Тази статия бе замислена като коментар на актуално събитие, но в процеса на писането се превърна в нещо по-общо.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако сте в лошо настроение, не я четете – няма да се почуствате по-добре!
Светльо Терзиев пише в “Сега”:
- “[Желева] направи саможертва, като изкара наяве една от най-срамните болести, поразяващи българската демокрация – връзкарството. Същата, която прояде преди това и социализма до такава степен, че малцина съжаляваха за гибелта му. Сега малцина страдат от оставката на Румяна Желева, но обществото трябва да се замисли колко е изгнило от проказата на връзкарството, която го е превърнала в самосрутваща се конструкция.
- Няма такъв управленски сектор, който ако бъде подложен на изпитание за компетентност, да не се провали като нашата злополучна кандидат комисарка. Това се отнася не само до настоящото правителство, което тепърва има да доказва какво умее. Всичките му предшественици си отидоха повече или по-малко опозорени, ако се съди по категоричното нежелание на обществото да ги види отново на власт.”
Светльо обаче не смее да направи последната крачка – че проблемът не е само в управлението, макар всички в България да твърдят обратното. Проблемът е, че политиците са като хляб, произведен от маята на народа. С такава мая – такъв хляб става.
Нито журналистите, нито блогърите могат да оправят нещата, защото се изисква инвестиция в образованието, а плодовете от тази инвестиция ще дойдат след още 20 години. Така, както сега сърбаме попарата на предишните 20 години и се тюхкаме защо сме на това дередже – то е резултат от промените и ликвидацията на образователната система, на морала и на положителното у нас.
- (Впрочем, като изключим програмистите и другите възпитаници на техническите вузове, защо България не произведе някакви светила в областта на хуманитарните науки? Защо не се намери дори един писател като някой албанец, сърбин или турчин дори, който да спечели Нобеловата награда за литература? Но това е друга тема, да не я подхващам сега.)
Качественото образование бе мит, създаден донякъде и от биографиите на хората, които успяха по един или друг начин да се реализират не благодарение, а въпреки уравниловката. Не благодарение на грижите на Партията, а въпреки злобата, завистта и ръгането с лакти; при това партийните членове имаха и предимството да са не просто по-напред от останалите, но и по-нагоре. Т.е. един милион партийни членове не се ръгаха с останалите осем милиона граждани 😉
Да се върна обаче на случая “Желева” (за който съм писал и по-рано).
За мен този случай е показателен за сблъсъка на цивилизациите. Едната цивилизация е нормална и нещата там се казват такива, каквито са. Другата е нашенска, в която се живее на дребно.
Мнозина твърдят, че нямало какво да се стремим към Европа, защото сме си били в нея. Така е, географски сме в Европа, но по манталитет сме в Средна Азия. Даже и това не е много сигурно – бил съм в Казахстан, Туркменистан и Таджикистан, затова го казвам…
Проблемът на България е, че тя е географски в Европа, но политически е там, където не й се полага – в Европейския съюз.
Още по-голям проблем е, че манталитетът ни е на хора, които сякаш живеят преди Средновековието дори. Не по време на Османското робство, а преди това. Когато хановете са нападали Византия (ЕС), късали са парчета место от империята, получавали са дарове (от евро-фондовете) и т.н.
Ние обаче сме назад от Европейския съюз не географски, а времево. И тази времева разлика не може да бъде наваксана така, както твърдеше “вождът и учителят на народа” Георги Димитров, защото за 10-20 години ние не можем да сторим това, което други народи са сторили за същото време. За 10-20 години най-много да изостанем още повече… Защото, уви, не сме нито немци, нито японци. Но пък и едните, и другите бяха стигнали до дъното, а ние сме го стигали само веднъж (за това чети по-долу).
През 1989 г. България бе изостанала страна, но горе-долу съпоставима с други страни от ЕС – Гърция, Португалия например. За 20 години обаче изостанахме не само назад, а бяхме и пратени на тренировъчното игрище, защото се показахме и доказахме в такава лоша спортна форма, че само се пречкахме на стадиона и разваляхме състезанието.
Членството ни в ЕС се дължи на два фактора – политическа воля от страна на ЕС и попадане на точното място в точното време. Иван Костов реално даде ход на членството ни (помните ли как паднаха визите, а?), Симеон Сакскобургготски поддържаше илюзията на западняците, че ние се справяме с нещата (да благодарим на благоприятната международна обстановка, вкл. и на 11-и септември 2001 г). Сергей Станишев бе идеален за премиер през първите две години, когато му се наложи да обиколи около 20 страни от ЕС и да лъже чуждите премиери, че у нас не само той, а всички политици (че и целият народ) са елегантни, отлично възпитани, знаещи чужди езици, завършили висши образования в Москва и Лондон… Мога да си представя как се чувстват същите тези премиери днес.
- (Кой какви далавери прави, кой какви пари усвоява от еврофондовете, кой ръководи престъпните канали и т.н. – това са второстепенни неща, затова ги слагам в скоби.)
Важното е, че България не бе и не е готова за член на Европейския съюз. Важното е, да си признаем, че никой няма да дойде и “да ни оправи”. Важното е, че преди да се появи истинско желание за промяна, е необходимо да се стигне до дъното. През 1996-1997 г. стигнахме до едно дъно, но то беше финансово. Отблъскването стана със Закона за валутния съвет и със строга фискална дисциплина. Толкова строга, че дори и социалистите не можаха да я нарушат (излишно е да ви казвам да не вярвате на приказките за опоскания бостан – тези приказки не са за моите читатели).
За да излезем обаче от моралната криза не съм сигурен какво ни е необходимо.
Явно това, което се случва на на обществото и на народа не е достатъчно, дъното все още не е достигнато.
А докато не го достигнем, няма как да се отблъснем нагоре.
Помислете само – на какво основание искаме нашите политиците да са добри, възпитани и кадърни? Нима съседите ни са добри? Нима хората по улицата са добри, нима шофьорите правят път на пешеходците, а те пък хвърлят боклука си в кошчетата, които фирмите за чистота са монтирали на всеки ъгъл, пък общината следи дали те се почистват редовно? Можете да продължите въпросите по произволно избрана тема. Не че няма читави министри или заместници – аз познавам няколко, които биха могли да направят чудеса, но само ако разполагаха с работеща администрация.
Работеща администрация няма.
Перипетиите по освобождаването на пощенските пратки в България са друг пример, че съм прав. Примерите се безброй, но решение няма – и го няма, защото обществото ни все още не е достигнало дъното. Да наричаме администрацията некадърна не е правилно – тя още трябва да се постарае, за да стигне до некадърността. Само едно ви моля, приятели, които работите в държавната администрация – не се засягайте. Всеки един от вас поотделно е много читав човек. И работите за малко пари, и ви тормозят началниците, и когато се преобразува едно министерство в друго обикновено ви свалят в йерархията и ви слагат нови шефове… Това е факт, но наблюденията ми не са за вас, не са за индивида в администрацията, а за администрацията като система.
България, както пише Иван Хаджийски, стана страна на дребните хора, на дребните шмекери. Фразата “Целта оправдава средствата” се превърна в “Целта е да оправдаем средствата“. Опитахме се и продължаваме да се опитваме да минем с нашите циркаджийски номера пред европейските ни партньори. Продължаваме да твърдим, че “Европейският съюз” искал това или онова, без да си даваме сметка, че ние сме в същия този ЕС.
Именно този факт, че политиците, а и ние самите използваме онова чуждо, далечно и плашещо “ЕС” като начин да се размърдаме, е доказателство, че макар и да сме в Европа географски, все още не сме приели, че заслужаваме да сме в ЕС.
Напълно се съгласявам както с тезите, така и с изводите на статията. ??нтересното е, че повечето ни сънародници също така отхвърлят царстващата в България азиятщина, но смелостта към показаната от автора (само)критичност развиват предимно хората, живеещи извън нея.
Неработещата администрация на практика е отказ от държавност, което пък сериозно поставя въпроса за какво се плащат данъци на тази държава?
Впрочем има един нобелист-писател, който е роден българин, но не е живял много в България и е получил британско гражданство.
http://en.wikipedia.org/wiki/Elias_Canetti
Манталитета на цяла нация се оформя бавно и трудно, а 45 години тоталитарни гре??ки и 20 години чалга-бездействие не помагат особено. Напоследък забелязвам промени, но вероятно наблюденията ми са сред все по-стесняващ се кръг от хора и усещането е субективно.
@1 Няма значение къде живее??, хората сега пътуват, има интернет, само трябва да искат да видят, а не да гледат на света като бай Ганю, който масово дори се възприема не като литературен герой а като национален 🙂
Нито Португалия, нито (още по-малко) Гърция са били готови, Вени. Ти гледа?? от днес назад (за Гърция – както и да я гледа??, все й е в повече), а през тоя период в тях са влезли мнооого пари от ЕС. Тяхното приемане е политическо ре??ение, както и на??ето, и на Румъния. Стига сме се слагали по-ниско от гърците. Трябва време.
Отдавна не съм попадал на публикация, която разгръща толкова голям обхват и с приятен стил. Опасявам се, че няколко момента в публикацията, за които е намекнато, няма да бъдат разбрани от ??ироката читателска аудитория. Предполагам, ако възникнат у някои такива ще бъдат предмет на коментар, за това ще се спра на нещо, което не личи, че е целено от автора.
С преки думи авторът правилно твърди, че проблемът не е в човека, а в системата (когато се говори за държавната администрация). Не изясняването до край на този момент в на??ата най-съвременна история (т.нар. преходен период) и изваждането на негативите в поведенията на обикновения човек като че ли изместват вината от плещите на политическия елит да бъде обсебена от целия народ. Пред съда, според наказателното право, излъганият е виновен, но за такава вина се предвижда олекотена присъда. В чове??ката история е нещо подобно, но както успехите, така и провалите се прилепват на водещия елит. Не ми се ще моите думи да изглеждат като оправдание на всички неприлични поведения, с които се сблъскваме по улиците и около нас. Поради множество фактори от освобождението насам на??ия народ не успя да утвърди структури на гражданското общество. Това създава, от една страна възможността на властта да се чувства напълно свободна в действията си, а от друга страна-поражда пасивната форма на борбата на народните маси.
Вени, предполагам, че пътуването до София и последните, ??ироко отразени събития с активното и донякъде злополучно участие на българския политически естабли??мънт, са причината за минорното звучене на този анализ…
По мое скромнo мнение всичко е въпрос на културен релативизъм и трябва да се оценява в контекст. След еуфорията и наивните очаквания от първите години след 1989, стана безпощадно ясно. че промените не се случват с факта на присъединяването към една или друга общност. Партиите не представляват леви или десни каузи с поставянето на съответните етикети. В България има остър дефицит на справедливост и хората все още не са се осъзнали като граждани, които имат правото да изискват от своите представители и от своята администрация. ??ма и дефицит на лидери, които да задават стандарти за духовност, за етика, за морал. Арогантността на самопровъзгласилия се политически “елит” е дразнеща и сме??на. Но няма нужда да се самосъжаляваме или самонаказваме, а всеки от нас да започне със себе си – както казва Ганди “Бъди промяната, която иска?? да види?? в света”. Трябва време и понякога отнема повече от един чове??ки живот. Трябва и много осъзната работа. Дядо ми Анастас, който бе??е убеден земеделец, николапетковист, измъчван в арестите на Държавна сигурност в началото на 50те, бе??е благодарен, че е доживял да види падането на комунизма. В него няма??е злоба, нито желание за реван?? – само тихо достойнство и огромна благодарност, че справедливостта се е състояла. Това ме научи да не се доверявам на онези, които крещяха най-силно в годините на българския преход. После, като отвориха досиетата, стана ясно, че е имало основание…
Да сме благодарни, че посоката за България е добра…
Браво Вени, страхотна статия! Мисля , че има?? материал за още няколко такива !
здравей, венко! аз съм онзи единствен слу??ател, който се застъпи за Теб по телефона, когато искаха да Те оклеветят през радио дарик с някакъв нископлатен
драскач (до-бо, който пренася заглавията си на срички), че да Те изблъскат от пазара за да се освободи място за новонаместваща се тук неизвестна гръцка фирма
за интернет услуги. темата Ти повтаря една от най-очебийните форми за отклоняване на вниманието, използвани от монополистите върху изговарянето и
пренаписването на най-новата история на българия – как обикновените обитатели са виновни. като каже?? “а”, кажи и “бъ”. кой ги стори такива, венко? как така
преди 1944та циганите не крадяха, а после ги промениха? това съм го чувал от стари хора, живели през онези времена, и им вярвам повече отколкото на някое
хартиено изданийце. защо човек с юридическо образование използва презумпцията за виновност? жертвата не е виновна, а палачите, венко. кой направи толкова
наведени обитателите на българия след като окупационната армия подари наготово властта на тука??на ??айка потомствени алкохолици? кой постави целия български
народ половин век в културно-информационна изолация от света? кой изтреби в лагерите на смъртта първо учителите и свещениците, а после адвокатите,
зъболекарите и всеки, който е успял да се осъществи със собствените си труд, ум и дух? както е казал нявга чалга-академикът, питам аз и отговор не искам..
още малко по темата – как и защо е така – ами както при други подобни ситуации: през първата половина на двадесети век една голяма европейска държава
преминала през хиперинфлацията с всички ужасни последици, включително и с това, че хората умирали по улиците от глад поради липса на пари, с които да купят
храна от магазина. после там до??ъл на власт с избори водач, който ликвидирал хиперинфлацията, безработицата и вдигнал на крака проми??леността, както и
построил наново цялата пътна мрежа – служеща и до днес, и дала етикет за означение на високоскоростно ??осе за автомобили – аутобан – автомобилен път
преведено на български. после се сдружил с едни подобни по идеология (пакта молотов-рибентроп), с намерение за раз??ирение на териториите им до пълно
усвояване на каквото има, ама след като заедно изяли пол??а нещо се скарали и запалили втората световна война. тази държава години подред водила война срещу
ортака си, че и срещу други – и успявала. но и там нещата се провалили поради същата причина, както и навсякъде, където били на власт социалистите – поради
безконтролната еднопартийна бюрокрация. разбира се, Ти сам може?? да прочете?? това, което цитирам по смисъл – писано е от учен изцяло от еврейско потекло,
който добросъвестно и неемоционално е изследвал какво е ставало тогава. безконтролната бюрокрация на социализма – ето това е причината за културната изолация
и икономическия упадък и в българия след втората война – неслучайно всякакви статистики, наричани от народа стъкмистики, бяха преки сравнения с периода
отпреди втората война – и то е защото икономическите показатели на довоенна българия никога не са били надскачани! дори след напълно откритата държавна
търговия с оръжие и наркотици през осемдесетте години на миналия век, провеждана от социалистическата власт, водачите обявиха социализма и всичко това за
недоносче – след половин век пълна свобода за обучение с практика, и три четвърти от икономиката годна само за бракуване – цитирам изказвания на тогава??ните
първенци.
венко, Ти има?? перфектната възможност да покаже?? своята обективност и безпристрастност тук, на своя територия, пред собствените си читатели – като обяви??
вместо мен в цифри какви заплати са получавали георги димитров и васил коларов преди 1944та година, че да разберем от какви подбуди са правили каквото са
правили. не го казвам със злоба – аз с делата си успях да се сравня с монополните постижения на диктатурата – в началото на 1989та по-малко от десет човека
направихме компютърна фирма, работеща по американски образец и за три месеца при 14-17 часов работен ден, нула връзки и никакви заеми направихме компютърна
мрежа, тотално превъзхождаща по качества и възможности подобния продукт, правен в селото на диктатора – с многомилионни инвестиции, стотици работници и стадо
от поддържащи заводи и структури. тя, фирмата, много скоро бе изпразнена от съдържание и унищожена от социалистите. през 1991ва построих първия компютризиран
кабинет за обучение в софийския университет, че да може и тук да има по-високо равнище на обучение – помни?? ли венко? там, където Ти си празнува??е рождения
ден, в новото тогава крило на физическия факултет, на горния етаж бе??е първият компютризиран студентски кабинет с пари от европейския проект темпус – и него
го разтуриха много скоро кои? социалистите. по-късно се разбра, че едно правителство отделило пари за компютризацията на българските училища. кой изтегли
тези пари обратно още първите дни след идването си на власт? пак тия – служителите на дългогоди??ен стипендиант на едни неевропейски социалисти или комунисти,
както се самоопределяха – и всеки може да прочете какви славословия за вечен живот на спонсорите-господари е казвал този на последния техен конгрес като
гост-делегат, буквално дни преди разтурването на онази политическа партия – комунистическата партия на есес. архивите не са секретни, всеки може да ги види.
навсякъде едни и същи причини, венко, безконтролната бюрокрация на социализма. или ще обвини?? и сега народите на всички онези държави от половината
европейски континент, че са си виновни, задето са били поробени след втората война? помня как Ти пи??е??е славещи слова във мрежата-пред??ественик на интернет у
нас – фидонет, по повод датата на официалното поробване на българия през 1944та. тогава аз специално написах есе, наречено “никога вече”. как мисли??, венко,
дали тогава??ните ми думи се случиха? и дали са още актуални? защото докато има социалисти във властта, за почтените няма условия за живот, и обратното –
когато социалисти и комунисти бъдат ефективно отстранени от власт, държавите и народите се въздигат отново. историята на двадесети век показа много пъти това
– германия, чили, ирак и другите, особено в половината европа.. както казват преуспелите – само факти.
Моите уважения, Вени Марковски !
Стилна употреба на българския език, интелигентност и познание на дискутираните теми. Родоилюбие, самокритичност и смелост – част от качествата , които Ви правят предночитан за мен източник на информация и цивилизовано мнение в пресата и блогосферата. Благодаря Ви.
Бисер Стоянов