Богатите също вземат подкупи*

    КОЛЕГАТА ??ван Тодоров, с когото бяхме на противоположни страни по приватизацията на БТК, твърди, че министрите вземат подкупи, защото получавали ниски заплати.

    Да се мисли, че подкуп не се взема, ако човек е богат, е невярно – примерите в САЩ, Западна Европа доказват, че човек може и да е богат, но това не му пречи да иска да получава още пари под масата. Тед Стивънс – най-дълго служилият сенатор в Сената на САЩ, бе хванат в крачка за дребна по мащабите му недекларирана сума.

    Заплатите на съдиите от върховните съдилища в България и сега са високи. Аз познавам достатъчно голям брой съдии от ВКС, ВАС, от които знам, че заплатите са им напълно достатъчни. Заплатите на колегите ни в СГП, ВКП също са достатъчно високи.

    Високите заплати, които ВСС определя, имаха за цел да направят магистратите независими. Понеже сме в България, дори благородните цели имат извратена реализация и сега магистратите станаха… зависими от високите си заплати! За да не бъдат ли??ени от тях – уволнени, преместени на по-ниско платени длъжности и т.н., част от магистратите предпочетоха да седят кротко в кабинетите си и да отказват да правораздават! Как става това ли? Лесно – прави?? си самоотвод, ако изобщо насрочи?? дело, то е след толкова време, че страните да нямат интерес да чуят ре??ение; отказва?? да образува?? производство по сигнал за престъпление или образува?? предварителни проверки по ЗСВ, които обаче нямат никаква стойност в съда (т.е. отново протака??); не се произнася?? със съответния акт…

    Прокурорът образува предварителна проверка, след което просто “забравя” да се произнесе – дори с отказа да образува производство или да вкара случая в съда. От тази практика най-много страдат гражданите по наказателни дела от частен характер, но разбира се, и обществото, защото в случаите с наказателни дела от общ характер, то остава с правилното впечатление, че министрите са недосегаеми.

    Но това е само едната страна на отказа на правосъдие. Другата е, че има магистрати, които просто не са достатъчно кадърни, за да правораздават и затова отказват да се произнесат със съответния акт. Когато няма акт, жалбоподателят няма какво да обжалва! Не може и да иде в Страсбург, защото няма срещу какво да се оплаче.

    Като махнем леко наивните разсъждения на колегата Тодоров за високите заплати, тези от неговите предложения за промени в законодателството заслужават подкрепа, с малки допълнения:

    – Трябва да се наказва само онзи, който получава подкупа;

    – Трябва да се оставят лицензионни режими както е в ЕС – само за дейности, свързани с ограничен ресурс (напр. GSM – лицензите) или с живота и здравето на хората (производство на лекарства, оръжие и т.н.)

    – Трябва да се въведе фигурата на “мълчаливото съгласие” не просто “по-??ироко”, а винаги. Това е единственият начин чиновниците да бъдат накарани да се произнасят в срок.

    Но не е разумно да се предлагат материални стимули на онези, които дават информация за разкриване на подкуп, да се иска разпределяне на европейските пари с участието на авторитетни европейски фирми или да има по-високи наказания за подкупи на вис??ите държавни служители и вис??ите магистрати. Да се смята, че да подкупи?? районен съдия е по-малко престъпление от подкупването на вис?? магистрат, е двоен ар??ин, който не бива да се допуска.

    ?? накрая, да не забравяме: ако до 2001 г. се говоре??е за “г-н 10%”, то следващото управление докара нещата дотам, че ако иска?? да спечели?? някой търг, трябва да остави?? 10% за себе си, а останалите да ги преведе?? съвсем легално, под формата на консултантски договор, като комисиона за съответния чиновник.

    Нямам наблюдения какво е положението през последните 4 г., но помня какви неприятности ми докара в личен и в бизнес-план опитът ми да спра приватизация на БТК през 2002 г. Сигурен съм, че колегата Тодоров също го помни, защото бе адвокат по делото ми за клевета срещу покойния Димитър Калчев, което тогава приключи с официално извинение от страна на министъра.

    Борбата с ру??ветчийството изисква не просто високи заплати, а висок морал, честни и неподкупни прокурори и полицаи, ре??ителни съдии. Когато се появят, тогава ще има и присъди.

_____
* – Тази статия излезе в “24 часа” на 11 юли 2009 г. и е в отговор на статията на колегата – юрист ??ван Тодоров, излязла в същия вестник два дни по-рано под заглавие “Министрите с високи заплати – да не вземат под масата”. Аз бях сложил и подзаглавие “Хората с висок морал са кът. През 2001 г. настъпи открито взимане над масата” (Бележката моя, Вени Марковски)

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to Богатите също вземат подкупи*

  1. Pingback: Политика в България » България » Не Конституцията е за смяна, а манталитетът ни

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.