Лили Иванова – най-обикновената необикновена певица

На 16-и май 2015 г. Лили Иванова изнесе концерт в лондонската зала “Трокси”. За концерта писаха нашите вестници (вижте “Преса“, “24 часа“, “Всеки ден“, бТВ, “Клуб Z” и др.) още на следващия ден, а сега е ред и на моите спомени и размисли.

Да кажа, че това е чудесен концерт – ще е малко. Прекрасен? Страхотен? Разтърсващ? Обхванат от чувства?

За пръв път се чувствам безпомощен да намеря точните думи, които да предадат вълнението, радостта и удоволствието на изпълнената зала (3520 места). На снимките и на видеото, което заснех, се вижда добре това, което изпитваха всички хора: благодарност, уважение и респект към единствената и неповторима голяма дама на българската естрада.

Но не е само това.

Лили Иванова в края на концерта (снимка: Петя Иванова)

Истински вълнуващото беше друго: в момента, в който тази крехка жена се появи на сцената, животът на хората в залата бе… променен!
Буквално в рамките на няколко минути Лили Иванова направи нещо, което не съм виждал никъде другаде – нито на концерти на световни звезди от ранга на Мадона, нито на симфонични оркестри под диригентството на световни гении, нито на балкански таланти като Горан Брегович, нито на рок-групи като Asia и др.п.
Лили Иванова направи нещо много просто – и едновременно с това страхотно трудно: накара мъже да плачат, а жени да се усмихват щастливо, при това гледайки се един друг учудени, без да могат да обяснят защо поведението им е такова.
Снимах публиката из цялата зала, по-долу можете да видите снимките (кликнете върху някоя от тях, за да я видите в целия ѝ размер) – не видях нито един човек, който да е сърдит, нещастен или ядосан. С други думи: забравихме за грижите, вдъхновихме се и се отворихме към другите около нас!

Само усмихнати и щастливи хора!

И не защото песните на Лили Иванова звучаха чудесно с новия си аранжимент. И не защото тя пее така, както малцина изпълнители се раздават на сцената.
Но и заради това, че Лили беше най-обикновената, най-земната, най-прекрасната и чудесна необикновена жена.

Бисовете, ръкоплясканията, аплодисментите, овациите – това са само външните прояви на чувствата, които бушуваха у всеки един от нас. Сълзите, които се виждаха по лицата на мнозина (вкл. и на този автор) бяха други външни прояви на тези емоции.

А всичко беше поради една-единствена причина: всички ние бяхме част от енергията, ентусиазма, духа на неуморимата* Лили Иванова.

В момента, в който пиша за концерта ѝ (впрочем, първи неин концерт, на който присъствам), се хващам, че действително е трудно да пресъздам настроението и усещането, което изпивахме в залата. И видеото, и снимките дават само обща представа, но не могат да заменят личното преживяване…. или дори съ-преживяване.

За мен лично е чест, че бях свидетел и участник в този концерт. Убеден съм, че чувствата ми са същите, каквито изпитват и онези зрители, които са в състояние да надмогнат цинизма на ежедневните ни грижи. Почитателите на Лили Иванова са хора, които могат да забравят, поне за малко, всичко останало и да потънат в магията на нейното сценично излъчване, на гласа и музиката.

И още нещо, което ми направи впечатление: малцина се замисляме колко труд, пот и кръв се влагат във всеки един двучасов концерт. Изпълнител като Лили Иванова не може да дойде и да изпее песните си ей така, на шега. Зад тези два часа – убеден съм! – стоят скрити дни, седмици и месеци, в които се репетира без прекъсване, в които се проверява техниката, хората, екипът. В които влиза и поведението на изпълнителката извън сцената – личен режим, фитнес, диета (можем само да си представим какво означава да опазиш гласа си, да нямаш правото да се отпуснеш, защото “ама днес нали няма концерт”) и др.п., и т.н. Лили Иванова не е сезонна певица, като появилите се през последните 25 години и изчезнали след един-два сезона. Тя е професионалист, който работи и твори така, както малцина в България го правят.

Лили Иванова е най-обикновеният необикновен изпълнител на песни, носещи радост и щастие за хората. За всички хора, без значение дали те са мъже или жени, малки или големи, сериозни или не.

Не мога да пропусна да кажа и няколко думи за музикантите, които свирят за нея и с нея. Някои от тях са аранжирали песните ѝ по нов начин, значително по-модерен. Имаше песни, които звучаха така, сякаш са писани не специално за нея, а специално за нас – зрителите. Ритмични, хармонични, увлекателни.
Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Веселин Веселинов-Еко (контрабас, бас китара), Орлин Цветанов (цигулка) и Росен Ватев (ударни) са много, много добри – поздравления за чудесните им изпълнения!

Респект, уважение, любов и дълбок поклон пред таланта и професионализма ѝ бяха сред най-често срещаните думи, с които хората описваха чувствата си след края на концерта.
Изцяло споделям тези чувства, а отделно от това съм специално благодарен на Петя Иванова, която ми даде възможността да бъда на този концерт. Изобщо не съжалявам, че пътувах от Ню Йорк през Женева до Лондон, за да стана част от това чудо.
Надявам се, че мнозина от читателите на тази статия, които все още не са имали възможността да идат на концерт на Лили Иванова, ще се погрижат да намерят време и място, за да станат част от магията, която преживяхме всички ние – 3500 души в лондонската зала “Трокси”.

Песните, които Лили изпълни в Лондон:
Реквием, Ела, Часове, Ако спра да обичам, Невероятно, Молба, Сърцето е чупливо, Искам те, Поетът, За тебе бях, Искай до край, Този свят е жена, Рокля на цветя, Без правила, Една любов, Покруса, Камино, Щурче, Ти сън ли си.

Вижте и краткото видео от началото на песента “Щурче”, което този автор засне в Лондон. Обърнете внимание как се държи публиката в началото, когато не може да се сети коя песен ще бъде изпята и как избухва в момента, в който Лили Иванова казва “Свири….”.

Снимки от концерта:

_______________

______________
* – Неуморима е – питайте която искате дама дали е лесно да пееш и танцуваш в продължение на два часа на високи и тънки токчета:-)