Изпращам 2018-а година с чувство за добре свършена работа, подкрепено от редица мои статии и интервюта, посветени на борбата с езика на омразата – тема, която е засегната и в първата ми книга, “Уловени в Мрежата“.
Не щеш ли, в последния ден на годината, на стената ми във Фейсбук се появи човек, “Владимир Йорданов“*, който реши да ми обясни какво мисли за моята скромна личност:
Коментар на “Владимир Йорданов” от стената ми. Снимка: компютърен екран.
Посетих стената му, за да видя дали имаме общи приятели – оказа се, че имаме четирима. Написах им кратко съобщение:
Здравейте. Пожелавам Ви успешна Нова година. И моля за извинение, че Ви обръщам внимание на този казус… Забелязах, че имате за приятел един виден антисемит; ако Ви харесва това, което той публикува, тогава ме разприятелете.
Ако не Ви харесва, тогава разприятелете него.
Това е нормално и правилно.
Един от четиримата отговори веднага с обяснение, че (както сме правили и много други потребители на Фейсбук) е приемал “приятелства” от всеки, който е искал да бъде добавен в списъка. Човекът вече не е дори и формално “приятел” с този хейтър. Другите трима общи приятели с въпросния господин вероятно празнуват настъпващата Нова година; ще видим какво ще отговорят след ден-два. Други двама го разприятелиха в първите два дни след Новата година; остава да видим какво ще направи четвъртият…
Междувременно преминах набързо из стената на г-н “Владимир Йорданов”. Ето как изглежда тя:
Стената на “Владимир Йорданов” във Фейсбук. Снимка: компютърен екран.
Снимката е достатъчно красноречива, но има и други странни неща из стената му. Например този негов статус е харесан от някоя си Десислава Атанасова, с която имаме 8 общи ФБ-приятели:
Публикация на ФБ-стената на “Владимир Йорданов”. Снимка: компютърен екран.
Интересно какво ли е харесала г-жа Атанасова в коментара му – “мисълта” на “Владимир Йорданов” за руснаците или за “единия австриец”…
Този коментар за Ангела Меркел е харесан и от Емилия Кирова, с която имаме 91 общи ФБ-приятели.
Нарочно споменавам тези факти, защото е важно не само да се борим с езика на омразата, но и да посочваме на приятелите и познатите, че всеки един от нас може да бъде както обект на хейтърите, така и техен (неволен) помагач.
Карикатура от Ивайло Нинов. Снимка стена на автора във Фейсбук.
Когато видим език на омразата, не трябва да го подминаваме с лекота, а трябва да се борим с него.
Да го сочим, да обясняваме защо е опасен за всеки един гражданин, но и за обществото като цяло.
Мнозина си мислят, че това не ги засяга, че те не правят никому нищо лошо, че е по-добре да си траят и т.н., и др.п.
Но те грешат.
Грешат онези, които мълчат днес, за да им е “мирна главицата”. Грешат, защото утре ще дойде техният ред, но тогава пък ще мълчат останалите. Мълчанието е злото, както казва един наш известен журналист.
Подминаването на езика на омразата с мълчание не е решение на проблема, а е неговото разрастване. Някои нашенци обаче си мислят: “Е, какво пък толкова – един лайк, чудо голямо!?” Това е пагубното мислене, което води след себе си всички останали злини: от неработещата съдебна система, през шуробаджанащината, та чак до криворазбрания патриотизъм, а по същество – национализъм и шовинизъм, от които България нищо добро не е видяла през последните две столетия.
Който подминава езика на омразата, без да го обозначи и без да информира познатите и приятелите си за хейтърите, които го произвеждат и разпространяват, става волен участник в потъпкването на човешките права.
Който обръща главата си настрани, за да се престори, че не е забелязал поведението на хейтърите, той ги насърчава с мълчанието си. Насърчава ги не само да продължат да хейтят, но и да го правят все по-нагло и по-нагло.
Затова 2019-а година може да стане година на борбата с хейтърите и езика на омразата: защото има нужда! Защото трябва!
И – най-важното: защото заедно можем да се преборим с гнусното поведение на хейтърите!
_______
* – Няма как да установя дали се казва наистина така. Б.м. – В.М.