Парламента?

Така предложените промени не бива да бъдат приемани от Народното събрание, защото са неработещи, създават условия за въвеждане на цензура, а и не са съобразени с GDPR.

Надяваме се, че членовете и поддръжниците на “Интернет общество – България”, както и хората, радващи се на свободния достъп до Интернет, ще популяризират тази статия и ще заемат собствена или ще потърсят още експерти, които да разнищят още повече този проектозакон.

____
Източник: блог на “Интернет общество – България”

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Стари комунистически тези във вестник “Нова Македония”

“Нова Македония”. Източник: сайт на вестника. Снимка: компютърен екран.

Някой си Блаже Миневски е решил да покаже в деня на детето, че изглежда нищо детско не е останало в него (като контратеза е илюстрацията към статията – снимка, на която Венко Марковски е с внуците си Игор и Вени).
Странното (да не кажа: смешното) в тази статия във в. “Нова Македония” не е новото “откритие”, че в 1975 г. България била искала да “върне” поета в Югославия.
Нито пък “сензацията”, че Венко Марковски бил… работил с/за ЦРУ (понякога човек може да се чуди откъде си изсмукват тези версии някои хора…).

Странното е, че историческите факти не отговарят на твърденията в статията, следователно г-н Миневски приема написаното от от Коле Чашуле (Никола Илиев Кепев) за вярно, без да го постави под най-малкото съмнение.
Ако си беше направил труда да потърси името на Марковски и това на Чашуле, г-н Миневски можеше да види, че за г-н Чашуле и жена му, Вангя, има изписано достатъчно в книгата “Кръвта вода не става” на Венко Марковски и дори незапознат човек може да стигне до извода, че Коле Чашуле и Венко Марковски не са били в приятелски отношения, така че само това би трябвало да накара г-н Миневски да подходи по-скептично към спомените на Чашуле.

Прочитът на статията оставя усещане за дежа ву, нещо вече видяно. Подобно усещане можеше да се изпитва преди години, когато Гане Тодоровски обяви, че Венко Марковски не можел да бъде реабилитиран в Македония, защото макар и да е бил осъден несправедливо през 1956 г. като политически затворник, то 15 години по-късно пише “Кръвта вода не става”, в която “отрича македонската нация”, така че един вид концлагерът Голи оток е правилно присъден за книга, която все още не е била написана, а не за поемата “Съвременни парадокси”, която е първата сериозна критика на титовия режим и на стремежа му за сърбизация на Македония (дори и според съвременни литературни критици, както се вижда в този македонски филм).

Разсъжденията и словоизлиянията на Чашуле (а и на Блаже Миневски?) се разпадат в момента, в който човек си спомни, че югославското ръководство решава още през март 1945 г., че съпротивата на Венко Марковски срещу сърбизирането на Македония е вредна за тотаталитарния режим на Тито.
Разправата с поета Марковски е безмилостна, трае не един и два дни, а 20 години, в които той самият и близките му са подложени на гонения, изселвания, затвори и концлагер, довели и до кулминацията: насилственото прокуждане на Венко Марковски от родния му град.

Статията не описва хората, доносничели срещу Венко Марковски.
Статията не казва защо Гане Тодоровски и Блаже Конески не надигат глас в защита на Венко Марковски.
Статията не споделя как хората, имали смелостта да цитират Венко Марковски, са привиквани в югославската ДС (УДБ-а), за да бъдат разпитвани и тормозени.
От статията може да се направи извода, че Венко Марковски е преследван не защото е бил против сърбизацията на Македония, а защото… (не се шегувам!) не е бил достатъчно хвален от югославските власти!? Излиза, че Тито, Джилас, Кардель, Темпо, Конески, Тодоровски и т.н. са можели да си решат всичките проблеми не със затвор, тормоз и концлагер за поета, а… с осигуряването на комфортни условия за неговия живот? Толкова просто било, пък тези хора да не се сетят?! Добре, че е г-н Миневски, за да може да седим сега и да се смеем на недосетливостта на тези комунисти.

Без да прояви дори най-малкото учудване, авторът цитира Чашуле, според когото, емиграцията на Венко Марковски била начин за решаване на негов личен проблем.
Интересно: един човек е преследван от властите в продължение на 20 години; вкарван е в затвор; осъден е на пет години концлагер, в който е редовно пребиван, унижаван и подиграван от надзирателите и където оцелява благодарение на невинни хора като него – осъдени несправедливо, гонени от своите бивши другари, с които са се борили срещу окупацията на Югославия; близките му са преследвани, приятелите им са тормозени и т.н., и т.н., та този човек според предадените (без най-малко съмнение от страна на г-н Миневски!) думи на Чашуле е емигрирал, за да си реши “някакъв свой, личен проблем”?!

Г-н Миневски изглежда не е разбрал, че когато цитира безкритично думите на Коле Чашуле, прави лоша услуга на всички останали “интелектуалци, учени или писатели”, които по аргумента за противното, се оказват не такива големи борци като Венко Марковски? Или дори направо хора, които не се съпротивляват на сърбизацията на Македония? Или нагаждачи, които предпочитат да получават нещо от Тито, но не и да се обявят срещу него?
Излиза, че самият Коле Чашуле е точно такъв човек, защото през 1956 г., когато Марковски е изпратен в концлагер, г-н Чашуле е назначен за министър (на културата!) в Социалистическа република Македония!

Лошо, Миневски, лошо.*

За това какво се случва в същата 1975-а година и дали България е искала да “върне” Марковски в Югославия, можем да научим както от спомените на Тодор Живков по темата, така и от документите, напр. в самото ЦРУ (стр. 8 в този PDF) но и от фактите: през март 1975 г. Марковски получава орден “Герой на социалистическия труд” по случай 60-ата си годишнина.

“Понеже Венко Марковски е удостояван с най-високи български награди, включително и Герой на социалистическия труд, в Съветския съюз по тогавашната система започват да му издават избрани съчинения. Когато ги издават обаче, заваляват протести от югославска страна, защото там е казана истината за българите в Македония. И тогава такъв един разговор между Брежнев и Живков, в който лидерът на всемогъщия Съветски съюз иска да се запуши устата на Марковски, и чест прави на Тодор Живков, че остава верен на българската идея и я защитава.” (Проф. Пламен Павлов пред агенция “Фокус”)

Когато г-н Миневски приема безрезервно думите на Коле Чашуле, се стига до такива противоречия, които можеха да бъдат решени, преди статията да бъде публикувана.
Да видим, може пък някой друг да се сети и да прочете дневниците на г-н Чашуле през призмата на историческите факти.
Вярно, някои ще кажат, че това е наивно очакване, но днес е 1-ви юни, ден на детето – нормално е да човек да прояви поне малко наивност!

В контекста на очаквания призив от читателите за “по-малко наивност”, да изразим и съмнението дали тези бележки са наистина писани от Коле Чашуле, защото той е починал отдавна и едва ли някой може да каже какво, кога и кой е писал в неговите бележници, които са цитирани така обширно в “Нова Македония”…
И пак в този контекст, да посочим, че отношението на редакцията на “Нова Македония” си личи както по заглавието, така и по подзаглавията в самата статия. И това отношение е такова, че човек може да се запита дали вестникът е издаден през 2020-а година или преди 45 години. Явно за него 45 години не стигат.**

 

***

П.П.
След като публикувах тази статия, Вида Боева Попова пусна на стената си във фейсбук следния текст и снимки:

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
/в съкращение/
Потръпват бреговете. Охрид се люлей.
Надигат бела гръд вълните величави.
Над сведени чела десница свята грей:
човекът благославя българи корави……..
В миг Климент спре се на брега на Охрид син…..
светлее в мрака като слънчев исполин
и с твърд език руши съня на вековете: ……..
Внезапно плюска се земният му мир……
– Но там кои са тез, що моята съдба
без срам разкъсват и надават вик надменен……
Кои са тез, що костите ми безпокоят?
Що виждам! Мойте внуци?!……Грозни времена!
Нещастна моя свидна българска обител,
кажи, нима е малко чуждата злина,
и моят внук ли ще е твоят върл рушител?
Слова реди. За сетен път с прощален тъмен взор
поглежда Охрид и бавно слиза в гроба………
Венко Марковски

Публикувано във вестник “Македонска Трибуна”, орган на Македонските Патриотически Организации в Щатите и Канада , излизащ в Индианаполис, Инд. 31 юли 1975 година с главен редактор Антон Н. Попов
———
ЗА пръв път излезна в страницата ми в фб. на 9 август тази година на Успението на Свети Климент Охридски, което се чества в Македония по юлиянския календар. Писах също кога го е написал великият наш български поет Венко Марковски.
Но нека споменем пак, че нашият поет Венко Марковски написва това стихотворение след като е излежал пет години строг тъмничен затвор на Голи Оток в сърбокомунистическа Югославия.
Свети Климент го е пазил, за да продължи да работи за справедливата българска кауза в родната ни Македония
_______
В днешния вестник “Нова Македония” намираме статия на Блаже Минески под заглавие: “Поетот во комбинаторките на безбедносните служби”. Под заглавието поставил и снимка на поета Венко Марковски прегърнал двете си внучета Вени и Игор. Защо пък точно тази снимка? Какво е целил този господин” писател”, за да я публикува на днешния ден определен като “Ден на детето”? Простотия ли е или ненавист?!!!
Нема да цитираме статията, в нея авторът подчертава и разказва за лошите отношения на Венко Марковски с Коле Чашуле и взима страна на Коле Чашуле. Който ще прочете тази статия в Македония веднага ще даде оценка на автора на статията – Блаже Минески.

Кой е Коле Чашуле?
С две думи ще кажем, че пиле проплака в Македония от него след 1945 година.
На времето по некое време заемаше консулска служба в Торонто Онт., за да се опитва да трови нашата МПО. И се бе изразил за нея, че тя представлява железна българска стена и не ще може да се разбие. След този мандат поиска да заема некаква служба в консулския отдел в Щатите, за да руши емиграцията ни. В спомените си Пандо Младенов пише, че е получил отговор от Щатските власти, че не е желан в Щатите защото му се приписвали много убийства в Македония на наши добри патриоти. За този предател толкова.

Султана Марковска и Миневски

Султана Марковска и Миневски

Миневски, Султана Марковска и Марян Гьорчев

Миневски, Султана Марковска и Марян Гьорчев

Сега да видим кой е Блаже Минески?

Нарича се писател, тъй като “пише” книги. Етика у него нема. Преди години е писал месеци на ред хубави работи за Венко Марковски и съпругата му Филимена в списание “Фокус” .
Миналата година при посещение на македонския културен информационен центар в София направил е снимки с дъщерята на поета Венко Марковски и надписал снимките. Даваме снимка от оригиналите.
Не се е минало малко време получил е апартамент в Скопие и затваря едната страница за Венко Марковски за когото е писал хубави неща и почва нова, която четем в статията на днешния в. “Нова Македония”.
Ех, че морал, ех, че етика….
На хора като него ли ще разчита нашата родина Македония, или на “историците”, които заради материални удобства ще отидат и с дявола?
Затова започнахме статията ни с част от поемата “Свети Климент” от великия поет и мъченик Венко Марковски. И Свети Климент се отвръщава от днешните фалшификатори и лъжци в страдална Македония.
________

Надпис на книга, с надпис от Миневски за Султана Марковска

Прилагаме снимки от миналата година в македонския информационен културен център в София.
На снимките от 14 ноември 2019 г.
1/Блаже Минески подарява авторска книга на Султана Марковска.Снимат се и той надписва двете снимки: На първата: “На Султана за нашата заедничка
судбина и болка.2/” “На Султана во спомен на Венко и сите негови наследници”
3/Снимка от текста, 4/Снимка с Блаже Минески, Султана Марковска и македонския посланик в София Мариян Гьорчев.

 

 

 

 

 

______
* – По култовата реплика на Тодор Колев от филма “Опасен чар”.
** – По лозунга от края на комунизма в България “45 години стигат”.

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Tagged , , | 2 Comments