Самолетите на властта не били далавера

Помните, че преди няколко дни писах за самолетите на властта и аргументирано доказах, че “далаверата” хич не е далавера.

Е, оказа се, че съм бил прав!

По-долу цитирам мнението на зам.-министъра на правосъдието Жанет Петрова по време на заседанието на Министерски съвет на 1-ви октомври 2009 г. Нарочно оставям и ненужните подробности, но главното е това, което бе писано и от мен:

1. Самолетите не са стари.
2. Схемата по заплащането е не само законна, но и се използва масово.
3. Цената е отлична.
4. Самолетът е с 88 места, което ще рече, че не е типичният “ниско-тарифен”, защото (както се вижда и в моята статия от преди няколко дни) там има повече седалки, а не по-малко.
5. Договорът е подписан законосъобразно, от главния секретар (на МТС?).
6. Единственият от другите министри, който нещо знае по темата, е Симеон Дянков, но и той се подвежда по общия тон и се опитва да каже, че има нещо “странно” (но не става ясно, че “странното” е все пак законно).
7. България не би могла да купи самолет директно от производителя по-рано от 4 години, защото така се произвеждат самолети – по предварително платени договори.

Следва откъс от стенограмата от заседанието на Министерски съвет. В него има и други свежи моменти, които не ми се коментират:

ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Министерство на правосъдието поиска от колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията документацията от проведената обществена поръчка. След преглед на тази документация установихме, че Министерство на транспорта е обявило такава обществена поръчка. Тя е за два употребявани самолета. ??скам да уточня, че тези самолети, по мое убеждение от преди??ното заседание – това са стари самолети. При преглед на обществената поръчка обаче се установи, че това съвсем не са стари самолети. Самолетите са произведени през 2007 година, тоест – към 2008 година, когато е обявена обществената поръчка, това са самолети на една година, когато е започнала обществената поръчка. Преглед на самолетите фактически е установил, че те нямат произ??ествия, че те отговарят на всички летателни изисквания и това е удостоверено със съответните протоколи.
Вчера при проведеното поредно съвместно съвещание с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията се установи, че преди започването на обществената поръчка (това са обстоятелства, които не съм включила в правния анализ на Министерство на правосъдието) е имало опция за закупуването на нови самолети. Отправена е оферта към завода производител и оттам е отговорено, че новите самолети могат да бъдат доставени на българската държава едва през 2013 година. Попитах защо срокът е толкова дълъг. Бе??е ми отговорено, че поради големия брой заявки, доставката при заявка 2008 година може да се извър??и едва през 2013 година.
Другото обстоятелство да се премине към употребявани самолети е твърде високата цена на един самолет. Цената, която е била оферирана от завода производител към 2008 година е 70 милиона щатски долара. Докато цената, която е заложена в обществената поръчка на Министерство на транспорта за един употребяван самолет на една година, към момента на откриването е около 40 милиона щатски долара. Установихме, че има разминаване между заложената цена и цената, която е оферирана от спечелилия обществената поръчка. Тоест, той обявява цена 54 милиона щатски долара, а приблизителната цена, която е в поръчката, обявена от Министерство на транспорта е 40 милиона. Попитахме защо има такова голямо разминаване. От прегледа на документацията получихме този отговор. Тъй като става дума за лизинг, а не за директна продажба на самолетите, цената се разделя така: 44 милиона е цената на придобиването на самолета и около 10 милиона е цената за ползването на самолетите. Тоест, самолетите се доставят на българската държава, те се ползват от нея и за около пет години цената ще бъде изплатена. Затова цената се оскъпява. При директно придобиване цената би била по-ниска, но тъй като придобиването не е директно, а се осъществява разсрочено във времето, цената нараства до 54 милиона щатски долара – това е цената за един самолет. Поръчката е за два самолета, както вече казах. Сключените договори са идентични.
Това не може да се нарече отклонение в цената, защото в хода на обществената поръчка тези условия са били коментирани и са били изяснени. Това е действително най-ниската офертна цена. Още двама кандидати са се появили в хода на обществената поръчка, единият от които е бил отстранен. Това действително е най-ниската цена. Към конкурсната документация има приложен един примерен договор, който съдържа съществените условия на поръчката.
Установихме отклонение между сключения договор и условията на обявената обществена поръчка. Отклоненията не са съществени, доколкото може да ги прецени всеки един от вас. Отклонението е в това, че не се предвижда сключването на тристранно споразумение, каквото фактически е сключено. Предвижда се сключването на доверително споразумение. Лизингополучателят – Министерство на транспорта, има право, като благоприятна за него възможност, да си избере един доверителен агент, който да обслужва изпълнението на сделките изцяло в негова полза и по свой избор той трябва да направи избор на такъв агент – може да го направи, не е задължен. Ако той направи избор на такъв агент, разноските за издръжката на един такъв агент се държат поравно от двете страни – това е записано в проектодоговора. Подчертавам, че е възможно да има отклонения от този проектодоговор, но те не трябва да са съществени. Такова е тълкуването на Закона за обществените поръчки.
В отклонение от този проектодоговор обаче, във фактически сключените договори се предвижда освен доверително споразумение и сключването на тристранно споразумение, и изведнъж се появява „Дойче банк”, която се явява третата страна по сключените договори. Подписва се едно допълнително тристранно споразумение, което обединява предвиденото доверително с тристранното споразумение. Оказва се, че „Дойче банк” е сключила договор за кредит с доставчика на двата самолета и „Дойче банк” фактически обезпечава изпълнението на сключения договор за кредит. „Дойче банк” действа и като доверителен агент за българската държава.
БОЙКО БОР??СОВ: А кога е сключен договорът с „Дойче банк”?
ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Договорът с „Дойче банк” е сключен на 7 април. Самият договор е сключен на 12 януари с доставчика на самолетите. Договорите са влезли в сила след 30 април 2009 година. Това е сложна конструкция, всичко е проверено, съответства на изискванията на Закона за обществените поръчки и на самия договор, сключен между страните, който предвижда отложеното му влизане в сила. Тоест, той влиза в сила, ако бъдат изпълнени две условия. Ако доставчикът на самолетите докаже, че е станал собственик на самолетите, защото в момента, в който е подписван договорът, той не е бил собственик. Второто условие е да се подпи??е това тристранно споразумение с банката.
БОЙКО БОР??СОВ: Сиреч, първо Министерският съвет е избрал фирмата или по-точно Министерство на транспорта без тя да има пари и без да е собственик на самолетите. След ре??ението, което има, те отиват в банката и казват – ние сме определени за победител, дайте ни пари. Взимат парите и с тези пари отиват и купуват самолети или ги наемат на лизинг.
ЖАНЕТА ПЕТРОВА: За своя сигурност направих справка с хора, които са осведомени по тези въпроси. Оказа се, че тази схема е твърде разпространена при придобиването на самолети. Тъй като става дума за голяма покупка – за покупка на много висока стойност, оказа се, че този вид споразумения са често прилагана практика. ??ма японски, има германски тип споразумения. Това споразумение мисля, че е германски тип споразумение, което е приложено и в конкретния случай.
С??МЕОН ДЯНКОВ: Занимавал съм се с такива неща, споразумението с банките се сключва преди те да вземат контракт. Ако те спечелят контракта, вече имат разре??ение от банката за кредит. А тук това, което е странно, е, че те първо са спечелили договора и чак тогава са говорили, изглежда, с банката.
ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Предоставени ни бяха договори, за които вчера настоявах да бъдат преведени. Тези договори не са преведени, предоставени са на английски. Вчера отказаха да ги преведат поради големия обем. ??ма и други договори, които са част към тристранното споразумение, те обаче не са предоставени на българската държава и също не са преведени, а трябва да бъдат предоставени и преведени, за да сме наясно за какво става дума.
По време на обществената поръчка фирмата, която е спечелила тази поръчка, е закупила с договори (това са действително два договора за закупуване на двата самолета), сключени според английското законодателство, тя е придобила тези самолети, но ги е придобила под условие. Схемата е много сложна и фактически има изменение на тези два договора и след изпълнението на определени условия тази фирма би станала собственик на самолетите. Тоест, още по времето на поръчката тази фирма е получила някаква гаранция, че ще стане собственик на самолетите при определени условия. Затова изпълнението на договора е отложено с три месеца с подписано допълнително споразумение между Министерство на транспорта и доставчика на самолетите.
БОЙКО БОР??СОВ: ?? договорът е подписан от главния секретар. В преди??ното правителство министър на практика не е имало, тъй като той е дал генерално пълномощно на главен секретар и той е подписвал, включително и сделките за правителствените самолети.
ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Това е допустимо според Закона за обществените поръчки.
??ма много подробности в този договор, много време отделихме и трябва да сте наясно с всички тези подробности. Това са юридическите подробности.
БОЙКО БОР??СОВ: Уважаеми колеги, изправени сме пред ре??ението да загубим много, или още по-много. Твърдо стоя на становището, че това е сделка, която е в ущърб на държавата и затова ние сме я дали на прокурорите да проверят всички тези неща. Но кога ще стане това – ние нямаме нито власт, нито възможност да влияем на съдебната система, нито искаме и да го правим.
В случая те всеки момент могат да си вземат, ако поискат самолетите, има и клаузи в договорите, които след това ако ги продадат на по-ниска цена, ние ще трябва да доплатим и тази разлика.
ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Да, има такава опция в тристранното споразумение.
БОЙКО БОР??СОВ: С една дума, държавата е поставена пред свър??ен факт и в момента ние трябва да вземем ре??ение – да загубим 15 милиона, 30 милиона, или още повече милиони. В единият случай поне ще имаме един самолет с 88 места, който ще бъде наличен и при дадени ситуации ще може да се използва. Другият вариант е да губим веднага пари и да рискуваме да губим още пари. ??зхождайки от факта, че и на държавата й е необходим такъв самолет, имайки предвид, че големият самолет, който имаме – „ТУ-154” е вече почти накрая на ресурса си, прави аварии, президентът лети с делегации, може би големи, все пак ние не взимаме ре??ение само за Министерския съвет, ние взимаме ре??ение, което касае и по-горните по закон две институции – Президентството и Народното събрание, при това положение аз бих се съобразил с мнението и на двете министерства, че е по-добре да загубим по-малката сума, по-точно да вземем стария самолет и да не губим повече суми от пари и да имаме този самолет все пак на летището. В противен случай – са заминали вече милиони долари, платени са, ще излетят и самолетите и за нас ще останат само още плащания.
Още веднъж питам – нали сделката е дадена на прокуратурата?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да, предадени са всички материали.
БОЙКО БОР??СОВ: Затова ще помоля да гласуваме тази сделка. Който е „за” приемане предложенията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на правосъдието да оставим единият самолет, моля да вдигне ръка!
Всички са „за”. Благодаря ви.
Повтарям, с ясното съзнание, че подкрепяме една изцяло глупава, ненужна, по-най безобразния начин сключена сделка, за да не нанесем още по-голяма щета на държавата.
ЖАНЕТА ПЕТРОВА: Предвид на това, че договорите имат конфиденциален характер – има такава клауза в тях, дали не е възможно тази точка от заседанието да остане закрита? В интерес на българската държава е тези обсъждания да не стават достояние на другата страна. Част от предложенията, които се съдържат и в на??ия доклад, няма никаква пречка това споразумение ние да го подпи??ем и да претендираме неизпълнение по оставащия договор, така че е по-добре тези обсъждания да останат закрити.
БОЙКО БОР??СОВ: Това са парите на българските данъкоплатци и никакво намерение нямам да крия тази информация от тях.
Приема се точката в този вид. Дано другата страна се засрами от това, което е направила и не се възползва от това, което сме взели като ре??ение. Но да настоявам да се махне стенограмата – не е в мой стил, а и точно това бяха претенциите ни към преди??ното правителство. Ако всичко това те са го обявили тогава и стенограмите са били качени, щяха да го видят журналистите, ще??е да стане обществен дебат, щяха да се знаят условията, няма??е да има това безобразие.
ВЕЖД?? РАШ??ДОВ: Ако разре??ите, две думи, по-скоро заради стенограмата казвам. Миналия път си позволих да взема отно??ение, когато обсъждахме въпроса за самолетите. Мисля че и тогава Министерският съвет доста сериозно и обстойно умува??е какво да става с тези самолети.
Ясно е, че сме изправени пред дилемата от двете злини да изберем по-малката злина. Но едновременно имаме и реален аргумент наистина да купим единият самолет. Аз бях единият от хората, който лете??е над Азорските острови. В крайна сметка, ние не возим в тези самолети само правителството или президента, ние возим едни от най-изявените интелектуалци и журналисти – 20-30 човека пътуват. Така че, мисля, че е мъдро ре??ението единият самолет да остане. Да, разсипия е да се вземат два самолета – ненужно е. Мисля че е правилно, защото в крайна сметка се касае за живота на хора, от които една част управляват държавата, другите – формират държавата.
БОЙКО БОР??СОВ: Точката се приема.