През ноември 2019 г. гледах изслушването в Конгреса на САЩ, част от процедурата по импийчмънт на президента.
Изслушване в Конгреса на САЩ на бившия посланик на САЩ в Украйна. Снимка: компютърен екран.
Посланик Йованович каза много и важни неща, които са валидни, както тя сподели, за всички страни от бившия Съветски съюз. Тъй като България бе неофициално призната от “съветските другари” за 16-а република, а вътре в страната се говореше за СССР като за “братушките” и “големия брат”, нормално е, че това, за което тя говори, е част и от нашата правна система (не я цитирам точно, а по смисъл от няколко момента в изслушването, в които се говори за прокуратурата, корупцията и наследството от СССР):
Изключителната сила на прокуратурата, която съчетава в себе си такива правомощия, каквито в нормалните демокрации няма.
Именно тази уродлива форма на прокуратурата в българската Конституция е сред основните причини за стотиците хиляди неразследвани престъпления.
Не друго, а липсата на ефективен контрол от страна на народа (чрез Народното събрание) върху дейността на прокуратурата води до слуховете и легендите за действия на редица главни прокурори.
Точно заради тази форма, която след време вероятно някой политик, който ще се яви като нов Тодор Живков, ще определи като “недоносче”, може един главен прокурор да каже, че над него е само Господ и това да му се размине без последствия. Или да седи на маса с престъпници.
Докато не се промени Конституцията в частта за статута на прокуратурата, страната и обществото са обречени да живеят тъкмо с такава прокуратура, каквато е налице. И шансът всеки нов главен прокурор да е по-лош от предишния, е голям.
А подобно изслушване много трудно ще видим в Народното събрание.
Не, не е много трудно.
Невъзможно е.