Holocaust denial is not protected by the European Convention on Human Rights

In today’s Chamber judgment(1) in the case of Pastörs v. Germany (application no. 55225/14) the European Court of Human Rights held, unanimously, that

the applicant’s complaint under Article 10 (freedom of expression) was manifestly ill-founded and had to be rejected, and,
by four votes to three that there had been no violation of Article 6 § 1 (right to a fair trial) of the European Convention on Human Rights.

European Court of Human Rights (Strasbourg). Source: Wikimedia, author: CherryX

The case concerned the conviction of a Land deputy for denying the Holocaust during a speech in the regional Parliament.
The Court found in particular that the applicant had intentionally stated untruths to defame Jews. Such statements could not attract the protection for freedom of speech offered by the Convention as they ran counter to the values of the Convention itself. There was thus no appearance of a violation of the applicant’s rights and the complaint was inadmissible.

The Court also examined a complaint by the applicant of judicial bias as one of the Court of Appeal judges who had dealt with his case was the husband of the first-instance judge. It found no violation of his right to a fair trial because an independent Court of Appeal panel with no links to either judge had ultimately decided on the bias claim and had rejected it.

Principal facts

The applicant, Udo Pastörs, is a German national who was born in 1952 and lives in Lübtheen (Germany).

On 28 January 2010, the day after Holocaust Remembrance Day, Mr Pastörs, then a member of the Land Parliament of Mecklenburg-Western Pomerania, made a speech stating that “the so-called Holocaust is being used for political and commercial purposes”. He also referred to a “barrage of criticism and propagandistic lies” and “Auschwitz projections”.

In August 2012 he was convicted by a district court, formed of Judge Y and two lay judges, of violating the memory of the dead and of the intentional defamation of the Jewish people.

In March 2013 the regional court dismissed his appeal against the conviction as ill-founded. After reviewing the speech in full, the court found that Mr Pastörs had used terms which amounted to denying the systematic, racially motivated, mass extermination of the Jews carried out at Auschwitz during the Third Reich. The court stated he could not rely on his free speech rights in respect of Holocaust denial. Furthermore, he was no longer entitled to inviolability from prosecution as the Parliament had revoked it in February 2012.

He appealed on points of law to the Court of Appeal which, in August 2013, also rejected his case as ill-founded. At that stage he challenged one of the judges adjudicating his appeal, Judge X, claiming he could not be impartial as he was the husband of Judge Y, who had convicted him at first instance. A three-member bench of the Court of Appeal, including Judge X, dismissed the complaint, finding in particular that the fact that X and Y were married could not in itself lead to a fear of bias.

Mr Pastörs renewed his complaint of bias against Judge X before the Court of Appeal, adding the other two judges on the bench to his claim. In November 2013 a new three-judge Court of Appeal panel, which had not been involved in any of the previous decisions, rejected his complaint on the merits. Lastly, the Federal Constitutional Court declined his constitutional complaint in June 2014.

Complaints, procedure and composition of the Court

Relying on Article 10 (freedom of expression) and Article 6 § 1 (right to a fair trial), Mr Pastörs complained about his conviction for the statements he had made in Parliament and alleged that the proceedings against him were unfair because one of the judges on the Court of Appeal panel was married to the judge who had convicted him at first instance and could therefore not be impartial.
The application was lodged with the European Court of Human Rights on 30 July 2014.
Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:

Yonko Grozev (Bulgaria), President,
Angelika Nußberger (Germany),
André Potocki (France),
Síofra O’Leary (Ireland),
Mārtiņš Mits (Latvia),
Gabriele Kucsko-Stadlmayer (Austria),
Lado Chanturia (Georgia),
and also Milan Blaško, Deputy Section Registrar.


Decision of the Court

Article 10 (freedom of Expression)

As with earlier cases involving Holocaust denial or statements relating to Nazi crimes, the Court examined Mr Pastörs’ complaint under both Article 10 and Article 17 (prohibition of abuse of rights).

It reiterated that Article 17 was only applicable on an exceptional basis and was to be resorted to in cases concerning freedom of speech if it was clear that the statements in question had aimed to use that provision’s protection for ends that were clearly contrary to the Convention.

“Selection” of Hungarian Jews on the ramp at Auschwitz-II-Birkenau in German-occupied Poland, May/June 1944, during the final phase of the Holocaust. Jews were sent either to work or to the gas chamber. Source: Wikimedia

The Court noted that the domestic courts had performed a thorough examination of Mr Pastörs’ utterances and it agreed with their assessment of the facts. It could not accept, in particular, his assertion that the courts had wrongfully selected a small part of his speech for review. In fact, they had looked at the speech in full and had found much of it did not raise an issue under criminal law.

However, those other statements had not been able to conceal or whitewash his qualified Holocaust denial, with the Regional Court stating that the impugned part had been inserted into the speech like “poison into a glass of water, hoping that it would not be detected immediately”.

The Court placed emphasis on the fact that the applicant had planned his speech in advance, deliberately choosing his words and resorting to obfuscation to get his message across, which was a qualified Holocaust denial showing disdain to its victims and running counter to established historical facts. It was in this context that Article 17 came into play as the applicant had sought to use his right to freedom of expression to promote ideas that were contrary to the text and spirit of the Convention. Furthermore, while an interference with freedom of speech over statements made in a Parliament deserved close scrutiny, such utterances deserved little if any protection if their context was at odds with the democratic values of the Convention system.

Zyklon B container. Part of an exhibition in the KL Auschwitz-Birkenau. Source: Wikimedia, author: Michael Hanke

Summing up, the Court held that Mr Pastörs had intentionally stated untruths in order to defame the Jews and the persecution that they had suffered. The interference with his rights also had to be examined in the context of the special moral responsibility of States which had experienced Nazi horrors to distance themselves from the mass atrocities.

The response by the courts, the conviction, had therefore been proportionate to the aim pursued and had been “necessary in a democratic society”. The Court found there was no appearance of a violation of Article 10 and rejected the complaint as manifestly ill-founded.

Article 6 § 1 (right to a fair trial)

The Court reiterated its subjective and objective tests for a court or judge’s lack of impartiality: the first focused on a judge’s personal convictions or behaviour while the second looked at whether there were ascertainable facts which could raise doubts about impartiality. Such facts could include links between a judge and people involved in the proceedings.

It held that the involvement in the case of two judges who were married, even at levels of
jurisdiction which were not consecutive, might have raised doubts about Judge X lacking impartiality.

It was also difficult to understand how the applicant’s complaint of bias could have been deemed as inadmissible in the Court of Appeal’s first review, which had included Judge X himself.

However, the issue had been remedied by the review of Mr Pastörs’ second bias complaint, which had been aimed at all the members of the initial Court of Appeal panel and had been dealt with by three judges who had not had any previous involvement in the case. Nor had the applicant made any concrete arguments as to why a professional judge married to another professional judge should be biased when deciding on the same case at a different level of jurisdiction.

There were thus no objectively justified doubts about the Court of Appeal’s impartiality and there had been no violation of Article 6.

Separate opinions
Judges Grozev and Mits expressed a joint dissenting opinion which is annexed to the judgment.


1) Under Articles 43 and 44 of the Convention, this Chamber judgment is not final. During the three-month period following its delivery, any party may request that the case be referred to the Grand Chamber of the Court. If such a request is made, a panel of five judges considers whether the case deserves further examination. In that event, the Grand Chamber will hear the case and deliver a final judgment. If the referral request is refused, the Chamber judgment will become final on that day. Once a judgment becomes final, it is transmitted to the Committee of Ministers of the Council of Europe for supervision of its execution. Further information about the execution process can be found here: www.coe.int/t/dghl/monitoring/execution.


Posted in European Union, общество | Tagged , , | Leave a comment

За климата: факти срещу мнението на скептиците…

От Вени Марковски: Попаднах на тези интересни* коментари във Фейсбук, посветени на скептиците, обясняващи, че човешката дейност не се отразява на природата по негативен начин.
Във връзка със статус на г-н Боян Рашев, публикуван по-долу в моята статия, е този коментар на Оги Павлов:

[начало на статуса]
Боян Рашев по принцип не е лош експерт. С много от нещата, които е изразявал като мнение в сферата на енергетиката съм бил съгласен, с други не чак толкова, но това си е в рамките на нормалното. Приложеният по-долу пост (вж. в края на статията – б.м., Вени Марковски) обаче е забележителен по няколко параграфа едновременно и аз много се радвам, че имам възможност да го споделя на стената си и да го коментирам набързо, защото това е пример за груба (вероятно неволна) манипулация, а гледам, че доби сериозна популярност. Много държа да уточня, че аз нямам претенции да притежавам каквото и да е компетенция в сферата, но имам все пак някаква обща култура, затова ще си позволя да се усъмня в твърденията по-долу, както и в експертизата на г-н Рашев специално по тази тема. За какво става въпрос:

На въпроса „увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата“, експертът отговаря положително, с уговорката, че „от средата на 19-ти век нивата на CO2 се увеличават от около 280 до 410 ppm, обаче в над 95% от геоложката история на Земята концентрацията на CO2 е била значително по-висока“. Значи, логиката тука е много странна, защото се пропуска съществения факт, че в над 95% от геоложката история на Земята човечеството НЕ Е съществувало. Всъщност, човечеството съществува в 0.003% от геоложката история на Земята, а в 99,9% от своето съществуване е развивало култури и цивилизации при концентрация на въглеродния двуокис в атмосферата в диапазона 180-280 ppm. От началото на индустриалната революция концентрацията започва да расте до сегашните рекордни 415 ppm, което от своя страна води до промяна на баланса и съответно до повишението на глобалната средна температура с 1 градус (за сравнение: от 3 до 6 градуса правят разликата между ледников и междуледников период).

Продължава се със следното твърдение: „има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея“. Също много странна логика, която по същество е вярна, обаче е много манипулативно поднесена. По-топлите океани действително изпускат повече въглероден диоксид (+ водни пари, които също са парников газ), обаче в този случай трябва да открием първопричината за затоплянето на океаните, което отново ни връща към антропогенния фактор, понеже не се наблюдават други естествени феномени, които до обяснят процеса.

В точка 3 експертът коментира за „относително захлаждане на глобално ниво от март, 2016 до днес“, обаче всички знаем, че отделните флуктации са без никакво значение, когато имаме стабилен тренд на повишение: http://tiny.cc/qg8bdz. Същестува и противоречие в тезата изложена в същата точка: от една страна експертът казва, че „температурните измервания стават сравними без значими екстраполации чак през последните 40 г.“, докато в същото време сравнява днешните температури с по-високите (според него) температури през Средновековието и по Римско време. Освен наличното противоречие, това твърдение е и невярно – температурите през Средновековието и по Римско време не са били по-високи от сегашните http://tiny.cc/ps8bdz .

В точка 4 експертът прави нещо, което буди искрено недоумение – сравнява локален климат с глобален, но дори и от графиката, която е приложил за да подкрепи своето твърдение за температурите в централна Англия, е видно значителното повишаване на средногодишните температури през последните десетилетия. В същата точка се споменава, че „в днешно време живеем в средата на ледников период“, което не е вярно. Понастоящем се намираме между два ледникови периода в т.нар. „интерглациален“ (междуледников) интервал: http://tiny.cc/sp9bdz .

В точка 5 експертът връща малко топката, но в точка 7 отново формира невярно твърдение, подлагайки под съмнение научния консенсус за антропогенния произход на климатичните промени. Тука ще си позволя малко по-дълъг коментар, защото напоследък доста зачестиха спекулациите по тази тема, даже онзи ден гледах по една от телевизиите един зализан костюмар с все още девствени мустачки да се пеняви как всичко по темата било конспирация на комунистите, рептилите, масоните и кой ли още не. Ето какво пише в интернет по повод определението: „научният консенсус е колективната преценка, позиция и мнение на общността от учени в определена област на изследване. Консенсусът се постига чрез комуникация на конференции, публикуване на научни изследвания, научни дебати и прочие, като предполага общо съгласие, макар и не непременно единодушие.“

А ето какво казват и самите учени, които формират научния консенсус:

Обща позиция на American Association for the Advancement of Science, организация с повече от 120 000 членове: „Научните доказателства са ясни: глобалните промени в климата, причинени от човешките дейности, се случват сега и това представлява нарастваща заплаха за обществото.“ (http://tiny.cc/nhfgdz)

Обща позиция на American Chemical Society, организация с близо 160 000 членове: “Обширните научни оценки на настоящия и потенциалния бъдещ климат ясно показват, че изменението на климата е реално и до голяма степен се дължи на емисиите от човешки дейности и евентуално е много сериозен проблем.“ (http://tiny.cc/upfgdz).

Обща позиция на American Geophysical Union, организация с близо 62 000 членове: „Човечеството има основно влияние върху глобалните промени в климата, наблюдавани през последните 50 години.“ (http://tiny.cc/5xfgdz )

Следват още American Medical Association (250 000 членове), American Meteorological Society (повече от 13 000 членове), American Physical Society (50 000 членове), Geological Society of America (организация на 131 години), U.S. National Academy of Sciences и т.н., и т.н., чиято позицията не се различава от по-горната. А в този линк (http://tiny.cc/i0ggdz ) е списъкът на над 200 национални академии на науките и научни организации от цял свят, които споделят общата позиция за антропогенния характер на промените. Тука говорим за обща позиция на НАЙ-СТАРИТЕ И АВТОРИТЕТНИ НАУЧНИ УЧРЕЖДЕНИЯ В СВЕТА. Е, съжалявам, обаче предпочитам да се доверя на учените, които притежават истинската експертиза, а не на тези, които я симулират. Научният консенсус за антропогенния характер на климатичните промени е БЕЗСПОРЕН ФАКТ, по същия начин както е факт научният консенсус, че ваксините НЕ причиняват аутизъм, че хомеопатията НЕ Е медицина и че Земята НЕ Е плоска.

И още нещо: Ал Гор, Грета Тунберг, Леонардо Ди Каприо и останалите, които са яхнали климатичната вълна НЕ СА УЧЕНИ, те са просто едни активисти зад чиято дейност е много вероятно да стоят различни интереси. Независимо от противоречивата реакция която предизвикват и преекспонираните им прогнози, тяхната силно комерсиална дейност е вследствие на заключенията на учените, не обратното.

[край на статуса]

А Габриел Димитров пише, пак във Фейсбук:

[начало на статуса]

Ето защо да НЕ се доверявате на всеки, който пише в интернет.

Предоставям ви една разочароваща политическа пропаганда за глобалното затопляне, в която няма факти, нито научни данни. Очаквам, но надали ще получа такива. А в текста има и буквални измислици като например, че в края на 17 век имало затопляне. Прочетете внимателно какво е написал въпросният „експерт“ и после се върнете на опровержението ми:

1. „Климатът се е изменял винаги“
Но неведнъж се е случвало на Земята температурите да се покачат рязко, както сега. И причината винаги е била парниковите газове. Такъв тип покачване на температурата винаги е довеждал до масово измиране на живите организми: края на пермския период, средата на камбрийския и триасния: вижте тук и тук.

Емисии на въглероден двуокис.

2. „CO2 е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята“
Изцяло висящо във въздуха твърдение, неподкрепено от реални научни факти и данни. Не съм сигурен дали не приравнявате CO2 нивата към CO2 емисии, което е доста грешно, защото се използват различни мерни единици (ppm срещу гигатонове въглерод). Но ето една графика, в която нивата са изчислени до гигатон (картинка вляво).
Корелацията с климатичните промени е ясна.

3. „Има ли глобално затопляне? И да, и не.“
Класическо двуостро твърдение, което всява съмнение в научните данни.
„Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.“
С изключение на това, че грешите. Топлият период през Средновековието в действителност е бил необичаен за някои региони – на РЕГИОНАЛНО ниво. Но глобално планетата е била по-студена от настоящото ѝ състояние.
Докладът на Националната академия на науките през 2006 описва доказателства, които показват, че сегашните температури са по-високи от тези през Топлия средновековен период.
От 2006 до сега са натрупани още данни, които показват, че дори в Северното полукълбо, където Топлият средновековен период е бил най-изразен, всъщност там сега температурите задминават тези на обсъждания период. Научен труд на 78 учени, представящи 60 независими научни институции от 2013 г.:

4. „Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?“
Да, има и той винаги е водил до масови измирания. И не, това не е краят на 17-и и началото на 18-и век – точно обратното. Вероятно не сте чували за Малката ледена епоха от 16-и до 19-и век с три съществени момента на застудяване – един от тях точно в края на 17-и век. Или поне така изглежда? Агрикултурата и настроенията на човечеството са повлияни драстично точно тогава. Четете малко повече за този период. Препоръчвам тази книга.

5. “Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата? Никой не знае точно.“ „Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.“
Погледнете добре данните на NASA. Те лъжат ли ни? И те ли са „политически коректна“ организация?

6. „Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата? Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.“

Директните наблюдения откриват, че нарастването на CO2 се случва точно заради човешка активност. Сателитни измервания и измервания на повърхността откриват, че по-малко енергия излиза в космоса, заради по-голямата абсорбция на електромагнитните вълни от парниковите газове. Измерванията на температурите на океана и земята откриват, че планетата задържа топлината. Учените са категорични в това отношение – вижте тук, тук, тук, тук или тук.



7. „Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата? Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния.“

Личи си, че не разбирате какво е научен консенсус и как той се изгражда, а именно – консенсусът се състои в получените научни данни и направените проучвания. Консенсусът изобщо не е Бойко Борисов каза на Цветан Цветанов и те се съгласиха. Това, че думата консенсус има и гражданско значение, не означава, че Вие разбирате какво е научен консенсус. Същото е и с думата теория и научна теория.

Автори на седем проучвания за научния консенсус – в това число не само John Cook, а също Naomi Oreskes, Peter Doran, William Aderegg, Bart Verheggen, Ed Maibach, J. Stuart Carlton са категорични, че има 97% консенсус сред климатолозите. И колкото по-голяма е тяхната експертиза, толкова по-висок става този процент.

Не знам какъв експерт сте, Боян Рашев, но видимо не работите с научни данни.

[край на статуса]

Оригиналният статус на г-н Рашев, предизвикал горните коментари:

[начало на статуса]

Температури в централна Англия. Снимка: профил на Боян Рашев

Все по-често различни хора ме питат „Какво мислите за изменението на климата?“. Покрай новините за пожари, данъци, стачки и шествия напоследък тези въпроси стават почти ежедневие. Пиша този текст, за да се опитам да отговоря наведнъж от позицията на някой, който се занимава професионално с темата вече 20 години и е преминал от „вярване“ в нещо към критичен поглед към всичко.

Първо, отговорът съвсем не е толкова прост, колкото ни се иска. Защото въпросите, които се съдържат в горния, всъщност са страшно много. Тук отговарям на първите 7, за които се сещам. Добавям само една графика за цвят. 😊

1. Изменя ли се климатът на планетата?

Да. Климатът се е изменял винаги, както в историята на човечеството, така и в геоложката история на планетата. Няма такова понятие като „вечен климат“.

2. Увеличават ли се концентрациите на парникови газове в атмосферата?

Зависи от отправната ни точка. Да, от средата на 19 век някои се увеличават. СО2 например се увеличава от около 280 до 410 ppm в този период. Но точно той е бил над 1000 ppm в над 95% от геоложката история на Земята, а падне ли под 180 ppm фотосинтезата спира. Освен това, има множество изследвания, които показват, че увеличаването на концентрацията на СО2 е резултат от увеличението на температурата (по-топлите океани изпускат въглероден диоксид в атмосферата), а не причина за нея. Всъщност CO2 съвсем няма такова голямо значение. Водните пари (от 0 до 4% от въздуха) и облаците от тях допринасят за около 80% от общия парников ефект на планетата, тоест реално тяхното съдържание определя въздействието на парниковия ефект.

3. Има ли глобално затопляне?

И да, и не. Можем да говорим за относително изменение на средните температури спрямо някаква отправна точка в миналото. Ако вземем за пример последните 3 години (от март, 2016 до днес) можем да говорим за относително захлаждане на глобално ниво. Когато се коментира глобалното затопляне, обикновено се говори за периода от края на 19 в. до днес, тоест откакто има систематични измервания на температурата в голяма част от света. Въпросните измервания стават сравними без значими екстраполации чак в последните 40 г. или откакто има и сателитни данни за температурата. В рамките на този период се наблюдава нетно покачване на температурата, което обаче не е непрекъснато – относителните разлики между 2 поредни месеца могат да достигнат над 0.5 градуса или повече от затоплянето за целия период. Данните от периода 1900-1940 г. показват подобно затопляне, докато за 1940-1980 г. показват леко глобално захлаждане. Ако сравняваме с по-ранни исторически епохи, можем със сигурност да отбележим, че през Средновековието и по Римско време е имало периоди на доста по-топъл климат в света.

4. Има ли скоростта на затопляне днес аналог в миналото?

Да, има. Най-дългият масив температурни данни в света е от Средна Англия и е от средата на 17-ти век до днес (на графиката). Той ясно показва, че затоплянето в края на 17-ти и началото на 18-т век е било много по-бързо от това, което се случва в последните 30 г. Също така ясно показва, че средната температура на едно място се изменя в много широк диапазон само през няколко години – говорим за флуктуации от по 2-3 градуса. Има огромно количество исторически данни за бързи (в рамките на 1-2 десетилетия) изменения на средната температура в много части на света – както затопляния, така и застудявания. По правило първите обикновено водят до разцвет, а вторите – до срив на тогавашните цивилизации.
Трябва да се има предвид, че в днешно време живеем в средата на ледников период, тоест Земята е сравнително студена. Наличието на ледникови шапки е по-скоро изключение, отколкото правило, в геоложката история на планетата. В по-голямата част от своята история Земята е била по-топла и влажна планета без ледени шапки по полюсите.

5. Какъв е приносът на човека към съвременното изменение на климата?

Никой не знае точно. Смята се, че антропогенните емисии на парникови газове (CO2, CH4, N2O и др.) водят до увеличение на концентрациите им, което от своя страна подсилва естествения парников ефект на планетата и съответно увеличава средната температура. Може и да имаме съществен принос, но точното му количествено изразяване е изключително трудно.

6. Има ли експериментални доказателства на хипотезата за антропогенното изменение на климата?

Не, няма. Хората все още не сме способни да възпроизведем условията на планетата по такъв начин, че да можем да отчетем въздействията от изменението на отделни променливи върху цялата система.

7. Има ли „научен консенсус“ по хипотезата за антропогенното изменение на климата?

Не, няма. Понятието „консенсус“ е част от политическия речник и не присъства в научния. Има голям брой учени, които подкрепят хипотезата за антропогенното изменение на климата и действително смятат, че то ще има силни отрицателни последствия за хората и живота на планетата. Точно поради това те заемат активна позиция и търсят политическа подкрепа за „спасяване на планетата“. Други учени също смятат, че хората имаме принос към изменението на климата, но или смятат, че той не е толкова значим, или не виждат особен проблем в това. Последната група смятат, че въздействието ни е пренебрежимо малко на фона на естествените процеси и цикли. Моят личен опит показва, че тази група всъщност е много голяма – особено сред геолозите, геофизиците, геохимиците и палеонтолозите, които познават най-добре функционирането и историята на планетата.

Тъй като първата група е получила обществен, политически и медиен статус на „права“, представителите на другите (колкото и многобройни и разнородни да са те) биват определяни като „климатични скептици“ и заклеймявани. Съответно, огромната част от тези хора просто не изразяват публично позициите си, което създава изкривеното усещане за „консенсус“.

Това е засега. Някой друг ден ще коментирам и въпроси, свързани с въздействията – както на концентрациите на СО2, така и на изменящия се климат и политиките за “стабилизирането” му.

[край на статуса]

Статус на Ивайло Динев:

[начало на статуса]

Наскоро лица, обявили се като „независими учени“ от цял свят, публикуваха писмо, озаглавено “There is no climate emergency”, с което отричат климатичните промени и застават срещу “алармизма” на зеленото движение. Но кои са тези хора, с какво се занимават, освен че се интересуват от климата и защо точно в този момент изразиха тази позиция?

Инициатор на писмото е групата Climate Intelligence Foundation (Clintel), базирана в Холандия и създадена от мултимилионера Ниек Сандман и професор Гуус Беркхоут, който започва кариерата си в „Шел“ и създава консорциум за изследване на нови методи за извличане на нефт и газ. Освен тях двамата, групата от експерти, стоящи зад организирането на кампанията, включва множество членове на влиятелни тинк-танкове.
Проф. Ричард Линдсън, бивш стипендиант на институт „Кейто“, либертариански тинк-танк, създаден и финансиран от братята Кох – американски мултимилионери, близки до републиканската партия и създатели на огромна нефтохимическа корпорация и едни от най-големите замърсители на природата в САЩ. Множество лица от либертариански групи в САЩ, сред които Патрик Михелс от Competative Enterprise Institute, финансиран тинк-танк от нефтената индустрия и Вив Форбс от Carbon Sense Coalition, тинк-танк финансиран от нефтени компании като ExxonMobil и Scaife Family Foundation, един от най-големите донори на крайно-десни организации в САЩ. Членове на Atlas Network, мрежа лобираща за свободен пазар и радикален капитализъм, финансирана отново от братята Кох. Мрежата е наименована на романа на Айн Ранд “Атлас изправя рамене”, където се пропагандира егоизма и радикалния капитализъм. Между другото, тяхното влияние в България е не по-малко.

Освен тях, сред подписалите британци, са членове на Institute of Economic Affairs, създаден през 1955 г., лобиращ за свободен пазар тинк-танк. Ако отворите сайта им, те гордо обявяват, че са повлияли силно на Тачъровата политика през 80-те г.; членове на Adam Smith Institute, британски тинк-танк подкрепяш свободния пазар и неолиберализма, сред които политики за приватизиране на здравеопазването и налагане на плосък данък. Taxpayers’ Allience, британска крайно-дясна група за натиск, финансирана от британски консерватори. В Германия подписалите включват близкия до крайно-дясната Алтернатива за Германия и бивш член на борба на директорите на „Шел“, Фритц Вахренхолт.
Всичко това може да звучи странно, но просто отворете сайтовете на различните институти и фондации – те са горди със своите „постижения“.

Наскоро в Европейската комисия бяха разкрити доказателства, че мултинационалната нефтена корпорация ExxonMobil е изхарчила 3.5 милиона евро само през 2018 г. за лобиране в Европа. Компанията е обявила, че има 12 лобисти, шест от които имат пряк достъп до Европейския парламент. Целта на лобистите е да вкарва дисинформация за климатичните промени и да повлияят срещу въвеждането на регулации. Корпорацията е една от най-големите в индустрията и по множество разследвания е водеща в замърсяването на природата. През последните 30 години корпорацията е финансирала кампании за отхвърлянето на климатичните промени. Според скорошно журналистическо разследване, тя е сред първите нефтени корпорации по разходи за лобиране против климатичните промени – над 50 милиона долара годишно.

Според изследване на Робърт Брюл за ресурсите на движението срещу борбата за климатични промени, в периода между 2003 и 2010 г. в САЩ то разполага с около 900 милиона долара за публични акции, кампании и лобиране. Като множество от донорите са консервативни фондации, целящи намаляването на държавните регулации за борба с климатичните промени и за налагане на неолиберални реформи в САЩ и извън океана. (виж “Institutionalizing Delay: Foundation Funding and the Creation of U.S. Climate Change Counter-Movement Organizations”)

В друго изследване, Райли Дънлап и Айрън Макрайт представят как работи организираното отричане на климатичните промени. Те свързват няколко важни компонента в “машината” за отричане, която включва добивната и преработвателна индустрия, корпоративни организации като асоциация на индустриалния капитал, влиятелни консервативни фондации, консервативни тинк-танкове, групи за натиск действащи на преден план, вместо големите корпорации. Авторите заключават, че основната причина за разрастването на тази мрежа, се крие във факта, че горепосочените отричат научните факти и научния консенсус, защото това нарушава техните частни икономически интереси. (виж “Organized Climate Change Denial”)

В класическите теории за социалните движения, случващото се може да бъде описано по следния начин. Намираме се в момент, в който силна разделителна линия между елитите от една страна, и наличието на влиятелни финансови и политически партньори от друга (индустриални гиганти и крайнодесни партии) отварят възможност за появата на контра-движение. То гради своя наратив чрез псевдонаучни и конспиративни теории, разпространява се сред блогове и медии, и изглежда като естествена съпротива срещу елитите. В същината си, обаче то представлява една част от елита, която възприема прогресивното въвеждане на регулации като опасност за техния финансов интерес.

Какво казват учените? Според мета-анализ на стотици научни статии, публикувани в различни научни списания, между 90 и 100% е консенсусът, че човешката дейност влияе върху климатичните промени (виж “Consensus on consensus: a synthesis of consensus estimates on human-caused global warming”). Сиреч, това, за което протестират ученици от цял свят, е подкрепено от мнозинството от учените.

В различни държави учени подкрепят протеста на учениците. В Италия над 200 учени от уважавани университети изпратиха писмо до правителството, озаглавено „NO more fake news on climate change”, а множество акции и отворени дискусии целят достигането на научното знание до повече хора.

Разбира се, човешката дейност не е единственият фактор, но той е може би единственият, който ние можем да променим, останалото е по-силно от нас и е непредсказуемо.

[край на статуса]


* – Благодарение на един приятел от ФБ – Николай Драганов, който следи темата по-отблизо.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Грета Тунберг: „Не слушайте мен, чуйте учените!“

Автор: Грета Тунберг, препечатано от “Барикада” с любезното им съгласие.
Facebook, февруари 2019 г.

Грета Тунберг. Снимка: тв-екран ООН

В последно време чух по отношение на мен да се разпространяват много слухове, както и огромно количество омраза. Това не ме изненадва. Наясно съм, че тъй като повечето хора не са запознати с пълните измерения на климатичната криза (което е разбираемо, тъй като тя никога не е била третирана като такава), училищна стачка за климата може би се струва много странна за хората като цяло. Така че нека изясня някои неща относно моята стачка.

През май 2018-та година бях един от победителите в конкурс за текст относно околната среда, организиран от шведския вестник Svenska Dagbladet. Материалът ми беше публикуван и някои хора се свързаха с мен, като един от тях беше Бо Торен от Fossil Free Dalsland. Той беше сформирал нещо като група заедно с хора, предимно младежи, които искаха да направят нещо относно климатичната криза.

Имах няколко телефонни разговора и с други активисти. Целта беше да се родят идеи за нови проекти, които ще привлекат вниманието към климатичната криза. Бо имаше някои идеи относно нещата, които бихме могли да направим – от шествия до подхвърлената идея за някакъв вид училищна стачка (изразяваща се в някакви действия в училищните дворове или класните стаи). Тази идея беше вдъхновена от учениците от Паркленд, които отказаха да ходят на училище след масовото убийство.

Хареса ми идеята за училищна стачка. Така че я развих и се опитах да привлека още младежи, които да се присъединят към мен. Но никой не беше особено заинтригуван. Те смятаха, че някаква шведска версия на марша Zero Hour ще има по-голям ефект. Така че аз продължих да планирам училищната стачка изцяло сама и след това не участвах в повече срещи.

Когато казах на своите родители за плановете си, те не ги харесаха особено. Не подкрепиха идеята за стачка в училище и казаха, че ако реша да го правя, ще трябва да го сторя сама и няма да имам тяхната подкрепа.

На 20 август 2018 г. застанах пред шведския парламент. Раздадох брошури с дълъг списък от факти относно климатичната криза и обяснения защо стачкувам. Публикувах в „Туитър“ и „Инстаграм“ снимки от това, което правя и те бързо се разпространиха. След това започнаха да идват журналисти. Шведският предприемач и бизнесмен, активен в климатичното движение – Ингмар Ренцхог, беше сред първите, които дойдоха. Разговаря с мен, направи снимки и ги качи във „Фейсбук“. Това беше първият случай, в който го срещнах и говорих с него. Не бях общувала с него никога преди това по никакъв повод.

Много хора с удоволствие разпространяват за мен слухове, че имам „хора зад себе си“, че ми „плащат“, или че ме „използват“ да правя онова, което правя. Но единственият човек „зад мен“, съм самата аз. Моите родители съвсем не бяха климатични активисти, преди да ги запозная със ситуацията.

Не съм част от никаква организация. Понякога подкрепям и си сътруднича с някои организации, които работят по въпросите на климата и околната среда. Но аз съм абсолютно независима и представлявам единствено себе си. И правя това, което правя, напълно безплатно. Никога не съм получавала никакви пари или обещания за бъдещи плащания под никаква форма. Същото важи за моето семейство и близките ми.

И разбира се, че това ще продължи да бъде така. Не съм срещала нито един активист по проблемите с климата, който се бори заради пари. Тази идея е напълно абсурдна. Освен това пътувам само с разрешение от моето училище, а родителите ми плащат билетите и настаняването.

Моето семейство написа книга за това себе си и как аз и сестра ми Беата сме повлияли на начина на мислене на родителите си, особено що е отнася до възгледите им за климата. И относно нашите диагнози. Книгата трябваше да излезе през май, но тъй като имахме сериозно несъгласие с издателите, в крайна сметка трябваше да ги сменим и книгата беше издадена през август. Преди това да се случи, моите родители дадоха да се разбере, че евентуалните печалби от книгата „Сцени от сърцето“ ще отидат за 8 различни организации, които се занимават с проблемите на околната среда, с детски болести и права на животните.

И да, пиша сама своите речи. Но откакто осъзнах, че онова, което ще кажа, ще достигне до много, много хора, често търся съвети. Също така разчитам и на няколко учени, от които често търся за помощ относно въпроси, свързани с това как да изразя някои по-сложни казуси. Искам всичко да е напълно коректно, така че не разпространявам непроверени факти или неща, които могат да бъдат разбрани погрешно.

Някои хора ми се подиграват заради моята диагноза. Но Аспергер не е болест, а подарък. Хората също така казват, че с такава диагноза не бих могла да съм се поставила сама в такава ситуация. Но всъщност го направих именно заради това. Защото ако бях „нормална“ и по-социална, щях да се включа в организация или сама да създам такава. Но тъй като не съм особено добра в социализирането, направих това, което направих. Бях много разочарована, че не се прави нищо за климатичната криза и чувствах, че трябва да направя нещо, каквото и да е. Понякога да НЕ ПРАВИШ нещо – като например просто да седнеш пред парламента – говори по-силно, отколкото да правиш нещо. Точно като шепотът понякога е по-мощен, отколкото крясък.

Има и едно оплакване, че „звуча и пиша като възрастен“. На това мога само да кажа – наистина ли смятате, че едно 16-годишно момиче не може да говори от свое име? Също така има хора, които казват, че опростявам нещата. Например, когато казвам, че „климатичната криза е черно-бял въпрос“, че „трябва да спрем емисиите на парникови газове“ и „искам да се паникьосате“. Но аз го казвам, защото е вярно. Да, климатичната криза е най-сложният проблем, който сме се сблъсквали и ще трябва да дадем всичко от себе си, за да я спрем. Но решението е пределно ясно; трябва да спрем емисиите. Или ще ограничим затоплянето до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните времена, или няма да го направим. Или ще достигнем до преломна точка, след която ще се отключи верижна реакция със събития, които са извън нашия контрол, или не. Или ще продължим тази цивилизация, или не. Няма „сива зона“, когато става дума за оцеляване.

И когато казвам, че искам да се паникьосате, аз искам да кажа, че трябва да третираме кризата като криза. Когато къщата ви гори, не сядате на раздумка относно това колко хубаво можете да я възстановите, след като угасите огъня. Ако къщата ви е в пламъци, тичате навън и се уверявате, че всички са далеч от огъня, докато се обаждате на пожарната. Това изисква известна доза паника.

Има още един аргумент, за който не мога да направя нищо. Това е фактът, че съм „просто дете, а ние не трябва да слушаме деца“. Но това е лесно поправимо – просто започнете да слушате огромната група учени, а не мен. Защото ако всички слушаха учените и фактите, на които аз непрекъснато се позовавам – тогава никой не трябва да слуша мен или някое от хилядите деца, които стачкуват заради климатичната криза из целия свят. Това всички ние бихме могли да се върнем на училище.

Аз съм просто един вестоносец, но въпреки това получавам цялата тази омраза. Не казвам нищо ново. Само повтарям онова, което учените многократно са казвали в продължение на десетилетия. Иначе съм съгласна с вас – аз съм много млада да правя това. Ние, децата, не би трябвало да се занимаваме с това. Но тъй като почти никой не прави нищо, а нашето бъдеще е застрашено, ние чувстваме, че трябва да продължим.

Ако имате някакви притеснения или съмнения за мен, тогава чуйте какво говоря в TED – там обяснявам как започна моят интерес към климата и околната среда.

Благодаря на всички ви за подкрепата! Тя ми носи надежда.


П.П. За кратко време бях млад съветник (youth advisor) в Управителния съвет на фондация “Нямаме време” (We don’t have time). Оказа се, че са използвали името ми като част от друг клон на организацията им, начинаещ бизнес. Те си признаха ясно, че са сторили това, без моето или на семейството ми знание. Аз вече нямам връзка с тази фондация. Нито пък такава връзка има който и да член на семейството ми. Те ми се извиниха искрено и аз приех извинението им.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на “Барикада”. Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!
Posted in Bulgaria, European Union, interesting people, общество | Tagged , | Leave a comment

За Грета и острата реакция на байганьовци срещу едно 16-годишно дете

Публикувам два мои статуса от фейсбук, които са по злободневна тема.

Статус първи

Грета Тунберг, снимка тв.екран ООН

Чета коментарите във връзка с вълнуващото и искрено изказване* на 16-годишната Грета Тунберг, което тя направи пред ООН днес.
Както можете да се досетите, освен напълно заслужените похвали, в българския Интернет е пълно с хора, които я нападат, критикуват, обиждат и т.н., и др.п. Не е учудващо, че има хейтъри сред нашенци – зер, хора са и те, нали, нищо (гадно) човешко не им е чуждо.

Цинизмът, с който Бай Ганьо се отнася към едно дете, което – за разлика от него! – казва истината и не се страхува, може да бъде разбран.
Но трябва да се разбере и другото, по-важното: че цинизмът е този, който докара България до просешката тояга, а обществото – до състоянието на “контролирана мизерия” (по думите на писателя Димо Райков – Dimo Raikov​). Липсата на вяра в искреността на хората, в желанието на младежта да живее в по-добри условия, неминуемо води до извода, че има всички шансове, щото народът ще се изправи пред изключително мрачни перспективи за бъдещето си.

Всички, които сега се подиграват на г-ца Тунберг, вероятно са чели (дали?) “Под игото”. А ако не са го чели, могат да го прочетат и да обърнат внимание на главите “Пиянството на един народ” и “Новата молитва на Марка”.

И да се замислят…

Не, не за момичето, а за собствената си нерадостна съдба и живота си, ако може да се нарече така съществуването, чиято комай единствена цел е да се пусне някоя обида или личностна нападка в Интернет.

Разбира се, ще се замислят, ако могат.

Дали ще искат – това е друг въпрос.


Статус втори

След публикуването** вчера на краткия ми положителен коментар за речта на Грета Тунберг в Ню Йорк, установих, че троловете и хейтърите, които отправят личностни нападки към това дете, се възмущават най-много от това, че тя… е аутист. Някой дори я наричат – в по-мекия случай ехидно, а в по-тежкия – с обвинителен тон – “дете с психическо разстройство”.
За “чистите”, “нормални” байганьовци това е най-големият проблем, а не фактът, че човечеството като цяло бързо и сигурно унищожава планетата, на която живее.
А знаете ли защо така говорят хейтърите?
Защото бай Ганьо не понася различните хора по принцип, а пък онези, които той определя като “инвалиди”, изобщо не ще и да ги вижда.
И заради това му отношение, той не иска да адаптира средата, за да е достъпна за хора в инвалидни колички. Заради това му презрение, той не иска да гледа хора с изкуствени крайници. Заради липсата на човещина, бай Ганьо не само не прави нищо, за да улесни хората в неравностойно положение, а напротив – прави всичко възможно, за да не ги допусне около себе си.
При първото ми посещение в САЩ през 1992 г, аз – 24-годишен младеж, бях силно впечатлен от това колко много хора в инвалидни колички има по улиците, а и колко много са празните места за паркиране пред всяка обществена сграда, при това ясно обозначени със специалния син знак и синя хоризонтална маркировка за автомобили на хора, които използват такива колички. Още тогава написах статия, в която казах, че ми е ясно: процентът на инвалидите в САЩ не е по-голям от този в България, но в България те не могат да излязат на улицата, ка̀мо ли да отидат някъде с колата си, да паркират и да се разходят.
Бай Ганьо не желае да вижда “сакатите”, както ги нарича той, при това с презрение. За него те са като прокажени.
Бай Ганьо по аналогични причини не желае да вижда хомосексуални хора, или с друг цвят на кожата. “Какво ми парадират тия, бе?!”, казва бай Ганьо по адрес на прайда в София. Бай Ганьо е расист и антисемит, но се па̀ли, ако му го кажеш и остро реагира: “Кой, бе, аз ли? Аз имам приятел – евреин, бе, ти на мен ще ми кажеш, че съм расист…”

Бай Ганьо отказва да разбере, а изглежда и никога няма да приеме факта, че светът е пълен с хора, които са различни от него – “истинския” “правилен” българин. И това, че те са различни от него не ги прави с нищо по-лоши, дори напротив – те не са байганьовци и не демонстрират байганьовщината си – било то в банята, в операта или по време на избори.

Лошото не е да си аутист. Лошото е да си циник.
Лошото не е да се бориш за бъдещето си, а да не вярваш, че имаш такова – така, както не го вярва бай Ганьо.
Лошото не е да вярваш, че съществуването на планетата е поставена под заплаха от човешката дейност, а да не вярваш на науката, която доказва това.
Лошото е да не си състрадателен към по-слабите от теб, а да ги гледаш надменно и да им се подсмихваш нагло.

И бая ви Ганьо е точно това: надменен простак, който презира всеки и всичко наоколо.

Срам, срам за всички, които се подиграват на Грета Тунберг и си мислят, че по този начин отричат правото ѝ да бъде личност***, при това само на 16 години. Това право не се дава и не се отнема от байганьовците. То е въпрос на способности и възможности. За щастие г-жа Тунберг е от страна, където никой не я ограничава в правото ѝ да бъде човек. С позиция.

* Словото ѝ можете да видите тук (със субтитри на английски).
** Предишният статус е публикуван най-отгоре, а също и във ФБ.
*** – А и правото на всички хора като нея да бъдат пълноправни членове на обществото.


Posted in Bulgaria, общество | Tagged , | Leave a comment

Съдебното определение за Джок Полфрийман

Пол Фрийман. Източник: в. “Сега”

Поради големия обществен интерес към  предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, който имаше 20-годишна присъда за убийство, извършено през 2007 г., публикувам съдебното определение на Софийския апелативен съд. Публикувам го при мен, защото във Фейсбук не може да се сподели правилния адрес към базите данни*.




№ 429
гр. София, 09/19/2019 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2-ри състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

при участието на секретар:…К. ГЕОРГИЕВА….….. прокурора …..ТРИФОНОВА……..…. сложи за разглеждане………… ВНЧ дело № 921 по описа за 2019 година, докладвано…. от съдия…………………И…………………………………………….

На именното повикване в 11:02 часа, се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Д. П., редовно призован, е доведен от затвора. Явява се и упълномощения негов защитник адв. К. А. – уведомен от минало съдебно заседание.

За Началника на Затвора [населено място] се явява Д. М., с пълномощно, обективирано в Заповед № Л-262 от 16.09.2019 година.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните, че вчера в 16.00 часа в деловодството на състава са депозирани методически указания за оценка на риска на лишения от свобода и планиране на присъдата му.

ЮРК. М.: Методиката и правилата, които представих в миналото съдебно заседание са част от тази книга – „Затворно дело“. Предоставям тази книга сега към доказателствения материал, с изрично уточнение, че след това тя трябва да ни се върне.

АДВ. А.: Аз притежавам списание „Затворно дело“ № 4, така че съм запознат с това, което представи юрисконсулт М.. Запознат съм и с методическите указания.

ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Да се даде ход на делото. Не правя отвод на състава на съда.

ЮРК. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което



АДВ. А.: Във връзка с това, което бях представил – Решение № 2 от 2006 г. на Комисия за закрила и дискриминация, представям го заверено, заедно с линк към сайта на комисията, където може да се намери решението.
Във връзка с писмо на И.Ф. Началник на Затвора, в което се съобщава, че Затвора – С. няма статистика относно лишените от свобода, които са на лек режим, информация за броя на чужди граждани с лек режим, представям ви решение № Л-1660/05.04.2018 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“. Същото е по Закона за достъп до обществена информация, от което е видно, че такава статистика има и че чуждите граждани към 31.12.2017 г. са били 172 души, от които в [населено място] четирима са били на лек режим. Моля да го приемете.
Във връзка с възможностите на молителя Д. П. да работи след излизане от затвора, представям служебна бележка от дружество [фирма], в която се заявява, че му е предложена работа, в случай че излезе от затвора, като съм извадил У. акт от Търговския регистър. Моля да ги приемете.

ЮРК. М.: Представям актуална към днешна дата справка за изтърпяното от осъдения наказание и за остатъка му.

ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените от страните доказателства.

ЮРК. М.: Нямам доказателствени искания. Не възразявам да бъдат приети представените доказателства.

АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените пред съда доказателства. Считам, че същите са относими към предмета на делото.

След провеждане на съвещание, съдебният състав намери, че следва да приеме всички представени от страните, посочени в днешното съдебно заседание подробно от всяка от тях, както и в предходното съдебно заседание документи, като писмени доказателства по делото, тъй като приема, че тяхната относимост към доказателствения предмет е убедително изводима от изтъкнатите от страните аргументи за представянето им, а съдържанието им съдът следва да оцени, произнасяйки се с акта си по същество.

Ето защо, СЪДЪТ


ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните и подробно изброени в предходното и в днешното съдебно заседание.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, че нямат искания за събиране на други доказателства и като изведе служебна преценка, че делото е изяснимо с наличните доказателствени материали




ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Моето становище е, че жалбата е неоснователна, а решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
Не оспорвам наличието на първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като от представената от затвора справка е видно, че лишеният от свобода към момента е изтърпял фактически половината от размера на наложеното му наказание, а именно изтърпял е фактически 11 г. 8 м. и 21 дни, при изискуеми от закона 10 години.
Считам, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне. Намирам, че са налице доказателства за започнал положителен процес в тази насока, но не и за категоричен извод, че този процес към момента е приключил както изисква разпоредбата на закона. Съображенията ми са следните: В изготвената първоначално оценка на риска от рецидив са очертани дефицити в отношението на П. към правоотношението в междуличностни проблеми и умения за мислене. В първоначалния доклад от 11.02.2012 г. е посочено, че той не поема отговорност за извършеното правонарушение, не осъзнава жертвата, враждебен е към правната и съдебната система, трудно овладява импулсивността си, рядко мисли за последствията от действията си. Проследявайки останалите доклади, изготвени на 28.02.2013 г. и справки от 01.07.2013 г. и 06.11.2013 г., от 12.03.2014 г. и 02.10.2014 г., от 20.08.2015 г. не се установява промяна в неговото отношение към извършеното престъпление. Процес на промяна в положителна посока започва да се отбелязва в началото на 2016 г., когато е направена констатация, че са започнали да се формират известни позитивни нагласи и стремеж към осъзнаване на персоналната му отговорност, поради това на 20.01.2016 г. режимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен от строг на общ. Този процес продължава и през следващите години, както е отбелязано в доклади от 12.05.2017 г. и от 28.03.2018 г. В препланирането на присъдата от 22.04.2016 г. е отбелязано, че се повишава неговата самокритичност като е започнал да осъзнава последиците от действията си и да осъзнава жертвите, наблюдава се стремеж към преосмисляне и частично осъзнава персоналната му отговорност. Не се наблюдава промяна относно само частичното осъзнаване на персоналната му отговорност и в препланирането на присъда от 29.11.2016 г. и 11.04.2017 г. В плана на присъдата му от 19.07.2017 г. е отбелязано, че декларира готовност за предприемане на отговорност и полага усилия в осъзнаване на причините довели до извършване на престъплението. Всички тези планове и планирания са подписани от лишения от свобода, а не само от представител на затворническата администрация като никъде не е отбелязано, че той не е бил съгласен с направените констатации и изводи. Едва в препланирането от 07.06.2019 г. е посочено, че по отношение на извършеното престъпление, поема отговорността и разбира мотивите за него, осъзнава вредата която е причинил, мотивиран е за промяна.
Проследените от мен становища по доклади, планове за присъдата и препланирания по нея, водят до извод, че по-съществена промяна у лишения от свобода е настъпила едва през настоящата 2019 г. Доказателство за това е и обстоятелството, че до този момент, наред с положителните моменти в неговото поведение – учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания. Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване. Като първите по-трайни резултати в тази поправителна работа се констатират едва през 2019 г. Поради всичко това, аз считам, че към момента липсват доказателства, че поправителния процес е приключил и че са постигнати целите на чл. 36 от НК, и че не може да се направи извод в момента, че в случая не се касае просто за съзнателно, формално деклариране на обстоятелства единствено и само с цел постигане на условно предсрочно освобождаване.
В обобщение, според мен по делото са събрани доказателства за започнала положителна промяна у осъдения, като този процес не е приключил. Размерът на фактически изтърпяното наказание се доближава до минималния предвиден в закона, а остатъкът е голям, като се има предвид и характера и тежестта на престъплението, за което му е наложено наказанието.
Поради тези обстоятелства считам, че евентуално уважаване на молбата би било преждевременно и моля да потвърдите определението на СГС.

ЮРК. М.: Уважаеми апелативни съдии, считам протоколното определение на 22-ри състав на Софийски градски съд за правилно, а подадената жалба от лишения от свобода Д. П. срещу протоколното определение за неоснователно.
Считам изводите на съда за правилни, също така считам, че новия събран доказателствен материал по никакъв начин не опровергава изводите на първата инстанция, напротив допринася за обосноваване на извода, че корекционният процес, макар и наистина започнал да върви в положителна посока, към момента не е приключил – рискът от вреди към обществото остава среден. Налице са извършените дисциплинарни нарушения, поради което той не може и не следва да се третира за ненаказан поради висящите административни дела, едно от тях, което е оставено в сила от Върховен съд. Плановете и докладите, в преходния изготвен план от 2017 г., който Д. П. е приел за изпълнение, му е вменил задължение да не допуска дисциплинарни нарушения. В същото време обаче той е допуснал три дисциплинарни нарушения, поради което не е изпълнил плана на присъдата от 2017 г. В последния изготвен план на присъдата от 2019 г. – 06 месец, който е подписал, че ще изпълнява, е заложено да коригира нагласите си, да коригира уменията за мислене, както и уменията за самоконтрол. Приел го е за изпълнение. Този план е изготвен преди три месеца и не може да се счита, че е изпълнен към момента, тъй като той е приет за изпълнение в рамките на поне една година.
От гледна точка на докладите, плановете, които са изготвени за изпълнение на присъдата, от които представени доказателства е видно, че към момента не са налице трайни, несъмнени, категорични доказателства за поправяне.
Считам и моля да бъде потвърдено определението на първата инстанция, тъй като евентуална отмяна на това определение би била неправилна от гледна точка целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, а именно специалната превенция не е постигнала целта си, не е оказала нужното превъзпитателно въздействие на лишения от свобода и за това говори неговото демонстративно протестно поведение и несъгласие с налаганите ограничения, неспазване на правилата, които е установила пенитенциарната система. Считам, че затворът е огледало на обществото и неспазвайки правилата в затвора, няма да спазва и правилата в обществото в бъдеще.
От гледна точка на генералната превенция, евентуалната отмяна на първоинстанционното определение би довело до негативен отзвук сред лишените от свобода, сред затворническата общност в затворите в България, както и сред обществото като цяло, тъй като посланието, което би било отправено към обществото не би имало благоприятен ефект, а по-скоро негативен ефект.
Поради всички изложени до тук съображения поддържам становището на Началника на затвора, че материалната предпоставка не е налице за постановяване на условно предсрочно освобождение и моля съда да потвърди определението на първата инстанция. Считам, че едно евентуално условно предсрочно освобождаване е твърде преждевременно на този етап. Считам, че на по-късен етап, при липса на нарушения, при един достатъчно дълъг период на показване на нагласа за спазване на правилата, би било социално приемливо да бъде освободен, но към този момент не считам за целесъобразно.

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените протоколното определение от 17.07.2019 г. на СГС и да уважите молбата на лишения от свобода Д. П. за условно предсрочно освобождаване. Аргументите ми за това са следните:
Няма никакво съмнение, че първата предпоставка по чл. 70 е налице – същият е изтърпял повече от половината от фактически наложеното му наказание.
Спорният момент е втората предпоставка – дали същият е дал с поведението си необходимите доказателства, че се е поправил. За разлика от прокуратурата и представителя на затвора аз считам точно обратното на тях, че същият е дал тези доказателства и всъщност няма повече какво да се изисква от него за поправяне.
На първо място считам, че следва да се уточни какво е правното положение на лишения от свобода – дали той следва да бъде считан за наказван или не трябва да се счита за наказван. Прокуратурата посочи, че той е бил наказван още от 2010 г. и това било приключило до 2018 г. Считам, че това е доста некоректно позоваване доколкото чл. 109 от ЗИНЗС ясно показва, че след изтичане на една година от изтърпяване на наказанието, същият следва да бъде считан за ненаказван. Чл. 100 от Правилника за приложение на закона пък изрично изисква на всеки шест месеца да се преглежда досието на лишения от свобода и заповедите за наказания, по които той следва да бъде считан за ненаказван, да бъдат изваждани оттам. В този смисъл аз не смятам, че по делото има каквито и да било доказателства за наказания през 2010 г., защото те не би трябва да са там, ако са там – имаме нарушение на закона.
Друг е въпросът за наказанията му през 2018 г. Както е посочено в докладната записка на ИСДВР – И. Д. имаме три наказания. Единственото наказание, което в момента би могло да се приеме, че не е отменено с награда, е това по Заповед № 112. Същото е за извънредно дежурство за срок от свобода от седем дни. И доколкото то е било наложено на 21.06.2018 г., то вече е изтекла и тази една година от неговото изтърпяване. Двете други заповеди са заличени с награди, като обръщам внимание, че по отношение на този спор дали последната заповед от 2019 г. е заличена, има висящ спор и доколкото АПК в чл. 166 казва, че заповед не влиза в сила докато тече обжалване, то тази заповед, с която е отменена отмяната за заличаване на наказание считам, че не следва да бъде обсъждана от съда.
Общо тук прокурорът каза, че едва ли не целенасочено от 2016 година Д. П. започва да демонстрира поправяне, което е неискрено и се прави с цел условното предсрочно освобождаване. Моето мнение, лично като на човек и на юрист е, че тези три наказания, които бяха за деяния, които странно как бяха извършени в един ден и не бяха обединени в едно наказание, а бяха сложени съвсем целенасочено в три, те бяха направени от администрацията на закона именно, за да възпрепятства това условно предсрочно освобождаване. По тези причини считам, че Д. П. следва да бъде третиран от настоящия състав като ненаказан.
Поправил ли се е, дал ли е достатъчно доказателства, че се е поправил. Аз се опитах да стесня това много обширно понятие, за да има някаква яснота какво означава да се е поправил според нашето законодателство. Това означава – в плана да му е казано „Ти ще вършиш нещо, ние ти обещаваме друго.“ И ако той е изпълнил своя план да приемем, че е постигнал целите, които са заложени в него. Как е изпълнявал плана се вижда от докладите, които представи представителя на затвора.
Ще посоча на съда, че още първоначалния доклад от 03.02.2012 г. се посочва, че още от средата на 2011 г. се наблюдава положителна тенденция – желание да бъде включван в работния процес. Определен е за отговорник на спалното помещение, помага за решаване на битови проблеми, проявява зрялост и инициативност в изпълнение на поставените му задачи. Като основни проблеми са посочени неприемането на отговорност за извършеното правно положение и че трудно овладява импулсивността си. В доклада от 28.02.2013 г. е посочено като проблем, че злепоставя администрацията. За този проблем ще обърна вниманието на съда, че е решен с делото на ЕСПЧ в С., а именно Ш. и Д. П. срещу България, където се видя, че всъщност това злепоставяне на администрацията, за което говори тя в този доклад, всъщност става въпрос за това, че той е пуснал жалба. В резултат на което ЕС осъди България, тъй като се установи, че не може за жалба да бъде наказван който и да било, в това число и затворник.
В доклада от м.02.2013 г. като нещо положително е посочено създаването на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, което цитирам: „Води до реализиране на лидерските му качества“. Отново е посочено успешното му ограмотяване на български език; изразил е желанието си за работа, но тя просто не му е била осигурена; поддържа „активна кореспонденция“, както е казано там. Отново са посочени същите проблеми.
Следват три доклада, които са от месец ноември 2013 г. до месец октомври 2014 г., където се изброяват наказанията и нищо конкретно не се казва за него, но е посочено все пак, че е успял да запише университет, тоест дистанционно обучение на висше образование. Като ще кажа, че голяма част от споровете в администрацията към онзи момент са именно това – той има ли право да учи или няма право да учи в университет.
В доклада от м. октомври 2014 г. е казано, че се стреми да съдейства на администрацията, помага на лишените от свобода като им пише молби, съдейства на лишените от свобода, които не владеят български език, тоест започна активно да участва в живота на затворническата общност.
В доклада от 20.08.2015 г. се сочи отчитане на положителна тенденция, за което е бил награждаван с три заповеди, като са посочени от юни 2014 г., април 2015 г. и юли 2015 г., като отново е казано, че помага на лишените от свобода, учи и добре владее български език. Тоест, въпреки твърденията на прокуратурата, че в този момент нищо конкретно и хубаво не се случва при лишения от свобода, мисля, че тези доклади ясно показват една положителна тенденция, която той затвърждава през следващата година. В доклада от 07.06.2016 г. изрично се казва: „Поема вината си за извършеното, поддържа позитивна линия на поведение и умее да спазва правилата и изискванията към него. Не се отчита наличие на агресивна готовност. Няма данни за употреба на алкохол. Като председател на българското затворническо сдружение за рехабилитация кореспондира с множество институции в страната и в чужбина.“ Подчертавам: „Постигнато е преодоляване на желанието да прехвърля вината на другите. Формирани са позитивни нагласи в поведението и мисленето му. Декларира наложената присъда за справедлива. Социално и емоционално зрял, наясно е със силните и слабите си страни. Само когато е убеден в правотата си е склонен да реагира опозиционно.“ Аз смятам това за много позитивно – това, че ние когато сме убедени в правотата си, не сме склонни да реагираме опозиционно, това е наш проблем и ние трябва да се превъзпитаме. „Въпреки личността си, като натура е уравновесен“ – така е записано. Значима положителна промяна в общата оценка, като „рискът от вреди не индикира данни за сериозни вреди за другите лишени от свобода и служителите. Няма нарушение в трудовата дисциплина. Търси и се съобразява с мнението ИСДВР“. Режимът му е заменен с „общ“.
В доклада от 12.05.2017 г. отново се подчерта фактът, че е постигнато преодоляване на желанието му да прехвърля вина върху другите, наблюдава се пълно осъзнаване на персоналната му отговорност, приема отговорността за собственото си криминално поведение, осъзнава фактите допринесли за извършеното престъпление, декларира наложената присъда за справедлива, социално и емоционално зрял, с реалистична и балансирана самооценка – наясно е със силните и слабите си страни, изслушва околните, прям и открит – с лекота изразява мнението си.
В доклада от 12.06.2017 г. е подчертано, че поема отговорност за извършеното, осъзнава фактът на криминалното му поведение, декларира наложената му присъда за справедлива. Тоест това, което от него се изисквало в плановете е постигнато.
В същото време ще посоча на съда, че в плановете за изпълнение от 29.11.2016 г. и следващите изрично на него затворът му е обещал и му е казал: „Ако нямаш наказание, ти ще получиш награда отпуска.“ И през 2016 г. Д. П. излиза три пъти в отпуск. Обаче внезапно според мнението на началника на затвора или на правителството, въпреки, че той няма никакво наказание и никакво нарушение година и половина до м. май 2018 г., той се явява единственият затворник, който фактически не получава обещаната му в плана за изпълнение награда. Ако се приеме, че е лошо това, че той не говори, че му се обещава нещо, но не се изпълнява, аз не смятам, че това е така.
Следователно тези доклади, които са ни представени от администрацията на затвора ясно показват, че Д. П. през годините е изпълнявал това, което му е било наредено и няма някакви сериозни забележки към него. В становището на затвора няколко пъти, а и в обжалваното определение се споменава, че Д. П. не е преминал през всичките фази на превъзпитание, тоест няма лек режим още. За мен прави впечатление опита на администрацията на затвора, с писмото изпратено до този състав, да укрие статистиката, която се събира за чужденците на лек режим. Това за мен е скандално, но е предмет на друго производство. Обръщам внимание, че писмото завършва: „Законовите предпоставки за замяна на режим от „общ“ на „лек“ налага и преценката за наличие на адресна регистрация и близки на територията на Р България“, тъй като самият закон е дефинирал отпуска като домашен. Тоест самата администрация ни казва, че чужденец трудно може да постигне лек режим.
От представената от мен справка по Закона за достъп до информация е видно, че от 2017 г. има само четирима чужденци с „лек“ режим в СЦЗ, тоест като сравним общия им брой, те основно са в С., се вижда, че те са непропорционално малко спрямо българските граждани. Като бележка казвам кои са били тези четирима чужденци, като ще обърна внимание на избухналия наскоро скандал и със сигурност единият от тях е бил К.. Нормалните чужденци в нашия затвор не получават „лек“ режим. Всичко това показва, че не може да се приеме за основателно твърдението на СЦЗ, че Д. П. не е изпълнил в цялост погресивната система за изтърпяване на наказанието. Тази нейна крайна фаза – лекият режим, не е достъпна за него.
Оценката на риска, ще посоча на съда, че неговата оценка на риск е изключително ниска. Не мога да установя дали са 12 или 19 точките му, но сега като се запознахме с представената книжка на лишения от свобода ми направи впечатление следното нещо:
На първо място в точка „Й-2“ е посочено, че същият е имал „голеджийски запивания“ през последните шест месеца. Никъде в това дело не открихме той да е имал проблеми с алкохола.
В точка „Л-6“, на стр. 22, са дадени две точки защо той е бил припаднал ударен с камък по главата и оттам му се увеличава с две точки рискът. Само че уважаеми съдии, това удряне с камък по главата е изрично отречено в неговата присъда, за която той изтърпява наказание. Удрянето с камък през м. декември 2007 г. е случката, за която той твърди: „Мен ме удариха по главата и аз загубих съзнание.“, но българският съд казва – няма такова нещо и затворът му е сложил две точки защото е загубил съзнание. Не считам, че това е коректно и правилно, Тоест дори и тези 19 точки които са изключително ниски са още по-ниски.
В обжалваното определение съдът, позовавайки се на становището на администрацията казва, че рискът от вреди бил започнал като „среден“ и завършва като „среден“. Ще посоча на съда, че в същата негова книжка на стр.30 и стр.31 е отбелязано със стрелка, че рискът отива от среден към нисък, следователно рискът трябва да бъде записан като „нисък“. Не е посочен друг риск.
Завършвам с обсъждането на доказателствата като считам, че всичко което сме събрали до този момент показва, че лишеният от свобода Д. П. е показал и демонстрирал своето поправяне и ние няма какво повече на изискваме от него. Той не е наказван – трябва да се третира така; награждаван е 11 пъти; има постоянна трудова заетост в СЦЗ и ЗО „К.“; участва в образователни курсове; посещавал е религиозните сбирки, като тук ще посоча отново характеристиките, които са му дадени от отец С. и пастор К.; налице е положение тенденция за намаляване оценка на риска от 41, според мен с около 12-10 точки; налице е критично отношение към извършеното правонарушение; приел е всичко, което се изисква от него да приеме; налице са добри личностни характеристики, тоест с лишените от свобода той е добронамерен, поддържа добри отношения, проява нужната толерантност, търпимост, не употребява наркотици, има добра семейна среда, има приятелка. Смятам, че всичко това показва, че той трябва да бъде освободен. Може съдът да помисли за възможността да му бъде наложена някакъв тип „пробация“ след освобождаването, но това оставям изцяло на съда. Считам, че следва да бъде отменено определението на СГС и Д. П. да бъде пуснат условно предсрочно.

ОСЪДЕНИЯТ П. /в лична защита/: Като реплика, уважаема прокуратура каза, че промените не са били забележани до 2016 г., а това е защото първото ми интервю, което съм водил с ИСДВР, където изпълнявал тези точки беше 2015 г., тъй като сменил началника на затвора и аз лично отидох към комисията за изслушване пред началника й и всички други представители от ИСДВР-та режим на комендант-надзиратели и т.н. и аз лично съм казал и заявил, че за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година, осем години не съм имал интервю с ИСДВР, тоест 9 години затвор без никакъв разговор между мен и ИСДВР-та. След разговор с началник 2015 г., началник устно разподелил ИСДВР-та ми г-н Ц. да води съответна интервю, отговори, от който се клонит картон, тоест оценка на риска, така че първия интервю за това книжка беше 2015 г., така че не съм учуден въобще, че прокуратура не знае за никакви данни преди този дата, защото няма данни.
Другото нещо, първият ми план беше по заповед на заместник министър на правосъдието 2013 г., иначе влиза в сила присудата ми окончателно около среда, края 2011 г. и чак две години по-късно заради гладна стачка, където да цитирам от представителка на затвора – „протестиращи дейност, враждебност към администрацията“. Тридесет дена гладна стачка, от които почти да умира, след това беше обърнат внимание от Министерство на правосъдието във връзка на това, че затворът ми спрял обучения, и във връзка на това лично зам. министърът дава заповед на затвора да изпълнява задълженията им да ми пише на план, въпреки това, че закон изисква такива неща да бъдат писана след няколко месеца влизане в затвора. Така че от влизане в затвора 2008 г. до 2013 г. не съм имал никакъв план, никакъв среща с ИСДВР да изпълнява точки, интервю, абсолютно нищо. Ирония беше, че аз, когато почвах да учи повече български, не знам около 2010 г. оттогава до 2015 г. аз съм преведел такива интервюта с чужденци и със служители, за тези 5 години съм преведел с чужденци, така че аз дори помним въпросите, защото съм провел може би 100 пъти за чужденци. Ирония беше че, въпреки че съм преведел тези интервюта между чужденци и служители на затвора, лично не съм дал интервю и през 2015 г., не знам как съм получил копие някакъв доклад, май беше във връзка трансфер до Австралия, който беше отказана 2013 г., но получихме някакъв доклад по-късно от посолството беше даден от Затвора – С. и в това доклад пише различни неща, примерно, че не съм поел отговорност за деянието ми и различни неща. И аз с този доклад отидох при ИСДВР и казах: „Защо си писал тези неща, в случай че не сме водили интервю?“ И той ме пита: „Така ли, няма интервю?“. Казвам: „Не, сега 2015 г. няма интервю с мен“. И така почва да има доклад, да има план, да има интервю, да има оценка на риск, който беше предизвикан пак от така протестиращи дейност от моя страна. Всичките ми наказания са били заличени, а другото нещо, което избирайно беше посочена от страната на затвора и на прокуратура, че от 2010 г. до 2018 г. съм бил наказан, но какво липсва от това математика е, че от около 4 години преди 2017 г. съм бил без наказания, четири години без наказания. Затворът свалиха типа ми и съм бил преместен в Затвор К.. Година и половина съм бил там без предложена от затвора награда, тоест отпуска, година и половин, всички други, които са етапно в затвора постоянно говори за някакъв процес, за някакъв етап на систем, но за година и половин без нарушения от моя страна, без дори доклад, година и половин самия затвор не е изпълнявал мой план. И сега е ироничен за представител от затвор да казва, че аз не съм изпълнявал план, в случай че самия затвор не е изпълнявал план. 2017 г., според мен, не е случайно един месец след да даде молба за условно предсрочно освобождаване 2018 г., един месец след това лично зам. министъра на правосъдието, който той сам е казал пред телевизора, че лично той е открил от моя страна някакъв нарушения. Според мен, не случайно един месец след, че съм дал молба за УПО и тогава всички са видели, че за 4 години съм бил ненаказан. И няколко седмици след това, в рамките на една седмица съм бил отдаден три наказания, въпреки че едната влиза в сила, защото съдът отказа да разглежда самия наказания, това ще бъде обжалвана, ако не е обжалвано в момента, ще бъде обжалвана в Европейския съд за правата на човек. Този наказание е заличен така или иначе, другата наказание, също е заличен и чакаме съдът да определи дали въобще е законосъобразно, не за първи път, според мен няма да бъде за първи път, но преди няколко години Европейския съд за правата на човек е решал, че наказание, наложена срещу мен за клевета беше незаконосъобразно и това беше дадена, защото съм пуснал жалба срещу деяние на неизвестни лице от страна на служители, че имало кражба от кутиите на посетители в Затвора – С.. Един чужд гражданин дойде от Русия да види някой и от шкафа му беше крадена вещи. Аз пуснал жалба срещу това, срещу което съм бил наказан, което обърнах после в Европейския съд за права на човек. В първа инстанция тогавашния временно изпълняващ началник Д. Т. е изпълнявал точно този наказание, като причина да не бъда пускан на условно предсрочно освобождаване. Аз не знам колко трябва да бъда по някакви формални правила или емоционално, но според мен малко трудно, че само аз в момента съм съден за УПО, а не деянието на самия ръководството, които са писали тези документи. Същата прокуратура изпълнява остатъка според Тълкувателно решение от 1976 г. и спор НПК няма нищо общо с наложено УПО или не.
Беше споменато от представителка на затвор, че сегашния план е неизпълним, като план се води за 1 година, но самия ми план в К. не беше изпълнен от страната на затвор, така че аз съм имал план от 2016 г., една година след това не е изпълнен, даже повече – почти две и половин години от страната затвор не е изпълнен преди да съм бил наказан. Така че затворът иска от моя страна да изпълнявам еднагодишен план, но затворът да не изпълнява техен еднагодишен план, не разбирам дали този план има някаква стойност, или не. Чух, че затворът е огледало на общество, тогава, ако затворът е огледало на общество, защо тогава не можем да обсъждаме деянието на сами служители в затвора, толкова колкото аз съм наказан, толкова колкото заповедите от тяхна страна са отнемани и такова обезщетения, наложена от Административен съд, от Европейския съд за права на човек за нарушаване не само на правилата му на човешки права, така че всеки един от мои наказания няма нищо общо с нарушаване на човешки права, не съм нарушавал правата на никой за единадесет и половин години. От страна на затвора, само в мой личен случай, те са нарушавали потвърдена от Европейски съд за права на човек, поне веднъж мои права на човек.
Другото нещо е, че 2010 г. аз започнах обучения, където съм бил спрян от мои обучения за висше образование, дипломната ми работа 2013 г., без мотивация, без обяснения от страна на затвора, което беше отменен в първа инстанция в административен съд, как затворници имат права за достъп до обучения. В същото време беше отменен устно заповед, не е писмена, на тогавашния началник на затвора С., със заповед от същия зам. министър 2013 г. Също чухме някакъв отзвук от затворници, нещо, ако аз съм пускан на УПО, не знам какво, обаче за някоя седмица чуваме отзвук как същия служители, същия началници, хем са станали режим Б. К., хем са му дали на него отпуски, което води до оставката на самия началник, който е писал всички тези лоши неща за мен.
Също искам да спомена, че аз бях предложен за сваляне на режим февруари 2018 г. и затвора отказа да ми свали режим даже без писмена обяснения и без мотивация, така че предполагам да има някакво обяснение как има двойно стандарт, двойно систем в Затвора К., в Затвора С., за няколко хора всички врати отворят, а за другите всички врати затварят. Същото госпожата, която представлява затвора в момента, споменава, че трябва да изтърпя повече от присъда ми, но не съм чул от страна на прокуратурата и от страна на затвора да изпълнява нещо конкретно, какво искат от мен. Искат аз да скачам докато мога, да се държа на един крак за 6 месеца, какво ли не. За последна 2 и половин години съм изпълнявал всички искания от мен, според план и според закона и в момента не чуваме абсолютно нищо от представителите на прокуратурата и затвора, какво е очаквано от мен, още една година, две, три, пет шест, до край на присъда, какво повече е очакван от моя страна. Изпълнявал съм абсолютно всички заповеди и година и половин самия затвор не е изпълнявал техен план. Няма да споменава лек режим, защото нито представителка на затвора, нито прокуратура е споменал лек режим, че те искат от мен лек режим, аз не съм чул това поне, а просто нещо абстрактно, че не съм изпълнявал некаква етапна систем, обаче какво е това, прогресивна систем. Според мен, не само според мен, според законите съм изпълнявал абсолютно всички етапи на това на прогресив на систем, според мен съм стигнал всичко каквото било възможно за мен още 2018 г. и точно за това, с промяна на правителството, с промяна на ръководството на затвора – С., дори и промяна с отношение към мен, тоест самият затвор решава да не изпълнява моя план за изпълняване на присъда и затова съм ударил някаква стена, следва да удари стина, ръководството се чуди какво да направи с човета и ето ти три наказания. Това е което искам да кажа за реплика.

Малко сложен въпрос е какво ще правя, ако бъда освободен, защото зависи много от контекста, който е извън моя контрол. Примерно като чужденец, най-много чужденци които излизат от затвор получат забрана, да искам да не искам да остана в България ще бъде извън мои ръце, но ако излизам на условно предсрочно искам да продължавам на моя дейност като част на Българско затворническо сдружение, защото за 12 години, въпреки че съм намерил собствен занаят, дейности в затвор, затвор не ми дал работа за първите 8 години, защото те не са искали аз да имам кръстчета, тоест намаление на присъдата ми, така че за 12 години най-вече съм учил законите – ЗИНЗС, различни европейски законите изисквания, идеята ми е когато излизам от затвор да продължавам по тази насока, реформите в институции на българската система. В случай че не съм пускан, също ще продължавам с реформите на българската затворническа система, така че разликата коя страна на ограда ще бъда, но във всеки случай горе-долу вече съм на английски има затворнически юрист, че за толкова години четем законите, практики, различни европейски норми, правила, това е вече моя страст и ориентация. Имам работа осигурен навън в няколко държави. Ако съм в Австралия, имам работа там осигурена. В България, в случай че съм тука имам осигурен работа, има една фирма където работи предимно на английски език и имат нужда от мен, защото хора там които работят там не знаят английски език. Имам предложена работа и в Германия. Ако излизам от затвор имам няколко възможности.

След изчерпване на становищата на страните, СЪДЪТ



П. ДУМА на ОСЪДЕНИЯ Д. П.: И., ако съм говорил прекалено, който е причина за няколко наказания от страна на затвора. Първите ми няколко години в затвор – С. беше много тежко като чужденец, документи беше представени на мен непреведени на език, който тогава съм разбрал и по този начин миналата година, когато адвокатът ми е имал достъп до досието ми съм разбрал, че съм бил наказан, че в досието съществува наказание от 2008 година. Аз за 10 години затвор не съм знаел, че съм бил наказан въобще.
Искам да уточня за чл. 439а от НПК и абсолютно няма нищо там, което не съм направил. Искам да допълня, че самия затвор е борил срещу мой опит да изпълнява тези неща. 2013 година съм бил спрян от обучения, не за първи път 2018 пак спрян от обучения. Всичко от страната на затвора, те не са ми дали работа до 2015 г., също съм бил спрян от работа, което първа инстанция беше отменил заповед на началника. Искам да изпълнявам чл. 439а от НПК ал. 3 -неприлагане на мерки за поощрения, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения. Не само че не са били достъпни от страна на затвора, аз съм направил тези неща достъпни със стачки, протести, обжалване, всичко, мое семейство е осигурявало моите обучения Затвора отказа да ми дава обучения, свършил първия клас „а, б, в“, после отново почва първи клас, защото като чужденец затвора каза аз иска прогрес,и т.н до 12-та. Затвора отказа да ми дава студентска книжа, каза че като чужденец първия клас, аз съм осигурявал диплома работа 2010 г. в Австралия, който е борил също това от 2010 до днеска. Затвора не е помогнал, в същото време всички други затворници, които участват в обучение получат намаление присъда, два дни обучение се брои 3 дни стопяване присъда, аз съм учил от 2010 до 2017 година висше образование, аз съм единствен затворник в цяла България, който завършил висше образование и за тези 5 години, затвор не е признал тези работни дни въобще, така че ако иска да бъдем реални остатъка на моята присъда много по-малко от колкото е представено от затвора. Затворът не е признал мое обучение, аз получих шестици, успешни семестри на обучение и затвор не е признал абсолютно нищо. Други, които са учили български език първи клас те са получили награди, а аз за 5 години завърших висше образование, но защото затвора беше против това, няма никакво признание от затвор, също така участвам в различни обществени проекти, от страна на затвора няма никакви признания. От страна на затвора признания от страна на живот, прогресивни деяния, е ако рисуваш карта за Колета и боядисваш яйца за В., няма друга изисквания от затвора за затворник. Аз съм стъпвал извън тези рамки на затвора.
Моля, съдът да ме пуска на условно предсрочно, защото според мен няма от страна на затвор няма повече какво да прави с мен. Според мен затвор няма какво да прави с мен повече от сегашния момент, от година и половин според закона и прогресивна система.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След провеждане на тайно съвещание, съставът на Софийски апелативен съд, намери следното:
Настоящата процедура е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, като с жалба, депозирана от защитника на осъдения се обжалва определение на СГС, постановено по НЧД № 2740/2019 на 17.07.2019 година, с което е оставено без уважение направеното искане за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното на Д. П. наказание „лишаване от свобода“.
При извършване на въззивна проверка на съдебния акт в цялост, както законът задължава въззивния съд да стори това, а също така и по доводите на страните, се налага на първо място да се отбележи, че в определението си първостепенният съд е изследвал някои обстоятелства, които законът не определя като релевантни за преценката, дали са налице условията за предсрочно условно освобождаване или не. Без да изразява принципно несъгласие с отразените от СГС базисни виждания по въпроса за силата на съдебните актове, за това, че те са задължителни и към тях следва да се проявява необходимия респект, съдът отчита, че в случая не вижда по какъв начин този извод на първостепенния съд е отнесен към конкретния казус.
САС също така отбелязва, че СГС неправилно е обсъждал обстоятелствата, свързани с гражданската част на присъдата и по-конкретно с това изплащано ли е или не обезщетението на потърпевшите. Тази предпоставка не е визирана в закона като такава, която е от значение за преценката за условното предсрочно освобождаване, което логично обяснява позицията на страните да не представят доказателства в тази връзка. Дори да се сподели тезата на първия съд, че подобно обстоятелство може да се третира като релевантно, то той е следвало да не поставя страните в позиция на процесуална изненада, а да им предостави възможност да представят доказателства по този въпрос, който е решил, че следва да включи в доказателствения предмет. Оттам насетне би следвало да прецени и наличието на обективни възможности за изпълнение или не на гражданското задължение от страна на осъдения към настоящия момент, при отчитане на спецификата, че е лишен от свобода и при изследване на останалите обстоятелства за неговото материално и имуществено състояние. Също така по виждане на този съд въпросът с това дали е бил и на какви основания отказан трансфер няма никакво основание към настоящия доказателствен предмет, затова САС отбелязва, че концентрира своето внимание върху мотивите на съда за отказ, които касаят предпоставките, уредени в закона по смисъла на чл. 439а от НПК.
Само за пълнота следва да отбележи във връзка с отразеното по-напред за неизпълнение на гражданските ангажименти произтичащи от присъдата, че от приетите като доказателства в тази инстанция писмени документи се установява, че задължението е частично погасявано, като постъпилото обезщетение на осъдения Д. П. по спечелено от него дело по ЕКЗПЧ, е преведено по сметка на потърпевшите. Това съдът отбелязва единствено за илюстрация на изтъкнатото по-напред, че ако въпрос, който не е включен в подлежащите на преценка по смисъла на закона обстоятелства бъде приет за релевантен от съда, то страните би следвало да са известени за това, за да могат адекватно да вземат отношение по него и да представят доказателства.
Съобразно разпоредбата чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето на осъдения се явяват всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като законът изброява и примерно част от тях. Доказателствата за поправяне на осъдения са предпоставката, която всъщност се явява спорна в настоящата процедура, дотолкова, доколкото е извън съмнение, че по отношение на осъдения П. е налице първата изисквана от закона предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като той фактически е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание 20 години „лишаване от свобода“. Това е установимо от всички приложени по делото справки, в това число и от представената в днешно съдебно заседание актуална справка, видно от която към днешна дата фактически осъденият е изтърпял 11 години 8 месеца и 21 дни, отделно от работа е изтърпял 1 година 8 месеца и 14 дни, като остатъкът от неизтърпяното наказание възлиза на 6 години 6 месеца и 25 дни. Първостепенният съд е приел също наличието на това условие и изводът в тази насока напълно се споделя от настоящия състав.
СГС е приел, че не е налице втората предпоставка, изисквана от закона, като в тази насока, при все че е посочил, че предходните налагани наказания на осъдения са заличени по смисъла на закона и за тях той не следва да се счита наказван, е приел, че от значение са и те, тъй като е длъжен да изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Въззивният съд застъпва друго виждане, като счита, че разпоредбата на чл. 109 от ЗИНЗС несъмнено урежда обстоятелствата, при които осъденият се счита ненаказван и неговото наказание е заличено. Формулировката на разпоредбата не внася съмнение в логическото й тълкуване, доколкото тя е ясна и се предвижда безусловно в кои случаи осъденият се счита за ненаказван, нещо повече, предвижда се и изваждане на заповедите от личното досие на затворника. В случая това е сторено, защото в затворническото досие се съдържа заповед за изваждане на всички заповеди за налагани предходни наказания, които по силата на закона или пък заради награди, са били заличени и осъденият се счита за ненаказван за тях. Затова, този състав не намира, че следва да се позовава на заличените наказания като елемент от цялостното поведение на осъдения в затвора. Допълва, че ако го стори, то би следвало да прецени и вида и естеството на тези нарушения, тъй като те също са от значение, а когато заповедите не са налични, логично съдът няма как да изведе тази преценка. Той би могъл да се информира за естеството на допуснатите нарушения само въз основа на отразеното в докладите. В този случай обаче СГС би следвало да съобрази, че част от тези наказания, които са заличени, на които той е съобразил по отношение на поведението на затворника са били наложени преди 2011 г., по-конкретно преди 10.08.2011 г. когато е приведена в изпълнение присъдата. Именно в този момент е започнала корекционната дейност въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който осъденият е бил признат за виновен в извършване на престъпление, въз основа на който той е въдворен да изтърпява наложената му държавна санкция. От момента, в който е влязла в сила присъдата – 2011 г. до 2014 г., по отношение на осъдения, видно от докладите е имало общо 5 наказания, едно, от които е това, за което България е осъдена по делото „Ш. и П. срещу България“ като е признато, че с налагането му държавата е осъществила нарушение на конвенцията, нарушавайки правата на осъдения. Останалите пък не са били свързани с проява на физическа агресия по отношение на когото и да е, като едно от тях, видно от отразеното в един от докладите, е било определено като демонстративно поведение на осъдения пред Комисията за разпределение на лишените от свобода. Като отново подчертава, че изобщо не следва да се съобразяват заличените наказания, настоящият съдебен състав излага споменатите съображения единствено, за да мотивира убеждението си, че след като законът предвижда в кои случаи осъденият се счита за ненаказан, то няма как предходни негови прояви, които са заличени, да бъдат съобразявани. Така или иначе последното наказание, за което има данни е било от 2014 г. като до 2018 г. няма данни за каквито и да е било укорими прояви на лишения от свобода. През същия този период по отношение на осъдения са констатирани множество положителни прояви, за които той бил награждаван, като от 2009 г. до 2018 г. общия брой на наградите, които е получил възлиза на 13. Освен изброените в докладите 11, към тях съдът отчита и заповед № 75/28.05.2019 г. и заповед № 179/16.11.2018 г., като по отношение на заповед № 75съобразява разпоредба на чл. 166 от АПК и намира, че съдебното обжалване, за което има данни, че не е приключило и в момента, видно от събраните в тази инстанция доказателства, не е спряло изпълнението на тази заповед. През същия този период от време, също така е видно, че осъденият се е включвал във всички достъпни и предлагани от администрацията курсове: за периода от 2008-2009 година в курс за компютърна грамотност и български език, като за този период от време има данни, че е посещавал занятията редовно, ефективно е усвоявал познанията от провежданите занятия. За периода 2010-1011 г. е участвал в три различни курса, което се е случило и в периода 2011-2013 година. Назначен е бил отговорник на компютърната зала от 30.09.2015г., а след изтичането на една година е бил преназначен отново на тази длъжност. През 2017 г. на самия него е възложено провеждането на курс по английски език с лишени от свобода. През 2019 г. е бил назначен като отговорник в А.-клуба. Към настоящия момент по данни от текущия доклад и след като е бил освободен от длъжността помощник Т. е назначен да полага доброволен труд като градинар. Видно е също така от документацията по делото, че през периода на престоя си в затвора осъденият се е записал в дистанционна форма на обучение за висше образование в университет, има данни, че той полага успешно там изпитите, че се осъществява успешно в тази форма на обучение и че е проявил нужното усърдие в тази посока. Установено е и от данните по делото и от проведеното съдебно заседание, че осъденият е овладял писмено и говоримо български език, а видно и от различните заповеди за награждаванията, че в много случай е бил награждаван, за това че е помагал на другите лишени от свобода във връзка с изготвени от тях жалби в различни процедури, а както също и че се е включвал по дейност от превеждане от английски на български и обратно.
От всички данни, които се съдържат в досието на осъдения е видно, че през целия си престой в затвора той се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на наказанието, което му е наложено, като включително е регистрирал и сдружение, развило и развиващо понастоящем активна дейност в обществена полза. За тези обстоятелства са налице достатъчно доказателства, представени пред тази инстанция, и съдържащи се в досието, те са известни на затворническата администрация. Видно е, че сдружението е предприело ефективни усилия, насочени към това действително да съдейства за подобряване на положението в българските затвори, представителите на сдружението са вземали участие и в обществени обсъждания, свързани със законодателни изменения в тази насока.
През 2018 г. са издадени три заповеди за наказване на осъдения: за нарушения, извършени на 31.05.2018 г., за които са издадени две отделни заповеди, от чиято фактическа част е установимо, че касаят една проява, както и за нарушение на 11.06.2018 г. Всъщност считано от 2014 година те са и първата индиция за неправомерно поведение на осъдения по време на този период от престоя му в затвора. Заповед № 112/21.06.2018 г. и в момента се обжалва пред ВАС. Наказанието по нея обаче, видно от представените от юрисконсулт М. в тази инстанция доказателства, е изтърпяно на 28.06.2018 година. Следователно към 28.06.2019 година по силата на чл. 109 от ЗИНЗС това наказание е заличено, защото нито едно от нарушенията, споменати по-напред не е извършено след издаването на заповедта, а след това не е регистрирана някаква друга дисциплинарна простъпка на осъдения. Заповед № 118/25.06.2018 г. е заличена със Заповед от 16.11.2018 г., следователно осъденият следва да се третира като ненаказван и по нея. Наказанието по заповед № 119/25.06.2018 г. е заличено със заповед № 75/28.05.2019 г., тоест също не индицира за наличие на наказание. Този извод не се променя от факта, че заличителната заповед е отменена с друга, която е предмет на обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 166 от АПК. От изложеното се налага извод, че осъденият не е наказван. А от всички съдържащи се в делото документи е видно, че по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода е участвал в трудови, образователни, обучителни дейности и в множество различни обществено полезни прояви. Безусловно всички тези данни следва и се третират от съда като доказателства за поправянето на осъдения. Актуалните доклади от 2018 година и от 2019 година съдържат по същество изцяло позитивни фактически данни за осъдения и неговото поведение в затвора. По отношение на личността на осъдения са изтъкнати единствено и то много добри позитивни данни, с това че е с добри комуникативни умения, лидерска нагласа, толерантен към останалите, любознателен, с изявени интереси в различни области, активен, инициативен, последователен и упорит при реализация на целите си, сензитивен и реактивен към социалната среда, добронамерен и отзивчив като цяло, без расови и дискриминационни нагласи. Отбелязана е дейността му в Българското затворническо сдружение за рехабилитация, регистрирано от него. Отбелязано е, че е емоционално и социално зрял. По отношение на самооценката му са дадени сведения, че тя е реалистична и балансирана, че е наясно със силните и слабите си страни, проявява критичност към слабостите си. По време на престоя в местата от лишаване от свобода е отразено, че не се конфронтира, избягва противопоставяне, диалогичен е, подбира обкръжението си, устойчив е на фрустрация. Следва да се отбележи, че тези данни впрочем, специално за самооценката и личността на осъдения, фигурират още в доклада от 20.08.2015 г. и последователно са обективирани в изготвените по насетне доклади.
По въпроса за отношението към правонарушението, за което в началото е било констатирано, че липсва критичност (в първоначалния доклад от 2012 г.), че той не поема отговорност, че не разпознава фактори като мотиви за извършване на деянието и че не показва разкаяние по отношение на извършеното, следва да се отбележи, че постигнатата корекция в тази нагласа е значителна като спадът, изразен в цифров израз е от 9 на 1 точки. При това още в доклада от 2015 г. се набелязва начало на промени в това отношение. Всъщност заключението в последния доклад е, че лишеният от свобода „приема напълно отговорността за извършеното, разбира мотивите за него, признава вредата, която е причинил на жертвите“, че е мотивиран напълно за промяна към спазване на социалните норми и правовия ред. За това, че безусловно е постигната нужната корекция в тази насока, съдът отсъжда и по последния план за препланиране, видно в който в тази зона не е прието, че има какво още да се постигне. Във всички зони, които са били определени като дефицитни в първоначалния доклад и в следващите доклади до 2014 г., е отбелязан изключителен напредък. Съдът намира за нужно да отвори скоба и да посочи, че изтъкнатото от защитата, че всъщност докладът от 2013 г. и двата от 2014 г. както и този от 28.02.2013 година, по съдържание не разкриват каква конкретно дейност в изпълнение на първоначалния план е била предприета за изпълнението му; видно от съдържанието им докладите са с почти идентично съдържание, с изключение единствено за отбелязванията за заповед за награда в единия и за заповед за наказание в друга. Непромененият риск от рецидив е коментиран в съответствие с първоначалния доклад, без някаква обосновка или данни за това дали е била извършвана нова оценка. От 2015 година насетне, в докладите вече се съдържат и по-конкретни данни като още през 2016 година рискът от рецидив е намален от 41 на 25 точки. Понастоящем този риск, поне така както е отразено в представения на съда актуален доклад възлиза на 12 точки, толкова е математическият му сбор. Ако към тях се добавят 5-те точки заради естеството на престъплението, заради което е осъден П. и които не подлежат на никакво снижение, защото са константна величина, то се налага извода, че общо към настоящия момент рискът от рецидив е оценен на 17 точки като следва да се отбележи, че за съда не става ясно, защо трудовата заетост в предния доклад е определена с дефицит от 1 точка, а в следващите с дефицит от 2 точки, при положение че няма данни за промяна на трудовата заетост в периода между изготвянето на двата доклада. Така или иначе във всички обследвани зони рискът е оценен понастоящем на 1 точка, на трудовата заетост на 2 и единствено в зоната „умения за мислене“ на 6 точки. От фактическите констатации в самите доклади, обаче, не изглежда осъденият да разкрива особени дефицити в тази зона – умение за мислене. С оглед активностите, извършвани от осъдения, целенасочения подход, който той е полагал при реализиране на общественополезни цели, както и на цели, полезни в личен за него аспект, подкрепящи и надграждащи неговото развитие, може да се заключи по-скоро обратното: че при него е формирана способност за разпознаване на проблемите и за решаването им по социално приемливи начини. В тази насока има резон в заявената позиция, че поведението на осъдения именно заради предприети от него стъпки за разрешаване на различни проблеми по време на изтърпяване на наказанието му, най-вече обръщане към държавни институции, към съдилищата, адресиране на жалби и прочие, поведението му в затвора е дефинирано като проблемно и неприемливо в определени периоди. Както е отбелязал и първият съд обаче, възползването от законоустановените възможности, със законоустановени средства и по предвидения в законите ред, не може да се третира в ущърб, на когото и да е под претекст, че не е склонен или има враждебна нагласа към спазването на установените правила.
Апелативният съд съобразява също така и представените и приети като доказателства положителни характеристики, дадени от председателя на Български хелзински комитет, както и от пастор К. и отец П.. Те съответстват на констатациите в докладите от 2018 и 2019 година, доколкото и наблюденията на самата администрация в затвора за личността на осъдения, също са в позитивна насока. Всъщност всичко изразено в обстоятелствената част от самите доклади и становища се явява в известна степен в несъответствие с отразеното в тях отрицателно становище за постановяване на условно предсрочно освобождаване, с аргумент, който според съдът не е убедително защитен, защото не може да се определи като обоснован, че по отношение на осъдения възпитателният процес следва да продължи.
Съдът счита, че при тези данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието, които сочат изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато. Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви. И по време на изпълнение на наказанието с поведението си в затвора лишеният от свобода в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служителите в администрацията или за когото и да е друг, дотолкова, доколкото никоя от неговите прояви не разкрива криминогенен елемент, свързан с насилие или с незачитане на чуждите права или с незачитане на правилата в социума. Затова, а и като съобразява отразеното в методическите указания за оценка на риска, в раздел РВ-8, както и отразеното в личната книжка на осъдения, в която пък рискът за обществото е определен от среден към нисък, съдът намира, че поначало твърдението, че рискът за обществото и сега продължава да бъде среден може да се мотивира само с данните за престъплението, за което е осъден П., но не и с нещо друго. Но естеството на престъплението е константна величина, а законът не изключва определен кръг престъпления от тези, за които може да се допусне условно предсрочно освобождаване. Няма прояви на осъдения или данни за негови нагласи, от които да е изводим среден риск от вреди за обществото.
Остатъкът от наказанието, който възлиза на 6 години 6 месеца и 25 дни, както посочиха и представителят на прокуратурата, и представителят на началника на затвора не е малък, но той единствен, както е посочено и в разпоредбата на ал. 3 на чл. 439а НПК, не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване.
В обобщение на всички свои съображения изложени дотук, въззивният съд намира, че са налице основания да отмени определението на предходния, защото за разлика от него приема, че конкретните доказателства по делото установяват данни за поправянето на осъдения, които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, доколкото по отношение на него те вече следва да се приемат за успешно реализирани.
Предвид обстоятелството, че осъденият не е български гражданин, а и с оглед липсата на конкретни данни, които да обусловят необходимостта от това, съдът намира, че прилагането на пробационна мярка в рамките на изпитателния срок не се налага.
В обобщение на изложеното, САС


ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.07.2019 година на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, постановено по НЧД № 2740/2019 година и вместо него на основание чл. 70, ал. 1 от НК

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на Д. П. от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание от 20 години „лишаване от свобода“ по НОХД № 866/2008 година на СГС, възлизащ в размер на 6 години 6 месеца и 25 дни и

ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 6 години 6 месеца и 25 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Препис от него да се изпрати на Затвора [населено място], за изпълнението му.

Представеният днес бюлетин от юрисконсулт М. – книга четири от бюлетин Затворено дело да се копира и приложи по делото, а оригиналът да се върне, заедно с личното досие на осъдения.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:47 часа.





* – Фейсбук добавя свои идентификатор накрая на адреса и вместо правилния адрес излиза като, което обърква базата данни на САС и тя връща обратно грешка.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Денят е и днес, но беше и вчера, и онзи ден, а най-вероятно – уви! – ще е и утре…

На 6-и септември 2019 г. редица медии* публикуваха призив под заглавие “Днес е денят“. В него те казват:

Днес е денят, в който българските медии решават, че трябва да поставят границата.

Работата ни, честта ни, етиката и правилата ни нямат нищо общо с опита да бъде дискредитиран един от участниците в кампанията за кмет на София по несъвместим с професията ни начин. Това не е журналистика. И ние категорично се противопоставяме на опитите да се нарича така.

Още по-категорично възразяваме срещу онези партии и отделни политици, които легитимират подобни „медии“ като им дават интервюта, канят техни представители на събитията си, плащат им за рекламни и PR кампании по време на избори.

Днес е денят, в който ние, българските медии, искаме от вас, българските политици, да прекратите това. Ако вашата работа, чест, етика и правила нямат нищо общо със случилото се, разбира се. Всяка друга реакция е фалшива.

Днес е денят. Нека заедно да поставим границата!

Разбира се, всеки нормално мислещ гражданин би се подписал под подобен призив. Аз също – при това без да имам медия или да работя като журналист, а като човек, който се опитва да спазва елементарните норми на журналистическата етика в публикациите си в Интернет, пък дори и от (добро, надявам се) възпитание, ако щете.

Медии. Източник: БНР

Но не мога да не допълня тази декларация с някои свои наблюдения, свързани с поведението на медиите, ако не всички, то голяма част от тях.
Преди да ги споделя с вас, уточнявам, че има медии и “медии” (в кавички).
Медиите са ясни – те спазват изискванията на журналистиката: проверяват източниците, стремят се да не допускат грешки; ако допуснат някаква грешка, се извиняват и опитват да поправят последиците от нея.
“Медиите” нямат такива грижи. Те публикуват “сензации”, “шокиращи” съобщения, лъжат целенасочено и категорично отказват да се извинят.

В този ред на мисли, без да съм правил анализ на всички статии, публикувани от медиите, подписали призива, мога да направя обосновано предположение, че някои от тях през годините са пускали дезинформация, лъжи, инсинуации, манипулации и фалшификации (всеки от читателите може да даде примери; аз самият се сещам за някои, но понеже това не е тема на статията ми, няма да се спирам на тях), а някои дори са се извинявали за подобни материали.

Човешко е да се греши, но не е нормално грешките да не бъдат коригирани.

Има статии в някои от тези медии, когато са оправяли грешни материали години, след като са ги публикували.

Етичен кодекс. Източник: СИБ.

Някои (много?) от подписалите призива, препечатват “сензации” от съмнителни източници или от сайтове, които не спазват нормите на журналистическата етика.
Когато днес тези медии казват “А”, редно е не само да кажат “Б”, но и да предприемат необходимите действия, щото да не ползват повече за източници “издания” и сайтове, публикуващи лъжи. Не може… Не бива с едната ръка да се подписват призиви за почтеност в журналистиката, а с другата да се махва лековато и да се подминават не по-малко важни нарушения на журналистическата етика, че и на морала дори. Вярно е, че има сайтове, които не публикуват лъжи нонстоп, но ако сериозните медии искат да им повярваме, че днес е денят, тогава трябва да престанат да цитират сайтове и “издания”, които публикуват лъжи и отказват да ги коригират или да се извинят на засегнатите лица. Отново – мога да дам примери, но не това е темата на статията ми.
Защото днес медиите, а и много обществени фигури, реагираха срещу конкретна, вулгарна и цинична публикация, но утре ще цитират някое от онези псевдоиздания, за да посочат някоя поредна сензация. Това е поведение, което не всеки ще може да разпознае (все пак читателите не могат да знаят какви са източниците, цитирани от медиите, нали?), но неколцината останали експерти и специалисти по медии в страната знаят кога една статия е писана със спазване на правилата на журналистиката и кога тя е дело на търсещи евтината и масова сензация пасквилописачи.

Затова в деня на Съединението на България и ден, в който някои от медиите най-накрая се събудиха, аз се присъединявам към тяхната декларация и на свой ред ги призовавам да използват мрачния повод, за да постигнат нещо повече от обикновен призив – нещо, от което ползата ще е за всички читатели, зрители и радиослушатели:
Медиите, подписали декларацията, трябва да се издигнат над нивото на псевдожурналистиката и да положат основите на нов договор с гражданите, който да елиминира от публичното пространство източниците на дезинформация, лъжи и клевети. Не само сега, в рамките на предизборната кампания, нито пък само по отношение на политиците, а винаги, по отношение на всеки един гражданин – известен или не.

Така че денят наистина е днес (според декларацията), но всъщност той беше вчера, че и онзи ден, че и преди десетилетия дори.
Дали именно 6-и септември 2019 г. ще стане Денят с главно “д” – това зависи от медиите. От всички медии, които искат да не се превърнат в “медии”.

Междувременно, независимо от съобщението на подписалите декларацията, че се очаква на 9-и септември да се чуе позицията на обществените медии, тя стана известна още на 7-ми. И, уви, тази позиция не казва нищо – факт, който сам по себе си говори повече, отколкото ако БНР, БНТ и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (в която влизат бТВ и Нова телевизия) бяха замълчали.

* – Bulgaria ON AIR, Дарик, „24 часа“, Dir.bg, Дневник, ТВ Европа, Епицентър, „Капитал“, Клуб Z, Коректно, Медиапул, OFFNews, Площад Славейков, “Редута”, „Сега“, Фактор, Фокус, Фрогнюз (БНТ, БНР, bTV и Нова тв очакват в понеделник /9-и септември – б.м., ВМ/ решения на управителните си органи дали ще се присъединят). Към тях се присъедини и сайтът “Маргиналия“.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

Ще имат ли българите в чужбина равни права с българите в България?

Въпросът ми звучи странно, защото повечето хора биха възразили, че правата са еднакви за всички българи, където и да са по света, нали?
Но президентът Радев е забелязал нещо, за което аз съм писал и говорил през последните 15 години.
Ето какво каза в речта си пред Народното събрание по-рано тази седмица г-н Радев:

Пари, изпратени в България от българи, живеещи в чужбина. Източник: бТВ

“Според мен не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. – да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството* от развитите страни. Защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината – нещо, за което работи усилено и г-жа Йотова, и вие, и българското правителство, но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически

Илюстрация към статията “Безгласните българи”, източник webcafe.bg

живот. Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. Това ще способства и за нашите обществено-политически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите-членки и да се интегрираме по-пълноценно в ЕС. Не може тези хора да внасят в България повече средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Не е справедливо!”


За съжаление, тъкмо поради това, че призивът за равни права идва от президента, има всички шансове той да бъде отхвърлен от управляващите с аргумента “Няма да му вдигаме имиджа, я?!”

Но идеята си заслужава обмисляне и спокойно обсъждане.
Аз самият мога да защитавам и едната, и другата позиция: че трябва да имат еднакви права, но и че не може хора, които не живеят в България, да се ползват със същите права като на живеещите там – поне що се отнася до участието им в избори. Въпросът не е един, а няколко: 1) Трябва ли да имат равни права? 2) Ще има ли желаещи да се върнат, за да се включат в управлението? 3) Ще има ли политически сили, които да подкрепят подобно нещо? И т.н, и др.п.

Да не забравяме, че през 2001 г. някои българи, т.нар. юпита, се върнаха от чужбина и никой не се сети да ги попита дали имат друго гражданство, но те се включиха в политическия живот и някои от тях направиха забележителни кариери. Знам, че примерът, уви, не е от най-добрите, но след онази вълна от емигранти, които се върнаха, може да се мисли за следващата, защото вече има българи, които са действително успели, а не са само средно ниво финансисти в западни банки, които видяха златна възможност чрез влизането в политиката и връзките си с децата на Симеон Сакскобургготски да постигнат различна кариера от тази на чиновник във финансова институция.
Същевременно има и други примери, които са значително по-добри, сред тях и на европейски политици от България, които се представят добре в европейските институции (една Мария Габриел, например, е сочена от сериозни хора от ИТ-бранша по света като изключително успешен комисар!).
А има и такива на хора, завършили я Харвард, я Йеил, които се върнаха в България без много шум, фанфари и интервюта по медиите и в момента работят изключително полезни за страната работи. Но за тях ще пиша по-подробно друг път.

Държа да подчертая, че горните  бележки не означават, че одобрявам или не одобрявам останалата част от речта на президента. Не съм политически анализатор, не се занимавам с изследване на мотивите на президента да каже нещо (или да премълчи друго нещо), но когато видя някоя добра идея, откъдето и да идва, се чувствам длъжен да я коментирам. Особено, когато мога да споделя гледната точка на човек, който е мислил по темата.


* – Дано в президентството прочетат тази ми бележка и престанат да използват русизми. На български се казва “мнозинство”, а болшинството е за болшевиките.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

МВнР поставя датата 9-и септември 1944 г. в исторически контекст

Уважаеми читателю,
Това не е първата* подобна декларация, в която българското външно министерство отбелязва точно какво се случва през Втората световна война – този път през септември 1944 г. и как България е окупирана, а не освободена държава. Следващият логичен ход на властите е преместването на монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в музея на тоталитарното изкуство.

Декларацията е във връзка с организираното от Посолството на Руската федерация събитие на 9-и септември „Изложба 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“ и бе публикувана на ФБ-стената на Иван Димов от Министерство на външните работи. Тя гласи следното**:

Сърп и чук – символ на съветския болшевизъм

По повод организираното от Посолството на Руската федерация събитие на 9-и септември „Изложба 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“, МВнР заявява следното:
„Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите , че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.
МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза (“освобождение”), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.
9-и септември и неговите последици трябва да останат достояние на историците и историческата наука, за да получат пълна и точна оценка за влиянието върху развитието на България през ХХ век.

МОЧА (Монумент на окупационната червена армия). Източник: Уикимедия, автор: Bin im Garten

От гледна точка на международното право фактите са ясни: деветосептемврийският преврат е пряка последица от обявяването на война на България от страна на СССР на 5-и септември 1944 г. и последвалото навлизане на съветски войски на територията на неутрална спрямо СССР България.

СССР обявява война на България, когато на власт току-що е дошло ново демократично правителство, обявило се за прекратяване на връзките с нацистка Германия и потвърдило позицията на неутралитет на Царство България спрямо Русия. Следва временна окупация на България от СССР и Съюзниците, която формално се администрира от представители на коалицията, но де факто се упражнява изключително чрез съветското военно присъствие.
Дългосрочните последици за България са същите, каквито и за останалите страни от Източна Европа, попаднали в съветската зона на влияние – 45 години управление на тоталитарен режим, опиращ се на болшевишко-ленинския вариант на комунистическата идеология.“

Посолството на Руската федерация отговори по следния начин:


Изложбата към 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма, която на 9 септември ще представим в нашия културно-информационен център, е подготвена със съдействието на Руското историческо дружество и е насочена изключително към запознаване на българското общество с материали от фондовете на руски архиви. Много от тези документи бяха досега непубликувани или неотдавна разсекретени и разказват за решаващата роля на Червената Армия в избавление на човечеството от фашистката чума.
Тази изложба няма нищо общо нито с днешния български вътрешнополитически дебат, нито с отделни политически сили, затова до известна степен сме учудени от това, че може да се правят каквито и да било официални заявления преди запознаване със самата експозиция.


** – Първата реакция бе преди две години, когато говорителката на руското външно министерство се опита да пренапише историята и да обясни спасяването на по-голямата част от българските евреи с победите на червената армия.
* – С корекция на няколко граматически грешки (б.м.- В.М.).


Posted in Bulgaria, European Union, история, на български | Tagged , | Leave a comment

Българската държавата срещу пропагандата на нацизма

На 9-и август, станах свидетел на едно голямо чудо за нашата малка държава.

Снимка от българска сергия. Източник: DW (2012 г.)

Предния ден в Министерството на туризма е получено електронно съобщение от възмутен чуждестранен гражданин (писмото е на английски), който съобщава, че докато се разхождал из Созопол, видял доста сергии/будки, предлагащи исторически фотографии, в една от които клиентите можели да си изберат и да се снимат с нацистка SS-униформа. Към имейла са прикачени и снимки, показващи какво се предлага на посетителите.

Какво мислите прави Министерството на туризма в лицето на зам.-министър Ирена Георгиева? Ами точно това – чудото: ден по-късно препраща писмото до правилните институции:  националния координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев (съвпадение на фамилните имена) в МВнР, с копие до комисар Звезделин Колев в МВР.

Резултатът от тази преписка е всъщност голямото чудо, с което започнах настоящата статия: униформите са иззети, будката е затворена, а прокуратурата в Бургас е сезирана за по-нататъшни действия.

Защо е голямо чудото ли? Защото държавата се самосезира по въпроса, а не чака да я подканяме да си свърши работата. Защото всъщност всяка година възмутени хора пишат писма, че дори и статии по темата, но държавата сякаш нехае(ше)?
И е голямо, защото за пръв път, откакто бе анонсиран новият главен прокурор, ни дава възможност да видим дали прокуратурата ще се раздвижи или – по стар обичай – ще реши, че това е “дребно хулиганство”, а тя е прекалено заета, за да се занимава с такива деяния. Това е практика на бургаската районна прокуратура, която по-рано тази година получи специални инструкции от апелативната по темата.
Че е чудо е ясно и от това, че преди месец въпреки медиите, прокуратурата не направи нищо по сходен случай.

През 2012 г. германски издания споделиха със своите читатели наблюденията си от българската действителност:

“Да вземем например фюрера. Хитлер се продава в България така, както се продават плодовете и зеленчуците – на сергии по тротоарите. От фюрера се правят даже пари. Книгата му “Моята борба” е в задължителната програма на всеки уважаващ себе си бит-пазар. В антикварните магазини на Созопол и Пловдив пък се предлагат бюстове на фюрера. Те правят компания на бюстовете на един друг вожд – другаря Ленин.”

Дано 2019 г. да бележи началото на края на пропагандирането на нацистките символи и вождове.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , | 2 Comments

Защо сме такива? Реакции по адрес на Кристалина Георгиева…

На 2-ри август 2019 г. пуснах съобщение във фейсбук, с препратка към статия в “Sofia globe” по повод избора на министрите на финансите от ЕС да предложат Кристалина Георгиева за шеф на Международния валутен фонд:

За пръв път българин (и изобщо източноевропеец) е предложен за шеф на Международния валутен фонд! Поздравления за България и за г-жа Георгиева!

Очаквах, че ще има положителни реакции – все пак българин, при това жена, е получила подкрепата на сериозни държави от Европейския съюз.

Изненадата ми беше голяма и затова пускам всички коментари, пък вие си направете сами изводите защо сме такива…

Коментари под статуса ми във фейсбук:

Stoyan Stoyanov За какво още не са я предлагали?
Veni Markovski – Вени Марковски Който е добър кадър, го/я предлагат за много неща…
Pavlinka Georgieva Днес не канят само умните, а удобните! Кой разбрал, разбрал!
Пламен Караджов Тази сигурно и за Папа ще я предложат скоро…….
Svetoslav Nikolov Тръмпич е стресиран… Да не я предложат за кандидат президент! 🎃😎

Емил Петров Тази е на всяка манджа мерудия! Щом се отвори някъде, вакантно място и хоп, веднага кандидатсва! Еее, нема наяждане таа бе!

Nadia Hamami Все свои хора. Предлагат се, избират се, връткат се. Няма място за чужди, с неправилния произход, инструктаж, стаж и т.н.

Ivanka Mincheva Почнаха злобните коментари…
Veni Markovski – Вени Марковски Нали? Учудена ли сте? Аз – не.

Ivanka Mincheva Veni Markovski – Вени Марковски Очаквах ги. Вече са из цялата мрежа…неспасяема работа.
Emilia Stoykova Ivanka Mincheva на тази пач…а ли да завижда!?
Ivanka Mincheva Emilia Stoykova Ако е била с Вашия език и простотия едва ли би стигнала до този пост.

Снежа Ганчева Тя изгуби уважението на българите когато с кандидатирането си бламира Ирина Бокова за шеф на ООН. Това е причината за негативните коментари за нея из мрежата.
Недельо Мрънков Снежа Ганчева много хубаво направи. Не може наследник на комунистически сатрап да бъде генерален секретар на ООН.
Снежа Ганчева Недельо Мрънков Не виждам кой знае каква разлика между двете. Кристалина Георгиева ми водеше спец.курс по съвременни проблеми на социализма. Преди 10 ноември, както Костов, беше изпратена на специализация в Лондон Кой получаваше такива възможности по онова време? Само за пример- на един от най-умните ми състуденти не беше позволено да се яви на изпит за асистент, тъй като дядо му по майчина линия бил полицай преди 9 септември. Така че, като изричате подобни думи, мерете с един аршин и не излизайте от контекста на времето.
Daniela Naydenova Недельо Мрънков да живеят БКП кадрите

Ivo Penev Абе то Борис Джонсън стана премиер на Великоцритания та Кристалина ли да не стане шеф на МВФ

Tanja Petlichkova Сталинка не е избрана за шеф на МВФ от така предложените кандидати.
Veni Markovski – Вени Марковски Защо така решихте?
Stefka Peneva Veni Markovski – Вени Марковски ами защото вчера имаше съобщение, че има подкрепа, но не достатъчна….. Специалист по всичко…. Запушваме дупки всякакви…. За къде ли не я предлагаха….
Ganka Shiderova По гръцката телевизия съобщиха, че ще има второ гласуване, защото никой от двамата кандидати, не е подкрепен с 51 %

Dafina Rashkova Не ме радва, защото е част от онези, от “модела”, който прави днес Света такъв, какъвто не е в интерес на много от хората.

Filka Filipova Не ми се ще да е тя

Tosho Zahariev Ха ха че то за какво ли не я предлагаха досега.

Maya Tomova Много ще бъде интересно как ще заобиколят правилата! Статуквото не се предава!
Emil Asenov Maya Tomova Да така е. И защо кандидатства като и извън правилата! Нагло.

Ivan Ivanov Край, съсипА се и IMF щом нашенска госпоица ще муй началничка. .. :0)))

Валери Стойнов Поздравления за другарката сталина и евала на комунистическата и рода че я уредила и подпряла по правилните места . Голям успех за комунистическата клика у нас.

Николина Петрова Тя е един доказал се човек! Желая и успех, подкрепям я!

Petya Dimitrova Още един предател

Иванка Тронкова Дали все още е българка?!

Slavka Chakaeova Много я предлагат, а никой не я ще?

Ganka Shiderova Ако бъде наистина избрана, да видим за кого ще работи 😉

Yanka Kmetska Не се радвам! Заради нея Бокова не стана Генерален секретар на ООН! Морално нечистоплътна! Конюнктурна!

Emilia Stoykova Па…ра

Inna Nikolova Вий серьозно ле?!


Да кажа, че съм потресен, ще е малко.

Да кажа, че оптимистично съм се надявал, че нещата не са толкова зле  – пак няма да е съвсем точно.

Но е факт, че атаките и хейтърските коментари са не само “в повече”, но и абсурдни. Понеже някой спомена Кристалина Георгиева в контекста на странната ѝ кандидатура за генерален секретар на ООН – в конкуренция с Ирина Бокова, негативните коментари по адрес на г-жа Георгиева не са по-малко нелепи от онези, които други (а може би и същите?) коментиращи пускаха по адрес на г-жа Бокова.

И в двата случая става дума за успял българин, предложен на висок пост!
Ако това не може да обедини нацията, тогава нищо положително ли не е в състояние да го стори?!


Източник: Фейсбук. Снимка: компютърен екран



Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged | 1 Comment