Днес са излезли резултати от Европейското социално изследване (ESS), в което за трета поредна година е включена България. Медиапул съобщава: Българите поставят своеобразен рекорд по усещането си за бедност, неудовлетвореност, недоверчивост и липса на самокритичност сред страните от ЕС.
Мнение на проф. Николай Тилкиджиев (член на консорциума “ESS-Bulgaria”), преразказано от Медиапул е повод за разми??ленията ми по-долу: “неудовлетвореността на българина от живота му не е толкова психологическа черта, колкото е обективно обусловена – от най-ниските минимални заплати в ЕС и от най-ниския БВП. Условията на живот в България са едни от най-трудните в Европа и това поражда неудовлетвореността и недоверието към институциите…”
Обективно е обусловено само едно: че ние, българите, отдавна сме забравили традиционното трудолюбие, с което сме били известни в Европа преди 1939 г. Следователно неудовлетвореността на българина от живота му не е обективно обусловена, а е по-скоро следствие на това, че БВП е нисък не от обективни дадености, а от начина на работа на българина. Мислите, че съм черноглед? Нека дам видим тези четири (а вие можете да продължите бройката) примера, а можете да прочетете и преди??ната ми статия по този въпрос:
– Вместо да направим бизнес от черноморския бряг или от планините, ние ги съсипахме. Построихме гигантски хотели, в които почиват средна ръка хора, които носят в България среден доход. Бизнес в случая е равно на дългосрочни инвестиции, обучение на персонала, изграждане на инфраструктура и т.н.
– ??ндустрията от времето на социализма бе приватизирана и в много случаи – разпродадена на безценица, като за вторични суровини. Дори онази, която може??е да печели, не бе пощадена. Примери – колкото искате.
– Качеството на обслужването в България е трагично ниско.
– Продължаваме да живеем с мита за “легендарните български програмисти”. Ако се замислим обаче, какви са големите български софтуерни компании или постижения? ??маме ли български Google (както например има руски Yandex, който държи по-голяма част от пазара от Google) – нямаме. ??маме ли български Amazon.com – нямаме. ??ма няколко самотни български софтуерни продукти, които успяха да пробият на световния пазар (напр. играта “Цар”) и… толкоз.
Така че вместо да обвиняваме “ниския БВП” и ниските минимални заплати, нека да се опитаме да помислим заедно не “Кой е виновен за това?”, а “Каква е моята производителност? Можех ли днес да си спестя 15-е цигари и 4-те кафета, на които бъбрихме с колежките за новия магазин на “Солунска”? Дали ако работех в западна компания, със западен мениджмънт, щях да работя толкова, колкото работя сега при бай Пе??о, управителя (който – между другото – е голяма капия!)?” ?? т.н., и т.н.
За потвърждение на липсата на трудолюбие можем да се обърнем и Симеон Сакскобургготски, който разчита??е именно на него, за да постигне успех за 800 дни. Но и той остана неразбран. По този повод ето какво пи??е на 3-и юни 2003 г. във вестник “Стандарт”:
Подобряването на стандарта на живот у нас за 800 дни не е ангажимент на Симеон Сакскобургготски, а на самите българи. Това изненадващо тълкуване на програмната реч на премиера от 6 април 2001 г. направи говорителят на кабинета Димитър Цонев. Премиерът никога не е казвал, че сам и еднолично ще свър??и това, обясни той. Цонев дори прочете пред журналистите цитат от обръщението на Симеон. ??зречението, че не по-късно от 800 дни прочутите българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви, е апел към хората да разчитат предимно на себе си, разясни Цонев. Правителството само създавало условия чрез програмата си. Гражданите са тези, които я изпълняват и трябва да са съпричастни, обясни гласът на Симеон. Според него това било обществен договор, който имал две страни.
Аз лично не разбирам защо това тълкуване е изненадващо? Симеон не е глупак, че да каже “Аз ще ви оправя за 800 дни”. Това, че хората така са го разбрали, не е негов проблем.
?? още един момент – от друго изследване, този път на БСК:
По отно??ение на бизнес средата, като проблеми, стоящи пред ефективното развиване на своята дейност, анкетираните посочват най-често: липсата на квалифицирана работна ръка и бюрокрацията (по 52%). Следват: ниското качество на административното обслужване (36%), нелоялната конкуренция (35%), често променящата се нормативна уредба (34%), корупцията (32%), високото осигурително бреме (24%) и нелегалният внос (14%). Нивото на данъчно облагане представлява проблем за едва 10% от анкетираните.
Всеки втори работодател (51%) страда от липса на работна ръка, става ясно от анкетата. Други 25% от запитаните имат проблем с намирането на работници за определени позиции. 24% декларират, че проблем с работната ръка пред тях не стои. 56 % от търсещите работна ръка се нуждаят от тесни специалисти, 37 % – от изпълнителски състав, 23 % – от ръководен персонал, 11% – от общи работници, 9% – от административен персонал.
Да го преведа: В България липсват качествени служители и работници. Всички пищят, че заплащането е ниско, но когато работодателите кажат “служителите са некачествени” отговорът е: плащай ни като на Запад, ще работим по-добре. ??стината е, че с пари не се постига качествена работа. Парите се постигат с качествена работа.
Още един пример в допълнение на твоите – прехвърлянето на отговорността. Българина се ръководи от максимата, че прехвърлената отговорност е частично ре??ение на проблема. Видите ли, не съм ви оправил за 800 дни, ама вие сте си виновни, защото не сте ме разбрали…
Защо още не съм се абонирал за този блог?
Много правилни тези, аз лично много негодувам по тия теми когато започнем да се оплакваме от положението. Притеснявам се че в момента и членството в ЕС се разбира по същия начин, както обещанието на Симеон, че ” ще ни оправят”. За съжаление ако не се хванем на работа сериозно да подобрим собственото си положение, никой няма да ни оправи положението.
Публикацията ти ми бе много полезна да завър??а едно есе.
досадно ми е да пи??а и да чета за това. нервно-досадно. констатацията, че българският народ е боклук като цяло не ми е приятна, но е неизбежна. тоя скапан, ??ибан народ е пълната противоположност като психика на американския. и стига вече с оправдания – турско робство, комунизъм, това и онова правителство. жалки копелета.
ето ти коментар. повече нямам какво да кажа.
Абе, като такава ненавист изпитвате към тоя народ, що не прекъснете всички връзки с него (кирилицата и езика на първо място и после адски неприятните познати). Това би ви помогнало много да преодолеете негативите. Няма особена нужда да муцате некви глупости по форомите, след като идея нямате що е то култура, национална идентичност и защо южните райони на Европа не могат да бъдат като северните или централните и едновременно стова са различни помежду си. Видно е, че не сте особено подготвени – нито в социологически, нито в политически, нито в икономически, а още по-малко малко в културологичен аспект, за да давате оценка за 8 млн. ду??и. Тия врели-некипели може да си ги дрънкате на едно ??и??е виски (щото с ракията също е необходимо да скъсате) и да се възхищавате на гениалните си открития за социалния живот в България. Но пак ви казвам – не се изцепвайте така пред неясена на брой и непозната аудитория като прилагате като доказателство за твърденията си статия, която е твърде кратка и незадълбочена, за да сте я разбрали на 100%. Чак сте ми я превели – благодаря, няма??е нужда. 🙂
LolliPolli,
някъде да си видяла ненавист? Констатиране на факти – да, но ненавист – не. Защо да ненавиждам цял народ, когато дори и към единични негови представители не изпитвам такива чувства? Не само към българския народ, но по принцип – към всеки.
лоли поли, ала бала, охлю бохлю, ахи туна:]]]