Големият актьор и човек Тодор Колев е казал следното през 2011-а г. Звучи доста актуално, затова пускам сега отговорите на два от зададените му въпроси, които са комай вечни за нас, българите:
“- Какво ще се случи на изборите при това безразличие на народа?
– Ще се случи това, което става непрекъснато. Същото. На българина му допада простака, обича го. Ние си падаме по простотията. Агресията и насилието са в кръвта ни… Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея дотук в тази кочина – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам. Тогава се притеснявах какво ще стане с майка ми, с децата ми, със семейството ми, с мен самия. Не можех да постъпя безотговорно, както сега тези големи наши радетели за политиката и родината се мъчат да ме накарат да им повярвам, че били избягали по политически причини. А, бе, хайде стига глупости.
…
– Навремето бяхте в политиката, сега не ви ли се иска отново да се намесите?
– Не, в никакъв случай. Навремето влязохме в политиката, водени от най-добри чувства, от искреното желание да помогнем, ако можем. Преди 20 години не съм предполагал, че ще стане това… Знаете ли защо се върнах от Канада (б.а. – Тодор Колев беше културен съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г.)? Никой не ме е карал да го правя, сам се върнах, защото видях, че няма никакъв смисъл. Това е българско посолство и там са същите сладури като в България… Нашата политика не може да направи и крачка напред, защото я дърпа назад това назадничаво балканско мислене. Чудя се защо съм бил толкова наивен да вярвам навремето…, че откъде да дойдат тези хора?!
…
Тодор Колев. Снимка: дебати.бг
Познавах го и го уважавах като човек и актьор. През 2002-ра година той стана член на инициативен комитет, издигнал кандидатурата ми за кмет на София (тогава се рекламирах като “роден в другата столица на България”).
Освен него, в комитета бяха още и други читави хора – сатириците Васил Сотиров и Георги Гълов (председател на Бирената партия), историкът проф.д-р Димитър Гоцев, д-р Емил Райнов, кинорежисьорката Иванка Гръбчева, Ирина Иванова (екстремни спортове), шефът на радио “Тангра” и АБРО Константин Марков, издателят на “Егоист” и “Плейбой” Мартин Захариев, архитектите Мила Никифорова и Милчо Богданов; журналистката Нина Селвелиева, Румяна Калчева от “Маркет тест”, астроложката на Би Ти Ви Светлана Тилкова-Алена, Симона Георгиева (асистент по английски език в НБУ) и бизнесменът Соломон Бали.
През годините звънях на Тодор Колев винаги, когато виждах повод, за да му кажа, че следя какво говори и за мен е чест, че се познаваме.
Една вечер си спомням, че отидох на театър с една приятелка и в рамките на представлението той беше решил, че трябва да “носи” (на гърба си, наистина!) зрителка и избра… приятелката! Без да види кой съм, той се обърна към мен и каза: “Това съпругата ли е?”, аз казах “Не”, а той ме позна и започна да се тюхка, че не е трябвало да прави коментар;-)
Тодор Колев бе рядко талантлив – и работлив! – актьор, който бе успешен в границите на България, но който щеше да има световен успех, ако се беше родил в същото време, но на друго място – например в Англия, Франция или САЩ. По времето на социализма властта го тормозеше, но още повече го тормозеха посредствените хора. Преди години написах още един кратък спомен за него – когато видях как е бил наричан от ДС – “син на бивши хора”.