Няколко думи за TED.
Няколко на български; ще има още много, но на английски. Няма защо да се залъгвам: хората, които ще разберат посланията от TED ще знаят и английски. Тези, които искат да научат повече на български, могат да ми пишат – в зависимост от реакциите и желанията, може да напиша още неща, но на този етап ми се струва по-важно написаното да достигне до повече хора.
TED е конференция, на която човек може да срещне на едно място Ал Гор, Глен Клоуз, Дерил Хана, Куинси Джоунс, Регина Спектор, Сара Джоунс, Робин Уилиямс, Форест Уитекър, Ерик Люис, Силвия Ърл, Никълъс Негропонте, Мег Райън, Тим Бърнърс-Лий, Лари Пейдж, десетки други (по-малко известни в България) личности. С някои от тях си говорихме по няколко минути, с други имах възможност да говоря по-дълго, да прекарам едни от най-приятните часове в живота ми (извън времето със семейството и децата ми) – по време на лекциите, в паузите, по време на обяда или вечерята.
Времето, прекарано на TED вече ме промени – може би не изцяло, може би някои промени тепърва ще “ферментират” и ще се оформят, но определено мога да кажа, че вече имам виждане за големите и малките неща в живота.
Такова събиране не може да стане на друго място.
И на никое друго място не може да се види и почувства разликата от България и нашата родна действителност, както по времето на лекциите на Лена Мария Клингвал и Ейми Мулинс.
Лена Мария е родена без ръце, само с един изцяло функциониращ крак. Тя може да пише калиграфски, кара автомобил, справя се сама с всичко, без да се налага някой да ѝ помага.*
На Ейми Мулинс са ѝ ампутирали краката, когато е била на една годинка. Тя обаче става атлет (100 метра за 15.77 сек.), фотомодел, а сега е и доктор, който изработва протези за инвалиди.
Но това са само две от лекциите, които могат да покажат на какво са способни хората.
Силвия Ърл, носител на тазгодишната награда “TED” изнесе лекция, която напълно закономерно ме доведе до сълзи в очите. Същото сториха пианистът Ерик Люис Груув и певицата Регина Спектор.
TED е прекрасно изживяване, което за съжаление изглежда не е достижимо за българите.
Бих искал да намеря повече хора от България, които да са изпитали, за да можем да се пробваме да променим поне малко хората в Родината ни, да почнем да изграждаме онова гражданско общество, което е задължително, за да вървим напред без да се оплакваме.
Снимки от тазгодишната конференция TED можете да видите тук (в момента на публикацията там съм качил 115 фотографии, но ще кача още в близките дни). Още публикации по темата, от други автори, има тук.
_____
* Лена Мария би била ужасът на Бойко Борисов, ако се появи в София. Ето едно голямо нещо за България: както знаем, на Бойко не му пука за инвалидите и той мрази хомосексуалистите. Тази моя бележка само може да покаже каква е разликата в това да бъдеш на място, където хомофобията и изказванията срещу малцинствата на столичния кмет биха били посрещнати с освиркване и изгонване. Жалко, че само в Харвард се сетиха да го напъдят.
Съгласен съм, че TED е знаменателно събитие. Аз не съм имал възможност да го посетя на живо, но дори и гледането на записите на презентациите от сайта може да ти повлияе издълбоко. И ако успеем да накараме повече хора да го гледат, дори и по интернет, сигурен съм, че това ще е една голяма крачка напред към духовното и креативното пробуждане на много хора у нас.