Автор на спомена е Михаил Иванов, съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси и вероизповеданията, отговарящ за връзките на президента с еврейската общност в България (1990 – 1997). Публикува се с негово съгласие.
Един от хората, с които имах щастието животът да ме срещне, беше Серж Цвайгенбаум. Като генерален секретар на Европейския еврейски конгрес (ЕЕК) той взе активно участие и изигра важна роля в отбелязването в ЮНЕСКО на 50-годишнината от събитията в България през март-май 1943 година, имащи за резултат спасяването на евреите от довоенните територии на Царство България от лагерите на смъртта. Тържественото заседание на международната организация се проведе в Париж през март 1994 г. След това имахме с него няколко срещи при моите кратки пребивавания в Париж на път за Съвета на Европа в Страсбург. В онези размирни времена на Балканите двамата обсъждахме неговата идея България да стане домакин на среща на балканските държави за мир и сътрудничество, зад която ЕЕК заставаше (тя беше блокирана от определени сили, което тук няма да коментирам). Обсъждахме и пътищата за икономически подем на районите със смесено население и по-специално Родопите (двамата с него направихме двудневно посещение в Родопите, за да търсим на място възможностите за поминък). В началото на октомври 1996 г. Серж посети България след решението на нашия Върховен съд, с което бяха отменени решенията на Народния съд от 1945 г. Тогава той изрази позиция по този въпрос, с която напълно се солидаризирам, която винаги – и тогава и сега, е била и моя позиция. Ще приведа цитати от в-к „Континент“ (5-6 октомври 1996) от информацията за неговото пребиваване и от неговото интервю. От информацията:
„Върховният съд да препотвърди присъдите на Народния съд за лицата, свързани пряко с престъпления срещу евреи и антифашисти по време на Втората световна война. Това заяви генералният секретар на Европейския еврейски конгрес (ЕЕК) Серж Цвайгенбаум на срещите си с президента Желев и кандидат-президентските двойки на социалистите и опозицията вчера…Генсекът на ЕЕК предложи идеята за ново разследване, което да прецени виновността на всеки осъден от Народния съд поотделно. Цвайгенбаум допусна, че има осъдени замесени в изпращането на български евреи в концлагери, както и невинно осъдени.“
От интервюто:
„Ние се надяваме историята в България да бъде представена такава, каквато е. Бихме искали Върховният съд да вземе още едно решение – за започване на разследване срещу тези, които са отговорни за извършените престъпления не само срещу евреи, но и срещу други хора по време на Втората световна война.“
Както виждаме, Серж Цвайгенбаум, не оспорва незаконността на „Народния съд“, но той оспорва оневиняването на извършилите престъпления по време на Втората световна война – както по отношение на евреи, така и по отношение на антифашисти. Това са различни неща и те трябва ясно да се казват. Повтарям – напълно съм съгласен с неговата теза.