“Моята американска мечта е да се върна в България” бил казал тазгоди??ният носител на престижната награда “Джон Атанасов” Мартин Вечев.
“Мечтая да уча в някой от най-добрите университети в Щатите.” – Румен Христов, ученик, носител на наградата за ученици.
Но за мен още по-интересно звучат въпросите и отговорите на Мартин Вечев в интервюто му в “Труд”. Не знам откъде авторите на материала са извадили цитираното по-горе – не се “връзва” с казаното от Мартин:
-
– Г- н Вечев, честита награда! В България много се критикува образователната система, но вие като че ли сте пример за обратното?
– В изследователския център, в който аз работя, от 2000 учени от световна класа има трима българи. Единият не говори български, другият не мисли да се връща в България, а третият съм аз. ?? затова ми е трудно да убеждавам, че страната ни произвежда учени от световна класа, при положение че държава като ??зраел, която има сходно население, е представена от над 100 учени.
– Какво бихте посъветвали на??ите младежи – развитие тук или в чужбина?
– Засега не мога да ги посъветвам да останат в България. ??скам да им кажа да търсят най-добрите места за развитие, но в момента те не са тук. Хубаво е децата да имат и малко повече самочувствие.
– Вие бихте ли се върнали в България?
– Да! Аз много искам да се върна в родината си, но като учен, който да продължи развитието си. Мога дори да помагам с обучението на младите таланти.
Това е български парадокс – в заглавието или подзаглавието се изкарват бомбастични новини, а в текста се оказва, че нещата не са такива, каквито са. ??зползване на бъдещо пожелателно време; след няколко дни ще пусна по-голям материал по темата.
??наче думите на двамата наградени по-горе са достатъчно ясни, за да ни е нужно да четем заглавията.
____
dislcaimer: Аз съм член на Комитета по номинациите за наградата “Джон Атанасов”.