Уважаеми читатели,
Цар Борис и Хитлер
Най-хубавото нещо в една статия тук или статус във Фейсбук е, че има възможност за коментари и сред тях много често има нови и неизвестни факти, които допълват статията/статуса.
Понякога има и стари и известни лъжи, които също са полезни, защото човек може да ги опровергае.
В последните дни пуснах няколко статии*, които стигнаха до десетки хиляди хора, предизвикаха стотици коментари и във Фейсбук, и тук, в моя блог. По-долу пускам някои от тях, за да се убедите в ползата от тази двупосочна комуникация.
Нарочно не ги коментирам и не поправям дребните грешки, защото човешко е да се греши, а пък и апологетите на цар Борис III и неговото престъпно управление, довело България до:
– влизане във Втората световна война на губещата страна,
– национална катастрофа,
– окупация от страна на Съветския съюз и
– последвал 45 годишен мракобесен режим, изграден по сталински и болшевишки модел,
трябва да има за какво да се заядат.
Защото колкото повече се заяждат, толкова по-малко лъжи успяват да публикуват, а и така дават възможност за разбиване на още повече лъжи за пронацисткото управление на царя и Филов.
******
Борислав Дичев:
“Уважаеми г-н Марковски, моля най-напред да приемете моите поздравления и благодарности за изключително точната статия по отношение на историческите факти, свързани със съдбата на еврейското население в старите Самои новите предели на Царство България през 1941 – 1944 г.
В тази връзка бих искал, като историк-изследовател, да споделя онези факти и архиви документи, събрани от мен при изследванията ми по темата.
Няма да се спирам на противоречията, в които изпадат споменатите Даниела Горчева и Спас Ташев. Само ще отбележа, че един от “аргументите” на въпросния г-н Ташев, с които той се опитва да доказва правотата на тезите си, бе, че през 1943 г. на българските железопътни вагони нямало логото БДЖ. Това лого съществува от 1930 г. и това може да бъде видяно и в сайта “Изгубената България”. Впрочем, г-н Ташев се занимава априорно с изселването на евреите от Вардарска Македония, но не съм чел нещо за изселването от Беломорска Тракия. Бих го запитал – и там ли вагоните, които са превозвани евреите до дунавските пристанища, са германски? Доста сложно ще им е било на германците – до Демир Хисар /Гърция/ жп линията е нормална. От там до Симитли /България/ е теснолинейна, след което продължава като нормална. Значи трябват нормални и теснолинейни оп вагони. Но както и да е…
В дискусията един от въпросите е дали българските управници са знаели какво очаква евреите от новите земи, изселвани от българските военни, полицейски и граждански власти и предавани на германците на пристанищата на Дунав. Ето каква информация става достояние на световната общественост чрез печата и радиото както в страните от антинацистката коалиция, така и в неутралните страни. В България, където е забранено слушането на т. нар.”вражески радиостанции” – радио Лондон, Гласът на Америка, Радио Кайро и др., специален екип от стенографи в Радио София прослушва денонощно предаванията на тези радиостанции и след дешифрирането им ги оформя в специален поверителен бюлетин, предназначен за Двореца, правителството, Разузнавателното отделение при Щаба на войската, Дирекцията на полицията, областните директори. Освен това от българските легации в неутралните страни до София са изпращани броеве от най-авторитетните вестници на страни от антинацистката коалиция.
Концлагеристи, 5-и май 1945 г.
На 25 и 30 юни 1942 г. в-к “Дейли Телеграф” излиза със статия “Повече от 1 000 000 евреи са убити в Европа”. Статията е препечатана във в-к “Ню Йорк таймс” от 30 юни и 2 юли с. г.
На 14.Х.1942 г. Народният комисариат по външните работи на СССР излиза с декларация за масовото убийство на евреи на съветска територия.
На 18.12.1942 г. правителствата на Белгия, Великобритания, Холандия, Гърция, Люксембург, Норвегия, Полша, САЩ, СССР, Чехословакия, Югославия и Френския национален комитет излизат със съвместна декларация за провеждането от хитлеристките власти изтребление на еврейското население в Европа. На 22.12. с. г. към Декларацията се присъединява и Канада.
На 19.12.1942 г. Народният комисариат по външни работи на СССР излиза с Декларация за осъществяване от хитлеристките власти на плановете за унищожение на еврейското население в Европа.
В предаване на Радио Лондон на български език на 21.12.1942 г. в емисия от 21,00 – 21,15 ч. се съобщава:
Хитлер е дал нареждане за избиването на евреите в Европа, което да бъде завършено до 30 декември. Това бе заявено снощи в Лондон от г-ца Елеонора Ръндеман, членка на международната консистория. Тя цитира сведения от д-р Хаим Вайсман, председател на Световната еврейска консистория. Това изявление бе направено пред едно събрание на 2 000 евреи от всички страни. Добре известната американска журналистка Дороти Томпсън пише следното във в-к “Ню Йорк пост”: …Ние сме свидетели на…безбожното поголовно избиване на европейските евреи. Тези издевателства срещу евреите могат да бъдат скоро приложени срещу всички източноевропейски и балкански народи под Хитлерова власт.” (ЦДА, ф. 178, оп. 5, а. е. 333, л. 71 – 72 (гръб).
Впрочем за всеки непредубеден човек, който би искал да потърси документалните свидетелства и факти за случващото се с еврейските ни сънародници в старите и новите предели на България в периода 1941 – 1944 г. ще бъдат от полза сборници с документи и изследвания като тези на проф. Надя Данова и доц. Румен Аврамов “Депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско през 1943 г.”, документалният сборник “Обречени и спасени”, издание на БАН, 2007 г., наскоро преиздаденият сборник “Документи” на Натан Гринберг, I-издание 1945 г., стенографските дневници на ХХV ОНС в периода 1940-1943 г., броевете на Държавен вестник от същия период.
Да, наистина, нацистите са инициатори на т. нар. крайно решение на еврейския въпрос и тяхна е огромната отговорност. Но това не означава, че те не са имали своите колаборационисти в сателитните и окупираните от тях страни, без сътрудничеството на които плановете им трудно биха се осъществили. Не е тайна, че и у нас е имало овластени хора, които са прилагали с усърдие антиеврейските мерки, чиято цел е била депортацията на еврейското население от старите и новите предели. Достатъчно е само да споменем за един особен наш “принос” :
Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ
На 26 ноември 1941 г. българският външен министър Иван Попов в разговор с външния министър на Германия Йоахим фон Рибентроп се оплаква, че антиеврейските мерки на правителството не могат да бъдат прилагани спрямо евреи, поданици на други държави, но живеещи в България. Стига се до общо решение мерките да засегнат всички евреи, живеещи на територията на дадена държава независимо чии поданици са те. Известен брой български евреи, студенти в Германия по това време и други български евреи, пребиваващи на територията на Райха са изпратени в лагери. Българското правителство заявява, че няма да се интересува за тях и иска да му бъдат изпратени само списъци с имената им.
Много може да се пише и за това как Наредбата за поданството от 10 юни 1942 г. оставя евреите без каквото и да било поданство, докато за всички онези, които не желаят да придобият българско поданство, се дава възможност да се изселят в 6-месечен срок, удължен после до 12 месеца и да придобият дори поданство на някоя неутрална държава. От всички тези възможности евреите съзнателно са изключени.
Един от най-зловещите закони, които развързват ръцете на административната власт с цел да заобиколи Народното събрание е Закона за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси. Въз основа на този закон е създаден второстепенен административен орган – Комисарство по еврейските въпроси, който, забележете, има правомощията да издава наредби СЪС СИЛАТА НА ЗАКОН! Тези наредби не подлежат на никакво обжалване. Така при действащ парламент един второстепенен административен орган изземва функциите на парламента и придобива безконтролна власт.
Историкът не е съдия или прокурор. Той има за цел и дълг добросъвестно да изследва и обобщи всички налични факти и документи по даден казус. Преценката е на обществото. Нека не си правим илюзии, че стремежът на някои да прокара теза, която е удобна за пренаписване на историята, ще бъде приета от световната общественост. Такива опити, за съжаление, у нас водят само до продължаване на тъжната практика от тоталитарното минало да създаваме нови митове и легенди, вместо да прочетем добросъвестно всички страници от националната ни история. И нека да престанем, когато спорим, да отъждествяваме с българския народ и България една преходна власт, преходна като всички други минали, настоящи и бъдещи с прегрешенията на тези власти. Така в близкото минало критиката на комунистическия режим се отъждествяваше с “антибългарска пропаганда”. Така им бе удобно…”
******
Anna Yanatchkova
“Натегачеството без нужда е особено характерно за българските “политици”. Разбира се, че не е било в наш интерес да обявяваме война на САЩ и Великобритания.А не е било необходимо във връзка с Тристранния пакт и задълженията ни по него.Тази история винаги я приравнявам към историята с 2-те решения на комунистическия режим да присъединяване към СССР.”
******
Николай Недков в поредица от коментари на стената ми във Фейсбук:
Н. Недков: “…какви са големите цели пред България по онова време. А тя е една и е важна: да не се пролива бългаска кръв за чужда кауза по фронтове далеч извън България. Постиганата ли е тя? Мисля, че да.”
Вени Марковски: Г-н Недков, бихте ли посочил някакъв документ, от който да се види, че това била голямата цел пред царя и Филов? Освен това, изглежда забравяте, че България изпраща армията си да воюва срещу Германия, в резултат на което загиват десетки хиляди войничета, които трябва да прибавим към онези 11343, убити в резултат на депортацията. Изобщо – българската кръв се е проливала предимно за чужда кауза.
…
Н.Недков: “…Не знам какви сънародници имате в Тракия и Македония, които са депортирани в Гармания, но ако говорите за евреите от Новите земи, а те са части от Тракия и Македония присъединени административно след 1940 година към България, то не е лошо да си изясните, че на тях им е отказано българско поданичество…”
В. Марковски: Не аз имам сънародници (макар че формално погледнато е точно така – роден съм в Скопие), освен, разбира се, ако отричате, че там са живели българи. Ако обаче не са българи хората в тези земи, тогава окупацията от страна на царство България вече няма никакво извинение.
Казвате, че им е “отказано българско поданство”? Бихте ли посочил кой им го е отказал и защо? Жокер: българската държава, в резултат на антисемитските закони.
С което, разбира се, депортацията им не става по-малко зловеща, а още по-зловеща: излиза, че Филов и царят депортират хора, на които предварително са отнели българското поданство (или не са им го дали, за разлика от всички техни съседи)…
…
Вени Марковски: само два момента (от написаното от г-н Недков) стигат, за да няма нужда да коментирам повече:
1)
“…не прави цялото управление фашистко. В страната ни дори няма такава партия.”
“Депортацията на евреи от България за Германия не е имало.”
Те говорят сами за себе си. Не разбрах само – как определяте управлението на страната, което я е вкарало в Тристранния пакт, приело е антихуманни закони, обявило е война на САЩ и Великобритания (без да има правна основа за това, видимо от писмото на двамата народни представители до министъра на външните работи, публикувано в блога ми, но също и при прочит на договора за присъединяване), депортирало наши сънародници от Тракия и Македония и т.н.? А, да, също така управление, което от 19-и май 1934 г. работи в условията на неспазване на Търновската конституция. НС не свиквано до 1938 г., после има едно за 11 месеца, после пак една година пауза. Кажете, моля, как го определяте. Аз го наричам “профашистко и пронацистко”, за да не се занимавам с хора, които твърдят “Ама фашизъм е имало само в Италия”. Интересно е Вие как го наричате.
Да не забравя – по една такава логика, някои казват, че в България не е имало социализъм, а комунистите не са имали избор; даже това обяснение е по-логично от това за фашизма; все пак германците не са обявили война на България и не са я окупирали, докато СССР прави точно това.
2)
“А иначе ако печалната цена на това спасение е бил живота на 12 000 други евреи от окупационната зона, където България е само администратор и поради това с доста неизяснен статут и права, то нека това бъде грехът на българските политици от периода. Но, очевидно спасените не са толкова крайни в отсъжданията си, колкото някои наши сънародници.”
Искате да кажете, че царят е “спазарил” – да “спаси” 48000, но да ги плати с цената на 11343?
Или искате да кажете, че “окупационната зона” е окупирана от германските войски, а България е само “администратор”? Бихте ли посочили, ако това е вярно, какво правят Първи и Втори окупационни корпуси по тези земи? Защо царят е наречен “Обединител” след окупацията от българската армия на тези територии, а не, например, след присъединяването на Южна Добруджа. Това не е въпрос, жокер е.
За неизяснения статут и права – бихте ли казали, ако няма права, как успява да събере 11343 души, да ги натовари по влаковете, да ги превози – като добитък! – през територията на България и да ги натовари на корабите на Дунава? Също така, моля да уточните как тези хора са били единствените от тези земи, които не са получили българско поданство, а всички останали са го получили? Кой германски закон е позволил чужди граждани да стана български поданици?
За “спасените”, а всъщност – оцелелите – е нормално да са благодарни на царя, който след като разпорежда началото на депортацията, се изправя пред един безпрецедентен отпор от страна на БПЦ, Пешев, други лидери и я спира. Впрочем, спирането през месец март е временно, но това Вие го знаете, нали?
Виждам, че няма особен смисъл да си общуваме тук; Вие си казахте това, което Ви е на сърцето, аз изложих фактите и разбрах, че не сте съгласен с тях.
…
Н.Недков: “Ама няма да е лошо да хванете и до почетете по темата, че малко ми е неловко да споря с човек с претенций, който обаче не знае основни факти за епохата, за която спорим.”
В. Марковски: Да, няма да е лошо, разбира се. И аз го правя непрекъснато. Само че не виждам защо е този менторски тон, както и личностните нападки? Мислите, че по този начин аргументите Ви стават по-меродавни ли?
По принцип не отговарям на подобни нападки, защото е ясно, че хората, които ги отправят, го правят само поради една причина – че нямат аргументи в разговора. В случая сте просто смешен с това “човек с претенций”, не само защото има правописна грешка, а защото никъде не съм дал основание да мислите, че съм човек с претенции по тази тема – напротив, в статията си казвам, че не съм историк.
Прочее, ако Вие си мислите, че спорите с мен – това е Ваш проблем, а не мой.
Аз си водя разговор на стената, при това с напълно непознати хора, сред които сте и Вие. Интересно ми е да чуя всеки един от коментиращите и си правя труда да им отговарям. Не обиждам, не нападам и не нагрубявам никого, но изисквам същото и от тях, а ако на някой не му харесва, той/тя е в правото си да напусне стената ми.
******
Светлозар Дамянов:
Драги Вени,
Намирам материалът ти за обективен и те поздравявам за това. Съм и историк и съм бил студент на едни безкомпромисни към историческата истина преподаватели от Алма матер, като Николай Генчев, Васил Гюзелев, Милен Семков. Никой от тях обаче и никога не е писал или чел в лекциите си пред студентите нещо различно от това,което споделяш сега тук. За кадрила на царя с Хитлер е имало писмен договор още преди влизането на България в Оста. Филов подписва на 1 март присъединяването,а още същият ден,в 9 часа,войските на Вермахта минават Дунава и стъпват с танкове и мототехника на българска земя. Очевидно не са пристигнали за минути от техния си хилядолетен Райх за да спасяват почти удавения в Адриатика от гръцката армия фашистки приятел и съюзник Мусолини. За фалшификацията на историята,представяща царя като спасител на евреите свидетелстват и публикуваните през 2012 г. показания на заловения след войната последен дипломат на Райха в българската столица Адолф-Хайнц Бекерле. Той разкрива фактологията на тайните договори между монарха и Хитлер,при които фюрерът обещава на Борис югославски и гръцки територии. “Бях инструктиран от Хитлер,казва Бекерле,да настоявам за БЕЗОТКАЗНО изпълнение на всички германски искания,без да засягам чувството за чест на цар Борис. Така,по нареждане на Химлер,постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По нататъшната им съдба ми е неизвестна.” Очевидно е ,че монархът-“спасител” значително преди 1 март 1941 година,е бил готов да “спаси” българските евреи от земните им неволи,като ги изпрати в отвъдното. В предходната 1940 година., с негово знание и синхронизирано с антиеврейското нацистко законодателство на Райха са подготвени текстовете на българския антиеврейски закон, утвърден с НЕГОВ Указ № 3 от 21 януари 1941 година и известен под името Закон за защита на нацията. Ако се поддържа версията ,че както евреите от окупираните югославски и гръцки територии,а така и тези от България са събирани с цел изселническо транспортиране и то чак в Полша, какво обяснение може да се даде на факта,че те са лишени със закона от движимите и недвижимите им имоти, личните им ценности и парични влогове.Ако те само се отстраняват, до приключване на военните действия,като рискови граждани, в чий дом ще се завърнат след войната,с какво ще преживяват до нейния край ? Повече от очевидно е,че са налице властово решение на Народното събрание и последвали действия на държавната администрация покровителствани от царя и нацистите. Това дава и ясен отговор за мотивите на присъдите,издадени от състава на създадения с наредба – закон Народен съд срещу регентите и народните представители приели ЗЗН и сходно с него пронацистко нормотворчество.
***
Препоръчвам и дискусията под този мой Фейсбук статус от 17-и февруари, който е стигнал до 24366 човека, споделен е 126 пъти и има 36 коментара.
________
* – още по темата – статии в този блог:
Лъжите за миналото на България водят свой собствен живот и днес
“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия” (из показанията на Рихтхофен и Бекерле)
“Управлението на цар Борис III може да се обясни много лесно и просто: то е с ужасни последици за България!”
“Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма”
“Николай Поппетров: Няма германски ултиматум за депортиране на евреите“