Управлението на цар Борис III може да се обясни много лесно и просто: то е с ужасни последици за България!

Историята на България по време на Втората световна война е много лесна за обяснение.

Цар Борис III и Хитлер. Дружеско ръкостискане.

Стига, разбира се, човек да може да погледне обективно върху нещата, да не се връзва да казва “ние”, а и да знае какво всъщност се е случило.

Но трябва да започнем с основните положения, без които не може: по време на Втората световна война има две воюващи страни: от едната са държавите-членки на Тристранния пакт, начело с нацистка Германия. Сред тях е и царство България.

От другата – Великобритания, СССР, САЩ и техните съюзници.

Към втората група влизат и всички антифашистки бойци – нелегални, бойни групи, партизани, ятаци и т.н.

Цар Борис и ген. Христо Луков

Българската държава не е просто “символичен съюзник”, тя предоставя на нацистите своята територия, за да нападнат от нея Гърция. Осигурява им продоволствие. Окупира чужди територии (Тракия, Македония и части от Сърбия), на които извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Не го знаехте ли? Уви – факт е. И не e само погромът в Драма (който нашенци оправдават с думите: “Ама, те, гърците, нас също са ни убивали…”). Депортацията на мирно население (определено от бившия легионер и депутат Дянко Марков за “враждебно”) е едновременно и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството. Мнозина не знаят този факт.
Но, разбира се, управляващите по онова време не се спират: България обявява война на САЩ и Великобритания, без това да се е налагало по силата на договора за влизане в Тристранния пакт. Всички тези действия са посрещани с аплодисменти от народните представители.

Български нацисти

Войната завършва с победа на Съюзническите сили, а България, която е била верен и надежден боен другар на нацистите, няма как да е сред победителите, макар и да включва със своите войски в бойните действия срещу Германия след 9-и септември 1944 г.
Този факт трябва да ви напомня, че когато царят и Филов са направили грешния избор, под аплодисментите на народните представители, те предрешават съдбата на България за десетилетия напред и никакви последващи действия не могат да компенсират този фатален избор, нито дори кръвта на войниците. Които, впрочем, са същите войници, участвали в депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония, избивали са партизаните, тормозили са населението в окупираните територии на днешна Гърция, Сърбия и Македония…

Загубилите винаги плащат за неправилния си избор.

България плаща далеч преди 9-и септември 1944 г. (когато е окупирана от СССР, след като той обявява война, а не обратното, както често твърдят някои): плаща с цената на бомбардировките от страна на съюзническите сили. Плаща с цената на живота на десетки хиляди хора – убити, депортирани, загинали, изчезнали безследно…

Ген. Владимир Заимов

Силата на една нация се измерва (наред с много други неща) и с това дали може да се изправи срещу мрачното и грозно свое минало, да се покае искрено и да направи всичко възможно, за да преодолее последиците от грешните си решения и престъпленията, в които нейните управляващи са я вкарали. Обратното – слабостта ѝ си личи по това дали не смее да се изправи срещу тъмното си и неудобно за показване минало.

Каква нация сме – това е изборът на всеки един от нас.
Някои избират да живеят в настоящето, а други – в миналото.
Някои са смели, други – страхливи.
Но всеки има право на избор и всеки трябва да знае, помнейки историята, че изборът е важен и има последствия.

Цар Борис III и Богдан Филов правят съдбоносен – и грешен! – избор по време на Втората световна война.

Някои нашенци правят също толкова грешен избор днес, когато защитават тогавашното пронацистко и профашистко управление. Те не могат да бъдат извинени с незнание, защото историята е достатъчно добре известна и изборът им е информиран.

Отрязани глави на партизани

След като пуснах този текст във Фейсбук, някакви хора започнаха да се ядосват на фактите и се опитват (в коментари под статуса) да обяснят поведението на царя с оправдания от сорта на “Такова беше времето”, “Ако не беше пуснал германците през нашата територия, щяха да ни смажат”, а един дори му благодари, че ако не бил станал нацистки слуга, дядо му (на коментиралия, а не на Борис!) щял да загине в битката за Сталинград (или там някъде)?!? И, разбира се, появиха се и дежурните тролове, които ме нападат на личностна основа, защото нямат никакви аргументи срещу посочените от мен факти. Много са смешни — всичките. В историята няма “ако”, но това е по-малкият проблем. По-големият е, че ако така оправдават царя, значи с още по-голямо основание трябва да оправдаят комунистите за т.нар. народен съд, както и всички лидери след 1944 г., защото даже им е било по-тежко: червената армия направо си е била в България, а не на границата. Щеше да е смешно, ако не беше жалко поведението на тези “критици”.

Напъните на разни пишман-историци (термин, който те самите използват!) да изкарат царя в бяло, а комунистите – в съветско червено са нелепи. Тези хора се хващат за думите (в България нямало “класически фашизъм”, нито пък “чист нацизъм”), но не виждат, че всички думи на света не могат да променят историческите факти и истината за съдбата на България, която е решена не в Народното събрание, не след демократичен избор, а от конкретни хора – от цар, който  не крие своите чувства към нацистка Германия. От премиер, който е виден германофил. От генерали като Христо Луков, които са водачи на пронацистки организации като СБНЛ. Българските патриоти не са имали думата в тези дискусии, а онези, които са се опитали да внесат някакъв глас на разума, са били или отстранени, или унищожени, или и двете.

Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта (1945 г.).

Съдбата на България не е решена нито в Ялта, нито в Техеран, нито в Потсдам, а в София – с фаталното за нея пронацистко управление на цар Борис III и изборът, който той и Филов правят. Избор, който е посрещнат с бурно аплодисменти от мнозинството депутати, от медиите, от народа. С което се доказва, че не винаги най-отразяваните и най-хвалените решения на властта са непременно и най-далновидните или най-добрите за народа.

Всякакви последващи проблеми и престъпления – от т.нар. народен съд, през убийствата след 9-и септември и т.н. не могат да оправдаят пронацисткото управление на цар Борис III. Нещо повече, те също трябва да се познават добре – например, че т.нар. народен съд не е приумица на комунистите, а и на всички партии, които тогава са настоявали виновниците за националната катастрофа на България да бъдат съдени. По същия начин са били съдени и виновниците за провала на държавата в Балканските войни, т.е. и това не е прецедент. Не са прецедент и присъди като тази на Димитър Пешев, за когото мнозина ахкат, че как така бил осъден “защото е спасил евреите”. Не, той е осъден, защото благодарение и на неговия глас са били приети антихуманните закони, довели до депортацията на нашите сънародници. И той е бил сред аплодиращите новината за влизането на България в Тристранния пакт. И той се е радвал как България обявява “символичната война” на САЩ и Великобритания. Всички тогавашни управляващи си носят последиците от тежкия – и неправилен! – избор, който са направили. Но това е друга тема и трябва някой ден да я разгледаме и нея.