В едно село живял много набожен човек, бай Генчо. Той правил добрини през целия си живот: помагал на бедните, дарявал всичките си пари на БПЦ, всяка вечер палел свещи и т.н., и т.н.
Един ден стихиите се събрали над селото, започнало да гърми, трещи, реката излязла от коритото и селяните започнали да се евакуират, а човекът паднал пред църквата на колене и почнал да се моли. Покрай него минавали селяните и го викали да се качи на техните каруци и коли.
Той им благодарил, но отказал с думите:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда да се евакуирам!
Накрая и кметът минал с последната джипка, която била останала в селото, спрял се и го поканил в нея, за да го евакуира. Бай Генчо му казал:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда да се евакуирам! – и продължил да се моли.
Никой не останал в селото, водата стигнала до улицата и почнала да влиза в църквата. Бай Генчо се качил на камбанарията и продължавал да се моли Богу.
Минала наблизо една спасителна лодка и някакъв пожарникар му се развикал да скочи, за да го спасят. Бай Генчо се провикнал в отговор:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда да скачам.
Водата стигнала до камбанарията, той се качил на кубето и продължил да се моли. В този момент прелетял хеликоптер и започнал да кръжи над него. Пуснали му въжена стълба, за да се хване и да се качи на борда, но той се развикал през шума от ревящия мотор на хеликоптера:
– Аз вярвам в Бога, той ще ме спаси, няма нужда, мерси!
И, както се очаквало, водата го заляла и бай Генчо се удавил.
Представил се той пред Св. Петър и, с мъка в гласа си, го запитал:
– Свети Петре, аз толкова праведен живот живях, а накрая какво стана – молих се, молих се, пък Господ не ме спаси?!”
А светията отвърнал:
– Байо, Господ чу молитвите ти и първо ти прати кмета, после лодка, след това хеликоптер, а ти три пъти отказа помощта.
…
…
…
Пускам тази стара приказка, за да напомня на хората, че независимо от призивите на висшите духовници (мнозинството от които са бивши агенти на Държавна сигурност), хората трябва да се вслушват в знаците, които получават, а не само в думите, които им биват казвани.