Факти и данни за ваксината срещу COVID-19

Част I

Всъщност е гениално! Само 11 месеца след като беше разгадан коронавирусът разполагаме вече с ваксина, и то високоефективна. Всъщност би трябвало да празнуваме този успех!

Въпреки това няма еуфория. За много тази новина бива приета скептично: „Нова технология’’, „Нещо си с ген’’, „Супер бързо разработена’’ и т.н.

В момента се разпространява много фалшива информация за ваксините, например, че водят до трайно разболяване – “ваксината може да те убие “, “ваксината е смъртоносно оръжие “, “новите ваксини са опасен експеримент с хора “…

Става въпрос за две ваксини, и двете са мРНК (или иРНК) съдържащи ваксини, на Бионтех–Пфайзер и Модерна.

Може ли иРНК съдържащите ваксини да променят собствената ни генетична информация /геном, ДНК/ ?

Краткият отговор на този въпрос е: НЕ.
Дългият отговор на този въпрос е: НЕ.

Цел на ваксините срещу коронавируса тази година е да представят вируса на имунната ни система в безвредна форма, под мотото Виж, това е твоят враг, моля подготви своите оръжия“. По този начин организмът ни може да започне предварително да произвежда защитни клетки и когато наистина влезе в контакт с вируса веднага да го разпознае и да го обезвреди.

При иРНК ваксините организмът ни сам изгражда една част от вируса – част, която по–късно може лесно да разпознае. Коронавирусът притежава една много лесно разпознаваема част, така нареченият спайк протеин.  Чрез иРНК нашият организъм получава т. нар. DIY-TUTORIAL – Do It Yourself Tutorial или в превод „Ръководство направи си сам‘‘, т.к в иРНК е закодирана информацията за синтезата на спайк протеина.

Ето как става:

Информационната РНК достига до клетката гостоприемник обвита в липидна обвивка, с каквато е обвит и самият коронавирус.

След навлизането си в клетката, иРНК служи за матрица или шаблон, по който се осъществява синтезата на спайк протеина.

След синтезирането на спайк протеина той бива транспортиран навън, извън клетката, където се представя на имунната ни система.

Така имунната ни система, срещайки се със спайк протеина, активира своята собствена защита, продуцирайки антитела към този спайк-протеин.

За много хора думата иРНК звучи като някаква изкуствена генна технология, която би могла да промени нашата собствена генетична информация. Тази дума плаши много хора.

Но:

иРНК се намира през цялото време във всички клетки на човешкото тяло;
иРНК е матрицата, по която се синтезират белтъци и в нашия организъм;
и
иРНК НЕ може да промени нашия генетичен материал, нашата ДНК, по две много прости причини:

  • Първо трябва да може да навлезе в ядрото на клетката, т.к. само там се съдържа нашата ДНК. Но не може.
  • иРНК трябва да се преобразува в ДНК, т.к. нашата генетична информация е закодирана само под формата на ДНК. Но и това не може да направи нашият организъм, защото не разполага с необходимия за това ензим.

Да, има изключение, при което РНК може да се преобразува в ДНК. Това правят например ретровирусите. Вирусът на СПИН, HIV–вирусът може това. Този вирус притежава един ензим – обратна транскриптаза, който може да преобразува РНК в ДНК. Така преобразуваната от вирусния ензим ДНК навлиза в ядрото на клетката и се вгражда в собствената ни ДНК. Клетката–приемник третира вирусната ДНК като част от своя геном и синтезира нови копия на вируса.

Ако чисто хипотетично си представим, че в една клетка попаднат едновремен-но и вирусът на СПИН и иРНК от ваксината, отговорът на същия въпрос е пак НЕ:

иРНК не може да се преобразува в ДНК, защото в иРНК във ваксината е маркирана информация за синтез на протеини и затова може да бъде прочетена само от ензими, които са специфични за нея. Ензимът на HIV-вирусa въобще не може да направи това.

Дори и ако чисто хипотетично приемем, че в човешките клетки иРНК се преобразува в ДНК, то това би следвало да се случва непрекъснато, защото нашите клетки съдържат нормално иРНК. Ако това се случваше, щеше досега да е разрушило нашето ДНК, и то много бързо.

 

Част II

Безопасна ли е ваксината, след като бе разработена за толкова кратко време?

Никога досега една ваксина не е била разработвана, тествана и произведена за толкова кратко време. Точно това прави много хора скептични към ваксината.

При нормални условия отнема горе долу следното време за различните етапи (виж
картинката):

Срокове за разработване на ваксини

Изследване – от 2 до 5 години

Предклинична фаза – от 2 до 5 години – учените прилагат ваксината на животни, за да разберат дали предизвиква имунен отговор.

Клинична фаза – общо от 4 до 7 години.
Клиничната фаза включва тестване върху хора и се дели на:

  • Фаза 1 – сигурност и имунитет – учените прилагат ваксината на малък брой хора, за да тестват безопасността и дозировката, както и да потвърдят, че стимулира имунната система.
  • Фаза 2 – доза, сигурност и имунитет – разширено тестване, на стотици хора.
  • Фаза 3 – ефективност и сигурност – Учените прилагат ваксината на хиляди хора и изчакват да видят колко от тях ще реагират. Резултатите се сравняват с доброволци, които получават плацебо. Тези изпитвания могат да определят дали ваксината предпазва от коронавирус.

Одобрение е за употреба.

Фаза 4 – сигурност – наблюдение след ваксинацията.

Представлява проследяващото наблюдение на ваксинираните, след като ваксината е влязла в употреба.

Или обикновено са необходими минимум 8 години.

А сега имаме одобрена ваксина за по-малко от една година?!

            И въпреки това може да е точно толкова сигурна, колкото другите, защото има достатъчно основателни причини, които обясняват защо този път всичко стана много по–бързо и то без това да означава, че сигурността на ваксината е застрашена.

Нормално разработването на една ваксина е свързано с много, мноого, мнооого чакане.

  • Чакане за финансиране.
  • Чакане за одобрение за стартиране на научен проект за разработване на ваксина.
  • Чакане за набиране на достатъчно на брой пробанди (лица, които са съгласни ваксината да бъде тествана върху тях).
  • И изчакване докато достатъчно на брой хора, които са взели участие в проучването, се заразят по естествен път.

            Сега всичко протече по друг начин:

  1. Веднага се предоставиха достатъчно финансови средства – милиони, милиарди евро. Само за разработването на ваксината на Бионтех се инвестираха 475 милиона евро под мотото „Взимайте и изследвайте’’. Предвид пандемията други производители са приели всички финансови рискове, давайки абсолютен приоритет на научните изследвания. Това също така даде на компаниите финансовата възможност да провеждат паралелно няколко проучвания. Ако преди, след всяка стъпка, е трябвало да се преценява дали резултатите са обещаващи и дали въобще проучването си заслужава, сега почти или въобще не е имало финансов риск.
  1. Поради леко завишеният интерес към тази ваксина за кратко време имаше достатъчно желаещи да вземат участие в клиничното изпитване на ваксината и преди всичко заразяване на много хора, поради самата пандемия. Проблемът е, че не може умишлено да се заразяват хора с вируса. Това не е етично. Затова трябва да се изчака докато хората по естествен път се заразят и чак тогава се анализира:
  • колко хора, въпреки че са се ваксинирани, са се заразили;
  • колко хора в контролната група, в която не са получили ваксина, а плацебо, са се заразили.

И само тогава, ако има разлика между двете групи, и то статистически значима разлика, може да се твърди, че ваксината предпазва.

В този ред на мисли сега ситуацията за провеждането на проучвания с ваксината е оптимална: вирусът е силно разпространен и рискът да се заразим е много висок.

  1. Ниска мутационна активност на SARS-CoV-2. Има вируси, които мутират толкова бързо, че дори и при провеждане на изследвания десетилетия наред не е било възможно да се създаде ваксина срещу тях. Най-видният пример затова е вирусът на СПИН. Постоянна, ежегодна адаптация е нужна и при ваксините срещу инфлуенца (грипните) вируси.
  • На този етап за SARS-CoV-2 все още се приема, че той не мутира толкова бързо, както и че мутациите не засягатзадължително съществени места в генома му, които да попречат на сегашните кандидати за ваксини. Независимо от това мутациите са неизменна част от вируса. Вече са известни няколко хиляди варианта. Те стават особено важни, когато променят биохимичната структура и по този начин и функцията на спайк протеина.
  • Въпреки това антителата могат да разпознаят множество места от спайк протеина и понастоящем се предполага, че ваксинацията ще предпази и от други или бъдещи варианти на SARS-CoV-2. За в бъдеще обаче не може да се изключи наложителността за адаптиране на ваксините.
  1. И още нещо се случи много по–бързо от обикновено – одобрението за употреба.

С изключение на Европейския Съюз и Швейцария, всички останали държави са издали одобрение за спешно приложение за ваксината на BioNTech и други кандидати, независимо дали в Англия, САЩ, Саудитска Арабия или Мексико. Това улеснява достъпа до пазара и широкомащабното приложение.

При спешното разрешение за употреба държавите се отказват от определени данни, които може да не са налични към този момент.

                 Например: Сигурността на ваксината при хора на възраст над 75 години, все още не е била ясна от досегашните документи на FDA, защото малко хора от тази възрастова граница са взели участие в групата, получила ваксината и плацебо-групата. Една препоръка за ваксинация въпреки това би могла да се осъществи, както например във Великобритания – чрез използване на данни от други фази на клинично проучване.

Така например в други клинични проучвания имунният отговор при възрастните хора към ваксината вече е бил отчетен, т.е. концентрацията на антителата или т.нар. Т-клетъчен отговор. В комбинация с тези данни властите биха могли да приемат, че защитният ефект се отнася и за възрастните хора. Дали обявените 90 процента ще могат да запазят, ще видим в последствие. Вероятно ефективността й в тази възрастова група ще бъде малко по-ниска.

По принцип всички държави в ЕС имат правното основание да въведат спешно разрешение за употреба – но за тази цел компаниите трябва да подадат съответни заявления. Това се случи единствено във Великобритания.

Спешното одобрение е и въпрос на отговорност.

В случай на спешно одобрение държавата поема частично отговорност, защото аргументът гласи: “В случай на спешно одобрение, предвид ситуацията, държавата взема решение за одобрение дори ако липсват важни данни или е налична само косвена информация”.

Условно одобрение в Европейския съюз

Условното одобрение на EMA (Еропейската Агенция по Лекарства) е ограничено за една година. След това ваксината трябва да бъде одобрена по обичайния ред или условното одобрение да се удължи. EMA изисква фармацев-тичните компании да продължат да предоставят данни за изследваните лица, да събират повече данни за други възрастови групи и тези групи от хора, които все още не са били ваксинирани и изследвани.

При одобрението под условие се проверява:

  • Безопасност и ефективност в групата на всички, които получават ваксината
  • Имунните отговори
  • Страничните ефекти при възрастни хора или бременни жени
  • Фармацевтичното качество и чистотата на ваксината
  • Производството и контрола на партидите
  • Спазването на международните изисквания за лабораторни изследвания и извършване на клинични изпитвания
  • Етикета и листовката на ваксината
  • Начинът, по който рисковете ще бъдат управлявани и наблюдавани, след като ваксината бъде одобрена;

Европейската комисия носи юридическа отговорност за разрешението за пускане на пазара.

Европейската агенция по лекарства (EMA), проверява постоянно данните от изследванията, а не накрая, когато вече всички проучвания са приключили. Това е така нареченият Rolling Review, “текущо разглеждане” и спестява месеци, дори години време, като същевременно се спазват принципите за качество, безопасност и ефикасност.

Това, което със сигурност не се промени са напълно ясните и утвърдени фази на проучване с ваксини, в които се изследва, дали ваксината действа и дали е сигурна (виж снимката).

Първият етап „Изследване“, нормално траещ от 2 до 5 години“, премина наистина бързо.

В случай на нововъзникващи инфекциозни заболявания изследователите трябва първо да изследват вирусния причинител. Те търсят мястото от вируса, т.е антигенът, който бива атакуван от имунната ни система, чрез който организмът ни може да бъде обучен да се отбранява. След това (след средно от две до пет години), се преминава към първите тестове.

Пълното генно секвениране на SARS-CoV-2 (определяне на после-дователността от гените на вируса), което в днешно време се прилага стандартно, e дал следния резултат за една нощ. Сегашният коронавирус е приблизително на 80% сходен с известните вируси на SARS и MERS и наподобява много от техните свойства. Учените са изследвали тези вируси, а също така и шипчестия (спайк) протеин, още през 2002 и 2012 година.

Ваксини срещу тези причинители също са били тествани, но изследо-вателите са достигнали до задънена улица и в края на краищата двете пламнали епидемии от SARS и MERS са затихнали отдавна във времето – и така не са се инвестирали повече финансови средства. Въпреки това, спайк протеинът, както и свързващата област от него, веднага е бил идентифициран, като възможен кандидат за ваксина.

Предклинична и клинична фаза. Преди ваксината да е била тествана на хора вече са били проведени лабораторни изследвания и опити върху животни, сред които маймуни и мишки. Но някои тестове върху животни са били извършени във време, когато ваксината вече е започнала да се прилага и върху хора.

И трите фази на клинично изпитване са били проведени: Първоначално е изследвано, дали ваксината наистина е безопасна и дали действително имунната ни система реагира на ваксината (фаза 1).  По късно, върху десетки хиляди (фаза 3), е тествано до колко тя наистина е ефектива.

Т.е. трите фази не са протичали стриктно една след друга, както се случва при нормални условия, а са протичали паралелно или са били комбинирани. Това означава, че не се е попречило за извеждане резултатите от проучването на ваксината, но рискът за хората, върху които е била тествана ваксината е бил по-висок.

Със сигурност знаем, че в деня, в които Бионтех/Пфайзър и Модерна кандидатстват за одобрение за употреба, ваксината вече e билa тестванa на много, много повече хора, отколкото обикновено се тества една ваксина.

При  Бионтех/Пфайзър са били 22 000 души, а при Модерна 15 000.

Но пробандите в случая са били наблюдавани само малко, над два месеца след поставянето на ваксината.

Само два месеца? Това не е ли прекалено кратък период от време?

Отговорът e „не непременно“, защото много от редките странични ефекти от ваксината вероятно няма да бъдат открити, дори и ако времето за проследяване се удължи до 1, 2, 5, дори 10 години. При това важно е не колко дълго продължава проучването, а преди всичко колко хора са били ваксинирани.

За да се разбере това твърдение, трябва да се занимаем по–подробно с темата странични ефекти.

 

Част  III

Кои странични ефекти могат да възникнат?

Нека погледнем данните от тестването на ваксината на Бионтех и Пфайзър след поставянето на втората доза, във възрастовата група между 18 и 55 години.

Умора – 22,8%
Главоболие – 24,1%
Мускулни болки – 8,2%
Втрисане – 3,8%
Разстройство – 8,4%

Като ги разгледа човек би си казал “Ужас!”. След втората доза около ¼ са имали главоболие, 23% са били уморени и т.н. Доста честичко.

Намирате ли тези странични ефекти за обезпокояващи?

Това бяха данните от плацебо–групата. Тези данни показват, че симптоми като главоболие, разстройство, мускулни болки могат да възникнат и съвсем естествено – без поставяне на ваксина.

И ако сега погледнем в групата, в която действително са били ваксинирани, след втората доза, изглежда ето така:

Умора – 59,4%
Главоболие – 51,7%
Мускулни болки – 37,3%
Втрисане – 35,1%
Разстройство – 10,4 %

Дори и тук главоболието е по-често, над 50%. Мускулни болки и втрисане над 35%. (*Бележка на преводача – съобщава се и за други странични ефекти като зачервяване, подуване и сърбеж на мястото на инжектиране, ставни болки, гадене. Като цяло всички изброени до тук странични ефекти са били леко до средно тежко изразени, преходни и са се наблюдавали по–често в по–младата възрастова група).

Т.е. който се ваксинира с тази ваксина трябва да очаква появата на грипоподобни симптоми за кратко време.

Това основание ли е за притеснение?

Не. Това, само ни показва, че ваксината действа, и че имунната ни система реагира срещу вирусния протеин.

Това бяха класическите реакции от ваксинацията. Съществуват и други нежелани странични реакции, както и редки такива, които могат да възникват много години след поставянето на дадена ваксина.

Какви нежелани странични реакции са били установени?

  • В по-голяма част от случаите: никакви. Въпреки това в проучванията, а и след провеждането на първите ваксинации в Англия (говорим за периода на ваксинация след одобряването на ваксината), се съобщава за поява на алергична реакция, ден след поставянето на ваксината на двама пациента. Но тук трябва да се споменем, че двамата ваксинирани са били склонни към развитието на алергични реакции т.е. имат история за тежки алергични реакции в миналото. Скоро след това е оповестен и трети случай на алергична реакция. В проучванията 0,6% са реагирали с алергична реакция. Но трябва да се спомене, че и в плацебогрупата процентът на алергичните реакции е сходен с този на ваксинираните. 
  • При 64 души от 22 000 ваксинирани, по данни от проучването на Бионтех/Пфайзер, се е наблюдавало подуване на лимфните възли в продължение на 10 дни. В плацебогрупата са били само шестима. (Бележка на преводача – това подуване на лимфни съдове се е наблюдавало най–често в областта на подмишницата, над ключицата или в областта на врата).
  • При 4–ма от ваксинираните се е наблюдавало парализа (увисване) на лицето, но само временно.

Оставяйки настрана алергичната реакция, все още не е ясно дали другите странични ефекти са директна последица от ваксината или биха възникнали и без нея. За увисването на лицето може например да се каже, че възниква също толкова често, колкото и при нормални условия сред обществото. Точно това е въпросът в крайна сметка, дали даденият страничен ефект възниква по-често в групата на ваксинираните, отколкото при нормални условия. Има ли статистическа значима честота или не.

            Точно така се процедира и при редките странични ефекти. Досега, по данни на Бионтех и Пфайзер, 22 000 души в проучванията са били ваксинирани, някои преди 2 месеца,  а други преди шест месеца. Това означава, че ние може да наблюдаваме само тези странични ефекти, които са възникнали само при тези хора и само за този период от време.

Какво ваксината може да отключи в дългосрочен план в организма все още не знаем. Никой не може да изключи и възможността, че единични случаи, въпреки ваксинацията, ще се разболеят от ковид-19.

Това голям пропуск в сигурността на ваксината ли е, само защото всичко трябваше да протече толкова бързо?

  • Не. Първо в повечето случай страничните ефекти след една ваксина се проявяват в първите месеци след ваксинацията. Това показва и опитът с други ваксини.
  • И второ, така е и при всяка ваксина и при всеки медикамент, винаги остава някакъв остатъчен риск, защото тези много редки странични ефекти могат да бъдат открити едва тогава, когато бъдат ваксинирани наистина много хора, а това се случва винаги едва тогава, когато ваксината вече е на пазара.
  • Това конкретно означава, че при пробандите, които досега са били ваксинирани в проучването, възникват странични ефекти, които се срещат при 1 на 1000 ваксинирани или дори при 1 на 5000. Ако искаме обаче да докажем появата на много редки странични ефекти, например с честота 1 на 100 000 (един случай на сто хиляди ваксинирани), то тогава в проучването трябва да участват минимум 300 000 ваксинирани. И точно толкова и в контролната група. Напомняме, че досега са ваксинирани 22 000 души в проучването на Бионтех и в сравнение с други проучвания за ваксини, този брой хора в дадения случай е голямо количество.

Това беше много теория. Но вие можете винаги да си спомните за един много конкретен пример, който винаги се споменава, когато става въпрос за редки странични ефекти на ваксините, именно този при свинския грип.

През 2009 сравнително бързо се одобрява ваксина срещу свински грип. Pandemrix. В много редки случаи тази ваксина е довела до автоимунно заболяване – нарколепсия. Вид болест на съня. (Бележка на преводача – нарколепсията е заболяване, при което е нарушен ритъмът на бодърстване и сън. Характеризира се с прекомерна умора през деня и епизоди на силна нужда от сън).

В „много редки случаи“ в конкретния случай означава следното: 30 милиона души са били ваксинирани с Пандемрикс в Европа по онова време, 1300 случая на нарколепсия са били открити в групата на ваксинираните. Предимно при деца и млади хора. Или на 100.000 ваксинирани са възникнали четири случая, първите от тях през първите три месеца след ваксинирането. Минава почити година, докато се е предположила връзка с ваксината.

Разбира се сега се питаме дали би могло да се случи и при ваксината срещу коронавируса? 

Не може да се изключи такава вероятност на 100%. Трябва да се спомене фактът, който в случая не ни помага, че и до днес все още не е напълно изяснено какво е отключило нарколепсията. Предполага се един адювант, бустер във ваксината, който би трябвало да ускори имунната реакция. Подобни ускорители не са използвани при тези две ваксини срещу Ковид. По–вероятно е, че един вирусен протеин, който също е бил и във ваксината, e отключил заболяването. Той наподобява рецептор в мозъка и то само при хора с определени генетични особености.

Сложно е, но възникването на автоимунни заболявания, като страничен ефект след ваксинация, т.е. антителата атакуват не само вируса, но и нашите собствени клетки, ако въобще възникнат такива заболявания, са много, много редки. И точно поради тази причина в повечето случаи биват откривани, едва след въвеждането на ваксината за масова употреба.

И така. През цялото време говорим, и това трябва още веднъж да подчертаем, за чисто теоретични, дългосрочни увреждания от ваксината срещу Коронавируса. Кратко напомняне – 10 до 30% от инфектираните с Коронавирус страдат от дълготрайни усложнения, а колко от тях ще останат завинаги, все още въобще не знаем.

Говорейки за странични ефекти, трябва да се подготвим и за още едно нещо – да, дори след ваксинациятa ще продължат да умират хора.  

Дори двама починаха след като са се ваксинирали срещу Ковид. Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани от подобни числа. Защото дори в плацебогрупата са починали хора. Дори с двама повече. И всички, независимо от това дали са били ваксинирани или не, са починали от нарушения в сърдечно-съдовата система.

Това означава, че не всичко, което се случва след една ваксинация се случва заради самата ваксина. Това е най-важното съображение, което трябва да си припомняте винаги, когато четете или някой ви разказва за подобни числа. И да, сега ще бъдат ваксинирани много хора, и да част от ваксинираните ще починат, особено сега, когато започнат ваксинациите в старческите домове.

Конкретно, ако през следващите 3 месеца бъдат ваксинирани около 5,7 млн. души на възраст над 80, то приблизително около 140 000 от тях ще умрат. Повечето в следствие на сърдечно–съдови проблеми, тъй като това число съответства на средната, естествена честота на смъртност в Германия в тази възрастова група. Колкото и грубо да звучи това.

Така че, важният въпрос не е дали умират хора след ваксинацията, а дали тази ваксина е причина за тази смъртност. И тогава трябва да се проследи (както се проследяват страничните ефекти) дали по-често от нормално умират хора, които са ваксинирани. Т.е. има ли статистически значим брой починали сред ваксинираните, сравнено с броя на починали през последните няколко години. Накрая статистиката е тази, която е определяща и затова ваксинираните ще продължат да бъдат наблюдавани.

Производителите трябва всеки месец, в продължение на една година, да предоставят данни за ефективността и сигурността на ваксината. За разлика от обичайното докладване, което е на всеки шест месеца.

 

Досега говорихме дълго за страничните ефекти на ваксината. Но какво може всъщност ваксината? Каква е нейната полза?

 

Част IV 

Какво може ваксината? Kаква е нейната полза?

Ефективност на ваксината

Двете ваксини, на Бионтех и Модерна имат ефективност от 95%. Това означава, че 95 от 100 души са защитени от поява на ковид-симптоми. Виж графиката.

Червената крива показва броя на ковид–случаите в плацебо–групата с течение на времето, а синята, показва броя на ковид–случаите в групата на ваксинираните.

Ваксинацията е извършена на два пъти, като денят на първата ваксинация се приема за нулев, и три седмици по–късно, на 21-я ден. В групата без ваксина се наблюдава непрекъснато увеличаване на броя на заболелите, а в групата на ваксинираните – не.

Това означава също така по–малко хора с тежко протичане, по–малко хора в интензивните отделения и по–малко починали.

Ние пресметнахме за вас какво конкретно означава това.

Ако всички хора над 70 годишна възраст се ваксинират, това ще доведе до спад на смъртните случаи със 70%, а необходимостта от интензивни легла ще се понижи с 66%. 

И това е наистина една добра новина. (*бележка на преводача – данните се отнасят за Германия).

Това, което обаче все още не знаем е:

Колко дълго ще трае защитния ефект на ваксината?

И, а това е от още по–съществено значение за по–нататъшното протичане на пандемията:

В каква степен ваксината ще възпрепятства разпространението на вируса?

Към настоящия момент все още няма достатъчно данни. Възможно е ваксинираните пациенти да не проявяват симптоми, поне една част от тях, а в същото време да предават вируса на други хора, когато се заразят. За да се предотврати по нататъшно предаване, антителата трябва да атакуват вируса точно там, където той навлиза в организма ни – в носа и гърлото. Така не можем да заразяваме други хора. При тази ваксина обаче антителата се разпределят в кръвта и поради това е възможно да не достигнат достатъчно бързо до горните дихателни пътища.

Това означава на първо време, че трябва да продължим да спазваме дистанция, да носим маски и т.н. Това се отнася за всеки, който е ваксиниран.

Също така, все още не е напълно ясно, дали стадния имунитет ще проработи – идеята, че с ваксинирането на една голяма част от обществото, ще спре разпространението на вируса би функционирало само тогава, когато ваксинираният не може повече да предава вируса.

Но дори и на първо време ваксината само да отслаби разпространението на вируса и да намали броя на тежките и смъртните случаи, то би имало влияние върху пандемията:

  1. Не трябва повече да се притесняваме, че здравната ни система ще бъде претоварена.
  2. Най–тежките ограничителни мерки биха могли да бъдат премахнати и
  3. Бихме могли да се срещаме с по–възрастните ваксинирани хора, при спазване на по-леки мерки за сигурност.

И накрая дилемата:

Да се ваксинирам ли? Да или не?

Нека да сравним рисковете от една ваксина с тези при една инфекция с коронавирусa.

  • Най-напред рискът да се заразим с коронавируса през следващата една дори две години е наистина висок, защото пандемията ще затихне едва тогава, когато достатъчен брой хора са с имунна защита – чрез много ефективна ваксина или чрез инфекция с коронавируса, а рисковете свързани с тази инфекция, междувременно сякаш вече се знае достатъчно много:
    • учестено дишане;
    • загуба на вкус, обоняние;
    • болки, силно изразено изтощение, при липса на късмет – в продължение на месеци;
    • подаване на кислород, изкуствено обдишване, дори смърт.
  • Но рискът не е еднакъв за всички.

В проучвания се твърди, че на всеки 20 години разлика рискът от смърт се увеличава десетократно. Също така вероятността за тежко протичане се покачва с възрастта и с наличието на придружаващи заболявания. За разлика от ваксината. И това трябва да го кажем отново достатъчно ясно, че към настоящия момент говорим за чисто теоретични рискове от ваксиниране, когато става въпрос за дългосрочни увреждания.  

При много млади хора решението ‚‚да се ваксинирам, да или не?‘‘ в известна степен е малко по–трудно. Разбираемо е, че тези, при които вероятно заболяването ще протече напълно безсимптомно имат право да се питат:

“Имам ли нужда от ваксина, дори и при наличието на много, много малък риск от странични ефекти, само заради един ден главоболие и мускулни болки? 

И точно тук навлизаме в една друга тема – защитата на обществото. Ако някой полага усилия в това да не може да заразява други хора, или поне по–малко, особено когато има много леко изразени симптоми, тогава съотношението полза–риск се измества значително в посока полза, смятаме ние.

За възрастните хора и за тези с придружаващи заболявания решението към настоящия момент, след всичко казано до тук, изглежда ясно. Ползите от ваксината натежават.

Младите хора, без придружаващи заболявания имат предимството, че когато се ваксинират, и това би могло да стане след една година, т.к в момента се приоритизират възрастните хора, то тогава ще има много повече натрупана информация за рисковия профил на ваксината.

Накрая всеки сам трябва да вземе решението дали да се ваксинира или не.
И това става само тогава, когато открито и честно се говори за това какво ваксината може и какво не.

В момента се разпространява много невярна информация за ваксините, информация, която ни прави несигурни, но вие знаете къде да намерите добра и достоверна информация. При Quarks и Covid-19 Update. 

_____

Източник: Quarks.de  https://youtu.be/OIB6LBWVw8o , Wie sicher ist der Coronaimpfung?

Прeвод от немски език:

Д-р Г. Гогошева (Facebook: Ana Greg)
Д-р В. Гогошева (Facebook: Vicky Sorriso, създател на ФБ-страницата Covid-19 Update)

This entry was posted in European Union, fake news - фалшиви новини, на български and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.