Българската държава е отговорна и за доброто, и за лошото

(моя статия за БГНЕС)

Народното събрание за пореден път показа, че се състои от депутати, които са жертва на момента. Или по-скоро така и не можаха да се извисят до момента.

В приетата тези дни декларация, отбелязваща спасяването на част от българските евреи през 1943 г., се срещат парадоксални и дори шизофренични твърдения.

Народните представители твърдят, че “Историческата дистанция ни дава възможност да оценим събитията в българската история в тяхната пълнота и многостранност” (подчертано от мен – В.М.), но същевременно демонстрират, че това не е вярно, защото оценяват 1943-а година едностранно:

Евреите бива качвани във вагоните, които ще ги отведат в Треблинка. Скопие 1943 г., Източник: Яд Вашем.

– Спасяването е оценено еднозначно като добро дело, изцяло резултат от действията на българските депутати, свещеници и власт.
– Депортацията на 11343 наши сънародници е също така едностранно оценена като лошо дело, но изцяло резултат от действията на “хитлеристкото командване” от територии, които били под “германска юрисдикция”.

Демек, ние нямаме нищо общо. Дори се изразява “съжаление, че не е било във възможностите на българската местна администрация” (а, откъде пък се взе тя при германската юрисдикция?) да спре този престъпен акт. Сякаш българската администрация е искала да спре депортацията, а не е била послушен и активен изпълнител и съучастник.

Изтъква се обаче, че неназовани и неизвестнибългарски дипломати издават визи за Палестина на евреи от европейски страни“, но пък и се признава, че веднага след 9-и септември, още с първия си акт правителството одобрило “окончателната отмяна на всички антисемитски закони в страната.”

И човек почва да се пита: а кой ги е приел тези антисемитски закони? Не, не се пита обикновения човек. Подобни въпроси си задават само хората, които мислят. Тези, които вместо глави, имат празни тикви, не се питат. Те не са чували, че е съществувал Закон за защита на нацията – впрочем, приет с гласовете на почти същите депутати, които през 1943-а г. подписват декларация… в защита на българските евреи!

Днешните депутати изразяват почит към своите 43 колеги от 1943 г., които начело със зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев подписват писмо против – забележете, подготвената от правителството на Филов! – депортация. В декларацията пише, че тези хора “в условията на война и под заплаха за личната си сигурност и политическата съдба застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи.”

И тук шизофрения, защото – както беше логично обосновано в една Фейсбук-група, защитниците на тезата, че “спасяването” е дело на цар Борис III и Богдан Филов, няма да могат да обяснят каква точно заплаха е имало за подписалите писмото – нали България е суверенна държава, а не е окупирана от Германия? И ако цар и премиер са били против, тогава депутатите не са рискували нищо. А ако са рискували, значи държавата е била “за” депортацията.

Истината е много проста и лесна за обяснение:

Копие от заповед до командира на V армия за окупацията на Македония

Българската държава е тази, която организира и провежда депортацията на нашите сънародници от Македония и Тракия в нацистките концлагери. За целта сключва и договор с немците, което потвърждава, че България приема Германия като трета страна по депортацията и ѝ заплаща за това, че тя, Германия, ще се “погрижи” за… българските евреи.

Същата българска държава, която приема антисемитските закони.

И същата българска държава, която в своята шизофрения (т.е. сегашният Парламент не е уникален!) извършва нещо наистина уникално: за щастие не позволява нашите сънародници от територията на “стара” България да бъдат натоварени и депортирани така, както са сторили с тези от “новите земи”!

В рамите само на 3-4 години едни и същи хора правят коренно различни неща. Учудвате ли се? Не бива!

Народът, който плачеше през 1943-а година, че загуби царя си, изпълни улиците с насълзени очи през 1949-а г., за да се прости с Георги Димитров! Това е просто част от неописуемата българска душа…

Не, шизофренията не може да послужи за оправдание деянията на държавата, но поне обяснява защо не можем да се разберем дори и днес, помежду си, за това каква е историческата истина.

И още един цитат от декларацията: “Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.

Забележете – териториите били окупирани от Хитлер. Не, че не е вярно, когато се е случило – все пак нацистките войски са тези, които воюват срещу Югославия и Гърция, но след това окупацията е българска, а цар Борис III е наречен “Обединител”?

И така, има две тези:

– Първата е, че нашите сънародници от Тракия и Македония не са били български поданици, а са били подвластни на нацистките закони, т.е. населението в тези земи не е било българско.
– Втората е, че в Македония и Беломорска Тракия е живяло население от български етнос, с българско самосъзнание.

Една от тези тези да е вярната, това ще рече, че другата е или невярна, или… да, точно така – държавата е депортирала наши сънародници.

Разбира се, възможно е и другото – царство България не е депортирало наши сънародници, но тогава… населението на тези земи не е българско.

Днешните националисти – обикновено хора, отричащи отговорността на държавата за депортацията, ще са силно затруднени коя теза им е необходима повече, но може и да измислят нещо още по-чудовищно и обединяващо ги. В края на краищата нали някои днешни “патриоти” правят опити да оневинят пронацистките и профашистки групи като “Бранник”, “Ратник” и др.п., нали насред София се провеждат маршове.

Българското профашистко правителство (слава на Парламента – поне в този случай декларацията го определя като проводник на “пронацистката политика”) е отговорното за депортацията. Не са отговорни само нацистите, не е отговорен само Хитлер. И поемането на тази отговорност би била една мъжка постъпка. За съжаление, оказва се, че и в това правителство няма много мъже.

Още по темата – тук: За трети път поругават антифашистки паметници в Плевен и тук: Отговорна ли е България за депортацията на евреите?

_____
* Декларацията може да се прочете и тук.

 

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

5 Responses to Българската държава е отговорна и за доброто, и за лошото

  1. Aron Bally says:

    Много добре написана статия, която задава въпроси, на които с години никой не иска да отговори. Включително и този 41 парламент. В него няма хора, като Пе??ев или П. Стайнов и няколко други. Просто да не вярва??, че 45 години след 9ти септември и 23 години нещо като демокрация, не могат да се намерят хора , които по мъжки да отговорят на тези въпроси и получаваме тази ??изофрения.Още по странно е , че по този въпрос има пълно разбирателство между ГЕРБ, БСП и останалите парламентарно представени партии. Като че ли , са прочели становището на ДС по въпроса и защитават дадените постановки. Даже проф. ??скра Баева- един коректен историк , не посмя да премине тези заложени тези, да не говорим за Г.Марков. Надявам се, поне Спас Та??ев да млъкне , докато се уреди с новите управници. Ако някой се заеме да отговори на тях, с удоволствие ще прочета. Според мене , за радост , коректни историци като Чери , а сега Боренбойм от музея на Холокоста не оставят въпроса, Алфаса от гръцките евреи няма да останят тези ??изофренични тези да се утвърдят . А на??ите историци се вслу??ват , когато искат да бъдат признати в истинските исторически общества.

  2. Еми Барух says:

    Напълно съм съгласна са Вас. От 13 години се опитвам да разкажа същото…. (Вестник “Култура”, бр. 29 – 28.07.2000 “Митът за спасението на българските евреи”)
    Поздрави,
    е.б.

  3. Григор Малинов says:

    Господин Марковски,
    ако, дай Боже, направя документален филм за депортацията и трагедията на беломорските и македонски евреи със сигурност бих Ви поканил да участвате. Както не е зле и колежката Еми Барух и Анжел Вагенщайн да присъстват.
    Поздрави
    Григор Малинов

  4. Д. Недялков says:

    “Забележете – териториите били окупирани от Хитлер. Не, че не е вярно, но тогава защо цар Борис III е наречен “Обединител”? Как така това са били български територии, щом са окупирани от Хитлер?” Ами ей така…Такава е била цената, да не мине фа??истки боту?? през България и един български войник да се бие срещу съюзниците. Цената която е платил и царя с живота си. Това не се ли отчита като факт!? ?? ако не бе??е целенасочената политика на цар Борис III, бомбардировката на София от съюзниците ще??е да ни се стори, като райски дъжд, сравнение с това, което ни е очаквало, ако има??е истинско военно, германско присъствие. Това пък е другата цена която сме платили…Така, че за мен нещата не стоят толкова елементарно и едностранчиво…??мало е избор, който е трябвало да се направи и жертви, които, явно е трябвало да се дадат. Аз мисля, че като българи трябва да се обединим и да защитаваме интересите и политиката си, защото въпреки всичко, сме спасили една огромна част от евреите, това с което голяма част от европейските държави не могат да се похвалят. Неблагодарни ще има винаги. Един да не си успял да спаси??, пак ще има кой да ти натяква. Поздрави!

    • Най-лесното в една дискусия е да се каже нещо, което не може да бъде доказано. Какво е щяло да се случи, ако не е била “целенасочената” “политика” на Борис, ние не знаем. Но знаме какво се Е случило в резултат от неговото заиграване с нацистка Германия. ?? то не е никак хубаво.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.