Не Конституцията е за смяна, а манталитетът ни

Георги Марков пи??е онзи ден в „24 часа“, че ако искаме правосъдие, трябва да сменим Конституцията.

На практика това е непостижима цел, защото:
а) никой не иска да свиква Велико Народно събрание
б) дори да се свика ВНС, то с промяната на Конституцията няма да се стигне до поява на правосъдие.

Преди месец друг колега, ??ван Тодоров, отново в „24 часа“ писа, че за да няма корупция, трябвало да се вдигнат заплатите на държавните служители. Във „Фейсбук“ се появи коментар по този повод, че не е известно досега да е имало бедни корумпирани. Виж – богати, които са корумпирани – бол.

Георги Марков обаче е особено настойчив, като твърди, че броят на „показните убийства“ извър??ени в България за един месец били повече от броя на всички убийства в останалите бив??и социалистически страни – членки на ЕС. Разбира се, той не е предоставил никаква информация за източника на тези „данни“, просто защото такъв източник няма. Нещо повече – да се твърди подобно нещо е не просто небрежно, а обидно за България. Още по-обидно е, че с тези си думи г-н Марков се нарежда в една редица с бив??ия ??еф на контра-разузнаването Атанас Атанасов, който каза пред „Ню Йорк Таймс“ и „Хералд Трибюн“, че България е станала страна на мафията. Този етикет ще се свързва с името на г-н Атанасов завинаги.

Г-н Марков твърди, че проблемът на съдебната система бил едва ли не само в това, че един орган – Вис??ият съдебен съвет – предлага главния прокурор и председателите на върховните съдилища, а друг орган – Президентът – ги назначавал. Трябвало това да се промени и прокуратурата да премине под егидата на държавния глава. ?? твърди, че престъпността е победила държавата, като причината за това била липсата на политическа воля за справяне с престъпния свят.

За съжаление г-н Марков не е прав. Ако само с политическа воля можеха да се ре??ат тези проблеми, лесно ще??е да се намери изход. Но липсва не само политическа воля, а и нещо много по-важно:

липсва нетърпимостта на обществото към престъпленията –

малки и големи. Почти всеки дава подкупи на катаджиите, а пък и те самите взимат подкупи на поразия. Масово не се спазват не само законите, но и елементарните правила за нормално съжителство.
При тази всеобхватна липса на желание за борба с общественоопасните явления в самото общество, човек почва да се пита дали изобщо имаме такова или всеки гледа да се спасява поединично?
Защото навсякъде по света има престъпност, но в много страни има вече изградени общества, които не понасят престъпността и се опитват да я ограничават – когато и както могат. Затова в Щатите и Европа има много места с ниска, средна и някои – с висока престъпност. Но навсякъде има работеща съдебна система и обществена нетърпимост към престъпленията и обществена подкрепа за правозащитните органи. При нас подкрепа към полицията няма (в много случаи, разбира се, това е заслужено – от полицията изтича информация, така че кой е луд да им стане агент?), дознателите не си разбират от работата, прокурорите не искат да повдигат обвинения (било защото толкова могат, било защото ги е страх да не сбъркат), съдиите предпочитат да си правят самоотводи или да прехвърлят делата нагоре по веригата.

Тези проблеми с промяна на Конституцията няма да се ре??ат. Основният закон не може да създаде общество, нито да накара полицията да е по-малко корумпирана, а гражданите – да не се опитват да корумпират полицаите.

Същото ни го казват непрекъснато от чужбина – трябва да си сменим манталитета: да поискаме да станем общество и само тогава можем да отвоюваме държавата от престъпниците. Но без обществото да го иска, само с натиск от ЕС няма да стане.