Светът вече не е същият, но въпросът е ние какви (можем да) сме

Пандемията удари всички, в целия свят, при това го стори изключително бързо.
От реакциите срещу нея се видя, че някои нации са по-добре подготвени от други.

Като цяло човечеството обаче няма отговор на въпроса: “Как да се преборим с опасния вирус?”
Вместо координирани усилия от всички държави, има некоординирани, вкл. понякога и вътре, в отделните страни (добър пример е реакцията в различните щати на САЩ). Липсата на координация на глобално ниво ще увеличи времетраенето на кризата и ще направи преодоляването на и без това тежките последици по-трудно.

Много хора казват, че светът няма да е същият. Така е, но не е съвсем точно.

Снимка на Земята от Космоса. Фото: Бил Андърс, Аполо-8, НАСА.

Светът вече е друг.

Колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-малко трудно ще ни е в следващите години.

Забележете: ще трябва се адаптираме, но това няма да е “по-лесно”, а “по-малко трудно”.

Адаптирането към новата реалност, в която се намираме, но която мнозина се опитват да отрекат, ще е труден процес. Просто няма как той да бъде лесен.

Спазването на известно разстояние между хората ще трябва да продължи и след края на официалното извънредно положение.

Всъщност, може да се каже, че официалното извънредно положение ще бъде заместено от неофициално.
Народът, колкото и да се преструва на непукист, ще ходи по-малко навън, ще носи маски и ръкавици (ако може да си ги достави) и ще ограничи голяма част от своето движение извън дома си.

Огромният брой безработни, които са на борсата на труда ще доведе до намаляване на потреблението на редица стоки и услуги.
Това ще накара производителите и доставчиците да намалят производството, което ще доведе до още повече безработни.

Каква е цената на нарушените транспортни връзки тепърва ще се оценява, но по-важното е, че цената ще бъде платена от всеки един от нас.

Излизането от тази спирала ще е тежко, но е възможно. От всеки един от нас нас зависи:
– Колко време ще сме в кризата.
– В каква форма ще излезем от нея.
– Какви ще са поуките и промените в начина, по който човечеството се справя с подобни кризи.

След предишната голяма криза, светът създаде Организацията на обединените нации.
След настоящата ще трябва да промени Световната здравна организация така, че тя да може да действа бързо, ефективно и независимо от която и да е държава, защото с този вирус може и да се преборим, въпреки огромната цена в човешки живот, но следващият може да е още по-зловещ, по-бърз и по-смъртоносен.

А междувременно какво да правим?

Най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни.

Бизнесът ще се оправи, къщите ще се достроят, абитуриентските балове ще се проведат на друго място и в друг час. Рождените дни ще се празнуват пак на живо, а не по Zoom. Споменът за изолацията ще избледнее в паметта ни.

Но в мислите ни ще останат хората, които са били добри.

  • Съседът, който е предложил да ни донесе продукти от гастронома…
  • Медицинската сестра, която се е погрижила за родителите ни…
  • Акушерът, без който майката не би могла да роди без проблеми бебето си…
  • Полицаят, помогнал на закъсала кола…
  • Пожарникарят, махнал с ръка от преминаващата пожарна кола…
  • Кабелджията, отстранил повредата в Интернет връзката…
  • Гастрономаджията, дал хляб на нуждаещия се…
  • Превелият пари за добра кауза, въпреки, че самият той/тя има грижи…

Затова казвам:

Най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни – към близките, към непознатите, към всички.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged | 2 Comments

Защо стадният имунитет няма да ни спаси от COVID-19

Посвещавам превода на настоящата статия (написана от епидемиолога Гидеон Мейеровиц-Кац*) от сайта Science Alert на всички нашенци, сред тях и някои лекари, които твърдят, че нямало никакъв проблем да оставим цялото население на страната да преболедува коронавируса, защото само така сме щели да се преборим с болестта. (Б.м., Вени Марковски, автор на превода)

Полева болница в Мадрид. Снимка компютърен екран от статията в сайта sciencealert.com

Трудно е да се предсказва каквото и да е в една пандемия. Ситуацията се променя толкова много на ежедневна база, че всичко, което сте си мислели, че знаете миналата седмица се оказва грешно до края на деня. Нещата се променят така бързо, че дори солидните знания, за които бяхме сигурни – скоростта на възпроизвеждане, симптомите на инфекцията, ключовите моменти в карантината стават подозрителни и трябва да се преразгледат.

Но в тази несигурност, мога да кажа със сигурност едно нещо, за което не подозирах, че ще се изправи срещу нас: дискусиите за стадния имунитет. Дойде така изневиделица, че когато за пръв път един журналист ме пита за мнението ми дали ще бъде ефективен срещу коронавирус, аз буквално се изсмях на глас, защото мислех, че човекът се шегува.

И все пак сме на това дередже. Огромен брой статии и публикации за COVID-19 твърдят, че, макар и потенциоално рискован, стадният имунитет е възможен отговор на кризата. Много от тях казват, че той е стратегия за превенция, която може да спре вълната на болестта, която много хора предсказват.

Всичко това са пълни глупости. Стаден имунитет без ваксина по дефиниция не може да бъде мярка за превенция.

Ще обясня.

Стадният имунитет е концепция в епидемиологията, която описва състояние, в което група, обикновено състояща се от хора, е достатъчно имунизирана спрямо дадена болест, щото инфекцията не може да се разпространи в нея. С други думи, достатъчно голям брой хора не могат да се разболеят – било чрез ваксина, било чрез естествен имунитет – така че хората, които са сред най-уязвимите, са защитени.

Да вземем за пример заушката (епидемичен паротит, още свинка – б.пр.). Това е остро инфекциозно заболяване, което макар и с доброкачествено протичане, е  много неприятно и понякога води до сериозни доживотни усложнения. Тя обаче е предотвратима чрез ваксина и с помощта на високоефективна ваксина, тази болест се среща изключително рядко в наши дни.

Заушката има основно репродуктивно число (R0) 10-12, което означава, че сред население, което е изцяло податливо, т.е. никой не е имунизиран срещу вируса, всеки човек, който е заразен, ще предаде болестта на 10-12 човека.

Това означава, че без ваксинация, около 95% от населението ще бъде заразено с течeние на времето. Но дори с нещо толкова заразно като заушката, все пак ще има хора, около 5%, които няма да се разболеят, защото когато всички са имунизирани, няма да има от кого да хванат болестта.

Можем да увеличим този брой чрез ваксинация, защото ваксините дават имунитет на хората срещу заразата, но също така те предотвратяват заразените хора да я предават на останалите, които иначе биха се заразили. Ако успеем да имунизираме достатъчно голям брой хора, това ще спре разпространението сред населението.

И това е стадния имунитет, съвсем накратко.

За заушка трябва 92% от населението да е имунизирано, за да се спре изцяло разпространението на заразата. Това е известно като праг на стадния имунитет. COVID-19 е, за щастие, много по-малко заразна от заушката, с R0 около 3.

С тази цифра, частта от населението, която ще трябва да се зарази е по-ниска, но все пак достатъчно висока – около 70% от цялото население.

Което ни води и до извода защо стадният имунитет не би могъл да се смята за правантивна мярка.

Ако 70% от населението е заразено с дадена болест, това по дефиниция не е превенция. А и как би могло да бъде? Повечето хора в страната са болни! И нелепата надежда, че ако стигнеш до 70% чрез заразяване на младите хора е просто абсурдна. Ако само младите хора са имунизирани, ще имат цели групи от по-възрастно население, които изобщо нямат имунитет, на практика завинаги вдигайки риска за всеки по-възрастен над определена възраст да напусне дома си.

Струва си да се помисли за последиците от този катастрофален сценарий – най-добрите прогнози дават процента на смъртност от COVID-19 да е около 0.5-1 percent. Ако 70% от цялото население се разболее, това ще рече, че между 0.35 – 0.7 % от всички хора ще умрат, което е катастрофален резултат.

Като се има предвид, че и около 10% от заразените имат нужда от болнично лечение, ще видите огромен брой хора, които са много тежко болни, което също ще доведе до тежки последици за страната.

Тъжният факт е, че стадният имунитет просто не е решение за нашите пандемични тревоги. Да, може и да се случи с течение на времето, но да се надяваме, че ще спаси всички ни е нереалистично. Времето да се обсъжда стадния имунитет е тогава, когато имаме ваксина и нито секунда по-рано, защото в този момент ще сме готови да спрем епидемията.

Докато нямаме ваксина, всеки, който говори за стадния имунитет като стратегия за превенция на COVID-19, просто прави грешка. За щастие, има други начини за превенция на заразните болести от разпространяване, което се свежда до това да се избягват хората, които са болни.

Така че, стойте вкъщи, стойте на безопасно място и  поддържайте социална дистанцияp колкото можете повече.

Гидеон Мейеровиц-Кац е епидимиолог, работещ върху хронични болести в Сидни, Австралия. Той има  блог за здраве, където пише за научни съобщения, обществено здраве и т.н. Негови статии биват публикувани редовно в различни медии, вкл. и по темата за COVID-19, вижте тук или тук.

 

 

Posted in на български, общество | Tagged | 1 Comment

Как Германия помага на хората в криза и може ли да се случи в България?

Германският канцлер Ангела Меркел. Източник: Уикимедия.

Прочетете краткия разказ на германски предприемач, пуснат на стената на един ФБ-приятел, който обяснява само фактите около конкретните мерки на германското правителство за справяне с кризата (към днешна дата). Става дума за Берлин, в скобите – допълнителни обяснения от моя приятел; най-отдолу – бележка от българин, който живее и работи в Германия.

Надявам се, че тази информация ще е полезна за по-голям кръг хора, а не само за онези, които имат собствен бизнес. Основният извод, който аз мога да направя, е един: германската държава се грижи за малкия бизнес, защото знае, че той е най-крехък при подобна криза. Държавата постъпва честно и в отговор ще получи благодарността на бизнесдамите и бизнесмените, което в крайна сметка ще е значително по-добре за всички.  (Бел. Вени Марковски)

 

1. Soforthilfe [“незабавна помощ”].
Програма за поддръжка на малкия бизнес и свободните професии. Получаваш невъзвращаем грант от 5000 до 15000 евро, просто запълваш един формуляр на сайта на Investment Bank Berlin. И аз, и моите познати, получихме парите в рамките на пет дни след пускане на заявката.
[Самонаетите, едноличните търговци и хората със свободни професии получават от 5 до 9 хиляди евро, дребните предприемачи с до 10 работници — до 15 хиляди евро.]

2. Kurzarbeitgeld [“пари за съкратен работен ден”].
Държавата плаща 60% от заплатата на твоите служители. Да речем, че служителят има работна заплата от 1000 евро месечно, подавам заявка, че сега временно не работи и държавата му плаща по 600 евро.
При това нито фирмата, нито служителят НЕ плащат никакви социални на този служител. Това допълнително спестява по 2000 евро на служителя.

3. Darlehen [“кредит”].
Кредит при лихва 1%; 100% от риска и гаранцията е за държавата. Кредитът е не повече от 50% от прихода за миналата година. За него трябва да се подготвят ред документи.

4. На наемодателите е забранено да гонят наематели-бизнеси заради неплащане на месечния наем. Не могат да искат и обявяване във фалит заради неплащане на наем.

[Берлин (население 3,7 млн души) е заделил само за програмата по незабавна помощ (т. 1 по-горе) вече 1,3 милиарда евро; поддръжка са получили повече от 360 хиляди души].

Всичко е организирано по електронен път.
Държавата нареди на бизнеса да спусне кепенците – държавата помага на бизнеса, както е редно.

Към горното мога да допълня това, което ми сподели един приятел от Берлин, българин:

“Вярно е! За 24 часа след като подадох обоснована апликация в Инвестиционната банка на Берлин (пред мен бяха в този момент в четвъртък на онлайн “опашката” 65 000 самонаети и еднолични фирми), че поръчките ми са намаляли и пр., ми бяха преведени 5.000 евро за “поддържане на ликвидността на фирмата – безвъзмездна еднократна субсидия!”

Берлин, Александерплац. Източник: Уикимедия.

Не мога да давам акъл на нашите политици, но мога да ги помоля да мислят за парите, които отпуска на хората, не като на милостиня, а като инвестиция в бъдещето – и на хората, и на самите политици, а и изобщо: на държавата. Още повече, че тези пари не са на политиците, а са на хората, които ще си ги изработят. Едно честно и почтено отношение сега, в условията на кризата околок коронавируса, ще бъде посрещнато с благодарност от засегнатите хора; обратното – ако сега им се създават трудности, те ще отвърнат със същото.

Posted in European Union, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Мошеници плашат българи, карат ги да превеждат биткойни

В последните два дни огромен брой потребители на  български сайтове за безплатна електронна поща са станали жертви на мошеници, които им изпращат спам със следния текст, съдържащ заплаха, че до 72 ч. жертвите трябва да платят 1100 лв., за да предотвратят описаното в съобщението (публикувано по-рано днес като коментар в моя блог):

Влизане в АБВ. Снимка: компютърен екран.

“Здравейте!

Аз съм хакер, който има достъп до вашата операционна система.
Това означава, че имам пълен достъп до вашия акаунт.
Гледам те вече няколко месеца.

Факт е, че сте били заразени със злонамерен софтуер чрез сайт за възрастни, който сте посетили.

Ако не сте запознати с това, ще ви обясня.
Троянски кон ми предоставя пълен достъп и контрол над компютър или друго устройство.
Това означава, че мога да видя всичко на екрана ви, да включа камерата и микрофона, но вие не знаете за това.

Имам достъп и до всичките ви контакти и цялата ви кореспонденция.

Направих видео, което показва как се задоволявате в лявата половина на екрана, а в дясната половина виждате видеото, което сте гледали.
С едно щракване на мишката мога да изпратя това видео до всички ваши имейли и контакти в социалните мрежи. Мога също да публикувам достъп до цялата ви електронна поща и съобщения, които използвате.

Ако искате да предотвратите това, прехвърлете сумата от (1100 лв.) На моя биткойн адрес (ако не знаете как да направите това, пишете на Google: Купете биткойн).

Моите биткойн адреси (BTC портфейли) са: [изтрито]

След получаване на плащането, ще изтрия видеоклипа и никога повече няма да ме чуете.
Давам ви 72 часа да платите.
Имам известие за четене на това писмо и таймерът ще работи, когато видите това писмо.

Подаването на жалба някъде няма смисъл, тъй като този имейл не може да бъде проследяван като моя биткойн адрес.
Не правя грешки.

Ако открия, че сте споделили това съобщение с някой друг, видеоклипът ще бъде незабавно разпространен.

На Ваше разположение!”

Аз съм писал по темата преди две години, когато се появиха първите подобни изнудвания – вижте статията “Внимание: опит за изнудване с истинска парола!” Преди няколко дни я актуализирах, защото се беше появил някакъв спам, в който хората бяха заплашвани, че ако не преведат пари, ще бъдат… заразени с коронавирус!?

Горното съобщение обаче е различно и тук ще посоча как човек може да се ориентира, че е спам, най-вероятно генериран с автоматичния преводач на Гугъл:

  1. Граматиката не е точна – например още в началото “Вашата” и “Вашия” са написани с малко “в”, а веднага след това мошеникът преминава на “ти”. После пише “сте били заразени”, вместо “сте бил заразен”. Не членува “троянски кон”. Това е типичен проблем за автоматичните преводачи от английски език на български.
  2. В заплахата пише, че имал достъп до камерата на компютъра, но а) не всеки компютър има камера и б) не всяка камера може да показва видео – често хората си слагат лепенки върху обектива, а има и такива, които работят с външен монитор и лаптопът им е със затворен капак.
  3. Мошеникът обещава, че ще изтрие “видеото”, което уж имал, но не казва какво ще прави с личната електронна поща.
  4. Мошеникът плаши, че ако заплахата му бъде споделена, щял да публикува “видеото”, но видно от коментарите под моята статия, това не се е случило.
  5. В много от случаите, адресът, от който мошеникът твърди, че е изпратено, е от типа neshto-si.donatiot@abv.bg (от коментарите в моята статия се вижда, че neshto-si е различно за всеки получател).

ГДБОП – страница в Интернет. Снимка: компютърен екран

От националния координатор по киберсигурността Явор Колев разбрах, че в ГДБОП има получени над 400 сигнала за един ден, което е добре, защото показва, че потребителите знаят към кого да се обръщат в такива случаи. Служители на ГДБОП са провели среща с по-големите български оператори на безплатна електронна поща, за да обсъдят и приемат мерки за борба с този спам.  Междувременно и МВР пусна предупреждение на сайта си. Същото сториха и от ГДБОП – в официалния си сайт, както и в страницата си във Фейсбук.

 

Внимавайте, хора! Не ставайте жертви на подобни спамове!

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, tips and tricks, на български | Tagged , , , | 9 Comments

ВНИМАВАЙТЕ: Плъзна спам с “лекарства” за коронавирус, SARS-CoV-19 (Covid-19)

Коронавирус – илюстрация. Снимка: CDC (САЩ)

Броени дни след появата на информация за коронавирус, се появиха и първите спамове, както и “съвети” за “лечение”. Преди дни в групата “Свободен и неутрален Интернет” бе пуснато писмо, подписано от “Михаил”, в което се вижда как изнудвачът се опитва да получи пари под формата на биткойни и заплашва, че ако не му бъдат изпратени, щял “да зарази цялото семейство” на получателя с коронавирус. Внимавайте и не се хващайте на подобни писма! Възможно е в тях да се намира и някоя ваша истинска (и стара) парола, която мошениците са открили в Интернет и с помощта на която ще се опитват да ви убедят, че наистина са успели да проникнат в компютъра ви! Можете да видите как се случва това в тази моя статия от 2018 г.

В последните дни по Фейсбук започна да се предава и съобщение със “съвети” как да се излекува вирусът.

Пускам част от началото на това писмо с изричното предупреждение, че това е спам!

Писмото е написано неграмотно, превод е от английски език, но “творчески” разширен и допълнен на български.

В него няма нищо вярно и “съветите” не бива да се спазват, нещо повече: ако се спазват, това със сигурност застрашава живота и здравето на хората!

Ето част от това писмо със “съвети” (повтарям: ментета, фалшиви, абсурдни, глупави и опасни!):

Фалшиво съобщение със “съвети” за лечение от коронавирус. Снимка: компютърен екран.

“КОРОНАВИРУС- КАК ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМЕ?

[изтрит текст]

ЗАПОМНЕТЕ:
Имунитета пада: 1. Когато преяждате. 2.Когато се простудите. 3. Когато препиете с алкохол. 4. Когато не си проветрявате помещенията, т.е. липса на достатъчно кислород. 5. Когато Ви обгазяват с промишлени отрови. 6. Когато ядете сладкиши и захарни изделия. 7. Когато пиете киселинни напитки, като бира и безалкохолни. 8. Когато се храните с киселинни и консервирани храни. 9. От 30 до 50 мл. Ракия на ден алкализирват организма, над 50 мл. го окисляват. Така че не прекалявайте с алкохола.

ЗАЩИТА ОТ КОРОНАВИРУСА И ДРУГИ ГРИПНИ ВИРУСИ
[изтрит текст]

 

Ако попаднете на някой ваш приятел, който разпространява това или подобно на него писмо, то незабавно го информирайте, че е менте, напишете го и в коментар под самия му статис и призовете хората да не се връзват на подобни лъжи и измами!

Истинската информация за това как човек да се предпази от коронавирус и какво лечение да предприеме е в сайта на Световната здравна организация, а не в анонимни съобщения по Интернет!

Внимавайте, хора!

Ако следвате анонимните съвети от Интернет за “лечение”, можете да предизвикате изключително сериозни и тежки последици за здравето си!

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Как се справяме с коронавирус-кризата (в един жилищен блок) в Ню Йорк

Въвеждането на извънредно положение в България, Италия, както и в редица  американски щати, извади наяве множество проблеми, за които не само държавите се оказаха подготвени в различна степен, но и хората.

Тук ще опиша как се справя с извънредното положение сградата, в която живея и какви мерки взима Домсъветът (управителният съвет) и мениджърската компания, която организира всекидневните грижи, поддръжка, персонал и т.н.

Площад “Мадисън парк”. Снимка: Вени Марковски.

В кооперацията има 27 етажа и около  180 апартамента, които са собственост на живеещи в тях или на отдаващи ги под наем хора. Всички собственици са акционери в кооперацията и имат различен брой акции в дружеството, което е построило блока през 1987 г.  Според броя на акциите се определят месечните разноски, т.напр. живеещите по ниските етажи имат по-малко акции и съответно плащат по-малко режийни, отколкото живеещите по високите (вкл. и заради това, че ползват по-малко време асансьора). В сградата има фитнес салон, малък басейн (може би 12 метра дължина), общо помещение с 12 малки перални за 10 кг. пране и 2 големи – за 20 кг., както и 12 машини за сушене на дрехите. Има и мазета, в които – срещу месечна такса – човек може да получи помещение, което се използва като склад (може да се държат и туршии, но не е студено, та не знам дали си струва  рискът;-) На етаж минус 1 има още и лекарски кабинет, стаята за т.нар. “супер” – домакин – човек, на когото плащаме заплата, за да се грижи всичко да работи без да спира. Освен него плащаме заплати на петима портиери и трима отговорници за почистването и поддръжката на системите (ток, вода, парно и т.н.).
За всичко е помислено, а което не е добре измислено, се подобрява във всеки един момент.

Когато започна кризата, предизвикана от коронавируса, имаше някои неща, които бяха направени тутакси: слагането на апарати за дезинфекционна течност на входа и около асансьорите. Информацията за това какво трябва да прави всеки един от нас бе разпространена чрез електронното табло за обяви, а бе сложена и в асансьорите, както и на входа. Това са все нормални неща за Ню Йорк.

Освен техническата част, която бе организирана от мениджърската компания и е изпълнявана от деветимата души персонал, членовете на Домсъвета приеха редица решения, сред които и това да се помолят живущите да обявят кой може да поеме смените на портиерите и чистачите, ако се стигне до положение, че те не могат да работят (болни са) или да дойдат на работа (ако бъде обявено тотално спиране на всякакъв род дейност в града, което обаче е малко вероятно).
Трябва да отбележа, че всичките девет служители се водят за “съществени работници” по смисъла на законите на щата Ню Йорк. Такива са също така и работещите в здравните заведения, полицаите, техниците по поддръжка на ВиК и т.н., но не и, например, фризьорите, обущарите и др.п. “Съществените” работници имат право да пътуват в градския транспорт и имат право и задължение да продължат да работят. Домсъветът се е договорил с един от близките хотели (много добър, впрочем), че ако се стигне до положение градският транспорт да спре да работи, служителите ще получат няколко стаи в хотела срещу смешната (за Ню Йорк) цена от $ 69 на нощувка. За сравнение, когато няма криза, цената на нощувка е поне пет пъти по-висока. Но в момента хотелите са пусти и са готови да пускат стаите на ниски цени, само и само някой да отседне в тях.

Един от живущите бе отведен в спешно отделение и е в стая за интензивно лечение вече от девет дни; дано му се размине. Останалите дезинфекцираме където и каквото можем и правим и други списъци:

  • на хората, които имат нужда от помощ с пазаруването и почистването; има няколко апартамента, в които живеят възрастни двойки или дори сами хора, които не могат да излезат дори до магазина;
  • на хората, които имат домашни любимци, за които ще трябва да се грижим, ако стопаните им попаднат в болница;
  • на апартаментите, които са празни, защото живеещите в тях са отишли някъде в провинцията или са задържани по летища по света и не могат да се приберат у дома.

Всичко това се прави с цел да се осигурят елементарните и необходими сили и средства, щото блокът да се справи с кризата по възможно най-безболезнения начин.
Трудно е, защото паралелно с това върви ремонт на всички коридори – подове, стени, тавани биват подменяни с нови, а през лятото започваме и ремонт по смяна на асансьорите, който ще доведе до до поне 5-6 месеца, в които ще работи само един асансьор.

Междувременно живущите се свързват едни с други и си помагат за доставката на стоки от първа необходимост, както и на храни от близките магазини за хранителни стоки. Това става “по съседски”, без да е нужно да се подканяме или убеждавам взаимно. В сградата има самотни възрастни хора, те имат нужда от помощ. Освен магазините за хранителни стоки и аптеките, отворени са и железарските магазини, а ресторантите и заведенията за бързо хранене работят, но само за вземане на храна или доставка по домовете; човек не може да седне и да си поръча ядене, което да изяде в ресторанта или кафенето. Впрочем, то няма и желаещи – хората спазват разпоредбите на губернатора и кмета. Важно за сравнение: в щата Ню Йорк няма никаква санкция, ако човек не спазва разпоредбите – нито глоба, нито (как го измислиха нашите депутати??) лишаване от свобода.

Хората са разумни, гледат да поддържат разстоянието от два метра помежду си, защото разбират сериозността на положението. Много културни организации предлагат различни видове развлечения – например може да гледате опера тук (всеки ден различно представление!) или дори какво правят рибите в аквариума Монтерей Бей. Амазон доставя всичко по домовете, а и обявиха, че ще наемат още 150 хиляди души, за да смогнат с доставките. Разбира се, те са сред малкото фирми, които наемат нови служители; повечето вече освобождават своите работници и това ще доведе до много сериозни икономически проблеми, но в САЩ проблемите се решават един по един: най-важното са животът и здравето на хората, сетне идва всичко останало.

Не на последно място: цялата актуална информация за щата и коронавирус може да се намери в специална секция в сайта на губернатора. Това е една от големите разлики с България, където вече седмици наред няма единно място за цялостна информация, препоръки и т.н., свързани с коронавируса. Така може да се разбере, че вече има определени четири места за изграждане на военно-полеви болници, както и към кой лекар да се обърне човек, ако има симптомите на болестта.

(тази статия може би ще се допълва)

Posted in USА, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Декларациите към Фейсбук са безсмислени, нямат никаква сила

Картинка с палец нагоре и палец надолу над надписа “Фейсбук”. Източник: Интернет

За пореден път се случва да виждам приятели из Фейсбук, които публикуват едно и също съобщение, в което декларират С ГЛАВНИ БУКВИ, че не разрешавали на Фейсбук да използва техни снимки, съобщения, статус и др.п., “както от миналото, така и за в бъдеще”.

Нямаше да пиша текст по темата, но установих, че дори във времето на извънредно положение и криза, предизвикана от пандемичната болест коронавирус, публикациите на подобни спамове продължава – ето два примера, на които попаднах в последните дни:

Спам из Фейсбук. Снимка: компютърен екран

Същото “предупреждение” се среща и в по-дълъг вариант:

 

Някои необходими разяснения

Когато започнем да използваме фейсбук, туитър, услугите на Гугъл и т.н., ние вече сме се съгласили с общите условия за ползването им. Да, най-вероятно никой от нас не си спомня, че има такива, но това не значи, че ги няма. За фейсбук условията са публикувани тук (има ги и на български език, стига човек да е избрал българският да е език по подразбиране). Ето какво са ни казали от компанията и с какво сме се съгласили:

Вместо да плащате за използването на Facebook и другите продукти и услуги, които предлагаме, чрез използването на Продуктите на Facebook, обхванати от тези Условия, Вие се съгласявате, че можем да Ви показваме реклами, за които бизнеси и организации ни плащат да популяризираме в и извън Продуктите на Facebook Компаниите. Ние използваме Вашите лични данни, като например информацията за Вашата дейност и интереси, за да Ви показваме реклами, които са по-подходящи за Вас.

И още, което е много важно в контекста на празната декларация от спама. С получер шрифт съм подчертал това, което се отнася до случая със съдържанието :

Вие притежавате правата на интелектуална собственост (като например авторско право или търговски марки) за всяко подобно съдържание, което създавате и споделяте във Facebook и другите Продукти на Facebook Компании, които използвате. Нищо в настоящите Условия не отнема правата, с които разполагате във връзка със собственото Ви съдържание. Свободни сте да споделяте Вашето съдържание с всяко лице, където желаете.

Въпреки това, за да предоставяме услугите си, имаме нужда да ни предоставите някои юридически разрешения (известни като „лицензия“) за използване на това съдържание. Това е само за целите на предоставянето и подобряването на нашите Продукти и услугите, както е описано в Раздел 1 по-горе.

По-конкретно, когато споделяте, публикувате или качвате съдържание, което е обект на права на интелектуална собственост, във или във връзка с наши Продукти, Вие ни предоставяте неизключителна, прехвърлима, подлежаща на сублицензиране, безвъзмездна и валидна за целия свят лицензия за хостване, използване, разпространение, модифициране, възпроизвеждане, копиране, публично представяне или изпълнение, превеждане и създаване на производни произведения на Вашето съдържание (в съответствие с Вашите настройки за поверителност и приложение. Това означава например, че ако споделите снимка във Facebook, Вие ни предоставяте разрешение да я съхраняваме, копираме и споделяме с други лица (отново в съответствие с Вашите настройки), като например доставчици на услуги, които поддържат нашите услуги или други Продукти на Facebook, които използвате. Тази лицензия се прекратява, когато Вашето съдържание се изтрие от нашите системи.

С други думи едностранното волеизявление, публикувано на стената на който и да е фейсбук-потребител, е не просто безсмислено, а дори е възможно фейсбук да го използва, за да го копира и споделя с други лица 🙂

Нещо повече – за ужас на споделящите спама, условия за ползване на фейсбук съдържат и това уточнение:

Разрешение за използване на Вашето име, снимка на профила и информация за Вашите действия, свързани с реклами и спонсорирано съдържание: Вие ни предоставяте разрешение да използваме Вашето име, снимка на профила и информация за действия, които сте извършили във Facebook непосредствено след или във връзка с реклами, оферти и друго спонсорирано съдържание, което показваме в нашите Продукти, без каквото и да е възнаграждение за Вас.

А какво ще се случи, ако някой не е съгласен да използват снимките, които е споделил на стената си? И за това има уточнение:

Условия влязат в сила, те ще бъдат задължителни за Вас, в случай че продължите да използвате нашите Продукти.
Надяваме се, че ще продължите да използвате нашите Продукти, но ако не сте съгласни с нашите актуализирани Условия и повече не искате да бъдете част от общността на Facebook, можете да изтриете акаунта си във всеки един момент.

И не само това, ако от фейсбук решат да променят правилата, има условие, при което това се случва. От компанията казват, че е:

“възможно периодично да се налага да актуализираме настоящите Условия, така че да отразяват точно нашите услуги и практики. Освен ако не се изисква нещо друго по закон, ще Ви уведомим, преди да внесем промени в тези Условия, и ще Ви предоставим възможност да ги прегледате, преди да влязат в сила. След като актуализираните Условия влязат в сила, те ще бъдат задължителни за Вас, в случай че продължите да използвате нашите Продукти.”

 

С други думи: който не иска да му бъдат използвани данните, снимките, съдържанието, което създава, е свободен да не ползва фейсбук.

 

П.П.Друг начин да се разбере, че съобщението е спам и/или менте, е да се погледне по-внимателно как е написано: има ли правописни или граматически грешки, звучи ли логично или не и др.п. “Писмено съдържание или вербална форма” – как звучи? Или “Фейсбук е вече публична единица”? Прилича ли ви на истински, юридически издържан текст или е по-скоро фалшив? 😉

 

 

 

 

Posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, Information Society, IT in Bulgaria, на български | Tagged , , | Leave a comment

Историята в България да бъде представяна такава, каквато е!

Автор на спомена е Михаил Иванов, съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси и вероизповеданията, отговарящ за връзките на президента с еврейската общност в България (1990 – 1997). Публикува се с негово съгласие. 

Статия от в. Континент (1996 г.)

Един от хората, с които имах щастието животът да ме срещне, беше Серж Цвайгенбаум. Като генерален секретар на Европейския еврейски конгрес (ЕЕК) той взе активно участие и изигра важна роля в отбелязването в ЮНЕСКО на 50-годишнината от събитията в България през март-май 1943 година, имащи за резултат спасяването на евреите от довоенните територии на Царство България от лагерите на смъртта. Тържественото заседание на международната организация се проведе в Париж през март 1994 г. След това имахме с него няколко срещи при моите кратки пребивавания в Париж на път за Съвета на Европа в Страсбург. В онези размирни времена на Балканите двамата обсъждахме неговата идея България да стане домакин на среща на балканските държави за мир и сътрудничество, зад която ЕЕК заставаше (тя беше блокирана от определени сили, което тук няма да коментирам). Обсъждахме и пътищата за икономически подем на районите със смесено население и по-специално Родопите (двамата с него направихме двудневно посещение в Родопите, за да търсим на място възможностите за поминък). В началото на октомври 1996 г. Серж посети България след решението на нашия Върховен съд, с което бяха отменени решенията на Народния съд от 1945 г. Тогава той изрази позиция по този въпрос, с която напълно се солидаризирам, която винаги – и тогава и сега, е била и моя позиция. Ще приведа цитати от в-к „Континент“ (5-6 октомври 1996) от информацията за неговото пребиваване и от неговото интервю. От информацията:

„Върховният съд да препотвърди присъдите на Народния съд за лицата, свързани пряко с престъпления срещу евреи и антифашисти по време на Втората световна война. Това заяви генералният секретар на Европейския еврейски конгрес (ЕЕК) Серж Цвайгенбаум на срещите си с президента Желев и кандидат-президентските двойки на социалистите и опозицията вчера…Генсекът на ЕЕК предложи идеята за ново разследване, което да прецени виновността на всеки осъден от Народния съд поотделно. Цвайгенбаум допусна, че има осъдени замесени в изпращането на български евреи в концлагери, както и невинно осъдени.“

От интервюто:

„Ние се надяваме историята в България да бъде представена такава, каквато е. Бихме искали Върховният съд да вземе още едно решение – за започване на разследване срещу тези, които са отговорни за извършените престъпления не само срещу евреи, но и срещу други хора по време на Втората световна война.“

Както виждаме, Серж Цвайгенбаум, не оспорва незаконността на „Народния съд“, но той оспорва оневиняването на извършилите престъпления по време на Втората световна война – както по отношение на евреи, така и по отношение на антифашисти. Това са различни неща и те трябва ясно да се казват. Повтарям – напълно съм съгласен с неговата теза.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged , , | Leave a comment

Лили Иванова в блога на Иво Инджев (ivo.bg)

Навръх 8-ми март 2020 г. в блога на Иво Инджев се появи изключително интересната статия под заглавие “Лили Иванова сподели по телефона възторга си от “Измамата “Сан Стефано”, а авторът на книгата – възторга си от позицията на най-обичаната българка“, която препечатвам по-долу. Признавам си, че след като прочетох статията, бях толкова приятно впечатлен, че се престраших да обезпокоя Лили Иванова, за да я поздравя за позицията ѝ. Казвам “престраших се”, защото за мен Лили Иванова е изключителен човек – и съм писал по темата, а и съм говорил за това какво мисля и – може би по-важно! – чувствам за нея.

 

Лили Иванова. Източник: ivo.bg

“Иво Инджев? Лили Иванова. Просто Лили Иванова”.

Това чух снощи, когато получих обаждане от непознат номер. Първата ми реакция беше, че няма как да е “просто” Лили Иванова.

Дотук- достатъчно “добре”. Даже супер. Да ти се обади лично не само най-безспорната звезда сред българските певици от десетилетия наред е достатъчно ласкателно. Та тя е сигурно най-обичаната и уважаваната българка от няколко поколения насам и към днешна дата! 

Но, признавам си, предстоеше още по-приятна изненада от близо половин часовия ни разговор с Лили Иванова. Ще го резюмирам само в основни щрихи, за да не бъда заподозрян, че изпадам в “нарцистичен амок” от желанието й да се запознае с мен. 

Записах си встъпителните й и думи. После я помолих да потвърди дали съм разбрал правилно, тъй като тя се съгласи да я цитирам – с радост, както каза.

“Прочетох вашата книга “Измамата “Сан Стефано” и съм във възторг от Вас” ( имаше и още суперлативи по адрес на моя скромност, но и този цитат е достатъчен). Повтори думите си пред смаяната ми съпруга, а след това и пред децата ми. Оказа се, че съм, че съм добре със слуха. Семейните ми свидетели потвърдиха радостната диагноза 300 на сто.

Напоследък, когато съм у дома, имам навика да приемам обаждания с включен високоговорител, за да са ми свободни ръцете ( нали все гледам да върша няколко неща наведнъж). Така стана и този път. В резултат на което направих без да искам най-близките си хора съпричастни на личния разговор с Лили Иванова, който прерасна в нещо повече, защото се оказа натоварен с обществена значимост.

От размяната на мнения ми се изясни, че Лили Иванова е убеден съмишленик по въпроса за съпротивата срещу фалшифицирането на историята ни в полза на Русия. Импулсивно я попитах дали би направила публично достояние тази своя позиция, каквато мнозина имат, но не всеки е готов да защити с името си . “Разбира се, няма от какво да се страхувам”, продължи да ме изненадва тя. И дори се съгласи да участва в конкретна инициатива, но по мое предложение накрая се съгласи да не избързваме и да оставим обсъждането на подобна стъпка за по-късен етап . 

“Ха,ха”, засмя се тя, “ трябва да ни останат теми за разговор и за предстоящата ни среща”.

Ако някой предполага, че съм твърде пестелив в цитирането, познал е. Не искам да прекалявам с възторжения отзив.

Лили Иванова каза още много впечатляващи неща за човек като мен, когото допуска за пръв път до затворения личен свят, в който живее, както сама го определи. Установихме, че сме съмишленици по много злободневни въпроси. Фактът, че тя ентусиазирано се съгласи аз да споделя това свое откритие с читателите си тук, говори също и за нейната храброст да се изправи срещу неминуемата злоба на моите, а вече и на нейните, душмани.

Ще “издам” само “малката подробност”, че примата на българската музикална сцена се интересува не просто от история и политика – и не само има позиция, която не се бои да сподели, но и поддържа своя интерес към литературата с неистова страст. Чете до късно през малките часове на денонощието.

Не ми приляга да кажа до какви имена на велики автори от нейната библиотека ме нареди на практика, за да не прозвуча мегаломански. Едно е да го каже тя, друго е се възползвам аз от оценката й. Нека някой интервюиращ журналист я попита да уточни, ако има такива желаещи ( стига да не са заразени от върлуващия от векове по нашите земи вирус на завистта ), които тя да допусне до себе си. 

Следва продължение.

То предстои когато Лили Иванова уточни инициативата си да бъде пръв домакин на запознанството ни в пряк разговор с моя милост и съпругата ми.

Позволете малко умерен патос за финал с надеждата, че перифразирането на великия Левски няма да прозвучи пошло: това беше телефонен разговор, от който печеля не само аз, но и целият народ – доколкото на страната на просветения български патриотизъм  срещу лъжата и измамата в полза на руските ни колонизатори застана самата Лили Иванова. 

Значението на този факт не се нуждае от допълнително обяснение.

[Край на статията, публикувана с любезното съгласие на автора.]

 

Допълнителна бележка от Вени Марковски:
Показателно е какви са коментарите – както под статията на г-н Инджев, така и в неговата Фейсбук-страница и как хората са също приятно впечатлени, а хейтърите са млъкнали.

Posted in Bulgaria, история, на български, Освобождението | Tagged , | Leave a comment

Как се създават и редактират статии в Уикипедия?

Уикипедия – лого. Източник: Уикипедия

Как се пишат статии в Уикипедия?

Ако никога не сте създавали нова страница, тогава е най-добре да използвате т.нар. пясъчник.  Там можете да експериментирате, да се запознаете с командите и възможностите на вградения редактор и др.п. И – най-важното: ако сгрешите, няма да създадете проблеми на основните статии.

(Забележка: Настоящият текст няма претенциите да е изчерпателен; той е кратък и написан в популярен стил, т.е. като за хора, които не знаят как се редактира в Уикипедия, но искат да получат общо понятие. Ако читателят иска да задълбочи познанията си, задължително е да провери посочените материали в самата Уикипедия.) 

Ако търсите информация за нещо в самата Уикипедия, можете да стигнете до тази страница (при търсене на “иван грозданов”):

При търсене на статия за “иван грозданов”, получавате отговор, че такава статия няма.

Уикипедия ще ви предложи, ако няма такава статия, да я създадете – това е в червено и получер шрифт.

Ако обаче решите да създадете нова страница, трябва да прочетете и вникнете добре в ръководството за работа, публикувано под заглавие Уикипедия:Вашата първа статия

Най-важното, което трябва да знаете, че статиите трябва да са базирани на източници. Под “източници” в Уикипедия се разбират благонадеждни източници, а не изобщо някакви (например, Ваш спомен за нещо, което се случило, не може да е източник за създаване на статия, а дори и не може да бъде включен във вече съществуваща статия).
Много от статиите в Уикипедия се допълват непрекъснато – добавят се нови източници, изтриват се стари и неработещи или се цитират подробности от вече съществуващи, но добре използвани.

Кой може да пише в Уикипедия?

С една дума: всеки.
С повече думи: всички ние – потребителите в Интернет. Когато пишете в Уикипедия, вие ставате уикипедианци:

В действителност, не се изисква нищо повече от малко смелост и, разбира се, добросъвестност, за да редактирате. Съвсем не е необходимо да имате някакво специално обучение или да преминавате през сложни (или въобще каквито и да е) процедури, за да редактирате или дори да създавате нови статии. Всъщност, вие вече сте редактор в Уикипедия, след като имате достъп до Интернет — и същото важи за милионите ваши „колеги“ от целия свят. Дори не е необходимо да се регистрирате (въпреки, че това носи определени предимства).


Защо трябва да участваме в писането на статии в Уикипедия?

Защото е хубаво, когато имаме някакви познания по дадена тема, да ги споделим чрез Уикипедия и да ги направим достояние на повече хора. Мога да споделя от личния си опит, че понякога се случв дадена тема да се окаже толкова интересна, че да доведе до сериозни и/или важни промени в конкретни статии. Някои от по-интересните редакции, в които съм участвал, включват съществени приноси, които се използват след това като източници на информация за други статии, вкл. и в  традиционните медии – радио, телевизия, вестници, а дори и в книги и учебници! По някои от темите съм се ровил из архиви в България и в други страни, за да открия достоверни и благонадеждни източници. С това съм помогнал статиите да станат по-добри и по-точни: ползата е за всички читатели и потребители на Уикипедия.

По същия начин в писането на Уикипедия участват стотици българи, много от които заделят от личното си време, за да създават, допълват, коригират, редактират и т.н. статии от значимост за всички ползватели на българския език. В момента на писане на настоящия текст Уикипедия съдържа 260 038 260 043 статии на български език. (разликата от пет статии се появи между времето, в което написах първоначалния вариант и момента, в който я публикувах!).

Днес, 2-ри март, при влизане в българската Уикипедия се вижда и това интересно съобщение:

20 хиляди статии за Македония — благодарение на упорития и всеотдаен труд на доброволците в Уикипроект „Македония“, през последните шест години броят на статиите беше удвоен. Освен с количество, статиите могат да се гордеят и със своето качество, свидетелство за което е фактът, че от тях се ползват дори водещи учени в областта. На практика, това е най-сериозното и пълно онлайн четиво за Македонския въпрос.

Доброволците, за които става дума в горното съобщение, наричани още уикипедианци, са описани в тази страница.
Те са: нерегистрирани, регистрирани, регистрирани с право на глас, администратори и бюрократи.
Всеки, който разглежда историята на редакциите на дадена статия може да види двата най-общи вида участници в редакциите – нерегистрираните и регистрираните. Нерегистрираните се показват с IP-адреса на Интернет доставчика им. Защо е добре уикипедианците да се регистрират е описано тук. Много важен момент, който държа да подчертая, е правото на всеки уикипедианец да избере с какво име да се регистрира. Няма изискване човек да пише непременно с трите си имена по паспорт; нещо повече – в английската версия има специално предупреждение, че понякога използването на истинско име може да доведе до заплахи, малтретиране и др.п., особено ако се пише по противоречиви теми. Всъщност, пишейки по темата стигнах до факта, че в българската Уикипедия няма статия за малтретирането, така че в следващите седмици ще се постарая да намеря време и да я напиша.

Този пример, роден в момента на писане, е типичен за това как всеки един от вас може да допринесе за развитието на Уикипедия – когато разберете, че липсва информация по дадена тема, просто се хващате и я създавате. Една от темите, с които се боря от години – борбата с фалшивите новини и онлайн дезинформация – доведе до създаването на съответната статия на 25.02.2017 г.

Надявам се, че тази кратка статия ще е полезна на много хора, които се чудят защо нещо го няма в Уикипедия (или защо нещо го има, но не е точно): хванете се и го напишете (или го коригирайте)!

Накрая, но не по значение: не се притеснявайте, ако направите грешка; само този, който не работи, не греши.
Грешките в Уикипедия могат да се поправят (самият аз имам доста допуснати, така че знам какво говоря от личен опит). Важното е да сте добронамерени, внимателни и да не се сърдите на хората с по-голям опит, които коригират вашите текстове. Обикновено редакторите, имащи над 400 публикации в продължение на над 75 дни, се приемат за напреднали потребители и се ползват с правото на глас, когато има гласуване по дадена тема.

Не забравяйте: това, което пишете в Уикипедия става свободно достояние на милиарди хора по света! Всеки автор, дори на малък текст, е част от световната култура и история. Всеки от вас заслужава уважение, защото заделяте от личното си време, за да допринасяте за развитието на Уикипедия!

Успех, нови уикипедианци!

 

Posted in Bulgaria, tips and tricks, на български | Tagged | Leave a comment