Продължавам темата за сравнението между Британия и България.
Със съжаление установих, че британските медии могат да бъдат не по-малко зли от българските. Не се учудвайте. Става дума за тяхното отно??ение към феноменалната Сюзан Бойл, за която и аз съм писал.
??сторията накратко: една непозната за ??ироката публика 48-годи??на ??отландка, която е живяла предимно у дома с майка си, ре??ава да се впусне в надпреварата “Британия има таланти”. Нейното изпълнение е гледано в различните ??нтернет сайтове над 230 милиона пъти.
Тя стига до финала на състезанието, но последната седмица преди да се чуе ре??аващия глас на публиката, е подложена на масирана атака от страна на жълтата преса. Списание “Тайм” е дало сравнително добра картина на феномена “Бойл”.
Сюзан не издържа на атаките, иска да напусне състезанието, после все пак остава, за да се класира на 2-ро място. След него следва психическа криза и настаняването й в болница, за да се “възстанови”, както казват лекарите.
Днес, вчера, утре… вестниците, телевизионни и радио-предавания, блогове ще говорят за нея.
Но всъщност тя е несбъднатата мечта на всеки един човек, който е бил нищо – според обществените нагласи, а не в действителност! – и е имал възможността да стане всичко. Сюзан не е загубила състезанието, независимо от второто си място. Но тя може да загуби себе си, опитвайки се да възприеме славата като нещо специално.
Жената е имала един живот в продължение на 48 години – нерядко изпъстрен с подигравки и обиди; преходът към световната слава не е прост. Питайте Майкъл Фелпс, който също живя в инкубаторни условия, за да стане на Олимпиадата в Бейджин (или Пекин, както е известен в България) 9-кратен олимпийски ??ампион.
Световната слава не е нещо, което е лесно за носене, защото хората масово искат сензации. ?? колкото е по-известна една личност, толкова сензациите са по-пикантни – и вдигат тиражите на вестниците 🙁
Така че, в това отно??ение – уви! – може да се сметне, че резултатът между България и Британия е равен.