Днес, 4-и януари 2019 г., Организацията на обединените нации отбелязва за пръв път Световния ден на брайловата азбука!
Емануел Елиша Форд чете изказването си пред ООН на хартия с брайлова азбука. Снимка: ООН/Rick Bajornas
Покрай тази знаменателна дата (в света има 1,3 милиарда души с някаква форма на късогледство/далекогледство или друго увреждане на зрението!) си спомних за един от първите българи, които станаха част от света, без да им се налага да излизат от страната – Виктор Любенов, който в далечната вече 2000 г. е описал спомена си от времето, когато с Димитър Ганчев все още имахме работещи BBS-и – и помагахме с каквото можем на хора като Виктор.
Освен него, имаше още едно незрящо момиче, което ми бе направило голямо впечатление по онова време, защото беше, ако не ме лъже паметта, преводачка от и на английски език за посолството на САЩ – Даниела Димитрова. За нея и за Виктор пишат в книгата си “Първите в Интернет” Жюстин Томс и Горица Белогушева.
Да си човек с какъвто и да е здравословен проблем у нас е голямо изпитание – без значение какъв е проблемът – физически или психически.
Обществото – в най-добрия случай(sic!) не обръща внимание на такива хора. Нарича ги “инвалиди” или “с увреждания”. Не им осигурява никакви средства за водене на нормален живот.
В най-лошия – им се подиграва, пречи им, смята ги за нещо по-лошо от тях.
Именно тази надменност към “инвалидите” ме кара да популяризирам Световния ден на брайловата азбука. Ако не знаете какво представлява тя – прочетете тук.
Да, сигурен съм, че и вие знаете какви оправдания ще се посипят от хората, които не правят място в градския транспорт на хора с някакви проблеми.
Или не се сещат да побутнат инвалидна количка, за да се качи тя по-лесно на тротоара, защото архитектите и строителите не са помислили, че трябва той да е скосен към улицата.
Или пък гледат разсеяно на другата страна, за да не личи, че не искат да помогнат.
Но никакви оправдания и обяснения не могат да премахнат следите от грубиянското и невъзпитано поведение към хората, които не могат да се придвижват свободно или самостоятелно от едно до друго място.
Помисли си, уважаеми читателю, че утре в количката може да седиш ти. Или твой близък. Всичко се случва, всеки може да получи травма, която да го лиши от възможността да вижда. Или чува. Или ходи. Или да използва ръцете си. Не чакай да се случи с теб, за да започнеш да се грижиш за всички хора, които имат нужда не от привилегии, а от нормални условия за живот.
…
Още по темата: в моята страница във Фейсбук и в този блог.