Истината за граф Игнатиев – разкрита чрез неговите собствени думи!

Граф Игнатиев се ползва с незаслужен положителен имидж в България – на негово име са кръстени улици в центровете на редица градове, вкл. в София. Има и село Граф Игнатиево. А не бива, защото граф Игнатиев е всъщност един от хората, допринесли с работата си до разпокъсването на България, както и до поставянето ѝ в зависимост от Русия след Руско-турската война (1877-1878 г.).
Препечатвам статията от блога на Иво Инджев, понеже съдържа много факти, намерени от автора в спомените на самия граф Игнатиев.

Не можа да ви пожелая “Приятно четене”, уважаеми читатели, защото няма никак да ви е приятно…

Вени Марковски

Граф Игнатиев

В книгата си “Измамата “Сан Стефано” написах, че предстои руска пропагандна атака у нас чрез издигането на пиедестал за съвременна употреба на образа на злополучния автор на временния договор от 3 март 1878 г. между руската и османската империя. Тя започва днес с прожектиране на филм в София, наречен “Руският граф на България”.

За антисемитските изстъпления на Н. Игнатиев, назначен за вътрешен министър от Александър III като разжалван дипломат след предизвестения провал на неговия ялов документ, подробно съм написал в книгата. Неговите майски закони от 1882 г. са първи рода си образец на държавно спонсорирано антиеврейско законодателство в света, от което са се учили в нацистка Германия половин век по-късно. Но затова в хвалебствения филм за “графа” със сигурност няма да стане дума. 

С руската пропагандна и нейния обслужващ персонал у нас, както е известно, не може да се спори поради системният им отказ да коментират фактите, лансирайки измисления образ на този мракобесен руски политик. Днес изравят името му от пепелта на историята заради пълното съвпадение на образа му на шовинист и борец срещу всякакво свободомислие, ненавиждащ европейското влияние, със съвременната доктрина на Кремъл. В това “качество” се опитват да ни го рекламират като въплащение на самия дядо Иван, спасител и освободител на българите.

А фактите са такива, каквито самият Игнатиев ги е описал под формата на неосъзнати самопризнания в своите “Записки”, издадени в София пред 1986 г. Синтезирам само малка, но напълно представителна част от възгледите и откровенията на Н.Игнатиев, когото отказвам да определям с благородно звучащата титла “граф”. Добавям към тези факти кратък свой коментар, включително чрез обобщаващо заглавие на всеки негов цитат. 

Цитатите са подредени по-скоро хронологично, отколкото по своята значимост – читателите сами могат направят своя избор коя от всички мерзости на Игнатиев спрямо българската кауза е най-значима. 

ИГНАТИЕВ СРЕЩУ ГОРЧАКОВ ПО ЕВРОПЕЙСКА ЛИНИЯ

“ Коренната разлика в нашите възгледи беше в това, че той вярваше в Европа, в европейския концерт”( т.е. в системата от договорености и конференции между най-влиятелните европейски държави през 19 век- бел. И.И.), жадуваше за конференции и конгреси, като предпочиташе гръмките фрази и блестящите дипломатически белетристични произведения пред истинската практическа работа, не толкова ефектна, но упорита, настойчива и последователна. Аз смятах, че ние преди всичко трябва да започнем да строим броненосци в Черно море и да изградим флот, а чак след това да търсим споразумение, и то непосредствено с Турция…

Прякото споразумение с Турция бе главното, което въпреки инструкциите на министерството на външните работи постоянно ми се искаше да постигна…

Изпитвах дълбоко недоверие към Европа и към европейските конференции, защото   съзнавах, че в Източния въпрос всички държави повече или по-малко са настроени срещу нас и че най-лесно на тази почва могат да образуват срещу нас съюзи и коалиции”. ( стр.49, 50)

ИГНАТИЕВ ПЛЕДИРА ЗА МИРНО РЕШЕНИЕ НА СПОРА С ОСМАНЦИТЕ И СЪВЕТВА БЪЛГАРИТЕ ЗА СЪЩОТО

“ На Русия й е тясно Черно море и тя трябва да владее изхода му , т.е. Проливите, пряко и косвено, и то не само заради осигуряването на безопасността и благосъстоянието на своя Юг, колкото поради политически и икономически съображения Русия е принудена да бъде господар ( принудата да си господар на чужди градове и народи е истински “бисер на дипломацията”, отронил се от устата на генерала, за когото няма нищо по-естествено от правото на силния да се разпорежда с чуждо имущество и съдбини – И.И.) в Константинопол по един от двата начина: или да подчини владетеля на града и Проливите, обезпечавайки своето изключително влияние над съществуващата там власт, или пък при противодействие на Европа и неподатливост на местното правителство да завладее този пункт. За трайно опазване на руските интереси и за разрешаване на Източния въпрос заедно с европейските сили друг изход няма. Това може да стане мирно, без опасни сътресения и европейски усложнения, ако ни се удаде да установим изгодни отношения с турското правителство, подобни на онези, които императорското правителство започна да постига от 1871 до 1875 г. ( т.е. по същото време, когато българското националноосвободително движение надига глава и забелязва ясно, че дружбата на Русия с Турция препоръчва на българите на практика да се придържат към правилото на “преклонената главица”, а думата дружба  по отношение на руско-турските отношения не е измислица на автора на тези редове, както ще стане ясно веднага- бел. И.И.)

ИГНАТИЕВ ЗА ДРУЖБАТА НА РУСИЯ С ТУРЦИЯ 

“Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. (стр. 51)

ИГНАТИЕВ ЗА БЪЛГАРИТЕ КАТО ПОСЛУШНО ОРЪДИЕ НА РУСИЯ

“За да бъде властта ни здрава и и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (стр. 52)

СЛАВЯНИТЕ ТРЯБВА ДА ГЛЕДАТ САМО КЪМ РУСИЯ И ДА СЕ ПОСТАВЯТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕЯ, НАРЕЖДА ИГНАТИЕВ

“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55)

БЪЛГАРИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПО-ВРЕДНИ ЗА РУСИЯ АКО ПОПАДНАТ ПОД ЗАПАДНО ВЛИЯНИЕ

“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 58)

ИГНАТИЕВ СИ ПРИЗНАВА, ЧЕ ЗНАЕ ЗА РАЙХЩАДТСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,Т.Е. ПОДГОТВЯ В САН СТЕФАНО  СЪЗНАТЕЛНА ИЗМАМА СПЕЦИАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ

“Изглежда, че преговорите (по Източния въпрос с европейските сили след ултиматума им към султан Абдул Азис, който Игнатиев не успява да предотврати- бел. И.И.) ще навлязат в по-критична фаза и че държавите по-охотно ще се съгласят на обща намеса в полза на нашите единоверци, ако разсеем опасенията, вдъхнати от незнанието на нашите условия за крайния мир, които трябваше да бъдат представени след сключването на примирието; както и от последствията на нашето двустранно споразумение с Австро-Унгария, предизвикващо недоверие и безпокойство в някои кабинети (гузна недомлъвка, намек за тайната клауза от Райхщадското споразумение от юли 1876 г., когато Русия и Австро-Унгария се съгласили да не допуснат “голяма славянска държава” на Балканите, т.е. голяма България- бел. И.И.). С оглед на това би било твърде полезно да представим положителна програма, съдържаща исканията, които възнамеряваме да предоставим на Портата заедно с Европа”. ( стр. 149 )

ИГНАТИЕВ Е БИЛ ПРОТИВ ТОВА РУСИЯ ДА ВОЮВА САМА СРЕЩУ ТУРЦИЯ

“ Вместо да се оставим Турция и нейните съветници да ни въвлекат във война, ПРОТИВНО НА СОБСТВЕНОТО НИ ЖЕЛАНИЕ ( курсивът мой- бел. И.И.), и то в момент, който смятат най-изгоден за себе си, би следвало, избягвайки обясняването на нежеланата от господаря война още сега да пристъпим към мерките, които са необходими за защита на интересите и достойнството на Русия.

След прочитането на тази записка господарят император написа “какви мерки”. По всяка вероятност канцлерът не е обърнал внимание на Негово величество на по-пространната ми записка, в която по-подробно бяха посочени дипломатическите стъпки, които трябваше да бъдат направени в Берлин, Лондон и Виена, за да се изработи обща европейска програма и да се избегне острото поставяне на въпроса за война само между Русия и Турция”. (стр. 165)

РУСИЯ Е БИЛА ГОТОВА ДА ИЗБЕГНЕ “ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА” И ДА СЕ СПОГОДИ С ТУРЦИЯ ЗА “ПРАВОТО” Й ДА СМАЗВА ВСЕКИ БУНТ СРЕЩУ УСТАНОВЕНИЯ РЕД В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, СВИДЕТЕЛСТВА ИГНАТИЕВ

Малцина си дават сметка, че “царят освободител” Александър II е изразил готовност за съхраняване на Османската империя и дори за охраняване на нейното “право” да “смазва” всеки опит на българите да се бунтуват, ако не се задоволят с половинчатата си свобода- както читателят ще се убеди от цитата по-долу. Игнатиев свидетелства:

“Програмата на Гладстон ( за самоуправление и даване права на балканските народи от страна на Османската империя- бел. ИИ), разбира се, има и добри, и лоши страни. Тя отстранява политическите усложнения, свързани с разрушаването на Османската империя. Империята би продължила да съществува, тъй като самоуправляващите се области ще продължат да влизат в състава й; те ще внасят данък на Портата, която ще се ползва от доходите, без никакъв разход за администриране на областите, за издръжка на войските в тях и за неспирно потушаване на въстанията. Европа, осигуряваща на християнските области самоуправление, би могла в замяна да гарантира на Портата запазване на status quo и СМАЗВАНЕ НА ВСЯКАКЪВ ОПИТ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДА НАРУШИ УСТАНОВЕНИЯ РЕД ( курсивът мой- бел. И.И.).

“ Господарят император написа “да”, лаконично ни разкрива под линия какво ни е замислял нашият “освободител”, за да избегне “освободителната” война и да се спогоди за българска сметка с Турция. ( стр. 168)

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОСМАНСКАТА СТОЛИЦА И ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В СВОБОДЕН ГРАД СИ СТРУВА САМО, АКО НА ПРОЛИВИТЕ СЕ НАСТАНИ РУСКА БАЗА ( нищо общо с някаква българска свобода)

“ Превръщането на Константинопол в свободен град, в случай на разпадане на Турция, смятах , че е неизгодно на Русия. Ако в този град бъде настанен общ европейски гарнизон, той ще бъде заплаха за нас, а без европейска военна охрана ще бъде под господстващото влияние на Англия, тъй като ще се намира под заплахата на британския флот. Би било възможно да се допусне съществуването на свободен град, само ако го окупираме, създадем морска база в Дарданелите и унищожим босфорските укрепления” ( стр. 170).

РУСИЯ ПРАВИ БИЗНЕС ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АНГЛИЯ, ЗА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ВОЙНА ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА

“ На 14\26 септември нашият посланик в Лондон граф Шувалов по заповед на господаря предложи на граф Дерби в случай на отказ на Портата да приеме мирните условия, предложени й от Англия, да се заеме едновременно България от руски, а Босна от австрийски войски, а Босфорският пролив – от съединените ескадри на държавите. Нашият посланик добави, че ако Англия счита морската демонстрация достатъчна, за да принуди Портата да приеме предложенията на държавите, то Русия е готова да се откаже от сухопътните експедиции”. ( стр. 171)

На откровен пазарен език, това е бизнес предложение, в което разменна монета са българите. Ако англичаните склонят да направят една морска демонстрация, то Русия няма да се напъва да освобождава някакви си българи. Но западните сили отклонили и този опит на Русия да избегне “освободителната” война. 

РАЗРИВЪТ С ПОРТАТА БИ ДОВЕЛ САМО ДО ЗАГУБА НА ПАРИ И НАПРАЗНО ПРОЛИВАНЕ НА КРЪВ, МЪРМОРИ ИГНАТИЕВ

Игнатиев обяснява страховете си, чиято отправна точка са Проливите, а не пролятата “напразно”- по неговия израз- кръв за българите. Той говори за война, която, ако не води до окупиране на Проливите, е   “загуба на пари”, а не като загуба на нещо, което има каквото и да било общо със свободата на българите:

“ Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари. А флот ние нямаме, финансите са лоши и армията вследствие на превъоръжаването е в преходно положение; когато започне сериозната работа с турците, аз няма да отстъпвам, но бих желал преди това да бъдат обмислени всички начини за действие и последствията от нашия разрив с Портата”. (стр. 173)

Да се чуди човек, защо в памет на този борец за мир с Османската империя няма паметници в Турция, а има в България, чийто угнетен народ той е бил готов да изтъргува срещу отличните отношения на Русия с османлиите.

ОТМЯНАТА НА РОБСТВОТО В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ Е ВРЕДНА ЗА РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ, ОТКРОВЕНИЧИ ИГНАТИЕВ

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно да научим лично от Игнатиев “новината” за вредата за руските интереси при евентуална отмяна на робството в България. За Русия щяло да бъде лошо да настройва турците срещу себе си по този начин. Преди да се завърне в Константинопол от императорския инструктаж в Крим, състоял се в началото на октомври 1876 г., Игнатиев пише: 

 Що се отнася до последния пункт ( от обсъжданата от европейските сили обща платформа с искания към султана- бел. И.И.), т.е. искането да се унищожи повсеместно робството в Турция, то аз смятах за преждевременно да го поставяме. Подобно заявление щеше да настрои безполезно и безвъзвратно цялото мюсюлманско духовенство, чиновничество и народа срещу Русия, още повече, че Портата можеше да отговори, че робството всъщност не съществува, тъй като хората и особено жените, които се намират в робство, не носят това име, а се преименуват в “гепулу”. Значението е тъждествено, но наименованието “роб” може да бъде оспорено. Аз мислех, че във всеки случай подобно искане, непородено нито от преките интереси на Русия, нито от условията за развитие на нашите единоверци, засягащо целия мюсюлмански начин на живот, би могло да бъде предизвикано само при разрив или в окончателна декларация при прекратяване на преговорите”. (стр. 189)

ИГНАТИЕВ СЕ КАХЪРИ ЗА СТАРИТЕ СИ ОСМАНСКИ ПРИЯТЕЛИ ( върху които тегне вината за зверското потушаване на Априлското въстание) СЛЕД ЗАДУШЕВНА СРЕЩА СЪС СУЛТАНА

Игнатиев току-що си бил връчил акредитивните писма в Константинопол и имал вече задушевна среща със султана, както сам отбелязва. Посланикът изпаднал в “деликатно положение”, понеже вече бил в “съглашение” с Портата, но се принудил да връчи нота с искане Турция незабавно да прекрати бойните действия срещу изправената пред сигурен разгром Сърбия. Дал 24 часа за размисъл на Турция и дори си натоварил багажа на руски кораб, за да демонстрира готовността си да напусне. 

“ От внезапното предявяване на руския ултиматум, след като вече се бяхме споразумели, султанът и министрите стигнаха до заключението, че в Русия е съзряла мисълта за война и че по принцип тя е решена под един или друг предлог, рано или късно да я обяви. Едва от този момент крайните схващания на партията на Мидхад, отдавна говореща за неизбежния разрив с Русия, взеха решителен превес над умерените възгледи на нашите стари приятели и едва от този ден Турция се зае сериозно за борба с нас” ( стр. 191)

Игнатиев е съкрушен. За протокола и за сведение на русофилите: “старите приятели на Русия” на Игнатиев в Турция са именно онези управници, под чиято власт са извършени масовите кланета на българи, предизвикали истински шок в Европа. В “студенокръвната Англия” имало многохилядни протестни митинги. Но за Игнатиев било по-важно да си пази приятелството с Турция и да гледа руската дружба с нея да не пострада, поради което откровено скърби за пожертваната дружба със “старите” турски приятели. 

ИГНАТИЕВ СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ НАЧАЛНИКЪТ МУ ГОРЧАКОВ НЕ БИЛ СЪГЛАСЕН САМО С МОРАЛНА ПОБЕДА НАД ТУРЦИЯ

Игнатиев отново и отново се връща към идеята, че приоритетът на  Русия е да си дружи с Турция. Ако е зависело от него, т.н. освободителна война изобщо не би се състояла. Но това не пречи на днешната руска държавна политика да го представя  в превратната светлина на главен акушер на българската свобода, постигната с цезаровото сечение на руското оръжие. Самият той възкликва от дълбините на своите записки, че е съветвал горещо нещо съвсем друго : 

Би трябвало да се задоволим с постигнатия политически резултат, с моралната победа и да спрем. Това не съумя или не поиска да направи княз Горчаков”. (пак там).

ГИРС, ЗАМЕСТНИКЪТ НА ГОРЧАКОВ, ОПРОВЕРГАВА ИГНАТИЕВ, СПОРЕД САМИЯ ИГНАТИЕВ

Според (само)оценката на Игнатиев той е бил като гълъб на мира, а началникът му Горчаков, както излиза, е бил като негов антипод в ролята на войнолюбив ястреб. Съвсем друго обаче твърди за Горчаков заместник-министърът на външните работи на Русия Гирс. В писмо до посланик Игнатиев,  (писано след турския отказ да се съобрази с исканията на Цариградската конференция) , цитирано от самия него, Гирс предупредил: “ За да избегнем недоразумения, считам, че не е излишно да ви повторя, че канцлерът извънредно много желае да избегне войната”( стр. 213)

ТАЙНАТА ДОГОВОРКА С АВСТРО-УНГАРИЯ ПРАВИ ВОЙНАТА С ТУРЦИЯ НЕНУЖНА, СМЯТА ИГНАТИЕВ

С негодувание Игнатиев разбрал, че във Виена руските преговарящи направили големи отстъпки. Панславистите в Русия научили и това довело до брожение сред тях. Игнатиев стигнал до заключение, че при това положение Русия няма нужда да се намесва в България, защото резултатът от нея няма да е удовлетворителна компенсация за австрийските придобивки при подялбата на балканските територии.  Не за освобождение на българите, а за “възстановяването на някакъв ред” ( под властта на султана) в България говори славянофилът К.П. Победоносцев, цитиран от Игнатиев. Става ясна ниската пазарна стойност на българската свобода като руска разменна монета в прекрояването на Балканите.

“ Възстановяването на някакъв ред в България няма да замени у Русия загубата на доверието не само на славяните, но и на самата Русия към собственото й призвание, към нейното правителство. Славянските патриоти считаха това за толкова важно и мислеха , че ако такова съглашение с Виена, за каквото се разпространяваха слуховете, съществува, то несравнимо по-добре е да се откажем от войната ( засега) и да обявим, че се отказваме от всякакви съглашения и се връщаме към свободата на действие”, пишел Победоносцев, а Игнатиев парафира: “ Тези мнения напълно съвпадаха с моето становище по Източния въпрос…”( стр. 217)

ИГНАТИЕВ ИЗДАВА КОНКУРЕНТА СИ ШУВАЛОВ, ЧЕ СЪЩО СЕ  БОРИЛ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ВОЙНА С ТУРЦИЯ

И руският посланик в Лондон граф Шувалов, по свидетелство на Игнатиев, също застъпвал тезата на всяка цена да се избегне войната с Турция.

 “ Той съветваше, в случай на неуспех на конференцията, да приемем всичко само и само да избегнем войната”. стр. 222)

ИГНАТИЕВ НАСТОЯВАЛ ГЛАВНИЯТ ТЕАТЪР НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ДА Е КАВКАЗКИЯТ ФРОНТ, А НЕ ЕВРОПЕЙСКИЯТ

“Макар военните приготовления и проектите за бъдещите операции да не ме засягаха и никой да не питаше за моето мнение, като стар офицер от генералния щаб, аз, беседвайки с военния министър ( генерал-адютант Милютин- бел. И.И ), започнах да защитавам идеята, че главен театър на военните действия трябва да бъде не Европейска Турция, а Азиатска…”. (стр. 223)

ИГНАТИЕВ Е АВТОР НА ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ ДА СИ ПЛАТИ ЗА ВОЕННИТЕ РАЗХОДИ

Игнатиев е автор на идеята българите да си платят за войната, с което канцлерът Горчаков не е бил съгласен. Както знаем руските окупационни власти правят точно това веднага след края на войната: създават окупационен фонд и българите започват да събират и да плащат милионите, поискани от Русия като контрибуция, все едно, че България (наричана иначе) е победена страна в междуевразийския конфликт.

“Канцлерът, възразявайки срещу моето мнение, че Русия трябва да получи материално възнаграждение за понесените жертви, постоянно наблягаше на долния характер на подобни съображения, които не съответстват на възвишеното великодушие и пълното безкористие на политиката на господаря император”. ( стр. 231)

Както излиза, напълно безкористният и великодушен император, който слушал тази препирня, чиято долна (определението “долна” явно принадлежи на Горчаков – бел. И.И. ) претенция за материална компенсация защитавал Игнатиев, все пак е склонил “задължените” българи (както често ги нарича самият Игнатиев) да бъдат наистина задължени материално да платят със задна дата за руските разходи.

ШУВАЛОВ НАРИЧА ИГНАТИЕВ ПАНСЛАВЯНСКИ ВАРВАРИН

Раздразнен от поредното си противоборство със свой конкурент сред руската дипломация кой да повлияе повече на императора, Игнатиев осведомява в записките си читателите за враждата си с руския посланик в Лондон граф Шувалов, който разпространявал слухове за вината на Игнатиев да се стигне до война с Турция (напълно несправедливо, разбира се, както многократно видяхме в светлината на неистовите усилия на цариградския посланик да предотврати такава война). На свой ред Игнатиев заявява, че дейността на лондонския посланик Шувалов, който го смятал за “панславянски варварин”, направила войната необратима. Ще рече, че историческата справедливост изисква, ако се вярва на Игнатиев, безмерно благодарните българи да благодарят не на Игнатиев, а на Шувалов като на дипломата, предизвикал в крайна сметка войната, наричана така (при)страстно “освободителна” за българите и днес. Докато Игнатиев по право би трябвало да бъде заклеймен като руският дипломат, борил се с всички сили тази (освободителна) война да не се състои. 

ИГНАТИЕВ ПРИЗНАВА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ КАТО ПОВОД ЗА ВОЙНАТА И АНГЛИЙСКАТА РОЛЯ ЗА НЕЯ

В гнева си Игнатиев най-после за първи път споменава в записките си нещо,което и днес всеки българин трябва да знае: тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската конференция и до самата война накрая. Посланик Шувалов, според Игнатиев, прокарвал в Лондон идеята България да бъде ограничена на юг до Балкана.  Във връзка с това Игнатиев изригва:

“Така бе изгубена от погледа на руското правителство изходната точка на изстъпленията, извършени в Южна България от мюсюлманите. А именно те предизвикаха предложенията на Дерби ( външен министър на Великобритания 1874-1878 г.- бел. И.И.) да  се свика конференция, решенията на Цариградската конференция и картата, съобщена на Портата от европейските представители; накрая – европейският ултиматум, подаден от тях до Портата в навечерието на отпътуването на посланиците на всички държави от Константинопол”. (стр. 261)

Това признание за основополагащата причина за всички изброени от Игнатиев в международни събития е толкова рядко откровение на един великоруски шовинист, че има стойността на унищожителна антитеза спрямо молитвите на  днешните български русофили в храма на тяхната безусловна вяра в Русия, които “пропускат” да забележат, че   пролятата българска кръв е подбудила европейците да се обединят в противодействието си срещу османския гнет. Игнатиев, без да иска (защото избягва да покаже отношение към доминиращата българска първопричина за падналите след нея плочки от европейското домино) признава косвено, че руската война срещу Турция, замислена като поход към Проливите, е породена от трагичната българска борба и съдба. 

ИГНАТИЕВ СЪВЕТВА ЦАРЯ ДА НЕ ОСВОБОЖДАВА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

В навечерието на войната отзованият от посланическия пост Игнатиев се присъединява към руското командване в Плоещ и съобщава обидено в записките си, че само веднъж бил поканен на съвет при императора там. Но пък, както се вижда от собственото му свидетелство, е успял отново да даде съвет, който може да го категоризира като главен българофоб в императорската свита, а не като “баща на българската нация”, за какъвто днес ни го представят. Да му дадем отново думата за онова, което е съветвал императора.

“Струва ми се, че се нагърбваме с непосилна и деликатна задача за освобождаване на всички българи без изключение. Нямаше да пречи преди съставянето на тази прокламация (с която Александър II ще обяви война на Турция- бел. И.И.) да се направи справка при хората, познаващи местните условия: докъде точно на юг в посока Солун, Кавала и Константинопол достигат българските селища, преди да се задължаваме да ги освободим всички от турското управление ( стр. 272) 

Игнатиев рядко използва определението “иго” за турското управление на българите, а пък “робството” като термин в това отношение напълно отсъства от речника му. Направо би трябвало да го нарекат турско мекере днешните страстни гонители на всеки, който оспорва на терминологично ниво обобщението за робството на българите в рамките на Османската империя, съставена от много подчинение народи, сред които обаче само българите обичат да се определят в наше време като бивши роби в угода на руските освободителни претенции.

ИГНАТИЕВ ОТНОВО ИЗТЪКВА ПРОЛИВИТЕ КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ВОЙНАТА

“ Аз подчертавах пред господаря, че тъй като за Русия най-важно от всичко в Източния въпрос е да получи възможност да затвори Проливите за чужди военни флоти и да открие за себе си достъп до Средиземно море, би било желателно , ако този въпрос не може да се реши радикално в наша полза, то поне да се доближим до желаното решение.” (283 )

ЦАРЯТ ОСВОБОДИТЕЛ ЖАЛИ ЗА НЕЩАСТНИЯ СУЛТАН, НЯМАЛ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ПОБЕЖДАВА, ИГНАТИЕВ Е “ПОРАЗЕН” ОТ ЦАРСКОТО ХРИСТИЯНСКО СМИРЕНИЕ

Александър II  бил развълнуван, че му се наложило да прекали, нанасяйки поражение на Турция. Той обвинил за това англичаните, които “ще отговарят пред историята”. “Злонамерените им съвети опропастиха нещастния султан и ме принудиха да отида по-далеч, отколкото имах намерение”, заявил той във връзка със сведенията за успешното настъпление на руските войски. Игнатиев цитира тази императорска загриженост за нещастния султан, изразена в Санкт Петербург на френски от него на 8 януари 1878 г. пред военния министър (Милютин) , канцлера Горчаков и самия Игнатиев. Той я препредава в записките на френски , както е била произнесена- на езика, на който през 19-ти век руската господарска класа си общувала.

“ Така ме порази християнското смирение и възторженото настроение на императора, че аз бях дълбоко трогнат и след завръщането в къщи записах тези думи”, отбелязва Игнатиев, развълнуван от съчувствието на господаря му към турския султан.( стр. 290)

ИГНАТИЕВ ЗАМИСЛЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ХОДОВЕ ЗА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА БЪДЕЩАТА БЪЛГАРСКА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ

“Така Русия щеше да получи възможността да реализира в европейските банки заем от триста милиони златни рубли…Българският данък би останал на наше разположение. Така Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.”( стр. 563)

БЕЗКОРИСТНОТО ВЕЛИКОДУШИЕ МОЖЕ ДА НАВРЕДИ НЕПОПРАВИМО НА РУСИЯ, МЪДРУВА ИГНАТИЕВ

“Без съмнение войната е голямо зло, обаче не е най-голямото в историческия живот на народите. И без война може да се претъпят редица политически и духовни поражения, които ще се отразят тежко на устройството и бъдещето на държавата. Всяко увлечение от европейски съображения, непроверени от гледна точка на изключително руските интереси, всяко безкористно великодушие в политиката може да нанесе непоправима вреда на Русия”.(стр. 817)

ПРИЯТЕЛ НИ Е САМО ОНЗИ, КОЙТО ПОМАГА ДА ЗАВЛАДЕЕМ ПРОЛИВИТЕ, А ЗАПАДНИТЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СКАРАНИ, СЪВЕТВА ИГНАТИЕВ

“ За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяването на присъствие в Цариград, освобождаване и обединение на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия”. 

“ По – голямата част от европейските държави не случайно , а обосновано е враждебна на Русия по различни причини. Следователно за нас Европа е безопасна само тогава, когато политическото равновесие и съгласие между западноевропейските държави е нарушено”.(стр. 818)

ШУВАЛОВ Е СЪМИШЛЕНИК НА ИГНАТИЕВ: АКО НЕ СТРЕМИМ КЪМ ИЗГОДИ ДЕЙСТВАМЕ БЕЗКОРИСТНО, НЯМАМЕ ПОЛЗА ОТ ВОЙНА С ТУРЦИЯ

Руският посланик в Лондон Шувалов , цитиран от Игнатиев, също разглежда Европа като единен субект на руската дипломация:

“Щом като сме заявили на Европа, че възнамеряваме да действаме безкористно и да не се стремим към никакви изгоди за Русия, войната няма да ни донесе никаква непосредствена полза, а между другото ще наложи грамадни жертви, съпроводени със значителен риск”. 

Posted in Bulgaria, история, на български | Tagged , , | Leave a comment

Зейнеп Зафер: Насилственото побългаряване и прогонване от родината не бива да се омаловажава

Статия от “Маргиналия“.

Зейнеп Зафер е родена през 1958 г. в с. Корница, Благоевградско. През март 1973 г. по време кампанията за насилствено асимилиране на помаците е изселена заедно с родителите си, противопоставящи се на политиката на комунистическия режим. При поредната насилствена смяна на имената на ромите отказва да смени името си през 1982 г.. Принудена е от служители на Държавна сигурност /ДС/ чрез служещи й преподаватели от университета да прекъсне следването си във Висшия педагогически институт – Шумен, специалност българска филология. По време на най-голямата вълна на асимилация през 1985 г. е осъдена на 2 г. затвор, 2 г. изселване и парична глоба заедно с брат си и братовчедите си. През 1988 г. тя е в групата на първите мюсюлмани членове на Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/, ръководено от Илия Минев. Представител е на Дружеството за Варненска област. Включва се в щафетната гладна стачка в подкрепа на писателя Петър Манолов – секретар на НДЗПЧ, и е в групата дисиденти, определени да се срещнат с френския президент Франсоа Митеран при посещението му в България през януари 1989 г. Срещата е осуетена, всички дисиденти са задържани в Пловдив. Участва активно в изграждането сред турците в Североизточна България на структурите на НДЗПЧ, които подготвят и ръководят Майските събития през 1989 г. – масовите протести сред турското население срещу насилственото побългаряване. Експулсирана е от страната на 03.02.1989 г. Едва през 1992 г. й се дава възможност да се дипломира. От август 1989 г. работи в радио “Гласът на Турция” – в предаването на български език, през 1992 г. постъпва на работа в Анкарския университет. Преподавател и литературен историк, преводач. Понастоящем е ръководител на катедра Български език и литература във Филологическия факултет на университета. С научни доклади участва в международни конференции. Автор на редица изследвания върху литературата, теорията и практиката на художествения превод, рецепцията на българската литература в Турция и политиката за насилственото побългаряване на мюсюлманските общности в България. През 2015 година в съавторство с доц. Вихрен Чернокожев подготвя и издава антологията “Когато ми отнеха името”. Поводът за разговора беше участието на г-жа Зафер в кръглата маса на Центъра за академични изследвания “Възродителният процес” в България (1984-1989). Ретроспекции”.

 Мария Велковска

Минаха 30 години от масовото изселване на турци от България, т.нар. „голяма екскурзия“, с която завърши насилствената смяна на имената на мюсюлманите, наричана от комунистическата власт „възродителен процес“. Достатъчно ли беше това време жертвите да простят, виновните да се покаят, а учените да направят изследвания и анализи?

– 30 години са доста дълъг период за обмисляне на станалото и причините, които стоят зад постепенното принудително побългаряване на роми, помаци и турци. Аз, както и всички жертви на тези масови кампании не приемаме и не използваме циничния термин „възродителен процес“, който беше измислен подигравателно от архитектите на насилственото побългаряване. Много ни е обидно, че българските учени възприеха безкритично и наложиха в науката циничните названия „възродителен процес“ и „голямата екскурзия“, вместо например по-подходящите „принудително побългаряване/насилствена асимилация“ и „прогонване от родината“. Но това е честа практика в българската наука.

За да простят жертвите на всички кампании, най-напред е нужно да се изрази и чуе искреното покаяние не само от отделни хора (които смело го направиха), а на голямото мнозинство граждани на страната и на политиците. Опрощаването щеше да стане много по-лесно и по-рано, ако веднага след 1990-та година беше приет закон за връщане на всички стари турски имена и безплатно оформяне на документите, без подаване на заявения и без каквито и да е срокове. А то какво стана на практика? Хората бяха и са принудени да идват от Турция или друга страна, да губят време и пари, дори да завеждат дела за възвръщане на майчините си имена, които преди това им бяха отнети така бързо и организирано. Имената на починалите родители и близките също се връщат много трудно. Какъвто и документ да ви потрябва, вие сте длъжен да удостоверявате, че тези и тези имена ви принадлежат. Тоест непрекъснато ви навират в носа чужди имена, за които въобще не искате да си спомняте и така раната продължава да кърви. Ние всички мислим, че това е направено планирано и съзнателно, за да се създават пречки и наложените български имена да останат в регистрите.

Знам от разговори по този въпрос, че много прогонени хора в Турция все още не са простили за всичко преживяно до 1990 и след това, че не искат да чуят за България и не желаят да посещават страната. Някои от тях са били в родните си места само един път, за да възвърнат истинските си имена или да посетят тежко болен близък човек. А други въобще не са посетили страната. Може да се говори за единични случаи на прощаване. Дори тези, които като пенсионери се завръщат да живеят в селата си, с болка си спомнят за преживяното и гаврата с човешкото достойнство.

Някои съвестни български учени, журналисти, режисьори, политолози направиха сериозни изследвания, написаха книги, публикуваха документи, снимаха игрални и документални филми – особено през 90-те и първото десетилетие на нашия век. Затова сме им безкрайно признателни!

Но държавата и политиците не направиха почти нищо. Напротив, срещу тези учени и хора на изкуството бяха подети унищожителни кампании, за да ги накарат да замлъкнат. В Турция също имаме историци и изследователи, родени и израсли в България, които изследват темата и дават своя принос за осветляване на този тъмен период от историята на мюсюлманските общности.

„Когато ми отнеха името“ е сборник, който Вие и Вихрен Чернокожев издадохте. „Дневник“ помести откъс от антологията. За съжаление повечето от коментарите под текста оправдават насилието. Има обаче един, подписан от spiegel, който казва: „…Този сборник обогатява българската литература. Но той би трябвало да обогати и нашето осмисляне на комунизма. С тези текстове човек може да почувства трагедията на българските турци. Но и въобще на българина в епохата на комунизма. Защото може да разбере как тоталитаризмът посягаше на най-интимното за човека. Така както го превърна в роб с колективизацията, както го превърна в затворник със затварянето на границите, така се опитваше да превръща турците в българи, а българите в македонци.“ Какви са впечатленията Ви за възприемането на миналото? Колко сходно или колко различно е в Турция и в България?

– Да, този коментар е много задълбочен и верен. Всъщност покойният литературен критик, историк и талантлив учен доц. д-р Вихрен Чернокожев, без всеотдайния труд на който антологията „Когато ми отнеха името“ едва ли щеше да излезе, също беше уверен, че включената в сборника литература отразява до голяма степан и живота на етническите българи през периода на тоталитарното управление и не трябва да се разглежда като нещо изолирано. Но да живееш като малцинство през тоталитарния период на България, беше много по-трудно от предполагаемото и това заслужава специално проучване. Защото българите поне имаха право да носят майчините си имена, да говорят на езика си, да слушат своята музика, да изпълняват някои от празниците си и др. подобни.

С включените в антологията произведения на мюсюлманските общности ние се опитахме да представим на българската общественост вътрешната гледна точка на тези общности за политиката на тоталитарната власт, за издевателствата и травмата от насилственото побългаряване и прогонване от родината. Да им припомним, че това е част от българската история и този период не трябва да се подминава и омаловажава.

Не само в България и Турция, в почти всички страни на света някои събития от миналото не се коментират достатъчно пред обществото, винаги се предпочитат и преувеличават положителните периоди от историята, а другите се пренебрегват и премълчават. Доста са малко учените или творците, които проявяват смелост да служат само на науката или изкуството, а не на политиката. В целия свят пропагандната машина усилено работи за фокусиране вниманието на световната общественост върху събития, които разполагащи с огромни средства диаспори определят смятат за важни, а другите престъпления се премълчават и омаловажават. Не имало и няма справедливост в свят, в който капиталът контролира историята, науката, дори дейността за опазване на околната среда.

Вие сте били преследвана, изселвана, затваряна и същевременно сте се съпротивлявали. Не Ви ли беше страх? Какво Ви даваше сили?

– Бях преследвана години наред. Това ми беше оставено като наследство от баща ми, който беше голям противник на социалистическата система и ме учеше да не се адаптирам към диктаторската обстановка и да се съхраня като личност, като идентичност, просто като човек. Благодарение на него аз не възприемах като герои партизаните и комунистите, за които бе произведено такова огромно количество пропагандна литература, а симпатизирах на горяните и преследваните от режима противници на диктаторската система. Той ме научи да чета между редовете ежедневниците и да слушам предаванията на западните радиостанции.

Разбира се, че ме беше страх! Няма човек, който да не изпитва страх. И ако някой твърди това, не му вярвайте. Не мога да забравя един случай през юни 1982 г., когато като студентка втори курс получих призовка от МВР Шумен да се явя на разпит в 10 часа сутринта и ме приеха чак следобед в 16.00 часа. Не знаех по какъв повод съм призована и в продължение на 6 часа чаках със свито сърце, вместо да чета за изпити.

Тези призовки за явяване в милицията, които често получавахме в България, така силно ми подействаха на психиката, че и сега, когато в пощенската кутия видя оставена бележка за получаване на препоръчано писмо (тъй като не са ме намерили вкъщи), не мога да се успокоя докато не разбера за какво става въпрос. Но тогава единственото нещо, което ми помагаше да запазя хладнокръвие и да се държа сравнително спокойно, беше увереността ми, че трябва да се боря срещу циничното посегателство върху идентичността ни, да се противопоставям на противоконституционната практика на държавата и нейните антидемократични инстанции.

Преподавате в университета в Анкара, пишете книги и статии, участвате в научни конференции. Никога ли не Ви е изкушавала политиката? Защо?

– Упражнявам професията си с голямо желание, удовлетворена съм от преподавателската и научна работа. Ако не ме бяха изгонили от България още на 3 февруари 1989 г., дали в началото на демокрацията всемогъщите представители на бившата Държавна сигурност щяха да ми разрешат да се занимавам с политика, не зная. Но ми се струва, че в политиката трайно остават само хора, които умеят да правят компромиси. А аз не мога да постъпвам в разрез с разбиранията си. Затова си мисля, че не съм подходящ човек за политика нито в България, нито пък в Турция.

Ръководите катедрата по български език и литература. Има ли интерес към българската литература, към съвременни български писатели в Турция?

– Българската художествена литература не е много добре позната в Турция поради политиката на социалистическото правителство за разпространяване на „антифашистка“, партизанска, марксистка и политическа литература, започнало от втората половина на 60-те години. Благодарение на това най-издаваната българска книга в Турция е „В името на народа“ на Митка Гръбчева, която, издадена през 2015 г. за 27-път, заедно с много други засенчва истинската българска литература. След 90-те години започнаха да се превеждат повече произведения от българската литературна класика и преди всичко от съвременни автори. Затова днешният турски читател има по-голяма възможност да се запознае с творчеството на някои талантливи съвременни автори. Днес преводачите на българска художествена литература сами избират какво ще преведат, но ми се струва, че определено предпочитат по-лесните за превод автори. Може би затова все още не са преведени романът „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, най-хубавите произведения на Радичков и др.

Кои са писателите, които Вие харесвате?

– Харесвам много български поети и писатели. Но тук едва ли бих могла да ги изброя. Особено ценя поезията на Борис Христов и романа „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров.

Какъв е новият Ви прочит на Вазов, написали се „Нов прочит на Иван Вазов“ (2009)? Не искате ли книгата да бъде издадена на български?

– Това е моят прочит на творчеството на Вазов, което се опитах да представя накратко на турските студенти. Пиша на български или на турски и досега не съм превела нищо от своите работи. На този етап нямам такива планове.

В „Исторически портал“ сте поместили „България непосредствено след 9.IX. 1944 през погледа на един турски журналист“. Това е Махмут Неджметтин Делиорман (1898-1973) . Ще пишете ли още за него?

– Да, възможно е да преведа някои негови мемоари, които са важни и за българската история. М. Н. Делиорман е виден представител на турската интелигенция в България, журналист, издател, общественик, смел защитник на правата и свободите на турското малцинство, небезразличен към съдбата на своята родина след Деветосептемврийския преврат, въпреки че по чиста случайност оцелява след организирано срещу него покушение.

Над какво работите сега?

– Скоро публикувах на турски статия, в която разглеждам участието на жените в борбата срещу насилственото побългаряване през 70-те и 80-те години на миналия век. Последно време изследвам насилствената асимилация, прогонването от родината на стотици хиляди български граждани и последствията от тези кампании, антиасимилаторската литературата на жертвите. Освен това преведох на български част от поезията на талантливия ни поет Ибрахим Камбероглу, представен за пръв път в антологията „Когато ми отнеха името“, които се надявам да бъдат отпечатани в България.

Източник: Дневник

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Ако Луков е бил противник на нацизма, защо всяка година го почитат неонацисти от цяла Европа?

Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ

Една мой Фейсбук статус*, който Клуб Z публикува под заглавие “Този огън изгаря чувството за патриотизъм и го заменя с национал-шовинизъм”  предизвика силни емоции сред анонимни българи, които са се упражнявали под нея в писането на коментари. Понеже почти всеки един от коментарите издава непознаване на историята (някои издават и други характерни черти на авторите им, но това е друга тема), ще се спра на някои от популярните митове за “героя” от войните Христо Луков. Вижте някои от по… хм… по-странните твърдения (в курсив) и моите коментари под тях.

“Тодор Теодоров” пише: “Всеки грамотен българин знае, че “особеното ни сътрудничество” с Третия райх е плод на двуличната игра на Борис III да запази единствено династията си, не и авторитета и престижа на България.

Всеки грамотен българин, който чете историческите документи знае, разбира се, че няма нищо двулично в това, че цар Борис III обвързва България с нацистка Германия – това е естествен избор за царя, чийто баща – цар Фердинанд, също обвързва България с Германия по време на Първата световна война и продължава да си живее живота в Германия – с пенсия, предоставена му от германското правителство като награда за злополучното включване на царството на страната на губещите войната държави по време на неговото управление. В известен смисъл, цар Борис III повтаря грешките на баща си, но с още по-големи и злочести последици за страната: окупация от СССР в продължение на три години и общо 45 години сталински болшевишки режим, който продължава антидемократичното управление, вече наложено в България след 19-и май 1934 г. от… самия цар Борис III.

“T.T.: Всеки по-мислещ българин разбира, че обявяването на война на Америка и Англия на 13 декември 1941 година е проруски ход на динстията, защото дори и ефрейтор разбира, че след обявяване на война на Остта от САЩ, Хитлер е загубен.”

Тук г-н “Теодоров” прави някакъв странен лупинг на мисълта, защото човек дори и да не мисли, трудно ще приеме, че обявяването на войната е “проруски ход”. Впрочем, царството обявява война, независимо от това, че подобно действие не е било изисквано от Япония след 7-ми декември 1941 г. Договорът за присъединяване към Тристранния пакт предвижда военна помощ, но само в случай, че някоя от страните е нападната, а не ако тя самата извърши нападение!

“Всеки грамотен историк знае, че Луков и Царят не са се понасяли, така, че една снимка с усмивки нищо не значи.”

Цар Борис и Луков

Снимката, разбира се, не е само една (ето друга – Луков е ухиленият военен с каска в ръцете), но всъщност веселите физиономии на царя и генерала говорят много повече, отколкото много думи. Не е нужно човек да е психолог, за да стигне до извода, че това не са усмивки на хора, които не се понасят.

“Теодоров” продължава: “Всеки съвестен изследовател знае, че Луков е подготвял скъсване с Германия и излизане от войната, за да няма повод Сталин да ни окупира. От декември 1941 година, Борис, който е с военно образование, знае, че Германия ще загуби и за това се готви за бъдеща руска окупация и запазване на династията. “

Луков – отявленият германофил, поддръжник на нацисткия режим, лидер на фашисткия СБНЛ бил подготвял скъсване с Германия?! Това дори не се нуждае от коментар… А пък другият аргумент – за знанието – е още по-странен; ако е знаел това през 1941 г., защо депортира нашите сънародници от Тракия и Македония през 1943 г.?

Останалите коментари са още по-безсмислени, например “Свобода съвършенство” (така се е регистрирал и така публикува в сайта) пише: “Авторът отрича ли, че генерал Луков е Български Патриот взел участие в Балканските войни и ПСВ, Герой? Авторът отрича ли размирните времена в които е живял и опасностите за съществуването на България? Авторът отрича ли поляризацията на европейското обществото по това време? Авторът отрича ли, че разбиранията и порядките по това време са коренно различни от 60-те години и са претърпели пълна метаморфоза до наше време?”

Как да коментира човек подобни твърдения? Луков наистина участва в балканските войни, стига до чин майор (което не говори за някакъв кой знае какъв героизъм – а и е награден само с орден  „За храброст“ IV ст. 2 кл). Участието му във войната – каквото са имали стотици хиляди хора като него – не може да служи като оправдание за последващото му поведение. Все едно човек да оправдава престъпленията на комунистите след 9-и септември 1944 г., само защото са били антифашисти преди 9-и. Едното няма общо с другото. Достатъчно е да споменем, че има други военни, които също като Луков са воювали в балканските войни, но не стават върли поддръжници на нацизма и не се отказват от Родината си в полза на хитлеристка Германия. Много подходящ пример в случая е генерал Владимир Заимов, който е разстрелян от пронацисткото правителство на цар Борис III именно поради това, че се е борил реално срещу фашизма. Единият генерал – Луков – е предал националните интереси на Родината и е разстрелян от двама нелегални членове на бойните групи от въоръжената съпротива срещу фашизма. Другият – Заимов – е защитавал интересите на България като страна, в която не всички са ръкопляскали на нацистите и не всеки се е снимал усмихнат с царя или с Хитлер. Благодарение на хора като Заимов, България може да каже: “Да, страната е съюзник на нацистите, депортирала е мирно население, но е имало патриоти, които са се борили срещу този мракобесен режим!”

И още от същия коментатор: “Авторът оспорва “легендата” за спасението на Кюстендил и цяла Югозападна България (според военни специалисти)…”

Не съм аз този, който оспорва легендата за някаква роля на Луков за спасяване на Кюстендил – просто няма нито едно доказателство за битка, в която той бил еднолично и с помощта на овчари бил “спасил” Кюстендил от попадане в ръцете на сърбите. Точно поради липсата на доказателства, това е легенда, а не исторически факт.

Йовко Манолов” пък пише:
…да наричаш един отявлено смел и предан на България генерал като Христо Луков нацист,е нещо,което никой наричащ себе си българин,не трябва да си позволява.

Няма да се спирам на това, че господинът твърди, че някои изказвания трябвало да се “позволяват”, но той казва и нещо, което аз не съм написал в статията – че Луков е нацист.
Това е обикновена спекулация и опит за подмяна на разговора. Среща се често с думите: “Ама, как фашизъм? В България няма фашизъм, защото страната не отговаря на класическото определение за фашизъм.” Това е опит за измъкване от историята на принципа “Ако мине”.
Формално в България няма нацистка партия, но това не пречи да има множество фенове на германските нацисти; Луков е просто един от многото!
Не е тайна фактът, че Луков е германофил и обича нацистка Германия.
Не е тайна, че за да стане човек лидер на фашистката организация Съюз на българските национални легиони, той трябва да споделя нейните принципи, които я определят като фашистка. Това не са измислени от мен определения, а исторически факти, за които са писали редица наши историци. Луков не е “предан на България“, а предател на България. Тъжно е, че все още има хора, които не могат или не желаят да приемат историята. И още по-тъжно е, че някои от тях се наричат “антикомунисти”, но използват същата комунистическа риторика, за да оправдаят зверствата по време на управлението на цар Борис III и Богдан Филов, както и редицата неправилни, а често и престъпни решения, взимани от правителството и царя по онова време.

Но зарежете мен и това какво аз пиша – вижте кои ходят на луковия марш, за да изразят “почит към делото на ‘големия’ герой Луков” – неонацисти от цяла Европа. Е, да речем, че аз – и редица историци – сме заблудени за това що за човек е бил Луков. Но защо тогава го почитат неонацистите и защо организаторите на факелното шествие не се разграничат от тях, ако действително отдават почит на “патриота” Луков?

За всеки, дори за заблудените коментатори, трябва да е ясно едно:

щом неонацистите обичат и се покланят пред Луков, при това всяка година, с манифестация под закрилата на тъмнината, с факли, които наподобяват на други подобни шествия от времето на нацизма, то е ясно какъв човек е бил Луков в действителност.

Снимка от Луков марш. Източник: интернет

Ако погледнете коментарите на Фейсбук-стената на луковия марш, то няма как да не видите расистките, антисемитските и неонацистки коментари.
Когато неонацистите и националистите са припознали в нечия биография човек, който “заслужава” да бъде почитан чрез нарочен марш с факли, това е сигурен знак, че тази биография отговаря на очакванията им. Всеки, който се залъгва, че неонацистите почитат Луков като “герой” от Балканските войни, трябва да се замисли, че това е все едно да почитат Хитлер като “герой” от Първата световна.

______
* – Ето текста от статуса ми:

На снимката виждате значки от Съюза на българските младежки легиони (СБМЛ, впоследствие преименуван от младежки на национални, СБНЛ). На следващата снимка са ухилените физиономии на ръководителя на СБНЛ о.з. ген. Христо Луков и цар Борис III. Всяка година по това време (февруари), в София се провежда марш, наречен луков, в който младежи вървят из София – под строй, с факли в ръце. Маршът им наподобява на други подобни маршове от ХХ век – на черно-бялата снимка се вижда как маршируват кумирите на Христо Луков, в нацистка Германия. На следващата снимка са дечицата от хитлерюгенд – смяната, която нацистите подготвяха, за да да има кой да воюва 10 години по-късно. До тях са цар Борис III и Адолф Хитлер в дружеско ръкостискане, при една от честите им срещи.
На цветната снимка от миналогодишния марш се вижда едно семейство, което гледа към маршируващите. И на последната, отново черно-бяла, е ясното доказателство за това докъде нацизмът доведе България – до отрязани глави, изложени на показ на площада.
В Интернет ще видите някои нашенци – пишман-историци, които ще твърдят, че Христо Луков бил един много добър човек, бил спасил (еднолично!) Кюстендил от попадане в сръбски ръце по време на Първата световна война. Че бил приятел с евреите – и това се виждало от джобното му тефтерче, в което бил отбелязал рождения ден на един евреин. И че не бил никакъв германофил, защото дъщеря му се учела в Американския колеж.
Това, сами разбирате, са напразни опити да се пренапише историята на царство България. Направил съм си труда и съм събрал в няколко глави в книгата си “Уловени в Мрежата” интересна информация за сътрудничеството на царството с нацистите в Германия. То е било напълно доброволно, активно, а не пасивно или наложено със сила на страната. Фенове на нацизма (като Луков!) са управлявали страната и са я вкарали в Тристранния пакт, т.е. във Втората световна война – на страната на нацистите. Съветската окупация и последващия 45 годишен режим, който малко се е различавал от едноличния пронацистки режим на царя, са пряко следствие от влизането на България във войната. Освен това смешният плач, че Луков бил всъщност герой, а СБНЛ – патриотична организация не издържат на елементарна проверка на документите и фактите (видно и от снимките).
Прочее, след като всички привърженици на нацизма се оказват герои (и жертва на комунистите!), да цитирам журналиста Иван Бакалов, който преди пет години попита: защо “някой не посочи кой, аджеба, е бил фашист и съюзник на Хитлер? Кой обяви война на САЩ и Великобритания, изсели евреите (а една част прати и в концлагерите), взе им имуществото и т. н.?”

Вече пет години нито един от привържениците на пронацисткото управление на цар Борис III не е отговорил на този въпрос.
Нито един от маршируващите с факли не иска да отговори на този въпрос.
Нито един от разпалените “антикомунисти” не може да отговори на този въпрос.

А не могат и не искат, защото отговорът е ясен: царство България не е демократична държава. Царят е верен съюзник на Хитлер. Държавата подкрепя с материални средства, храни, боеприпаси и т.н. воюващите германски войски, а – защото това не е достатъчно за “патриотичните” цар, премиер Филов и неговите министри – освен това окупират територии в Гърция и Югославия, за да е ясно, че страната е не просто пасивен съюзник, а напротив – активен, при това много.

Всеки, който отдава чест на “героя” от войната ген. Христо Луков, трябва да знае, че почита един върл почитател на нацистка Германия и сам ръководител на пронацистка организация.
Всеки, който пали факли и носи, трябва да знае, че на този огън изгаря чувството за патриотизъм и то бива заменено от национал-шовинизъм.
Всеки, който си мисли, че “това у нас няма да се случи” да погледне снимките и да се замисли, че Хитлер идва на власт през 1933 г., а войната започва само шест години по-късно.

И, накрая, ако някой си мисли, че маршируващите не са неонацисти, а истински “патриоти” и “националисти”, достатъчно е да се зачете в коментарите на стената на луковия марш във Фейсбук, за да види, че там се вихри най-спокойно езика на омразата към евреите, към чужденците, към хомосексуалните хора, към всеки, който не се прекланя пред фена на нацизма Христо Луков.

Във Фейсбук попаднах и на описание на неонацистите, идващи от “истинската” Европа за нощта на родните неонацисти. Ето го: https://www.facebook.com/pmihova/posts/10157071104618024
______
Още по темата – в тези мои статии:
https://blog.veni.com/?p=4679
https://blog.veni.com/?p=4827
https://blog.veni.com/?p=4567
https://blog.veni.com/?p=4868

 

Posted in Bulgaria, история, на български | Tagged , , | Leave a comment

Добър посланик ли ще бъде Румяна Бъчварова в Израел?

Коментар във Фейсбук за назначението на Бъчварова за посланик. Снимка: компютърен екран

Видях на стената на един ФБ-приятел (сравнително известна в обществото личност) коментар, свързан с новината, че Румяна Бъчварова ще бъде новият посланик на България в Израел. Пускам снимка от стената му – не с целия текст, а само с двете изречения по неин адрес. И бързам да уточня: уважавам правото на всеки да критикува, но в случая не мога да се съглася с казаното от него, макар в други случаи да съм намирал статусите му за точни. Някои от причините за несъгласието ми са сред изброените  по-долу факти, но има и други, разбира се. Прочетете ги и решете сами дали съм прав в отговора на въпроса от заглавието, който давам по-долу, в последното изречение.

Всеки, който е запознат с развитието на отношенията между България и Израел, би трябвало да е наясно, че България няма да прати случаен и/или неподходящ човек за посланик в нея. Със сигурност не и сега, когато отношенията са толкова добри, а премиерите са Борисов и Нетаняху – двама души, между които очевидно има добра “химия” и взаимно уважение.

Притеснението, че не се изпраща дипломат от кариерата не е съществено – и не само защото много държави правят същото (вкл. и Израел, където законът предвижда около 10% от назначенията да са политически), а преди всичко, защото българският Закон за дипломатическата служба позволява подобно назначение. Т.е. назначението не е някаква  грешка или нарушение на закона.  Да видим дали има някакви други, не непременно свързани със закона, грешки.

За да се изпрати един посланик във важна за България държава, това ще рече, че посланикът отива там като политическо и активно лице, а не на “заслужен отдих” или от благодарност за предишна негова работа.

Вероятно ще се съгласите, че ако Румяна Бъчварова (човек, който е от десет години на една ръка разстояние от Бойко Борисов!) искаше да отиде на почивка, тя би могла да избере която и да е страна, в която климатът е чудесен през цялата година (ако сте ходили в Израел през лятото, ще разберете защо го подчертавам) и/или държава, с която България няма кой знае какви развити дипломатически отношения, т.е. където няма да има чести посещения от София или визити на съответните президенти и премиери в София (та посланикът да трябва да се скапе от работа), няма да има съвместни заседания на Министерските съвети на двете страни и др.п. Ама не сте знаели, че е имало такива заседания между министерските съвети на България и Израел ли? Е, сега го знаете. И други факти има в архивите.

В коментара си човекът твърди – очевидно с някаква иронична нотка, че Бъчварова имала “задълбочени знания и опит в международните отношения и политика”.

Не е толкова трудно да се провери дали е така – достатъчно е човек да потърси в публично достъпните източници на информация, данни и факти за Румяна Бъчварова, за отношенията ѝ с Израел, а и с евреите, при това не само в Израел, но и в България, а и по света.
Кой е бил началник на кабинета на българския министър-председател – и то точно във времето, в което отношенията с Израел се развиваха все повече и повече?
Румяна Бъчварова, разбира се.
Кой знае повече от нея за състоянието на връзките между двете страни през това десетилетие? Ето какво казва тя на 2-ри ноември 2018 г.:

“Последните години отношенията между България и Израел се надграждат и развиват по изключително добър начин. Двете страни имат много общи перспективи. Това е третата среща на Нетаняху и Борисов за последните 4 месеца. Това е показателно за добрите ни отношения.”

Бързо търсене в Интернет разкрива още много (но малко известни?) факти: посещенията на Бъчварова в Израел са повече, отколкото човек може да си представи. Сред резултатите, които Гугъл връща, ще видите и това, че на 10-и януари 2010 г., ден след като Борисов става официално шеф на ГЕРБ, той поема (заедно с Бъчварова) към Израел. С малко усилия може да се установят поне 9 нейни визити в Израел, от които – 5 в състава на делегацията на премиера Борисов. Нетаняху е бил три пъти в България. Два пъти министерските съвети са имали съвместни заседания. Плюс още голям брой срещи с политици от високите етажи на властта в Израел, вкл. и няколко срещи с Шимон Перес. Да ви напомня и това, че миналата година Борисов отиде в Скопие и отдаде почит на депортираните евреи от Македония – изпратени на заколение в Треблинка от царското пронацистко правителство. С него беше не само Бъчварова, но и голяма делегация от български евреи,

С други думи, на този посланически пост се изпраща не човек “без опит в международните отношения”, а човек, който:
– познава отлично страната-домакин;
– е лично и добре известен на голяма част от управляващите в Израел;
– е добре свързан с политическите сили в България (не само ГЕРБ и не само представените в Народното събрание; да и това ли не знаехте?);
– е работил в продължение на 10 години до министър-председателя на България;
– има добри отношения с Организацията на евреите в България “Шалом” (която, напомням, не е израелска организация!);

Това са факти, които всеки може да открие в Интернет.

И накрая, макар и не последно по важност: освен всичко изложено по-горе, редно е да се знае, че издаването на указ от страна на президента за назначаване на посланик става след консултации със страната-домакин, което ще рече, че България едва ли ще представи в Израел кандидатура, която няма да бъде одобрена. Те също ще си направят труда да проверят какво е казвала по адрес на страната Бъчварова и какви ги е вършила. Едва ли нашето правителство ще предложи човек, който не се ползва с отлична репутация там.

Във второто изречение човекът казва (няма да тълкувам по какъв начин), че това били хора, които “пасват навсякъде като кожена ръкавица”.
От фактите, които всеки може да събере из Мрежата (но явно не всеки може да прочете спокойно и обективно?), можете да направите обоснованото предположение, че Румяна Бъчварова ще води политика на приятелство, каквато двете страни изграждат от години. И че ще го прави, без да ѝ се налага да слага ръкавици – тъй като народите на Израел и България се познават и уважават взаимно, при това не само защото в Израел живеят потомците на спрените от депортация 48,000 български евреи, нито защото техните предци са живели на територията на България от 1492 г. насам.

Така че отговорът на въпроса, поставен в заглавието за мен е ясен и категоричен:

“Да! Румяна Бъчварова ще бъде добър посланик на България в Израел.”

Допълнена: Междувременно във Фейсбук излезе и позиция на ОЕБ “Шалом”, в която, наред с другото, се казва: “Съвместната ни работа с г-жа Бъчварова през годините затвърди убеждението, че тя има задълбочени познания за важната роля на българската еврейска общност – у нас и в Израел, за изграждането на устойчиви мостове на приятелство и сътрудничество между двете държави.”, а като коментар под нея д-о Александър Оскар, председател на “Шалом” пише: “Благодаря на г-жа Бъчварова за отличното ни сътрудничество и подкрепата и в борбата с езика на омраза в нашето общество! Убеден съм, че тя ще бъде отличен посланик на България в Израел!”

______
* – Уточнение: Настоящата статия не е реклама нито на ГЕРБ, нито на Бойко Борисов. Постарал съм се да публикувам онези факти, които имат връзка с коментара от снимката. 

Posted in Bulgaria, politics, на български | Tagged , | Leave a comment

91 % от потребителите на Фейсбук в България коментират след като са прочели само заглавието

Око с отражение на логото на Фейсбук

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, вкл. България, 91 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Изследването е обхванало 46,202 човека на възраст от 18 до 65 г., т.е. най-масовите потребителите на социалната мрежа.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, вкл. България, 91 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 72 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.

Подобни “проучвания”, а всъщност тест, за да се види кой ще прочете статията, са публикувани и на други езици – никой не е тръгнал да открива Америка…

Posted in Bulgaria, Facebook, jokes, на български | Leave a comment

91 % от потребителите на Фейсбук коментират след като са прочели само заглавието

Око с отражение на логото на Фейсбук

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 91 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Изследването е обхванало 46,202 човека на възраст от 18 до 65 г., т.е. най-масовите потребителите на социалната мрежа.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 72 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 72 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.  Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.  Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.

Подобни “проучвания” са публикувани и на други езици – никой не е тръгнал да открива Америка…

Posted in Bulgaria, jokes, на български | Leave a comment

“Marcella Labelle Carradori” или Как някои хора стават лесни жертви във Фейсбук

В последните дни масово получавам съобщения, които мои ФБ-приятели изпращат. Текстът гласи:

Картинка с палец нагоре и палец надолу над надписа “Фейсбук”. Източник: Интернет

“Кажете на всички контакти във вашия списък с Messenger да не приемат молбата за приятелство на Marcella Labelle Carradori. Тя е хакер и е свързал системата към профила ви във Facebook. Ако някой от вашите контакти го приеме, вие също ще бъдете атакуван, затова се уверете, че всичките ви приятели го знаят. Препратете го като получено. Задръжте пръста си върху съобщението. Долу в центъра ще видите иконата “напред”. Кликнете върху нея и ще се покаже списъкът с контактите ви. Кликнете върху името, изпратете. Благодаря.”

Уважаеми читателю,
Не се подлъгвай по подобни съобщения! Това са ментета, партенки, фалшиви новини. През известно време се появяват подобни текстове, които нямат никакъв смисъл. Предишните “хакери” бяха с имена като “James Wood” и “Anwar Jitou”. Следващите може да са “Nocturna Lacrimosa” или нещо подобно.
Не си губи времето да копираш и пускаш съобщението, защото в него няма нищо вярно. Напротив – пусни препратка към това мое предупреждение, така ще спестиш безсмислен труд на много хора… Е, ако искаш, разбира се…

 

Posted in Bulgaria, tips and tricks | Tagged , | 1 Comment

Една година от споровете около Истанбулската конвенция

Преди година съм написал следното във Фейсбук, което пускам тук поради това, че паметта ни е къса.

Уважаеми хора,
Който ви плаши с Истанбулската конвенция, той или не я е чел, 
или я е чел, но спекулира със страховете на незапознатите с 
текста ѝ хора.

Картинка от статията за Конвенцията в Уикипедия

Има и трети, още по-тъжен вариант: заблуждават ви онези, за които проблемът с насилието над жените у нас… не е проблем!?
В същото време статистиката е потресаваща: 25 % от жените в България са били обект на насилие. 70 % от българите са били свидетели или познават жертва на домашно насилие (и това са данни от 2011 г.!).
Едва няколко процента от жените, които са били изнасилени, търсят защита чрез съда. А това, че според нашия Наказателен кодекс изнасилването може да е само и единствено, когато пенисът е във вагината, а всички останали видове насилие са блудствени действия, е отвратително.
Всичко това е, защото обществото ни е все още назадничаво, насилието се подминава с лека ръка и думите: “Тя сама си го е търсила”, а жените, които се осмелят да се обадят, биват гледани с подозрение и презрение. Кампания от сорта на #metoo (“И аз също”), с която на дневен ред в САЩ се извадиха огромен брой истории с насилие от страна на известни и влиятелни мъже, у нас е невъзможна. Невъзможна е, защото вместо да доведе до оттеглянето им от властовите позиции (както се случи в САЩ), такава кампания би се обърнала срещу осмелилите се да протестират или да споделят историите си жени.

Е, нормално е в такова общество никой да не си прави труда да прочете текста на конвенцията, а вместо това да се намерят хора, готови да се възползват от незнанието, неграмотността или слабата образованост на населението, за да го подплашат, че “гадните европейци” искат “да преподават на децата ни извратените си норми”. Странното е, че сред тези използвачи са и хора, които би трябвало да могат да мислят, ПРЕДИ да са написали някоя глупост, но не, не им личи дори да са се сетили, че трябва да мислят какво пишат.

Но на онези, които използват ограничената просветеност на съгражданите ни, можете да кажете: Ако не ви харесва в ЕС, имате пълното право да изберете друго място, където да живеете – има страни, в които се отрича правото на човек да обича когото си поиска, в които жените нямат същите права като мъжете, а насилието върху тях е още по-голямо, отколкото у нас. Никой не ги спира да отидат там, където техните виждания ще се споделят от мнозинството хора, но кой знае защо и те самите, а и техните деца, предпочитат да живеят в ЕС.

Между другото, най-странни са онези противници на Истанбулската конвенция, които имат деца, живеещи в Западна Европа или САЩ, но не са си направили труда да помислят какво би се случило с децата им, ако последват примера на родителите си и започнат да агитират срещу правата на жените или ЛГБТ общността. А да не говорим какво ще им се случи, ако решат да демонстрират нашенския расизъм по отношение на хората с различен от белия цвят на кожата…

Знам, че повечето хора едва ли ще се хванете да четете текста на конвенцията, а ще хвърлите един поглед само върху онези текстове, които виждате в медиите. Законите не се състоят от отделни текстове, а от съчетани и координирани помежду им думи. Да се четат отделни членове от един закон е толкова безсмислено, колкото да се твърди сериозно, че Конституцията на НРБ от 1971 г. е предвиждала свобода на словото.
Да се вярва на свещеници, които носят “Ролекс”-и или обясняват човешките трагедии като наказание свише “заради концерта на Мадона в София”, както и на хора, имащи наглостта да съдят другите… това е право на всеки човек, разбира се.
Но пък задължение е на останалите хора, които виждат неискреността в думите на политици, попове и простаци, да не мълчат, а да посочват манипулациите и инсинуациите на тези “съдници”.

 

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged | 2 Comments

Първият Световен ден на брайловата азбука

Днес, 4-и януари 2019 г., Организацията на обединените нации отбелязва за пръв път Световния ден на брайловата азбука!

Емануел Елиша Форд чете изказването си пред ООН на хартия с брайлова азбука. Снимка: ООН/Rick Bajornas

Покрай тази знаменателна дата (в света има 1,3 милиарда души с някаква форма на късогледство/далекогледство или друго увреждане на зрението!) си спомних за един от първите българи, които станаха част от света, без да им се налага да излизат от страната – Виктор Любенов, който в далечната вече 2000 г. е описал спомена си от времето, когато с Димитър Ганчев все още имахме работещи BBS-и – и помагахме с каквото можем на хора като Виктор.
Освен него, имаше още едно незрящо момиче, което ми бе направило голямо впечатление по онова време, защото беше, ако не ме лъже паметта, преводачка от и на английски език за посолството на САЩ – Даниела Димитрова. За нея и за Виктор пишат в книгата си “Първите в Интернет” Жюстин Томс и Горица Белогушева.

Да си човек с какъвто и да е здравословен проблем у нас е голямо изпитание – без значение какъв е проблемът – физически или психически.
Обществото – в най-добрия случай(sic!) не обръща внимание на такива хора. Нарича ги “инвалиди” или “с увреждания”. Не им осигурява никакви средства за водене на нормален живот.

В най-лошия – им се подиграва, пречи им, смята ги за нещо по-лошо от тях.

Именно тази надменност към “инвалидите” ме кара да популяризирам Световния ден на брайловата азбука. Ако не знаете какво представлява тя – прочетете тук.

Да, сигурен съм, че и вие знаете какви оправдания ще се посипят от хората, които не правят място в градския транспорт на хора с някакви проблеми.
Или не се сещат да побутнат инвалидна количка, за да се качи тя по-лесно на тротоара, защото архитектите и строителите не са помислили, че трябва той да е скосен към улицата.
Или пък гледат разсеяно на другата страна, за да не личи, че не искат да помогнат.

Но никакви оправдания и обяснения не могат да премахнат следите от грубиянското и невъзпитано поведение към хората, които не могат да се придвижват свободно или самостоятелно от едно до друго място.

Помисли си, уважаеми читателю, че утре в количката може да седиш ти. Или твой близък. Всичко се случва, всеки може да получи травма, която да го лиши от възможността да вижда. Или чува. Или ходи. Или да използва ръцете си. Не чакай да се случи с теб, за да започнеш да се грижиш за всички хора, които имат нужда не от привилегии, а от нормални условия за живот.

Още по темата: в моята страница във Фейсбук и в този блог.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

2019: Мълчанието е злото или какво да правим, когато видим хейтърско поведение

Изпращам 2018-а година с чувство за добре свършена работа, подкрепено от редица мои статии и интервюта, посветени на борбата с езика на омразата – тема, която е засегната и в първата ми книга, “Уловени в Мрежата“.

Не щеш ли, в последния ден на годината, на стената ми във Фейсбук се появи човек, “Владимир Йорданов“*, който реши да ми обясни какво мисли за моята скромна личност:

Коментар на “Владимир Йорданов” от стената ми. Снимка: компютърен екран.

 

Посетих стената му, за да видя дали имаме общи приятели – оказа се, че имаме четирима. Написах им кратко съобщение:

Здравейте. Пожелавам Ви успешна Нова година. И моля за извинение, че Ви обръщам внимание на този казус… Забелязах, че имате за приятел един виден антисемит; ако Ви харесва това, което той публикува, тогава ме разприятелете.
Ако не Ви харесва, тогава разприятелете него.
Това е нормално и правилно.

Един от четиримата отговори веднага с обяснение, че (както сме правили и много други потребители на Фейсбук) е приемал “приятелства” от всеки, който е искал да бъде добавен в списъка. Човекът вече не е дори и формално “приятел” с този хейтър. Другите трима общи приятели с въпросния господин вероятно празнуват настъпващата Нова година; ще видим какво ще отговорят след ден-два. Други двама го разприятелиха в първите два дни след Новата година; остава да видим какво ще направи четвъртият…

Междувременно преминах набързо из стената на г-н “Владимир Йорданов”. Ето как изглежда тя:

Стената на “Владимир Йорданов” във Фейсбук. Снимка: компютърен екран.

 

Снимката е достатъчно красноречива, но има и други странни неща из стената му. Например този негов статус е харесан от някоя си Десислава Атанасова, с която имаме 8 общи ФБ-приятели:

 

Публикация на ФБ-стената на “Владимир Йорданов”. Снимка: компютърен екран.

Интересно какво ли е харесала г-жа Атанасова в коментара му – “мисълта” на “Владимир Йорданов” за руснаците или за “единия австриец”…

Този коментар за Ангела Меркел е харесан и от Емилия Кирова, с която имаме 91 общи ФБ-приятели.

 

Нарочно споменавам тези факти, защото е важно не само да се борим с езика на омразата, но и да посочваме на приятелите и познатите, че всеки един от нас може да бъде както обект на хейтърите, така и техен (неволен) помагач.

Карикатура от Ивайло Нинов. Снимка стена на автора във Фейсбук.

Когато видим език на омразата, не трябва да го подминаваме с лекота, а трябва да се борим с него.
Да го сочим, да обясняваме защо е опасен за всеки един гражданин, но и за обществото като цяло.
Мнозина си мислят, че това не ги засяга, че те не правят никому нищо лошо, че е по-добре да си траят и т.н., и др.п.
Но те грешат.
Грешат онези, които мълчат днес, за да им е “мирна главицата”. Грешат, защото утре ще дойде техният ред, но тогава пък ще мълчат останалите. Мълчанието е злото, както казва един наш известен журналист.
Подминаването на езика на омразата с мълчание не е решение на проблема, а е неговото разрастване. Някои нашенци обаче си мислят: “Е, какво пък толкова – един лайк, чудо голямо!?” Това е пагубното мислене, което води след себе си всички останали злини: от неработещата съдебна система, през шуробаджанащината, та чак до криворазбрания патриотизъм, а по същество – национализъм и шовинизъм, от които България нищо добро не е видяла през последните две столетия.

Който подминава езика на омразата, без да го обозначи и без да информира познатите и приятелите си за хейтърите, които го произвеждат и разпространяват, става волен участник в потъпкването на човешките права.
Който обръща главата си настрани, за да се престори, че не е забелязал поведението на хейтърите, той ги насърчава с мълчанието си. Насърчава ги не само да продължат да хейтят, но и да го правят все по-нагло и по-нагло.

Затова 2019-а година може да стане година на борбата с хейтърите и езика на омразата: защото има нужда! Защото трябва!

И – най-важното: защото заедно можем да се преборим с гнусното поведение на хейтърите!

_______
* – Няма как да установя дали се казва наистина така. Б.м. – В.М.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment