Преди година съм написал следното във Фейсбук, което пускам тук поради това, че паметта ни е къса.
Уважаеми хора, Който ви плаши с Истанбулската конвенция, той или не я е чел, или я е чел, но спекулира със страховете на незапознатите с текста ѝ хора.
Картинка от статията за Конвенцията в Уикипедия
Има и трети, още по-тъжен вариант: заблуждават ви онези, за които проблемът с насилието над жените у нас… не е проблем!?
В същото време статистиката е потресаваща: 25 % от жените в България са били обект на насилие. 70 % от българите са били свидетели или познават жертва на домашно насилие (и това са данни от 2011 г.!).
Едва няколко процента от жените, които са били изнасилени, търсят защита чрез съда. А това, че според нашия Наказателен кодекс изнасилването може да е само и единствено, когато пенисът е във вагината, а всички останали видове насилие са блудствени действия, е отвратително.
Всичко това е, защото обществото ни е все още назадничаво, насилието се подминава с лека ръка и думите: “Тя сама си го е търсила”, а жените, които се осмелят да се обадят, биват гледани с подозрение и презрение. Кампания от сорта на #metoo (“И аз също”), с която на дневен ред в САЩ се извадиха огромен брой истории с насилие от страна на известни и влиятелни мъже, у нас е невъзможна. Невъзможна е, защото вместо да доведе до оттеглянето им от властовите позиции (както се случи в САЩ), такава кампания би се обърнала срещу осмелилите се да протестират или да споделят историите си жени.
Е, нормално е в такова общество никой да не си прави труда да прочете текста на конвенцията, а вместо това да се намерят хора, готови да се възползват от незнанието, неграмотността или слабата образованост на населението, за да го подплашат, че “гадните европейци” искат “да преподават на децата ни извратените си норми”. Странното е, че сред тези използвачи са и хора, които би трябвало да могат да мислят, ПРЕДИ да са написали някоя глупост, но не, не им личи дори да са се сетили, че трябва да мислят какво пишат.
Но на онези, които използват ограничената просветеност на съгражданите ни, можете да кажете: Ако не ви харесва в ЕС, имате пълното право да изберете друго място, където да живеете – има страни, в които се отрича правото на човек да обича когото си поиска, в които жените нямат същите права като мъжете, а насилието върху тях е още по-голямо, отколкото у нас. Никой не ги спира да отидат там, където техните виждания ще се споделят от мнозинството хора, но кой знае защо и те самите, а и техните деца, предпочитат да живеят в ЕС.
Между другото, най-странни са онези противници на Истанбулската конвенция, които имат деца, живеещи в Западна Европа или САЩ, но не са си направили труда да помислят какво би се случило с децата им, ако последват примера на родителите си и започнат да агитират срещу правата на жените или ЛГБТ общността. А да не говорим какво ще им се случи, ако решат да демонстрират нашенския расизъм по отношение на хората с различен от белия цвят на кожата…
Знам, че повечето хора едва ли ще се хванете да четете текста на конвенцията, а ще хвърлите един поглед само върху онези текстове, които виждате в медиите. Законите не се състоят от отделни текстове, а от съчетани и координирани помежду им думи. Да се четат отделни членове от един закон е толкова безсмислено, колкото да се твърди сериозно, че Конституцията на НРБ от 1971 г. е предвиждала свобода на словото.
Да се вярва на свещеници, които носят “Ролекс”-и или обясняват човешките трагедии като наказание свише “заради концерта на Мадона в София”, както и на хора, имащи наглостта да съдят другите… това е право на всеки човек, разбира се.
Но пък задължение е на останалите хора, които виждат неискреността в думите на политици, попове и простаци, да не мълчат, а да посочват манипулациите и инсинуациите на тези “съдници”.
Най-странното е упоритото нежелание на мнозинството отрицатели на ИК да научат поне приблиително значението на думата gender (джендър) и да не я употребяват в смисъл на “извратеняк”.На всичкото отгоре думата се отнася и до граматическата категория “род”.Сигурно такива хора ще бъдат ужасени, ако им се каже, че в български език има три genders – женски, мъжки и среден – като веднага ще обяснят тази особеност с някакви злокобни конспиративни теории.
Много сте права, г-жо Симеонова!