“Блогът за икономика” пи??е на тема “Производителност на труда“. Поучително четиво, особено на фона на това, което аз съм писал по темата:
08.08.2007 г.: Намери се политик да разбие един от митовете: за трудолюбието на българина
05.09.2007 г.: Мързеливи ли са работещите българи?
Ето и цялата статия (в оригинала има още 2 графики)
1.1. Производителността на труда се оределя от инвестирания капитал, технологии, ноу-хау, организационна структура, умения, управление и пр.
-
Разликите в производителността на труда могат да бъдат резултат от разлики в технологиите и използваното ноу-хау, разлики в организационната структура, разлики в уменията на работниците, разлики в управленските способности или разлики в количеството или качеството на ма??ините и оборудването, използвани от фирмите…. [Производителността на труда] ще бъде по-висока във фирмите, които използват капитал вместо труд (напр., фирмите, които са капиталоемки).
2. Заплатите са ниски, тъй като производителността на труда е ниска
-
??майки предвид, че фирмите в проми??леността в България са по-малко производителни от фирмите в другите страни-членки на Европейския съюз, естествено възниква въпросът как те успяват да останат конкурентоспособни на един отворен пазар, какъвто е Европейският съюз. Една важна причина за това е, че заплатите и разходите за работна сила в България са по-ниски, отколкото в другите страни на Европейския съюз.
3. Техническата ефективност е ниска
-
Техническата ефективност в България е систематично по-ниска, отколкото във всяка от другите страни… Тъй като техническата ефективност взема под внимание както използването на капитала и труда, така и сектора и големината на фирмите, горното показва, че производителността не е по-ниска в България, отколкото в служещите за сравнение страни, само защото фирмите са в по-малко продуктивни сектори или защото използват по-малко капитал, отколкото фирмите в другите новоприсъединили се страни-членки на ЕС…
4. ??новативните фирми са по-производителни
-
??зглежда, че технологиите и тяхното въвеждане имат особено силна корелация с техническата ефективност в България. Фирмите, които лицензират технологии от чужбина, фирмите, които имат сертификати от Международната организация по стандартизация и иновативните фирми, които са въвели нови продукти, са по-продуктивни от другите фирми в България…
(?? за трите променливи е трудно да се определи точно дали фирмата е по-производителна, защото въвежда нови технологии или че по-производителните фирми имат повече ресурси да инвестират в новите технологии)
Преди отчитането на други фактори като например иновациите, качественото сертифициране и закупуването на лицензи за чуждестранни технологии, износителите изглежда са с около 22% по-висока производителност от аналогичните фирми, които не са износители. ??конометричният анализ обаче говори, че по-високата производителност би могла поне частично да се дължи на това, че те са по-новаторски.
5. Проблемите с бизнес средата и квалификацията влияят негативно на производителността
-
Макар че различни проблеми на иконометричната методология, особено такива, свързани с посоката на причинно-следствената връзка, затрудняват извеждането на безспорни заключения въз основа на иконометричния анализ, изглежда, че редица други фактори – регулативното бреме, разходите, свързани с престъпността и сигурността, квалификацията на заетите, са свързани с производителността.
Ако използваме точковата оценка, намаляването на регулативното бреме (например, времето, което ръководителите на фирмите губят за спазване на нормативната уредба) до нивата, наблюдавани в най-добре представящите се страни, би могло да увеличи производителността между 1 и 7% . Намаляването на разходите за сигурност до нивата на най-добре представящите се страни в региона би могло да пови??и производителността с около 10 до 18%. Увеличаването на дела на квалифицираните работници би могло да пови??и производителността между 6 и 12%, подобряването на достъпа до банково финансиране би могло да пови??и производителността между 2 и 5%, а пови??аването на квалификацията на работниците би могла да пови??и производителността между 3 и 5%.
6. ??нфраструктурата (засега) няма негативно влияние върху производителността
Нито една свързана с инфраструктурата променлива величина няма силна корелация с производителността. Това, разбира се, не означава, че инфраструктурата не въздейства на производителността. Макар че, както е обсъдено в гл. 5, мениджърите на фирмите стават по-загрижени за инфраструктурата, а обективните данни също така показват известно вло??аване на качеството й, общото качество остава сравнително добро. Следователно не е изненадващо, че инфраструктурата понастоящем не е съществено ограничение за работата на фирмите.
От тази статия може да разберете и защо съм писал
на 21.08.2008 г. Българите продължават да са най-нещастни в ЕС
и на 17.12.2007 г. Българите – най-нещастни в Европа
Не, че ми харесва, но “аз нали ви казах”?