Днес МОЧА, утре – всички останали лъжливи паметници!

Добрата новина днес е от Министерски съвет и от областната управа на София. Както пише в “Медиапул”:

МОЧА - слава на Украйна

МОЧА – слава на Украйна (Източник: “Капитал”)

“Изпълнихме това, което иска от нас Столичният общински съвет (СОС)”, каза Денков в отговор на въпрос за Паметника на Съветската армия в София. Както в сряда стана ясно Министерски съвет прие решение за променя статута на паметника – от публична държавна собственост в частна държавна собственост.

Също в сряда пред Mediapool областният управител на София Вяра Тодева уточни, че тази стъпка е необходима, за да се задейства дългата процедура по преместването на Паметника на съветската армия от Княжеската градина в Музея на социалистическото изкуство или на друго място. Тя уточни, че тепърва ще се избере най-подходящия процедурен вариант как да стане преместването и дали е необходимо и последваща промяна в статута от частна държавна собственост в общинска собственост.

Това е първата стъпка в правилната посока. Сега е редно общинските съвети, кметовете, областните управи и Министерският съвет (ако е нужно) да се заемат и с всички други символи, наследени от живковия режим, известен със слагачеството пред “големия брат”.

МОЧА – супергерои (Източник:Уикимедия)

Време е да се премахнат всички паметници, които стърчат из градове и села, които нямат нищо общо с Освобождението на страната от османското владичество и/или са били издигани по идеологически причини. Това включва не само местенето им в музея (впрочем – редно е и той да бъде преименуван в Музей на тоталитарното изкуство, а не на социалистическото, както навремето реши Вежди Рашидов, ако не се лъжа), но и преименуването на улиците и населените места, носещи имената на хора, които са били врагове на свободна и независима България. Може и трябва да се започне с граф Игнатиев и Аксаков. На тях са наречени улици, села, че и градове. И двамата са отявлени врагове на България, която руската и съветска пропаганда успешно успя да представи като нейни приятели.

Ето няколко цитата, колкото да видите за какви хора става дума:

В своите „Записки“ граф Игнатиев пише:

Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно – влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците.

По отношение на съдбата на българите след предстоящата война графът се е отнасял като към васални поданици:

За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.

Същевременно е наясно, че ако въстаналите народи попаднат под западно влияние, това ще се отрази на руските интереси на Балканите:

…ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние,тогава неизбежно нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия.

А Аксаков е яростен противник на Съединението и човекът, който е написал, че “всяко тържество на България е смърт за Русия”. Тази му позиция предизвиква Захари Стоянов да се опълчи на руското имперско мислене с нарочна статия през март 1886 г. във в “Независимост”. В нея той пише:

Ако от 6 септември насам другите ваши събратя, руски вест­ници: „Московския ведомости“, „Новое время“, „Варшавский дневник“, „Киевлянин“, „Русский куррьер“ и пр., и пр., бълваха само яд и злоба против нашето общо дело, то вие, уважаемий старче, стъпихте по на друга почва. Ако поменатите вестници например казваха, „че братушките“ са народ неблагодарен, че „революционерите“ трябва да се накажат, че турците трябва да се подпомогнат, за да завземат Източна Румелия и пр., то вие отговаряхте по-меко и по-снизходително, че България не трябва да има нищо свое, че нейната войска е войска руска, че рус­кото правителство не трябва да губи време, но да проводи един корпус войска във Варна, която да въведе чисто славянски ред и порядък.
Благодарим ви за откровеността. С това вие показахте, че сте руски патриот.

И още от същата статия:

В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да по­гълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители.

 

За всеки непредубеден българин имената на хора като граф Игнатиев и Аксаков трябва да бъдат премахнати от всяко място в границите на България, на което те се намират. Това е не само за да се знае историческата истина, но и заради паметта на хора като Захари Стоянов, Стефан Стамболов и всички други борци за независимостта и обединението на България.

 

This entry was posted in история, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.