От Вени Марковски: Пускам изцяло мнението на члена на Комисията за защита от дискриминация Анели Чобанова, бив?? депутат от НДСВ, публикувано под статията ми “Странно – дело за “без морал” има, а за “хомосексуални нагласи” няма?” То бе написано от авторката на 7-ми февруари, но ми отне няколко дни, докато го одобря за показване, защото междувременно се занимавах с по-различни неща.
“Като член на Комисията за защита от дискриминация мога да заявя, че в последните две години буквално сме залети от жалби срещу действията на Столична община и кмета Борисов.
Не можем да насмогнем при разглеждането на жалбите и сигналите на гражданите, та камо ли да успеем да се самосезираме от всяко дискриминационно изявление на кмета Борисов. А такива въобще не липсват, както се вижда от медийното пространство. Те са едно от друго по-недобронамерени, по-непремерени и обидни. Така, с медийните си изяви, Борисов за едно сравнително кратко време успя да засегне достойнството на почти цялото българско население: от млади до възрастни; от хомосексуални до хетеросексуални, и от всякакъв пол, раса и етнос.
В тази насока да разочарова младите българи се постара и евродепутатката от ГЕРБ Ду??ана Здравкова, която неотдавна използва европейските си връзки, за да си присвои разработен от български младежи и студенти проект. Ето за какъв морал става въпрос!
Не зная дали това е моралът на считаната за най-влиятелна политическа партия на бъдещото ни управление, но очевидно такъв е моралът на нейните лидери и публични лица, и за жалост именно този морал претендира да формира нормите на общественото ни поведение.
Всъщност, ако се върнем на казуса “Борисов”, то аз също се почувствах засегната от негово изказване, направено след като Комисията постанови нару??ението му срещу БСП. Той нарече КЗД “казионна комисия”.
Това ме провокира да върна лентата на собствения си живот назад в не толкова далечното минало, наречено “зора на демокрацията” и да си спомня, че когато през 1988-1989 години аз и мои съми??леници протестирахме срещу обгазяването на родния ми град Русе, както и срещу тогава??ното управление, то този настоящ “радетел на демокрацията” пазе??е с тялото си лидерът на същото онова управление, срещу което ние протестирахме и наричахме “тоталитарно”.
Години наред и аз и моите съми??леници вървяхме по пътеката на “синята идея”, с надеждата един ден да видим страната си по-свободомислеща, по-свободоговореща и с граждани, които да се радват на благата, създадени от тях самите с достойнство, морал и ценности, равни на западните и европейските. Уви, дочакахме само времето да бъдем наричани “материал” и то от кого? Кой, тогава, питам се аз, е казионистът?
Всъщност, погледнато глобално, в на??ия роден политически елит битува един основен недъг и той се корени в това, че всеки новоизлюпен политически лидер си мисли, че с него започва историята и поради това истерично, безогледно и поради това – безпринципно се стреми да заличи всичко преди неговото собствено пръкване на политическата сцена. По този начин се елиминира всичко полезно и се започва от нулата с всички гре??ки и препъвания, а доколкото това зависи от личните качества на лидера – и с повече гре??ки от преди. Така се очертава и ситуацията с ГЕРБ и нейния неформален лидер Бойко Борисов, който се самозабрави и се увлече да коментира “вся и всьо”, без да е подготвен, без да е компетентен и без притеснение, че излага на обществен показ собствените си дефицити. После се обяснява, но казаното и написаното остават.
??звинение се приема веднаж, понякога и два пъти, но пък какво да мисли?? когато след всяка изтърсена в общественото пространство глупост, следва още по-дебела??ко скроено, та чак вече добило стандарта “Б.Б” опровержение? ?? аз съм била в голямата политика и от опита си мога отговорно да заявя, че такова поведение не се кредитира високо и е неприемливо за голямата политика, към която се е устремил Борисов. Затова, дори да спечели доверието на “материала”, ако продължава с това си отно??ение към същия този “материал”, политикът Борисов няма да се задържи дълго на политическата сцена, още повече, че от досега??ните му публични изяви съвсем не става ясно каква е концепцията на ръководената от него партия, както и неговата лична. Не е ясно и с кои обществени групи лица смята да поеме властта и да управлява, както и дали между неговите схващания и тези групи въобще може да се намерят допирни точки. Всъщност, радостта от “многобройната” членска маса на ГЕРБ може много скоро след влизане в политиката да помръкне, защото голяма част от тази членска маса се състои от членове на обществото ни с лабилна партийна принадлежност, както и от такива, които откровено търсят политическа, властова, но и в двата случая – материална изгода от членуването си в дадена партия. Такива познавам доста и мога да дам и конкретни примери. Та такива люде с всичка сила нахлуха в ГЕРБ, когато тази партия се зададе на хоризонта и пожъна всеобщите народни симпатии благодарение на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който успя да олицетвори образа на обикновения, “народния”, отрудения и често пъти онеправдания човечец. Тази група по интереси много бързо ще намери изхода от партия ГЕРБ, само докато поду??и, че няма да я огрее или ако ГЕРБ не оправдае заложените очаквания. Така, през годините на новата ни демокрация, тази група се прелива??е от БКП в СДС, после от СДС в НДСВ и ДПС, от НДСВ и ДПС в “Атака”, ДСБ и ГЕРБ и т.н.
А много е възможно харизмата на Борисов пред по-неориентираните, пред любителите на демонстрираната сила и пред по-емоционалните и лабилни членове на обществото ни, да бъде използвана за ракета-носител за други групи в собствената му партия, които имат по-ясна визия, за да спечелят изборите и да го елиминират по-късно от властта, за да продължат да управляват ГЕРБ сами. ?? това не е нищо ново в новата ни политика, нагледали му сме се. Само че макар видимо това да не ни се струва кой знае какво, то на фона на настъпващите у нас последици на световната финансова криза и други дестабилизаращи обществено-политически фактори, то подобен род сътресения в родното ни управление ще доведат до пагубни последици за обикновения български гражданин, наречен от кумира Борисов така “щедро” “материал”.
Така че, уважаеми избирателю, следвай съвета на възрожденеца Паисий и си “опичай ума”, гласувай, ама мисли как и за кого ще даде?? едно от много малкото ти останали неотменими граждански права – правото ти на политически и граждански избирателен вот.”
Вени: Вместо коментар, откъс от една моя статия:
?? на никое друго място не може да се види и почувства разликата от България и на??ата родна действителност, както по времето на лекциите на Лена Мария Клингвал и Ейми Мулинс.
Лена Мария е родена без ръце, само с един изцяло функциониращ крак. Тя може да пи??е калиграфски, кара автомобил, справя се сама с всичко, без да се налага някой да й помага.*
На Ейми Мулинс са й ампутирали краката, когато е била на една годинка. Тя обаче става атлет (100 метра за 15.77 сек.), фотомодел, а сега е и доктор, който изработва протези за инвалиди.
___
* Лена Мария би била ужасът на Бойко Борисов, ако се появи в София. Ето едно голямо нещо за България: както знаем, на Бойко не му пука за инвалидите и той мрази хомосексуалистите. Тази моя бележка само може да покаже каква е разликата в това да бъде?? на място, където хомофобията и изказванията срещу малцинствата на столичния кмет биха били посрещнати с освиркване и изгонване. Жалко, че само в Харвард се сетиха да го напъдят.