Лили Иванова в блога на Иво Инджев (ivo.bg)

Навръх 8-ми март 2020 г. в блога на Иво Инджев се появи изключително интересната статия под заглавие “Лили Иванова сподели по телефона възторга си от “Измамата “Сан Стефано”, а авторът на книгата – възторга си от позицията на най-обичаната българка“, която препечатвам по-долу. Признавам си, че след като прочетох статията, бях толкова приятно впечатлен, че се престраших да обезпокоя Лили Иванова, за да я поздравя за позицията ѝ. Казвам “престраших се”, защото за мен Лили Иванова е изключителен човек – и съм писал по темата, а и съм говорил за това какво мисля и – може би по-важно! – чувствам за нея.

 

Лили Иванова. Източник: ivo.bg

“Иво Инджев? Лили Иванова. Просто Лили Иванова”.

Това чух снощи, когато получих обаждане от непознат номер. Първата ми реакция беше, че няма как да е “просто” Лили Иванова.

Дотук- достатъчно “добре”. Даже супер. Да ти се обади лично не само най-безспорната звезда сред българските певици от десетилетия наред е достатъчно ласкателно. Та тя е сигурно най-обичаната и уважаваната българка от няколко поколения насам и към днешна дата! 

Но, признавам си, предстоеше още по-приятна изненада от близо половин часовия ни разговор с Лили Иванова. Ще го резюмирам само в основни щрихи, за да не бъда заподозрян, че изпадам в “нарцистичен амок” от желанието й да се запознае с мен. 

Записах си встъпителните й и думи. После я помолих да потвърди дали съм разбрал правилно, тъй като тя се съгласи да я цитирам – с радост, както каза.

“Прочетох вашата книга “Измамата “Сан Стефано” и съм във възторг от Вас” ( имаше и още суперлативи по адрес на моя скромност, но и този цитат е достатъчен). Повтори думите си пред смаяната ми съпруга, а след това и пред децата ми. Оказа се, че съм, че съм добре със слуха. Семейните ми свидетели потвърдиха радостната диагноза 300 на сто.

Напоследък, когато съм у дома, имам навика да приемам обаждания с включен високоговорител, за да са ми свободни ръцете ( нали все гледам да върша няколко неща наведнъж). Така стана и този път. В резултат на което направих без да искам най-близките си хора съпричастни на личния разговор с Лили Иванова, който прерасна в нещо повече, защото се оказа натоварен с обществена значимост.

От размяната на мнения ми се изясни, че Лили Иванова е убеден съмишленик по въпроса за съпротивата срещу фалшифицирането на историята ни в полза на Русия. Импулсивно я попитах дали би направила публично достояние тази своя позиция, каквато мнозина имат, но не всеки е готов да защити с името си . “Разбира се, няма от какво да се страхувам”, продължи да ме изненадва тя. И дори се съгласи да участва в конкретна инициатива, но по мое предложение накрая се съгласи да не избързваме и да оставим обсъждането на подобна стъпка за по-късен етап . 

“Ха,ха”, засмя се тя, “ трябва да ни останат теми за разговор и за предстоящата ни среща”.

Ако някой предполага, че съм твърде пестелив в цитирането, познал е. Не искам да прекалявам с възторжения отзив.

Лили Иванова каза още много впечатляващи неща за човек като мен, когото допуска за пръв път до затворения личен свят, в който живее, както сама го определи. Установихме, че сме съмишленици по много злободневни въпроси. Фактът, че тя ентусиазирано се съгласи аз да споделя това свое откритие с читателите си тук, говори също и за нейната храброст да се изправи срещу неминуемата злоба на моите, а вече и на нейните, душмани.

Ще “издам” само “малката подробност”, че примата на българската музикална сцена се интересува не просто от история и политика – и не само има позиция, която не се бои да сподели, но и поддържа своя интерес към литературата с неистова страст. Чете до късно през малките часове на денонощието.

Не ми приляга да кажа до какви имена на велики автори от нейната библиотека ме нареди на практика, за да не прозвуча мегаломански. Едно е да го каже тя, друго е се възползвам аз от оценката й. Нека някой интервюиращ журналист я попита да уточни, ако има такива желаещи ( стига да не са заразени от върлуващия от векове по нашите земи вирус на завистта ), които тя да допусне до себе си. 

Следва продължение.

То предстои когато Лили Иванова уточни инициативата си да бъде пръв домакин на запознанството ни в пряк разговор с моя милост и съпругата ми.

Позволете малко умерен патос за финал с надеждата, че перифразирането на великия Левски няма да прозвучи пошло: това беше телефонен разговор, от който печеля не само аз, но и целият народ – доколкото на страната на просветения български патриотизъм  срещу лъжата и измамата в полза на руските ни колонизатори застана самата Лили Иванова. 

Значението на този факт не се нуждае от допълнително обяснение.

[Край на статията, публикувана с любезното съгласие на автора.]

 

Допълнителна бележка от Вени Марковски:
Показателно е какви са коментарите – както под статията на г-н Инджев, така и в неговата Фейсбук-страница и как хората са също приятно впечатлени, а хейтърите са млъкнали.

This entry was posted in Bulgaria, история, на български, Освобождението and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.