Църквата вече споменава в молитвите си царя, в чието име убиваха хора

Писах вече, че светият синод на българската православна църква (малките букви са заслужено сложени!) е взел решение, цитирам:

“При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите, както следва:

По време на Светата Литургия:
– на Великата ектения: „О благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;
– на Сугубата ектения: „Еще молимся о благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;
– на Великия вход: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”;
след което следва поменаването на народа и т.н., както и да се включи в последованието на Многолетието след „О Святейшем отце нашем”, преди поменаването на народа.”

Предложението било направено от “дядо” Николай – пловдивският владика и гласувано единодушно от светия синод.

Няколко думи за инициатора на това решение.
Може би сте си правили труда да потърсите думите “дядо”, “Николай” и “часовник” в Гугъл, нали?

Вероятно са ви се отваряли статии със заглавия като “Митрополит Николай: По-добре без ролекс в рая, отколкото с ролекс в ада“, “Иво Инджев: Дядо вади Ролекс“, “Дядо Николай плаща тока с Ролекса си – bNews”, “Провал на търга за “Ролекс”-а на дядо Николай…”. Потърсете какво излиза, когато вместо търсене в “web”, го сторите в “images”, картинки. От текстовете няма да се ориентирате много добре, затова цитирам откъс от статията на Иво Инджев:

“Дядо Николай Пловдивски накара църквите в Пловдив да бият камбаните във възхвала на сватбата на Николай Бареков, синхронизирано с централните новини на Би Ти Ви, които излъчиха пряко, как опияненият от това своеволие младоженец врещи в националния ефир като на мач „ да живее Българската православна църква”!”

Това е “дядо” Николай в действие.
А както виждате, дори автор като Иво Инджев през 2013 г. е изписвал БПЦ с главно “б”. Ако тогава е можело, то вече не бива.

След решението на синода да се изписва името на църквата с необходимото уважение, т.е. с главни букви, ще е подигравка с БПЦ, която спаси 80 % от сънародниците ни евреи, като спря депортацията им в концлагера Треблинка.

Впрочем, тази депортация бе наредена и осъществена в името на бащата на същия този Симеон, когото сега споменават в молитвите.
Да, става дума за цар Борис III, по чието време моят собствен дядо беше вкаран в концентрационен лагер (но поне оживя), а хиляди хора бяха разстреляни “в името на Н.В. цар Борис III”.

Колко от църковните митрополити се замислиха, че след смъртта на Борис III – в продължение на повече от една година разстрелите в царство България се извършваха и в “името на Н.В. цар Симеон II”?

Да, същият Симеон, който сега е вече споменаван с блага дума.

А колко  ли знаят, че между убитите в името на българския цар бяха журналисти, поети и писатели, политици, общественици, най-обикновени хора.

За да осъзнаете идиотията на църквата, помислете си, че бяха сложили не името на Симеон, а на Георги Димитров или на Вълко Червенков, например. Между другото (не мога да наблягам на това, защото “дядовците” не са се замислили, пък кой съм аз, дето ще набляга на нещо?), след 9.9.1944 г. също убиваха хиляди хора, при това до 15.9.1946 г., отново* в името на същия този “Симеон II, цар на Българите”, който сега получава подобен подарък от нашите митрополити.

Но това не е всичко, има още.

Ден преди да вземе това чудовищно решение, авторът – “дядо” Николай публикува в сайта на църквата “ОБРЪЩЕНИЕ на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия“.

В него “дядото” пише следните ГЛУПОСТИ (подчертавам, че са глупости):

“Позволете ми обаче, да кажа нещо за реформата по принцип. За тези нескончаеми реформи във всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 години насам стават все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Всички се питат защо това е така? Нали уж го мислим за добро? Нали такъв е модерният повей – да се реформираме? А то става все по-лошо и по-лошо. Реформирахме образованието и образованието изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна.”

Забелязвате ли как “дядо” Николай се опитва да промени историята? Той не проповядва истината, а лъжата. Икономиката била изчезнала? Тази икономика ли изчезна, която му купи “Ролекс”-а? Или си спомня за времето на социализЪма, когато патриархът беше на обслужване и следене от УБО, и се возеше в “Чайка”? Или тази икономика, която фалира не един и не два пъти цялата страна, та се наложи да задлъжнеем с толкова много, че заемите на Живков се изплащат десетилетия, а с тях не беше построено нищо.
Или “дядото” говори така, защото народът иска да чуе как демокрацията му е съсипала живота? На това му се казва долен популизъм. Да, долен, а не обикновен, защото църковните водачи би трябвало да казват истината на хората, а не да ги лъжат.

И по-нататък продължава:

Благодарете се, че Църквата не се реформира. Ако се беше реформирала, щеше и тя да е изчезнала. Позволих си да нарека лекарите и медицинските сестри наши, на Църквата съработници. Казвам това с пълното съзнание, че ние – свещенослужителите, и вие – хората в бели престилки, служим и изпълняваме всеки със своите средства една обща задача. Ние имаме една обща мисия. Ние помагаме на душата. Със силата на нашите молитви ние ободряваме духа и му даваме сили и духовна радост, а когато се налага го лекуваме.

“Дядо” Николай се преструва, че не разбира, че църквата е изчезнала – защото лъжата, изречена от високата трибуна на пловдивския митрополит е сигурен признак, че църквата я няма.

Но какво значение има тази лъжа на фона на чудовищните негови други изказвания, отразени в Уикипедия:

“В края на 2008 г., митрополит Николай по време на литургия в храм „Свети Георги Победоносец“ в Кърджали, критикува присъединяването на България към Европейския съюз, заявявайки „За какво ни беше интеграцията в Европа — за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?“”

***

На 6 септември същата година, след заупокойна молитва за удавилите се 15 български граждани във водите на Охридското езеро, митрополит Николай заявява, че трагедията може би е Божие наказание, заради масовото падение на нравите, едно от проявленията на които е състоялият се концерт на Мадона, аргументирайки се с думите: „Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за божия гняв?“

***

Митрополитът награждава кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора от градската окръжна прокуратура Стефан Янев, с най-високото отличие на Пловдивската епархия — ордена „Свети Апостол Ерм“. Двата ордена са връчени за приемането и отстояването на член 14 от приетата в края на 2009 г. нова Наредба за обществения ред в Пазарджик, който гласи: „Забранява се публично демонстриране и изразяване на сексуална и други ориентация на обществени места“. По-късно този член е отменен от Административния съд в Пазарджик, след протести на българската ЛГБТ общност до Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана на Република България и Върховната административна прокуратура, които постановяват, че член 14 дискриминира хората с нехетеросексуална ориентация.

На фона на тези негови изказвания, лъжите по адрес на историята на България биха могли да се подминат с пренебрежение. Биха могли, но не бива да ги подминаваме.

Впрочем, самият “дядо” Николай в същото обръщение, разкрива истината и за себе си, а и за другите мутромитрополити:

В благословените стари времена, всъщност не толкова отдавна, но когато човекът е бил единен с Бога и всички обществени структури са подкрепяли и насърчавали това единение, е била честа картина да срещнете на селския или градския площад енорийския свещеник да разговаря с общинския доктор.

В днешните времена, в които благословията е от страна на “дядо” Николай към адаша му Николай Бареков, дядовците не могат да бъде срещнати на градския площад, защото те не се разхождат там, а биват превозвани – в черни коли, с шофьори. Зер, не върви да разхождаш пеш часовник за десетки хиляди лева или да се возиш с градския транспорт, нали?

А към президента Плевнелиев отправям голяма молба.

Г-н Президент, недейте да казвате, че като смирен мирянин ще отправите молитва към светия синод да преосмисли решението си.
Нима не е очевидно, че този свети синод не чува молбите на “смирените миряни”? Този синод чува само звъна на монетите, тиктакането на стрелките на “Ролекс”-ите и нежния шум на мощните двигатели, криещи се под черните капаци на луксозните лимузини. Ако искате дядовците да чуят молитвата Ви, тогава просто излезте от църквата, когато чуете как споменават “царя” на българите – гражданинът Симеон, по паспорт Сакскобургготски. И не казвайте, че ще “работите за единството на Българската православна църква” – та нима тази църква е вашата, на смирения мирянина Росен Плевнелиев? Тази църква, която проповядва лъжи и заблуждава хората? Тази църква, която обяснява трагедията в Охрид с концерта на Мадона в София? Тази църква, която награждава хомофобите, тя ли е Вашата?

В заключение, да напомня една стара приказка: рибата се вмирисва откъм главата.

Решението на БПЦ е грешно и исторически несправедливо. То е предложено от човек**, който нееднократно е показвал, че не уважава истината, вкл. и в обръщението си, публикувано само ден по-рано.

Да не говорим за това, че църквата споменава в молитвите си цар, в чието име разстрелваха хора – и преди 9-и септември 1944 г., и след това, та чак до 15-и септември 1946 г. В официалния сайта на Симеон се говори, че присъдите, произнесени от т.нар. народен съд били “чудовищна гавра”. Прави са, гавра са. Но не може да не ви направи впечатление, че на сайта не споменават нищо за присъдите, произнесени до 9-и септември 1944-а г. Не са обявени за чудовищни, за гавра или поне само за несправедливи. Вероятно избиването на евреите, на комунистите и на останалите антифашисти е оправдано? И църквата ли го одобрява?

___________
* – Виж в официалния сайт на самия Симеон Сакскобургготски по случай изпълнението на смъртните присъди, постановени от т.нар. народен съд: “Като чудовищна гавра с легитимността, присъдите са произнесени “в името на Негово Величество Цар Симеон II”, според разпоредбите на Основния закон…”
** – Защо “дядо” Николай иска да подбие и без това слабия авторитет на църквата – не е толкова важно. Може би след време ще използва това решение срещу останалите митрополити – но не ви ли се струва, че в БПЦ има хора, които искат тя да има все по-важна роля в управлението на държавата?