Статия за Чернобил в “Отечествен фронт”
Днес всеки е – или би трябвало да е! – наясно, че болшевишката система, създадена от Ленин и “усъвършенствана” от Сталин и останалите вождове, бе нечовешка, което ще рече, че човекът в нея беше не безценен, а толкова обезценен, че животът му не струваше и стотинка (копейка) дори.
Всеки е наясно, но все още има хора, които с тъга си спомнят за онова време, в което “всички имаха работа”, “здравеопазването беше безплатно” и т.н.
Тъгата по отминалите години, когато човек е бил млад, е нормално чувство. Нежеланието да се приеме, че днешното ни дередже не е резултат само от калпавия преход (факт е, че беше такъв!), а и от това, че стартовата ни позиция беше много, много неправилна.
Някои хора използват сравнения със спортния свят; за тях това би било полезно: на 10-и ноември 1989 г. България не започна да се състезава с нормалните европейски страни. Включването в това състезание стана едва през 1997 г., когато дойде правителството на Костов и започна да разчиства авгиевите обори.
Началната позиция не бе нула, а далеч под нулата.
България бе не само изостанала държава, но нямаше функциониращи от дълго време демократични институции, междувременно останалите източноевропейски държави бяха дръпнали напред, а и само десетина години по-късно дойде кризата, след което страната отново изостана.
На практика след големите чуждестранни инвестиции през 2005-2009 г. (25 милиарда евро), в икономиката влизат предимно средства от бюджета на ЕС, а не свежи инвестиционни средства.
Днешната нова криза ще ни дръпне още назад. И това дърпане не е еднакво за всички страни; за България то ще е още по-тежко, защото колкото по-бедна е държавата, толкова по-трудно е излизането от дупката.
…
И се връщам на темата…
Не, не за Чернобил, а за лъжата.
Или още по-точно: за ЛЪЖАТА.
Комунизмът беше една голяма ЛЪЖА.
“Равенството” беше ЛЪЖА.
”Безплатното” беше ЛЪЖА.
“Сигурността” беше ЛЪЖА (закрепена в хората с помощта на страха).
“Трудещите” се ЛЪЖЕХА системата (спомняте ли си “Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”).
Системата ЛЪЖЕШЕ гражданите.
Гражданите ЛЪЖЕХА дори и себе си.
Всички живееха, работеха и умираха в ЛЪЖА.
И в тази лъжа се видя, че държавата няма никакъв проблем да излъже дори и тогава, когато това струва човешки животи. Защото човешкият живот вмест да е безценен, е преоценен и направо обезценен.
;-(
Пускам снимката от “Отечествен фронт”, както и текста, свален от нея. Дело са на Иван Анчев и се намират* на стената му във Фейсбук:
ПРОВОКАЦИОННА КАМПАНИЯ
с нечисти политически цели
МОСКВА, 3 май 1986 г. (Политическият наблюдател на ТАСС Сергей Кулик).
В други времена и при други нрави джентълмените, попаднали в положение, подобно на това, в което се оказаха сега мнозина западни политически дейци, изобразяващи „ужасите“ и „катастрофалните последици“ от аварията в Чернобилската АЕЦ, биха си теглили куршума, за да спасят честта си или да избягнат безчестието. В наше време биха могли и да скочат от прозореца на небостъргач. Но от нито една западна столица засега не са пристигнали съобщения за самоубийства в името на спасяването на политическата чест.
Очевидно няма какво да спасяват онези, които през последните дни уверяваха, че „Чернобил ще се превърне в мъртъв град-призрак“, че равнището на радиацията в зоната на АЕЦ е „2000 пъти по-високо, от колкото по време на взрива на атомната бомба в Хирошима“ и че „целият огромен селскостопански район в сърцето на Украйна, неговите земи и води са станали опасни за човека за неопределен срок“.
На 2 май в района на Чернобилската атомна централа бяха членът на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Николай Рижков и членът на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС Егор Лигачов. Заедно с ръководителите на ЦК на Комунистическата партия на Украйна и на правителството на УССР те разгледаха мерките, които се взимат за ликвидиране на огнището на аварията в четвърти енергиен блок на АЕЦ и за нормализиране на обстановката в района.
Всичко това е много далеч от апокалиптичните картини, които нечестните политикани заимстват от холивудските филми и пренасят със зла умисъл на съветска земя…
Аварията в Чернобил бе превърната на Запад не само в сензация. Тя бе използвана от стигналите до безсрамие антисъветисти и антикомунисти за мръсни политически цели. Отначало убеждаваха западния еснаф, че в АЕЦ не са загинали двама души, както е в действителност, а минимум 2 хиляди. Това се правеше, уж да се докаже, че „СССР никога не казва истината“. Като използуваха след това като единствено „доказателство“ една фотография на сграда с пробит покрив, те се мъчеха да докажат на средния американец и западноевропеец, че в Чернобил е станала „най-голямата в историята на овладяването на атомната енергия катастрофа“, която уж свидетелствала за „изостаналостта на СССР“.
След това САЩ и Англия започнаха демонстративно да отзовават от Киев, намиращ се на 130 километра от мястото на аварията, своите туристи, обвинявайки Москва, че уж „скрива данните за високата радиоактивност“, но едновременно рекламираха собственото си човеколюбие.
Разбира се, на онези, които изпращат бомбардировачи да хвърлят смъртоносен товар върху либийските градове, които въоръжават „контрите“ в Никарагуа и бандитите в Афганистан, които плащат на наемните убийци в Ангола, не им остава нищо друго, освен да си правят самореклама, когато става дума за хуманизъм.
За да отвлекат вниманието на световната общественост от собствените си действия, които заплашват целия свят, да не дадат време на европейците да се замислят с какво ги заплашват 15-те хиляди американски ядрени бойни заряди, разположени в старата, пренаселена Европа, или в какво може да се превърне за Средиземноморието аварията на американска подводница, подобна на онази, която тези дни се вряза в скалите на Гибралтар, във Вашингтон организираха антисъветска оргия около станалото в АЕЦ.
Тази оргия беше необходима на Белия дом и на неговите помагачи още и, за да хвърлят сянка върху Съветският съюз, върху неговите мирни инициативи, да поставят под съмнение самата възможност да се водят преговори и да се споразумеят със СССР. Ненапразно Маргарет Тачър, явно с помощта на Вашингтон, смята да се опита да включи в текста на комюникето на откриващото се в Токио съвещание на ръководителите на седемте най-големи капиталистически държави „стремежа на руснаците да обкръжат всичко с излишна тайнственост“. Както признава английският вестник „Файненшъл таймс“ , това споменаване ще даде възможност на Запада „да се отнася с занапред с недоверие към задълженията на Съветския съюз в областта на проверката на спазването на всяко споразумение за контрол над въоръженията“.
Като настояват за „повече новини“ и за „повече факти“ от Чернобил, изгубилите срам и съвест политикани очакват само лоши новини и лоши „факти“. И едва ли ще ги отрезвят съобщенията, че обстановката в района на атомната централа се нормализира. (БТА)
______
* – Слагам нарочно това заглавие, защото големи престъпления на комунизма имаше и през други години, и през други месеци, но за април 1986-а това беше най-голямото.