Господ дава, ала в кошара не вкарва

Само един митрополит е с маска – Антоний, западноевропейският! Снимка: патриаршия.

В едно село живял много набожен човек, бай Генчо. Той правил добрини през целия си живот: помагал на бедните, дарявал всичките си пари на БПЦ, всяка вечер палел свещи и т.н., и т.н.
Един ден стихиите се събрали над селото, започнало да гърми, трещи, реката излязла от коритото и селяните започнали да се евакуират, а човекът паднал пред църквата на колене и почнал да се моли. Покрай него минавали селяните и го викали да се качи на техните каруци и коли.
Той им благодарил, но отказал с думите:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда да се евакуирам!
Накрая и кметът минал с последната джипка, която била останала в селото, спрял се и го поканил в нея, за да го евакуира. Бай Генчо му казал:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда да се евакуирам! – и продължил да се моли.
Никой не останал в селото, водата стигнала до улицата и почнала да влиза в църквата. Бай Генчо се качил на камбанарията и продължавал да се моли Богу.
Минала наблизо една спасителна лодка и някакъв пожарникар му се развикал да скочи, за да го спасят. Бай Генчо се провикнал в отговор:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда да скачам.
Водата стигнала до камбанарията, той се качил на кубето и продължил да се моли. В този момент прелетял хеликоптер и започнал да кръжи над него. Пуснали му въжена стълба, за да се хване и да се качи на борда, но той се развикал през шума от ревящия мотор на хеликоптера:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда, мерси!
И, както се очаквало, водата го заляла и бай Генчо се удавил.
Представил се той пред Св. Петър и, с мъка в гласа си, го запитал:
– Свети Петре, аз толкова праведен живот живях, а накрая какво стана – молих се, молих се, пък Господ не ме спаси?!”
А светията отвърнал:
– Байо, Господ чу молитвите ти и първо ти прати кмета, после лодка, след това хеликоптер, а ти три пъти отказа помощта.



Пускам тази стара приказка, за да напомня на хората, че независимо от призивите на висшите духовници (мнозинството от които са бивши агенти на Държавна сигурност), хората трябва да се вслушват в знаците, които получават, а не само в думите, които им биват казвани.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.