Шок! Петър Волгин с критика към Русия и Путин!?

ШОК!

“Вкопчването във властта е път към нищото” Източник: уебсайт на БНР

В началото на днешното предаване “Политически НЕкоректно” водещият Петър Волгин направи безпощадна критика на управлението на… президента Путин!? Тя си личи още от заглавието, сложено от БНР: “Вкопчването във властта е път към нищото”.

Три цитата* от г-н Волгин, които се отнасят за България, но поради това, че водещият говори по принцип, за “целия цивилизован свят”, то могат и трябва да бъдат четени като отнасящи се *и* за Русия, както *и* за президента Путин:

“В една парламентарна демокрация е съвсем естествено мнозинството в парламента да се пропука, шефът на парламента да бъде сменен, а правителството да падне след вот на недоверие.”

“…напълно демократични процедури и това се случва навсякъде, в целия цивилизован свят.”

Путин работил като таксиметров шофьор. Източник: сайт на “Русия отвъд”

“До вчера си бил г-н Никой и изведнъж от продавач на хапчета или стажант в някоя кантора адвокатска или някаква друга** са те сложили да управляваш държавата или парламента. А подобни кариерни подскоци замъгляват съзнанието и тези скачащи персонажи заживяват с усещането, че са незаменими, че гениалността струи от тях на талази и че ако не са на власт, слънцето няма да изгрее.”

П.П. Разбира се, г-н Волгин не критикуваше Русия и президента Путин, но когато говори принципно, за “демократичните държави”, а завършва коментар си с думите, че въпросът дали България е демократична държава бил ”силно дискусионен”, то сравнението между България и Русия е естествено, нали?

_________
* — Цитатите са взети от звуковия файл към статията в БНР.
** — Или таксиметров шофьор (вижте прикачената втора картинка)?

Снимки: компютърен екран. Източник: сайт на БНР и “Русия отвъд” (официален руски сайт).

Posted in на български | Leave a comment

Най-накрая САЩ признаха България за важна държава!

Вчера (08.06.2022 г.) Белият дом съобщи, че президентът Байдън е предложил за нов посланик в България дипломата от кариерата Кенет Мъртън. Новината бе съобщена от “Свободна Европа” с напълно нормално (дори тривиално) съобщение:

Кенет Мъртън. Снимка: компютърен екран, източник: “Свободна Европа”

“Американският президент Джо Байдън номинира Кенет Мъртън за посланик на САЩ в България. Ако номинацията му бъде потвърдена от Сената, той ще замени на поста Херо Мустафа, която е в България от 2019 г.
Кенет Мъртън е бил посланик на САЩ в Хърватия и Хаити, а последната му мисия е като шарже д’афер на американското посолство в Хаити. Бил е и икономически съветник в посолството на САЩ в Париж, се посочва в биографичната му справка, публикувана от Белия дом.
Мъртън е бил и заместник-изпълнителен секретар в Държавния департамент на САЩ. Работил е и като главен заместник-помощник секретар в Бюрото за глобално управление на таланти към Държавния департамент, а преди това е бил заместник-помощник секретар в Бюрото по въпросите на Западното полукълбо.
Кенет Мъртън има бакалавърска степен от университета Маями в Оксфорд, Охайо, и магистърска степен от Американския университет във Вашингтон. Говори хаитянски креолски език, френски, немски и испански.
Носител е на няколко награди заради дейността си в помощ на пострадалите от земетресението в Хаити през 2010 г.”

Напомням, че именно през юни 2019 г. президентът Тръмп предложи за посланик в България г-жа Херо Мустафа. Мандатът на всеки посланик на САЩ е тригодишен, т.е. Белият дом си кара процедурата за България “по график”.

Някои медии у нас обаче се зарадваха нескрито. Вижте част от заглавията:

Да погледнем и някои от текстовете под тези заглавия.
Г-н Александър Урумов, цитиран в “Труд“, пише:

Смяната на Н.Пр. посланик Херо Мустафа се отличава с два важни детайла:
Първо, отказан й е втори мандат.
Второ, отказано й е дори удължаване на мандата с няколко месеца до есента.

Разбира се, г-н Урумов споделя не “детайли”, а мнението си, което не само не е подкрепено от фактите, но и противоречи на логиката.
Според г-н Урумов на г-жа Мустафа ѝ е отказан втори мандат. Читателите знаят, че нито един от щатските посланици в последните десетилетия не е бил оставян за втори мандат. Твърдението на г-н Урумов предполага, че г-жа Мустафа е искала да остане още един мандат, но това ѝ било отказано. Това си е чиста спекулация и/или инсинуация. Да не говорим, че така, както е написано мнението на г-н Урумов предполага, че той е запознат с работата на Белия дом. Всеки нормален читател би се досетил, че ако някой българин има такъв достъп до Белия дом, той никога не би коментирал по такъв начин каквото и да е по темата.
Второ, г-н Урумов твърди, че на г-жа Мустафа ѝ е било отказано удължаване на мандата с няколко месеца до есента. Само че… мандатът ѝ не изтича през юни; през юни 2019 г. тя е била номинирана за посланик в България, но кандидатурата ѝ е минала гласуването в Сената на САЩ на 24.09.2019 г. Т.е., не може да се говори изобщо за каквото и да е удължаване на мандата, защото… той все още не е изтекъл.

ПИК е още по-краен:

“САЩ изтеглят оскандалената посланичка Херо Мустафа, съобщава “Свободна Европа”.

“Според анализатори отпътуването на Херо Мустафа е ясен знак, че властта в Белия дом вече не стои зад Кирил Петков и Асен Василев и е оттеглила доверието си от тях.”

Разбира се, видно и от цитата по-горе, “Свободна Европа” не е съобщавала нищо подобно. А цитираните неназовани анализатори явно трябва да мислят, че България е толкова важна държава, че САЩ да демонстрират по такъв начин странен начин отношението си към нея?!

Вижте фактите:

На 8-ми юни Слави Трифонов съобщава, че изтегля министрите на ИТН от кабинета.
В същия ден Белият дом предлага на Сената името на новия кандидат за посланик на САЩ в България.

Нашите “медии” и “анализатори” изглежда си мислят, че България е толкова, ама толкова важна, че в желанието си да даде “ясен знак”, от Белия дом се втурват да търсят нов посланик за България!? Не само това, а като го намират, го проверяват, консултират се с комисиите по външна политика, с Държавния департамент и т.н.  А вероятно с цел по-голяма конспирация намират и още двама посланика (за две други държави), както и трима кандидати за други високи постове, които трябва да минат през процедурата по получаване на съгласие в Сената.

Впрочем, в новината има действително интересен факт: България се оказва достатъчно важна държава, така че бъдещият посланик на САЩ да се номинира преди изтичане на мандата на сегашния посланик. Добре би било “анализаторите” да се замислят върху това, а не да прекарват времето си в търсене на теле под вола.

 

Posted in Bulgaria, USА, на български | Tagged , | Leave a comment

1300 години история и 30 години истерия?

Уважаеми читателю,
Попаднах на статия със заглавие “САЩ – 250 години. Германия – 150. Как да проумеят нашите 1300?” на Любен Обретенов в “КлубZ” и понеже изданието е сериозно, реших, че ще е полезно да споделя някои бележки за читателите на блога ми, а може би и КлубZ ще ги публикува. Целта ми не е да влизам в някакъв спор с автора, г-н Обретенов, а да ти помогна да погледнеш по-критично върху така деликатния “македонски въпрос”.

 

Паметник “1300 години България”, източник: сайт на община Шумен

Любен Обретенов: “Ако изобщо може да се говори за натиск спрямо България по македонския въпрос, то той идва най-вече от две места – САЩ и Германия.”

Коментар (ВМ): Не може да се говори за “натиск спрямо България”. България е суверенна държава, върху която приятелите не оказват натиск; ако има натиск, той ще е от някой, който не е задължително да мисли доброто на България. САЩ и Германия са приятели на България и на българския народ; двете страни нееднократно са демонстрирали и доказвали това, че са искрени приятели на страната.

ЛО: “Лесно е да забравиш за историята, когато нямаш такава.”
ВМ: Днешна България често показва, че самата тя обича да забравя собствената си история, когато тя не е позитивна. Конкретен пример: случилото се с евреите по време на Втората световна война. Официална България (а и много отделни хора, някои от които – историци!) упорито говори само за “спасяването на евреите през 1943 г.”, но нито дума за това, че преди да бъдат “спасени” 48 хиляди евреи, едни други – 11 343 – са били депортирани от българската държава в концлагера Треблинка, където почти всички са убити. Ако стане дума за тях, то е под сурдинка, с половин уста, с някакви уговорки и условности. Дали не, защото е по-лесно е да забравиш историята, отколкото да имаш куража да се изправиш – честно и почтено! – срещу истината?

ЛО: “Например САЩ. Тази държава има история около 250 години. Как да схванат, че ние тук със Скопие си говорим за цар Самуил, царувал преди повече от 1000 години?”
ВМ: Така е, САЩ са млада държава. Същевременно те – за разлика от България? – си говорят за грозните моменти в своята история. Пример: случилото се с американците от японски произход по време на Втората световна война, които са интернирани в страната. 40 години по-късно е приет нарочен закон, с който държавата им се извинява и ги обезщетява.  От друга страна, да не забравяме все пак, че преди 250 години българската държава не е съществувала изобщо.  А това, че в САЩ не могат да схванат защо България и Северна Македония си говорят за цар, живял преди повече от 1000 години, това е вярно. Никой човек, който си гледа работата и иска да има нормален живот, не би се вторачил толкова назад в миналото, освен ако не е, за да научи нещо, което би му помогнало в днешния свят.

ЛО: “Как да разберат, че за някои хора държава означава много повече от просто “land of the free and home of the brave”?”
ВМ: Дали всъщност това не е и един от проблемите на днешна България – че все още не е земя на свободните и дом на смелите? Както знаем от Иван Хаджийски, той бе стигнал до извода, че още княжество България се бе превърнало в страна на дребните хора, на дребните шмекери.

ЛО: “При тях отделни държавици са се обединявали, докато по същото време при нас на един народ му се е наложило да живее в три държави.”
ВМ: Трябва да отбележим, че отделните “държавици” са всъщност земи с доста добре  развита икономика и култура. А българите на територията на Бългрия в последните 30 години са все по-малко обединени, а за последните 10 години намаляха и с 844 000 души – не звучи като атестат за добра държава, нали?

ЛО: “Това го е разпоредил един конгрес, който се е провел, хм, провел се е всъщност в Берлин. Случайност? Както е видно ние можем да забравим историята, но тя, някак си, никога не ни забравя. И дори си прави шегички. В европейската столица [Берлин – б.м., В.М.], в която навремето създадоха проблема между България и Македония, сега се чудят откъде точно се е появил този проблем.”
ВМ: Тъкмо на този конгрес в Берлин е създадено българското княжество! В Берлин, а не в Сан Стефано, където граф Игнатиев умело пуска въдицата на Санстефанска България, за която обаче Русия не само никога не е настоявала, а дори напротив – предварително се е договорила, че няма да я има в този размер! Според някои  именно благодарение на Бисмарк в рамките на княжеството е включен Софийският санджак (за който Русия е настоявала да си остане в рамките на османската империя), според други всъщност Русия е настоявала санджакът да бъде включен в Княжеството, а Великобритания е била против.
За истинската и малко известна политика на Русия спрямо българите през XIX в. е добре да се прочетат тези статии: https://bg.wikipedia.org/wiki/Райхщадско_споразумение, https://bg.wikipedia.org/wiki/Будапещенска_конвенция и https://bg.wikipedia.org/wiki/Лондонско_споразумение както и книгата на Иво Инджев “Измамата Сан Стефано”, където има доста документи, хвърлящи светлина върху заблудите на хората: https://www.ciela.com/izmamata-san-stefano.html

ЛО: Много просто – две от държавите, създадени изкуствено в Берлин, се обединиха. 
ВМ: Берлинският конгрес не създава “две държави”. Източна Румелия не е държава, а автономна провинция в рамките на Османската империя. Създаването им не е “изкуствено”, а резултат от предварителните договорености на Русия с останалите велики сили, посочени по-горе.

ЛО: “Може би е редно ние да проявим известно великодушие към нашите западни партньори. От висотата на нашите 1300 години история. Когато в САЩ и Германия са правили първите си държави, ние сме започвали с третата.”
ВМ: Надменният тон никога не е от полза, а историята не се мери дали е висока или ниска в зависимост от годините съществуване на коя и да е държава. Пък и как така “имаме” 1300 години история, а същевременно и пет века “турско робство”? И още два века византийско владичество, нали?

ЛО: “По времето, когато американските колонии са се бунтували срещу Великобритания, при нас Паисий е припомнял, че сме имали царство и пак трябва да имаме.”
ВМ: Близо 100 години преди Паисий да наругае българите, че се гърчеят, е основан Харвардският университет, в “американските колонии”. Университетът все още съществува и един от най-добрите в света!

ЛО: “По времето, когато Германия се е обединявала с огън, меч и “реал политик”, нашите предци са създавали третата България с черешови топчета.”
ВМ: Всъщност по онова време лудите глави – предимно емигранти в Румъния, сред които Раковски, Ботев, Левски и др., са се опитвали да събудят “нашите предци”, за да се преборят за освобождението си.

ЛО: При тях е динамично – от 150 години насам е Германия, а преди това друго. При нас е статично – от 1300 години все е България.
ВМ: Това наблюдение всъщност би било по-точно, ако се има предвид, че динамичното е свързано с движение, а статичното – със стагнация. Но това, за което можем да твърдим със сигурност, че е статично, е описано от багдадския летописец Ибн-Фадлан, който е бил посланик при волжките българи:

“Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: “Този има право да служи на нашия Господ.” И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.”

Големият български писател Кирил Христов цитира Ибн-Фадлан, за да каже, че нищо не се е променило в нравите на българите за 1000 години. Статично гледаме как някои хора са по-кадърни от другите и ги хващаме, за да ги обесим.

ЛО: “Може би наистина историята ни е повече, отколкото можем да понесем.”
ВМ: Ако ни е повече, тогава защо непрекъснато се опитваме да се покажем като много горделиви хора, можещи да понесат не само 1300 години история, а повече? И защо някои хора изглежда не правят разлика между горди и горделиви?

ЛО: “…ако ще сме партньори, е редно да се приемаме такива, каквито сме.” 
ВМ: Това звучи така, сякаш все още не сме партньори, но ще станем (ако “партньорът” ни говори през цялото време колко сме велики)? Истинските партньори не се притесняват да си казват честно нещата, в лицата, а не зад гърба. Истинските партньори са откровени, дори и това да предизвика болка. Истинските партньори не се крият зад “хилядолетната история”, погледът върху която в последните три десетилетия я прави да изглежда по-скоро като истерия, отколкото история.

***

Преди да седнем да гледаме другите държави и тяхната история, редно е да си поставим нашата в ред – и историята, но и държавата! Такъв преглед е задължителен, особено що се отнася до историята ни със съседните страни, с които искаме да имаме нормални и приятелски взаимоотношения.
Никой не ни кара да бъдем “като тях” и да имаме същата история “като тях”, но за наше собствено добро е крайно време да погребем призраците на историята, които ни преследват от десетилетия, а много от които са ни и настигнали. Ако човек  продължава да върви напред, но с извърната глава назад, към “славното” минало, то със сигурност ще се спъне, ще падне и ще се удари, а може би – и нарани.

Нито една история не е свързана само с положителни моменти. Силните хора – и държави! – обаче си признават недостатъците, лошите моменти, извиняват се на засегнатите, коригират си поведението и вървят напред.

Posted in Bulgaria, история, на български | Tagged , , | 1 Comment

Дезинформацията е лесна за разпознаване, но…

Дезинформацията е лесна за разпознаване, но трудна за преборване. И въпреки всичко не бива да ѝ се оставяме, да ставаме нейни жертви. От всеки един от нас зависи дали ще бъдем роби на лъжата или господари на истината.

 

Стена на Асен Хермес Асенов във Фейсбук

На 18-и юли 2021 г. г-н Асен Хермес Асенов (снимка от стената му – вляво) публикува във Фейсбук една снимка с текст. Текстът гласи:

 

 

“Франция- 2 милиона протестират за да получат правото си на избор за здравето и живота си!
Даниел Димитров”

 

Снимка на фалшив протест срещу ваксините. Източник: Фейсбук стена на Асен Хермес Асенов

Фактът, че г-н Асенов е сложил някакво име под текста ще рече, че това са думи на някой си Даниел Димитров, който г-н Асенов е посочил като източник на снимката и текста.

По-важното от авторството е друго – защо са се намерили 883 души, които да харесат снимката и текста, както и да ги споделят 4 400 пъти!? И защо Фейсбук не е предприел нищо, за да премахне дезинформацията?

 

 

Ето какви са фактите:

 

На снимката не са два милиона, а 90 хиляди души.

И не са протестиращи срещу ваксините, а са фенове на футболния отбор на Франция.

И снимката не е от 2021 г., а от 2018, когато Франция спечели световното първенство. Нещо, което се вижда ясно в тази статия от 2018 г., в която има и други снимки.

Оригинална снимка от 2018 г.

Оригинална снимка от 2018 г. Има си име на автор. Източник: сайт CBC.ca

Преди два дни щатският президент Байдън каза, че Фейсбук убива хора, защото не предприема достатъчно действия, за да премахва своевременно дезинформацията от сайта, на което от компанията отговориха, че близо 2 милиарда души били имали достъп – чрез Фейсбук – до достоверна информация за ваксините. Проблемът е, че потребителите на Фейсбук са над 2,8 милиарда, т.е. има едни 800 милиона, останали неинформирани. Но едно е да са неинформирани, а друго – да са информирани с грешната, подвеждаща и лъжлива информация – като тази, разпространявана от стената на г-н Асенов и споделена 4 400 пъти:

фб-брояч на снимката менте

фб-брояч на снимката менте. Източник: компютърен екран

Какво да се прави с фалшивата информация, с ментетата, с дезинформацията – това е сериозен въпрос, с който преди три години се зае една експертна група към Европейската комисия – група, в която участвах и аз. Нашият доклад предизвика известни действия от страна на ЕК, но съдейки по наличието на  огромно количество партенки – снимки, текстове, аудио и видео клипове – във Фейсбук, тези действия не са достатъчни. Социалните платформи не са достатъчно отговорни и не се грижат за здравето и безопасността на потребителите си. Наскоро ЕК обяви, че иска да получи съвет от нова експертна група, този път как да обучи учителите и образователните специалисти за борба с дезинформацията. Надявам се, че тази група ще препоръча по-сериозни методи за предотвратяване на разпространението на фалшива информация, особено когато се отнася до живота и здравето на хората.

А всъщност истинската информация за протестите във Франция срещу ваксините се съдържа в статията на Асошиейтид Прес (и други агенции и издания, разбира се) и от нея става ясно, че в протестите в цялата страна са се включили над 100 хиляди души. И заглавието е “Хиляди протестират срещу ваксинацията и ковид-паспортите”.

Протести във Франция срещу ваксините. Източник: АП

Трябва да търсим и да познаваме истината.
Да я разпространяваме.
И да не спираме да се борим с ментетата, партенките, слуховете, заблуждаващата информация и дезинформацията!

В допълнение, днес генералният хирург на САЩ (ръководителят на офицерския корпус на службата за обществено здраве на САЩ) заяви, че социалните медии подпомагат разпространението на заблуждаваща информация за ваксините. Лекарите и експерите са на едно и също мнение; ако чуете някой, който е на различно, трябва да сте наясно, че той/тя не го базира на известните научни факти, а заблуждава хората. Подобни заблуди са особено опасни, когато идват от известни в обществото медици – примери за това има достатъчно и в България, а няколко специално направени страници във Фейсбук се занимават с борба с подобни псевдонаучни мнения – вижте например страницата КОВИД-19: факти срещу слухове.

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, на български | Tagged , , | Leave a comment

Песен по случай ЧРД, но кой е изпълнителят?

По случай рождения ми ден тази година (2021-ва) получих изненадващо поздравление на гласовата поща. Въпросът е кой изпълнява песента?

Posted in Bulgaria, на български | 1 Comment

1997 г.: Защо в България нищо нямa да се промени поне през следващите 25 години?

Калъчевият мост в Копривщица

Калъчевият мост в Копривщица

Моя статия, писана през 1997 г., която продължава да звучи актуално. Ако сте в лошо настроение, не я четете, защото  то няма да се подобри. Публикувана първо в сайта ми (преди да има блогове).

През последните 7 години политическите сили в България се опитаха да създадат в хората чувството, че нещо се променя.

Това, което остана неясно за по-широката публика е фактът, че каквото и да се променя, то се променя за добро само относно някои конкретни хора, а именно представителите на онези политически сили, които управляват България. За останалите на сухо риб…, хммм, хора остава успокоението, че не само те са зле, но и съседите им. Това изконно българско чувство спасява хората от самоубийство: нима нормални хора биха живели в подобни условия?

Още от времето на резерватите “Равенство” (така се наричаха резиденциите по морето преди 10-и) та до наши дни представителите на политическата и икономическата олигархия предпочитат да живеят настрана от обикновените хора, чието единствено право се изразява в присъствието на митинги (не чак толкова много хора го упражняват) и чакането на опашка пред избирателната секция (тук са повече).

Сегашните политически лидери са генетично увредени хора. Това се дължи не само на факта, че родителите им са живели 45 години в система, която ги е карала да крият истинските си мисли дори и от себе си, а също така и поради простичкият факт, че и самите те са живели всичките си съзнателни години в най-напредничавата форма на социализма – развития социализъм. Нещо повече (много хора го забравят) българската комунистическа партия не съумя да изгради свое здраво дисидентско лоби. Не само това – тя може би искаше да изгради такова лоби, но нямаше кой да я подкрепи в тези нейни стремежи. Нямаше дисиденти. Затова времето на българската гласност и перестройка изтече в привеждане и очакване бурята да отмине. Затова единствената свободна литература, която се появи след 1986-а година беше руска, а не българска. И затова и до ден днешен няма нито едно сериозно и значимо произведение на български творец, което да прави безпощаден анализ на живота по времето на социализма. Българските творци нямаха скрити по чекмеджетата литературни произведения. Те се бяха примирили с мисълта, че преклонена глава сабя не я сече и така… оцеляха! Но за какво? Както показа практиката, ниското качество на съвременните политици е породено от два факта: че са комунисти или че не са със свободно мислене.

Е, след като “цветът на нацията”, българската народна интелигенция нямаше куража да въстане срещу (авто)цензурата, нима това можеха да направят днешните политици? Спомените ни са още пресни от годините преди 10-и и в тях няма нито един от т.нар. сериозни днешни политици. Неколцината политзатворници и емигранти само подсилват самотността на останалите.

Закономерно идва въпросът възможно ли е хората, които са подвивали опашките си от страх (за себе си и за близките си, от себе си и от близките си) сега да водят народа към демокрацията. “Не е възможно” – ви се иска да кажете, но грешите! Не само, че е възможно, но това е единственото сигурно нещо, което се случва в България. Както бе казано по повод антифашистката борба “Първите паднаха в кърви, последните станаха първи”. Българската демокрация изяде своите собствени родители (някои уби, други си отидоха сами), след което децата им разбраха накъде духа вятъра и се пуснаха по него. Това ги запазваше живи – поне за известно време.

Проблемите, пред които е изправена България днес са много, но всички те са обединени от едно – няма кой да ги реши. Не само това – хората, които днес са на власт и могат да ги решат, не желаят да сторят това. Вероятно мнозина си мислят, че вече “фабриката за илюзии” е затворена, но сигурно не забелязват, че след фабричното производство България се завърна към дребната манифактура. За пореден път страната ни се превърна в страна на дребните шмекери, на дребните хора (както бе забелязал Иван Хаджийски преди повече от половин век). Обявиха, че затварят фабриката за илюзии, но кой направи това? Същите хора, които мълчаха услужливо 7 години – онези 7 години, които са достатъчни на един човек да порасне и да бъде възпитан. Е, добре, българската демокрация (?) е вече на 7 години, но мислите ли, че е възпитана? И имат ли право хората, които мълчаха през тези 7 години сега да казват: “Вижте колко е невъзпитано детето”. Но никой не ги пита защо това дете е толкова невъзпитано, а отговорът се натрапва от самосебе си – защото самите едновремешни мълчаливци са възпитателите.

Животът в лъжа (нали помните “те ни лъжат, че ни плащат – ние ги лъжем, че работим”) е станал дотолкова привичен на българите, че на тях не може да им направи впечатление как довчерашните риби днес са отворили ей такива усти и оттам излизат ли, излизат думи.

Мъчно му става на човек, като се замисли за България. А помните ли, че Алеко смяташе, че България е най-хубавата страна? Колко от днешните българи вярват в това? Но не да го кажат по митингите и пред телевизионните камери. Там всички са патриоти.

Как е възможно чиновническата служба, държавната работа, така да промени характера на хората, че онези, които до вчера бяха нормални граждани, с критичен поглед върху живота, днес – вече от нивото на новата си служба – защитават с тялото си “имиджа” на своите шефове? Вземете кой и да е чиновник от Министерския съвет или Президентството: най-добрият премиер е Софиянски и най-добрият президент е Стоянов. Ами, какво говоря, те са направо богове – безгрешни (е, дори когато съгрешат, пак са прави), симпатични, говорят нещата направо, гледат хората в очите… Слънца, а не хора. Ало! Къде живеете? В кой век? Къде бяха сегашните управници вчера, когато Жан превръщаше всички хора в роднини на Гаврош? Стояха в парламента и парлареха. Къде бяха завчера, когато две години Беров по подобие на Брежнев седеше във влака и се клатеше напред-назад, та да си мисли, че влакът се движи? Пак в парламента и пак парлареха. А онзи ден при Филип Димитров къде бяха? А, във властта? И какво направиха? Нищо? Недейте така, това не е честно, те танцуваха само едно лято. После кавалерът ги захвърли встрани от светлината на прожектора. И кой е виновен за това?

Не може да се иска от днешните български политици да надскочат себе си. Нещо повече: те неизбежно повтарят, че без тях не може. А може! И може да е по-добре, отколкото с тях. Къде бяха 2 години тези днешни нови политици, за да се сетят, че тяхното протеже вкарва България в такава криза, в каквато и турците не са я вкарвали? И защо трябваше да се борят Левски и Ботев за свобода и човешки правдини? Това ли е свободата, за която те умряха?

Българите винаги са страдали от комплекси. Днешните нови политици също страдат от същите комплекси – те са огледален образ на избирателите си. Не бива да очакваме чудеса от тях – то е все едно да очакваме чудеса от избирателите. Не бива да очакваме, че ще бъдат и по-добри – огледайте се и кажете станаха ли хората по-добри напоследък? Не бива да се надяваме, че ще оправят нещо в бедната изстрадала България – нещата, които са можели да се оправят, отдавна са оправени…

Хора, дори не може да ви се каже “бдете!” – вие отдавна сте изгубили вярата в себе си. Кой българин може да излезе спокоен пред избирателите си и каже с чист поглед и искреност в гласа “Не ви излъгах, гласувайте за мен”? Всеки! Така е, така е било и така ще бъде още дълго време.

25 години са оптимистичен срок за развръзка на българската трагедия. Актьорите са известни, зрителите – също. За разлика от актьорите, обаче, зрителите знаят къде е изхода. И това може би ще ги спаси в мрачните дни, които се задават за българската демокрация.

Макар че, от друга страна, нима е имало и един хубав ден за българската демокрация? Нима недоносената реплика на прекалено наедрелия за 7 години демокрация председател може да бъде приемана като истина от последна инстанция? Нима някой наистина е повярвал на човек, който е готов да наследи свой колега, от същата парламентарна група?

Къде е разделната граница между новото поколение и непоправимите от старите? 1967-а година? Имат ли право, съвест и чест родените преди 1967-а да застанат начело на държавата? Какво може да роди обременения ум на днешните политици освен обременени мисли?
Защо българските Априлски въстания бяха организирани и осъществени от младите хора?
Защо пожертваха живота си за освобождението на България без да се замислят?
Някой от днешните ни политици дали се замисля над тези въпроси?
Или те са прекалено неудобни.

***

______
*  – Снимка: Уикимедия, автор Ilikeliljon. На този мост е гръмнала първата пушка, обявила началото на Априлското въстание.

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Факти и данни за ваксината срещу COVID-19

Част I

Всъщност е гениално! Само 11 месеца след като беше разгадан коронавирусът разполагаме вече с ваксина, и то високоефективна. Всъщност би трябвало да празнуваме този успех!

Въпреки това няма еуфория. За много тази новина бива приета скептично: „Нова технология’’, „Нещо си с ген’’, „Супер бързо разработена’’ и т.н.

В момента се разпространява много фалшива информация за ваксините, например, че водят до трайно разболяване – “ваксината може да те убие “, “ваксината е смъртоносно оръжие “, “новите ваксини са опасен експеримент с хора “…

Става въпрос за две ваксини, и двете са мРНК (или иРНК) съдържащи ваксини, на Бионтех–Пфайзер и Модерна.

Може ли иРНК съдържащите ваксини да променят собствената ни генетична информация /геном, ДНК/ ?

Краткият отговор на този въпрос е: НЕ.
Дългият отговор на този въпрос е: НЕ.

Цел на ваксините срещу коронавируса тази година е да представят вируса на имунната ни система в безвредна форма, под мотото Виж, това е твоят враг, моля подготви своите оръжия“. По този начин организмът ни може да започне предварително да произвежда защитни клетки и когато наистина влезе в контакт с вируса веднага да го разпознае и да го обезвреди.

При иРНК ваксините организмът ни сам изгражда една част от вируса – част, която по–късно може лесно да разпознае. Коронавирусът притежава една много лесно разпознаваема част, така нареченият спайк протеин.  Чрез иРНК нашият организъм получава т. нар. DIY-TUTORIAL – Do It Yourself Tutorial или в превод „Ръководство направи си сам‘‘, т.к в иРНК е закодирана информацията за синтезата на спайк протеина.

Ето как става:

Информационната РНК достига до клетката гостоприемник обвита в липидна обвивка, с каквато е обвит и самият коронавирус.

След навлизането си в клетката, иРНК служи за матрица или шаблон, по който се осъществява синтезата на спайк протеина.

След синтезирането на спайк протеина той бива транспортиран навън, извън клетката, където се представя на имунната ни система.

Така имунната ни система, срещайки се със спайк протеина, активира своята собствена защита, продуцирайки антитела към този спайк-протеин.

За много хора думата иРНК звучи като някаква изкуствена генна технология, която би могла да промени нашата собствена генетична информация. Тази дума плаши много хора.

Но:

иРНК се намира през цялото време във всички клетки на човешкото тяло;
иРНК е матрицата, по която се синтезират белтъци и в нашия организъм;
и
иРНК НЕ може да промени нашия генетичен материал, нашата ДНК, по две много прости причини:

  • Първо трябва да може да навлезе в ядрото на клетката, т.к. само там се съдържа нашата ДНК. Но не може.
  • иРНК трябва да се преобразува в ДНК, т.к. нашата генетична информация е закодирана само под формата на ДНК. Но и това не може да направи нашият организъм, защото не разполага с необходимия за това ензим.

Да, има изключение, при което РНК може да се преобразува в ДНК. Това правят например ретровирусите. Вирусът на СПИН, HIV–вирусът може това. Този вирус притежава един ензим – обратна транскриптаза, който може да преобразува РНК в ДНК. Така преобразуваната от вирусния ензим ДНК навлиза в ядрото на клетката и се вгражда в собствената ни ДНК. Клетката–приемник третира вирусната ДНК като част от своя геном и синтезира нови копия на вируса.

Ако чисто хипотетично си представим, че в една клетка попаднат едновремен-но и вирусът на СПИН и иРНК от ваксината, отговорът на същия въпрос е пак НЕ:

иРНК не може да се преобразува в ДНК, защото в иРНК във ваксината е маркирана информация за синтез на протеини и затова може да бъде прочетена само от ензими, които са специфични за нея. Ензимът на HIV-вирусa въобще не може да направи това.

Дори и ако чисто хипотетично приемем, че в човешките клетки иРНК се преобразува в ДНК, то това би следвало да се случва непрекъснато, защото нашите клетки съдържат нормално иРНК. Ако това се случваше, щеше досега да е разрушило нашето ДНК, и то много бързо.

 

Част II

Безопасна ли е ваксината, след като бе разработена за толкова кратко време?

Никога досега една ваксина не е била разработвана, тествана и произведена за толкова кратко време. Точно това прави много хора скептични към ваксината.

При нормални условия отнема горе долу следното време за различните етапи (виж
картинката):

Срокове за разработване на ваксини

Изследване – от 2 до 5 години

Предклинична фаза – от 2 до 5 години – учените прилагат ваксината на животни, за да разберат дали предизвиква имунен отговор.

Клинична фаза – общо от 4 до 7 години.
Клиничната фаза включва тестване върху хора и се дели на:

  • Фаза 1 – сигурност и имунитет – учените прилагат ваксината на малък брой хора, за да тестват безопасността и дозировката, както и да потвърдят, че стимулира имунната система.
  • Фаза 2 – доза, сигурност и имунитет – разширено тестване, на стотици хора.
  • Фаза 3 – ефективност и сигурност – Учените прилагат ваксината на хиляди хора и изчакват да видят колко от тях ще реагират. Резултатите се сравняват с доброволци, които получават плацебо. Тези изпитвания могат да определят дали ваксината предпазва от коронавирус.

Одобрение е за употреба.

Фаза 4 – сигурност – наблюдение след ваксинацията.

Представлява проследяващото наблюдение на ваксинираните, след като ваксината е влязла в употреба.

Или обикновено са необходими минимум 8 години.

А сега имаме одобрена ваксина за по-малко от една година?!

            И въпреки това може да е точно толкова сигурна, колкото другите, защото има достатъчно основателни причини, които обясняват защо този път всичко стана много по–бързо и то без това да означава, че сигурността на ваксината е застрашена.

Нормално разработването на една ваксина е свързано с много, мноого, мнооого чакане.

  • Чакане за финансиране.
  • Чакане за одобрение за стартиране на научен проект за разработване на ваксина.
  • Чакане за набиране на достатъчно на брой пробанди (лица, които са съгласни ваксината да бъде тествана върху тях).
  • И изчакване докато достатъчно на брой хора, които са взели участие в проучването, се заразят по естествен път.

            Сега всичко протече по друг начин:

  1. Веднага се предоставиха достатъчно финансови средства – милиони, милиарди евро. Само за разработването на ваксината на Бионтех се инвестираха 475 милиона евро под мотото „Взимайте и изследвайте’’. Предвид пандемията други производители са приели всички финансови рискове, давайки абсолютен приоритет на научните изследвания. Това също така даде на компаниите финансовата възможност да провеждат паралелно няколко проучвания. Ако преди, след всяка стъпка, е трябвало да се преценява дали резултатите са обещаващи и дали въобще проучването си заслужава, сега почти или въобще не е имало финансов риск.
  1. Поради леко завишеният интерес към тази ваксина за кратко време имаше достатъчно желаещи да вземат участие в клиничното изпитване на ваксината и преди всичко заразяване на много хора, поради самата пандемия. Проблемът е, че не може умишлено да се заразяват хора с вируса. Това не е етично. Затова трябва да се изчака докато хората по естествен път се заразят и чак тогава се анализира:
  • колко хора, въпреки че са се ваксинирани, са се заразили;
  • колко хора в контролната група, в която не са получили ваксина, а плацебо, са се заразили.

И само тогава, ако има разлика между двете групи, и то статистически значима разлика, може да се твърди, че ваксината предпазва.

В този ред на мисли сега ситуацията за провеждането на проучвания с ваксината е оптимална: вирусът е силно разпространен и рискът да се заразим е много висок.

  1. Ниска мутационна активност на SARS-CoV-2. Има вируси, които мутират толкова бързо, че дори и при провеждане на изследвания десетилетия наред не е било възможно да се създаде ваксина срещу тях. Най-видният пример затова е вирусът на СПИН. Постоянна, ежегодна адаптация е нужна и при ваксините срещу инфлуенца (грипните) вируси.
  • На този етап за SARS-CoV-2 все още се приема, че той не мутира толкова бързо, както и че мутациите не засягатзадължително съществени места в генома му, които да попречат на сегашните кандидати за ваксини. Независимо от това мутациите са неизменна част от вируса. Вече са известни няколко хиляди варианта. Те стават особено важни, когато променят биохимичната структура и по този начин и функцията на спайк протеина.
  • Въпреки това антителата могат да разпознаят множество места от спайк протеина и понастоящем се предполага, че ваксинацията ще предпази и от други или бъдещи варианти на SARS-CoV-2. За в бъдеще обаче не може да се изключи наложителността за адаптиране на ваксините.
  1. И още нещо се случи много по–бързо от обикновено – одобрението за употреба.

С изключение на Европейския Съюз и Швейцария, всички останали държави са издали одобрение за спешно приложение за ваксината на BioNTech и други кандидати, независимо дали в Англия, САЩ, Саудитска Арабия или Мексико. Това улеснява достъпа до пазара и широкомащабното приложение.

При спешното разрешение за употреба държавите се отказват от определени данни, които може да не са налични към този момент.

                 Например: Сигурността на ваксината при хора на възраст над 75 години, все още не е била ясна от досегашните документи на FDA, защото малко хора от тази възрастова граница са взели участие в групата, получила ваксината и плацебо-групата. Една препоръка за ваксинация въпреки това би могла да се осъществи, както например във Великобритания – чрез използване на данни от други фази на клинично проучване.

Така например в други клинични проучвания имунният отговор при възрастните хора към ваксината вече е бил отчетен, т.е. концентрацията на антителата или т.нар. Т-клетъчен отговор. В комбинация с тези данни властите биха могли да приемат, че защитният ефект се отнася и за възрастните хора. Дали обявените 90 процента ще могат да запазят, ще видим в последствие. Вероятно ефективността й в тази възрастова група ще бъде малко по-ниска.

По принцип всички държави в ЕС имат правното основание да въведат спешно разрешение за употреба – но за тази цел компаниите трябва да подадат съответни заявления. Това се случи единствено във Великобритания.

Спешното одобрение е и въпрос на отговорност.

В случай на спешно одобрение държавата поема частично отговорност, защото аргументът гласи: “В случай на спешно одобрение, предвид ситуацията, държавата взема решение за одобрение дори ако липсват важни данни или е налична само косвена информация”.

Условно одобрение в Европейския съюз

Условното одобрение на EMA (Еропейската Агенция по Лекарства) е ограничено за една година. След това ваксината трябва да бъде одобрена по обичайния ред или условното одобрение да се удължи. EMA изисква фармацев-тичните компании да продължат да предоставят данни за изследваните лица, да събират повече данни за други възрастови групи и тези групи от хора, които все още не са били ваксинирани и изследвани.

При одобрението под условие се проверява:

  • Безопасност и ефективност в групата на всички, които получават ваксината
  • Имунните отговори
  • Страничните ефекти при възрастни хора или бременни жени
  • Фармацевтичното качество и чистотата на ваксината
  • Производството и контрола на партидите
  • Спазването на международните изисквания за лабораторни изследвания и извършване на клинични изпитвания
  • Етикета и листовката на ваксината
  • Начинът, по който рисковете ще бъдат управлявани и наблюдавани, след като ваксината бъде одобрена;

Европейската комисия носи юридическа отговорност за разрешението за пускане на пазара.

Европейската агенция по лекарства (EMA), проверява постоянно данните от изследванията, а не накрая, когато вече всички проучвания са приключили. Това е така нареченият Rolling Review, “текущо разглеждане” и спестява месеци, дори години време, като същевременно се спазват принципите за качество, безопасност и ефикасност.

Това, което със сигурност не се промени са напълно ясните и утвърдени фази на проучване с ваксини, в които се изследва, дали ваксината действа и дали е сигурна (виж снимката).

Първият етап „Изследване“, нормално траещ от 2 до 5 години“, премина наистина бързо.

В случай на нововъзникващи инфекциозни заболявания изследователите трябва първо да изследват вирусния причинител. Те търсят мястото от вируса, т.е антигенът, който бива атакуван от имунната ни система, чрез който организмът ни може да бъде обучен да се отбранява. След това (след средно от две до пет години), се преминава към първите тестове.

Пълното генно секвениране на SARS-CoV-2 (определяне на после-дователността от гените на вируса), което в днешно време се прилага стандартно, e дал следния резултат за една нощ. Сегашният коронавирус е приблизително на 80% сходен с известните вируси на SARS и MERS и наподобява много от техните свойства. Учените са изследвали тези вируси, а също така и шипчестия (спайк) протеин, още през 2002 и 2012 година.

Ваксини срещу тези причинители също са били тествани, но изследо-вателите са достигнали до задънена улица и в края на краищата двете пламнали епидемии от SARS и MERS са затихнали отдавна във времето – и така не са се инвестирали повече финансови средства. Въпреки това, спайк протеинът, както и свързващата област от него, веднага е бил идентифициран, като възможен кандидат за ваксина.

Предклинична и клинична фаза. Преди ваксината да е била тествана на хора вече са били проведени лабораторни изследвания и опити върху животни, сред които маймуни и мишки. Но някои тестове върху животни са били извършени във време, когато ваксината вече е започнала да се прилага и върху хора.

И трите фази на клинично изпитване са били проведени: Първоначално е изследвано, дали ваксината наистина е безопасна и дали действително имунната ни система реагира на ваксината (фаза 1).  По късно, върху десетки хиляди (фаза 3), е тествано до колко тя наистина е ефектива.

Т.е. трите фази не са протичали стриктно една след друга, както се случва при нормални условия, а са протичали паралелно или са били комбинирани. Това означава, че не се е попречило за извеждане резултатите от проучването на ваксината, но рискът за хората, върху които е била тествана ваксината е бил по-висок.

Със сигурност знаем, че в деня, в които Бионтех/Пфайзър и Модерна кандидатстват за одобрение за употреба, ваксината вече e билa тестванa на много, много повече хора, отколкото обикновено се тества една ваксина.

При  Бионтех/Пфайзър са били 22 000 души, а при Модерна 15 000.

Но пробандите в случая са били наблюдавани само малко, над два месеца след поставянето на ваксината.

Само два месеца? Това не е ли прекалено кратък период от време?

Отговорът e „не непременно“, защото много от редките странични ефекти от ваксината вероятно няма да бъдат открити, дори и ако времето за проследяване се удължи до 1, 2, 5, дори 10 години. При това важно е не колко дълго продължава проучването, а преди всичко колко хора са били ваксинирани.

За да се разбере това твърдение, трябва да се занимаем по–подробно с темата странични ефекти.

 

Част  III

Кои странични ефекти могат да възникнат?

Нека погледнем данните от тестването на ваксината на Бионтех и Пфайзър след поставянето на втората доза, във възрастовата група между 18 и 55 години.

Умора – 22,8%
Главоболие – 24,1%
Мускулни болки – 8,2%
Втрисане – 3,8%
Разстройство – 8,4%

Като ги разгледа човек би си казал “Ужас!”. След втората доза около ¼ са имали главоболие, 23% са били уморени и т.н. Доста честичко.

Намирате ли тези странични ефекти за обезпокояващи?

Това бяха данните от плацебо–групата. Тези данни показват, че симптоми като главоболие, разстройство, мускулни болки могат да възникнат и съвсем естествено – без поставяне на ваксина.

И ако сега погледнем в групата, в която действително са били ваксинирани, след втората доза, изглежда ето така:

Умора – 59,4%
Главоболие – 51,7%
Мускулни болки – 37,3%
Втрисане – 35,1%
Разстройство – 10,4 %

Дори и тук главоболието е по-често, над 50%. Мускулни болки и втрисане над 35%. (*Бележка на преводача – съобщава се и за други странични ефекти като зачервяване, подуване и сърбеж на мястото на инжектиране, ставни болки, гадене. Като цяло всички изброени до тук странични ефекти са били леко до средно тежко изразени, преходни и са се наблюдавали по–често в по–младата възрастова група).

Т.е. който се ваксинира с тази ваксина трябва да очаква появата на грипоподобни симптоми за кратко време.

Това основание ли е за притеснение?

Не. Това, само ни показва, че ваксината действа, и че имунната ни система реагира срещу вирусния протеин.

Това бяха класическите реакции от ваксинацията. Съществуват и други нежелани странични реакции, както и редки такива, които могат да възникват много години след поставянето на дадена ваксина.

Какви нежелани странични реакции са били установени?

  • В по-голяма част от случаите: никакви. Въпреки това в проучванията, а и след провеждането на първите ваксинации в Англия (говорим за периода на ваксинация след одобряването на ваксината), се съобщава за поява на алергична реакция, ден след поставянето на ваксината на двама пациента. Но тук трябва да се споменем, че двамата ваксинирани са били склонни към развитието на алергични реакции т.е. имат история за тежки алергични реакции в миналото. Скоро след това е оповестен и трети случай на алергична реакция. В проучванията 0,6% са реагирали с алергична реакция. Но трябва да се спомене, че и в плацебогрупата процентът на алергичните реакции е сходен с този на ваксинираните. 
  • При 64 души от 22 000 ваксинирани, по данни от проучването на Бионтех/Пфайзер, се е наблюдавало подуване на лимфните възли в продължение на 10 дни. В плацебогрупата са били само шестима. (Бележка на преводача – това подуване на лимфни съдове се е наблюдавало най–често в областта на подмишницата, над ключицата или в областта на врата).
  • При 4–ма от ваксинираните се е наблюдавало парализа (увисване) на лицето, но само временно.

Оставяйки настрана алергичната реакция, все още не е ясно дали другите странични ефекти са директна последица от ваксината или биха възникнали и без нея. За увисването на лицето може например да се каже, че възниква също толкова често, колкото и при нормални условия сред обществото. Точно това е въпросът в крайна сметка, дали даденият страничен ефект възниква по-често в групата на ваксинираните, отколкото при нормални условия. Има ли статистическа значима честота или не.

            Точно така се процедира и при редките странични ефекти. Досега, по данни на Бионтех и Пфайзер, 22 000 души в проучванията са били ваксинирани, някои преди 2 месеца,  а други преди шест месеца. Това означава, че ние може да наблюдаваме само тези странични ефекти, които са възникнали само при тези хора и само за този период от време.

Какво ваксината може да отключи в дългосрочен план в организма все още не знаем. Никой не може да изключи и възможността, че единични случаи, въпреки ваксинацията, ще се разболеят от ковид-19.

Това голям пропуск в сигурността на ваксината ли е, само защото всичко трябваше да протече толкова бързо?

  • Не. Първо в повечето случай страничните ефекти след една ваксина се проявяват в първите месеци след ваксинацията. Това показва и опитът с други ваксини.
  • И второ, така е и при всяка ваксина и при всеки медикамент, винаги остава някакъв остатъчен риск, защото тези много редки странични ефекти могат да бъдат открити едва тогава, когато бъдат ваксинирани наистина много хора, а това се случва винаги едва тогава, когато ваксината вече е на пазара.
  • Това конкретно означава, че при пробандите, които досега са били ваксинирани в проучването, възникват странични ефекти, които се срещат при 1 на 1000 ваксинирани или дори при 1 на 5000. Ако искаме обаче да докажем появата на много редки странични ефекти, например с честота 1 на 100 000 (един случай на сто хиляди ваксинирани), то тогава в проучването трябва да участват минимум 300 000 ваксинирани. И точно толкова и в контролната група. Напомняме, че досега са ваксинирани 22 000 души в проучването на Бионтех и в сравнение с други проучвания за ваксини, този брой хора в дадения случай е голямо количество.

Това беше много теория. Но вие можете винаги да си спомните за един много конкретен пример, който винаги се споменава, когато става въпрос за редки странични ефекти на ваксините, именно този при свинския грип.

През 2009 сравнително бързо се одобрява ваксина срещу свински грип. Pandemrix. В много редки случаи тази ваксина е довела до автоимунно заболяване – нарколепсия. Вид болест на съня. (Бележка на преводача – нарколепсията е заболяване, при което е нарушен ритъмът на бодърстване и сън. Характеризира се с прекомерна умора през деня и епизоди на силна нужда от сън).

В „много редки случаи“ в конкретния случай означава следното: 30 милиона души са били ваксинирани с Пандемрикс в Европа по онова време, 1300 случая на нарколепсия са били открити в групата на ваксинираните. Предимно при деца и млади хора. Или на 100.000 ваксинирани са възникнали четири случая, първите от тях през първите три месеца след ваксинирането. Минава почити година, докато се е предположила връзка с ваксината.

Разбира се сега се питаме дали би могло да се случи и при ваксината срещу коронавируса? 

Не може да се изключи такава вероятност на 100%. Трябва да се спомене фактът, който в случая не ни помага, че и до днес все още не е напълно изяснено какво е отключило нарколепсията. Предполага се един адювант, бустер във ваксината, който би трябвало да ускори имунната реакция. Подобни ускорители не са използвани при тези две ваксини срещу Ковид. По–вероятно е, че един вирусен протеин, който също е бил и във ваксината, e отключил заболяването. Той наподобява рецептор в мозъка и то само при хора с определени генетични особености.

Сложно е, но възникването на автоимунни заболявания, като страничен ефект след ваксинация, т.е. антителата атакуват не само вируса, но и нашите собствени клетки, ако въобще възникнат такива заболявания, са много, много редки. И точно поради тази причина в повечето случаи биват откривани, едва след въвеждането на ваксината за масова употреба.

И така. През цялото време говорим, и това трябва още веднъж да подчертаем, за чисто теоретични, дългосрочни увреждания от ваксината срещу Коронавируса. Кратко напомняне – 10 до 30% от инфектираните с Коронавирус страдат от дълготрайни усложнения, а колко от тях ще останат завинаги, все още въобще не знаем.

Говорейки за странични ефекти, трябва да се подготвим и за още едно нещо – да, дори след ваксинациятa ще продължат да умират хора.  

Дори двама починаха след като са се ваксинирали срещу Ковид. Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани от подобни числа. Защото дори в плацебогрупата са починали хора. Дори с двама повече. И всички, независимо от това дали са били ваксинирани или не, са починали от нарушения в сърдечно-съдовата система.

Това означава, че не всичко, което се случва след една ваксинация се случва заради самата ваксина. Това е най-важното съображение, което трябва да си припомняте винаги, когато четете или някой ви разказва за подобни числа. И да, сега ще бъдат ваксинирани много хора, и да част от ваксинираните ще починат, особено сега, когато започнат ваксинациите в старческите домове.

Конкретно, ако през следващите 3 месеца бъдат ваксинирани около 5,7 млн. души на възраст над 80, то приблизително около 140 000 от тях ще умрат. Повечето в следствие на сърдечно–съдови проблеми, тъй като това число съответства на средната, естествена честота на смъртност в Германия в тази възрастова група. Колкото и грубо да звучи това.

Така че, важният въпрос не е дали умират хора след ваксинацията, а дали тази ваксина е причина за тази смъртност. И тогава трябва да се проследи (както се проследяват страничните ефекти) дали по-често от нормално умират хора, които са ваксинирани. Т.е. има ли статистически значим брой починали сред ваксинираните, сравнено с броя на починали през последните няколко години. Накрая статистиката е тази, която е определяща и затова ваксинираните ще продължат да бъдат наблюдавани.

Производителите трябва всеки месец, в продължение на една година, да предоставят данни за ефективността и сигурността на ваксината. За разлика от обичайното докладване, което е на всеки шест месеца.

 

Досега говорихме дълго за страничните ефекти на ваксината. Но какво може всъщност ваксината? Каква е нейната полза?

 

Част IV 

Какво може ваксината? Kаква е нейната полза?

Ефективност на ваксината

Двете ваксини, на Бионтех и Модерна имат ефективност от 95%. Това означава, че 95 от 100 души са защитени от поява на ковид-симптоми. Виж графиката.

Червената крива показва броя на ковид–случаите в плацебо–групата с течение на времето, а синята, показва броя на ковид–случаите в групата на ваксинираните.

Ваксинацията е извършена на два пъти, като денят на първата ваксинация се приема за нулев, и три седмици по–късно, на 21-я ден. В групата без ваксина се наблюдава непрекъснато увеличаване на броя на заболелите, а в групата на ваксинираните – не.

Това означава също така по–малко хора с тежко протичане, по–малко хора в интензивните отделения и по–малко починали.

Ние пресметнахме за вас какво конкретно означава това.

Ако всички хора над 70 годишна възраст се ваксинират, това ще доведе до спад на смъртните случаи със 70%, а необходимостта от интензивни легла ще се понижи с 66%. 

И това е наистина една добра новина. (*бележка на преводача – данните се отнасят за Германия).

Това, което обаче все още не знаем е:

Колко дълго ще трае защитния ефект на ваксината?

И, а това е от още по–съществено значение за по–нататъшното протичане на пандемията:

В каква степен ваксината ще възпрепятства разпространението на вируса?

Към настоящия момент все още няма достатъчно данни. Възможно е ваксинираните пациенти да не проявяват симптоми, поне една част от тях, а в същото време да предават вируса на други хора, когато се заразят. За да се предотврати по нататъшно предаване, антителата трябва да атакуват вируса точно там, където той навлиза в организма ни – в носа и гърлото. Така не можем да заразяваме други хора. При тази ваксина обаче антителата се разпределят в кръвта и поради това е възможно да не достигнат достатъчно бързо до горните дихателни пътища.

Това означава на първо време, че трябва да продължим да спазваме дистанция, да носим маски и т.н. Това се отнася за всеки, който е ваксиниран.

Също така, все още не е напълно ясно, дали стадния имунитет ще проработи – идеята, че с ваксинирането на една голяма част от обществото, ще спре разпространението на вируса би функционирало само тогава, когато ваксинираният не може повече да предава вируса.

Но дори и на първо време ваксината само да отслаби разпространението на вируса и да намали броя на тежките и смъртните случаи, то би имало влияние върху пандемията:

  1. Не трябва повече да се притесняваме, че здравната ни система ще бъде претоварена.
  2. Най–тежките ограничителни мерки биха могли да бъдат премахнати и
  3. Бихме могли да се срещаме с по–възрастните ваксинирани хора, при спазване на по-леки мерки за сигурност.

И накрая дилемата:

Да се ваксинирам ли? Да или не?

Нека да сравним рисковете от една ваксина с тези при една инфекция с коронавирусa.

  • Най-напред рискът да се заразим с коронавируса през следващата една дори две години е наистина висок, защото пандемията ще затихне едва тогава, когато достатъчен брой хора са с имунна защита – чрез много ефективна ваксина или чрез инфекция с коронавируса, а рисковете свързани с тази инфекция, междувременно сякаш вече се знае достатъчно много:
    • учестено дишане;
    • загуба на вкус, обоняние;
    • болки, силно изразено изтощение, при липса на късмет – в продължение на месеци;
    • подаване на кислород, изкуствено обдишване, дори смърт.
  • Но рискът не е еднакъв за всички.

В проучвания се твърди, че на всеки 20 години разлика рискът от смърт се увеличава десетократно. Също така вероятността за тежко протичане се покачва с възрастта и с наличието на придружаващи заболявания. За разлика от ваксината. И това трябва да го кажем отново достатъчно ясно, че към настоящия момент говорим за чисто теоретични рискове от ваксиниране, когато става въпрос за дългосрочни увреждания.  

При много млади хора решението ‚‚да се ваксинирам, да или не?‘‘ в известна степен е малко по–трудно. Разбираемо е, че тези, при които вероятно заболяването ще протече напълно безсимптомно имат право да се питат:

“Имам ли нужда от ваксина, дори и при наличието на много, много малък риск от странични ефекти, само заради един ден главоболие и мускулни болки? 

И точно тук навлизаме в една друга тема – защитата на обществото. Ако някой полага усилия в това да не може да заразява други хора, или поне по–малко, особено когато има много леко изразени симптоми, тогава съотношението полза–риск се измества значително в посока полза, смятаме ние.

За възрастните хора и за тези с придружаващи заболявания решението към настоящия момент, след всичко казано до тук, изглежда ясно. Ползите от ваксината натежават.

Младите хора, без придружаващи заболявания имат предимството, че когато се ваксинират, и това би могло да стане след една година, т.к в момента се приоритизират възрастните хора, то тогава ще има много повече натрупана информация за рисковия профил на ваксината.

Накрая всеки сам трябва да вземе решението дали да се ваксинира или не.
И това става само тогава, когато открито и честно се говори за това какво ваксината може и какво не.

В момента се разпространява много невярна информация за ваксините, информация, която ни прави несигурни, но вие знаете къде да намерите добра и достоверна информация. При Quarks и Covid-19 Update. 

_____

Източник: Quarks.de  https://youtu.be/OIB6LBWVw8o , Wie sicher ist der Coronaimpfung?

Прeвод от немски език:

Д-р Г. Гогошева (Facebook: Ana Greg)
Д-р В. Гогошева (Facebook: Vicky Sorriso, създател на ФБ-страницата Covid-19 Update)

Posted in European Union, fake news - фалшиви новини, на български | Tagged | Leave a comment

Желанието на македонците за държава и език предхожда намесата на Тито

Стефан Дечев. Източник: семеен архив.

Стефан Дечев е завършил история в Софийския университет. Специализира в университети в Амстердам и Будапеща. Лектор в Мадрид и Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

 

 

– Вие* сте сред 35-имата български историци и учени, обявили се срещу меморандума на София от началото на септември до страните членки на Европейския съюз, в който България поставя сериозни претенции и червени линии по пътя на Скопие към ЕС. Текстът на меморандума не беше представен у нас, но се разбра, че в него са поставени въпросите за антибългаризма, за избити десетки хиляди българи и още 100 000 преследвани след 1945 г. от режима на Тито, за неспазване на Договора между двете страни от 2017 г. Кой е автор на този меморандум?

– Така и не беше оповестено от външно министерство. Съпредседателят на историческата комисия от българска страна проф. Ангел Димитров го представи като резултат от постиженията на българската историческа наука. Ето защо други историци се почувствахме длъжни да реагираме, тъй като това за нас това не отговаря на истината. Има и други историци, както и други исторически изследвания.
Проблемът не е само в македонската историческа наука. Българската историческа наука проявява остаряло мислене при разказване на историята като национална, в представите си за нация и формиране на нация, за език и формиране на език.
Акцентът ни е върху обстоятелството, че македонската нация според официализираната българска историческа наука се представя като „изкуствена“. Всъщност въпреки всичките си специфики според нас тя се е създала като всички останали нации. Македонският език се представя като плод на изкуствен инженеринг, но и винаги стандартните книжовни езици са изкуствени – различават се от реалните разговорни практики. Самото разказване на общата история до 1944 г. е доста наивно. Освен това, жертви на комунистическия режим в Югославия има, разбира се, но в разяснителния Меморандум бройката е изкуствено завишена и по този начин се компрометират иначе справедливите искания от българска страна да бъдат уважавани документите и фактите.

– Твърдите, че „формирането на македонската нация не се различава от другите нации”. Не е ли факт, че македонската нация се сформира в резултат на целенасочена принуда, в резултат на която българите от мнозинство от населението в началото на ХХ век, днес според официалната статистика ги няма?

– Познатите ни възрожденци от Македония са се определяли като българи. В същото време са използвали македонските диалекти, искали са те да имат по-голямо участие във формирането на българския книжовен език. Ръководителите на ВМОРО също са чувствали българи, използвали са българския книжовен език в документацията на организацията и политическата пропаганда, но говорят за Македония като за отечество, борят се за Македония, на моменти се обявяват срещу великобългарския държавен национализъм. Искат организацията им да бъде самостоятелен политически субект, отдалечен от Белград, Атина, но и от София.
В печата на организацията се говори едновременно за българи и македонци. Населението няма проблем с двете понятия. В книгата си „Македония под робство“ Павел Шатев говори за борци – затворници в Солун след 1903 г., които казвали „аз съм българин, но много по-важно е, че съм македонец“. От тази изходна позиция едни и техните потомци запазват българското си самосъзнание, други завършват като македонци

– За 100 години да изчезнат българите в даден регион – как се нарича подобна скоростна промяна на етническата карта в международното право?

– Славянското население в географска Македония го определяме като българско на базата на статистиката на Васил Кънчов (1862-1902), етнограф и изследовател. Кънчов минава през Македония в края на XIX в. и записва домакинствата във всяко населено място, като взема за критерий езика, на който говорят. Този език е български според Кънчов. Но той не е питал хората дали се идентифицират като българи. Книжовниците и революционерите, за които говорих преди малко, от братя Миладинови до Гоце Делчев, са се идентифицирали като българи, но дали може да кажем това за обикновеното население. Не само в Македония, в цяла Европа, на редижа места, сред обикновеното селско население се наблюдава безразличие към идеята за нация и национална идентичност. Самият пък Васил Кънчов в друга своя книга казва, че българското и влашкото население в Македония наричат себе си македонци и другите ги наричат македонци. Пак виждаме предпоставки идентичността да потегли и в българска, и в македонска посока. А втората става по-вероятна когато престанат да действат български институции, както става с Вардарска Македония в Югославия и Егейска Македония в Гърция.

– Моят дядо е роден в Дойран през 1903 г., семейството му емигрира в Пловдив през 1908 г. Като мен – с македонски корени, са хиляди българи. Твърдите, че по темата у нас има „едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене“. Какво мислене за Македония трябва да имаме ние, техните потомци, и как си представяте „новото историческо мислене за Северна Македония“, за което настоявате?

– Дядо ви се е родил в семейство, което се е осъзнавало като българи и затова е поело пътят към България. Тук, в България, тази българска идентичност се доутвърждава. Въпросът е онези, които остават там, само благодарение на насилие ли стават други, или не за всички това, че са българи, в един етап е толкова важно. Те се съпротивляват да бъдат и сърби, когато влизат в рамките на Югославия.
Когато започва Втората световна война в различните части на Македония картината е различна. Но в сравнение с началото на ХХ в. имаме много по-голямо предразположение към отделна македонска идентичност и борба за независима Македония. И когато българската войска влиза там, първоначално е посрещната като освободителна, а в хода на продължилото 3 г. българско управление започва едно отчуждение, което е видно и от българските полицейски документи. Двадесетте години живот в Югославия не ги е направил сърби, но е създал чувство за обособеност.

Първата комисия, създала македонската азбука. Източник: Уикипедия

През есента на 1943 г. започва процес, който кристализира през лятото на 1944 г. за желание за самостоятелна държавност и използването на тамошните говори като език на държавата им. От август до декември 1944 г. има естествено развитие без силен политически натиск, което завършва с предложение за азбука на македонската езикова комисия. Тази азбука е отдалечена от сръбската и българската. В нея има български букви, които ги няма в сръбската азбука (буквата „ъ“). Това е причината Блаже Конески, един от кодификаторите на тамошната книжовна норма, да си подаде оставката. След януари 1945 г. вече има политическа и недемократична намеса от Белград и на 3 май в Белград се произнасят: „Тази ще бъде азбуката ви.“ В нея не остава нито една кирилска буква от българската азбука, която да я няма в сръбската азбука.
Ала много важно е да се осъзнае: желанието за македонска държава, за отделна нация и език предхожда политическите намеси. Да, крайният продукт е в някакъв смисъл югославско, титовско творение. Но първо има желание на самото население. След 20 години сръбско и 3 години българско управление македонците са искали да имат своя собствена държавност и да ползват своя език. Показателно е, че дори и пробългарската десница в Македония издава в. „Независима Македония” през септември 1944 г. едновременно на български език и на македонски говори. Преди да си тръгнат от Македония дори го ползват и хитлеристите, защото усещат, че това са настроенията на населението.

– Институтът по български език е категоричен, че няма македонски език – това е диалект на българския. Какво мислите вие?

– Нищо не мисля. Не съм езиковед и не влизам в този спор. Като историк само констатирам желанието на хората да ползват местните говори. А как ще ги наричаме тези говори от гледна точка на езикознанието, е работа на лингвистите.

– Защо гърците решиха много сериозния си проблем с Македония за името и го забравиха, а ние все сме лошите съседи…

– Личното ми мнение е, че отговорността при смяната на името на Македония се носи от големите държави. Не ми е известно в историята една държава да решава как ще се казва друга държава. Този прецедент с името не трябваше да се допуска. Това направи някои български фактори настъпателни. Друг е въпросът дали България притежава ресурса на Гърция, за да наложи своята гледна точка.
Проблемът между нас е друг – ВМОРО, Гоце Делчев и Илинден са важни темели в македонската държавност. Извършената в югославско време тяхна дебългаризация и дори антибългаризация е нещо, с което македонското общество е свикнало, а македонските политици не са склонни заради истината да рушат авторитета си. В същото време историческата им гилдия е не по-малко консервативна от българската.

– Вашият прочит като историк?

– Според мен Гоце Делчев, доколкото е българин, има място в българската история. Доколкото се е борил за автономия на Македония, която в историческа перспектива се е развила в идея за македонска държавност, има място и в македонската история.
Проблемът не е само за Гоце Делчев, същото трябва да се каже за Кузман Шапкарев, Братя Миладинови, Даме Груев, Яне Сандански и т.н. Но в македонските учебници те са представени като етнически македонци, като днешните македонци. Проблем е признанието, че поне на ниво елит и хора, ориентирани към ВМОРО, не е имало граници и различия между българи и македонци. Ще си личи, че вървим към решение, когато в Скопие започнат да поставят този въпрос медийно.

_____
* – Публикувам интервюто на Стефан Дечев, което той ми изпрати току-що. То може да бъде прочетено във в. “Трета възраст” (бр.42, 21-27 октомври 2020 г.), но само в хартиеното издание; сайтът на вестника дава грешка при препратка към него. Публикацията не означава непременно съгласие с всички тези на г-н Дечев. (Бел.м. – Вени Марковски)

Posted in Bulgaria, история, Книга втора, на български | Tagged , , | Leave a comment

Употребата на маски в контекста на Ковид-19

Автори: д-р Георги Луканов, Андрей Филипов, Георги Славчев, д-р Славейко Джамбазов*

Защо мнението за употребата на маски се промени в положителна посока в контекста на Ковид-19: Доказателства относно използването на хирургически маски, респиратори и маски от плат.

Хирургическа маска. Източник: Уикимедия

Този литературен преглед цели изясняването на доказателствата относно използването на маски, с което да се задоволи безспорната нужда от систематичен преглед на огромното количество данни по въпроса. Значителен брой публикации, доклади и проучвания по темата за ефикасността на маските са били изключени от други систематични прегледи относно вирусни инфекции, предавани по въздушно-капков път1, поради спорното качество на използваните методи. Тази несигурност е уместна и по отношение на настоящата пандемия поради риска от пристрастност, присъща на бързо събрани данни по време на извънредни ситуации като епидемията от Ковид-19. Например, в началото на пандемията дори официалните институции не бяха сигурни дали носенето на маски е препоръчително с  цел превенция разпространението на инфекцията2.

Целта на този труд е да покаже, че понастоящем литературата е еднозначна относно използването на маски. Еднопосочно е мнението, че маските могат да служат като помощно средство в превенцията на разпространението на инфекцията.3-6  Макар че научната общност не е достигнала до абсолютно единодушие за степента на ефикасност на маските, е важно да се има предвид, че критичността към данните за личните предпазни средства означава даване на точна оценка на ефикасността на въпросния метод, а не отхвърляне на мярката,  докато не бъде безспорно доказана.

Маските са част от пакета за превенция от инфекцията Ковид-19, който е използван за ограничаване разпространението на вируса чрез контрол на източника (маски, носени от инфектирани индивиди) и чрез предпазване на здрави хора в различни социални условия. Маската сама по себе си не е напълно достатъчна за цялостна защита на индивидите от инфектиране, а е необходимо да се използва в съчетание с други мерки за превенция и контрол на инфекцията, включващи хигиена на ръцете и социална дистанция на поне 1 метър7.

При медицински условия се използват два типа маски, като всяка от тях има различни филтрационни способности. Първият тип са медицинските маски (също познати като хирургически/процедурни маски), а вторият тип са лицевите филтриращи респиратори. Респираторите са показани за употреба в аерозолни среди и процедури, генериращи аерозолни частици. Важно е да се отбележи, че тези два типа медицински изделия имат различни филтрационни способности.7

Медицинските маски са медицински изделия, категоризирани като лични предпазни средства. Те са сертифицирани в съответствие с международните стандарти с цел предвидимост на производителността в различните здравни заведения.8 Медицинските маски са правоъгълни, състоят се от 3-4 слоя, като всеки слой е съставен от фини до много фини влакна.7

Тези типове предпазни средства (хирургически маски и респиратори) са от съществено значение за защита от инфекции в здравните заведения. Те трябва да бъдат налични за здравния персонал, членове на домакинства, които се грижат за заразените хора, и контрол на източника. Според литературен преглед от Bartozszko и кол. (2020), хирургическите маски и респиратори N95 осигуряват подобна защита срещу вирусни респираторни инфекции в неаерозолна среда9. Авторите правят заключенията, че респираторите трябва да бъдат съхранявани за високорискови процедури и не трябва да се използват масово, защото медицинските маски предлагат подобна защита за повечето случаи. 9

Третият тип маски, който може да се използва, са немедицинските маски. Този тип маски не е категоризиран като медицинско изделие, нито се счита за лично предпазно средство, тъй като няма общоприет стандарт за производство. Въпреки това, немедицинският стандарт за този тип маски е предложен от Френската асоциация по стандартизация  (AFNOR Group), който цели да определи минимален капацитет по отношение на филтрационни способности и  възможност за дишане.10 Платнените маски са изработени от различни  видове тъкани, като по този начин осигуряват вариращи степени на филтрация и способност за дишане в съответствие с видовете използвани материали. Идеалната комбинация за композиция на немедицинските маски включва 3 слоя материали с варираща филтрация и способност за дишане.7 По отношение на формата, платнената маска трябва да приляга плътно към лицето с цел да намали проникването на въздуха през краищата, като същевременно поддържа необходимата филтрация. 7

В социалните среди хирургическите маски и респиратори са дефицитни. Поради тази причина е изследвана ефикасността на платнените маски.11 В началото на април 2020, документ, издаден от ЦКПЗ (Център за контрол и превенция на заболяванията) и СЗО (Световна Здравна Организация), преглеждат данните за платнените маски и рандомизирани проучвания, сравняващи платнените маски с медицинските маски. Стига  се до заключението, че платнените маски могат да бъдат ефективни в намаляването на аерозолната доза и следователно могат ефективно да забавят епидемията.12 Освен това, както е споменато в друга статия, носенето на платнена маска е пет пъти по-ефективно, отколкото изобщо да не се носи маска, и само малко (15%) по-малко ефективно от носенето на хирургическа маска.13 Предвид сериозността на ситуацията, недостигът на косвени доказателства и ниският риск от увреждане надвишават липсата на преки доказателства срещу универсалната употреба на маски. Носенето на платнени маски може да донесе по-големи ползи за здравето на човека, който я носи, и хората около него, в сравнение с това изобщо да не се носи маска на обществени места.14

Съществува единодушие сред публикуваната литература, заявяваща, че маските трябва да бъдат носени от (привидно) здрави индивиди.7 Представителите на обществото трябва не само да носят маски за собствена защита, но и с цел ограничаване на разпространението на вируса от асимптоматични членове на обществото, които не проявяват никакви симптоми или още не са развили такива. Основната обосновка зад тази препоръка е, че максималното вирусно натоварване и следователно изхвърлянето на жизнеспособни вирусни частици се случва в ранния ход на инфекцията – преди появата на симптоматика.15

Предходната препоръка, че използването на лични предпазни средства зависи от обществената среда, целевата аудитория и риска от експозиция, както е заявено в документ от СЗО16, се е променила в течение на месеци. Носенето на маска вече е нормална част от общуването с други хора.17 Тази промяна в препоръките идва, тъй като управлението на асимптоматичните засегнати индивиди и защитата на здравите индивиди са основополагащи за ограничаване на разпространението на вирусната инфекция в хода на епидемията, която продължава да се развива.

Поглед назад към препоръките, дадени по-рано тази година, показва, че здравните власти и различни държави са подкрепяли идеята, че масовото носене на маски на обществени места не е ефективно в защитата срещу вируса и глобалното снабдяване с маски ще доведе до недостиг от лични предпазни средства за здравни работници и заразени индивиди.18 Документ, разглеждащ препоръките за използването на маска на обществени места, публикуван през март19, взима предвид несъответствията в изявленията, дадени от страните и организациите, и разглежда факта, че липсата на научни доказателства към този момент не означава, че масовото използване на маски на обществени места не може да помогне в управлението на кризата с общественото здраве.

Възприятията за отношението към маските са прегледани и от други автори с цел да се оцени нуждата от тяхната обществена употреба20. Те откриват, че в азиатските страни популацията е насърчавана от местните власти да носят маски, като обществото с готовност изпълнява препоръките. Това не е така в западните страни21. Като се има предвид скорошната история и опитът на азиатските страни с други епидемии от инфекции, предавани по въздушно-капков път, като епидемията SARS, е разумно световното общество да преразгледа данните, натрупани по време на епидемията. Документ22 за SARS епидемията показва спад в коефициента на вероятност от инфекция от 1.95 – 7.63 на 0.36 – 0.58 при използването на маски за лице, честа хигиена на ръцете и дезинфекция. Друго китайско проучване (проведено през февруари 2020) относно Ковид-19 показа, че 98% от участниците в проучването спазват носенето на маска, когато излизат навън. 23

От друга страна, на 29 февруари тази година главният хирург на Съединените американски щати призовава американците да спрат купуването маски и обезсърчението за общественото носене на маски продължи, като ЦКПЗ заявява, че не препоръчва хората, които са добре, да предпазват себе си от респираторните вируси чрез носене на маска.19 Тъй като броят на новорегистрираните случаи започна да расте кратко след като вирусът навлезе в страната24, научната общност и няколко държави започнаха преразглеждането на маските като фактор за ограничаване разпространението на вируса в страната.25 Средно, броят на случаите в щати, в които използването на маски не е било задължително, е десет пъти по-висок от случаите, възникнали след въвеждането на положителна политика за маските.26 Тези резултати подкрепят обществената нагласа за използване на маски на Запад, която наблюдаваме в момента 27.

Прегледът на литературата относно носенето на маски показва, че в рамките на приблизително година след избухването на вируса, политиците, опирайки се на данните, натрупани в научното и здравното общество, са преминали от скептичност относно ограничените доказателства за използване на маски на обществени места към насърчаване на употребата на маски 2, 7, 17, 28, 29 Предвид факта, че глобалната смъртност от тази епидемия нараства и настоящите доказателства сочат, че маските са ефективни за забавянето на разпространението на пандемията, по-нататъшно натрупване на данни и достигането на абсолютно окончателни резултати по въпроса за общественото носене на маски, не бива да представляват ограничаващ фактор за употребата на маски на обществени места в настоящата ситуация.

Въпреки че проучванията все още продължават, фактите от статии и обзори показват, че в момента ползите надвишават рисковете.

Основни заключения:

Данните за употреба на маски в обществото, въпреки че все още се считат за неокончателни, сочат, че

маските имат положително влияние върху контрола на Ковид-19.

Платнените маски са приблизително толкова ефективни, колкото и хирургическите маски, когато се спазва необходимата социална дистанция и хигиена на ръцете.

Респираторите трябва да бъдат запазени за употреба при медицински условия.

Ако хирургическите маски са в недостиг, те трябва да бъдат запазени за медицински условия и хора, проявяващи симптоми.

 

 

 

Референции

 

  1. Jefferson, T. et al. Physical interventions to interrupt or reduce the spread of respiratory viruses: systematic review. BMJ 336, 77–80 (2008).
  2. Tso, R. V & Cowling, B. J. Importance of Face Masks for COVID-19: A Call for Effective Public Education. Clin. Infect. Dis. (2020) doi:10.1093/cid/ciaa593.
  3. Howard, J., Huang, A., Li, Z. & Rimoin, A. Face Masks Against COVID-19: An Evidence Review [Pre-proof]; [not peer-reviewed]. Pnas (2020).
  4. Lyu, W. & Wehby, G. L. Community Use Of Face Masks And COVID-19: Evidence From A Natural Experiment Of State Mandates In The US. Health affairs (Project Hope) (2020) doi:10.1377/hlthaff.2020.00818.
  5. Gandhi, M., Beyrer, C. & Goosby, E. Masks Do More Than Protect Others During COVID-19: Reducing the Inoculum of SARS-CoV-2 to Protect the Wearer. J. Gen. Intern. Med. (2020) doi:10.1007/s11606-020-06067-8.
  6. Mahase, E. Covid-19: What is the evidence for cloth masks? BMJ 369, m1422 (2020).
  7. Covid-, W. H. O. Advice on the use of masks in the context of COVID-19. Who 1–5 (2020).
  8. ASTM F2100. Standard Specification for Performance of Materials Used in Medical Face Masks. in American Society for Testing and Materials (2019).
  9. Bartoszko, J. J., Farooqi, M. A. M., Alhazzani, W. & Loeb, M. Medical masks vs N95 respirators for preventing COVID‐19 in healthcare workers: A systematic review and meta‐analysis of randomized trials. Influenza Other Respi. Viruses 14, 365–373 (2020).
  10. AFNOR. AFNOR SPEC S76-001 Masques barrières. Afnor Spec S76-001 (2020).
  11. Lustig, S. R. et al. Effectiveness of Common Fabrics to Block Aqueous Aerosols of Virus-like Nanoparticles. ACS Nano (2020) doi:10.1021/acsnano.0c03972.
  12. Ma, Q. X. et al. Potential utilities of mask-wearing and instant hand hygiene for fighting SARS-CoV-2. J. Med. Virol. 92, (2020).
  13. Javid, B., Weekes, M. P. & Matheson, N. J. Covid-19: should the public wear face masks? BMJ 369, m1442 (2020).
  14. Davies, A. et al. Testing the efficacy of homemade masks: would they protect in an influenza pandemic? Disaster Med. Public Health Prep. (2013) doi:10.1017/dmp.2013.43.
  15. Wölfel, R. et al. Virological assessment of hospitalized patients with COVID-2019. Nature (2020) doi:10.1038/s41586-020-2196-x.
  16. WHO. Rational use of personal protective equipment for coronavirus disease 2019 ( COVID-19 ). World Heal. Organ. 27 Februar, 1–7 (2020).
  17. WHO. Coronavirus disease (COVID-19) advice for the public: When and how to use masks. (2020).
  18. Chaib, F. Shortage of personal protective equipment endangering health workers worldwide. World Health Organization (2020).
  19. Feng, S. et al. Rational use of face masks in the COVID-19 pandemic. Lancet Respir. Med. 8, 434–436 (2020).
  20. Wang, J., Pan, L., Tang, S., Ji, J. S. & Shi, X. Mask use during COVID-19: A risk adjusted strategy. Environ. Pollut. 266, 115099 (2020).
  21. Greenhalgh, T., Schmid, M. B., Czypionka, T., Bassler, D. & Gruer, L. Face masks for the public during the covid-19 crisis. BMJ 369, m1435 (2020).
  22. Lau, J. T. F., Tsui, H., Lau, M. & Yang, X. SARS Transmission, Risk Factors, and Prevention in Hong Kong. Emerg. Infect. Dis. 10, 587–592 (2004).
  23. Zhong, B.-L. et al. Knowledge, attitudes, and practices towards COVID-19 among Chinese residents during the rapid rise period of the COVID-19 outbreak: a quick online cross-sectional survey. Int. J. Biol. Sci. 16, 1745–1752 (2020).
  24. Elfein, J. Number of new cases of coronavirus (COVID-19) in the United States from January 22 to November 10, 2020, by day*. https://www.statista.com (2020).
  25. Lyu, W. & Wehby, G. L. … Use Of Face Masks And COVID-19: Evidence From A Natural Experiment Of State Mandates In The US: Study examines impact on COVID-19 growth rates associated …. Health Aff. (2020).
  26. Kaufman, B. G., Whitaker, R., Lederer, N. M., Lewis, V. A. & McClellan, M. B. Comparing Associations of State Reopening Strategies with COVID-19 Burden. J. Gen. Intern. Med. (2020) doi:10.1007/s11606-020-06277-0.
  27. Haischer, M. H. et al. Who is wearing a mask? Gender-, age-, and location-related differences during the COVID-19 pandemic. PLoS One (2020) doi:10.1371/journal.pone.0240785.
  28. Peeples, L. Face masks: what the data say. Nature (2020).
  29. CDC. Scientific Brief: Community Use of Cloth Masks to Control the Spread of SARS-CoV-2. (2020).

 

_______
* – Д-р Славейко Джамбазов, Андрей Филипов и Георги Славчев работят в hta.bg, д-р Луканов е специализант в ИСУЛ.

 

 

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Промяна към по-добро минава през промяна на прокуратурата

През ноември 2019 г. гледах изслушването в Конгреса на САЩ, част от процедурата по импийчмънт на президента.

Изслушване в Конгреса на САЩ на бившия посланик на САЩ в Украйна. Снимка: компютърен екран.

Посланик Йованович каза много и важни неща, които са валидни, както тя сподели, за всички страни от бившия Съветски съюз. Тъй като България бе неофициално призната от “съветските другари” за 16-а република, а вътре в страната се говореше за СССР като за “братушките” и “големия брат”, нормално е, че това, за което тя говори, е част и от нашата правна система (не я цитирам точно, а по смисъл от няколко момента в изслушването, в които се говори за прокуратурата, корупцията и наследството от СССР):

Изключителната сила на прокуратурата, която съчетава в себе си такива правомощия, каквито в нормалните демокрации няма.

Именно тази уродлива форма на прокуратурата в българската Конституция е сред основните причини за стотиците хиляди неразследвани престъпления.

Не друго, а липсата на ефективен контрол от страна на народа (чрез Народното събрание) върху дейността на прокуратурата води до слуховете и легендите за действия на редица главни прокурори.

Точно заради тази форма, която след време вероятно някой политик, който ще се яви като нов Тодор Живков, ще определи като “недоносче”, може един главен прокурор да каже, че над него е само Господ и това да му се размине без последствия. Или да седи на маса с престъпници.

Докато не се промени Конституцията в частта за статута на прокуратурата, страната и обществото са обречени да живеят тъкмо с такава прокуратура, каквато е налице. И шансът всеки нов главен прокурор да е по-лош от предишния, е голям.

А подобно изслушване много трудно ще видим в Народното събрание.
Не, не е много трудно.
Невъзможно е.

Posted in Bulgaria, Книга втора, на български | Leave a comment