Уважаеми читателю,
Аз не съм историк, но съм имал щастието да уча история от чудесен преподавател в гимназията, а и да чета исторически книги, които преди 30-40 години не можеха да се намерят в библиотеките и книжарниците. Отделно от това през годините имах късмета да познавам едни от най-качествените български историци и да съпоставя казаното от тях с наученото от мен от наши и световни исторически източници. Не е тайна, че освен читавите историци, има и не толкова читави – къде поради незнание, къде поради меркантилизъм, те пускат версии за историята на България, които не са подкрепени от сериозни източници.
През последните години се занимавам повече с проучване на участието на пронацисткото правителство на цар Борис III в Холокоста. Сравнително лесно е да се развенчае една от големите лъжи на “новите историци”, които искат да изкарат пронацисткото управление на цар Борис III за положително за страната, а царят – за мъдър и далновиден “баща на отечеството”.
Лъжата им е, че когато преди 75 години започва депортацията на нашите сънародници-евреи от Егейска Тракия и Македония, никой в царството не бил знаел, че тези хора са изпращани на сигурна смърт в концлагера Треблинка.
Евреите бива качвани във вагоните, които ще ги отведат в Треблинка. Скопие 1943 г., Източник: Яд Вашем.
Така например, една от активно пропагандиращите тази теза – Даниела Горчева – твърди пред “Дойче веле”: “по онова време почти никой не знае, че депортацията всъщност означава не просто физическо преместване, а физическо унищожаване на евреите“, а в Медиапул пише: “… през 1943 г. българските власти… не знаят и не подозират същинската цел на германските депортации…” и по-нататък твърди, че имало две доказателства, доказващи пълното неведение на властите в София за това какво щяло да се случи с българските евреи. Сравнете това твърдение с написаното в официалния сайт на Симеон Сакскобургготски: “[В Кюстендил] спряла германска* влакова композиция, пътуваща от Солун за Варшава. На гарата местни хора дочули стонове и писъци от запечатаните вагони. Разбрали, че пред тях се намира един от „конвоите на смъртта” и се опитали да разбият вагоните, за да освободят затворените.”
Е, как е възможно това?
Как през 1943 г. не просто властите, а българите изобщо (“местни хора”, твърди официалният сайт на Симеон!) са разбрали, че натоварените 11343 души се намират в “конвоите на смъртта”, а пък според твърдението на Д. Горчева, не са знаели?
Нали според Горчева (тя, впрочем, не е историк, но за сметка на това… или може би – именно поради това? – пише активно) “почти никой” не е знаел, че депортацията е с цел унищожаване на евреите? Подобна теза развива и Спас Ташев, представен като “историк” (всъщност – доколкото ми е известно е с образование ветеринарен лекар) в статия под заглавие “София ли депортира македонските евреи?”, публикувана в “Дойче веле”: “Айхман твърди, че царят и правителството са били държани в заблуждение за това какво смятат да правят хитлеристите с изселваните евреи от окупираните земи.”
В посочената по-горе статия в “Медиапул” Горчева твърди, че от една страна, в “окупираната Полша” не можел да проникне никой и съответно нямало информация какво се случва там, но от друга – до българското правителство били достигнали слухове, “че евреите, изселени в Полша, не са добре настанени” и когато чул това, министър Габровски вдигнал скандал на комисаря по еврейските въпроси и главен изпълнител на депортацията и на антисемитските закони, Александър Белев, пък той бил командировал в Полша лекар от комисарството, за да провери как живеят (по-точното, разбира се е, как умират!) хората.
Трябва да отбележим два многозначителни факта:
- Изведнъж депортираните стават изселени. Може да кажете, че няма голяма разлика, но няма да сте прави. Разликата е, че депортацията е обявена едновременно и за военно престъпление, и за престъпление срещу човечеството, докато изселването не е.
- Друг “тънък” момент в текста на Горчева в “Дойче веле”: “Много интересни материали открих и в документацията за процеса срещу Адолф Айхман през 1961 в Израел. Показанията на Айхман говорят, че България няма пръст в инициативата за унищожението на вардарските и беломорските евреи.” Защо е тънък ли? Защото се въвежда нещо, което никой не поставя под въпрос – чия е “инициативата” за унищожаването на евреите. Тя, разбира се, е на Хитлер и компания. Никой не твърди, че в инициативата участват други страни, извън нацистка Германия. Като се въвежда именно по този начин това странно твърдение, придружено с текста “открих материали в документацията” и “показанията на Айхман говорят”, обикновеният читател би могъл да си помисли, че става дума не за инициативата, а за самата депортация, нали?
Спас Ташев обаче противоречи не само с известните факти, но и с позицията на самата Горчева, защото твърди: “Единствено комисарят по еврейските въпроси Александър Белев е имал ясна представа за взетото през 1942 г. „крайно решение” по време на срещата на нацисткия елит край Ванзее.”
Възможно ли е царят да не е знаел, а неговият комисар да е знаел, би се запитал всеки нормален гражданин.
Други нормални граждани вместо да се питат, сочат написаното от Богдан Филов на 11 март 1943 г. в неговия дневник (Филов, Б. “Дневник”. София, Издателство на ОФ, 1990, стр. 560 – благодаря на историка Стефан Дечев за конкретния текст) за срещата си с швейцарския посланик: “Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша”. Това значи, че те отиват на смърт, каза той. Обясних, че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници, каквито и ние изпращаме.” И още “Аудиенция от 4 1/2-6 1/2 ч. Говорихме главно по еврейския въпрос, по който Царят държи за едно твърдо поведение.” (стр. 561)
Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ
Посочвам това противоречие в твърденията на С. Ташев, Д. Горчева и в сайта на Симеон, но е добре да спомена още едно противоречие, понеже то е свързано със станалата печално известна реч на бившия легионер Дянко Марков, по онова време депутат от ОДС в Народното събрание. В тази реч Марков казва, наред с другото: “Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление.” и “Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.” Според Марков, тези наши сънародници – са “враждебно население”. Дъщерята на Д. Марков в статия под заглавие “Защо някои хора дължат извинение на Даниела Горчева” обяснява друго:
“Макар репликата да не е добре редактирана, смисълът е ясен: евреите в Беломорието и Македония се разглеждат като „враждебно население“ от „германското командване“ (и как не, след толкова години антиеврейска политика от страна на Германия!). Под този предлог германците, владеещи въпросните територии (които България само администрира), прокарват депортацията. Много от българските администратори и военни изобщо не са си дали сметка какво става. Мислели са, че евреите ще бъдат „само“ затворени в лагери, за да не оказват съпротива, и след войната ще се върнат по домовете си, както впоследствие се връщат интернираните американци и канадци от японски произход. По време на Втората световна война интернирането на население, от което не се очаква лоялност, е било всеобща практика. Затова българските кметове, полковници и генерали не са и подозирали какво се готви на депортираните евреи.”
В цялото това обяснение (което се покрива с подобни или близки обяснения и на хора като Георги Боздуганов**) обаче има много съшити с бели конци моменти. Например, дъщерята на Д. Марков приема че баща ѝ е имал предвид, че населението е разглеждано като враждебно от германското командване. За съжаление думите на народния представител са достатъчно ясни и не само от смисъла им се вижда, че това не е бил смисълът им; ако беше, Дянко Марков можеше да използва медиите, вкл. и блога на дъщеря си, за да посочи, че е направил неволна грешка и че е имал предвид какви са тези хора не според него, не според легионерите, а според “гермаското командване”. Разбира се, щеше да е добре да се види и някакъв документ, подкрепящ това твърдение, но – уви! – такъв няма. Вместо него има достатъчно документи, показващи, че за царство България евреите не са били желани поданици.
Вторият опит за заобикаляне на истината е твърдението, че германците владеели въпросните територии и те, германците, били прокарали депортацията. Истината е, че тези територии се владеят от царство България: българска е администрацията, български е официалният език, български са всички органи на властта. Български са и актовете за раждане на децата. Но и тук се смесва интернирането с депортирането. Едното, да напомня, е двойно престъпление – и военно, и срещу човечеството.
Третият е какво са мислели “българските администратори и военни”.
Разбира се, ние знаем не само какво е мислел цар Борис III за евреите, но и какво е говорил за тях пред Светия синод на Българската православна църква (според протокола от заседанието на Св. Синод от 22.06.1943 г. :
“Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.”
Да оставим обаче думите настрана, по-важното е да видим, че царство България приема антисемитския Закон за защита на нацията (в сила от януари 1941 г.) далеч, преди да депортира нашите сънародници и да отнеме имуществото им. Между другото, има някои хора – аз ги наричам циници, които оправдават депортацията с думите: “Ама, тези хора там не са имали българско гражданство”. Тези хора ще бъдат много изненадани, ако видят какво е написал… Спас Ташев в друга своя статия, публикувана в “Дневник”: “…на 5 юни 1942 г. Министерският съвет в София утвърждава Наредба за поданството в освободените земи. Съгласно чл. 4, “Всички югославски и гръцки поданици, от небългарски произход, които в деня на влизане тази наредба в сила, имат местожителство в освободените през 1941 година земи, стават български поданици… Тази разпоредба не се отнася до лицата от еврейски произход”.”
Налага се непрекъснато да повтаряме основните истини, за да опровергаваме лъжите.
Това е ужасно тъжно, но – уви! – необходимо, защото някои лъжи продължават да живеят самостоятелно, понякога скрити, понякога не толкова, но винаги готови да бъдат рециклирани и пуснати в обръщение…
Най-странното в опитите за подмяна на жестоката истина за управлението на България по време на Втората световна война, че дори и за цялото управление на цар Борис III не е само това, че има хора, по сполучливия термин на самата Горчева – “пишман-историци”, които публикуват някакви нелепи и цинични интерпретации на историята. Най-странното е, че уж сериозни издания като “Дойче веле” и “Дневник” са предоставили страниците си за популяризиране на “новия прочит” на историята.
И, разбира се, остава отворен въпросът, защо пишат подобни текстове тези хора? Дали не познават историята или я познават, но не я харесват и затова се опитват да я представят изопачено – това не знам, не мога и да знам***.
Още по темата – статии от моя милост:
“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия” (из показанията на Рихтхофен и Бекерле)
“Управлението на цар Борис III може да се обясни много лесно и просто: то е с ужасни последици за България!”
“Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма”
“Николай Поппетров: Няма германски ултиматум за депортиране на евреите”
________
* – Забелязахте ли обаче и вмъкнатото определение за влаковата композиция, че била “германска”? За всеки случай, макар и да противоречи на наличните документи, според които влаковите композиции, т.нар. ешелони на смъртта, са били предоставени от… БДЖ!
** – Вижте сп. “Дипломация“, брой 13/2015 г., стр. 85-117. (PDF)
*** – Но блогът ми е отворен, ако решат да обяснят какви са причините за техния стремеж да прочетат по “нов” начин историята – тук или във Фейсбук, където съм публикувал връзка към тази статия. Да не забравя да ги подсетя, че всеки опит да се оправдае Борис III с думите “Такова беше времето” и др.п. е автоматично оправдание за режима на комунистите.
Прави впечатление и друго. Композицията, според Царя, пътувала от Солун за Полша. Какво по дяволите прави тази композиция в Кюстендил, която е почти глуха гара (следващата е Гюешево и скоро няма изгледи да се върже с Крива Паланка в днешна Вардарска Македония)? Това е едно от основните ти доказателства в текста, което малко разклаща посланието му. Трудно се върже защо този влак ще се отбие над 50 км в обратна посока при Радомир?
Във време на масовия антисемитизъм (включително при Съюзниците, което често се пропуска), е впечатляващо, че национализмът в Царството е относително ограничен и са предприели инициатива за защита на еврейското население. Предходното със сигурност не оневинява депортацията от Македония и Тракия, но в онези смутни времена е цяло чудо, че не е по-лошо.
Как “какво”? Депортацията става с шлепове, по Дунава. Хората са превозвани като добитък с българските държавни железници – още един неудобен (за защитниците на царския режим!) факт…
Няма географска и транспортна логика. Хвърлете един поглед на картата на ЖП линиите. Или спомена на царя е измислен, или селището не е Кюстендил.
Предполагам, че има някакво обяснение. Може би там е било нещо като разпределителен център, за да не ги возят в София. Дано го прочете някой, който знае.
Забравяте основното Вардарска Македония и Беломорието не са части от царството а територия с неопределен статут.
Напротив, нищо не забравям. Вие забравяте, че ако това е така, тогава престъплението на режима на цар Борис III е още по-голямо, защото депортира хора от чужда територия, през своята, за концлагерите. Истината е добре описана от историка Николай Поппетров, ако не се лъжа; посочил съм връзка към интервю с него в моя блог.
За съжаление било е точно така…
Имало е обаче и светли искрици в тази тъмна страница. Идва мой приятел, бил на гости в Израел и ми разказа следната история…
“На родова среща една стара жена го попитала от къде е. Като разбрала че е от България се разплакала и казала – най добрите хора на земята живеят в България, а най добрите българи живеят в гара Пирин.
Тя била в ешалона идващ от Егейска Македония който спрял на гара Пирин/сега Кресна/. Тя слезла от конския вагон и попитала дали може да отиде по нужда в храстите. Полицаят я пуснал и с ръка и посочил да отиде по далеч. Скрила се в шафара на едно блато и изчакала влака да замина. Вечерта спряла мъж и жена с молба да и помогнат. Те казали че не могат но ще пратят човек който може. Зачакала в тъмното и си мислила че ще дойде полицията. Появил се мъж в бяла риза който подвиквал. Излязла и вече очаквала стражарите… но човека я прибрал и после всичко минало като сън.. партизаните… 9ти септември и Израел… Та да знаете… българите са най добри…
Имало е, разбира се, но като нация, ако искаме да сме силни, трябва да се изправим срещу мрачното минало, да го признаем и да разберем, че непрекъснатото натякване “Да, ама нали спасихме останалите” е цинично. Когато човек е извършил добро дело, той трябва да махне с ръка и да продължи напред; нека оцелелите да благодарят (не нам, а на тогавашните лидери на БПЦ, на Димитър Пешев, на тези непознати хора, за които говорите), а ние, наследниците на онази България да бъдем по-скромни и по-тихи.
Ако не споменаваме спасението на евреите от стара България ,което между другото до преди няколко години наистина не се знаеше от света, и сами си натякваме както ни съветвате ,за не спасение други, което е много спорно дали е можело да стане така както е станало с техните събратя, то ние никога няма да сме силни и за жалост – не сме . Справедливо е да се казват наред с добрите и лошите дела . В останалите европейски държави евреите бяха депортирани и като ,че ли там всичко е наред – няма упреци- станалото – станало , а при нас едни от тях не са спасени за жалост и сега трябва да носим целият грях и изтъквайки само загиналите .А как стои въпроса с евреите в болшевишка Русия ? А как стои въпроса с националното предателство наречено македонизация и съвсем не между другото, защо никога не се говори за погрома на евреите по време на старозагорското въстание над българското население …….?
“Г-жо” “Георгиева”*,
Нещо сте се объркала. Ние – именно ние, днешна България, непрекъснато натякваме не депортацията, а спасяването, което вие наричате “спасение”, сякаш е Божие дело – Спасение с главно “с”. За да сме силни, трябва да признаваме и да се покайваме за греховете на предците ни, а не да настояваме да получим благодарност за това, че в един момент те са се държали нормално. Защото, ще се съгласите, че да искаш благодарност за това, че не си убил някого, се изисква особен вид качество, което Вие можете да определите най-добре. И не си мислете, че можете да сравнявате независимото царство България с останалите европейски държави, които бяха окупирани от нацистите. Но Ви разбирам – има хора, които си мислят, че като напишат няколко изречение, пълни с лъжи, това може да им се размине. Може, но не и на сайта ми, където подобни лъжи биват посочвани тутакси. В този ред на мисли, моля Ви, не си правете да лъжете повече тук.
______
* – Ако това е истинското Ви име и ако сте госпожа, защото съдейки по имейл адреса Ви, може да не се казвате така, а и да не сте жена.
А не спасихме ли останалите…А и друго-най лесно е да обвиним,но каква фашистка държава сме били,щом сме спасили евреите от стара България-нека сами не си докарваме национален нихилизъм-и без туй ни идва в повече-готови сме на всичко за да се отречем като нация.За себе си като човек и Българин съм убеден,че български фашизъм подкрепян от власта е нямало.И нека да спрем да подържаме тези,предимно извеждани на преден план от враговете на България.Приятен ден.
Г-н Каравълчев, не сме НИЕ, които СМЕ спасили “останалите”. Имало е ясно изразена държавна политика, насочена срещу евреите. Имало е ясна държавна позиция по отношение на хитлеристка Германия и нацизма. Държавата, царство България не е било окупирано, не е било накарано насила да стане член на Тристранния пакт. Царят и Филов са архитектът и изпълнителят на тази антинародна политика. Ако оправдавате онова управление, ще трябва да оправдаете и комунистическото, дори с още по-голямо основание, защото България е била окупирана от Червената армия, така че хората не са имали голям избор.
Във Фейсбук отговорих на един човек, който защитава царския режим по следния начин и пускам отговора си тук, защото е валиден и за коментарите по-горе:
Уважаеми г-н… , само два момента стигат, за да няма нужда да коментирам повече:
1)
“…не прави цялото управление фашистко. В страната ни дори няма такава партия.”
“Депортацията на евреи от България за Германия не е имало.”
Те говорят сами за себе си. Не разбрах само – как определяте управлението на страната, което я е вкарало в Тристранния пакт, приело е антихуманни закони, обявило е война на САЩ и Великобритания (без да има правна основа за това, видимо от писмото на двамата народни представители до министъра на външните работи, публикувано в блога ми, но също и при прочит на договора за присъединяване), депортирало наши сънародници от Тракия и Македония и т.н.? А, да, също така управление, което от 19-и май 1934 г. работи в условията на неспазване на Търновската конституция. НС не е свиквано до 1938 г., после има едно НС за 11 месеца, после пак една година пауза. Кажете, моля, как го определяте. Аз го наричам “профашистко и пронацистко”, за да не се занимавам с хора, които твърдят “Ама фашизъм е имало само в Италия”. Интересно е Вие как го наричате.
Да не забравя – по една такава логика, някои казват, че в България не е имало социализъм, а комунистите не са имали избор; даже това обяснение е по-логично от това за фашизма; все пак германците не са обявили война на България и не са я окупирали, докато СССР прави точно това.
2)
“А иначе ако печалната цена на това спасение е бил живота на 12 000 други евреи от окупационната зона, където България е само администратор и поради това с доста неизяснен статут и права, то нека това бъде грехът на българските политици от периода. Но, очевидно спасените не са толкова крайни в отсъжданията си, колкото някои наши сънародници.”
Искате да кажете, че царят е “спазарил” – да “спаси” 48000, но да ги плати с цената на 11343?
Или искате да кажете, че “окупационната зона” е окупирана от германските войски, а България е само “администратор”? Бихте ли посочили, ако това е вярно, какво правят Първи и Втори окупационни корпуси по тези земи? Защо царят е наречен “Обединител” след окупацията от българската армия на тези територии, а не, например, след присъединяването на Южна Добруджа. Това не е въпрос, жокер е.
За неизяснения статут и права – бихте ли казали, ако няма права, как успява да събере 11343 души, да ги натовари по влаковете, да ги превози – като добитък! – през територията на България и да ги натовари на корабите на Дунава? Също така, моля да уточните как тези хора са били единствените от тези земи, които не са получили българско поданство, а всички останали са го получили? Кой германски закон е позволил чужди граждани да стана български поданици?
За “спасените”, а всъщност – оцелелите – е нормално да са благодарни на царя, който след като разпорежда началото на депортацията, се изправя пред един безпрецедентен отпор от страна на БПЦ, Пешев, други лидери и я спира. Впрочем, спирането през месец март е временно, но това Вие го знаете, нали?
Виждам, че няма особен смисъл да си общуваме тук; Вие си казахте това, което Ви е на сърцето, аз изложих фактите и разбрах, че не сте съгласен с тях.
Познавайки родния манталитет, мога да предположа, че ръководителите на държавата (ограничен кръг, защото по това време без да има de jure всички атрибути на тоталитарните държави – една партия на власт, една идеология, държавен контрол над икономиката- de facto държавата ни функционира като такава),добре са се досещали, че евреите в новоосвободените земи (земи, за които с малки изключения имаме историческо и демографско основание да претендираме тогава, но са наричани така „за вътрешна консумация”, защото германците ги считат за „територии, временно администрирани от България”) отиват или на изтребление, или на робски труд, което е същото, но единственото, което ги е интересувало, е било да се харесаме на германците, белким превърнат илюзията за вътрешна консумация във факт (което има елемент на цинично благородство, но си мисля дали не е имало и доста по-меркантилни лични мотиви, от обяснимото „да остана в Историята” до материалната изгода). Защо трябва да отиват „работниците в Германия” с децата и старците и болните? Ако има документиран някъде проявен интерес, въпрос КАК ще се използва трудът на тези хора, какви грижи ще се полагат за тях, това би било някакво морално оправдание за съучастието в престъплението. Уви, не съм виждал такива факти изнесени никъде, а не мисля, че защитниците на режима щяха да ги пропуснат. Още една идея: какво е правено с къщите, имуществото и предприятията на тия хора? Ако властите ни са мислели, те ще се върнат, щяха да ги пазят, ако не – да се разпореждат с тях, а това значи, че са знаели, че „билетът е еднопосочен”. Нямам начин да проверя, но моля някой да порови – няма по-верен индикатор за истинските намерения на режима. В „Стара България” практически е осъществена национализация на еврейските предприятия,сходна с комунистическите мероприятия след 1947-а. Проведен е нагласен показен процес с много медийни раздухвания срещу „еврейските спекуланти Арие”, за който Леа Коен скоро издаде книгата „Рафаел”. От баща си знам за разпродаването на еврейско движимо имущество в Карнобат, а кой си разпродава нещата на безценица? Да, нашите евреи не са избити, а „само”сс ограбени, унижени и робски експлоатирани в трудови лагери, за да се харесаме на германците, както след това искахме да се харесаме на Съветския съюз, а сега отричаме Освобождението, за да ни погалят по главичките новите задокеански Господари. Казването на пълната истина (с хубавото, но и с отвратителното) за същността на монархо-милитаристкия режим, както и за комунистическия, а май и за днешния, не е мазохистична самоцел, а покаяние и пречистване.
Уважаеми г-н Баяндов, моля да ми позволите да взема отношение по коментара Ви във връзка с имуществото на еврейското население в старите и новите предели на Царство България през 1941 – 1944 г. Правилно сте отбелязал, че “билета е еднопосочен”. Самият комисар по еврейските въпроси Александър Белев в своите доклади до правителството е начертал стратегията на пълното обезправяване на евреите, което включва и отнемането на собствеността им. Това, пише той в един от докладите си, ще ги подготви за изселването им, като това изселване ще засегне всички, а не само годните за работа. Както знаете, изселването на еврейското население от новите земи е извършено изцяло от нашите военни, граждански и адмиистративни власти. Кварталите в градовете, където живее по-компактно население са блокирани през нощта и в 1 ч. в домовете на евреите нахлуват войници и полицаи, които нареждат за половин час да се вземат най-необходимите неща – 20 кг. багаж на дете и 30 кг. за възрастен, да се вземат всички пари, бижута и други ценности и ги отправят към камионите или пеша към близките гари. В тютюневите складове на Скопие, Битоля, Ксанти и др. евреите са подложени на унизителни обиски и са им иззети всички ценности. Къщите и покъщнината им са запечатани и след това вещите на собствениците са продадени на търгове, а и заваляват молби от държавни учреждения да получат за обзавеждане някои от по-ценните мебели. Впрочем, това е описано най-подробно в двутомния документален сборник на проф. Надя Данова и доц. Румен Аврамов “Депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско през 1943 г.”
Да, книгата на Данова и Аврамов слага край на всички лъжи; междувременно публикувах коментара Ви – вижте го тук: https://blog.veni.com/?p=4886
Още един път с благодарност и надежда да продължим. Има доста работа докато истината си пробие път.
Уважаеми г-н Марковски, моля най-напред да приемете моите поздравления и благодарности за изключително точната статия по отношение на историческите факти, свързани със съдбата на еврейското население в старите Самои новите предели на Царство България през 1941 – 1944 г.
В тази връзка бих искал, като историк-изследовател, да споделя онези факти и архиви документи, събрани от мен при изследванията ми по темата.
Няма да се спирам на противоречията, в които изпадат споменатите Даниела Горчева и Спас Ташев. Само ще отбележа, че един от “аргументите” на въпросния г-н Ташев, с които той се опитва да доказва правотата на тезите си, бе, че през 1943 г. на българските железопътни вагони нямало логото БДЖ. Това лого съществува от 1930 г. и това може да бъде видяно и в сайта “Изгубената България”. Впрочем, г-н Ташев се занимава априорно с изселването на евреите от Вардарска Македония, но не съм чел нещо за изселването от Беломорска Тракия. Бих го запитал – и там ли вагоните, които са превозвани евреите до дунавските пристанища, са германски? Доста сложно ще им е било на германците – до Демир Хисар /Гърция/ жп линията е нормална. От там до Симитли /България/ е теснолинейна, след което продължава като нормална. Значи трябват нормални и теснолинейни оп вагони. Но както и да е…
В дискусията един от въпросите е дали българските управници са знаели какво очаква евреите от новите земи, изселвани от българските военни, полицейски и граждански власти и предавани на германците на пристанищата на Дунав. Ето каква информация става достояние на световната общественост чрез печата и радиото както в страните от антинацистката коалиция, така и в неутралните страни. В България, където е забранено слушането на т. нар.”вражески радиостанции” – радио Лондон, Гласът на Америка, Радио Кайро и др., специален екип от стенографи в Радио София прослушва денонощно предаванията на тези радиостанции и след дешифрирането им ги оформя в специален поверителен бюлетин, предназначен за Двореца, правителството, Разузнавателното отделение при Щаба на войската, Дирекцията на полицията, областните директори. Освен това от българските легации в неутралните страни до София са изпращани броеве от най-авторитетните вестници на страни от антинацистката коалиция.
На 25 и 30 юни 1942 г. в-к “Дейли Телеграф” излиза със статия “Повече от 1 000 000 евреи са убити в Европа”. Статията е препечатана във в-к “Ню Йорк таймс” от 30 юни и 2 юли с. г.
На 14.Х.1942 г. Народният комисариат по външните работи на СССР излиза с декларация за масовото убийство на евреи на съветска територия.
На 18.12.1942 г. правителствата на Белгия, Великобритания, Холандия, Гърция, Люксембург, Норвегия, Полша, САЩ, СССР, Чехословакия, Югославия и Френския национален комитет излизат със съвместна декларация за провеждането от хитлеристките власти изтребление на еврейското население в Европа. На 22.12. с. г. към Декларацията се присъединява и Канада.
На 19.12.1942 г. Народният комисариат по външни работи на СССР излиза с Декларация за осъществяване от хитлеристките власти на плановете за унищожение на еврейското население в Европа.
В предаване на Радио Лондон на български език на 21.12.1942 г. в емисия от 21,00 – 21,15 ч. се съобщава:
Хитлер е дал нареждане за избиването на евреите в Европа, което да бъде завършено до 30 декември. Това бе заявено снощи в Лондон от г-ца Елеонора Ръндеман, членка на международната консистория. Тя цитира сведения от д-р Хаим Вайсман, председател на Световната еврейска консистория. Това изявление бе направено пред едно събрание на 2 000 евреи от всички страни. Добре известната американска журналистка Дороти Томпсън пише следното във в-к “Ню Йорк пост”: …Ние сме свидетели на…безбожното поголовно избиване на европейските евреи. Тези издевателства срещу евреите могат да бъдат скоро приложени срещу всички източноевропейски и балкански народи под Хитлерова власт.” (ЦДА, ф. 178, оп. 5, а. е. 333, л. 71 – 72 (гръб).
Впрочем за всеки непредубеден човек, който би искал да потърси документалните свидетелства и факти за случващото се с еврейските ни сънародници в старите и новите предели на България в периода 1941 – 1944 г. ще бъдат от полза сборници с документи и изследвания като тези на проф. Надя Данова и доц. Румен Аврамов “Депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско през 1943 г.”, документалният сборник “Обречени и спасени”, издание на БАН, 2007 г., наскоро преиздаденият сборник “Документи” на Натан Гринберг, I-издание 1945 г., стенографските дневници на ХХV ОНС в периода 1940-1943 г., броевете на Държавен вестник от същия период.
Да, наистина, нацистите са инициатори на т. нар. крайно решение на еврейския въпрос и тяхна е огромната отговорност. Но това не означава, че те не са имали своите колаборационисти в сателитните и окупираните от тях страни, без сътрудничеството на които плановете им трудно биха се осъществили. Не е тайна, че и у нас е имало овластени хора, които са прилагали с усърдие антиеврейските мерки, чиято цел е била депортацията на еврейското население от старите и новите предели. Достатъчно е само да споменем за един особен наш “принос” : На 26 ноември 1941 г. българският външен министър Иван Попов в разговор с външния министър на Германия Йоахим фон Рибентроп се оплаква, че антиеврейските мерки на правителството не могат да бъдат прилагани спрямо евреи, поданици на други държави, но живеещи в България. Стига се до общо решение мерките да засегнат всички евреи, живеещи на територията на дадена държава независимо чии поданици са те. Известен брой български евреи, студенти в Германия по това време и други български евреи, пребиваващи на територията на Райха са изпратени в лагери. Българското правителство заявява, че няма да се интересува за тях и иска да му бъдат изпратени само списъци с имената им.
Много може да се пише и за това как Наредбата за поданството от 10 юни 1942 г. оставя евреите без каквото и да било поданство, докато за всички онези, които не желаят да придобият българско поданство, се дава възможност да се изселят в 6-месечен срок, удължен после до 12 месеца и да придобият дори поданство на някоя неутрална държава. От всички тези възможности евреите съзнателно са изключени.
Един от най-зловещите закони, които развързват ръцете на административната власт с цел да заобиколи Народното събрание е Закона за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси. Въз основа на този закон е създаден второстепенен административен орган – Комисарство по еврейските въпроси, който, забележете, има правомощията да издава наредби СЪС СИЛАТА НА ЗАКОН! Тези наредби не подлежат на никакво обжалване. Така при действащ парламент един второстепенен административен орган изземва функциите на парламента и придобива безконтролна власт.
Историкът не е съдия или прокурор. Той има за цел и дълг добросъвестно да изследва и обобщи всички налични факти и документи по даден казус. Преценката е на обществото. Нека не си правим илюзии, че стремежът на някои да прокара теза, която е удобна за пренаписване на историята, ще бъде приета от световната общественост. Такива опити, за съжаление, у нас водят само до продължаване на тъжната практика от тоталитарното минало да създаваме нови митове и легенди, вместо да прочетем добросъвестно всички страници от националната ни история. И нека да престанем, когато спорим, да отъждествяваме с българския народ и България една преходна власт, преходна като всички други минали, настоящи и бъдещи с прегрешенията на тези власти. Така в близкото минало критиката на комунистическия режим се отъждествяваше с “антибългарска пропаганда”. Така им бе удобно…
Благодаря Ви за коментара. Ще го пусна в отделна статия.
Уважаеми г-н Марковски, безкрайно съм Ви благодарен за вниманието, което сте отделили на коментара ми, но бих с удоволствие споделил с Вас още много неща, които се премълчават и фалшифицират. Участник съм в наши конференции по темата, както и в научна конференция в Скопие през 2013 г., но малко се чувствам неудобно от въпроса дали този коментар има критериите за статия. Впрочем, решението е Ваше, но бих искал да продължим по темата, тъй като след честванията на 3 март дискусията по повод 75-годишнината от събитията, свързани със съдбата на еврейското население в България ще се разгаря и за съжаление, ненужно ожесточава. Още един път поздрави за Вашето точно историческо мислене и анализ. Без преувеличение, вършите много полезна работа за истинския прочит на нашата история и освестяване. Иначе ни чакат поредните изстъпления около прояви като т. нар. “Луков марш”. Желая Ви приятна вечер и съм в очакване да обсъдим и други “горещи” теми от националната история.
Уважаеми г-н Марковски, бих Ви помолил ако коментара се оформи в статия, да се отбележи в пасажа за Наредбата за поданството от 10 юни 1942 г., че тя се отнася за придобиването на поданство – българско, запазване на старото – гръцко или югославско, или ново – на неутрални страни, от жителите на новите територии, новоприсъединени към България през 1941 г.