Македонците не са български граждани по рождение. И македонци не са!

Или как българското Министерство на правосъдието ме обяви за югославянин*

Вече години наред българските медии обсъждат темата за гражданството на македонците.

През 2005 г. на страниците на в. “Сега” аз водих задочен спор с днешния министър без портфейл Божидар Димитров, а през 2006 г. в същия вестник аз категорично твърдях, че македонците са български граждани по рождение.

Днес обаче трябва да се извиня на читателите и на всички хора, които неволно съм заблудил с тези статии.

Днес аз имам официален отговор от българското Министерство на правосъдието (МП), в което нещата са казани едно към едно: родените в Македония не са български граждани по рождение. По-лошото е май, че и македонци не са, а са… югославяни!?

Предисторията накратко: Баща ми е роден през 1939 г. в София, а майка ми – през 1942 г. в Гевгели, тогава в административните граници на Царство България. Като мен са мнозина от днешните македонци, чиито родители са родени между 1941 и 1944 г. След войната родителите ми си остават в Югославия до 1968 г., когато емигрират в България.

Корица на български паспорт (от преди влизането на България в ЕС). Източник: Уикипедия

МП изброява аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които майка ми е загубила българското си гражданство (поданство), поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Тя “… е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Законът за българското поданство от 1940 г. (ДВ, бр.288/20.12.1940 г.), който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.

По силата на конкретните исторически обстоятелства през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на социалистическа Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г. – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”.

Именно по силата на тази разпоредба майка ми е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. ѝ е дадено българско гражданство.

В изготвеното становище от МП е посочено и правното основание по действащия към момента на моето раждане Закон за българското гражданство от 1948 г. (ДВ, бр.70/1948 г.), в сила до 01.10.1968 г., поради което не ми се признава, че имам българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечественият закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време баща ми е български гражданин, а майка ми е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, аз съм… югославски гражданин по рождение. Така пише в писмото на МП! И е категорично:

“С оглед на горното няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.”

И какво се оказва: аз, който винаги съм мислел, че съм български гражданин по рождение, разбирам, че всъщност съм югославянин?!

Но щом аз не съм българин по рождение, нима можем да имаме каквито и да са претенции, че македонците са? Можем, разбира се, но това ще са претенции без подплата, без никакво основание. Писмото на Министерството на правосъдието е категорично, ясно, аргументирано. То поставя край на амбициите на българските политици да представят македонските граждани като българи. Емоциите трябва да отстъпят пред правото – законите са категорични и ние следва да ги уважаваме и почитаме.

В личен план това писмо означава, че аз няма да мога да се кандидатирам през 2011 г. за президент на България. Може би ще трябва да се пробвам в Македония, знам ли.

Моят казус обаче решава еднозначно споровете по отношение на т.нар. национална идентичност на македонците. Просто македонци по рождение може да има, но само ако родителите им са родени след 8 септември 1991 г. Всички останали са югославяни по рождение.

_____

* – Статията е отпечатана във вестник “Сега” на 31.08.2009 г.

Вижте и цялото писмо от Миинистерството на правосъдието, от което съм премахнал само някои лични данни. Запазен е шрифтът и правописът:

ДО
Г-Н ВЕНИ МАРКОВСКИ
ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС
veni@veni.com

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАРКОВСКИ,

В електронното си писмо до г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, отправяте молба за предоставяне на информация във връзка с Ваше писмо от 2002 г., адресирано до тогавашния министър на правосъдието, г-н Антон Станков, по което не сте получили отговор.
При извършената проверка в отдел „Канцелария” на Министерството на правосъдието се установи, че писмо от Вас е регистрирано под № 94–В-22 от 22.01.2002 г. В архива на Министерството на правосъдието се съхранява и становище на г-жа Фани Виденова, тогава директор на дирекция „Българско гражданство и осиновяване”, № ТП-№165/2002 г. от 30.04.2002г., регистрирано в деловодството на министерството с № 94-В-22/23.05.2002 г. Установи се също, че няма данни да е изпращан отговор до Вас, за което поднасяме извинението си.
В първото си писмо, Вие искате да бъде отменен указът на Президиума на Народното събрание, с който майка Ви, Александрна Марковска, е придобила българско гражданство, тъй като е българска гражданка по рождение. Освен това, правите искане Вие и брат Ви, Игор Марковски, да бъдете признати за български граждани по рождение.
В изготвеното от г-жа Виденова становище се посочват аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които Вашата майка е загубила българското си гражданство /поданство/, поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Г-жа Александра Томова Марковска, родена на [] 1942 г., е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Закона за българското поданство от 1940 г. /ДВ, бр.288/20.12.1940 г./, който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.
По силата на конкретните исторически обстоятелства, през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на новосъздадената Федеративна народна република Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г., – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”. Именно по силата на тази разпоредба г-жа Александра Марковска е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.
В изготвеното становище е посочено и правното основание по действащия към момента на Вашето раждане, 03.04.1968 г., Закон за българското гражданство от 1948 г. /ДВ, бр.70/1948 г./, поради което не придобивате българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон, български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечествения закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време, Вашият баща е български гражданин, а майка Ви е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, Вие сте югославски гражданин по рождение.
В автоматизираната система на дирекция „Българско гражданство” няма данни Вие и брат Ви, Игор Марковски, да сте придобивали българско гражданство с указ на Президента (Вицепрезидента) на Република България.
Съгласно решение № 12 от 23.07.1996 г. по конституционно дело 13/96 г. на Конституционния съд на Република България, български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си, по действащото към този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или по месторождение.
С оглед на горното, няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.
Буди недоумение въпросът Ви, как ще се популяризира „положителната новина”, че министерството е решило да сложи край на корупционните и противозаконни практики по придобиване на българско гражданство. Не са ми известни основания да се твърди, че в Министерството на правосъдието и конкретно в дирекция „Българско гражданство” съществуват корупционни и противозаконни практики във връзка с производството по българското гражданство. Напротив, полагат се максимални усилия за оптимизиране на дейността по българското гражданство с оглед нейната прозрачност и недопускане на корупционни практики. По отношение на българското гражданство се прилагат законите, които са били в сила към момента на настъпване на правопораждащото събитие. Освен нормативната уредба, която регламентира производството по българското гражданство, от подаване на молбите и приложените към тях документи до приключване на процедурата с издаване на указ или с отказ за издаване на указ на Вицепрезидента на Р България за промяна на гражданството, съществуват и вътрешни /ведомствени/ актове, уреждащи правилата за работа в дирекция „Българско гражданство”.
Съгласно чл.8 от Правилника за дейността на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, преписките се разглеждат по реда на постъпването на молбите или предложенията във връзка с българското гражданство, по които са образувани. С предимство се разглеждат молбите на лицата с дългосрочно пребиваване в Република България. При наличие на важни причини председателят на Съвета по гражданството може да разреши ускорено разглеждане на молбите. В съответствие с тази разпоредба, лицата подават писмени молби до председателя на Съвета по гражданството, в които следва да мотивират причините за исканото ускоряване, както и да приложат доказателства в подкрепа на твърденията си.
С цел прозрачност на процедурата, в чл.14а от Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ е предвидено обявяване от дирекция „Българско гражданство” на номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на укази на таблото за съобщения на дирекцията и в уеб-сайта на министерството на правосъдието в Интернет.
Поради нормативната възможност за подаване на документи за промяна на гражданството чрез изрично упълномощени по нотариален ред лица и констатирани случаи на недобросъвестност от страна на тези лица / вкл. представяне по преписките на неистински или с невярно съдържание документи/, е издадена заповед № ЛС-04-584/20.06.2008 г. на ресорния зам.-министър, г-н Бойко Рашков, която подробно определя реда за приемане на допълнителни документи по преписките; начина на издаването и връчването на удостоверенията за промяна на гражданството по чл.37, ал.1 от ЗБГ; установяване валидността на пълномощните за различни лица по една и съща преписка и др.

МИНИСТЪР:
МЕГЛЕНА ТАЧЕВА

 

П.П. Статията бе издадена и на македонски, във в. “Нова Македония”:

Македонците не се бугарски државјани по раѓање     

И Македонци не се! (со извинување кон читателите што несвесно сум ги довел во заблуда)  

Веќе со години бугарските медиуми ја обработуваат темата за државјанството на Македонците.
Во 2005 година на страниците на весникот „Сега“ јас имав спор со денешниот министер без ресор, Божидар Димитров, а во 2006 година во истиот весник јас категорично тврдев дека Македонците се бугарски државјани по раѓање.

Но, денес мора да им се извинам на читателите и на сите луѓе, кои не сакајќи сум ги довел во заблуда со овие статии.

Денес имам официјален одговор од бугарското Министерство за правда (МП), во кое работите се кажани едно по друго: Родените во Македонија не се бугарски државјани по раѓање. Полошото е дека Македонците не се, а се… Југословени!

Околностите на мојот случај се вакви: татко ми е роден во 1939 година во Софија, а мајка ми во 1942 во Гевгелија, тогаш во административните граници на Царството Бугарија. Како мене се многу од денешните Македонци, чии родители се родени помеѓу 1941 и 1944 година. По војната, родителите ми остануваат во Југославија до 1968 година, кога емигрираат во Бугарија.

МП ги набројува, аргументирано, правните основи на Законот за бугарското државјанство од 1940 година, според кои мајка ми го изгубила бугарското државјанство, поради што била примена за бугарска државјанка со декрет &суп1; 868 од 30.07.1968 година на Президиумот на Народното собрание. Таа „… го добила бугарското државјанство по раѓање согласно силата на историските и правните факти во моментот на нејзиното раѓање“. Бидејќи во тоа време градот Гевгелија е дел од државната територија на Царството Бугарија, тоа значи дека во однос на неговото население се целосно спроведени одредбите на тогашното бугарско законодавство и особено Законот за бугарското државјанство од 1940 година / ДВ, бр.288/20.12. 1940 година /, кој го регулира статусот на припадност кон бугарската држава.

Според одредени историски околности, во септември 1944 година Вардарска Македонија станува дел од територијата на новоформираната Федеративна Народна Република Југославија и станува посебна федеративна единица под името Народна Република Македонија. Како резултат на тоа жителите од овој дел од бугарските земји во надлежност на југословенското законодавство, добиваат југословенско државјанство.

Според чл. 14, ал. 2 од Законот за бугарското државјанство од 1940 година – „му се одзема бугарското државјанство на оној кој од какво било причина добил странско државјанство“. Имено, според оваа одредба мајка ми го изгубила бугарското државјанство по раѓање, поради што со Указ 568 на Президиумот на Народното собрание од 30.07.1968 година нејзе и е дадено бугарско државјанство.

Во мислењето на МП е наведена и законската основа во времето на моето раѓање изведена од Законот за бугарското државјанство од 1948 година / ДВ, бр.70/1948 година /, во сила до 01.10.1968 година, поради што не ми се признава дека имам бугарско државјанство по раѓање. Согласно чл.1 од овој закон, бугарски државјанин по потекло е лице на кое и двајцата родители му се бугарски државјани. Кога само едниот од родителите е со бугарско државјанство, детето родено во странство, е бугарски државјанин само ако државата на родителот странски државјанин не го смета за свој државјанин. Бидејќи во тоа време, татко ми е бугарски државјанин, а мајка ми е југословенска државјанка, тоа по силата на гореспоменатиот текст значи дека, јас сум… југословенски државјанин по раѓање. Така пишува во писмото на МП! И е категорично:

„Со оглед на горното, нема основа да биде одземен Декретот на Президиумот на Народното собрание за стекнување на бугарско државјанство на Вашата мајка. За истите причини и другите македонски државјани аплицираат за добивање на бугарско државјанство, макар што не се бугарски државјани по раѓање.“

И што да се прави: јас, кој секогаш сум мислел дека сум бугарски државјанин по раѓање, разбирам дека всушност сум Југословен?

Но, штом јас не сум Бугарин по раѓањето, зар можеме да имаме некакви претензии дека Македонците се? Можеме, се разбира, но тоа ќе се претензии без правна основа. Писмото на Министерството за правда е категорично, јасно и аргументирано. Тоа става крај на амбициите на бугарските политичари да ги претстават македонските граѓани како Бугари. Емоциите мора да отстапат пред правото – законите се категорични и ние треба да ги уважуваме и ги почитуваме.

Ова писмо значи дека јас нема да можам да се кандидирам во 2011 година за претседател на Бугарија (освен ако не го променат Уставот, кој моментно содржи член според кој за претседател може да се кандидира само бугарски државјанин по раѓање). Можеби ќе можам да се обидам во Македонија, што знам.

Мојот став е дека ова недвосмислено ги решава споровите во однос на идентитетот на Македонците. Ова ги решава, исто така, и проблемите на Македонија со Грција. Едноставно, Македонци по раѓањето може да има, но само ако нивните родители се родени по 8-ми септември 1991 година. Сите останати се Југословени по раѓање. А, Грците никогаш немале ништо против Југославија. Напротив.

(Авторот е внук на Венко Марковски)

This entry was posted in Bulgaria, Personal, история, на български, общество and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.