Българската държавата срещу пропагандата на нацизма

На 9-и август, станах свидетел на едно голямо чудо за нашата малка държава.

Снимка от българска сергия. Източник: DW (2012 г.)

Предния ден в Министерството на туризма е получено електронно съобщение от възмутен чуждестранен гражданин (писмото е на английски), който съобщава, че докато се разхождал из Созопол, видял доста сергии/будки, предлагащи исторически фотографии, в една от които клиентите можели да си изберат и да се снимат с нацистка SS-униформа. Към имейла са прикачени и снимки, показващи какво се предлага на посетителите.

Какво мислите прави Министерството на туризма в лицето на зам.-министър Ирена Георгиева? Ами точно това – чудото: ден по-късно препраща писмото до правилните институции:  националния координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев (съвпадение на фамилните имена) в МВнР, с копие до комисар Звезделин Колев в МВР.

Резултатът от тази преписка е всъщност голямото чудо, с което започнах настоящата статия: униформите са иззети, будката е затворена, а прокуратурата в Бургас е сезирана за по-нататъшни действия.

Защо е голямо чудото ли? Защото държавата се самосезира по въпроса, а не чака да я подканяме да си свърши работата. Защото всъщност всяка година възмутени хора пишат писма, че дори и статии по темата, но държавата сякаш нехае(ше)?
И е голямо, защото за пръв път, откакто бе анонсиран новият главен прокурор, ни дава възможност да видим дали прокуратурата ще се раздвижи или – по стар обичай – ще реши, че това е “дребно хулиганство”, а тя е прекалено заета, за да се занимава с такива деяния. Това е практика на бургаската районна прокуратура, която по-рано тази година получи специални инструкции от апелативната по темата.
Че е чудо е ясно и от това, че преди месец въпреки медиите, прокуратурата не направи нищо по сходен случай.

През 2012 г. германски издания споделиха със своите читатели наблюденията си от българската действителност:

“Да вземем например фюрера. Хитлер се продава в България така, както се продават плодовете и зеленчуците – на сергии по тротоарите. От фюрера се правят даже пари. Книгата му “Моята борба” е в задължителната програма на всеки уважаващ себе си бит-пазар. В антикварните магазини на Созопол и Пловдив пък се предлагат бюстове на фюрера. Те правят компания на бюстовете на един друг вожд – другаря Ленин.”

Дано 2019 г. да бележи началото на края на пропагандирането на нацистките символи и вождове.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Защо сме такива? Реакции по адрес на Кристалина Георгиева…

На 2-ри август 2019 г. пуснах съобщение във фейсбук, с препратка към статия в “Sofia globe” по повод избора на министрите на финансите от ЕС да предложат Кристалина Георгиева за шеф на Международния валутен фонд:

За пръв път българин (и изобщо източноевропеец) е предложен за шеф на Международния валутен фонд! Поздравления за България и за г-жа Георгиева!

Очаквах, че ще има положителни реакции – все пак българин, при това жена, е получила подкрепата на сериозни държави от Европейския съюз.

Изненадата ми беше голяма и затова пускам всички коментари, пък вие си направете сами изводите защо сме такива…

Коментари под статуса ми във фейсбук:

Stoyan Stoyanov За какво още не са я предлагали?
Veni Markovski – Вени Марковски Който е добър кадър, го/я предлагат за много неща…
Pavlinka Georgieva Днес не канят само умните, а удобните! Кой разбрал, разбрал!
Пламен Караджов Тази сигурно и за Папа ще я предложат скоро…….
Svetoslav Nikolov Тръмпич е стресиран… Да не я предложат за кандидат президент! 🎃😎

Емил Петров Тази е на всяка манджа мерудия! Щом се отвори някъде, вакантно място и хоп, веднага кандидатсва! Еее, нема наяждане таа бе!

Nadia Hamami Все свои хора. Предлагат се, избират се, връткат се. Няма място за чужди, с неправилния произход, инструктаж, стаж и т.н.

Ivanka Mincheva Почнаха злобните коментари…
Veni Markovski – Вени Марковски Нали? Учудена ли сте? Аз – не.

Ivanka Mincheva Veni Markovski – Вени Марковски Очаквах ги. Вече са из цялата мрежа…неспасяема работа.
Emilia Stoykova Ivanka Mincheva на тази пач…а ли да завижда!?
Ivanka Mincheva Emilia Stoykova Ако е била с Вашия език и простотия едва ли би стигнала до този пост.

Снежа Ганчева Тя изгуби уважението на българите когато с кандидатирането си бламира Ирина Бокова за шеф на ООН. Това е причината за негативните коментари за нея из мрежата.
Недельо Мрънков Снежа Ганчева много хубаво направи. Не може наследник на комунистически сатрап да бъде генерален секретар на ООН.
Снежа Ганчева Недельо Мрънков Не виждам кой знае каква разлика между двете. Кристалина Георгиева ми водеше спец.курс по съвременни проблеми на социализма. Преди 10 ноември, както Костов, беше изпратена на специализация в Лондон Кой получаваше такива възможности по онова време? Само за пример- на един от най-умните ми състуденти не беше позволено да се яви на изпит за асистент, тъй като дядо му по майчина линия бил полицай преди 9 септември. Така че, като изричате подобни думи, мерете с един аршин и не излизайте от контекста на времето.
Daniela Naydenova Недельо Мрънков да живеят БКП кадрите

Ivo Penev Абе то Борис Джонсън стана премиер на Великоцритания та Кристалина ли да не стане шеф на МВФ

Tanja Petlichkova Сталинка не е избрана за шеф на МВФ от така предложените кандидати.
Veni Markovski – Вени Марковски Защо така решихте?
Stefka Peneva Veni Markovski – Вени Марковски ами защото вчера имаше съобщение, че има подкрепа, но не достатъчна….. Специалист по всичко…. Запушваме дупки всякакви…. За къде ли не я предлагаха….
Ganka Shiderova По гръцката телевизия съобщиха, че ще има второ гласуване, защото никой от двамата кандидати, не е подкрепен с 51 %

Dafina Rashkova Не ме радва, защото е част от онези, от “модела”, който прави днес Света такъв, какъвто не е в интерес на много от хората.

Filka Filipova Не ми се ще да е тя

Tosho Zahariev Ха ха че то за какво ли не я предлагаха досега.

Maya Tomova Много ще бъде интересно как ще заобиколят правилата! Статуквото не се предава!
Emil Asenov Maya Tomova Да така е. И защо кандидатства като и извън правилата! Нагло.

Ivan Ivanov Край, съсипА се и IMF щом нашенска госпоица ще муй началничка. .. :0)))

Валери Стойнов Поздравления за другарката сталина и евала на комунистическата и рода че я уредила и подпряла по правилните места . Голям успех за комунистическата клика у нас.

Николина Петрова Тя е един доказал се човек! Желая и успех, подкрепям я!

Petya Dimitrova Още един предател

Иванка Тронкова Дали все още е българка?!

Slavka Chakaeova Много я предлагат, а никой не я ще?

Ganka Shiderova Ако бъде наистина избрана, да видим за кого ще работи 😉

Yanka Kmetska Не се радвам! Заради нея Бокова не стана Генерален секретар на ООН! Морално нечистоплътна! Конюнктурна!

Emilia Stoykova Па…ра

Inna Nikolova Вий серьозно ле?!

 ***

Да кажа, че съм потресен, ще е малко.

Да кажа, че оптимистично съм се надявал, че нещата не са толкова зле  – пак няма да е съвсем точно.

Но е факт, че атаките и хейтърските коментари са не само “в повече”, но и абсурдни. Понеже някой спомена Кристалина Георгиева в контекста на странната ѝ кандидатура за генерален секретар на ООН – в конкуренция с Ирина Бокова, негативните коментари по адрес на г-жа Георгиева не са по-малко нелепи от онези, които други (а може би и същите?) коментиращи пускаха по адрес на г-жа Бокова.

И в двата случая става дума за успял българин, предложен на висок пост!
Ако това не може да обедини нацията, тогава нищо положително ли не е в състояние да го стори?!

***

Източник: Фейсбук. Снимка: компютърен екран

 

 

Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged | 1 Comment

2-ри август: Европейски възпоменателен ден на Холокоста над ромите

Центърът на езерото в Мемориала на синтите и ромите – жертви на националсоциализма (Берлин). Източник: Уикимедия, автор: Asio otus.

Не бива никога да забравяме злините, защото забравата води до повторението им.
Всеки човек, всяко общество, народите (че и човечеството като цяло дори) трябва още много да работим върху съзнанието си, да изучаваме историята, но и да осъзнаем, че не е страшно да се признае вината и да се поеме отговорността, а е страшно те да се прикриват или избягват.

Престъпленията срещу човечеството се извършват бързо, но признаването им понякога отнема десетилетия, а престъпниците не винаги биват изправени пред правосъдието.

Днес можем да водим разговора за това, че дехуманизацията на ромите и коя и да е друга малцинствена група са “жестокости от миналото“, но сме длъжни да знаем, че отделните – и за съжаление все по-чести! – прояви на омраза към другите хора са явления, срещу които всеки един нормален гражданин трябва да се бори.

В Европейския съюз само четири страни отбелязват тази мрачна дата: Полша, Словакия, Унгария и Украйна.

През 2015 г. Европейският парламент обяви 2 август за Европейски възпоменателен ден на Холокоста над ромите, на който се почита паметта на 500-те хиляди роми, убити по време на окупацията на Европа от нацистите — почти една четвърт от общия им брой по онова време.

Още по темата – в “Маргиналия” и в сайта на Европейската комисия.
Сайт за съдбата на ромите и синтите по време на Холокоста.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged | Leave a comment

Проблемите около хакването на НАП не са един и два, а (много) повече. Какво да правим?

Табела от сградата на НАП. Снимка БГНЕС.

Десетина дни след като стана известно, че огромни бази с информация са били откраднати (хакнати) от Националната агенция по приходите, за което писаха всички български, а и много световни медии, вече може да се направят някои изводи и да се дадат съвети.

Някои мои колеги от ИТ-бранша се нахвърлиха* още от самото начало, когато нищо не бе известно, върху НАП и държавата. Други бяха по-точни – обърнете внимание на публикациите на Димитър Ганчев и Божидар Божанов, двама от най-добрите експерти, с които България разполага. Аз също писах нещо, на 24-и юли.

Междувременно прокуратурата излезе с няколко съобщения, което беше едновременно правилно и може би не толкова правилно действие. Правилно беше, защото е добре обществото да знае какво работят в МВР. Неправилно беше, защото бяха споделени повече факти около разследването, отколкото беше необходимо. И друг път се е случвало МВР и прокуратурата да говорят повече, отколкото трябва. Спомняте си вероятно времето на министъра Цветанов, когато той обявяваше пред камерите или от трибуната на Народното събрание кой е престъпник, кой – крадец, кой – убиец и кой – детеубиец. България все още изплаща обезщетенията на обявените от министъра за престъпници, а всъщност невинни хора.

Да видим какви са проблемите:

Първи проблем: хакването на базата данни на НАП.
Изключително голям проблем на данъчната администрация – бяха откраднати лични данни на милиони български граждани.

Втори проблем: реакцията на НАП
На практика се оказа, че единственият човек от НАП, който говореше с медиите, бе човекът за връзки с обществеността. Трябваше да се появи някой от началниците и да обясни на хората какво се е случило и какви мерки ще бъдат взети. Такава информация излезе, което е добре, но не биваше да оставят на предна линия само говорителя.

Трети (четвърти и пети) проблем: използването на откраднатите бази данни

Снимка от фейсбук-стената на Красимир Гаджоков

Стана известно, че отделни лица и поне един сайт, “Бивол”, рекламиран от някои хора във Фейсбук като “издание”, са публикували форма, чрез която може да се направи справка по ЕГН. ИТ-експертът Красимир Гаджоков, който е един от хората, споделили (снимката вляво) тази форма, твърди, че тя пазела тайната на ЕГН, но обикновеният потребител ще трябва да избере дали да се довери на думите му или да предпочете да ползва справката чрез сайта на НАП. Публикувалите подобни форми или разполагат с базата данни, или имат достъп до нея, за да правят справките. Красимир Гаджоков предположи на стената си във фейсбук, че хората, които правят такива справки “биха могли да правят API calls до интерфейс…, направен от някой друг някъде другаде…, а да получават само отговорите в кой файл се намира хеша на ЕГН-то.”
Така или иначе, използването на откраднатата информация по какъвто и да е начин и с каквито и да са технически средства, е неправомерно и незаконно. Това е така, защото – независимо от факта, че е била открадната! – тази информация подлежи на специална защита не само от българските закони, но и от тези на Европейския съюз. Личните данни не престават да бъдат такива в момента на открадването им или в момента на публикуването им – и това е важно да се знае.
За някои третият проблем е дори по-голям от първия. Хакване може да се случи на всяка институция или компания, независимо от мерките, които са взели за защита на сървърите си. Но използването на вече откраднатата информация с цел да се правят “услуги” е на практика не само насърчаване и на бъдещи кражби, но и в контекста на съобщението от прокуратурата за наличието на някаква връзка между сайта “бивол” и файл на компютъра на един от обвинените, е факт, върху който обикновеният потребител трябва да се замисли.

“Установено е, че между 10.07.2019 г. и 12.07.2019 г. – три дни преди публикуването на базата данни на НАП в интернет, на служебния компютър на К.Б. са правени търсения в тази база данни с единни граждански номера на няколко лица: министър – председателя Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и народния представител Делян Пеевски. Непосредствено преди това търсене е извършено търсене с единните граждански номера на други две лица, както и за адвокатска кантора „Авиора консулт“. Резултатът от тези търсения Бойков е съхранил във файл, именуван „Търсене за бивол“. След тези действия от него е извършено търсене в базата данни на НАП с единния граждански номер на Емил Радев – евродепутат. Резултатите от тези търсения са обменяни от Бойков с друго лице.” (Из съобщение на прокуратурата)

Работеща търсачка на 26.07.2019 г.

Показателен е и друга подробност – на 26-и юли “изданието” съобщи, че е премахнало възможността за справка чрез сайта – може би някой все пак е успял да го убеди, че  нарушава закона, защото в обясненията си в коментари на фейсбук-стената си пишеха, че някои граждани са се усетили и са подали жалба до Комисията за защита на личните данни. От другите две търсачки, които са ми известни, едната е сторила същото, но третата си работи и в момента, 27.07.

Снимка от тв екран (Нова телевизия)

Четвъртият  проблем е свързан с разпространяването на информационните масиви в хакерските форуми.
От редакцията на ZDnet са се свързали с българин, подвизаващ се с псевдонима Instakilla, който е обяснил, че той я е публикувал, след като видял препратката към файла в предаване по Нова телевизия. Попитан от редакторите на ZDnet защо е споделил данните на своите сънародници, след като и той е българин и може да бъде заловен от властите, човекът отговаря: “Аз не съм оригиналният хакер, не се чувствам отговорен за каквото и да е.”

Коментари от Фейсбук (снимка: компютърен екран)

ZDnet е проверила, че файловете отговарят на свалените от НАП.
Ще бъде интересно да се види дали ГДБОП ще установят кой е Instakilla и дали ще намерят текст, под който да го подведат под отговорност.

За голяма изненада, един от хората, популяризиращи във фейсбук мястото, откъдето може да се свали zip файла с базите, е сравнително известен човек, който при това работи с бази данни (снимката вляво)!?

Междувременно колеги от бранша ми съобщиха, че базата е свалена на много места и справките по нея се правят без проблеми. Предупредих ги, но да го сторя и тук: копирането, държането и ползването на откраднатата информация, под каквато и да е форма, е нарушение на закона. Всеки, който го прави, рискува много.

Петият проблем е за Нова телевизия и за това, че са пуснали нередактирана връзка към откраднатите бази данни, от която Instakilla се е възползвал. Не знам дали КЗЛД ще се самосезира, но няма да се изненадам, ако го стори. Журналистите трябва да внимават както пускат, как го пускат и защо го пускат. И това се отнася не само до този случай, а по принцип.

Шести проблем: реакцията на прокуратурата
Прокуратурата публикува не едно, не две, не три, а цели четири съобщения, при това в рамките на една седмица. Въз основа на досегашния опит, който гражданите имат с публичността на държавното обвинение, това може да има обратен на търсения ефект и да задълбочи съмненията сред хората, особено когато тези съобщения се погледнат и в контекста на твърденията от страна на зам.-главния прокурор Иван Гешев** към медии, политически партии и конкретни политици за едва ли не някаква връзка между тях и хакването. Г-н Гешев обяви в интервюто си по БНТ, че то било “координирана атака срещу държавата”. В публикуваните четири съобщения от прокуратурата обаче няма подобна информация.

Седми проблем: какво е известно и кой за какво е обвинен
До момента от прокуратурата и от медиите знаем, че има обвинени трима души (нарочно не им пиша имената); беше съобщено и името на търговското дружество, в което те работят, бяха пуснати и снимки как ГДБОП изнасят техника от офиса им. Но няма доказателства, че те са хакерите, проникнали в сървърите на НАП. Това може да се види в текста на третото съобщение от прокуратурата:

“От анализираните данни към момента може да се направи заключение, че той е разполагал с базата данни на НАП преди разпространението й в Интернет пространството.”

Това, че някой е разполагал с базата данни на НАП не е гаранция, че той е човекът, който я е свалил от сървърите им. В прокуратурата са наясно с това.
Обвиненията обаче са по малко използвания текст на чл. 108а от НК – тероризъм и ще бъде интересно да се види дали те ще преминат през съда или ще се наложи прокуратурата да пренаписва обвинителния акт.
Важното, което всеки трябва да знае: обвинените не са виновни, не са престъпници, не са “известни на полицията” хора – те са невинни до доказване на противното с влязла в сила присъда. Това е аксиома в наказателното право.

Осми проблем: какво да правят хората – и засегнатите, но и останалите
НАП публикува някои препоръки.
Част от експертите, които бяха интервюирани по медиите, също дадоха съвети, някои от които са полезни.
В случая обаче бе задължително някой представител на държавата да излезе и да обясни подробно какво може и какво е задължително да се направи.
Много важно е да се знае, че според НАП не се налага да си сменяме личните документи:

“Няма непосредствен риск някой да се разпореди с имуществото Ви или да поеме задължения от Ваше име, заради неправомерно разпространените данни. Това потвърдиха от Нотариалната камара, банките, дружествата за бързи кредити и лизинг и Агенцията по вписванията.
Съветваме Ви да бъдете предпазливи, когато някой контактува с Вас по телефон или имейл и да не давате на никого финансова информация.
За допълнителна сигурност можете да смените паролата на електронната си поща и ПИК кода от НАП.”

Девети, десети и т.н. проблеми
Колеги ми казаха, че е добре собствениците на КЕП да си проверят устройствата за ROCA атака, защото са изтекли и някои публични ключове. Възможно е да има и други проблеми, за които ще се опитам да ви информирам своевременно.

П.П.

Ето и моя скромен принос със съветите – не са предназначени за специалисти, а за крайни потребители и е добре всеки да ги последва (в произволна последователност), за да минимизира щетите от хакването и кражбата на информация:
– Проверка дали нашите данни са сред откраднатите информационни масиви (https://check.nra.bg/).
– Ако са там и човек има фирма или имот – добре е да се абонира за известяване чрез SMS на евентуални промени. Става чрез регистрация в Търговския регистър и службата по вписванията. Струва 6 лева за 2 години. Включва 500 съобщения.
– Макар и да няма връзка с хакването на НАП, давам още един съвет, защото излезе информация, че в компютрите, иззети от ГДБОП, е имало и списък с пароли за достъп до електронна поща: смяна на паролата за достъп до електронната поща. Също така, да използвам случая – задължително е да включите и втора стъпка за удостоверение, че човекът, който въвежда първата паролата е истинският потребител. Става със SMS или – още по-добре! – с някое от приложенията, които генерират еднократни пароли през няколко секунди (напр. Google Authenticator). Ако доставчикът ви на електронна поща не предлага подобна втора стъпка, поискайте да я въведе, но ако я няма и отказва да я въведе, помислете за смяната му с друг, който я поддържа. Услугата е безплатна.
– Не си проверявайте ЕГН-то в сайтове, различни от този на НАП!
– Не се подвеждайте да си сваляте и четете откраднатите бази данни – това е престъпление само по себе си. А дори и да не ви пука за закона, помислете, че е и неморално.
– Следете за повече информация официалния сайт на НАП, където има актуална и меродавна информация: https://nra.bg/
– Не се подвеждайте по сензационни материали, бомбастични заглавия и търсене на евтина популярност от съмнителни “издания”.

 

Вени Марковски
Председател на УС на “Интернет общество – България”

_____
* – Вижте например публикациите на Красимир Гаджоков във фейсбук – тук, тук и тук, например.
** – Цялото му интервю по БНР е тук.

Posted in Bulgaria, IT in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

НАП и източените данни на български граждани

Табела от сградата на НАП в София, снимка: БГНЕС

През м. юли 2019 г. огромна база данни от Националната агенция по приходите (НАП) беше пусната в Интернет. Разследването може би ще установи кой е хакерът, пуснал данните, а може би и кой е човекът, който ги е свалил от сървърите на НАП (не е задължително да е един и същ).

Още когато излезе информацията за хакването, аз писах във Фейсбук, че стореното – сторено, но по-важно е как ще реагира НАП. Повторих това и в интервю за бТВ радио. Малко след интервюто, се чух с г-н Росен Бъчваров, говорител на НАП, който ме потърси с коментар на написаното и казаното от мен в предишните дни. Разговорът ни бе по същество, но самият факт, че той ме потърси, говори за това, че човекът се занимава с работата си действително като добър професионалист.

На 24-и юли НАП публикуваха подробен документ, засягащ някои от важните въпроси, свързани с откраднатите данни. Пускам го по-долу поради важното му значение, а и за да ми е по-удобен за цитиране. На следващия ден пуснаха и сайт, където човек може да провери дали неговите/нейните лични данни са били сред откраднатите. Проверката е на адрес: https://check.nra.bg/

Моите бележки бяха следните:

– Хакване може да се случи на всеки.
– Изтичането на лични данни е неприятно, но не е възможно да се “върне” обратно.
– НАП трябва да изпълнят препоръките* за такива случаи: информиране на засегнатите; активиране на специална услуга за известяване, ако данните се появят някъде; комуникация с нотариуси, банки и търговския регистър с цел предотвратяване на по-нататъшни злоупотреби.
– В НАП работят читави хора; не бива да се слагат под един общ знаменател отговорните за проблема и решаващите го.
– Ако НАП иска (и може, разбира се!), ще използва случая, за да направи от лимоните лимонада, а не да се мръщи от киселия им вкус. Демек – може да използват по-добре парите, които им плащаме всяка година, за да наемат повече хора, техника и т.н. и да сведат подобни рискове до минимум.
Никой не е застрахован от подобни хакове. В САЩ преди няколко години откраднаха данните на милиони служители на правителството, вкл. и пръстови отпечатъци, данни за близките им, информация за допуска им до класифицирана информация и т.н.
Въпросът е не дали, а кога НАП ще възприеме методите и средствата за реакция в такива случаи. В момента това е трудно да се случи, но тъкмо в такива кризисни моменти си личи най-добре колко подготвена е една или друга служба, една или друга институция и едни или други хора. В тази криза НАП и служителите в нея имат шанс. Какъв ще бъде той, зависи от тях.

Ето и документа от НАП, публикуван на 24-и юли, в който те отговарят както на бележките, така и на препоръките*, които направих на 21-ви юли:

НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Най-често задавани въпроси по повод неоторизирания достъп до данни на НАП

1.      Как да проверя има ли мои лични данни, които са незаконно разкрити?

Можете да направите проверка в новата електронна услуга, която ще бъде публикувана в сайта на НАП веднага, след като експертите сравнят дали публикуваните данни не са били манипулирани.

Гражданите, чиито номера на валидна лична карта, датата на издаване и валидността й е била неправомерно разкрита, в комбинация с трите им имена, ЕГН и адрес, ще бъдат лично информирани от НАП възможно най-бързо.

Общият брой на тези граждани е 189.

За всички останали физически лица, за които има незаконно разпространени лични данни, няма необходимост да сменят личната си карта.

2.     Възможно ли е някой да продаде мой имот или кола без да разбера?

Продажбите на имоти и автомобили в България стават задължително в нотариална форма и с нотариална заверка на подписите. Процедурата изисква участие на нотариус, който има достъп в реално време до база данни на документите за самоличност в страната, включително снимките на притежателите им.

Нотариусът може и трябва да се увери, че купувачът и продавачът, които са се явили при него, са същите хора от базата данни от първичните регистри в Република България, т.е извършва се проверка за идентичност на страните. Също така, нотариусите имат достъп до компютърна база данни с пълномощни, издадени да послужат пред банките и пред Агенцията по вписванията, както и достъп до базата данни за моторни превозни средства и техните собственици.

Дори някой да е узнал Вашите лични данни, за да продаде имот или автомобил, то трябва да извърши едно или повече престъпления.

Освен това, за продажбата на имоти и автомобили задължително се представят нотариален акт или регистрационен талон, чиято актуалност се проверява в реално време, и без тях сделка не може да се осъществи.

НАП е информирала Нотариалната камара в България за разпространението на чувствителна информация, като нотариусите ще изповядват сделки с повишено внимание.

Според Нотариалната камара, има достатъчно гаранции, че опити за незаконно прехвърляне на имот или превозно средство ще бъдат парирани от нотариусите в страната.

Вижте по-подробна информация, предоставена от Нотариалната камара на Република България. 

За Ваше спокойствие, бихте могли да активирате SMS известяване за сделки с Ваши имоти – услуга, предоставяна от Агенция по вписванията – http://sms-imot.registryagency.bg/. Агенцията по вписванията предлага SMS известявания и за движенията по фирмени партиди, като повече за това можете да видите на сайта й.

3.     Възможно ли е някой да получи кредит или лизинг от мое име?

Банковите и финансови институции, които отпускат кредити или лизинги, са длъжни по закон да се уверят, че сключват договора с лицето, чиито лични данни са посочени в документа за самоличност. Отпускането на кредит/лизинг на някого другиго изисква извършването на едно или повече престъпления, освен злоупотребата с чужди лични данни.

Банките и финансовите институции, отпускащи кредити (вкл. бързи кредити) и лизинги, са информирани от НАП за неоторизирания достъп до данни, като им е препоръчано да работят с повишено внимание при идентифицирането на клиенти.

От Асоциация на банките в България заявиха, че и към момента има достатъчно надеждни механизми за установяване самоличността на лицата, кандидатстващи за банков кредит.

От Българска асоциация за лизинг потвърждават, че техните членове извършват задължително, както идентификация по документи, така и лична идентификация на всеки свой клиент, така че сключване или промени по договор за лизинг не могат да се случат без личното присъствие или надлежната електронна идентификация с валиден електронен сертификат.

От Асоциация за отговорно небанково кредитиране (АОНК), в която членуват компании в сектора за т.нар. „бързи кредити“, уверяват, че и към момента членовете на асоциацията прилагат значителен брой надеждни мерки за проверка на самоличността на новите кредитоискатели и текущите кредитополучатели, поради което до злоупотреби с чужди лични данни не би могло да се стигне.

Дори предварителното одобрение за кредит/лизинг да става онлайн, задължително е да се сключи писмен договор, подписан на хартия или електронно от страните. Финансовата институция трябва да се увери, че лицето, чиито данни от документа за самоличност са вписани в договора, е същото, което го сключва.

Няма риск за неоторизиран достъп до електронното банкиране, защото такива данни никога не са се съхранявали в НАП.

4.     Има ли риск при сделки, сключени с пълномощно, заради неправомерно разпространените данни?

При сделките с пълномощно една или повече от страните не участва лично. Сделките с имоти и коли задължително се сключват с нотариално заверено пълномощно, т.е. пълномощното е подписано и подпечатано от нотариус и описано в неговите нотариални книги, след като се е уверил лично, че действително упълномощителят е този, чиито данни са вписани в документа. Всички останали нотариуси имат достъп до компютърна база данни на издадените пълномощни и могат да проверят дали всеки документ е истински.

Вижте по-подробна информация, предоставена от Нотариалната камара на Република България.

5.    Възможно ли е някой да прехвърли фирма с дългове на мое име?

Подобен опит ще е съпроводен с извършването на едно или повече престъпления. Сделките с цели предприятия или с дялове на търговски дружества изискват нотариална заверка и писмен договор. В случая с продажба на цяло предприятие се изисква и удостоверение от НАП. Нотариалната камара в България е информирана от НАП за изтичането на чувствителни данни и сделките в следващите месеци ще се извършват с повишено внимание, като нотариусите имат достъп до всички пълномощни, издадени да послужат пред Агенцията по вписванията.

6. Има ли риск да станат публично известни мои заболявания или данни за медицинското ми досие и лечение?

Не. Информацията на НАП, която е неправомерно разпространена, се отнася до здравно-осигурителния статус на гражданите, т.е за това, дали са плащани здравно-осигурителни вноски. Данните от медицинското Ви досие не са събирани от НАП и не са били разкрити, тази информация е защитена.

7.    Има ли в неправомерно разкритите данни информация за персоналния ми идентификационен номер (ПИК) от НАП.

В  незаконно разпространените към момента данни няма информация за персонални идентификационни кодове, издадени от НАП.

Независимо от това, Ви препоръчваме да смените своя ПИК от НАП. Това става безплатно в портала  за електронни услуги на приходната агенция – https://inetdec.nra.bg/eservices.html или в произволно избран от Вас офис на НАП.

8.     Изтекла ли е информация за електронния ми подпис и може ли някой да злоупотреби с него?

Не. Електронният подпис на физическо или юридическо лице се използва с парола и отделно изисква достъп до физически носител (най-често e записан на USB устройство). Не съществува риск за вашия електронен подпис, заради неправомерно разкритите данни на НАП.

9.      Общи препоръки

  1. Бъдете внимателни, ако някой контактува с вас по телефон или имейл и в следствие на това иска от Вас да направите нещо с финансов или личен характер.
  2. Не давайте на никого информация за банкови сметки, за дебитни или кредитни карти, независимо за кого се представя човекът, който се свързва с Вас.
  3. Предупредете близките и роднините си, че лични данни за Вас са станали публично достъпни и ги посъветвайте никога да не правят нещо с финансови последици, ако не са се свързали предварително директно с Вас.
  4. За Ваша допълнителна сигурност, можете да смените паролите на електронната поща, която ползвате.

5. Ако имате данни, че някой се опитва незаконно да придобие Ваше имущество или да поеме задължение от Ваше име, свържете се незабавно с районното управление на полицията по местоживеене.

6. Допълнителна информация по въпроси, свързани с незаконно разпространените лични данни можете да получите от НАП на телефон 0700 18 700 (на цената на градски разговор от стационарен телефон и по стандартната тарифа на съответния мобилен оператор).

В заключение: реакцията на НАП по информиране на гражданите не беше бърза, но е професионална. Закъснението се дължи, доколкото разбирам, на един факт: че НАП трябва да се убеди какви данни има източени, да провери дали източените данни отговарят на истинските, да е сигурна в това, което публикува. Това изисква време. Реакцията им в такива случаи трябва да е бърза, но и точна.

Други любопитни факти и препратки:

  • Потребителите, ползващи браузъра Firefox, ако посетят сайта на НАП, получават служебно съобщение, което ги предупреждава, че е имало хакване на данни и им предлага да проверят адреса на електронната си поща.
  • Божидар Божанов е писал по темата в блога си.
  • Без значение дали избирателно пуснатата информация в медиите е вярна или не, е добре да направите следното (в произволна последователност):
    – Проверка дали вашите данни са сред откраднатите информационни масиви (https://check.nra.bg/).
    – Ако са там и имате фирма или имоти – абонирайте се известяване на евентуални промени. Става чрез регистрация в Търговския регистър и службата по вписванията. Струва 6 лева за 2 години. Включва 500 съобщения.
    – Променете паролата за електронната си поща, както и включване на втора стъпка за удостоверение, че човекът, който въвежда първата паролата е действителният потребител. Става със SMS или – още по-добре! – с някое от приложенията, които генерират еднократни пароли през няколко секунди (напр. Google Authenticator). Ако доставчикът ви на електронна поща не предлага подобна втора стъпка, поискайте да я въведе, но ако я няма и отказва да я въведе, помислете за смяната му с друг, който я поддържа. Услугата е безплатна.
    – Не си проверявайте ЕГН-то в сайтове, различни от този на НАП! Много важно, защото в Интернет се появиха вече доста, които се рекламират като “надеждни” и “сигурни”.
    – Не се подвеждайте да си сваляте и четете откраднатите бази данни – това е престъпление само по себе си, а да не говорим и че неморално.
    – Следете за повече информация официалния сайт на НАП, където има актуална и меродавна информация: https://nra.bg/
    – Не се подвеждайте по сензационни материали, бомбастични заглавия и търсене на евтина популярност от съмнителни “издания”.

_____
* Те са:
— Извинения;
— Съвети какво да направим (включване на известия за промени по регистрите, т.е. възможна злоупотреба с изтеклите лични данни и др.п.);
— Обещание държавата да поеме разходите по предходната точка;
— Информация за това, че НАП са осигурили допълнителна и безплатна услуга за мониторинг на Интернет за появата на личните ни данни;
— Обещание за подпомагане на гражданите с всички сили и средства на държавата, ако се стигне до злоупотреби с източените от НАП наши лични данни.
Това са минималните действия! Никой не може да ограничи НАП и държавата в желанието им да се покажат добросъвестни слуги на всички български данъкоплатци!
Отделно от действията на НАП (Ало?! Кога?!), вероятно ще трябва да има и законодателна иницатива, с която да се уредят подобни случаи, на каквито тепърва ще ставаме свидетели (в добрия случай) или (по-вероятно) жертви. Държавата трябва да поеме своята отговорност, защото това е част от договора, който ние, гражданите, сключваме с нея.
И, разбира се, НАП трябва да си оправят дупките в софтуера, да го актуализират навреме и да осигурят адекватно заплащане за ИТ-специалистите си.

Създаден на: 24.07.2019

Затвори

 

Posted in Bulgaria, IT in Bulgaria, общество | Tagged | Leave a comment

Как “Ювенальная юстиция” доведе до масовата психоза у нас “Ще ми вземат детето!”

Статия от журналиста Иван Панчев, публикувана в КлубZ. Препечатвам я с любезното съгласие на автора. Б.м. – Вени Марковски

 

Ирина Бергсет, сгушена между хладилник и масичка в тясна, невзрачна кухня, говори без да спира. Журналист от малка интернет телевизия й налива чай. Мълчи. Жената до нея възпълна, руса, кима одобрително, намесва се само два пъти, за да допълни дългия час и 17 минути страшен разказ на Ирина.

„Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от държавното устройство на страната. На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам. Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги „пускат“ на съседите“, нарежда Ирина.

Разказът й е ужасен. За нечуван морален упадък на Норвегия, най-богатата страна на света, с най-задоволеното население. Потърсих и открих още много материали. Тя говореше и за други европейски държави и САЩ – за масово морално деградиране, за кръвосмешения, зоофилия, изнасилвания и др.

Освен нея и други руснаци, пак обикновени хора, се включваха с разкази я за Франция, я за Германия, за да потвърдят думите на Ирина. Те също като нея – обикновени хора, разказваха страшни истории…

Ювенальная юстиция

Натрапчив в общия хор бе терминът „Ювенальная юстиция“, с който се квалифицираха нормите, които узаконяваха извращенията с деца на Запад, тяхното масово отнемане от социалните и даването им на извратеняци.

Тъмното съмнение се промъкна, почти го почувствах. Може би наистина е вярно, че богатият живот на Запада го води към неописуем морален упадък. Бях готов да повярвам. Бога ми бях повярвал. Та за какво й е на тая жена да лъже?! Няма как такива лъжи да бъдат измислени от човек! От едни обикновени хора.

Оригиналът

Намерих информация в този дух дори на български език. Седяха в невзрачни блогове, сайтове, не бяха на страниците на лъскавите медии. Бяха като скрита тайна. Като неприятна истина завряна в ъгъла на общественото внимание, достояние само на онези, които имаме за смахнати.

И тогава попаднах на опровержение. „Ирина Бергсет – безумная лживая дама (нуждается в лечении)„. Един руснак, седнал на фотьойла си в хола, оборваше дума по дума казаното от Ирина. Свидетелстваше от Норвегия.

Българският вариант.

Всъщност сгушената в ъгъла до хладилника дама, е широко известна в Русия. Най-настойчивият й промоутър е самият „Правда“, бившият топ официоз на СССР, днес просто сайт, но все пак с дебели връзки в Кремъл. Омбудсманът на Русия Павел Астахов се беше заел с нейния случай. Россия 24, ТАСС, Риа Новости, разказваха за Ирина и нейната страшна история. Как Норвегия й отнела Миша и го присъдила на бившия й съпруг – педофил. Тя участва в телевизионни програми, шоута и все така говори без да спира, без да се замисли.

Позорът на Путин

Ирина играе основна роля в мащабната пропагандна кампания, която Кремъл води срещу Запада. Основен мотив на кампанията е чудовищният морален упадък на Запада. Неговият пик беше през 2013 г., стотици хиляди, дори милиони материали на руски говорят само това.

На твърденията дори Владимир Путин дава неколкократно рамо. На 19 септември 2013-а от трибуната на международната среща „Клуб Валдай“ президентът заявява:

„Крайностите на политкоректността водят до това, че сериозно се говори за регистрация на партия, поставила си за цел пропагандата на педофилията“.

Путин говори за Холандия. Дори месеци по-рано (9 април 2013 г.) говори за същото пред самия премиер на Холандия Марк Рюте, на брифинг след среща между двамата, подразнен от бележките на Рюте по отношение третирането на хомосексуалистите в Руската Федерация.

Руски журналисти проверят твърденията на Путин и установяват, че те са неверни.

„От къде Путин взе тази нелепост за партията на педофилите“, пита Максим Саморуков от repoublic.ru – „На президента на страната не отива да се позори на международни срещи, разказвайки сериозно измислиците на маргинални блогъри“, продължава той.

Холандската „Партия на любовта, разнообразието и свободата“ (ПЛРС) е основана през 2006 г., има трима членове, опитва се да се регистрира за избори, но успява да събере едва 100 от необходимите 500 подписа. Тя се бори децата от 12-годишна възраст да имат право да правят секс, да гласуват, да играят комар, да избират къде да живеят и др. Един от членовете й е разследван за педофилия и така тя става широко известна като „Педофилската партия“. Иначе партията се бори и за излизане на Холандия от НАТО, за повече екология и др.

През май 2006-а 82% от запитаните холандци настояват правителството да забрани организацията. Това обаче в традиционните западно-европейски цивилизации е работа на съда. А в Холандия съдът решава, че ПЛРС има право на „свобода на словото, свобода на събранията“. Водещата фигура в партията е Мартин Утенбогард, касиер на една друга открита педофилска организация – „Асоциация Мартин“, която от своя страна е забранена през 2013 г. от съда, а обжалването пред Европейския съд по правата на човека потвърждава две години по-късно решението на холандските магистрати.

Всички тези събития се развиват на фона на яростна обществена реакция. Организации завеждат съдебни дела, медиите ги преследват и следят всяка тяхна стъпка. Педофилските активисти са нападани и обиждани на улицата от гневни холандци. Редовно трошат прозорците на домовете им, звънците, пишат обиди по стените.

Свободата на словото е свещен принцип в една законова демокрация. С малки изключения (като например проповядването на нацистката идеология) в Западна Европа, законът не те преследва, а те защитава. Това позволява на такива патологични случаи, като педофилските организации на Холандия (и не само там), да са публични години наред и с големи трудности да бъдат забранявани от съда или разбивани от полицията.

Тънкият момент

И тук е тънкият момент, който използва пропагандата на Москва. Путин и сие хиперболизират едни маргинални организации, които обществото на запад категорично отхвърля и слага етикета на тяхната патология върху цели народи на Западна Европа и Северна Америка. Защото в Русия не е позволено да се пропагандира педофилията. И също така свободата на словото не е свещен принцип, а враг номер едно на властта. Както е при всяка диктатура.

Но какво печели едно общество, ако му е забранено да говори по всички теми, дори за най-отвратителните? Всъщност губи. Губи и сигурност. Защото, ако извратеняците мълчат и се крият, това не означава, че ги няма. А говорейки те се разкриват, позволяват да бъдат идентифицирани, както за обществото, така и за медиите и за правораздавателните органи. А те работят.

Пропагандата на Москва обаче постепенно преля и в България. От маргиналните блогове, материалите, странно, започнаха да се появяват в традиционни медии.

Илюстрация към материала “Чудовищата на мрака” – Pogled.info

Темата например за това как на Запад легализирали кръвосмешението е буквално копирана от руските източници с линковете. Само е преведена и леко допълнена тук-там. По моята преценка само тази тема облъчи стотици хиляди у нас. В същото време, кръвосмешението е легално в Русия. От 1922-а насам не се преследват каквито и да е сексуални контакти вътре в семейството. Само браковете са забранени. Такава е практиката и във Франция, и Испания и др.

Възможно ли е

Затова, когато чух, че през май 2018 г. от bTV правят голям материал за масовото отнемане на деца в Норвегия веднага се досетих, че в най-голямата българска телевизия, някой е бил поразен, като мен, от тъмните пипала на съмнението, но не си е направил труда да проучи. Всъщност оказа се по-лошо.

Бе разказана историята на няколко български семейства с отнети деца в Норвегия и извадени твърдения, според които излиза, че 37% от децата в тази държава са принудително отнемани от държавата. Удивително е, че явно никой от екипа не е спрял за момент, за да помислили: възможно ли е такава огромна част от децата в Норвегия да бъдат отнемани от семействата им.

Наистина Норвегия е страна, в която отношението към децата се следи строго. Намесата на държавата е внушителна. И случаите на отнемане са много. В самата държава има широк дебат по темата. Много често засегнати са емигранти, тъй като не са запознати и не са свикнали с порядките в страната. Например да не удрят и да не тормозят своите деца и др.

Страшно е…

BBC прави няколко репортажа по темата, но журналистите от медията не твърдят, че става дума за масово отнемане на деца. Всъщност статистиката на самата служба „Барневерн“ показва, че 0,01% от децата в Норвегия са принудително отделени от биологичните им родители. Това е 37 пъти по-малко от твърденията на българския репортаж.

Изглежда сякаш „Барневерн“ се занимава само с отнемането на деца. Всъщност службата се грижи за над 1100 детски градини, осигурява обучение и финансова помощ на родители, деца и много други услуги. В репортажите, позицията на социалните или напълно липсва или е твърде оскъдна.

Елементарно

Последният материал на телевизията по темата е на Мартин Карбовски. Маститият „журналист“ сяда в едно заведение с един човек и прави „големия материал“. Без да се обърне към (в случая) холандската закрила на детето, без да потърси информация от роднините на избягалата от бащата майка (по-късно починала), без да потърси решенията на холандския съд, където са изложени основанията за отнемане на детето от бащата Николай. Това е елементарна журналистика.

Но именно на тази оскъдна информация Карбовски опира своите анти-западни проповеди. Цитирам:

“Докато се възхищаваме пред западните демокрации, законност и визионерство, западът не ни смята за хора. В такива уж частни случаи прозира българското и държавното и човешко безсилие пред могъщия Запад пред който нито законите ни, нито човеците ни значат нещо”.

Карбовски буквално слага в устата на бащата твърдението, че в Холандия има целенасочена програма за отнемане на деца от Източноевропейски държави и даването им на холандски гей двойки.

Групата в защита на Карбовски.

Това не е журналистика, а лъжлива и манипулативна пропаганда, московска. Карбовски се явява като един от лидерите на тази кампания, освен от екрана на телевизията – и от страниците на Lentata.com и от своя фейсбук профил.

В кампанията, която цели да представи Запада като море от извращения, се включват не само множество медии, но и български политици. Така например миналата година Красимир Каракачанов изведнъж изригна срещу „скандалните опити за легализиране на педофилията от ООН“.

Щеше да е смешно

Щеше да е смешно, ако същият не беше военен министър, вицепремиер, лидер на една от големите политически партии. Мигновено в негова защита се обявява друг агент на ДС – Александър Урумов, който се изявява като евангелски пастор, кандидат за евродепутат и борец срещу Стратегията за детето 2019-2030 и не на последно място – шеф на кабинета на военния министър. Изява Урумов намери в „Гласове“ на Явор Дачков.

Всъщност ООН никога не е имала намерение да легализира педофилията и това отклонение винаги е стояло и стои като патология в нейните документи. Твърдението е публикувано и на страниците на Bultimes, сайт който се прочу през 2016 г. с измислицата, че сме поканили турския президент Реджеп Ердоган на Шипка за 3 март, но не и Путин. Лъжата беше мигновено разпространена в България, Русия и дори предизвика мини дипломатически скандал.

Изборите минаха

Тази мощна кампания обаче даде резултат и то точно преди изборите. Истерията намери основи във факта, че Норвегия финансира Стратегията за детето. Хиляди родители се изплашиха, че с тази стратегия у нас ще бъдат приложени практиките за Норвегия, които са чували и срещали вече масово – отнемане на деца. Все пак bTV го каза! Колажът с данните на телевизията доби огромна популярност и във фейсбук.

Успоредно с това в групата в социалната мрежа, в която се организираха протестите в срещу стратегията масово се разпространяват лъжите за повсеместната педофилия, кръвосмешение, извратеност на Запада, които съм посочил по горе. Стотици хиляди българи са видели манипулациите, фалшивите колажи, подвеждащи снимки, разпространявани често от тролове, подклаждащи към гняв, омраза и очевидното политическо решение в предстоящите европейски избори.

„Отговорни“ български политици, с русофилски наклонности изпъкват, за кой ли път, като борците срещу западните „либерасти“ и техните „соросоидни“ разклонения у нас, като спасителите от „содомитското“ иго на Запада, като основните защитници от коварната Стратегия, която мнозина въвлечени родители подозират, че цели да вземе българските деца и да ги даде на гейове и педофили от Запада.

Изборите минаха и според мен кампанията на оклеветяване имаше успех, макар май и не такъв, какъвто им се искаше на кураторите.

Тежкият въпрос

Остава тежкият въпрос за състоянието на българските медии, разпространяващи фалшиви новини и руска пропаганда, подклаждащи омраза и откровени антизападни настроения в полза на определени политически партии и чужди сили. 111-то място на България по свобода на словото, на дъното в Европа, има пряко отношение към този проблем.

Колко ли щеше да бъде трудно да се провери в Европейското бюро за борба с дезинформацията, руската дезинформация, за да се открият всички теми, по които пропагандата на Москва е всепоглъщащо активна у нас? Включително по темата за извратения Запад.

Тази пропаганда е коварна. Може да прилъже всеки, който види обикновената Ирина Бергсет в нейната тясна кухничка, една обикновена жена, която… защо да лъже?! Всъщност маргинализирани са нейните изобличители. Онези честни руснаци, които нерядко във вреда на себе си, дори с опасност за живота си (над 100 журналисти убити за последните 19 години) се борят с умопомрачителните лъжи масово разпространявани от Москва, които държат в заблуждение милиони руснаци и… вече много българи.

Историята на Ирина, разбира се, стигна и в България. Присъства и в Групата срещу Стратегията. В самата Русия обаче, въпреки високата й трибуна, хиляди руснаци осъзнаха, че ги лъжат най-безцеремонно. Ключов се оказа клип на Бергсет от протест пред посолството на Норвегия в който тя заявява

„Обличат сина ми в костюм на Путин и се нареждат да го изнасилват“.

Тогава мнозина разбраха, че обикновената домакиня със страшните истории е просто една лъжкиня, промотирана от Кремъл.

*Иван Панчев е дългогодишен журналист, но се определя като “нов журналист”. Казва, че е направил Dynamictv, “потресен от размера на заблудите”.

 

Posted in European Union, politics, история, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Фалшивите български коментари за Папа Франциск – и отпорът срещу тях във Фейсбук

Статус на Борислав Цеков. Източник: компютърен екран

Визитата на Папа Франциск в България, за която писах и аз, бе посрещната “на нож” не само от Българската православна църква и бившите агенти на ДС, които я управляват. Срещу нея се обявиха и други хора, кой свързан с бившите, кой – с настоящите спецслужби. Но срещу това знаково и положително за страната посещение се надигнаха и “истинските”, “православни” “патриоти”. Попаднах на коментар и на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков. Във Фейсбук той е публикувал статус, в който пише, наред със снимката на Папа Франциск (публикувана вляво):

“Преди няколко седмици, в навечерието на посещението си в София, папа Франциск беше на визита в Южен Судан. Там, в присъщия си маниер, целуна краката на местните първенци. У нас не целуна ничии крака. Може би, защото става дума за някакви си българи, при това бели и европеидни, и даже – о, ужас! – масово не са си сменили пола. Изостанали балкански субекти. Виж, Судан заслужава цялото уважение на римския прелат.”

Не бях видял този статус на г-н Цеков (когото на практика не познавам; виждал съм го един-два пъти само), защото не следя какво пише в социалната мрежа, но го публикуваха под мой коментар във Фейсбук, в който пуснах статия от македонска медия за визитата на Папата в България и реакцията на БПЦ, но и на Македонската православна църква към него.

Още като видях препратката към статуса на г-н Цеков на стената ми, коментирах:
“Простащината и некомпетентността на този текст бият на очи като въшка на чело. Не знам защо го пускате, освен да допълня статията си за българските политици… [ ] Борислав Цеков много се е втренчил в действията на Папата, но кой знае защо не казва нищо за БПЦ-поповете: мият ли крака, целуват ли ги, снимат ли се с хората, обнадеждават ли ги или напротив – насъскват ги срещу ближния, плашат ги с със Сатаната и Ада, назидават ги, че умират, защото ходят на концерти на Мадона и т.н., и др.п .
Сигурно е случайно, че се е хванал за тази снимка, но никак не е случайно, че я тълкува тъкмо по този начин. Който, впрочем, говори много повече за самия Борислав Цеков, отколкото за Папата. (Това, че се обръща към него свойски и с малко “п” е подробност.)”

След това си направих труда да потърся в Интернет за какво става дума на тази снимка и установих, че случката няма нищо общо с интерпретацията на г-н Цеков (нещо очаквано, разбира се!):
Папата не е бил в Южен Судан, а е извършил един жест, който е крайно неприсъщ за неговия сан – целунал е краката на южносуданския президент Салва Киир и неговия бивш вице-президент Риек Машар, враждата между които е в основата на гражданската война в Южен Судан – конфликт, който трае вече години – от декември 2013 г. и в който са загинали около 380,000 човека!

Следователно текстът на г-н Цеков съдържа най-малко следните елементи:
– една лъжа (Папата не е бил в Южен Судан, срещата е във Ватикана);
– още една лъжа (Целуването на крака не е “присъщ маниер” за Папата);
– подвеждаща информация (Целува краката не просто на “местните първенци”);
– заблуждаваща информация (свързва желанието на Папата за мир в гражданска война, довела до 380,000 загинали с цвета на кожата на българите и др.п.);
– невежество (нарича главата на църквата “прелат” – термин, който се отнася до кардиналите, архиепископите, епископите и др. лица, заемащи високи длъжности в Римокатолическата църква).

Всеки би могъл да установи тези факти, както всеки може да се поинтересува какви още ги говори г-н Цеков по темата за посещението на Папата. Ето снимка от компютърния екран, която също говори много за господина:

Статус на Борислав Цеков. Снимка: компютърен екран

Г-н Цеков не прави разлика между публична молитва и литургия, но това е по-малкият проблем. По-големият е, че той – уж защитникът на “истинските”, “източноправославните” християнски ценности, използва език, какъвто не се използва от смирените вярващи. Г-н Цеков влиза в ролята на съдник, който не само определя кой какъв е, но и разсъждава от висотата на човек, който явно “стъпва в православен храм не само по Великден и Рождество”. Интересно би било да се разбере в кой именно храм влиза г-н Цеков и какви проповеди чува, за да си създаде такова гневно мнение към ближните. И как този негов гняв, невъзпитан и грубиянски език, се отнасят към източноправославната вяра, която по принцип не е агресивна.

По-нататък г-н Цеков пуска на стената си препратка към изказването на пловдивския митрополит Николай по адрес на Папата, като изрично – и безкритично – цитира думите му: “Посещението на римския папа е политически акт, целта е да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихриста, папата да го посрещне.” В коментар на стената си, под друга препратка към думите на дядо Николай, когато някой отбелязва, че самият Николай носи скъпи часовници, Борислав Цеков пише: “Ами защо да няма да “Ролекс”? Да ходи като клошар и да носи “Польот” ли? Да не би да е ощетил държавата или миряните?! Подарен му е! Откога е забранено да се дарява на архиереи?! И откъде накъде някой ще му държи сметка какъв часовник носи? Аман от завист и сиромахомилство.

Ето някои коментари от Фейсбук, които ще Ви дадат идея за реакцията на подобни приказки:

Пламен Минчев Хората харесват папата не защото е ляв, а защото се държи естествено и човешки, защото не ламти за ролекси и луксозни лимузини, не се къпе в разкош, не мисли само за църковни имоти, защото не е долно комуняшко ченге и слуга на Кремъл! Поради същите причини той не е приятен на червените запъртъци, чиито кумири са доносниците на ДС и сътрудниците на КГБ начело с Гундяев, Червени запъртъци, които осмърдяват тези дни форуми и социални мрежи. Вонята на червена мърша е нетърпима, така че е крайно време тези нечистоплътни същества, да се прибират в клоаките, от които са изпълзели!

Vesselina Sedlarska Изборът никога не е бил по-лесен и по-ясен – митрополит Николай или папа Франциск. Не религиозния, за човешкия избор става дума. Има такива дни, в които някаква завеса се разкъсва и всичко се вижда оголено до нерв. Така чувствам днешния ден. (Веселина Седларска написа и статията “Човекът е мярката“)

Maria Kassimova-Moisset Не съм изненадана, че БПЦ не участва в общата молитва. Тя е органична в това си нежелание – нея не я интересува има ли мир, няма ли, папа ли е дошъл някакъв, не е ли, от другите религиозни общности присъединили ли са се до един, не са ли… Нея я интересува да е колкото е възможно по-далеч от хората, по-далеч от 21 век, по-далеч от политическата ситуация в света. Нейните параметри се измерват не в духовни постижения и нравствени категории, а в ролекси, скъпи коли и кьор софри. Тя рипа за аборт, защото вярва, че може да контролира една глава, особено пък, когато е женска. И когато става дума за народ, за общност, за човечество, интересът й рязко изчезва. БПЦ е заета да заклеймява, но не и да гради. Да забранява, но не и да разбира. Онези, които трябва да проповядват любов, отдавна проповядват омраза. Друго не могат. (Още по темата от нея – тук.)

Nedret Recep Най-нахалното от всички нахалства е да вземаш пари за кръщене. Едни хора съвсем по своя воля си довеждат детето в църква при отец да приеме още един член на общността и той иска пари за това. Всяка друга религия би се радвала на всеки нов доброволно регистриран. Папата дали взе пари, олио и и кърпи за първото причастие на 200 деца в Раковски? В другите религии има мисионери, които убеждават хората в принципите и разказват за религията, да ги привлекат, а тези вземат пари. (За протокола: агностик съм).

Албена Домузова И на мен ми се въртят такива мисли от снощи…Ами, за мен е недостойно и грозно. Това беше молитва за мир. На сцената до папата бяха ръководители на мюсюлманското вероизповедание, на арменската църква, на евангелската-протестантска общност, на евреи, католици. Господата от Светия Синод не можаха да надскочат егото си, своето ” величие” и високомерие.Не може това да е Богоугодно. Не може. Но посланието е изпратено и без тях.

Елена Георгиева Някъде из фейса нарекоха един отец Ролексий. май няма какво повече да се добави…

Dafina Rashkova Не приемам изказването на митрополит Николай. Капсулирани в нашето вероизповедание, но разделени помежду си, никак не сме на нивото на другите духовни лица, които бяха заедно под дъжда, в името на човеците. Нашият духовен клир отново се разграничи от миряните си, от една страна, а от друга, противопостави друга част на разумността и човешкото единство.

Адв. Красимир Недев Нямам право да съдя. Но никой не може да ми забрани да се срамувам. А човек се срамува от неща, с които свързва живота си…

Magdalena Eskenazi Почуствах някакъв срам от реакцията на Българския синод! Може би защото през целия си живот съм търсила приликите, които ни събират нас, хората и избягвам разликите за да не ги задълбочавам. Но кандидатът за патриарх с ролекса е на път да убие православието. И всички онези млади отци, които се появяват в публичното пространство само когато искат да анатемосат някого, да заклеймят абортите или да обявят баба Ванга близка до дявола и порицаят отец Иван… А върхът бе днешният призив да не се посещава еретичната молитва… В православието ме въведоха моите баби и си оставам такава въпреки поведението на днешните отци, защото се оказаха по-обременени с човешките слабости повече от светските хора. Така виждам аз днешния ден!

Петранка Евтимова В началото бях възмутена от отказа на Синода БПЦ да участва в общата молитва на вероизповеданията за мир на Земята. Сега, когато всичко приключи, чувствам спокойствие, смирение и дълбоко облекчение, че ДС/КГБ -ченгета в раса не опошлиха и не оскверниха с присъствието си искрената молитва на искрено вярващи в Бог хора.

Antoaneta Puncheva Добре е, че някои от българските свещеници изобщо не пречат на вярващите… Те просто не ги свързват с вярата си.

А Михаил Иванов сподели един спомен:
Ще си позволя да разкажа един спомен. През януари 1992 г. при мене като президентски съветник по религиозните въпроси дойде бившият депутат от социалдемократите във Великото народно събрание Богдан Атанасов. Предложи ми – дай да инициираме молебен на всички религии за децата в Босна – там се вихреше жестока война. Междувременно, доколкото си спомням, такъв молебен вече се беше състоял с участието на католици и мюсюлмани в самата Босна. Веднага се съгласих. Всички приеха без никакви убеждавания – и католици, и мюсюлмани, и протестанти, и евреи. Остана само БПЦ. Отидохме с Богдан в Софийската митрополия, където беше тогава Синода, защото алтернативните бяха окупирали синодалната палата. Бяхме си уговорили среща с главния секретар епископ Неофит (днес патриарх Неофит).Той ни посрещна, както обикновено, с лъчезарен поглед: “О, колко хубаво, че сте дошли. Днес дядо Максим има имен ден. Искате ли да го посетите?” (Беше 21 януари) Качихме се с дядо Неофит един етаж по-нагоре. Патриахът ни посрещна в една малка зала. Поднесоха ни страхотна троянска сливова в малки кристални чаши. Седнахме с Богдан от двете му страни, Неофит срещу нас и, след като го поздравихме с именния ден, аз започнах: “Така и така, дядо Максим, за децата в Босна. Всички да се помолим.” “То добре – ми отговаря той – ама ние не можем заедно да служим с другите.” “Не, дядо Максим, няма да служите заедно -. мюсюлманите в петък в джамията, евреите в събота в синагогата, а православните, католиците и протестантите всеки при себе си в неделя.” “То добре – каза патриархът накрая – ама какво ще каже Синода. Ние в други ден ще се събираме. Ще го помислим. Вие се обадете да кажем какво се е решило.” След два дни се обадих на Неофит по телефона. Хъката, мъката, няма да стане.

И добре, че днес Русенският митрополит Наум публикува един свой текст във Фейсбук, та да изчисти малко образа на българския висш духовник:

С КАКВО НИ ЗАСТРАШИ ПАПА ФРАНЦИСК?

Посещението на Негово Светейшество папа Франциск в България стана повод за всевъзможни полемики, но отприщи и безброй хули и обвинения, както към него, така и към Българската православна църква.
И защо е всичко това?
Ние, членовете на Св. Синод, го посрещнахме като наш брат в Господа, поздравихме се с Христос Воскресе и му пожелахме приятен престой в нашата страна. 
Знаем, че неговото посещение в родината ни, в никакъв случай нямаше за цел да направи българите католици, както не бе необходимо и някои сънародници, определящи се за „строго ортодоксални”, да стоварват въху плещите на Римския епископ всякакви обвинения за „световна конспирация” и „виртуална демонизация”.
Решението на Св. Синод да го посрещне „протоколно” беше взето с мнозинство, въпреки различните мнения на един или друг митрополит, така че всички бяхме длъжни да се съобразим с това, независимо от своите лични разбирания.
Добре е всички да осъзнаем, че е нужно да бъдем по-добри един към друг, да обичаме ближните си и да се радваме на добронамереността към нас, което всъщност беше и посланието на Франциск. Защото Бог е любов!
Нека най-после черногледието, омразата и завистта, присъщи за мнозина хора, бъдат оставени настрана.
В Родината ни папа Франциск се помоли за мир и разбирателство между човеците, за това се молим и всички ние по време на св. литургия. А онези които сеят ветрове, ще пожънат бури, както е казано премъдро!
И още: от България папа Франциск отива в Северна Македония, но замислихме ли се трезво върху думите които той каза за делото на св. братя Кирил и Методий и отъждествяването им с българщината? За значението на многовековната българска култура и история? Изглежда Римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си, заради болни амбиции и бъдещи „позиции”!
Пожелаваме на папа Франциск да е жив и здрав, защото е добър човек, а на българите да са по-добри и разумни, защото от това имат нужда.
Христос воскресе!

 

✍️Въпреки дъжда. Мога да кажа “We are the world”.
В молитвата за мир. За хората с добра воля.
От дясно на папата беше Епископ Татев Агопян – Официален наместник на Негово светейшество Карекин II на Арменската апостолическа православна църква в България и в Румъния. Той се помоли за мир на арменски с молитвата характерна за православната църква.
Папата е направил накрая обиколка на синагогата, арменската апостолическа православна църква, католическата енория и джамията. В рамките на 1 км. Оставам на вас да разчетете този знак.
Да, заваля и дъжд. На някой от висините му стана вероятно тъжно за нещо.
Или пък Всички бяхме докоснати с благослов и поръсени за здраве и успех с висше, с чистотата на дъжда.
Или пък „за щастието и светлината не съществуват преки пътеки.” Дайте вашия принос, малко се напрегнете.
На една от снимките показвам и един небесен посрещач в черно на папата, на жълтите павета. Показа ни, че прегражденията си ги правим ние хората.
Във всички ни има “проблясъка на светлината”.
Да общуваме чрез този общ проблясък във всички нас.
А не чрез мрака в нас.
“Нека да се срещаме в това, което ни обединява и да се уважаваме в това което се различаваме.” Каза папа Франциск.
Човек харесва един човек, когато с него се държат мило, съпричастно, земно, близко. Когато му говорят разбираемо. Когато уважават различията му и когато го гледат в очите и му се усмихват, когато влизат в храмовете му с уважение и призовават за мостове, а не за стени. Защото, който гради стени умира в затвор.
Ние всички можем да направим деня си по-светъл!
И няма дъжд навън, има дъжд вътре в нас.
Интересен исторически ден. Животът е най-добрият режисьор. До обяд гледахме парад на оръжия за смърт, а следобед всемирно ни призоваха да се превърнем в инструмент на мира. “Господи, направи от мен инструмент на твоя мир.” Все едно до обяд някой ни казваше – мирът е липсата на война, а следобед – мирът не е липсата на война, а позитивно благо, което се крепи на справедливостта, солидарността и християнската добродетел любовта.
В целия свят днес отекна Pacem in Terris. Мир на Земята.

 

Машината за фалшиви новини не спря по време на цялото посещение на Папата (макар че започна преди това, а и кой знае дали и кога ще свърши…), но също така се видя, че има достатъчно (и сред тях – и доста известни!) хора, които не се поколебаха да напишат истината и да се изправят срещу догматичните старци от Светия Синод, както и срещу техните последователи от политическата сцена.

Независимо от реакциите на черногледците (по дядо Наум), видя се, че българският народ не обръща внимание на опитите за очерняне на Папата, а напротив – търси в него образа на духовния водач такъв, какъвто трябва да бъде, а не такъв, какъвто се крие зад затъмнените стъкла на черните лимузини, в които се развозват митрополитите български. Народът не се хваща на евтините и човеконенавистните призиви на отделни хейтъри, защото разбира, че Папа Франциск е тъкмо онова, което някои от висшите духовници в източното православие не са: той е скромен, общува си с хората, показва истинска загриженост за онеправданите, не парадира със сана си и, може би най-важното: не насажда омраза и не обяснява на вярващите, че живеят неправилно.

И накрая:
Ако някой се чуди защо толкова много хора реагираме на една всъщност нормална визита, която не би трябвало да е повод на толкова много коментари, то една от причините е тъкмо заради реакцията на най-реакционните части на обществото ни, която се опитва да насажда религиозна и верска омраза сред българите.
Не може и не бива да живеем по този начин — непрекъснато да натякваме колко сме (сегашно време) толерантни, защото сме (минало време) били спасили “нашите евреи”, но едновременно с това да демонстрираме липса на разбиране, на толерантност, на приемане на различното за нормално (Господ е създал всички свои деца, а не само някои!).
Не можем да виждаме как се правят опити обществото ни да бъде вкарвано със сила и пропаганда в догмите на Средновековието.
Днес е XXI, а не ХI в. Годината е 2019-а, а не 1054-а.
Това, че нещо е било нормално тогава, не го прави нормално сега.
Днешната БПЦ трябва да се стреми да бъде последовател на доброто от миналото, а не на злото. Да обединява, а не да разделя. Да насърчава положителните дела и думи, а не да дава път на негативните… Да закриля слабите и да се грижи да няма бедни – включително и духом.
Дали това ще стане, зависи от всеки един от нас.

Снимки от визитата (източници: български телевизии):

 

Posted in politics, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Агенти на ДС срещу Папа Франциск

Кратък коментар във връзка с визитата на Папа Франциск в България (5 – 6 май 2019 г.), породен от странните атаки срещу неговата личност. 

Папа Франциск и президента Румен Радев. Снимка: КлубZ

Коментарите на бившите агенти на ДС и руските петоколонници срещу Папа Франциск са обясними – та той представлява всичко онова, което те не са, никога не са били, а и едва ли някога ще бъдат: обичан, добросърдечен, възпитан, смирен, каещ се и – не на последно място – истински вярващ. Защото – няма как да не го отбележим – колкото и да се стараят нашите висши духовници, те не могат да изтрият съмненията кое е по-истинското у тях: вярата или службата им като агенти на Държавна сигурност (11 от 15 члена на Св. Синод са с доказана принадлежност към ДС). Това, уважаеми хора, не е обида към БПЦ, а факт. Всеки, който се засяга от този факт или го интерпретира като нападка срещу Църквата, трябва да се замисли дали всъщност принадлежността към ДС не е истинската атака срещу БПЦ.

Това, което не е лесно да се обясни, е неразбирането на словото на Папа Франциск и особено частта му за емигрантите и демографската криза. Той не призовава България да отвори границите си за мигранти. Човек трябва да е много предубеден, за да изтълкува по този начин следните негови думи: “България трябва да се справя и с явлението на онези, които искат да влезнат в страната, за да избягат от войни и конфликти, или от бедност, и се стремят да стигнат по всякакъв начин до по-богатите региони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществувание или просто сигурен подслон.”

Всеки може да си направи сам изводите за визитата на Папата, но не може да не ви е направило впечатление, че за разлика от посещението на Папа Йоан Павел II преди 17 години, сега критиките са значително по-големи. Дали е защото тогава всички очакваха Папата да оневини България за опита за убийството му (между другото подобно очакване говори много за манталитета на хората), дали заради нещо друго – не се наемам да тълкувам, но го отбелязвам като факт.

И друг един факт – за разлика от руския патриарх, комуто целуваха ръка наред, главата на Римокатолическата църква се държеше доста скромно. И нито нахока президента, нито му се накара пред камерите така, както това стори патриарх Кирил. А пък са уж равни по църковен сан.

Но, както споделих по-горе – човекът е добросърдечен, възпитан и с добри обноски. Държи се човечно, нормално, не забравя, че е гост.

Папата ще си замине днес, а ние ще останем – и ще можем да покажем дали сме научили нещо от визитата и думите му или не. Съдейки по реакциите на някои отговорни лица, по-скоро не само нищо ново не са научили, но и нищо старо не са забравили.

Ето защо – ако човек види какви ги е дрънкал* пловдивският митрополит (който – забележете! – не е бивш агент на ДС!), ще се хване за главата.

Убедете се сами:
„Главата на пловдивската епархия разкритикува остро посещението и го обяви за политически акт, който Българската православна църква няма как да подкрепи по религиозна линия.“

И:

„Този акт бе подготвен твърде отдалеч. Започна с медийна кампания срещу Българската православна църква. Тук не става дума за моя часовник**. Става дума за всичко, което Светият Синод реши и не реши. Тази кампания бе подготвена, за да дойде папата и да бъде обявен за свети отец, живеещ в нищета и бедност.“

Но това не е всичко. Ето ви нещо за десерт:

„Замисълът на всичко това е да се обединят всички религии около папата, та като дойде Антихриста папата да го посрещне, а чрез него и всички, които са с него.“

Подобни приказки може да са дело на неграмотен човек или на някакъв религиозен фундаменталист; с подобни думи отците не се стремят да приобщат хората към вярата, към БПЦ или дори към Европейския съюз. С подобни приказки посоката на приобщаването е само една – на изток, към Евразийския съюз.
Но, разбира се, какво да очакваме от поп, който преди години обяви удавянето на нашите сънародници в Охридското езеро за наказание, изпратено ни от Бога заради… (не е майтап!) концерта на певицата Мадона в София!?

Някъде срещнах мнение, че дядо Николай бил завиждал. Той звучи по-скоро така, сякаш мрази всеки, който не е източноправославен християнин. Надявам се да греша, но знае ли човек какво му е в главата на дядото? Да не забравяме, че той е човекът, който навремето разпореди да бият камбаните в Пловдив, за да отбележат сватбата на… Николай Бареков, нали?

_______
* – Без извинение, защото казаното от него не е просто изказване. Цитатите са по сайта “Под тепето”.
** – Засяга се отецът, на часовник се засяга. А за това, че носи на ръката си часовник за десетки хиляди лева – за това не се засяга.

Снимка: КлубZ

Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

БНС кани националисти от цяла Европа на кафяво сборище в София (на рождения ден на Хитлер)

Организаторите на неонацисткия луковмарш събират крайнодесни елементи в София на 20-и април – рождения ден на любимия на българските неонацисти “вожд” Адолф Хитлер. 

Информация за срещата в София на 20-и април т.г.

Тази среща не е обявена публично от българските националисти, но за нея са разбрали от “Антифа – България” посредством информация, която е публикувана на сайта на френските съмишленици на БНС (снимката вляво).

Датата за подобно общоевропейско фашистко сборище съвпада с рождения ден на Хитлер.

На следващия ден от БНС организират и публична конференция, на която ще пропагандират “идеите” си, както и тези на европейските им съмишленици. Сред организациите, които ще бъдат представени, са някои от най-крайните неонацистки групи от Германия, Франция, Полша, Унгария и Чехия, а е възможно да се включат и представители на крайно десни, националистични и неонацистки групировки от други страни. Да не забравяме, че през февруари подобни типове дойдоха и безпрепятствено маршируваха из улиците на София в рамките на т.нар. луков марш  – неонацистка манифестация по тъмните часове на денонощието и с факли (типични за нацизма похвати), прикрита като “отдаване почти на героя от Първата световна война ген. Луков”.

Списъкът с националистическите организации, които ще участват в публичната конференция, е публикуван на сайта на БНС. Сред тях са (с обяснения и снимки от “Антифа”):

Германците Die Rechte („Десните”) – отцепили се от по-старата неонацистка партия NPD. Това са същите хора, които отправиха препратки към нацизма на Die Rechte в тяхното видеообръщение за Луковмарш. Във видеото, кадри от което са публикувани по-долу, техен член разпалено обяснява как „Идеологията, срещу която се води война, не загина на 8 май 1945 година. Тезите на националното и социалното продължават да живеят в сърцата на европейските националисти.”

Снимка от видео. Източник: Антифа-БГ

Снимка от видео. Източник: Антифа-БГ

8 май е датата, на която хитлеристка Германия подписва безусловната си капитулация.

Друг член на Die Rechte се изказва на фона на красноречиви графити „NAZI” („наци”, съкратено от нацист). Вляво на стената е знамето на Германската империя (използвано и от Нацистката партия), което участници в т.нар. луковмарш – спокойни и пред очите на полицията – разнасят по улиците на София.

Снимка от видео. Източник: Антифа-БГ

Страницата на гостите от Франция Les Nationalistes използва широкоразпространения – и на места забранен! – неонацистки символ келтски кръст (винаги пикселизиран, за да бъде прикрит), а сайтът Jeune Nation, който обявява събитието в България, открито пропагандира фашизъм*. Основателите на Jeune Nation са известните с крайнодесните си убеждения Александър Габриак (Alexandre Gabriac)и Иван Бенедети (Yvan Benedetti), чиито снимки от периода им на участие във вече забранените неонацистки организации Oeuvre Francaise и Jeunesse Nationliste, с вдигнати десни ръце за нацистки поздрав, изобилстват навсякъде в интернет.*

За разлика от французите, унгарците от Légió Hungária („Легион – Унгария”) открито използват келтски кръст на логото си, особено докато честват хитлеровите Waffen-SS в Будапеща.

Полските Szturmowcy („Щурмоваци”) са участници в най-екстремисткото крайнодясно крило на т.нар. “Марш на независимостта” във Варшава и агресивното прекъсване на студентски ЛГБТ+ прожекции.*

Чехите от Národní a sociální fronta („Народен и социален фронт“) демонстрират кой е големият им проблем – антифашистите.*

Според сайта на БНС, на срещата на 21-ви април “всяка от организациите ще направи презентация на своите идеи, както и на дейността, която развива. Ще говорим за общи инициативи, които сме провеждали и ще разкрием интересни подробности за бъдещите планове, които имаме. Всяка от организациите ще има и информационен щанд, на който ще бъдат представени различни материали. Ще има възможност и за въпроси към нашите гости. Който желае да се запознае с нашата обща борба е добре дошъл!”

 

В продължение на два дни, в центъра на София, ще се провеждат националистически и неонацистки сборища и ще се популяризират античовешки и антиевропейски идеи.

На ход са държавата и обществеността – дали ще направят нещо или ще се преструват, че нищо не е станало?

 

Допълнение:
След публикациите по темата, от сайта на БНС изчезнаха името и адреса на пространството, което беше посочено за домакин на събитието – projectlab.bg. От projectlab.bg се свързаха с медиите, които хвърлиха светлина върху неонацистката среща и изрично декларираха, че не са знаели, че това събитие ще се случи при тях. Те публикуваха и специално съобщение в официалната си Фейсбук-страница.
Ето кеширана версия на сайта, показваща името и адреса на зала “Европа”, стопанисвана от projectlab.bg, където беше анонсирано, че ще се състои срещата. Нарочно не бях написал по-горе мястото, за да не им правя ненужна реклама. Междувременно пуснах тази статия и във Фейсбук, защото блогът ми внезапно се оказа “много посещаван” 😉

________

Снимки, цитирани в статията:

Александър Габриак (Alexandre Gabriac)и Иван Бенедети (Yvan Benedetti). Източник: Антифа-БГ.

Магазин на чешки с нецензурен коментар по адрес на Антифа. Източник: Антифа-БГ

От сайта на “Щурмоваци”. Източник: Антифа-БГ

От сайта на “Щурмоваци”. Източник: Антифа-БГ

От сайта на Jeune Nation. Източник: Антифа-БГ

Символът – пискализиран, за да не бъде филтриран. Източник: Антифа- БГ

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

80 години от рождението на писателя Миле Марковски (14.04.1939 – 12.04.1975)

Днес баща ни, Миле Марковски, навършва 80 години.
Някой ще каже: “Ама как така ‘навършва’, той не е ли загинал в катастрофа на 12-и април 1975 г.?
Този някой ще е хем прав, хем крив.
Прав е, че е загинал на тази дата. И е крив, защото баща ни е жив – в спомените на семейството и приятелите си, в паметта на хората, които го познаваха, както и чрез книгите си, които днес могат да бъдат намерени за свободно сваляне в Интернет – в дигиталната библиотека на Гугъл или в Chitanka.info – книгата “Приказки“(1).
Крив е, защото за баща ми си мислим през неговите думи, останали по белите листове. Например:

Смея се по цял ден;
и когато ми се смее, и когато не ми се смее.
Смея се:
сутрин, обед, следобед, вечер.
Смея се и когато спя.
Но не плача, когато се смея. Има люде, които се смеят и плачат.
Ето така – плачат.
Аз всъщност се смея, за да не плача.

Мислехме да напишем още много за него, но решихме, че няма да сме много обективни, затова е по-добре да дадем думата на журналиста Борис Данков – един от много хора, на които баща ни бе успял да помогне в кратките седем години, в които живя в България, преди да ни напусне – два дни, преди да навърши 36 години. През 2015 г. той публикува във в. “Дума” статията “Талант, покосен жестоко от съдбата”(2), която препечатваме тук.

Игор и Вени Марковски – синове на писателя Миле Марковски

***

 

Миле Марковски. Източник: Уикимедия

Точно когато седях умислен и сам в някогашния габровски ресторант “Могильов”, пред мен застана непознат човек, облечен в елегантно яке с бяла риза и вратовръзка, който изрече като в картечен откос:
– Ти защо си сам?…
– Ами защото всеки човек е сам – отвърнах, без да подозирам, че моят отговор ще провокира с непознатия дълъг “философски” разговор на тема самота и началото на едно познанство, оставило в мене скъп спомен за безкористна човешка доброта и отзивчивост.
Запознах се с Миле Марковски в Габрово някъде около 1972 година. Тогава като заместник главен редактор на в. “Септемврийче” той беше дошъл по абонаментната кампания на вестника, а моя милост по онова време бях журналист в културния отдел на габровския вестник “Балканско знаме”. Две години по-късно се срещнах с него отново – този път в коридорите на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев” – вече като безработен провинциалист, дошъл да “превзема” София. Мислех си, че той отдавна е забравил нашата мимолетна среща в “Могильов”. Опроверга ме с проявения интерес към моята личност и сполетелите ме проблеми, като обеща на всяка цена да ми помогне “с каквото може”, за да започна работа във вестник “Народна младеж”…
И го направи, без какъвто и да е намек, с който да ми подскаже, че съм му задължен с нещо. Зарекохме се взаимно, че някога ще седнем отново “на маса”, за да полеем “хубавата работа”, като се заканихме да продължим нашия “философски” разговор. Но стана така, че мене ме повлече новата работа, а Миле все по-рядко се появяваше в коридорите на комбината. Докато на 12 април 1975 година не дойде злокобната вест за автомобилната катастрофа на кръстовището в “Ситняково”, при която той загина трагично.
Трудно е да се повярва, че оттогава са изминали 40 години. Но очевидно времето не прощава нищо. Дори и това, че сме се разминали с някого така нелепо. Толкова години по-късно ми се ще да помена Миле Марковски с добра дума, да припомня неговото име на талантлив писател и разказвач, завещал ни необикновено оригинално и интересно литературно творчество, което поради новата политическа конюнктура съвсем несправедливо като че ли е оставено в забвение.

* * *

Като син на поета Венко Марковски той преживява нелеката участ на своя баща, преминал през злокобния титовистки лагер “Голи Оток” и издевателствата на македонизма, за да се върне през 1965 г. в татковината България. През 1968 г. Миле Марковски също се изселва в София заедно със семейството си. Оттогава е зам. главен редактор на в. “Септемврийче”. През следващите години една след друга излизат неговите книги: “В неделя след обед” (1969), “Въздух с пенсия” (1969), детският роман “Пясъчко” (1974), поемата-притча “Непресъхнали кандила” (1974). Посмъртно са издадени книгите му “Приказки” (1976) и “Твърдоглаво време” (1985 и 1999).
През 1975 г., малко преди смъртта си, за романа “Пясъчко” е удостоен с годишната награда на Съюза на българските писатели, както и с награда за цялостното си литературно творчество.

Детски писател, но не само

В “Речник на българската литература” (т. 3) за Миле Марковски съвсем лаконично е отбелязано, че “с най-големи достойнства са творбите му за деца”. Тази оценка се повтаря и в “Речник на новата българска литература” (1994), където той е представен преди всичко като “детски писател”, чиято проза се характеризира с “ирония и моралистичен (!) патос”; отрича “консуматорството и бездушието на съвременния човек, откъснал се от корените си”. В нея бил изразен “стремежът на автора към разкриване на доброто у човека”. В творбите му се преплитали “лиризъм, драматизъм и дълбоко психологически подтекст”. Авторът непрекъснато изненадвал “с богатата си поетична инвенция и неочаквана метафоричност, сполучливо пречупени през детския свят”. Накрая – той разказвал “сладкодумно емоционално със съпричастност и лирична мекота, като ненатрапчиво провокирал съзнанието и обогатявал мисленето на малкия читател”.
Не може да се отрече “интуитивната дарба” на М. Марковски “да усеща детската душа”, да “общува” с децата чрез своите наистина неподражаеми приказни сюжети и персонажи; да “одухотворява” вещите, като създава свой фантастичен свят…
Но Миле Марковски е не по-малко талантлив автор на “книги за възрастни”, на оригинална и интересна белетристика. Независимо от скромното по обем творчество, което ни е оставил поради ранната си и нелепа смърт.

Майстор на притчата

В посмъртно издадената през 1999 г. книга на Миле Марковски “Твърдоглаво време” от издателство “Хайни” са събрани няколко от неговите емблематични литературни притчи, които дават представа за дарбата му да пише афористично: да осмива и иронизира “универсалните” човешки недъзи и слабости; безумията и тъпотиите на някогашната бюрократична система; пословичните “деформации”, докарали ни до задънената улица на социалната безизходица и егоизма в “новите” човешки отношения; до въпиющото опростачване на нравите и посредствеността на политическите елити; до екзистенциална нищета, довела обикновения човек до ръба на животинското падение и оцеляване.
Така в “Чуден човек някой” главният герой иска да си купи палатка, за да си направи “частен цирк” с “музика и скара”, но церберите-бюрократи не му разрешават. Героят в “Малък дефект” е член на… 42 организации, чието хоби е произнасянето на скудоумни речи (днес не по-малко “модно” занятие!). В друга притча “Устата”, според автора, за да се разбере каква е “разликата между капиталистическата и социалистическата система”, трябва да се види “какво е било положението по време на османското иго”. Съвсем естествено тези “пейзажи и персонажи” пораждат основателен смут, но и смях. Затова в “Прослава на смеха” авторът изповядва: “Смея се по цял ден: и когато ми се смее, и когато не ми се смее. Смея се: сутрин, обед, следобед, вечер. Смея се и когато спя. Но не плача, когато се смея”.

Блестящ разказвач

“Срещи с Ванкош” е цикъл от разкази на Ванката, по прякор Ванкош, който “доверява на автора” поучителни случки от живота си. В първата от тях “Бележка от умрелия” той надхитрява властта, за да не събори старата къща, която е наследил от баща си. В “Три невинни чада” бракониерът Ванкош надхитрява пък съда за незаконно убитите зайци, като ги заменя с… питомни. В “Любов, моя Любов” подпийнаият Ванкош се опиянява от младите и влюбени хора в заведението и съвсем естествено стига до прозрението, че “Красотата ражда добрина, ала и добрината ражда красота”. В “Човекът не може да бъде” Ванкош е срещнал пословичния нашенец Тома Неверни, който за всяко ново нещо цъка с език и казва “Не може да бъде”. Нещо, което в новото ни демократично време като че ли вече сме отработили като навик за постоянно и болезнено черногледство.
Миле Марковски не дава “рецепти” за “оправяне” на нещата. Той само установява, че “такива цъкаджии” не могат да попречат на хубавите неща, които има да се случат в нашия живот, като разказва интересно и непринудено с езика на своя главен герой.

Поемата “Непресъхнали кандила”

е една от последните творби на Миле Марковски, за която Атанас Далчев пише, че тя може “да се стори на мнозина малко особена, дори странна”. Според големия български поет “ключът на вратата” за тази на пръв поглед “заключена къща” е в поетичното предисловие на автора, което насочва към “сенките на Белоградчишките скали” и “конницата на спомените”. Съвсем точно Ат. Далчев е забелязал, че Миле Марковски не пише “исторически разказ, легенда или приказка”.
Като се опира върху мита за вкаменените видения на легендарните Белоградчишки скали, той извайва своя представа за националната ни летопис. В нея “галопират светкавици – настръхнали къртици”. От преизподнята на миналото идват красивата млада Невеста и Нашествениците, Исполинът и Жътварите, Нямата жена, Воденичарят. Появява се царица Тамара, която моли за прошка монасите, които отказват “да изповядат изменник на своя род”.
След идването на Бунтовника се мярва и Предателят, ослепените воини и митичният образ на Царя, който слиза от “цветните висини”. Като изневиделица идва прозрението: “И ще бъдем едно, ще бъдем това, което винаги сме били. И един българин ако остане, ще е като нас” (с. 70)

— —

Миле Марковски. Източник: домашен архив

Мнозина са изричали ласкави думи за личността и творчеството на Миле Марковски. Но най-силно и искрено за него като че ли приживе е написал поетът Воймир Асенов: “Аз нямам роден брат, но литературни събратя – дал Бог – пише той. – Един от тези мои литературни събратя, които в тези предателски времена ми остава верен и вечен приятел, е Миле Марковски. Нас ни свързва от младини земята македонска и кръвта българска… Той можеше да обогати българската ни книжовност с още и още чисти и високо човечни литературни творби. Можеше… а може би великодушно ни отстъпи своето място по Пътя… Ах, как е нужен сега Миле Марковски и на земята македонска, и на кръвта българска!”
Как е нужен, за да ни каже, че рано или късно “ще бъдем едно, ще бъдем това, което винаги сме били” с нашите братя от Македония. Въпреки всичко и независимо от всичко.

______
(1) https://chitanka.info/book/7465-prikazki
(2) https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=98639

Best regards,
Veni
https://www.veni.com
pgp:5BA1366E veni@veni.com

The opinions expressed above are those of the
author, not of any organizations, associated
with or related to him in any given way.

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Tagged | Leave a comment