Закон “срещу дезинформацията” или “за цензурата”?

Законопроект на ВМРО за дезинформацията. Снимка: сайт на НС.

Шестима депутати са внесли на 28-ми май 2020 г. странен проектозакон за допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предизвиква недоумение не само в управителния съвет на “Интернет общество – България”, но и сред специалисти с далеч по-голям опит от нашия.

Според вносителите в ЗЗЛД трябва да има следния текст:

„Чл. 25п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва  да  оповестят на  видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните  данни:
1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора.“

Щеше да е забавно, ако не беше тъжно, че в мотивите към предложението, вносителите се позовават на GDPR (Общия регламент относно защита на данните), но същевременно изискват публикуването на лични данни, които са защитени именно от GDPR!? При това “на видно място” (което, разбира се, в епохата на Интернет е трудно да бъде определено, но това е друга тема, защото GDPR изисква непубликуването на такива данни, дори и да е на място, което не е видно).

И друг странен текст:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

Законопроект на ВМРО за дезинформацията. Снимка: сайт на НС.

Тук странното е не само, че се въвежда отговорност за законност за разпространяване на дезинформация, но и че се сочи несъществуваща алинея ч на чл. 25п. (вижте и приложената снимка от проектозакона, така както е публикуван на сайта на Народното събрание; ако този закон беше в сила, човек може да се запита дали вносителите нямаше да носят отговорност за разпространяването на дезинформация?!)

Така предложените текстове не отговарят на изследванията на дезинформацията в рамките на Европейския съюз, нито пък авторите им са взели предвид доклада на експертната група (в която Вени Марковски – председател на нашия Управителен съвет имаше честта да участва) на високо ниво към Европейската комисия, която публикува 44-страничен доклад по темата.
Нещо повече – ако вносителите си бяха направили труда да прочетат този доклад, щяха да са наясно, че терминът “фалшиви новини” не се използва, а “дезинформация” е ясно определен (вж. стр. 10 в доклада):

” We define it as false, inaccurate, or misleading information designed, presented and promoted to intentionally cause public harm or for profit.”
(Ние я определяме като невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана с цел умишлено да причини обществена вреда или с цел печалба. – тук и по-долу преводът е на blog.veni.com)

и по-нататък:

“Disinformation as defined here includes forms of speech that fall outside already illegal forms of speech, notably defamation, hate speech, incitement to violence, etc. but can nonetheless be harmful.”
(Дезинформацията, както е дефинирана тук, включва форми на словото, които попадат извън вече незаконните форми на словото, по-специално клеветата, речта на омраза, подстрекаване към насилие и т.н., които въпреки това могат да са увреждащи.)

Това е нормално, защото срещу невярна информация, която засяга физически или юридически лица, може да се реагира по най-различни начини, в рамките на гражданския, а дори на наказателния процес. В България подобни дела са водени през годините, има изградена съдебна практика и т.н. Нещо повече, в доклада на Експертната група изрично се подчертава, че не са дезинформация сатирата или пародията. В предложените текстове на депутатите от ВМРО подобна разлика не се прави.

Ето как те определят дезинформацията:
„Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Всеки може да се досети, че под това определение попадат не само авторски материали, но и всякакви статии, интервюта (не само писмени, но и по радиото и телевизията, както и онлайн!) и т.н. Например, всички пародии на “Господари на ефира“, сайта “Неновините” и др.п. биха могли да попаднат под ударите на закона. Според така предложените текстове дори разказването на виц може да бъде наказвано.

За да се разбере колко нелепи са подобни текстове, прочетете информацията за  интервюто на народния представител Александър Сиди от 29-и май т.г., в което има и “успокоение“, че нямало да се стигне до затвор: “По думите му най-вероятно няма да има затвор за хората, които разпространяват фалшиви новини. “Този текст е записан в законопроектът, но предполагам, че ще падне в пленарна зала.”
Тъй като нито в предложения текст, нито дори в мотивите, не се среща наказателно преследване, то текста на сайта на “България он еър” би могъл да се интерпретира  като… дезинформация по предложения закон, ако човек не знае, че вероятно става дума за друг законопроект, който Народното събрание вече отхвърли.

Вносителите твърдят, че “Именно предвид защитата на нашите сънародници ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство“, но за съжаление

предложението им не е работещо и не е решение.

И не е ново – подобни законови текстове имаше в социалистическото законодателство, а работещите в тогавшните медии си знаеха, че дори и да няма законов текст, имаше теми, по които е здравословно да не се публикува нищо. Ако не за друго, то поне заради това, че дезинформацията беше част от държавната  политика.

Няма да се спираме на останалите предложения, сред които и това абсурдът  Комисията за защита на личните данни да установява публикуване на дезинформация, при което ще е длъжна “да подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.”

Парадоксалните предложения се обясняват най-лесно, ако просто се прочетат дори повърхностно мотивите на вносителите:

“В изготвените и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“. В същия ЗИД ние поискахме съвсем логично – следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. […] За съжаление тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“. Т.е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.
Сам по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ е невярно предадена информация.”

Според вносителите, прочитът на предложената от тях промяна в ЗРТ като възможна цензура е “невярно предадена информация”? Дали това не означава, че ще трябва да има и орган, който да прави “правилен прочит” на всяка предложена промяна в законите, когато тя е дело на депутатите от ВМРО? Или това ще важи и за предложения от другите политически партии, представени в Парламента?

Така предложените промени не бива да бъдат приемани от Народното събрание, защото са неработещи, създават условия за въвеждане на цензура, а и не са съобразени с GDPR.

Надяваме се, че членовете и поддръжниците на “Интернет общество – България”, както и хората, радващи се на свободния достъп до Интернет, ще популяризират тази статия и ще заемат собствена или ще потърсят още експерти, които да разнищят още повече този проектозакон.

____
Източник: блог на “Интернет общество – България”

This entry was posted in Bulgaria, fake news - фалшиви новини, на български, общество and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.