Всеки ден – Байганьовден

За нашенеца всеки ден е… Байганьовден.
Нашенецът, “модерният” Бай Ганьо (или Бай Ганьо v2.0), е същият като прадядо си:

сърдит на Запада;
подиграващ се на цивилизацията, която той не разбира;
критичен към чуждите порядки, ред и дисциплина;
скептичен към свободата и демокрацията;
– винаги съмняващ се във всичко, което не му харесва;
нежелаещ да учи чужди езици;
– категорично неинтересуващ се от културата на другите народи;
безцеремонен и намусен;
– винаги устремен да надхитри всички и всеки.

Бай Ганьо убива автора си. Карикатура: Илия Бешков.

Днешният Бай Ганьо се разпознава самичък и винаги се засяга, когато бива “изтипосан”; той инстинктивно разбира, че поведението му предизвиква смях, но вместо да го промени, предпочита да се дразни и да крещи, че е жертва на “политкоректността” или на “мултикултурата”.

Бай Ганьо днес вижда врага в лицето на българите, които устройват живота си или на Запад, или в България, но по западен образец.
За него Западът е това, което за оригиналния герой на Алеко Константинов беше… самият Алеко Константинов. И заради което той беше убит: защото в сравнение със Запада става ясно не просто колко назадничав е Бай Ганьо, а как той е като черна дупка: поглъща всичко около себе си и го принизява, като до докарва до своето ниво.

Бай Ганьо е особено яростен, злобен и зъл към успелите българи – без значение дали са в България или по света. За успелите му сънародници в България той е категоричен: връзкари, успели с помощта на родителите и роднините си. За успелите в чужбина българи, Бай Ганьо не може да обвини родителите, но затова мърмори гневно “А, бе, я мен да ме пратят там, аз колко неща ще свърша…” Защото за Бай Ганьо хората биват пращани в чужбина, а не заминават там сами. При това бай Ганьо не си и помисля, че без познания по чужди езици и култура нищо няма да може да свърши, защото подобни мисли могат да минат само през главата на човек, който е получил достатъчно знания и образование, щото да може обективно да направи оценка и на своите способности, и на възможностите, които се отварят пред него…

Бай Ганьо вярва в конспиративните теории и живее в свят, в който това, което се случва е обяснимо само с такива теории. Поради невъзможността му да разбере и приеме света около него, той се задоволява да гледа надменно към всякакви там “либерали”, които “нищо не разбират” и е готов винаги да ги нападне – къде с думи, къде физически, за да им покаже кой командва. Затова Бай Ганьо обича тоталитарните лидери, дикаторите, “силната ръка” – защото не се дават на всякакви там “конвенции”, “права на човека” и др. “глупости”, които противоречат на навиците му.

Затова…
И не само заради това Бай Ганьо живее като мрази и мрази, като живее… А в Интернет той “хейти” (от hate, омраза на английски). Но не си и помисляйте да му кажете, че хейти, защото ще ви намрази, уважаеми читатели.

И така, в омраза, преминава живота му… преминава той покрай живота си.
Защото мрази, сам Бай Ганьо е обречен никога да не е щастлив. Дори и когато отправи някоя злостна и/или подла личностна нападка по адрес на някого, той пак не е щастлив, все нещо не му достига.
Горкият, толкова е назлобял, че дори целият потънал в омразата си, той пак е нещастен.

От всички българи зависи дали Бай Ганьо ще е човекът, който изгражда днешна България, който връща страната в XIX век или който бива принуден от обществото да се изучи, да се държи възпитано, да надмогне цинизма и меркантилността си, да допринася с нещо положително и добро за всички, а не да си гледа само собствения интерес.

Не бива да се отказваме от каузата, мислейки си, че тя е безнадеждна, защото единственият начин да не успеем в опитите си да променим поведението на байганьовците е… ако се откажем да се опитваме.

 

________
П.П. Напомням го винаги, когато стане дума за Бай Ганьо. През 1999 г. Димитър Ганчев написа в коментар към моя сайт следното, под тема “Хванал ли е Вени Марковски Господ за шлифера?” и коментар на неизвестен потребител: “Разглеждам сайта http://veni.com и не мога да разбера да му се възхищавам ли или да го мразя тоз човек?!”

Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. И веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!

Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…

Posted in Bulgaria, общество | Tagged , | Leave a comment

Внимавайте с приложенията във Фейсбук – 2 (OMG)

OMG

OMG – снимка от компютърния екран

В последните дни забелязвам, че много хора са жертва на приложението OMG (съкращение от английското “Боже мой”, Oh My God). На приложената снимка се вижда един от вариантите на това приложение.

Както съм предупреждавал и по-рано (вижте моята статия тук https://blog.veni.com/?p=4790 или прочетете още в книгата ми “Уловени в Мрежата”, от Ректората на СУ или в ”Български книжици”), подобни приложения обикновено получават достъп до личните ви данни и злоупотребяват с тях, а в случая с OMG, то подобно приложение (със същото лого, което се вижда на прикачената снимка в долния ляв ъгъл), е разпространявало преди около година и конкретен вирус. Вижте подробности тук: https://soft2secure.com/knowledgebase/omg-facebook-virus, тогава негова жертва бяха и българи, ако не ме лъже паметта.

Как да се махнат нежеланите приложения можете да видите в секцията “помощ” на самия фейсбук: https://www.facebook.com/help/170585223002660

OMG – снимка от компютърен екран

Пожелание за Новата 2020-а година: не ставайте жертва (или поне лесна жертва!) на приложения, от които полза никаква, а вреда – всякаква!

Не си мислете, че някакво приложение ще може да ви каже къде ще пътувате или на коя холивудска звезда приличате.

Нещо повече – освен, че давате достъп до личната си информация, като използвате подобни приложения, вие жертвате и личния живот на всичките си фейсбук-приятели и познати. От това лошото не става по-малко лошо, разбира се, което е противно на убеждението, че Нане иска не на него да му е добре, а на Вуте да му е зле. В случая с приложения от този тип, на всички им е зле.

Това е втора моя публикация по темата. Първата пуснах на 6-и февруари 2018 г. Тя бе препечатана от “24 часа“, “е-Вестник” и др.

Posted in Facebook, tips and tricks, на български | Leave a comment

Руска пропаганда стига (тайно) до десетки милиони хора, вкл. и много българи?

Lawfare – снимка от компютърен екран.

Една от пропагандните фейсбук-страници, свързани с Русия, е описана в статията*. Тя е Bright Side – и е следвана от над 44 милиона души, сред които и… 365 мои фейсбук-приятели!?

А колко от вашите приятели са я харесали?

Филип Стояновски, македонски Интернет-активист, описа в коментар, че се сблъсква с подобни странни харесвания (лайквания) на съмнителни страници, при това не само от приятели, но дори и от роднини: “Воопшто не ме чуди тоа, Има ФБ-страници од ВМРО на кои јас сум претставен како предавник и криминалец кои ги „лајкнале“ мои пријатели и роднини.А луѓето многу се лутат ако ги прашаш зошто лајкнуваат такви страници, или пак им укажеш дека со тоа што се фанови овозможуваат нивните содржини да се прикажуваат на нивните френдови, т.е. пријатели, роднини и – деца.

Въпросът, който трябва всеки един от нас да си зададе е: дали не е време да си “прочистим” списъка с фейсбук-приятелите и да махнем от него “приятелите” в кавички: хората, които без да се замислят, кликват върху пропагандни страници?

Проблемът е много по-сериозен, отколкото някои си мислят

Защото днес човек ще се излъже да хареса руска пропагандна страница, а утре ще повярва на това, което пише там. Или ще сподели текст, който е манипулиран, фалшив или подвеждащ. А докато прави това, същевременно допринася до увеличаване на доходите на хората, стоящи зад този проект, наречен смело “TheSoul Publishing” (Издателство “Душата”) – страницата във фейсбук носи, както пише в статията* от $314,010 до 971,950 всеки месец а видео-клиповете 5-Minute Crafts изкарват от $576,640 до $1,780,000.

В повечето случаи хората нямат време да проверяват фактите, особено когато става дума за нещо, разпространяващо се мълниеносно из Интернет, а пък ако е и пикантно – хич няма и да се замислят.

Сред харесалите въпросната фб-страница са и хора, които на свой ред се ползват с влияние – при това не само в социалните мрежи.
И тук е най-голямата възвръщаемост на инвестицията, която са направили руснаците: посланията им стигат до милиони хора, но вече популяризирани и на практика легитимизирани от хора, на които народът има доверие.

Не знам как можем да се преборим с фалшивите новини и онлайн дезинформацията, но знам, че трябва да се започне отнякъде – пък дори и от това да предупредим приятелите си, които са станали жертва на тези ментета (в по-добрия случай) или злонамерени текстове (в по-лошия).

Коментари от ФБ-стената на “Дойче веле”

Но много искам да видя реални действия на институционално ниво – като се започне от Европейската комисия и се свърши с общинските съвети по места. Борбата с фалшивите новини не е борба за по-малко свободно слово или за цензура – както ще се опитат да ви убедят някои хора у нас. Сред тези, убеждаващите ви, са не само русофилите, но и носталгично настроените към социализЪма на Живков граждани. По-рано днес, под статия на “Дойче веле” пуснах един коментар (вижте го на прикачената картинка), колкото да покажа, че има и нормално мислещи читатели, но обикновено под всяка статия, в която се говорят факти за Европейския съюз, се появяват кохорти от тролове или ботове, които пускат иронични коментари и критики.
Обикновено, когато пускам подобни коментари, това действа като искра за разпалване на още повече атаки – вече не само срещу германската медия, но и по мой адрес. В такива случаи винаги помага това да се напомня на троловете, че личностните атаки издават липса на аргументи. 

В статията* ще откриете и много други примери, които показва координиране на публикации между различни социални платформи, целенасочени съобщения към избиратели в САЩ, но и търсене на популярност на различни текстове и снимки. Това обикновено се прави с цел да се настрои по-добре механизмът за публикуване и тиражиране на пропагандни материали. Разбира се, възможно е страниците да са само източник на пари, без зад тях непременно да стоят някакви политически интереси, но доколкото сме запознати с историята, това е малко вероятно.

Битката е неравна: срещу един факт обикновено се публикуват хиляди лъжи, инсинуации, фалшификации и др.п.

Но това е единствената истинска битка – не само за съзнанието на хората, но и за доброто бъдеще на всички ни, защото само добре информираните хора имат бъдеще. Лошо информираните или “информираните” с фалшиви новини и дезинформация хора имат само голямо минало, но с немалък шансът това минало да е… едно голямо менте.

______

Posted in fake news - фалшиви новини, Information Society, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

“В коя страна без Интернет не са диваци и варвари”

Интервюто е дело на Невена Гюрова и е публикувано във в-к “Труд” нa 07.02.1999 г., неделя, с подзаглавие “Демокрацията е заплашена от Интернет лицензите”

На 28 декември м.г. (1998 г. – б.м., В.М.) Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) обнародва в “Държавен вестник” заповед, с която въвежда задължителни лицензи за фирмите, доставящи Интернет услуги. Те бурно реагираха, а “Интернет общество – България” алармира ред международни организации, че е заплашена свободата в Мрежата, и подаде жалба във Върховния административен съд срещу КПД.

Вени Марковски в кабинета си.

Трийсетгодишният шеф на “Интернет общество – България” (член на едноименната световната верига) Вени Марковски е заквасен с писателска жилка. Син е на трагично загиналия детски писател Миле Марковски, дядо му е известният поет Венко Марковски, брат му Игор е журналист, бивш водещ на “Всяка неделя”. Вени започва да пише още като ученик в столичната 114-та английска гимназия: публикува в сп.”Родна реч” и е главен редактор на ученическото списание “Кръгозор”. По-късно работи във в.”Стандарт”, превежда художествена литература за издателство “Колибри”. Завършва право, но вече се е заразил от любовта към информационните технологии и им се посвещава изцяло. През 1995 г. е награден от американската посланичка у нас Ейъвис Боулън след успешно приключила специализация в областта на Интернет услугите в САЩ. Вени Марковски е женен, с едно дете. 6-месечната му щерка Александра е най-младият член на “Интернет общество – България”. Жена му Ади също се занимава с телекомуникации – в норвежкия гигант “Теленор”.

– Казват, че сте един от създателите на българския Интернет, така ли е?

Донякъде. Занимавам се с компютърни телекомуникации от 1990 г. Фирмата, която направихме с Митко Ганчев през 1993 г., беше единственият реален конкурент на първия Интернет доставчик и до края на 1996 г. бяхме на практика единствени на пазара. Така останахме в историята, ако щеш и на българската реклама. Половин година всяка седмица публикувахме в “Капитал” някоя известна снимка с идиотски текст. Например Георги Димитров на Лайпцигския процес с текст: “Но аз ви питам, г-н съдебни председателю, в коя страна без Интернет не са диваци и варвари?” Или “Нашата поща не минава през Варна”. На витрината пред офиса ни са част от тези снимки – да напомнят за ония славни времена. По-късно, когато на пазара се втурнаха много нови фирми, се появиха и не съвсем професионални играчи, които предлагат услугата Интернет не с това високо качество, което потребителите биха искали.

– Не е ли това основание за решението на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) да въведе лицензиране за Интернет доставчиците?

– Някои му казват “по далекосмущения”. Извън шегата: ако искат да защитят потребителя – това може да стане със Закон за защита на потребителя, както е в нормалните държави.

– Лицензирането още не е въведено, а “Интернет общество” – както писа пресата – вдигна предварително твърде голям шум.

Лицензирането вече е въведено с една заповед, публикувана на 28 декември м.г. в Държавен вестник и до 28 януари срещу нея имаше над 50 публикации в пресата. Ако някой смята, че ние сме виновни за този шум, ще се замисля дали да не се предложим за “връзки с обществеността” на някоя голяма международна фирма, щом успяхме 30 дена да поддържаме такъв интерес без да вложим пукнат цент. Аз вече казах на един от “противниковата” страна: не съм в тяхното положение, че да мога да си позволя да злоупотребя с доверието на журналистите, защото за разлика от тях не мога да им нареждам какво да пишат. Проблемът бе създаден не от нас, а от КПД и факт е, че медиите, за разлика от бюрократите в Комитета, разбраха важността му. Той не засяга само стотината фирми предлагащи Интернет, нито само няколкостотинте бюрократи от Държавната комисия по далекосъобщения, които ще си увеличат заплатите благодарение на нашите данъци. Става дума за основни принципи на демокрацията. Днес се започва с лицензиране на Интернет доставчиците, утре лицензията може да бъде отнемана в интерес на обществото – интерес, определен разбира се не от обществото, а от КПД; в други ден ще се окаже, че трябва да се контролира съдържанието на информацията, която се публикува за България в Интернет; после цялата информация в мрежата да се контролира…

– Не сте ли твърде мрачен пророк?

– Знаем в коя държава живеем, знаем в кой век живеем. Тук не е навечерието на 21 век. През 1987 г. на кандидатстудентския ми изпит по журналистика се падна тема “Времето е в нас и ние сме във времето”. Аз написах, че отдавна сме изостанали от времето и е тъжно, че само един Левски ни “отсрамва”. Сега мисля, че ни трябват поне 25 години, за да станем нормална държава. Не трябва да си правим илюзии, че държавните чиновници днес са нещо по-различно от онези преди 10 години. В края на краищата те са си продукт на онази система, която все още не е приключила със своите рецидиви.

– Но днешното правителство е първото, което обърна внимание на информационните технологии – за миналата година инвестира в тях над 350 млн долара.

– Самите инвестиции са нещо много хубаво. Не бива повече да изоставаме, трябва да се компютъризира всичко, хората трябва да имат повече информация. Как обаче ще имат достъп до тази информация, ако тя бъде контролирана – а за това говори министърът на държавната администрация, позовавайки се на премиера. Правителството сигурно има добри намерения (наивно си мисля, че нито едно правителство няма лоши намерения като седне да управлява), но те просто не се случват. За разлика от лошите неща, които се промъкват през законовите вратички. И Жан Виденов сигурно не е имал лоши намерения, но лошите неща някак си се случиха.

– Значи за “Интернет общество” правителството е противник, независимо от евентуалните му добри намерения?

Напротив, готови сме и винаги сме предлагали да помагаме на добрите намерения на всяко наше правителство, защото смятаме, че това е достойната гражданска позиция. Специално за правителството на г-н Костов – още през 1997 г. пратихме писма до всички министерства и държавни ведомства с конкретни предложения за съдействие. За моя голяма изненада ни отговориха единствено от МВР. От КПД наскоро признаха, че мислели, че писмата са от друг човек, с когото имали лоши отношения и ги изхвърляли, без да ги четат. А са длъжни да отговарят на всяко писмо в рамките на един месец! Но това не е изолиран случай, защото същото се случваше и при Жан Виденов, и при Беров, а и преди това. Ето ви още едно доказателство за тезата, че бюрократите днес не са по-различни от тези вчера: това са същите хора, които работят по същия надменен начин! При това ни казват “Ако искате съвети и помощ, дръжте се учтиво” и др.п. Не разбират, че не те на нас, а ние на тях искаме, можем и сме длъжни да предложим акъл, съвети и помощ.

– И все пак, държавата инвестира пари…

– Добре е, че държавата е изхарчила тези милиони за информационни технологии, но са необходими и хора, които да работят с тях. Нерядко човек може види в кабинета на някой чиновник компютър, покрит с найлонче да не се праши. Това му е функцията – да стои там и да се вижда, че има компютър. Та като се инвестират пари за технологии, нека се инвестират част от тях и за хора. А не всичко, що е младо и способно, да търси как да отиде на Запад. Вижте новогодишното поздравление на президента тази година и миналата. Сега той не каза на младите българи емигранти в чужбина “Елате в България!”, както преди година, а каза “Помагайте ни!”. Т.е., започнал е и той да си дава сметка, че призивите “върнете се” няма да доведат до нищо. Единственият начин хората да се върнат в България е да станем нормална държава. Аз, както и моите колеги, искаме да помогнем точно за това. Ако досега не са го разбрали някои хора, време им е да пораснат. Ако пък са на години и не се ориентират в модерните технологии и съзнание – значи са остарели.

 

 

 

Posted in Bulgaria, Internet Society - Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

Антисемитизъм, който “антикомунистите” отказаха да порицаят

Паметник Альоша с антисемитски надписи. Източник: Под Тепето

На 10-и ноември 2017 г. паметникът “Альоша” в Пловдив осъмна с надписи – основно антисемитски, но и антикомунистически, а и поне един насочен пряко към някоя си “Захарова”.
Днес “Альоша” е вече почистен, само пясъкът по камъните показва, че там са действали служителите на ОП “Чистота” (съобщава* сайтът “Под Тепето”, откъдето са и приложените снимки).
Но ако плочите могат да бъдат почистени с пясък, какво ли средство ще използват нашите “антикомунисти” (кавичките са нарочно сложени), за да почистят гнусната си… извинете – гузната си съвест, защото не поискаха да порицаят антисемитската проява, само защото тя е… на съветски паметник?

Паметник Альоша, с изчистени антисемитски надписи. Източник: Под Тепето

От “Под Тепето” разбираме*, че подобни надписи имало из цялата централна част на Пловдив и според пловдивската полиция ставало дума за един извършител. Това, разбира се, за измислените “десни” у нас е подробност – нали важното е, че е надписите са върху “Альоша” в Пловдив и върху паметника на съветската армия в София… Щом се пише там срещу “комунистите”, значи авторът е герой – някой местен Бенкси, едва ли не.

В Интернет се появиха какви ли не сложни конспиративни теории. Надписите били провокация, твърдят хора като** “антикомуниста” Евгений Михайлов, като Маргарит Мицев​, Бинка Пеева​ и др. Не просто провокация, а “руска манипулация” (според Виктор Гечев). Борис Танушев​ пък обяснява, че понеже надписите били не върху паметник, а върху “пропагандна скулптура, следователно ничия памет не е осквернена”. Евгений Михайлов дори прави втори коментар, за да не остане съмнение, че отказът му да порицае антисемитските надписи е случаен: “Косьо, това с надписите по църкви и училища БКП/ДС го правеше и през 1990/1991. Нали помниш провокациите им? Сега си играят със същото!!!”

Комай само Константин Мишев​, на чиято стена са публикувани горните мнения, е този, който казва ясно, че “ако е руска провокация…, то е още по-важно да се пресече, а не да се мълчи”.

Но нашите “антикомунисти” мълчат. Мълчат, както казваше поетът, като комунисти на разпит.

Уважаеми хора,

Паметник Альоша с антисемитски надписи. Източник: Под Тепето

Когато има много конспиративни теории, обикновено най-простата версия е най-вероятна: антисемитите са се усетили, че ако слагат антисемитските надписи по съветските паметници, антисемитизмът им ще бъде прикрит и разговорът ще се отнесе в друга посока – Русия, нацизъм, комунизъм…
А в същото време антисемитизмът ще продължи да се развива, защото “демократите” ще обвинят всеки, който се изкаже срещу езика на омразата за… комунист!?!

Това не е нещо ново – само преди месец бяхме свидетели на нещо подобно. Тогава критикът Димитър Камбуров написа рецензия за филма “Анжел Вагенщайн – изкуството е оръжие”, в която редица хора и организации видяха ясно изразен антисемитизъм. Понеже антисемитизмът бе прикрит под формата на филмова рецензия за филм, чийто главен герой е антифашистки боец, че и комунист, “антикомунистите” първосигнално тръгнаха да защитават автора на рецензията, без да обръщат внимание на съдържащия се в нея антисемитизъм.

От всичко това можем да си направим един главен и един второстепенен извод:

Главният извод е:

“Антикомунизмът” служи като прикритие на антисемитизма.

А второстепенният е, че нашите “антикомунисти” са менте-демократи, защото няма истински демократ, който да не е против проявите на антисемитизъм – без значение дали са в статия или върху съветски паметник.

Добре, че поне правителството реагира – МВнР излезе с декларация (както и предишния път), в която осъди “поредния вандалски акт”, в който са “използвани нацистка символика и антисемитски лозунги”. Сега остава да видим дали това ще е само реакция на външното ни министерство или и вътрешното ще се раздвижи, за да хване извършителя/ите/.

_________
* – Виж подробности тук: http://podtepeto.com/GRADAT/udarna-brigada-pochisti-alosha/
** – Мненията са цитати от стената на Константин Мишев: https://www.facebook.com/konn.mv/posts/1465176426911508

Posted in Bulgaria, Евреи в България, общество | Tagged , | Leave a comment

Политици, така трябва!

Среща на ръководството на “Демократична България” с “Шалом”

Българският политически живот се обогати с нещо, което не се вижда често: ръководителите на трите формации, съставляващи “Демократична България – Обединение” (ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“, ПП „ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ“ И ПП „ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ“) отидоха в централата на Организацията на евреите в България “Шалом”, за да разговарят с ръководството на тази авторитетна организация по важната тема за борбата с антисемитизма. Поводът бе едно изказване на кандидат за общински съветник в София от тяхната листа.

Браво! Така трябва!

Давид Перец – трудов лагер Неделино

Когато някой сбърка, политическите сили, които са свързани с него, трябва да реагират!
Постъпката на лидерите на Демократична България – Обединение заслужава не само уважение, но може и трябва да бъде приета като призив към останалите политически сили. В този ред на мисли, редно е ВМРО-БНД да преосмислят отношението си към поведението и думите на своя кандидат за кмет на София Ангел Джамбазки* (вижте призива на  “Шалом” в края на настоящата статия).

По стечение на обстоятелствата, снимката от срещата днес е пред картината на художника Давид Перец, който е бил един от хилядите затворници в трудовите лагери по времето на пронацисткото управление на  цар Борис III и Богдан Филов. Неговата картина е още едно от доказателствата за неизказаните до край истини от историята на България. Неизказани, защото дори и днес има хора (сред тях и политици!), които се опитват да пренапишат историята и да оневинят царя и Филов. Преди десетина години един от общинските съветници на ДСБ бе дори предложил да се преименува улица в София на името на Богдан Филов, а дори и днес из медиите, че дори и в Европейския парламент(!), се дава думата на хора като бившия депутат Дянко Марков (въвел в обръщение определението за депортираните от царските власти в нацисткия концлагер Треблинка наши сънародници-евреи от Тракия, Македония и Пиротско като “враждебно население”, което било депортирано в “сравнително човешки условия”), за да споделят спомени от “демократична” царска България…

Следва съобщението от “Шалом”:

Днес от името на Демократична България – Обединение г-н Атанас Атанасов, г-н Христо Иванов и г-н Борислав Сандов (съпредседател на „Зелено Движение“), по тяхно искане проведоха среща с г-жа София Коен, председател на ЦИДС и доц. д-р Александър Оскар, председател на Организацията на евреите в България „Шалом“.

В качеството си на представители на Демократична България те отправиха следното послание:

„Чрез Вас и представляваните от Вас организации бихме искали да изкажем на еврейската общност и гражданското общество в България своето голямо съжаление за дълбоко неуместната фраза, използвана от нашия колега Тома Белев и за засегнатите от този инцидент чувства. Искрено се присъединяваме към извиненията на г-н Белев и се надяваме те да бъдат приети като израз на дълбоко уважение към еврейския народ и святата памет за жертвите на престъпленията срещу него.

Винаги сме основавали нашата политическа дейност на разбирането, че паметта за Холокоста, включително като част от българската история, е крайъгълен камък на съвременния хуманизъм и фундамент на усилията за изграждане на толерантно, справедливо и мирно общество. Осъзнаваме ясно, че в момент, когато национал популизмът отново е във възход и дори негови представители са част от управлението на страната ни и ежедневно инжектират отрицание срещу малцинства и правата на човека в обществения ни живот, ние трябва да бъдем изключително внимателни да не допуснем и най-малкото съмнение, че бихме допринесли за ерозията на обществената чувствителност и съпротивителни сили в това отношение.”

На срещата бяха обсъдени широк кръг въпроси, свързани с общата история и бъдеще и споделяните от нас каузи в областта на борбата с предразсъдъците, езика на омразата, защитата правата на човека и утвърждаване на култура на толерантност и ценене на разнообразието у нас. Беше постигнато съгласие за провеждане на среща между Шалом и избраните с листата на Демократична България общински съветници в София за уточняване на конкретни общи приоритети за сътрудничество.

Представителите на Демократична България благодариха на г-жа Коен и доц. д-р Оскар за срещата и готовността да използваме този достоен за съжаление инцидент като основа за изграждане на по-тясно сътрудничество в името на общите ни каузи в бъдеще.” (съобщение от “Шалом”)

 

_____
* – Организацията на евреите в България „Шалом“ намира за категорично недопустима заявената подкрепа за провеждането на неонацисткото шествие Луковмарш от Ангел Джамбазки – кандидат за кмет на София от листата на ВМРО – Българско национално движение, по време на неговото участие в предаването Панорама по Българска национална телевизия. БНТ (18.10.2019 г.)
Недопустимо е г-н Джамбазки да използва национален ефир в разгара на предизборната кампания, за да даде трибуна на едно срамно за страната ни събитие, израз на надигащия се национализъм, чиито организатори и участници чрез речта на омразата пропагандират нетърпимост към различния. Със своята символика Луковмарш е нагла демонстрация на фашистки и ксенофобски идеи от времето на Втората световна война в сърцето на столицата – това нашата организация е заявявала многократно.
Ще продължим да осъждаме строго и категорично всеки опит за публична подкрепа на Луковмарш и трупане на политически дивиденти от това, защото вярваме в демократичните устои на българското общество, което няма да позволи възраждането на нацизма.

Posted in Bulgaria, Евреи в България, история, на български, общество | Tagged , , , | 2 Comments

Чудо: политик разбра, че е сгрешил и поднесе извиненията си!

19-и октомври 2019 г. е знаменателна дата в историята на новата българска политика.

Повечето читатели ще се учудят, защото датата нищо не им говори, но ви призовавам да продължите с четенето, за да разберете защо можем да определим датата тъкмо така.

Всичко започна ден по-рано, когато на стената на природозащитника Тома Белев коментирах под един негов статус:

Коментар на Тома Белев във Фейсбук. Снимка: компютърен екран.

“Г-н Белев, не мога да пиша на стената на Асен Генов, защото не сме ФБ-приятели, но пускам тук снимка от екрана, за да Ви попитам дали подобни антисемитски коментари са част от предизборната Ви кампания? Или става дума за предизборната кампания на ДБ, Bozhidar Bozhanov, Hristo Ivanov?
Кажете, моля, дали не разбирате какво сте написал, което е ужасяващо. Ужасяващото е И това, което сте написал, И това, че не разбирате.
Ако пък разбирате, тогава пак Ви моля да кажете, за да мога в оставащите дни да организирам кампания срещу кандидатурата Ви.
Alek Oscar, Malina Edreva, Deniza Slateva, Мая Манолова, Йорданка Фандъкова – Yordanka Fandakova. Radina Ralcheva, изглежда си пропуснала този коментар на г-н Белев?”

Под този мой коментар се разгоря доста оживена дискусия – към момента, в който пиша този текст, има над 80 коментара (пускам ги едно към едно в края на статията).

Но поводът да напиша статията не са многото коментари, а това, че г-н Тома Белев намери сили и кураж, за да се извини за грозната реплика! И понеже подобни извинения са огромна рядкост в България, човекът заслужава да бъде поздравен специално.

Трябва да призная, че когато започнах да чета коментарите под моята бележка, не бях обнадежден, че ще се стигне до подобна положителна развръзка, но се радвам, че животът ме опроверга.

От дискусията на ФБ-стената на г-н Белев може да се направят няколко извода:

1. Българските политици не винаги са в състояние да преценят кога един техен коментар може да бъде изтълкуван като антисемитски.

2. В социалните мрежи ще се намерят техни фенове, които вместо да им направят приятелска услуга, им оказват мечешка такава.

3. Сред гражданите все пак се намират и здравомислещи хора, които не се притесняват да посочат на политиците, че са сбъркали.

4. Има политици, които разбират, че силата не е в това да са упорити в грешните си изказвания, а в осъзнаването и признаването, че са сгрешили и в последващото поднасяне на извинения.

 

Пак от тази дискусия се разбра и друго нещо, което не е свързано с думите и действията на Тома Белев: че аксиомата, въведена от мен, е вярна: Личностните нападки издават липса на аргументи. И друг път съм го установявал, когато някой ме е нападал – ядосан, че няма възможност да докаже по друг начин правотата си, но и неразбиращ, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Всеки може да се убеди в правилността ѝ, ако прочете коментарите, цитирани по-долу. Интересното е, че някои от троловете продължиха с атаките си дори и след като Тома Белев поднесе извиненията си, с което на практика показаха, че не ги е грижа за г-н Белев?

 

Коментари от стената на Тома Белев, публикувани под горната картинка:

[начало на цитата]

Bozhidar Bozhanov На мен ми звучи като непремерен опит за хумор. Убеден съм, че Тома не е антисемит.

Veni Markovski Ако е непремерен опит за хумор, може би не знае, че антисемитизмът се крие и в клишираните майтапи. Но има лесен начин да докаже това – като си изтрие коментара. Той е тук: https://www.facebook.com/asengenov/posts/10218900849619783

Bozhidar Bozhanov
Bozhidar Bozhanov Темата е интересна, между другото – има ли вицове за евреи, които не затвърждават стереотипи и не стъпват на антисемитски тропи? Според мен има, сещам се за един (мога да ти го напиша на лични, да не каже някой, че и аз съм антисемит).

Veni Markovski Да, разбира се, че има. Но темата е друга, а не чувството за хумор (?) на Тома Белев.

Bozhidar Bozhanov Използването на клиширани майтапи помага на антисемитизма, но не винаги правещият ги е антисемит. То това е тънкият момент. Затова зависи от контекста. Аз най обичам евреи да ми разказват вицове за евреи, когато и двете страни са наясно с вижданията и интелектуалния потенциал на другия и знаят, че той може да отдели хумора от реалността. Но това е edge case може би

Bozhidar Bozhanov Във фейсбук не знаеш кой идиот чете и какво разбира 🙂

Veni Markovski Добре си схванал – има вицове, които могат да бъдат разказвани само от определени групи; по същия начин в САЩ има думи, които звучат по един начин, ако ги казва афроамериканец и по друг – ако ги казва потомък на европейци. Аз бях писал по темата преди време – за клишираните вицове, които излизат в българските медии и които в огромната си част са анти…

Veni Markovski Чакай да го таг-на, че може да не знае, че пишем тук. Тома Белев, Тома Белев/ Toma Belev

Radina Ralcheva Veni Markovski това е извадено извън контекст, със сигурност

Veni Markovski Ти си коментирала под статуса на Асен, но не си видяла този на Тома Белев.

Radina Ralcheva Veni Markovski само не разбрах, длъжна съм да давам обяснения какво съм чела и какво не съм ли? Това първо. И второ, изобщо не ми е ясна целта на това тук. Не съм някаква ФБ полиция. Ако си искал да разбереш коментара на Тома Белев, можеше спокойно да го попиташ на лични за какво става дума, вместо да организираш публичен трибунал. Познавам Тома достатъчно добре, за да съм наясно какъв е и какъв не е. И в тоя смисъл няма нужда да чета каквото и да е, за да знам, че това е извадено от контекст. Тоя начин на публични разправи изобщо не ми допада и ни го намирам за реден, да е ясно.

Veni Markovski Не те мисля за полицай, разбира се. Но видях, че си коментирала под статуса на Асен, затова те таг-нах. А за коментара на Тома – той го е направил публично, защо да му пиша на лични, още повече, че не сме ФБ-приятели и писмото ми ще иде в кутията за не…See More

Radina Ralcheva Veni Markovski, Тома със сигурност няма нищо общо с антисемитизма. Независимо какво е написал и защо го е написал. А мен пък постът на Асен ме ядоса и него съм коментирала точно затова. Но въпреки това не ми допада това публично търсене на сметка. Като стане политик, тогава може. Но засега все още е частно лице. Както и да е, надявам се да се изясни кой какво. Все пак не мога да говоря от ничие име.

Асен Генов
Асен Генов Мисля, че всички преекспонират яко думите на Тома Белев. Очевиден е смисълът, двусмислицата е неволна.

Veni Markovski Radina Ralcheva, “Като стане политик, тогава може.” Не е ли кандидат за общински съветник, т.е. определил се е като политик.
Асен Генов, ако е неволна, няма нищо по-лесно от това да си редактира коментара и да се извини за “шегата”.

Radina Ralcheva
Radina Ralcheva Veni Markovski, човекът още не е избран. Това нали е ясно? Значи е частно лице. За трети път ще кажа, че не ми допадат подобни публични трибунали, независимо на теб колко оправдано ти се струва.

Veni Markovski Разбира се, че и на мен не ми допадат публични трибунали, но тук говорим за публично изразено мнение от страна на човек, заявил участие в политиката. Дали ще бъде избран или не – това е друг въпрос. В периода на кампанията той вече Е политик. След това може и да продължи да бъде… или да не бъде.

Daniela Bozhinova Не разбирам драмата. Тома Белев е използвал сарказъм. И даже го е пояснил по-долу с безплатното сирене в капана.Къде видяхте антисемитизъм, точно обратното

Тома Белев Антисемизъм е да не се споменава за Холокоста когато в обществото ни се насажда отношение към другия/чуждия довели до Холокоста в първата половина на миналия век. И не, не е хумор, защото няма нищо весело да отричаш другия само защото не ти харесват неговата раса, етнос, пол или идеи. Само да отбележа, че националсоциализмът отрича не само заради етническа принадлежност, но и заради политическа, конфесионална и даже заради членство в синдикати.

Тома Белев А обвързването на някаква потенциална реакция от мен с явяването ми за местни избори ми е странна – аз участвам в политиката повече от 30 години и никога не съм си позволявал това да ми пречи да казвам каквото мисля. Идеята, че политиците трябва да крият мислите си заради самото си участие в политиката винаги ме е изнендвала с глупостта си – честността е едно качествата които ценя във всички граждани и още повече в политиците.

Dinko Gospodinov уау колко гнусен трябва да си за да определиш този коментар като антисемитски

Тома Белев А най ироничното, е че получих обвинения в антисемизъм и от почитателите на ген. Луков

Тома Белев Veni Markovski и последно – чувствайте се свободен да организирате каквато си искате кампания, вкл. Срещу мен. Дали ще се наредите до Недялков, Крачунов, Блъсков и още доста хора не засяга мен, а единствено Вас.

Veni Markovski Тома Белев, благодаря Ви, че благоволихте да ми “разрешите” да се чувствам свободен. Тъкмо се чудех дали съм свободен или не, дали мога да бъда свободен или не, но Вие ми помогнахте с разрешението си.
По-горе съм споменал, че от този случай Вие можехте да си направите някакви изводи; явно обаче това не се случи.
Radina, поне г-н Белев си призна, че е ”участник в политиката”, което може би не е точно “политик”, но колкото – толкова.
Bozhidarе, очевидно не е разбрал, че майтапи с Холокоста не са добра идея. Жалко, че имате такъв човек в листата си – не, не антисемит, а човек, който може да направи неуместна шега и после да откаже да приеме, че сред критиките има и рационално зърно. Нямам представа дали ще бъде избран за член на общинския съвет, но вече имам представа, че не разбира, че с подобни шеги налива вода във водениата на феновете на т.нар. луковмарш, на антисемитите, които сега ще могат да сочат както неговото неуместно изречение, така и последващата липса на реакция, за да нападат не просто него, а ДБ. Именно по липсата на адекватна реакция се вижда, че имате нужда от още много работа със своите кандидати за общински съветници.

И, накрая, едно лично наблюдение: това, че г-н Белев не приема никаква дружеска критика е един проблем. Той не е голям. Големият е, че като се опитва да я приравни с тази на мастити собственици на медии, той се лишава от възможността да чува подобна критика занапред. Защото аз няма да си замълча, но мнозина хора вероятно ще предпочетат да не си навличат “гнева Белев”.

Veni Markovski Daniela Bozhinova, съжалявам, че не разбирате, независимо от обясненията по-горе. Има шеги и шеги. Неговия коментар не е шега. Нещо повече – той дори не казва, че се е пошегувал. Да не говорим, че твърди, че е написал онова, което е мислил, че е бил честен и т.н. Т.е., продължава да дълбае надолу. А иначе уточнението му съм го пуснал (можех избирателно да пусна само коментара за евреите и конските вагони) в картинката.

Veni Markovski На стената на Асен се вижда, че г-н Белев действително не разбира (много се надявам, че е така) какво е написал и защо реакцията срещу “шегата” му е остра. Би трябвало обаче да се замисли защо антисемити го обвиняват в антисемитизъм – това може би ще е достатъчно, за да се досети, че нещо все пак е сгафил.

Bozhidar Bozhanov Докато тука нищим прецизността на изказа в свинските медии вече скочиха на Тома, с ВМРО начело.

Тома Белев Veni Markovski дружеска критика в пост, който сте тагнали политическите ми противници? Не се шегувайте, аз съм по-възрастен от Вас и знам значението на термина и кой и защо го използваше. Това, че сам се наредихте до Сиди и Джамбазки не съм виновен аз. Впрочем съм Ви тагнал в отделен пост по темата.

Alek Oscar Г-н Белев, когато човек направи непремерено изказване е редно да се извини, а в случая и изтрие безумния и обиден коментар. За съжаление, вие не само, че не го направихте, но дори с коментарите си продължавате да отстоявате безумните си тези. Много тъжно е, че дори не осъзнавате какво правите.

Emil Grigorov Veni Markovski в този хладилник няма сладолед, Вени. Колкото и да си убедителен, няма. Ставаш смешен

Alek Oscar Честно казано, не знам колко смешен става Veni Markovski или дали се нарежда до хора като Сиди и Джамбазки, но г-н Тома Белев със сигурност се нареди до хора като Валери Симеонов и други политици, които си правят шеги с Холокоста и трагедията на милиони хора (евреи и неевреи).

Тома Белев Alek Oscar Г-н Оскар, не Ви познавам лично нито Вас, нито г-н Марковски, но съм впечатлен как жк определяте нормалността, като място в което Вие сте, а другият не е. Чувството за непогрешимост май не е характерно само за мен. И не – мога да поднеса извинението си щом нещо написано от мен Ви обижда, най малкото защото не съм искал да обидя, който и да е с този пост, но няма да го изтрия защото свободата на мисълта ми е по-ценна от Вашата представа за нормалност. Но да призная съм учуден да прочета, че тезата ми за наличие на нарастващо отричане към чуждия/другия в обществото ни само заради неговата раса, пол, етнос или идеи, я определяте като безумна. Дано да сте прав.

Тома Белев Alek Oscar кой до кой се нарежда вече е ясно epicenter.bg/article/Aleksandar-Sidi–Kandidat-na-Demokratichna-Balgariya-si-pozvoli-nedopustim-ezik-na-omrazata–/196275/2/48
(препратка към статия със заглавие: “Александър Сиди: Кандидат на Демократична България си позволи недопустим език на омразата!” – б.м., Вени Марковски)

Тома Белев И не, не се шегувам – за мен няма разлика дали отричаш някой заради етносът му или заради пола, възрастта или страданието му от синдром на Аспергер.

Alek Oscar Г-н Белев, и аз не ви познавам, но искрено ви съветвам да спрете, защото се излагате; излагате както себе си, така и тези, които (предполагам) все още ви вярват.

Тома Белев Alek Oscar благодаря за съвета, макар, че до момента не ми дадохте основание да го счета за добронамерен. Желая Ви приятен ден.

Veni Markovski Sofia Cohen, ти какво мислиш за “шегата” на г-н Белев?

Veni Markovski Г-н Белев, виждам, че коментарът на г-н Сиди е публикуван един ден след моя, така че излиза, че той се е наредил до мен, а не аз до него. Не мога да попреча на някой да се съгласи с моето наблюдение върху Вашата “шега”.

Тома Белев Veni Markovski опитът Ви да представите нещо като шега е неуместен, но ще Ви оставя да продължите сам с “приятелската критика” вече казах каквото имах да кажа. Имам само една молба да го правите на собствената си стена.

Veni Markovski Bozhidar Bozhanov, нямаше да скочат, ако той не беше а) публикувал грозната “шега” и б) вместо да разсъждава за свободата на словото, беше по чисто човешки казал, че не е осъзнал, че има хора, които са се засегнали И я беше изтрил.
От лимоните можеш да се намръщиш или да направиш лимонада. Г-н Белев избра трети вариант: да продължи да ги яде.

Veni Markovski Тома Белев, ако не е шега, тогава коментарът Ви е необясним. Нещо, което вече сте разбрал, нали?

Асен Генов Вени, от теб по-голям трол няма. Защо се чудиш, че не можеш да пишеш на стената ми? Очевидно е, че коментарът на Тома Белев не е расизъм. И въобще, точно леви истерици да ми говорят за расизъм… В родния ви СССР отношението към ж*довете, както ги наричат и днес, е аналогично на нацистите. Направихте от мухата слон. Да, шегата на Тома Белев е неадекватна към повдигнатия от мен въпрос, ама как пък всички я прочетохте само… Като дявола евангелието. О, пардон. Вие сте безбожници, щото религията е опиум.

Тома Белев Veni Markovski както вече обясних Вашата или на Сиди представа за уместност или нормалност не е моята. Опитът Ви да ми я наложите приемам за странен, но за втори път моля да го правите на собствената си стена.

Veni Markovski Асен Генов, интересно, че казваш, че е шега, защото самият г-н Белев отрича да е такава.
Останалите ти личностни нападки по мой адрес не ги коментирам, защото не са по темата.

Veni Markovski Тома Белев, в такъв случай неясно е защо ме таг-вате, ако не искате да коментирам на стената Ви.

Асен Генов Каквото щеш коментирай. Трол. Досаден трол.

Alek Oscar Г-н Белев, все повече започвате да се държите като Валери Сименов, който преди време ни разясняваше какви шеги си правили в Бухенвалд. Очевидно не правите разлика между свобода на слово и език на омраза. С всеки следващ коментар затъвате в блатото на безхаберието към човешкото страдание.

Veni Markovski Asen,
Аксиома в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. И друг път съм го установявал, когато някой ме е нападал – ядосан, че няма възможност да докаже по друг начин правотата си, но и неразбиращ, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Асен Генов получаваш Нобел за Интернет.

Sofia Cohen Тома Белев Г-н Белев, уважавам правото Ви на свободен изказ на идеи и мнения, но в случая коментарът Ви за вагоните е обиден защото Вие не се позовавате на депортацията на евреите към лагерите на смъртта като към исторически факт, а като опит да бъдете остроумен. Намирам го за проява на изключително лош вкус и също считам, че би било добре да се извините. Може да не сте антисемит, но когато така яростно държите на своето, ставате невнимателен към паметта на жертвите.

Тома Белев Alek Oscar Вече Ви поденсох моите извинения

Alek Oscar Г-н Белев, съжалявам, но поднесени по този начин изглеждат повече като ирония. И не е нужно да се извинявате на мен, а на всички тези хора, които все още пазят жив спомен за тези трагични времена. Включително и в България.

Асен Генов Аз прочитам коментара на Томата като сарказъм към нацистите и към мен, че вадя като аргумент цената на билета. Някой има ли проблем с мен?

Emil Grigorov Асен Генов Очевидно, коментиращите чрез нападки, извън контекста на казаното от Тома, имат сериозни личностни проблеми.

Borislav Germanov Alek Oscar нищо лошо не виждам в писаното от Тома за конските вагони…. Просто сарказъм…. и честно, писна ми всеки път да чета как някой се прави на ощипан, като чуе за онези събития….

Borislav Germanov Alek Oscar а от цензурата за различни мнения по някои теми още повече ми е писнало….

Veni Markovski Асене, разбира се, че всеки има право да го прочете така, както си иска. Но със същото право, което г-н Белев защитава за себе си, не виждам основания да иска тези от нас, които виждат обидното в думите му, да си мълчат. Още повече, че в случая не става дума за коментар на обикновен човек, а на политик, който е и в предизборна кампания. Тъкмо заради това го попитах дали антисемитизмът е част от нея. И таг-нах други политици, за да кажат и те какво мислят за колегата си, с когото утре може да се окажат в СОС и да трябва да работят.
Това, че след моя коментар, чрез който му дадох и начин за излизане с чест от проблема (да се извини и да го изтрие), е последвала реакция на други политици, които не съм таг-нал, това не е мой проблем.

Асен Генов Тагна бая народ за да правиш кампания на любимката на твоите сродници Моника и Сергей, Мая Манолова.

Veni Markovski Аксиома в Интернет: Личностните нападки издават липса на аргументи. И друг път съм го установявал, когато някой ме е нападал – ядосан, че няма възможност да докаже по друг начин правотата си, но и неразбиращ, че с такива нападки издава слабата си позиция.

Тома Белев Veni Markovski за трети път моля да пренесете дискусията на собствената си стена.

Veni Markovski Вие сте ме таг-нал в отделен статус, по тази тема. Отговорих Ви и там. Не ме тагвайте тук и няма да Ви отговарям и тук.

Асен Генов Интернет Гуру. 🙂 ти дори не осъзнаваш колко си нелеп и несъстоятелен в псевдо аргументите си.

Тома Белев сам си махнахте тагът, така че се лишихте сам от този довод. Приятен ден

Yuliana Metodieva Алек, не се увлича!Както и Вени.Господа, говорите за уважаван природозащитник!

Veni Markovski Yuliana, в отделния статус, в който той ме е тагнал, аз специално му написах, че го уважавам като природозащитник, но това не може да е извинение за нелепата му шега.

Alek Oscar Yuliana Metodieva, моите уважения, но това няма нищо общо с факта, че г-н Белев е направил непремерен и обиден за много хора коментар. Неколкократно бе помолен да намери начин да преосмисли думите си, но той продължава да задълбава и да търси оправдания за думите си.

Yuliana Metodieva Veni Markovski извинил се е на Алек Оскар

Асен Генов Класическа дефиниция на трол – поддържаш безсмислен спор заради спора.

Yuliana Metodieva Да не изпадаме във фундаменталистки нападки.Ще участваме с теб в уъркшоп за границите на свободата на словото и словото на омраза: текстът на Тома Белев не е слово на омраза (антисемитизъм) то е нетактично.

Тома Белев Alek Oscar поднасям за трети път извиненията си за изразът, който определяте като непремерен и обиден. Той имаше единствената цел да покаже, че лесно допускаме в настощето отношения към други хора основани единствено на тяхната разлика по раса, етнос, пол, възраст или идеи, които в миналото са довели до Холокоста.

Plamena Atanasova Цялата дискусия, ако бъде проследена без да се вади от контекста, е грозна, тъй като повечето от участниците използват обидни метафори, вкл. и секситки. Защо не се замислите как представяте аргументите си и как звучите?

Alek Oscar Тома Белев благодаря! Вярвам, че сте искрен в думите и извинението си! Всеки човек може да сбърка, важното е да намираме сили да осъзнаваме грешките си и непрекъснато да се опитваме да се поправяме и да ставаме по-добри. На това ни учи нашата еврейска традиция, а сигурен съм и всяка една религия.

Yuliana Metodieva Алек, това е отговорен коментар!Чест прави на председателя на Шалом да търси приятели, а да не създава врагове!

Veni Markovski Тома Белев, Асен Генов, Yuliana Metodieva, значи може човек да се извини и няма нищо страшно?
Това е правилната постъпка, на каквато са способни много малко хора.
И аз – като д-р Оскар – Ви благодаря, че намерихте сили да поднесете извиненията си в правилната форма.

_______
П.П. Останалите реплики, сред които тези на Асен Генов и др. по мой адрес ще подмина (като коментар на тази стена) без да настоявам за извинение, защото ги отдавам на предизборните страсти.

Асен Генов Тома Белев, няма защо да се извиняваш. Думите ти не са антисемитизъм. Нито са насочени срещу евреите. Кой как оценява сарказма по мой адрес и по адрес на антизатоплистите не е твой проблем.

Асен Генов Вени, хайде спри се. Отлично известен факт е твоята свързаност с Моника и Сергей Станишев. Ти и твои съидейници видяха в думите на Тома Белев расизъм или антисемитизъм. А такъв няма.

Veni Markovski Асен Генов, очевидно е, че г-н Белев по-добре от теб е разбрал, че е сгрешил, щом се е извинил. Личностните нападки, с които продължаваш, ще коментирам в моя блог, защото вече имам материал за статия.

Alek Oscar Г-н Генов, не Вени Марковски, а вие ставате смешен. Спрете се, срамно и обидно е вашето поведение.

Veni Markovski Няма смисъл да коментираме повече тук; аз пиша статия в момента, в която ще похваля г-н Белев за това, че осъзна грешката си; там ще цитирам и странните личностни нападки на Асен.

[край на цитата]

Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment

НЕДОСЕГАЕМИ “ПАТРИОТИ”

Разказ за бившия легионер и бивш народен представител Дянко Марков (останал в историята с въведеното от него определение за депортираните от Тракия, Македония и Пиротско наши сънародници-евреи в концлагера Треблинка като “враждебно население”, което било изпратено на заколение в “сравнително човешки условия”) от Вида Боева Попова, дългогодишен помощник на Иван (Ванче) Михайлов. Публикувам с нейното изрично разрешение. Вени Марковски.

ПЪРВА ЧАСТ

В страницата си на фб журналистката Катя Стоянова на 21 август тази година е споделила статия на Дянко Марков (публикувана в края на настоящата статия – б.м., Вени Марковски).
Тази статия бе публикувана през януари 2008 година в “Про и Анти”
През декември 2007 заминах за София от Рим, Италия, за да направя молба за българско гражданство. В януари следващата година, приятел ми даде изрезката от статията. Прочетох я и не само бех изненадана, но шокирана от съдържанието й, по-точно от неистините казани в тази статия. В споделената статия при журналистката Катя Стоянова обърнах внимание и на факта, че той, Дянко Марков не се е задоволил с публикуването в тоя вестник но я е изпратил за отпечатването й и в списанието “България-Македония”,”Един завет” и в “Прелом”.
Когато в януари 2008 стана ми ясно съдържанието й обадих се на Дянко по телефона със следните думи: ” Съжалявам, че те запознах и сметах, че си наш приятел” като приключих разговора. Немах на ръка документа, всичко беше в Рим.
Какво целеха и ония, които публикуваха статията му? Сега чак се досещам, че са целели чрез статията да обърнат внимание на отговорните власти за гражданство, за да не ми приемат документите. Най-лекия начин да потопиш приятеля си, за да се въздигнеш по-високо.
От заглавието на статията на Дянко Марков ще разберат ония, които разбират от психология колко грандоманство, освен неистини има в нея.
Ето заглавието й:
“ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИВАН МИХАЙЛОВ. РИМ,
МАРТ 1990 ГОДИНА
ПУБЛИКУВАЙ! ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!
ДЯНКО МАРКОВ”
/Снимка от статията ще дадем по-нататък заедно с оригинала на апела на Иван Михайлов до народа в Пиринския край/

Значи, дошло е времето да не ми дадат българско гражданство, защото не съм българка……
Като писал статията Дянко Марков сигурно е фантазирал, че като ме натопи, ще се въздигне още по-високо и ще води байрака като нов водач …..
Интересното е, обаче, че той прикрива два важни факта. Избегва да каже, че е идвал в Рим с брат си за първи път през юли 1988 година и второ че требваше в дома на Иван Михайлов да се срещнат с пилотката, Роза Георгиева. И защо не се срещнаха? Защото аз, наблюдавайки Роза Георгиева, която вече беше при нас на гости, разбрах, че е човек на Държавна Сигурност. На тази тема ще има време да разкажем по-обширно .
В Рим двамата братя проф. Марко Марков и Дянко Марков престояха неколко дни в нашия дом, в дома на Иван Михайлов. Прекарахме братски, прекрасно. Аз ги разходих на много места из града, защото Антон работеше в Радио Ватикан. Но и с него излизаха понекога.
По-надолу ще предадем писмото до Иван Михайлов и до Антон и мен/на един и същ лист са писмата им/ което изпратиха след заминаването им от Рим за Швейцария, от Фрибург, където проф. Марко Марков преподаваше в тамошния университет.
“Фрибург, 28 юли 1988.
Уважаеми и скъпи чичо Радко,
мили приятели Вида и Антоне,
Вече седмица измина, откак се разделихме с Вас, а мислите и спомените все ни връщат към Рим, към via Ponza и Вашия уютен и гостоприемен дом, в който прекарахме незабравими дни и който днес за нас, – а утре за всяко българско сърце ще стане непременно историческо, свято място, в ореола на самоотвержената, достойна служба до край за свободата и бъдещето на отечеството.
Скъпи чичо Радко,
Благодарим ти за времето, което ни отдели, за беседите, изпълнени с духовна дълбочина и бащинска сърдечност, които обогатиха и уясниха представите ни както за теб, така и за делото, на което си посветил целия си живот изпълнен с борби, несгоди и страдания, но и с преодоляването на големи трудности и постигането на значителни успехи – там гдето “многознающите” ни съотечесетвеници отдавна бяха обявили, че “всичко е изгубено”.
Ние си даваме пълна сметка, че ако и днес българското име е живо в Македония и съществува все още българско бъдеще за изтерзаната страна, това в най-голема степен се дължи на теб – достойния лидер на безсмъртната в българското историческо битие революционна Организация.
Мили приятели Вида и Антоне,
Щастливи бяхме да се запознаем и сближим с Вас, щастливи бяхме да установим, в кръга на какви чудесни хора протича животът на скъпия за всички ни чичо Радко. Вашата всеотдайност в грижите за неговото здраве и живот, както и за оформянето на неговото духовно, творческо наследство, стоят над всекакви думи на признателност и похвала. Бъдещето непременно ще даде достойна оценка на Вашето тихо, безкористно идвънредно важно дело.
Благодарим ви от сърце, че при всичкия си труд и ежедневни грижи и тичане, можахте да ни дарите с истински братско гостоприемство и топлота, които остават едни от най-милите неща, които отнесохме от гостуването си в Рим.
След срещата си с хора като Вас човек усрепва не само вярата си в онова, което дава смисъл на живота му, но вярата в хората въобще. От все сърце Ви пожелаваме здраве и сили, за да устоявате на разяждащото дествие на времето, и все така изпълнен с дела и духовно съдържание да бъде собственият Ви живот.
Пожелаваме и на малкия Найденчо да расте здрав, силен и умен, за Ваша и на всички, които Ви обичат, радост.
Простете, загдето по време на нашето пребивание Ви създадохме напрегнати, а може би и неприятни моменти. Надяваме се в недалечно бъдеще да имаме други срещи, в които да можем да се реваншираме.
Изпращаме Ви снимките, които за обща радост излязоха доста добри. За нас те са от особено значение, тъй като остават скъп спомен от дните прекарани заедно в Рим.
Изпращаме Ви и един дял от подготвената книга “Българският народ и Македония”, макар и да не смятаме още текста за окончателен. Умишлено отбягнахме да упоменаваме често името на чичо Радко, за да предизвикаме в чуждото – в Европа и САЩ – обществено мнение правилно становище засега върху делата на Организацията. Признанието й днес в чужбина неизбежно ще означава признание и на делото на нейния дългогодишен вожд – големия българин Иван Михайлов. Не е далеч денят, когато и за него навсякъде ще може да се говори по-свободно и открито. Убедени сме в това.
Всякакви забележки и указания, дори и по най-деликатни точки, ще приемем с благодарност. Не се стеснявайте да ни ги съобщите и споделите с нас. Предварително Ви благодарим за това.
С най-хубави чувства – предани Ваши
Дянко Марков, Марко Марков”/ подписите са в ръкопис, оригинални/
———————
ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ за второто им гостуване в месец март 1990 г.
——————-
Тук прилагаме снимки от оригинала на писмото им, както и снимките, които беха направени с техния апарат, за които споменават в писмото си до нас.
1/Дянко, Иван Михайлов и Марко Маркови
2/Иван Михайлов и проф. Марко Марков
3/Иван Михайлов и Дянко Марков
4/Антон, Найденчо /нашето синче/ и Дянко играят шах на нашия балкон
5/Вида Попова и Дянко пред черквата “Свети Петър” в Рим
6/проф. Марко Марков и Вида Попова пак там при черквата “Свети Петър” в Рим
7/ Вида Попова и Дянко Марков в едно кафене до черквата “Свети Петър”.
8/ Снимка от оригинала на писмото от Дянко Марков и проф. Марко марков

ВТОРА ЧАСТ

Оригиналното писмо на Иван Михайлов до Македония.

Второто гостуване на братята проф. Марко Марков и Дянко Марков бе в месец март 1990 г. както и той, Дянко, пише в статията си но отбегва да каже, че е било второ, а първо. Но този път те искаха да отседнат в хотел, а не както пише Дянко гостували в дома на Иван Михайлов. Хотела се казва “Ла Пергола” и е близо до нашето жилище. Винаги може да се провери в архивите на хогела. Този път, Дянко подари на сина ми, който беше на осем годишна възраст, цигулка, собственоръчно изработена от Дянко. В един момент изпълни на цигулката и революционния химн “Изгрей зора на свободата”.
Както предишното гостуване така и това второ гостуване мина прекрасно, приятелски.
Както бехме седнали всички в салона Дянко извади един написан лист от него и предложи идея да се изпрати един апел до Пиринския край от страна на Иван Михайлов като поиска да прочете проектирания текст. След прочита на текста настъпи дискусия от всички ни: Антон, аз, Иван Михайлов, професор Марко Марков и Дянко. Всеки каза по нещо. Аз казах, че Иван Михайлов има друг стил на пишене. За да поверват хората в Пиринския край , че това послание е от Иван Михайлов требва Иван Михайлов да го напише с негов стил. Иван Михайлов пръв потвърди идеята ми, а и всички се съгласиха. Антон донесе пишущата машина и пред всички ни Иван Михайлов издиктува нов текст, който ще ви го представим по-надоле.
Готовия текст Иван Михайлов подписа своеръчно в два екземпляра: единия предаде на братята Дянко и проф. Марко Маркови, а другия го запази за себе си.
Това е голата истина, всичко друго е притурка и дори обиди. Например как Дянко го е подкрепил Иван Михайлов да се дигне от креслото, как се е разплакал и други фантазии, писани в статията му, сигурно за да убеди от една страна читателите колко е искрен, а от друга страна да хвърля кал колко се може повече върху мен.
Колко е верно,че го е подкрепил Дянко Иван Михайлов да се дигне от креслото могат да кажат всички, които са го посетили нашия водач след гостуването на братята Дянко и проф.Марко Маркови почти до кончината му. Тук, в същия дом, направи интервю Киворк, след това идваха дъщерята на Тодор Александров със съпруга си и семейство Лебамови от Щатите; идва Калкашлиев от Бразилия, който не можа да поверва че след два месеца почина Ванчо, защото беше здрав и прав като топола. Идва също друг патриот, Благой Бакарджиев, от “Струмишката петорка” от Ирвингтон, Ню Йорк, идва семейство Бранко и Цвета Смичкови с децата си, от Брюксел, Белгия, идва Георги Стаменов, редактор на вестник “Македония” в София и най-после идва племеникът на Антон, Арангел и годеницата му Дорина. Всеки от тех може да се пита в какво здравословно и физическо състояние бе Иван Михайлов.
А пък че са му треперели ръцете, е това е вече свръх на лъжата. Ще кажа тук една народна мисъл: “Господи прости му, защото не знае що говори…”
На тази среща се спрехме всички и на друга тема, важна особено за Вардарска Македония. Понеже вече беха минали неколко месеца от промените в България Иван Михайлов настояваше да се изпрати писмо до Българската академия на науките за добавяне на важните букви, които свързват диалектите с литературния български език. Това са: Ѣ/е кръстато/,Ъ/ерголем/ ,Ѫ. Проф. Марко Марков обеща да напише текста, да го изпрати в Рим и да бъде подписан, след като бъде прегледан от Иван Михайлов, както от проф. Марков, така и от Антон Попов, като редактор и литератор. Текста пристигна с подписа на проф. Марко Марков; Антон го подписа и бе изпратен до Академия на науките в София.
Верно е, че бащата на двамата братя Маркови бе един от двестата адвоката, които доброволно искаха да бранят Иван Михайлов пред българския съд по убийството на Пундев.Иван Михайлов пише в том 4 “Спомени” по това
Ето оригинала на текста подписан от Иван Михайлов;

“ДО ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
Драги братя и сестри,
Мнозина от вас са имали, може би, случай да узнаете, че сръбските политици неуморно се стараят да излъжат света, че Пиринска Македония требвало да влезне в границите на Сърбия, така както Белград е заграбил голема част от Централна Македония. Абсолютно никакво право, нито историческо, нито национално, нито некакво основание стопанско, културно и друго не съществува за оправдание на този отдавнашен план за сръбския грабеж. Особено опасен остава сръбският план днес, когато от Белград открито е издигнат лозунгът Македония отново да стане Южна Сърбия.
Славният Пирински край, както и всеко кътче от територията на Македония Белград е готов да заграби, така както некога, преди векове, турските армии са нахлули далеч по-насевер и от Дунава.
Но от тези времена до сега изминаха векове. Само сръбският луд инстинкт ги подтиква да мечтаят да командуват, ако е възможно до Черно море.
Онова, което в днешно време особено е важно и справедливо е следното:
България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това време и днешното могъл би да се приеме поне следния преходен компромис:
Една независима Македония във всичките й географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.
Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само на заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.
Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да се използуват като аргументи пред хора, които не познават добре нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград.Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.
Италия
11.III. 1990 г.
Ваш: Ив.Михайлов/своеръчен подпис/
Член на ЦК на ВМРО от 1924 г, до ден днешен”

 

ТРЕТА ЧАСТ

ТЕКСТА НА ДЯНКОВОТО ПИСМО,
КОЕТО БЕ ПРЕДЛОЖЕНО НА
ИВАН МИХАЙЛОВ КАТО АПЕЛ ДО
ПИРИНСКИЯ КРАЙ И КОЕТО ИВАН МИХАЙЛОВ,
АКО ГО ОДОБРИ, САМО ДА ПОДПИШЕ.

Текст на писмото на Дянко Марков, предложено от него за подписване от Иван Михайлов.

“ДО оцелелите, които бяха с мен под знамето на ВМРО;
до техните деца и внуци; до всички които ми вярват
Братя и сестри!
Прокълнат бях от съдбата, повече от половин век кракът ми да не стъпи на родна земя; да не зърна небето над Отечеството ни. Над цялото ни Отечество – от Охрид до Черноморските брегове – тъпкано от насилници и тирани, душено безжалостно в химери и лъжи.
Доживях да почувствам разведряване, да дочуя скриптене на окови, които се късат. Искам да споделя с вас тръпките на надеждата и вярата си в утрешния ден. Разсъмва се. Убеден съм, че поне в Европа вече много скоро не ще бъде търпяно насилието, робството, похищението на свободата под каквато и да е форма.
Една тревога ме гнети; отравя дните ми: сирените на злото от Белград и Скопие, родоотстъпниците и отцеругателите, прегръщат в този момент в нечистите си ръце идеята за независима Македония, за да я удушат в коварство и лъжа. Затуй се чувствам призван отново от дните, до които доживях, да кажа думата си за независима Македония на ония, които още не са я разбрали. Не на ония, които искат да я превърнат в измама. Много време преди моята дума великият македонец Отец Паисий Хилендарски каза крилатите думи на всички съотечественици:”Болгарине, знай своя род и език!”
Истината за независима Македония се крие в този безсмъртен зов. Независима Македония не може да бъде изградена върху лъжа и насилие. Тя може да бъде постигната само с истина и свобода:
Истината в историята!
Истината в езика ни!
Истината за знайните и незнайни герои, паднали за независима Македония именно в истина и свобода,
Независима Македония само при свобода на народа ни, да бъде това, което е бил хиляда години – български! Ще бъде кощунство с паметта на ония, които издигнаха това знаме, ако единствените българи, които населяват древната ни земя и още могат да се наричат така – народът ни от долините на Места и Струма, от бърдата на Пирин и Беласица, бъдат предадени на Белградските и Скопски комунистически тирани, за да бъдат превръщани те, децата, внуците им в небългари, в антибългари!
И когато и всички други народи, които населяват земята ни, прегърнат Истината и Свободата, тогава ще можем – не аз – вие, грядущите ще можете да изградите истинска Независима Македония. И тогава сигурно не ще има нужда вече да говорим и работим само за Македония – Швейцария на Балканите. Защото тогава ще можем да превърнем целите Балкани, с всичките им заблуждавани и измъчвани, но достойни народи, в земя на мира и благополучието. В Швейцария.
Доживях да зърна сиянието на ЗОРАТА, КОЯТО ИЗГРЯВА!
НАПРЕД! С НАМИ БОГ!
Рим, март 1990 г.
Иван Михайлов
член на ЦК на ВМРО от 1924 година до ден-днешен”
—————-
ЗА ЯСНОТА: ПОВТАРЯМ ТЕКСТА СЪСТАВЕН ОТ
ИВАН МИХАЙЛОВ, КОЙТО В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВСИЧКИ
НИ ИЗДИКТУВА ГО НА ПИШУЩАТА МАШИНА НА
АНТОН ПОПОВ
“ДО ВСИЧКИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
Драги братя и сестри,
Мнозина от вас са имали, може би, случай да узнаете, че сръбските политици неуморно се стараят да излъжат света, че Пиринска Македония требвало да влезне в границите на Сърбия, така както Белград е заграбил голема част от Централна Македония. Абсолютно никакво право, нито историческо, нито национално, нито некакво основание стопанско, културно и друго не съществува за оправдание на този отдавнашен план за сръбски грабеж. Особено опасен остава сръбският план днес, когато от Белград открито е издигнат лозунгът Македония отново да стане Южна Сърбия.
Славният Пирински край, както и всеко кътче от територията на Македония Белград е готов да заграби, така както некога, преди векове, турските армии са нахлули далеч по-насевер и от Дунава.
Но от тези времена до сега изминаха векове. Само сръбският луд инстикт ги подтиква да мечтаят да командуват, ако е възможно до Черно море.
Онова, което за днешно време особено е важно и справедливо, е следното:
България да се простре до южните и западните македонски области, които са били очертавани отпреди сто години като граници предимно на българското племе. Между това време и днешното могъл би да се приеме поне следния преходен компромис:
Една независима Македония във всичките й географски граници, каквито живущото в нея население само ги посочва.
Всички сръбски бленове за Югославия до Черно море, или поне уголемена Сърбия с Пиринската и Софийската области могат да бъдат днес присъщи само на заслепени шовинисти, които искат да си създават по-привлекателен живот чрез луди фантазии.
Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да се използуват като аргументи пред хора, които не познават добре нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград. Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.
Италия
11.III.1990 г.
Ваш: Иван Михайлов
/Подписът е своеръчен/
Член на ЦК на ВМРО от 1924 г. до ден днешен
—————————
Дадохме снимка на оригинала в предишната публикувана статия.
Вие сами ще прецените,че стила на апела на Иван Михайлов е ударен, точен, ясен и е истински апел.
Това е Иван Михайлов!
Всичко друго, което Дянко Марков пише в статията си и хули си остава за него. Спомням си, разказваше ни, че е бил военен /летец/ с чин подпоручик. Сега научаваме , че е полковник. И това ни кара да се позамислим как става повишаването с по-висока степен?! Ще намери ли читателът в тези два текста нещо, което говори, че Вида била съмнителен човек, а при това сътрудничи в народното дело при Иван Михайлов,заедно със съпруга си Антон Попов?
Не е ли срамно българи от България да клеветят нас, които видехме родината си Македония след четиридесет години политически емигрантски живот само защото не се отрекохме от българската си принадлежност?
Срамно падение!

[край на текста на Вида Боева Попова]

Статията на Дянко Марков, предизвикала коментарите на г-жа Попова, от сайта “Македонска трибуна”:

Последното послание на Иван Михайлов, Рим, март 1990 година
Публикувай! Времето дойде!
Дянко МАРКОВ
Драматичната съдба на едно писмо, което не стигна до хилядите, за които бе предназначено
18 години след написването му се публикува за пръв път едновременно в сп. “България – Македония”, сп. “Един завет” и вестниците “ПРО и АНТИ”, “Прелом”.

Само няколко дни след “дворцовия преврат” на 10 ноември 1989 г. бях поканен от брат си професор д-р ю.н. Марко Марков, завеждащ катедрата по международно право към Фрибургския университет – Швейцария, да замина и остана няколко месеца при него, за да му бъда в помощ както в житейски план, така и като консултант по военните въпроси при изготвянето на основния му труд “Българският народ, Македония, Европа”, над който брат ми работеше вече няколко години и който труд трябваше да стане венец на братовия ми професионален и обществен житейски път. Брат ми сподели с мен, че докато трае посещението ми при него, той планира да предприемем пътуване до Рим при Иван Михайлов, за което вече лидерът на ВМРО е дал съгласието си.
Споделих планираното ми пътуване и посещение в Рим с някои от най-близките ми приятели, някогашни членове на младежката ВМРО, като Асен Рашев, Ване Цаков и Джолев от Банско, Митко Шишков и др. Всички те настояха най-енергично да се опитам да склоня лидера на ВМРО да излезе час по-скоро с директива, послание, писмо, указание – каквато форма той избере, но да даде направление за бъдещата дейност на ВМРО при стремително изменящата се обстановка в България, Македония, на Балканите, дори в цяла Централна и Източна Европа.
Обещах. Заминах за Швейцария, съдействах на брат си, колкото силите и познанията ми позволяваха. В края на март на новата 1990 г. ние се озовахме в Рим, на гости в дома на Иван Михайлов.
Македонският лидер познаваше добре фамилия Маркови. Познаваше житейския път и трагичната смърт на нашия баща – плевенския адвокат Георги Марков. Баща ни, дългогодишен член на БРСДП (ш.с.) и един от лидерите й след Първата световна война, разочарован от европейската социалдемокрация след края на войната, неуспяла да наложи що годе умереност и справедливост във Версайската система от “мирни” диктати над победените, напуска социалдемокрацията и застава безрезервно на позицията на българския национализъм. Като един от лидерите на вече непартийния Съюз “Родна защита” баща ни установява близка връзка с ВМРО на Иван Михайлов за общи акции в защита на националните интереси и специално на българите, останали под чужд гнет в съседните на Царството държави.
Когато в 1930 г., след убийството на Васил Пундев, Иван Михайлов бе привлечен под съдебна отговорност като лидер на ВМРО, поел отговорността за това убийство, баща ни предложи безвъзмездно своя юридически и политически опит за отстояване пред съда на правната неподсъдност на македонския водач. Писмено изразената благодарност на Иван Михайлов е в архивите на семейство Георги Маркови.
Много години по-късно връзката на Иван Михайлов с нашата фамилия бе подновена от починалия преди 25 години най-млад наш брат Любен Марков. Чрез своя най-близък приятел Борис Дрангов, едноименен внук на легендарния български полковник, родом от Скопие, брат ни бе получил парола за връзка и посещение при “Радко”, която бе ползвал неколкократно. Така се свърза с “римския дом на Непреклонна Македония” и другият ми брат, проф. Марко Марков.
Аз пък, който много добре познавах житейския път, борбата и вярата на Иван Михайлов, още преди да тръгна от София за Швейцария, а оттам и за Рим, си позволих да напиша писмо-проект, което да предложа в духа на пожеланията на моите приятели като основа за посланието, което Иван Михайлов би се съгласил да отправи.
Още втората сутрин след пристигането ни в Рим останахме насаме с Радко. Извадих приготвеното от мен писмо и обясних с каква мисия съм натоварен от сподвижниците му в София:
– Чичо Радко (от първия ден се одързостих да се обръщам така към него), може би ще промениш думи и изрази, ще задраскваш и допълваш, но сигурен съм, че и много нещо ще одобриш.
– Чети!
Зачетох:
До оцелелите, които бяха с мен под знамето на ВМРО; до техните деца и внуци; до всички, които ми вярват
Братя и сестри!
Прокълнат бях от съдбата, повече от половин век кракът ми да не стъпи на родна земя; да не зърна небето над Отечеството ни. Над цялото ни Отечество – от Охрид до Черноморските брегове – тъпкано от насилници и тирани, душено безжалостно в химери и лъжи. Доживях да почувствам разведряване, да дочуя скриптене на окови, които се късат. Искам да споделя с вас тръпките на надеждата и вярата си в утрешния ден. Разсъмва се. Убеден съм, че поне в Европа вече много скоро не ще бъде търпяно насилието, робството, похищението на свободата под каквато и да е форма.
Една тревога ме гнети; отравя дните ми: сирените на злото от Белград и Скопие, родоотстъпниците и отцеругателите, прегръщат в този момент в нечистите си ръце идеята за независима Македония, за да я удушат в коварство и лъжа. Затуй се чувствам призван отново от дните, до които доживях, да кажа думата си за независима Македония на ония, които още не са я разбрали. Не на ония, които искат да я превърнат в измама. Много време преди моята дума великият македонец Отец Паисий Хилендарски каза крилатите думи на всички съотечественици: “Болгарине, знай своя род и език!” Истината за независима Македония се крие в този безсмъртен зов.
Независима Македония не може да бъде изградена върху лъжа и насилие. Тя може да бъде постигната само с истина и свобода:
Истината в историята!
Истината в езика ни!
Истината за знайните и незнайни герои, паднали за независима Македония именно в истина и свобода.
Независима Македония само при свобода на народа ни да бъде това, което е бил хиляда години – български! Ще бъде кощунство с паметта на ония, които издигнаха това знаме, ако единствените българи, които населяват древната ни земя и още могат да се наричат така – народът ни от долините на Места и Струма, от бърдата на Пирин и Беласица, бъдат предадени на Белградските и Скопски комунистически тирани, за да бъдат превръщани те, децата, внуците им в небългари, в антибългари!
И когато и всички други народи, които населяват земята ни, прегърнат Истината и Свободата, тогава ще можем – не аз – вие, грядущите, ще можете да изградите истинска Независима Македония. И тогава сигурно не ще има нужда вече да говорим и работим само за Македония – Швейцария на Балканите. Защото тогава ще можем да превърнем целите Балкани, с всичките им заблуждавани и измъчвани, но достойни народи, в земя на мира и благополучието. В Швейцария.
Доживях да зърна сиянието на ЗОРАТА, КОЯТО ИЗГРЯВА!
НАПРЕД! С НАМИ БОГ!
Рим, март 1990 г.
Иван Михайлов
член на ЦК на ВМРО от 1924 година до ден-днешен
Още не бях завършил четенето, Радко стана от креслото (обикновено той имаше нужда за това поне от малко помощ). Прегърна ме и заговори необичайно развълнувано:
– Аз от смъртта на Менча сълза не съм проронил, а ти ме просълзи. Нито една дума няма да бъде зачеркната или променена! Това са моите мисли, моята позиция, изразени по най-добрия начин. Подписвам писмото и то ще бъде разпратено по целия свят, където има наши хора.
И той взе писмото и се оттегли в съседната стая. По това време (само след 6 месеца той вече не бе между живите) ръцете на Иван Михайлов доста забележимо трепереха и за да сложи познатия на мнозина свой стегнат подпис, той си правеше малка “чернова репетиция”. Това вършеше насаме в другата стая.
Вътрешно аз ликувах, че съм изпълнил сто процента поетата мисия…
В стаята (холната) влезе с отривисти стъпки Вида*!
– Дянко, това писмо Радко няма да подпише. Друго ще приготвим за София!
– Защо, Вида? Та той го одобри. Дори се развълнува…
– Това не е стилът на Радко! – прекъсна ме тя. – Това е твоят стил. Всеки ще разбере това.
– Вида, на теб ли да обяснявам, че рангът на Иван Михайлов, както е прието за всички високопоставени хора, му позволява да си служи със секретари, адютанти, дори цели щабове. Те изготвят писмените документи. След корекция, ако е нужна, сложи ли подписа си, документът става негов. Ти сама си в системата и знаеш това.
– Добре, но има и друго, а то е по-важно. В тоя си вид писмото ще изиграе обратна роля, не тая, която целите от София и България. Вие не познавате обстановката в Македония. Там ще започнат от всички страни атаки срещу Радко и дори хората, които са му предани, ще се отдръпнат. Бъди спокоен, ние ще приготвим пак писмо в същия дух, но не така ярко и настъпателно – българско. Радко е съгласен с доводите ми, така че не опитвай да го върнеш към първоначалната му реакция.
Ден и половина Иван Михайлов не се яви при нас. Очевидно е бил притеснен, задето е бил принуден да промени първоначалното си решение.
Последния ден преди отпътуването ни бе ми дадено редактираното от Вида писмо за София. Дадох го за публикация най-напред на Константин Цанев, който редактираше бюлетин на Българския демократичен форум (“Прелом” още не бе почнал да излиза). След туй го дадох и за в. “Македония”. И до днес не зная дали другаде е било пращано и дали някой днес си спомня за него.
Шест месеца след срещата ни в Рим Иван Михайлов вече не бе между живите.
Гостоприемството и любезността на семейство Попови при гостуването ми в Рим ме задължаваха дълго време да мълча по обстоятелствата, при които писмото бе спряно. Ходът на събитията в Република Македония като че ли оправдаваше позицията на Вида. Тамошните “медии” и “служби” продължаваха да задушават истината и сеят лъжи, а който дръзнеше да противодейства, го чакаше “черна орис”. Зачаках “по-добри дни”.
Преди няколко години някои от най-уважаваните от мен македонски дейци ми отправиха упрек – защо още мълча, и настояваха да публикувам посланието, което Иван Михайлов е бил готов да отправи преди смъртта си. Потърсих писмото. Имах няколко копия. Не намерих нито едно. Брат ми в швейцарския “архивен арсенал” също не откри оригинала. Приех това като знак свише: “Още не му е дошло времето”.
Два дни преди Коледа ровех в архивните купища в моя дом. Търсех съвсем друг документ. А с ослепяващите си очи не смогвах. От една папка паднаха двете листчета на “моето – Радково” писмо. Приех го като поличба, почти като повеля Божия: “Публикувай! Времето дойде!”
Семейство Вида и Антон Попови живееше заедно с Иван Михайлов. Поели бяха грижата за него във всяко отношение и я изпълняваха безупречно

Снимките от ЧАСТ ПЪРВА:

Дянко Марков, Иван Михайлов и Марко Марков

сн. 2

Иван Михайлов и Марко Марков

сн. 3

Иван Михайлов и Дянко Марков

 

сн. 4

Антон, Найденчо /нашето синче/ и Дянко играят шах на нашия балкон

сн. 5

Вида Попова и Дянко Марков преди църквата “Св. Петър” в Рим.

сн. 6

проф. Марко Марков и Вида Попова пак там

сн. 7

Вида Попова и Дянко Марков

Вида Попова и Дянко Марков в едно кафене до черквата “Свети Петър”.

сн. 8

Снимка от оригинала на писмото от Дянко Марков и проф. Марко марков (стр 1 от 2)

 

сн. 9

Снимка от оригинала на писмото (стр 2/2) от Дянко Марков и проф. Марко Марков

 

 

 

 

 

Posted in Bulgaria, общество | Tagged , , , , | Leave a comment

The Loss of a Friend

Dear colleagues and friends, 

It is very, very difficult to write these words.

The loss of a young person is always a tragedy. 

The untimely loss of a friend is even worse, and is always a very difficult time. 

The loss of a fellow Internet pioneer is like losing a brother. 

Tarek and myself at the UN, 2014. Source: UN ASG @ThomasGass

Tarek was a great friend of the Internet Society – Bulgaria. I remember him giving an interview for the Bulgarian public television in Yokohama during the INET 2000 meeting (I hope to be able to find this interview in the coming weeks) – praising our chapter for the elimination of all licenses and registration regimes in the country. In 2002 he sent his chapter condolences to ISOC Bulgaria, when we lost (also very untimely!) our co-founder and board member Mitko Kirov. 

I remember him as the ISOC – Egypt leader, and then as an advisor to the minister of ICT, and then as a minister. 

I also had the luck to work with him at ICANN, when he became responsible for the government engagement, and I witnessed first hand his great skills and talent to navigate the organization in the challenging times of international Internet-related negotiations. 

Tarek was the same person, no matter what he worked – kind, humble, thoughtful, always ready to listen, and give advice, always ready to suggest a new solution to any problem. I wish we all are as humble, as he was. 

I remember a story few years ago, when I introduced him to a friend of mine at the World Bank. My friend told Tarek, “Ah, I remember you, when you built the Cyber city in Egypt…”, and Tarek interrupted him kindly, “No, no… I didn’t build it. My boss built I, and I just had to go and cut the ribbon, as I was by that time the minister. But it was the previous minister, my boss, who by that time was already prime minister, who actually built it.”

He always gave credit, where credit was due, and never took credit for someone else’s work. I wish we all are so precise as he was. 

Anywhere I’d go — at the UN or other UN agencies, when I would see someone from Egypt, they will always mention Tarek in the most positive ways. His former staffers always talked of him with great respect, and would address him kindly as “Doctor Tarek”. Earlier this year in Geneva I saw a former colleague of his, and I encouraged her to go and see him in the hospital. She just sent me a note thanking me for encouraging her to reach out, as she had one more opportunity to spend time with him. We all liked spending time with him, and he was always happy to see people around him, even when he was going through tough times… Especially during tough times. 

He was in some ways like a real doctor — always ready to listen to someone’s issue, always ready to suggest a ”treatment“ of a problem. I wish we all listen more, and try to help, like he did. 

And in all different ways, and always, he was a good Person, with a capital “p”. 

I hope we all strive to be as good as he was. I know it’s difficult, but that’s one of the (many) lessons I learned from him — that we should be good, when we are confronting challenging times, because it’s easy to be good, when things are going well, but it’s really good to behave well, when times are tough. 

Tarek, you’re already missed. Rest In Peace, my friend. 


More about Tarek can be found here.

Posted in General, ICANN, in English, Information Society, interesting people, Internet Society - Bulgaria | Tagged | Leave a comment

Holocaust denial is not protected by the European Convention on Human Rights

In today’s Chamber judgment(1) in the case of Pastörs v. Germany (application no. 55225/14) the European Court of Human Rights held, unanimously, that

the applicant’s complaint under Article 10 (freedom of expression) was manifestly ill-founded and had to be rejected, and,
by four votes to three that there had been no violation of Article 6 § 1 (right to a fair trial) of the European Convention on Human Rights.

European Court of Human Rights (Strasbourg). Source: Wikimedia, author: CherryX

The case concerned the conviction of a Land deputy for denying the Holocaust during a speech in the regional Parliament.
The Court found in particular that the applicant had intentionally stated untruths to defame Jews. Such statements could not attract the protection for freedom of speech offered by the Convention as they ran counter to the values of the Convention itself. There was thus no appearance of a violation of the applicant’s rights and the complaint was inadmissible.

The Court also examined a complaint by the applicant of judicial bias as one of the Court of Appeal judges who had dealt with his case was the husband of the first-instance judge. It found no violation of his right to a fair trial because an independent Court of Appeal panel with no links to either judge had ultimately decided on the bias claim and had rejected it.


Principal facts

The applicant, Udo Pastörs, is a German national who was born in 1952 and lives in Lübtheen (Germany).

On 28 January 2010, the day after Holocaust Remembrance Day, Mr Pastörs, then a member of the Land Parliament of Mecklenburg-Western Pomerania, made a speech stating that “the so-called Holocaust is being used for political and commercial purposes”. He also referred to a “barrage of criticism and propagandistic lies” and “Auschwitz projections”.

In August 2012 he was convicted by a district court, formed of Judge Y and two lay judges, of violating the memory of the dead and of the intentional defamation of the Jewish people.

In March 2013 the regional court dismissed his appeal against the conviction as ill-founded. After reviewing the speech in full, the court found that Mr Pastörs had used terms which amounted to denying the systematic, racially motivated, mass extermination of the Jews carried out at Auschwitz during the Third Reich. The court stated he could not rely on his free speech rights in respect of Holocaust denial. Furthermore, he was no longer entitled to inviolability from prosecution as the Parliament had revoked it in February 2012.

He appealed on points of law to the Court of Appeal which, in August 2013, also rejected his case as ill-founded. At that stage he challenged one of the judges adjudicating his appeal, Judge X, claiming he could not be impartial as he was the husband of Judge Y, who had convicted him at first instance. A three-member bench of the Court of Appeal, including Judge X, dismissed the complaint, finding in particular that the fact that X and Y were married could not in itself lead to a fear of bias.

Mr Pastörs renewed his complaint of bias against Judge X before the Court of Appeal, adding the other two judges on the bench to his claim. In November 2013 a new three-judge Court of Appeal panel, which had not been involved in any of the previous decisions, rejected his complaint on the merits. Lastly, the Federal Constitutional Court declined his constitutional complaint in June 2014.

Complaints, procedure and composition of the Court

Relying on Article 10 (freedom of expression) and Article 6 § 1 (right to a fair trial), Mr Pastörs complained about his conviction for the statements he had made in Parliament and alleged that the proceedings against him were unfair because one of the judges on the Court of Appeal panel was married to the judge who had convicted him at first instance and could therefore not be impartial.
The application was lodged with the European Court of Human Rights on 30 July 2014.
Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:

Yonko Grozev (Bulgaria), President,
Angelika Nußberger (Germany),
André Potocki (France),
Síofra O’Leary (Ireland),
Mārtiņš Mits (Latvia),
Gabriele Kucsko-Stadlmayer (Austria),
Lado Chanturia (Georgia),
and also Milan Blaško, Deputy Section Registrar.

 

Decision of the Court

Article 10 (freedom of Expression)

As with earlier cases involving Holocaust denial or statements relating to Nazi crimes, the Court examined Mr Pastörs’ complaint under both Article 10 and Article 17 (prohibition of abuse of rights).

It reiterated that Article 17 was only applicable on an exceptional basis and was to be resorted to in cases concerning freedom of speech if it was clear that the statements in question had aimed to use that provision’s protection for ends that were clearly contrary to the Convention.

“Selection” of Hungarian Jews on the ramp at Auschwitz-II-Birkenau in German-occupied Poland, May/June 1944, during the final phase of the Holocaust. Jews were sent either to work or to the gas chamber. Source: Wikimedia

The Court noted that the domestic courts had performed a thorough examination of Mr Pastörs’ utterances and it agreed with their assessment of the facts. It could not accept, in particular, his assertion that the courts had wrongfully selected a small part of his speech for review. In fact, they had looked at the speech in full and had found much of it did not raise an issue under criminal law.

However, those other statements had not been able to conceal or whitewash his qualified Holocaust denial, with the Regional Court stating that the impugned part had been inserted into the speech like “poison into a glass of water, hoping that it would not be detected immediately”.

The Court placed emphasis on the fact that the applicant had planned his speech in advance, deliberately choosing his words and resorting to obfuscation to get his message across, which was a qualified Holocaust denial showing disdain to its victims and running counter to established historical facts. It was in this context that Article 17 came into play as the applicant had sought to use his right to freedom of expression to promote ideas that were contrary to the text and spirit of the Convention. Furthermore, while an interference with freedom of speech over statements made in a Parliament deserved close scrutiny, such utterances deserved little if any protection if their context was at odds with the democratic values of the Convention system.

Zyklon B container. Part of an exhibition in the KL Auschwitz-Birkenau. Source: Wikimedia, author: Michael Hanke

Summing up, the Court held that Mr Pastörs had intentionally stated untruths in order to defame the Jews and the persecution that they had suffered. The interference with his rights also had to be examined in the context of the special moral responsibility of States which had experienced Nazi horrors to distance themselves from the mass atrocities.

The response by the courts, the conviction, had therefore been proportionate to the aim pursued and had been “necessary in a democratic society”. The Court found there was no appearance of a violation of Article 10 and rejected the complaint as manifestly ill-founded.

Article 6 § 1 (right to a fair trial)

The Court reiterated its subjective and objective tests for a court or judge’s lack of impartiality: the first focused on a judge’s personal convictions or behaviour while the second looked at whether there were ascertainable facts which could raise doubts about impartiality. Such facts could include links between a judge and people involved in the proceedings.

It held that the involvement in the case of two judges who were married, even at levels of
jurisdiction which were not consecutive, might have raised doubts about Judge X lacking impartiality.

It was also difficult to understand how the applicant’s complaint of bias could have been deemed as inadmissible in the Court of Appeal’s first review, which had included Judge X himself.

However, the issue had been remedied by the review of Mr Pastörs’ second bias complaint, which had been aimed at all the members of the initial Court of Appeal panel and had been dealt with by three judges who had not had any previous involvement in the case. Nor had the applicant made any concrete arguments as to why a professional judge married to another professional judge should be biased when deciding on the same case at a different level of jurisdiction.

There were thus no objectively justified doubts about the Court of Appeal’s impartiality and there had been no violation of Article 6.

Separate opinions
Judges Grozev and Mits expressed a joint dissenting opinion which is annexed to the judgment.

 

______
1) Under Articles 43 and 44 of the Convention, this Chamber judgment is not final. During the three-month period following its delivery, any party may request that the case be referred to the Grand Chamber of the Court. If such a request is made, a panel of five judges considers whether the case deserves further examination. In that event, the Grand Chamber will hear the case and deliver a final judgment. If the referral request is refused, the Chamber judgment will become final on that day. Once a judgment becomes final, it is transmitted to the Committee of Ministers of the Council of Europe for supervision of its execution. Further information about the execution process can be found here: www.coe.int/t/dghl/monitoring/execution.

 

Posted in European Union, общество | Tagged , , | Leave a comment