Децата: пластелин, моделин или личности?

Може би ще се учудите на този въпрос, но бях провокиран от едно интервю на депутат, цитирано в блога на Жоро и Първан:

В свой коментар във в-к “Труд” депутатът от ВМРО Мирослав Мурджов прави много добро сравнение. Ето какво пи??е той:
“Уважаеми родители, спомняте ли си как се моделира пластелин. Лесно е, но има прости правила. Материалът се задържа в ръцете, докато поомекне и докато е все още податлив, бързо му се придава желаната форма.
Това важи и при възпитаването на децата – трябва да се улучи точният момент. Тогава по лесно можем да им обясним правилата, които ще съхранят техният живот и ще ги направят добри граждани”.

Жоро коментира по-нататък в статията, че “Възпитанието на децата не трябва да е продукт на държавата, а семейството. Единствено то може да създаде резистентност (мярка за добро и ло??о) в младежите и да ги имунизира от влиянието на улицата.”

Аз съм писал на темата за обществото у нас няколко материала, но сега ми се иска да погледна казаното от г-н Мурджов с критично око.

Г-н Мурджов, децата не са пластелин (и тук изобщо няма да се спирам на темата, че модерният пластелин не се държи в ръце, докато “поомекне”!) и сравнението е просто неподходящо. ??менно защото много родители си мислят, че децата им са като пластелин, в един момент ние нямаме общество – защото малцина са родителите, които насърчават децата си да станат личности. Не просто лица, а личности. Друг е въпросът, че мнозина и лица не стават, а само задници, извинете за израза.
Възприемането на възпитанието на децата като оформяне на фигурки с пластелин е повърхностно и издава комплекс на малоценност. Да се придава “желаната форма” на децата, след като са били докарани до състояние на “податливост” означава да направим от децата си на??ия копия, при това – както практиката показва – обикновено копията са по-ло??и от оригинала. Умният ръководител (може ли да се каже “умен политик” или това е оксиморон в България?) по това се различава от глупавия – че се заобикаля с по-умни от него хора.

Аз бих искал децата ни да не бъдат оформяни като пластелин, да имат право на избор, да могат да мислят и разсъждават самостоятелно, да се чувстват сигурни и спокойни, да бъдат личности. Всъщност, по-общо погледнат, аз искам повечето хора да бъдат такива, дори – ако бе??е възможно – всички.

Жоро пи??е, че в задълженията на държавата “влиза да е чисто светло, а по улиците да няма престъпници и дилъри на наркотици, оттам нататък пластелинът е в на??и ръце.”

В задълженията на държавата не влиза това да няма престъпници, а престъпниците да бъдат наказвани своевременно и наказанията да служат както за превъзпитание, така и за превенция – т.е. по-малко хора да ре??ат да станат престъпници. В България днес е лесно да си престъпник и трудно – да си честен полицай. Това не е проблем на държавата, а на липсващото общество. Ако имахме общество, което да е изградило една стойностна цивилизационна ценностна система, тогава няма??е да се случва така, че бандитите да са героите, а полицаите – посме??ище. Вместо това колко са хората, които протестират на ул. “Граф ??гнатиев” в София, когато в забраненото се движат тежки джипове? Колко са хората, които смеят да се опълчат на рекета? Ако хората бяха повече, тогава ще??е да има и по-малко бандити, защото няма??е да смеят да демонстрират толкова явно своето положение. Ако има??е хора, които да мислят за това къде ходят децата им и по кое време, няма??е да се стига до трагични инциденти в дискотеки и игрални зали.

Не съм съгласен с депутата Мурджов, поне в тази част на неговите изказвания, цитирани от Жоро. Може би останалата част на статията му да е по-добра, но вината за сериозното положение с липсата на общество в България не е проблем, който държавата може да ре??и. Може да го ре??ат само хората – всеки един от нас. Трябва да осъзнаем и приемем, че силното общество създава силна държава, а не да се заблуждаваме, че държавата ще ни създаде силното общество.