Ако Луков е бил противник на нацизма, защо всяка година го почитат неонацисти от цяла Европа?

Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ

Една мой Фейсбук статус*, който Клуб Z публикува под заглавие “Този огън изгаря чувството за патриотизъм и го заменя с национал-шовинизъм”  предизвика силни емоции сред анонимни българи, които са се упражнявали под нея в писането на коментари. Понеже почти всеки един от коментарите издава непознаване на историята (някои издават и други характерни черти на авторите им, но това е друга тема), ще се спра на някои от популярните митове за “героя” от войните Христо Луков. Вижте някои от по… хм… по-странните твърдения (в курсив) и моите коментари под тях.

“Тодор Теодоров” пише: “Всеки грамотен българин знае, че “особеното ни сътрудничество” с Третия райх е плод на двуличната игра на Борис III да запази единствено династията си, не и авторитета и престижа на България.

Всеки грамотен българин, който чете историческите документи знае, разбира се, че няма нищо двулично в това, че цар Борис III обвързва България с нацистка Германия – това е естествен избор за царя, чийто баща – цар Фердинанд, също обвързва България с Германия по време на Първата световна война и продължава да си живее живота в Германия – с пенсия, предоставена му от германското правителство като награда за злополучното включване на царството на страната на губещите войната държави по време на неговото управление. В известен смисъл, цар Борис III повтаря грешките на баща си, но с още по-големи и злочести последици за страната: окупация от СССР в продължение на три години и общо 45 години сталински болшевишки режим, който продължава антидемократичното управление, вече наложено в България след 19-и май 1934 г. от… самия цар Борис III.

“T.T.: Всеки по-мислещ българин разбира, че обявяването на война на Америка и Англия на 13 декември 1941 година е проруски ход на динстията, защото дори и ефрейтор разбира, че след обявяване на война на Остта от САЩ, Хитлер е загубен.”

Тук г-н “Теодоров” прави някакъв странен лупинг на мисълта, защото човек дори и да не мисли, трудно ще приеме, че обявяването на войната е “проруски ход”. Впрочем, царството обявява война, независимо от това, че подобно действие не е било изисквано от Япония след 7-ми декември 1941 г. Договорът за присъединяване към Тристранния пакт предвижда военна помощ, но само в случай, че някоя от страните е нападната, а не ако тя самата извърши нападение!

“Всеки грамотен историк знае, че Луков и Царят не са се понасяли, така, че една снимка с усмивки нищо не значи.”

Цар Борис и Луков

Снимката, разбира се, не е само една (ето друга – Луков е ухиленият военен с каска в ръцете), но всъщност веселите физиономии на царя и генерала говорят много повече, отколкото много думи. Не е нужно човек да е психолог, за да стигне до извода, че това не са усмивки на хора, които не се понасят.

“Теодоров” продължава: “Всеки съвестен изследовател знае, че Луков е подготвял скъсване с Германия и излизане от войната, за да няма повод Сталин да ни окупира. От декември 1941 година, Борис, който е с военно образование, знае, че Германия ще загуби и за това се готви за бъдеща руска окупация и запазване на династията. “

Луков – отявленият германофил, поддръжник на нацисткия режим, лидер на фашисткия СБНЛ бил подготвял скъсване с Германия?! Това дори не се нуждае от коментар… А пък другият аргумент – за знанието – е още по-странен; ако е знаел това през 1941 г., защо депортира нашите сънародници от Тракия и Македония през 1943 г.?

Останалите коментари са още по-безсмислени, например “Свобода съвършенство” (така се е регистрирал и така публикува в сайта) пише: “Авторът отрича ли, че генерал Луков е Български Патриот взел участие в Балканските войни и ПСВ, Герой? Авторът отрича ли размирните времена в които е живял и опасностите за съществуването на България? Авторът отрича ли поляризацията на европейското обществото по това време? Авторът отрича ли, че разбиранията и порядките по това време са коренно различни от 60-те години и са претърпели пълна метаморфоза до наше време?”

Как да коментира човек подобни твърдения? Луков наистина участва в балканските войни, стига до чин майор (което не говори за някакъв кой знае какъв героизъм – а и е награден само с орден  „За храброст“ IV ст. 2 кл). Участието му във войната – каквото са имали стотици хиляди хора като него – не може да служи като оправдание за последващото му поведение. Все едно човек да оправдава престъпленията на комунистите след 9-и септември 1944 г., само защото са били антифашисти преди 9-и. Едното няма общо с другото. Достатъчно е да споменем, че има други военни, които също като Луков са воювали в балканските войни, но не стават върли поддръжници на нацизма и не се отказват от Родината си в полза на хитлеристка Германия. Много подходящ пример в случая е генерал Владимир Заимов, който е разстрелян от пронацисткото правителство на цар Борис III именно поради това, че се е борил реално срещу фашизма. Единият генерал – Луков – е предал националните интереси на Родината и е разстрелян от двама нелегални членове на бойните групи от въоръжената съпротива срещу фашизма. Другият – Заимов – е защитавал интересите на България като страна, в която не всички са ръкопляскали на нацистите и не всеки се е снимал усмихнат с царя или с Хитлер. Благодарение на хора като Заимов, България може да каже: “Да, страната е съюзник на нацистите, депортирала е мирно население, но е имало патриоти, които са се борили срещу този мракобесен режим!”

И още от същия коментатор: “Авторът оспорва “легендата” за спасението на Кюстендил и цяла Югозападна България (според военни специалисти)…”

Не съм аз този, който оспорва легендата за някаква роля на Луков за спасяване на Кюстендил – просто няма нито едно доказателство за битка, в която той бил еднолично и с помощта на овчари бил “спасил” Кюстендил от попадане в ръцете на сърбите. Точно поради липсата на доказателства, това е легенда, а не исторически факт.

Йовко Манолов” пък пише:
…да наричаш един отявлено смел и предан на България генерал като Христо Луков нацист,е нещо,което никой наричащ себе си българин,не трябва да си позволява.

Няма да се спирам на това, че господинът твърди, че някои изказвания трябвало да се “позволяват”, но той казва и нещо, което аз не съм написал в статията – че Луков е нацист.
Това е обикновена спекулация и опит за подмяна на разговора. Среща се често с думите: “Ама, как фашизъм? В България няма фашизъм, защото страната не отговаря на класическото определение за фашизъм.” Това е опит за измъкване от историята на принципа “Ако мине”.
Формално в България няма нацистка партия, но това не пречи да има множество фенове на германските нацисти; Луков е просто един от многото!
Не е тайна фактът, че Луков е германофил и обича нацистка Германия.
Не е тайна, че за да стане човек лидер на фашистката организация Съюз на българските национални легиони, той трябва да споделя нейните принципи, които я определят като фашистка. Това не са измислени от мен определения, а исторически факти, за които са писали редица наши историци. Луков не е “предан на България“, а предател на България. Тъжно е, че все още има хора, които не могат или не желаят да приемат историята. И още по-тъжно е, че някои от тях се наричат “антикомунисти”, но използват същата комунистическа риторика, за да оправдаят зверствата по време на управлението на цар Борис III и Богдан Филов, както и редицата неправилни, а често и престъпни решения, взимани от правителството и царя по онова време.

Но зарежете мен и това какво аз пиша – вижте кои ходят на луковия марш, за да изразят “почит към делото на ‘големия’ герой Луков” – неонацисти от цяла Европа. Е, да речем, че аз – и редица историци – сме заблудени за това що за човек е бил Луков. Но защо тогава го почитат неонацистите и защо организаторите на факелното шествие не се разграничат от тях, ако действително отдават почит на “патриота” Луков?

За всеки, дори за заблудените коментатори, трябва да е ясно едно:

щом неонацистите обичат и се покланят пред Луков, при това всяка година, с манифестация под закрилата на тъмнината, с факли, които наподобяват на други подобни шествия от времето на нацизма, то е ясно какъв човек е бил Луков в действителност.

Снимка от Луков марш. Източник: интернет

Ако погледнете коментарите на Фейсбук-стената на луковия марш, то няма как да не видите расистките, антисемитските и неонацистки коментари.
Когато неонацистите и националистите са припознали в нечия биография човек, който “заслужава” да бъде почитан чрез нарочен марш с факли, това е сигурен знак, че тази биография отговаря на очакванията им. Всеки, който се залъгва, че неонацистите почитат Луков като “герой” от Балканските войни, трябва да се замисли, че това е все едно да почитат Хитлер като “герой” от Първата световна.

______
* – Ето текста от статуса ми:

На снимката виждате значки от Съюза на българските младежки легиони (СБМЛ, впоследствие преименуван от младежки на национални, СБНЛ). На следващата снимка са ухилените физиономии на ръководителя на СБНЛ о.з. ген. Христо Луков и цар Борис III. Всяка година по това време (февруари), в София се провежда марш, наречен луков, в който младежи вървят из София – под строй, с факли в ръце. Маршът им наподобява на други подобни маршове от ХХ век – на черно-бялата снимка се вижда как маршируват кумирите на Христо Луков, в нацистка Германия. На следващата снимка са дечицата от хитлерюгенд – смяната, която нацистите подготвяха, за да да има кой да воюва 10 години по-късно. До тях са цар Борис III и Адолф Хитлер в дружеско ръкостискане, при една от честите им срещи.
На цветната снимка от миналогодишния марш се вижда едно семейство, което гледа към маршируващите. И на последната, отново черно-бяла, е ясното доказателство за това докъде нацизмът доведе България – до отрязани глави, изложени на показ на площада.
В Интернет ще видите някои нашенци – пишман-историци, които ще твърдят, че Христо Луков бил един много добър човек, бил спасил (еднолично!) Кюстендил от попадане в сръбски ръце по време на Първата световна война. Че бил приятел с евреите – и това се виждало от джобното му тефтерче, в което бил отбелязал рождения ден на един евреин. И че не бил никакъв германофил, защото дъщеря му се учела в Американския колеж.
Това, сами разбирате, са напразни опити да се пренапише историята на царство България. Направил съм си труда и съм събрал в няколко глави в книгата си “Уловени в Мрежата” интересна информация за сътрудничеството на царството с нацистите в Германия. То е било напълно доброволно, активно, а не пасивно или наложено със сила на страната. Фенове на нацизма (като Луков!) са управлявали страната и са я вкарали в Тристранния пакт, т.е. във Втората световна война – на страната на нацистите. Съветската окупация и последващия 45 годишен режим, който малко се е различавал от едноличния пронацистки режим на царя, са пряко следствие от влизането на България във войната. Освен това смешният плач, че Луков бил всъщност герой, а СБНЛ – патриотична организация не издържат на елементарна проверка на документите и фактите (видно и от снимките).
Прочее, след като всички привърженици на нацизма се оказват герои (и жертва на комунистите!), да цитирам журналиста Иван Бакалов, който преди пет години попита: защо “някой не посочи кой, аджеба, е бил фашист и съюзник на Хитлер? Кой обяви война на САЩ и Великобритания, изсели евреите (а една част прати и в концлагерите), взе им имуществото и т. н.?”

Вече пет години нито един от привържениците на пронацисткото управление на цар Борис III не е отговорил на този въпрос.
Нито един от маршируващите с факли не иска да отговори на този въпрос.
Нито един от разпалените “антикомунисти” не може да отговори на този въпрос.

А не могат и не искат, защото отговорът е ясен: царство България не е демократична държава. Царят е верен съюзник на Хитлер. Държавата подкрепя с материални средства, храни, боеприпаси и т.н. воюващите германски войски, а – защото това не е достатъчно за “патриотичните” цар, премиер Филов и неговите министри – освен това окупират територии в Гърция и Югославия, за да е ясно, че страната е не просто пасивен съюзник, а напротив – активен, при това много.

Всеки, който отдава чест на “героя” от войната ген. Христо Луков, трябва да знае, че почита един върл почитател на нацистка Германия и сам ръководител на пронацистка организация.
Всеки, който пали факли и носи, трябва да знае, че на този огън изгаря чувството за патриотизъм и то бива заменено от национал-шовинизъм.
Всеки, който си мисли, че “това у нас няма да се случи” да погледне снимките и да се замисли, че Хитлер идва на власт през 1933 г., а войната започва само шест години по-късно.

И, накрая, ако някой си мисли, че маршируващите не са неонацисти, а истински “патриоти” и “националисти”, достатъчно е да се зачете в коментарите на стената на луковия марш във Фейсбук, за да види, че там се вихри най-спокойно езика на омразата към евреите, към чужденците, към хомосексуалните хора, към всеки, който не се прекланя пред фена на нацизма Христо Луков.

Във Фейсбук попаднах и на описание на неонацистите, идващи от “истинската” Европа за нощта на родните неонацисти. Ето го: https://www.facebook.com/pmihova/posts/10157071104618024
______
Още по темата – в тези мои статии:
https://blog.veni.com/?p=4679
https://blog.veni.com/?p=4827
https://blog.veni.com/?p=4567
https://blog.veni.com/?p=4868

 

Posted in Bulgaria, история, на български | Tagged , , | Leave a comment

Добър посланик ли ще бъде Румяна Бъчварова в Израел?

Коментар във Фейсбук за назначението на Бъчварова за посланик. Снимка: компютърен екран

Видях на стената на един ФБ-приятел (сравнително известна в обществото личност) коментар, свързан с новината, че Румяна Бъчварова ще бъде новият посланик на България в Израел. Пускам снимка от стената му – не с целия текст, а само с двете изречения по неин адрес. И бързам да уточня: уважавам правото на всеки да критикува, но в случая не мога да се съглася с казаното от него, макар в други случаи да съм намирал статусите му за точни. Някои от причините за несъгласието ми са сред изброените  по-долу факти, но има и други, разбира се. Прочетете ги и решете сами дали съм прав в отговора на въпроса от заглавието, който давам по-долу, в последното изречение.

Всеки, който е запознат с развитието на отношенията между България и Израел, би трябвало да е наясно, че България няма да прати случаен и/или неподходящ човек за посланик в нея. Със сигурност не и сега, когато отношенията са толкова добри, а премиерите са Борисов и Нетаняху – двама души, между които очевидно има добра “химия” и взаимно уважение.

Притеснението, че не се изпраща дипломат от кариерата не е съществено – и не само защото много държави правят същото (вкл. и Израел, където законът предвижда около 10% от назначенията да са политически), а преди всичко, защото българският Закон за дипломатическата служба позволява подобно назначение. Т.е. назначението не е някаква  грешка или нарушение на закона.  Да видим дали има някакви други, не непременно свързани със закона, грешки.

За да се изпрати един посланик във важна за България държава, това ще рече, че посланикът отива там като политическо и активно лице, а не на “заслужен отдих” или от благодарност за предишна негова работа.

Вероятно ще се съгласите, че ако Румяна Бъчварова (човек, който е от десет години на една ръка разстояние от Бойко Борисов!) искаше да отиде на почивка, тя би могла да избере която и да е страна, в която климатът е чудесен през цялата година (ако сте ходили в Израел през лятото, ще разберете защо го подчертавам) и/или държава, с която България няма кой знае какви развити дипломатически отношения, т.е. където няма да има чести посещения от София или визити на съответните президенти и премиери в София (та посланикът да трябва да се скапе от работа), няма да има съвместни заседания на Министерските съвети на двете страни и др.п. Ама не сте знаели, че е имало такива заседания между министерските съвети на България и Израел ли? Е, сега го знаете. И други факти има в архивите.

В коментара си човекът твърди – очевидно с някаква иронична нотка, че Бъчварова имала “задълбочени знания и опит в международните отношения и политика”.

Не е толкова трудно да се провери дали е така – достатъчно е човек да потърси в публично достъпните източници на информация, данни и факти за Румяна Бъчварова, за отношенията ѝ с Израел, а и с евреите, при това не само в Израел, но и в България, а и по света.
Кой е бил началник на кабинета на българския министър-председател – и то точно във времето, в което отношенията с Израел се развиваха все повече и повече?
Румяна Бъчварова, разбира се.
Кой знае повече от нея за състоянието на връзките между двете страни през това десетилетие? Ето какво казва тя на 2-ри ноември 2018 г.:

“Последните години отношенията между България и Израел се надграждат и развиват по изключително добър начин. Двете страни имат много общи перспективи. Това е третата среща на Нетаняху и Борисов за последните 4 месеца. Това е показателно за добрите ни отношения.”

Бързо търсене в Интернет разкрива още много (но малко известни?) факти: посещенията на Бъчварова в Израел са повече, отколкото човек може да си представи. Сред резултатите, които Гугъл връща, ще видите и това, че на 10-и януари 2010 г., ден след като Борисов става официално шеф на ГЕРБ, той поема (заедно с Бъчварова) към Израел. С малко усилия може да се установят поне 9 нейни визити в Израел, от които – 5 в състава на делегацията на премиера Борисов. Нетаняху е бил три пъти в България. Два пъти министерските съвети са имали съвместни заседания. Плюс още голям брой срещи с политици от високите етажи на властта в Израел, вкл. и няколко срещи с Шимон Перес. Да ви напомня и това, че миналата година Борисов отиде в Скопие и отдаде почит на депортираните евреи от Македония – изпратени на заколение в Треблинка от царското пронацистко правителство. С него беше не само Бъчварова, но и голяма делегация от български евреи,

С други думи, на този посланически пост се изпраща не човек “без опит в международните отношения”, а човек, който:
– познава отлично страната-домакин;
– е лично и добре известен на голяма част от управляващите в Израел;
– е добре свързан с политическите сили в България (не само ГЕРБ и не само представените в Народното събрание; да и това ли не знаехте?);
– е работил в продължение на 10 години до министър-председателя на България;
– има добри отношения с Организацията на евреите в България “Шалом” (която, напомням, не е израелска организация!);

Това са факти, които всеки може да открие в Интернет.

И накрая, макар и не последно по важност: освен всичко изложено по-горе, редно е да се знае, че издаването на указ от страна на президента за назначаване на посланик става след консултации със страната-домакин, което ще рече, че България едва ли ще представи в Израел кандидатура, която няма да бъде одобрена. Те също ще си направят труда да проверят какво е казвала по адрес на страната Бъчварова и какви ги е вършила. Едва ли нашето правителство ще предложи човек, който не се ползва с отлична репутация там.

Във второто изречение човекът казва (няма да тълкувам по какъв начин), че това били хора, които “пасват навсякъде като кожена ръкавица”.
От фактите, които всеки може да събере из Мрежата (но явно не всеки може да прочете спокойно и обективно?), можете да направите обоснованото предположение, че Румяна Бъчварова ще води политика на приятелство, каквато двете страни изграждат от години. И че ще го прави, без да ѝ се налага да слага ръкавици – тъй като народите на Израел и България се познават и уважават взаимно, при това не само защото в Израел живеят потомците на спрените от депортация 48,000 български евреи, нито защото техните предци са живели на територията на България от 1492 г. насам.

Така че отговорът на въпроса, поставен в заглавието за мен е ясен и категоричен:

“Да! Румяна Бъчварова ще бъде добър посланик на България в Израел.”

Допълнена: Междувременно във Фейсбук излезе и позиция на ОЕБ “Шалом”, в която, наред с другото, се казва: “Съвместната ни работа с г-жа Бъчварова през годините затвърди убеждението, че тя има задълбочени познания за важната роля на българската еврейска общност – у нас и в Израел, за изграждането на устойчиви мостове на приятелство и сътрудничество между двете държави.”, а като коментар под нея д-о Александър Оскар, председател на “Шалом” пише: “Благодаря на г-жа Бъчварова за отличното ни сътрудничество и подкрепата и в борбата с езика на омраза в нашето общество! Убеден съм, че тя ще бъде отличен посланик на България в Израел!”

______
* – Уточнение: Настоящата статия не е реклама нито на ГЕРБ, нито на Бойко Борисов. Постарал съм се да публикувам онези факти, които имат връзка с коментара от снимката. 

Posted in Bulgaria, politics, на български | Tagged , | Leave a comment

91 % от потребителите на Фейсбук в България коментират след като са прочели само заглавието

Око с отражение на логото на Фейсбук

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, вкл. България, 91 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Изследването е обхванало 46,202 човека на възраст от 18 до 65 г., т.е. най-масовите потребителите на социалната мрежа.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, вкл. България, 91 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 72 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира във Фейсбук, без да прочете за какво става дума в текста.

Подобни “проучвания”, а всъщност тест, за да се види кой ще прочете статията, са публикувани и на други езици – никой не е тръгнал да открива Америка…

Posted in Bulgaria, Facebook, jokes, на български | Leave a comment

91 % от потребителите на Фейсбук коментират след като са прочели само заглавието

Око с отражение на логото на Фейсбук

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 91 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Изследването е обхванало 46,202 човека на възраст от 18 до 65 г., т.е. най-масовите потребителите на социалната мрежа.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 72 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.
Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста. Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.

Според представителното проучване, което е обхванало 46 държави, 72 % от използващите Фейсбук са коментирали сериозни, включително и научни теми, след прочитане на заглавието и резюмето, което обикновено излиза под заглавието във ФБ-статус.

Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.  Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.  Разбира се в горното няма нищо вярно, но е проверка, колкото да се види дали някой ще коментира, без да прочете за какво става дума в текста.

Подобни “проучвания” са публикувани и на други езици – никой не е тръгнал да открива Америка…

Posted in Bulgaria, jokes, на български | Leave a comment

“Marcella Labelle Carradori” или Как някои хора стават лесни жертви във Фейсбук

В последните дни масово получавам съобщения, които мои ФБ-приятели изпращат. Текстът гласи:

Картинка с палец нагоре и палец надолу над надписа “Фейсбук”. Източник: Интернет

“Кажете на всички контакти във вашия списък с Messenger да не приемат молбата за приятелство на Marcella Labelle Carradori. Тя е хакер и е свързал системата към профила ви във Facebook. Ако някой от вашите контакти го приеме, вие също ще бъдете атакуван, затова се уверете, че всичките ви приятели го знаят. Препратете го като получено. Задръжте пръста си върху съобщението. Долу в центъра ще видите иконата “напред”. Кликнете върху нея и ще се покаже списъкът с контактите ви. Кликнете върху името, изпратете. Благодаря.”

Уважаеми читателю,
Не се подлъгвай по подобни съобщения! Това са ментета, партенки, фалшиви новини. През известно време се появяват подобни текстове, които нямат никакъв смисъл. Предишните “хакери” бяха с имена като “James Wood” и “Anwar Jitou”. Следващите може да са “Nocturna Lacrimosa” или нещо подобно.
Не си губи времето да копираш и пускаш съобщението, защото в него няма нищо вярно. Напротив – пусни препратка към това мое предупреждение, така ще спестиш безсмислен труд на много хора… Е, ако искаш, разбира се…

 

Posted in Bulgaria, tips and tricks | Tagged , | 1 Comment

Една година от споровете около Истанбулската конвенция

Преди година съм написал следното във Фейсбук, което пускам тук поради това, че паметта ни е къса.

Уважаеми хора,
Който ви плаши с Истанбулската конвенция, той или не я е чел, 
или я е чел, но спекулира със страховете на незапознатите с 
текста ѝ хора.

Картинка от статията за Конвенцията в Уикипедия

Има и трети, още по-тъжен вариант: заблуждават ви онези, за които проблемът с насилието над жените у нас… не е проблем!?
В същото време статистиката е потресаваща: 25 % от жените в България са били обект на насилие. 70 % от българите са били свидетели или познават жертва на домашно насилие (и това са данни от 2011 г.!).
Едва няколко процента от жените, които са били изнасилени, търсят защита чрез съда. А това, че според нашия Наказателен кодекс изнасилването може да е само и единствено, когато пенисът е във вагината, а всички останали видове насилие са блудствени действия, е отвратително.
Всичко това е, защото обществото ни е все още назадничаво, насилието се подминава с лека ръка и думите: “Тя сама си го е търсила”, а жените, които се осмелят да се обадят, биват гледани с подозрение и презрение. Кампания от сорта на #metoo (“И аз също”), с която на дневен ред в САЩ се извадиха огромен брой истории с насилие от страна на известни и влиятелни мъже, у нас е невъзможна. Невъзможна е, защото вместо да доведе до оттеглянето им от властовите позиции (както се случи в САЩ), такава кампания би се обърнала срещу осмелилите се да протестират или да споделят историите си жени.

Е, нормално е в такова общество никой да не си прави труда да прочете текста на конвенцията, а вместо това да се намерят хора, готови да се възползват от незнанието, неграмотността или слабата образованост на населението, за да го подплашат, че “гадните европейци” искат “да преподават на децата ни извратените си норми”. Странното е, че сред тези използвачи са и хора, които би трябвало да могат да мислят, ПРЕДИ да са написали някоя глупост, но не, не им личи дори да са се сетили, че трябва да мислят какво пишат.

Но на онези, които използват ограничената просветеност на съгражданите ни, можете да кажете: Ако не ви харесва в ЕС, имате пълното право да изберете друго място, където да живеете – има страни, в които се отрича правото на човек да обича когото си поиска, в които жените нямат същите права като мъжете, а насилието върху тях е още по-голямо, отколкото у нас. Никой не ги спира да отидат там, където техните виждания ще се споделят от мнозинството хора, но кой знае защо и те самите, а и техните деца, предпочитат да живеят в ЕС.

Между другото, най-странни са онези противници на Истанбулската конвенция, които имат деца, живеещи в Западна Европа или САЩ, но не са си направили труда да помислят какво би се случило с децата им, ако последват примера на родителите си и започнат да агитират срещу правата на жените или ЛГБТ общността. А да не говорим какво ще им се случи, ако решат да демонстрират нашенския расизъм по отношение на хората с различен от белия цвят на кожата…

Знам, че повечето хора едва ли ще се хванете да четете текста на конвенцията, а ще хвърлите един поглед само върху онези текстове, които виждате в медиите. Законите не се състоят от отделни текстове, а от съчетани и координирани помежду им думи. Да се четат отделни членове от един закон е толкова безсмислено, колкото да се твърди сериозно, че Конституцията на НРБ от 1971 г. е предвиждала свобода на словото.
Да се вярва на свещеници, които носят “Ролекс”-и или обясняват човешките трагедии като наказание свише “заради концерта на Мадона в София”, както и на хора, имащи наглостта да съдят другите… това е право на всеки човек, разбира се.
Но пък задължение е на останалите хора, които виждат неискреността в думите на политици, попове и простаци, да не мълчат, а да посочват манипулациите и инсинуациите на тези “съдници”.

 

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged | 2 Comments

Първият Световен ден на брайловата азбука

Днес, 4-и януари 2019 г., Организацията на обединените нации отбелязва за пръв път Световния ден на брайловата азбука!

Емануел Елиша Форд чете изказването си пред ООН на хартия с брайлова азбука. Снимка: ООН/Rick Bajornas

Покрай тази знаменателна дата (в света има 1,3 милиарда души с някаква форма на късогледство/далекогледство или друго увреждане на зрението!) си спомних за един от първите българи, които станаха част от света, без да им се налага да излизат от страната – Виктор Любенов, който в далечната вече 2000 г. е описал спомена си от времето, когато с Димитър Ганчев все още имахме работещи BBS-и – и помагахме с каквото можем на хора като Виктор.
Освен него, имаше още едно незрящо момиче, което ми бе направило голямо впечатление по онова време, защото беше, ако не ме лъже паметта, преводачка от и на английски език за посолството на САЩ – Даниела Димитрова. За нея и за Виктор пишат в книгата си “Първите в Интернет” Жюстин Томс и Горица Белогушева.

Да си човек с какъвто и да е здравословен проблем у нас е голямо изпитание – без значение какъв е проблемът – физически или психически.
Обществото – в най-добрия случай(sic!) не обръща внимание на такива хора. Нарича ги “инвалиди” или “с увреждания”. Не им осигурява никакви средства за водене на нормален живот.

В най-лошия – им се подиграва, пречи им, смята ги за нещо по-лошо от тях.

Именно тази надменност към “инвалидите” ме кара да популяризирам Световния ден на брайловата азбука. Ако не знаете какво представлява тя – прочетете тук.

Да, сигурен съм, че и вие знаете какви оправдания ще се посипят от хората, които не правят място в градския транспорт на хора с някакви проблеми.
Или не се сещат да побутнат инвалидна количка, за да се качи тя по-лесно на тротоара, защото архитектите и строителите не са помислили, че трябва той да е скосен към улицата.
Или пък гледат разсеяно на другата страна, за да не личи, че не искат да помогнат.

Но никакви оправдания и обяснения не могат да премахнат следите от грубиянското и невъзпитано поведение към хората, които не могат да се придвижват свободно или самостоятелно от едно до друго място.

Помисли си, уважаеми читателю, че утре в количката може да седиш ти. Или твой близък. Всичко се случва, всеки може да получи травма, която да го лиши от възможността да вижда. Или чува. Или ходи. Или да използва ръцете си. Не чакай да се случи с теб, за да започнеш да се грижиш за всички хора, които имат нужда не от привилегии, а от нормални условия за живот.

Още по темата: в моята страница във Фейсбук и в този блог.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

2019: Мълчанието е злото или какво да правим, когато видим хейтърско поведение

Изпращам 2018-а година с чувство за добре свършена работа, подкрепено от редица мои статии и интервюта, посветени на борбата с езика на омразата – тема, която е засегната и в първата ми книга, “Уловени в Мрежата“.

Не щеш ли, в последния ден на годината, на стената ми във Фейсбук се появи човек, “Владимир Йорданов“*, който реши да ми обясни какво мисли за моята скромна личност:

Коментар на “Владимир Йорданов” от стената ми. Снимка: компютърен екран.

 

Посетих стената му, за да видя дали имаме общи приятели – оказа се, че имаме четирима. Написах им кратко съобщение:

Здравейте. Пожелавам Ви успешна Нова година. И моля за извинение, че Ви обръщам внимание на този казус… Забелязах, че имате за приятел един виден антисемит; ако Ви харесва това, което той публикува, тогава ме разприятелете.
Ако не Ви харесва, тогава разприятелете него.
Това е нормално и правилно.

Един от четиримата отговори веднага с обяснение, че (както сме правили и много други потребители на Фейсбук) е приемал “приятелства” от всеки, който е искал да бъде добавен в списъка. Човекът вече не е дори и формално “приятел” с този хейтър. Другите трима общи приятели с въпросния господин вероятно празнуват настъпващата Нова година; ще видим какво ще отговорят след ден-два. Други двама го разприятелиха в първите два дни след Новата година; остава да видим какво ще направи четвъртият…

Междувременно преминах набързо из стената на г-н “Владимир Йорданов”. Ето как изглежда тя:

Стената на “Владимир Йорданов” във Фейсбук. Снимка: компютърен екран.

 

Снимката е достатъчно красноречива, но има и други странни неща из стената му. Например този негов статус е харесан от някоя си Десислава Атанасова, с която имаме 8 общи ФБ-приятели:

 

Публикация на ФБ-стената на “Владимир Йорданов”. Снимка: компютърен екран.

Интересно какво ли е харесала г-жа Атанасова в коментара му – “мисълта” на “Владимир Йорданов” за руснаците или за “единия австриец”…

Този коментар за Ангела Меркел е харесан и от Емилия Кирова, с която имаме 91 общи ФБ-приятели.

 

Нарочно споменавам тези факти, защото е важно не само да се борим с езика на омразата, но и да посочваме на приятелите и познатите, че всеки един от нас може да бъде както обект на хейтърите, така и техен (неволен) помагач.

Карикатура от Ивайло Нинов. Снимка стена на автора във Фейсбук.

Когато видим език на омразата, не трябва да го подминаваме с лекота, а трябва да се борим с него.
Да го сочим, да обясняваме защо е опасен за всеки един гражданин, но и за обществото като цяло.
Мнозина си мислят, че това не ги засяга, че те не правят никому нищо лошо, че е по-добре да си траят и т.н., и др.п.
Но те грешат.
Грешат онези, които мълчат днес, за да им е “мирна главицата”. Грешат, защото утре ще дойде техният ред, но тогава пък ще мълчат останалите. Мълчанието е злото, както казва един наш известен журналист.
Подминаването на езика на омразата с мълчание не е решение на проблема, а е неговото разрастване. Някои нашенци обаче си мислят: “Е, какво пък толкова – един лайк, чудо голямо!?” Това е пагубното мислене, което води след себе си всички останали злини: от неработещата съдебна система, през шуробаджанащината, та чак до криворазбрания патриотизъм, а по същество – национализъм и шовинизъм, от които България нищо добро не е видяла през последните две столетия.

Който подминава езика на омразата, без да го обозначи и без да информира познатите и приятелите си за хейтърите, които го произвеждат и разпространяват, става волен участник в потъпкването на човешките права.
Който обръща главата си настрани, за да се престори, че не е забелязал поведението на хейтърите, той ги насърчава с мълчанието си. Насърчава ги не само да продължат да хейтят, но и да го правят все по-нагло и по-нагло.

Затова 2019-а година може да стане година на борбата с хейтърите и езика на омразата: защото има нужда! Защото трябва!

И – най-важното: защото заедно можем да се преборим с гнусното поведение на хейтърите!

_______
* – Няма как да установя дали се казва наистина така. Б.м. – В.М.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

Джордж Сорос е личност на годината според “Файненшъл Таймс”

Американският милиардер и филантроп Джордж Сорос е изборът на „Файненшъл таймс“за „Личност на годината“, написа Дневник.

Авторът Рула Халаф разговаря със Сорос в Маракеш, на път от Южна Африка, където е разбрал, че медии и представители на гражданското общество, подкрепяни от него, са помогнали да не се подпише договор за ядрена енергия с Русия.

Джордж Сорос (снимка: Jeff Ooi. Уикимедия)

„За 88-годишния баща на индустрията на хедж фондовете и един от най-изтъкнатите филантропи в света влиянието дойде на болезнено висока цена. От родната му Унгария до дома му Америка силите на национализма и популизма нападат либералния демократичен ред, който той неуморно подкрепя. Човекът, някога описван като единствения човек с външна политика, трябва да се справя с възхода на силни личности по света и с отпора, замислен да го делегитимира,“ пише „Файненшъл Таймс“.

Изборът на „Личност на годината“, който обикновено е за постижения, тази година е свързан и с ценностите, които той въплъщава и на факта, че е „пазител на либералната демокрация и отвореното общество“, обяснява изданието. „Това са идеите, които триумфираха в Студената война. Днес те са под обсада от всички страни – от Русия на Владимир Путин до Америка на Доналд Тръмп.“

„За всичко ме обвиняват, включително че съм Антихристът,“ казва той. „Иска ми се да нямах толкова много врагове, но го приемам като сигнал, че правя нещо правилно.“

Същевременно милиардерът, нападан във Великобритания, САЩ и Будапеща, дори чувства, че е изпълнен с енергия; нарича се „провален философ“. „Историята бе на наша страна в ранните години. Беше време, когато отворените общества бяха много успешни и набираха сили. Но ходът на историята се промени. Това е проблемът, който се опитвам да разбера. Какво даде сили на затворените общества.“

 

_____
Статията е препечатана от сайта “Маргиналия“.

Posted in European Union, общество | Tagged | Leave a comment

Адвокат на бившия легионер Дянко Марков* губи дело, иска дискусия, щял да си покани приятел…

Адвокатът на бившия легионера Дянко Марков* иска публична дискусия с моя милост, щял да си покани приятел-евреин? Т.е. иска явно някакъв вид реванш, трети мач – извън правилата? Но защо ли? Защото…

… Защото преди няколко дни, след четири години съдебен тормоз срещу журналистката и правозащитничка Юлиана Методиева, приключи съдебната сага (за която и аз съм писал), в която бившият депутат и бивш легионер Дянко Марков я съдеше за клевета и обида.

Юлиана Методиева беше оправдана от всички възможни съдебни инстанции! 

Във връзка с края на делото и влизането в сила на оправдателната присъда, сайтът “Барикада” публикува статия под заглавие

Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление

 

На публичната ми стена във Фейсбук аз пуснах и друга статия, от сайта “Маргиналия”, с по-неутрално заглавие “Софийски градски съд окончателно отхвърли жалбата на Дянко Марков, 4 годишната сага приключи“.

Пуснах я със следния мой коментар:

НАЙ-ДОБРАТА НОВИНА НА ГОДИНАТА!
Бившият депутат и бивш легионер Дянко Марков, който бе завел дело за клевета и обида срещу журналистката Yuliana Metodieva от Marginalia, си получи заслуженото: не просто отхвърляне на иска и оправдаване на Юлиана Методиева, но и много повече!
Вече е ясно, че когато някое обществено лице публично заяви, че евреите от Тракия и Македония са “враждебно население” и че депортацията им е била извършена по “сравнително човешки начин”, то няма как тези изказвания да не бъдат възприемани като антисемитски.
Ясно е, че свободата на словото не може да бъде уплашена със съдебни дела и закани.
Ясно е, че подкрепящите Дянко Марков вече не могат да твърдят, че не са знаели какво е говорил и какви идеи е подкрепял. Във връзка с това да видим каква ще е реакцията на евродепутата Andrey Kovatchev(Andrey Kovatchev), който преди време беше поканил Дянко Марков в Европарламента, за да обясни колко били добри антикомунистите, но без да спомене нито дума за това колко са били лоши според него, антикомуниста, депортираните наши сънародници – евреи от Тракия, Македония и Пиротско.

Поздравления за Юлиана, за нейната адвокатка Irina Aleksova, за Организация на евреите в България “Шалом” и всички, които подкрепиха Юлиана в нелеката – и непредизвикана от нея! – битка за истината и в защита на свободата на словото.

Ако се питате защо говоря в началото за адвоката на Дянко Марков, сами го открийте в копирания от публичната ми страница текст (добавил съм няколко илюстрации, за да изглежда по-подреден този разговор).

Във Фейсбук хора започнаха да споделят и коментират под статуса ми, например:

Виолета Димитрова Вили Поздравления за всички, които вярваха в справедливия изход на това срамно дело! Много ми е любопитно кои медии ще ни информират за това и как ще го коментират!

Robert Djerassi Поздравления за Юлиана и всички, които я подкрепиха в тази епична битка за истината! Най-после един публичен шамар за всички захласващи се по лъжепатриотите и отричащи холокоста.

София Коен пусна емоджи с ръкопляскащи ръце. 

Четвъртото съобщение бе от някой си Станислав Станев:

Stanislav Stanev Г-н Марковски, съдът казва, че “Макар от обективна страна да се доказа извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата, правилно контролираният съдебен състав е достигнал до заключение, че деянието не е осъществено от субективна страна.”
Т.ее съдът приема, че има престъпление, ама я оправдава, защото тя не съзнавала какво върши.

На което аз отговорих:
Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, разбирам Ви – Вие сте фен на Дянко Марков (вижте прикачената по-долу картинка, която свалих от стената Ви), но както сте цитирал избирателно на стената си, така цитирате избирателно и по-горе.

 

От страницата на Станислав Станев (източник: Фейсбук)

Виждате ли, думите му за “нулата” е всъщност не за да се каже истината за българските евреи (тогава щеше да фигурира и числото 11 343), а за защита на пронацисткото управление на цар Борис III.
Думите на г-н Марков за “враждебното население” са по адрес на депортираните наши сънародници. От неговите изказвания пред НС и в годините след това, става ясно, че г-н Марков има ясна позиция: депортираните са правилно депортирани (човекът търси защитни аргументи чак в САЩ), а царят и пронацисткото му управление са невинни (“нула”).
Както знаем от историята обаче, няма съюзник на нацистите, който да е невинен (вкл. и болшевиките на Сталин – нарочно ги споменавам, защото мнозина не знаят истината за отношенията между СССР и Германия от 1939 до 1941 г.).

Но запитал ли сте се защо Дянко Марков (и, по всяка вероятност някакви негови съветници?) се захванаха с думите на Юлиана Методиева от 2015 г., а не с тези на Александър Симов от 2014-а?

Дянко Марков по време на церемония за награждаване със знак на МО

Ето какво пише Александър Симов:
“Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”

Ако толкова е бил засегнат от една дума в едно изречение, как не се засегна от другите? Не, не отговаряйте – това е личен въпрос, само г-н Марков може да отговори на него. Но, ако случайно го познавате, може да го попитате и да отговорите с какво една дума от г-жа Методиева е по-силна от десетина от журналист с много по-голяма трибуна от сайта “Маргиналия”.

Помислете върху неговите собствени думи:
„Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“

Какво да помислите ли? Например защо в четири изречения има толкова много лъжи?
1. Депортацията на мирно население Е не само военно престъпление, но и престъпление срещу човечеството.
2. Има разлика между “враждебно” и “вражеско”, но няма доказателства нашите сънародници-евреи да са били нито едно от двете. Дори и да бяха, обаче, те пак си остават мирно население, виж т. 1.
3. САЩ не са депортирали никого, а са ги интернирали. Дянкомарковци вероятно си мислят, че интернирането на останалите български евреи из цяла България е ОК, щом оправдават депортацията…?
4. В САЩ приеха специален закон, подписан от Рейгън, за да обезщетят тези несправедливо и престъпно интернирани хора.
5. Намесването на българския народ е хитро, но нагло, защото решението за депортацията е на българските пронацистки власти, а не на някакво митично “германско командване”. Това “германско командване” не е командвало окупираните (или “обединени”, според патрЕотите) земи, те са под юрисдикцията на царство България.

Така че, не се опитвайте да тълкувате присъдата въз основа на едно изречение, прочетете я цялата, заедно с мотивите. Не знам дали сте запознат с тях, но аз ги прочетох и няма подобно тълкуване на Вашето.

Друг коментар на думите на г-н Станев бе този:

Виолета Димитрова Вили “Т.ее съдът приема, че има престъпление, ама я оправдава, защото тя не съзнавала какво върши.” – неправилно заключение! Разликата между обективната страна и субективната страна на инкриминираното деяние /не – престъпление!/ е в ключовата дума “вина”. Съдът е приел, че такава няма!

Аз ѝ обърнах внимание:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-жо Димитрова, г-н Станев си е сложил снимка на останалия в историята на страната с изказването си за евреите като “враждебно население” Дянко Марков. Нормално е да иска да обясни оправдателната присъда по всякакъв странен начин…

Г-н Станев продължи:

Stanislav Stanev Господин Марковски, изказването на господин Марков, което съм сложил на корицата си (и което явно ви е трън в очите) е есенцията от неговото изявление.
А това за “враждебното население” е реплика, която не просто е извадена от контекста. Това е манипулация, с която тези, които нападате достойния българин, де факто, се гаврите с паметта на пострадалите евреи. Наистина съжалявам, че не се появихте в съдебната зала на делото. С удоволствие щях да ви гледам смутената физиономия, след като чуете думите, които свидетелите – евреи казаха за Дянко Марков. И щях да ви препоръчам да обясните на тях (спасените) вашата концепция.
Знам, че хората с комунистически убеждения ги боли от истината, но за нас истината е по-ценна от техните чувства и усещанията.
А това, че сте стигнали дотам да цитирате хора като Александър, Симов е прекрасна илюстрация на нивото на тези, които не могат да изтърпят скромното величие на България и търсят успокоение в думите на хулителите на българщината.

Емблемата на СМНЛ, чийто член Дянко Марков е бил.

И аз също:
Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, объркал сте се нещо.
Първо – грешите, като мислите, че нещо на стената Ви може да ми е “трън в очите” (при това сте сигурен в грешката си, защото използвате думата “явно”).
“Това”, за “враждебното население” не е извадено от контекста, защото г-н Марков дълги години рекламира пронацисткото управление на цар Борис III, което включва не само влизане в Тристранния пакт, не само обявяване война на САЩ и Великобритания, но е предхождано от приемането на антихуманните закони и стриктното им прилагане. И, разбира се, включва депортацията на ‘враждебното население”, която е неотменима част от това управление, при това кървава част – от 11 343 души оцеляват едва шепа хора.
Никаква манипулация не е това да се цитира какво е казал Дянко Марков; ако е било грешно изказване, той е имал близо 20 години да се разкае за него; не го е сторил, следователно държи на точно тези думи – впрочем, цитираното в статията в “Барикада” негово друго изказване, че били депортирани в сравнително човешки условия, за които не кой да е, а Симеон Сакскобурггтоски пише в сайта си, че са били “конвоите на смъртта”. Толкова по въпроса за “изваденото от контекста изказване”.
Впрочем, съдът явно е разбрал, че когато един човек нарича евреите “враждебно население”, то няма как нормалните хора да не си помислят, че този човек е антисемит.
По-нататък изпадате в опит за психологически анализ; нямам представа дали сте психолог, но неясно е защо разсъждавате над хипотетична ситуация. Не съм бил, уви, в съдебната зала, но съм оказвал всякаква помощ на Юлиана Методиева – както бих правил за всеки журналист, нападнат в съда от самозабравили се бивши легионери и хора, наричащи депортираните наши сънародници “враждебно население”.
Сетне – ни в клин, ни в ръкав – тръгвате да говорите за комунистически убеждения. Нямам представа за какво говорите, но ако имате предвид, че феновете на нацизма са близки до комунистите (които, както знаем, са били съюзници с нацистите от 1939 до 1941 г.), то ще се съглася с Вас – тях ги боли от истината. Сега навярно ги боли, че една честна жена е оправдана от наглото дело за обида и клевета.
А цитирането на Александър Симов направих само с една цел – и тя е постигната – да Ви помоля да попитате (ако го познавате) Дянко Марков защо се е възмутил от 1 (една!) дума на Юлиана Методиева, но не от много повече думи, написани и публикувани в “Дума”.
Ще завърша, като цитирам част от собствените Ви думи, които много добре пасват на цялата ситуация: наистина има хора, “които не могат да изтърпят скромното величие” на истината за пронацисткото управление на царство България. Има и такива, които не могат да изтърпят истината за комунистическото управление на страната.
И едните, и другите не могат да намерят успокоение в истината. А моята скромна персона е обяснило на разбираем език в книгата “Уловени в Мрежата” историческата истината и за пронацисткото и антидемократично управление на цар Борис III, и за антидемократичното и просъветско управление по времето на комунизма. Ако повече хора бяха готови да приемат истината и за двете едновременно, а не само за онова, което им изнася, държавата нямаше да е на това дередже.

_____
* – Когато използвате думата “българщина”, бихте ли пояснил какво имате предвид? Защото, ще се съгласите, че звучи леко странно, ако я поставите в контекста на други подобни думи: “германщина”, “австрийщина”, “американщина” и т.н.

И пак г-н Станев:

Stanislav Stanev Аз съм изчел стенограмата от пленарното заседание и съм наясно в какъв контекст е казана всяка реплика. Затова съм наясно, че Дянко Марков е жертва на идеологическа агресия от страна на някои комунисти, които се пребоядисаха и имат медийна трибуна. Истинското отношение на полк. Марков към евреите се вижда, както от снимката на корицата, която толкова ви боде очите, така и от отношението на неговите приятели евреи, които дойдоха да го защитят в съда, а и от уважението, което той получава от общественици от Израел, които пет пари не дават за посланията на коминтерновската пропаганда.
Това, че 20-ина човека сте “лапнали микрофона” и заливате Дянко Марков с помия от екраните, които удобно ви дават трибуна, няма как да промени истината. Всъщност, това ще ви даде временно задволство, че сте успели да подведете обществото, но като отмине време и манипулационната ви медийна агресия намалее, истината ще изплува и за вас ще остане позора, че сте нападнали един толкова достоен човек.

На което последва логично: 

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanislav Stanev,
Отправянето на личностни нападки е сигурен знак, че Ви липсват аргументи.
Твърдите по-горе нещо за “истинското отношение на г-н Марков към евреите”. Г-н Марков, който между другото не е полковник, имаше близо две десетилетия, за да:
– изрази съжалението си за неправилното определяне на нашите сънародници-евреи от Тракия и Македония като “враждебно население”;
– се отрече от легионерската антисемитска идеология;
– оттегли съжалението си, че като военен летец не е успял да убие антифашистки бойци
– и др.п.

Това, че има евреи, които са готови да го оправдаят, това не променя с нищо казаното и написаното от него. Да, оцелелите от Холокоста български евреи и техните наследници изпитват напълно нормалното признателно чувство към България, а някои – дори и към цар Борис III. Това чувство с нищо не променя историческата истина за пронацисткото му управление. И със сигурност не се споделя от наследниците на загиналите 11 343 наши сънародници, определени от Дянко Марков за “враждебно население”.
Прави впечатление, че Вашата прострастна защита на г-н Марков много бързо преминава в обяснение за медийна манипулация, за лъжи и др.п. Да, Вие не използвате думата “лъжа”, защото вероятно си давате сметка, че всичко, написано от мен (не мога да говоря за другите хора) е само цитати от самия Марков, документи от архивите и исторически факти. В този ред на мисли, Вие сте прав, но отчасти с твърдението си за истината, която ще изплува. Истината се вижда, ни е трудно да се разбере от хора, които не желаят да я приемат. Това, че г-н Марков е страдал по времето на комунизма, не може да служи като индулгенция за изреченото от него по адрес на евреите като “враждебно население”, нито защитата му за пронацисткото управление на цар Борис III.

________
П.П. Твърдите, че съм заливал Дянко Марков с “помия от екраните”. Бихте ли посочил къде видяхте подобно мое изказване?

И допълнено с: 
Veni Markovski – Вени Марковски Колега Stanev, чак сега разбрах, че Вие сте бил адвокат на г-н Марков; трябваше да го кажете още в началото, нещо като disclaimer, за да знаем, че сте не просто пристрастен, а имате за клиент човека, загубил делото.
От думите Ви разбирам, че не сте в състояние да приемете загубата като част от живота, което е кофти.

Срещу което г-н Станев, вместо да каже нещо човешки – например, че съжалява, продължи да упорства, като вече го дава и леко нахално:

Stanislav Stanev Господин Марковски (или ако предпочитате “другарю”), колега могат да ме наричат колегите ми.
Аз знам как да приемам съдебните загуби, защото това е част от професията ми. Като човек и като българин съм огорчен, защото пред очите си видях хора, на които обществото е възложило очаквания, да се гаврят с тях (очакванията). Тъжен съм да видя, че системата се изгаври с един от най-достойните хора, които съм срещал в живота си.
А това, че хората с комунистически генезис сега злорадствате или тогава (в съдебна зала) се “гърчиха”, защото и аз, и господин Марков, и евреите, които по свое желание дойдоха да свидетелстват в негова полза, им казахме истината в очите, е част от живота.
Времето ще отмине, злорадството ви ще потъне, а историята и поколенията ще са наясно, кой е достойният и кои са клеветниците.

Отговор:

Veni Markovski – Вени Марковски Колега* Stanev,
Очевидно е, че не знаете, защото смесвате огорчението си от едно загубено дело с личностни нападки, които продължавате и в последния си коментар
Никъде в текстовете ми не можете да срещнете злорадство – това чувство не ми е познато; ако твърдите, че сте видели нещо подобно, посочете с цитати, иначе изводът ми за личностните нападки е подкрепен от липсата на аргументи и факти, подкрепящи твърдението Ви.
Вие твърдите, че г-н Марков е “един от най-достойните хора”, които сте срещал в живота си. Щом твърдите, че е така, ОК – четящите тук не знаем с какви хора сте се срещал. Но това не означава, че той не е демонстрирал отношението си както към пронацисткото управление на цар Борис III, така и към депортираните евреи. Г-н Марков е имал много възможности да се извини за казаното от него в НС, но не го е сторил. Явно не разбирате, че е възможно да е хем достоен човек (според Вас), хем да е казал нещо толкова гнусно по адрес на наши сънародници. Има много примери в световната история на хора, които са далеч по-достойни от г-н Марков, които също са правили едно или друго неточно, неправилно или недобре премислено изказване. Разликата между тези достойни хора и г-н Марков е, че те са разбирали грешката си и са се извинявали. И не става дума само за изказвания по адрес на евреите, а за много други хора, исторически събития и т.н., и т.н.

Прочее, твърдите, че в съдебната зала са присъствали хора, които са се “гърчили”. Бихте ли казал кои са тези хора, защото хората, които аз познавам и които се занимаваха с казуса, със сигурност нямат никакво основание да се “гърчат”, защото на тяхната страна са както историческите факти, така и истината. Сред тях са хора като Татяна Ваксберт, колежката Ирина Алексова, Юлиана Методиева, Емил Коен, Румен Аврамов, Николай Поппетров и много други.

______
* – Не сте Вие този, който определя как могат да Ви наричат другите юристи; ако реша, че ще Ви наричам “колега”, това е мое право, а не Ваше

Г-н Станев продължи:

Stanislav Stanev Това с колегата беше досадно, но стана жалко*

Та, да поясня накратко:
Явно не осъзнавате злобата (и след решението) злорадството, което излъчвате в опитите си да очерните един достоен човек и да преиначите историята. Историята е съвкупност от факти и обяснения за връзките между тях. Това, разбира се, ако е наука. Защото комунистите превърнаха науката в идеология, за да я ползват за пропаганда. Тази трансформация стана след като се укриха множество факти и се изфабрикуваха други и надуха главите на хората с лозунги. По този повод, цар Борис III не е имал пронацистко управление. Той е управлявал в изключително трудна среда, в която от една страна нацистите се готови във всеки момент да окупират държавата; от друга комунистите искат да свалят властта, за а дойдат тук болшевишките мародери. И балансирайки, прекрасно, защото, както сам е казал, не иска “нито една българска майка да носи черна забрадка”, той успява да запази България, включително демократичното ѝ управление, но накрая, за радост на комунистите губи живота си. Когато вашият строй се срути и хората започнаха да говорят свободно истината за царя; когато хората започнаха да уважават убития си цар, включително за спасяването на евреите, една кохорта гласовити пропагандни клакьори започнаха да тръбят комунистическата пропаганда, този път в рамките на “свободата” на словото. С огромно удоволствие наблюдавах физиономиите и на Румен Аврамов и на Антонина Желязкова, когато разбраха, че пред мен няма да им минат лозунгите.

* Колега е човек, с когото имаме обща професия. Със сигурност има и хора, които биха искали да ме наричат колега, защото са завършили моята гимназия, ама това не е много оправдано

И още:

Stanislav Stanev Конкретно за репликата на Дянко Марков и начина, по който всичките от вашия кръжок манипулирате обществото. Защитавайки честта на България от комунистическите нападки в пленарна зала, Дянко Марков даде една кратка, съдържателна консултация по международно публично право и конкретно – хуманитарно право. Той НИКОГА не е твърдял. че България смята евреите за враждебно население; още по-малко пък е твърдял, че той ги мисли за такива. Господин Марков поясни, че за германците като воюваща страна са ги смятали за такива. И че ние (въпреки желанието си) нямахме възможност да спасим и тях.
Ако не бяхте юрист, бих се изкушил да ви направя и аз една кратка консултация по международно право. Но при положение че сте, вие явно много добре разбирате за какво става въпрос и въпреки всичко манипулирате.
Всъщност, това си личи и от това чии словесни излияния (на Александър Симов) ползвате в своя защита.

И пак:

Stanislav Stanev И накрая, тъй като съм забелязал, че вие сте непоклатим пред историческата истина по обсъждания въпрос – образно казано, оставяте я тя да се стече по вас, но не и да докосне и отмие лъжата, ще ви цитирам думите на един български евреин, на когото при споменаване на името му в съдебната зала, всички направиха болезнени гримаси. “Някой прави бащин помен с еврейска кръв”. Кратко, ясно и съдържателно заключение на еврейски политик на високо равнище.
А това, че този някой използва страданието и участта на евреите от Втората световна война, за да разпъва собствената си пропаганда, бих го определил като социално мародерство.

Аз му отговорих в един коментар и на трите негови реплики:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н (колега*) Stanev,
Сега вече става ясно защо сте толкова запален — човек можеше да си помисли, че не сте обективен, защото сте бил защитник на Дянко Марков, а то било по-сложно.
Твърдите, че цар Борис III бил запазил демократичното управление на България. В историческата наука няма съмнение за това какво е управлението след 1934 г. в България: недемократично. Достатъчно е да се поинтересувате кога е било свиквано НС.
Дали е пронацистко (Вие твърдите, че не е, но не предоставяте никакви факти), всеки сам може да прецени:
– В държавата съществува антиеврейско законодателство;
– Царството става верен и надежден член на Тристранния пакт;
– Обявява война на САЩ и Великобритания;
– Депортира мирно население;
– Изселва мирно население и вкарва в трудови лагери мъжете;
– Убива без съд и присъда деца, жени, старци;
– И т.н., и т.н. (можете да прочетете още факти тук: 
https://blog.veni.com/?p=5265 )

Не Ви карам да си смените мнението — това, както е известно в Интернет, е невъзможно. Нито пък да харесате написаното от Румен Аврамов. Предоставям на вниманието Ви *факти*, които съществуват извън нашите желания или разбиране за историята.

Фактът, че не Ви харесва тази история, може да се обясни с Вашето описание на случилото се в съдебната зала, защото какви са били “физиономиите” на хората там е субективно усещане, но историческите факти са обективни; в този ред на мисли, разбираемо е защо намирате удовлетворение във Вашето тълкуване на изражението на лицата им, а не в присъдата.

За присъдата. Някъде видях коментари (извинете, че не помня – Ваши ли, на Горчева ли или на някой друг фен на Дянко Марков), че съдът едва ли не обявил Юлиана Методиева за невменяема. При внимателен прочит на мотивите, се вижда ясно, че съдът я признава за невинна, защото тя вярва, че Дянко Марков е антисемит, тъй като е изучила добре неговите публични изказвания и писания. В този ред на мисли, в сайта “Барикада” се появи статия със заглавие “Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление”, което, предполагам, че ще натъжи г-н Марков, но ако той наистина желае да не бъде наричан антисемит, може да стори няколко елементарни неща, които разглеждам по-долу.

За “репликата” на Дянко Марков.
Вие твърдите, че царството не е мислела за евреите като за “враждебно население”. Прав сте: Дянко Марков ги мисли за такова!
Определението е на г-н Марков. Казано е в залата на НС. Никога след това г-н Марков не се е извинил за него, не го е уточнил, не е направил и най-малък опит да го обясни — с каквото и да е. За всеки обективен наблюдател, дори без да познава историята на самия Дянко Марков, е ясно за какви хора ги мисли той. “Враждебно”, а не “вражеско”. Впрочем, това не е единственото чудовищно изказване. Лъжата за историята на американците от японски произход е също показателна. И от нея не се е отрекъл г-н Марков.

Кратка консултация, но не кратка, а дълга и не консултация, а беседа трябва да бъде проведена с всички фенове на пронацисткото управление на цар Борис. Но тя, разбира се, не може да бъде водена от адвоката на г-н Марков или от човек, който – в противоречие с всички исторически факти и документи – твърди, че в България след преврата от 19-и май 1934 г. има демократично управление.

И накрая… това, което описвате, може и да се е случило, но засега е само Ваш спомен. Не сте назовал името на човека (неизвестно защо го криете, щом е споменато в залата); описвате реакция (субективен сте), не предоставяте достатъчно информация, за да може четящите да си направят сами изводите.

Но иначе сте наполовина прав в извода си: пред историческата истина действително съм непоклатим, защото я признавам, колкото и да е неудобна и (както е казал поетът) жестока. Но има хора, които се опитват да подменят историческата истина с лъжа от исторически мащаб и в тези си опити говорят безподобни глупости. Срещу тези опити за подмяна на историята всеки гражданин е длъжен да се съпротивлява — кой с каквото може.

Дали българската държава и пронацисткото ѝ управление са отговорни, си личи и по изказванията на поредица политици от Израел, но и по това как в музеите на Холокоста е описана тази трагедия. Израелските политици винаги благодарят на България, че е спасила “по-голямата част от своите евреи”. Музеите са по-малко дипломатични.

________
* – няма как да сме колеги по гимназия, но има гимназии, в които учениците и учителите се обръщат един към друг с “колега

Г-н Станев, вече явно леко изнервен(?) и преминаващ към личностни нападки – което, както е известно от историята на Интернет у нас, е сигурен знак, че няма аргументи:

Stanislav Stanev Отегчих се още онзи ден. Въобще, ама въобще не ми се четат повече коминтерновски лозунги. А съм установил, че амортизацията на клавиатурата с хора, които държат да разпространяват тази линия на пропагандата, е безсмислена.
Ако искате да знаете истината, на някоя конференция ще ви направя детайлен анализ на внушенията и манипулациите.
В интерес на истината, на делото, като направих подобно предложение на Румен Аврамов, той категорично заяви, че никога няма да иде на конференция, на която участвам.
Та… ясна ми е работата.

Но пък аз нямам притеснения от това, че някой се опитва да спори с мен: 

Veni Markovski – Вени Марковски Разбирам ви, г-н Stanev – истината е кофти нещо; по-лесно е да се подмине с безсмислени определения за “коминтерновски лозунги” (би било добре да цитирате някой такъв лозунг – ей, така, за да докажете, че познавате историята и фактите).
Друго си е разните фенове на Дянко Марков (някои – и на пронацисткото управление на цар Борис III) да подхвърлят абсурдни тълкувания за оправдателната присъда – май видях и на стената Ви подобни, че едва ли не съдът намерил Юлиана Методиева за неразбираща изказването си… Ако си бяхте направил труда да прочетете коментара ми по-горе, щяхте да разберете, че такива намеци не правят чест нито на изговорилите ги, нито на хората, които с мълчанието си ги насърчават.
А що се отнася до истината… Малко е странно, че се изживявате като неин говорител, защото историческата истина съществува извън Вас… или мен. Тя се вижда в историческите документи и факти. Никакви внушения и манипулации не могат да я променят – и ето Ви пример:
Независимо какво са казали свидетелите на г-н Марков в съдебната зала, неговото изказване в НС, че депортираните (по думите му – в сравнително човешки условия) наши сънародници са “враждебно население” е достатъчно ясно и нито може да бъде манипулирано, нито пък някой може да внуши друго обяснение на обективния читател за произнеслия го. А сега, благодарение на българския съд – и на Вашите собствени усилия, разбира се – всеки е наясно, че който нарича евреите “враждебно население”, който твърди, че са били депортирани в “човешки условия”, е ясно какъв е.
Впрочем, няма ли да съдите и тях: 
http://baricada.org/2018/12/14/sgs-markov-reshenie/

Ст. Станев, вече още по-нервно:
Stanislav Stanev Хич, ама хич не ми се напъва да чета повече от три изречения пропаганда.
Ако искате дебат, заповядайте, ама тук, във вашата страница, при положение, че сте наблокирали една камара несъгласни… да си имаме уважението.

Аз, спокойно, почти като възрастен човек на някое непослушно дете:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, нещо сте се объркал – ние не водим дебат, а публичен разговор. Тук четат доста хора, а не само аз и Вие.
Вие твърдите, че не четете това, което съм писал – първо, защото сте се отегчил; после – защото били коминтерновски лозунги; трето – че било безмислено; четвърто – щял сте да говорите с мен, но на конференция; пето – не на моята страница, където съм бил “наблокирал една камара несъгласни”.
Няма да се спирам на хаотичните Ви аргументи (дано не сте използвал подобни в делото, което загубихте), но все пак – дали можете да представите някакви доказателства, които да подкрепят кое и да е от твърденията Ви?
Между другото – ако си мислите, че пиша предимно за Вас, не сте прав – пиша за онези 4588 човека, които са погледнали коментарите. А след малко ще ги отделя и в отделна статия, за да не се загубят.

Г-н Станев, с пореден странен коментар:

Stanislav Stanev Тук четат хора, които не сте блокирали. Няколко човека ми казаха, че са блокирани тук, защото не са съгласни с вашите възгледи.
Ако искате дискусия, ще я получите някъде, където не сте се “освободили” от тези, които имат различно мнение.

Моя милост обяснява – бавно, внимателно, като на малко дете: 

Г-н Станев, това, че няколко човека са Ви казали, “че са блокирани тук, защото не са съгласни с вашите възгледи” е най-обикновена лъжа. Цялото изречение е лъжа. Ако някой е блокиран, то никога не е, “защото не са съгласни с” моите възгледи. Ако някой е нарушавал правилата за поведение на стената ми – той/тя може да бъде лишен от правото да пише (което минава първоначално през ‘скриване на коментарите” им), но в правилата няма такова, което да казва, че ще има блокиране за “несъгласие с моите възгледи”. Както се казва – това Ваше твърдение противоречи дори на нашия диалог, защото е очевидно, че не сте съгласен с възгледите ми за пронацисткото управление на цар Борис III – нито аз с Вашите, че е било “демократично”, но не сте блокиран.
Ние си говорим за една присъда, за едно дело, в което Вие сте бил адвокат. Не знам за каква дискусия бленувате, защото делото е приключило и Вие сте загубил, а истината е спечелила. Толкова ли не можете да преживеете една загуба, че искате и дискусия по нея?

В разговора се включва с логичното наблюдение под моя коментар и 

Виолета Димитрова Вили Особено стряскащо в този диалог е, че на факти, доказани с документи се отговаря с квалификации и изместване на темата на разговора, само и само да се докаже тезата, независимо, че все пак тя е била провалена в съда

Г-н Станев упорства:

Stanislav Stanev Елате на неутрално място, където няма блокиран и тогава ще дискутираме.

Аз, пак внимателно, вече с чувството, че говоря наистина с някое дете. Може би г-н Станев има малко дете, което е хванало клавиатурата?

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Станев, бихте ли уточнил каква дискусия искате и защо настоявате да е на място, на което се отправят обиди, има тролове и т.н.? Доколкото разбираме, последната дискусия по темата за антисемитизма сте я загубил – в съдебната зала. Мислите ли, че ще я спечелите извън нея? Или искате да дискутирате нещо друго?
Прочее, публичната ми стена е неутрално място – при това с правила за добро поведение, в написването на които са участвали много хора. Кое е онова място, в което има правила за добро поведение: 
https://goo.gl/b76DxX

И отново Станев: 

Stanislav Stanev Блокираните в страницата ви показват коефициента на неутралност.
Колкото до това дали съм загубил… те мотивите си показват.
Колкото до историческата истина, отдавана съм се убедил за себе си, че тя не ви е приоритет. Ако искате дискусия на неутрално място, с удоволствие ще ви я дам. Пък да видим кой и как ще загуби.
Ако искате, вземете си и другарче. Аз също ще си поканя – евреин 
😉

Думите му за приятеля му евреин ми припомниха нещо от последните избори в САЩ:

Veni Markovski – Вени Марковски Станислав Станев: “Колкото до това дали съм загубил… те мотивите си показват.”
Показва го присъдата, колега Станев, присъдата.
Мотивите в случая са достатъчни, за да се разбере, че всеки запознат с думите на г-н Марков, може да стигне до същия извод като Юлиана Методиева (това са го схванали в “Барикада” и са го извели в заглавието “Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление”

Пак не казвате – каква дискусия искате да водите с мен? Тема? Искате да си водите и приятели? А секунданти няма ли да имате?
Впрочем, много показателно – подчертаването от Ваша страна, че ще си поканите приятел-евреин е похват, който се среща и в други страни по света, за справка вижте например тук: https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2017/12/12/one-of-our-attorneys-is-a-jew-kayla-moore-makes-the-headlines-at-roy-moores-big-rally/
И този господин – Рой Мур, също загуби – точно така, както се случи с Вас и г-н Марков.
Дано информацията във “Вашингтон пост” да Ви е от полза.
______
(Това в какво сте се убедил “за себе си” само подчертава, че имате мнение – нещо, в което едва ли някой се е съмнявал.)

Г-н Станев се “отегчи”, а аз се съсредоточих върху публикуване на разговора ни тук, за да не се загуби из Интернет. Така по ключовата дума “Дянко Марков” в моя блог ще излиза вече и тази статия. Към края г-н Станев спомена, че този негов “приятел-евреин” бил Самуел Ардити, който той нарече Самуил. Но все още не е казал каква е дискусията, която иска да води и защо с мен 😉

 

__________
* – Останал в историята с това, че нарече от трибуната на Народното събрание 11 343 наши сънародници “враждебно население”, които били депортирани,  по “сравнително човешки начин”.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български | Tagged , | Leave a comment