Виждам в “Монитор”, че Комисията за защита от дискриминация е санкционирала Бойко Борисов за това, че е казал, че всички в БСП са без морал.
Комисията е права, разбира се, а Бойко Борисов трябва??е да помисли малко повече, преди да отговори, че няма да изпълни ре??ението й. Защото показва неспазване на законите, което е не само неморално, но и тъпо, особено за политик, който претендира да е готов за министър-председател, президент или нещо друго, според нуждата.
Същевременно, чудя се защо КЗД не е сезирана за друго изказване на Борисов:
“Аз пък бих му отвърнал в същия стил, че аз бих направил всичко възможно хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява върху психиката на народа, върху взимането на важни ре??ения”, каза той пред БНР.” (цитирано в “Сега“, “Всеки ден“, “е-Вестник” и др.)
“Същият стил”, за който Борисов говори е изречението на Сергей Стани??ев “Няма да допуснем страната да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия обществен живот”.
Предполагам, че интелигентните читатели ще се сетят сами каква е разликата между едното и другото изказване и защо това на Борисов е укоримо не само от гледна точка на закона, но и на морала. (Тук не се спирам на твърдението на е-Вестник, че именно Борисов разпространява слухове, че Стани??ев е гей – това е без значение в случая.)
От значение е, че една от целите на Борисов е на цената на всичко да не допуска хора, които са различни, в управлението. Това го казва човек, който твърди, че споделя ценностите на Европейската народна партия, на Европейския съюз, на модерна България, на XXI век?
С такова изказване в Европа, Бойко Борисов ще??е да е вече низвергнат от политиката човек, а не радващ се на благосклонно отно??ение на медиите герой. Всъщност, по този начин индиректно си отговаряме на въпроса дали България е в Европа. Не, не е. Макар и географски да сме там, а с културата и кирилицата да сме допринесли много за Европа, с изказвания като това никога няма да сме в Европа. Нито пък ще се доближим до САЩ. Такива изказвания са по-близо до ??ран, отколкото до ЕС или САЩ.
Комисията няма никакви правомощия да цензурира мненията, политически или други.
Ако аз отида при една жена и й кажа: “Ти си тъпа к….”, това е обида и не е защитено от закона, но ако се изтъпаня пред митинг на 500 000 жени и заявя: “Вие всички жени сте тъпи к….”, това е мнението ми за женския род и то е защитено от закона, нещо повече и от Конституцията.
Комисията очевидно си преви??ава правомощията. Тя не може да забрани или да санкционира расизма, сексизма и пр. изми, а само конкретни действия, мотивирани от разисъм, сексизъм и пр. изми, срещу конкретно лице. Така например ако аз се изкажа на форму на работодателите: “Не наемайте цегани, гейове, жени и пр.”, това е мнение, то не може да бъде по никой начин санкционирано, защото е защитено от Конституцията.
Напротив, ако отида при приятеля ми ??ван, който е работодател и му кажа: “??ване, чух, че си намислил да наема?? нови работници. При теб се канят да кандидатстват Хасан и Урсула, не ги наемай тия торчуля и травестити.” Това евентуално може да бъде санкционирано, доколкото попада под ударите на ЗЗДискр. Действие срещу конкретен човек.
“Алберт”, тук не става въпрос за цензура, разбира се. Да нарече?? 200 хиляди ду??и, че са без морал не е лично мнение, а е квалификация, за която следва да носи?? отговорност. Да не говорим, че обижда хора като Божидар Димитров, негов добър приятел, който е и член на БСП 🙂
А за хомосексуалните какво да кажа, освен, че е абсурдно за западен сериозен политик дори да си помисли такова нещо, камо ли да го каже на глас.
“Да нарече?? 200 хиляди ду??и, че са без морал не е лично мнение, а е квалификация, за която следва да носи?? отговорност.”
Това е абсурдно твърдение.
Ако мисли?? това, значи отрича?? самата идея за свободата на словото. Сърцевинен елемент на свободата на сволото е правото да се критикува всяка идеология, религия, идея, мисъл, всяка група, раса, класа, елит, организация,предприятие, човек.
Сърцевината на свободата на словото е в правото да се дават морални и пр. оценки (квалификации).
“А за хомосексуалните какво да кажа, освен, че е абсурдно за западен сериозен политик дори да си помисли такова нещо, камо ли да го каже на глас.”
Хиляди неща са абсурдни за/у европейските политици. Аз лично ако ми се налага??е да избирам,
бих предпочел да ме управлява хомофоб, отколкото социалист, да речем. Разбира се, по-добре
би било да му упрявлава либерален и в икономическо, и в социално отно??ение човек, но ако се
налага да избирам, за мен изборът е ясен.
Свободата на словото не е “свобода” от морална, политическа и пр.
критика.
Като член на Комисията за защита от дискриминация мога да заявя, че в последните две години буквално сме заляти от жалби срещу действията на Столична община и кмета Борисов. Не можем да насмогнем при разглеждането на жалбите и сигналите на гражданите, та камо ли да успеем да се самосезираме от всяко дискриминационно изявление на кмета Борисов. А такива въобще не липсват, както се вижда от медийното пространство. Те са едно от друго по-недобронамерени, по-непремерени и обидни. Така, с медийните си изяви, Борисов за едно сравнително кратко време успя да засегне достойнството на почти цялото българско население: от млади до възрастни; от хомосексуални до хетеросексуални, и от всякакъв пол, раса и етнос. В тази насока да разочарова младите българи се постара и евродепутатката от ГЕРБ Ду??ана Здравкова, която неотдавна използва европейските си връзки, за да си присвои разработен от български младежи и студенти проект. Ето за какъв морал става въпрос! Не зная дали това е моралът на считаната за най-влиятелна политическа партия на бъдещото ни управление, но очевидно такъв е моралът на нейните лидери и публични лица, и за жалост именно този морал претендира да формира нормите на общественото ни поведение.
Всъщност, ако се върнем на казуса “Борисов”, то аз също се почувствах засегната от негово изказване, направено след като Комисията постанови нару??ението му срещу БСП. Той нарече КЗД “казионна комисия”. Това ме провокира да върна лентата на собствения си живот назад в не толкова далечното минало, наречено “зора на демокрацията” и да си спомня, че когато през 1988-1989 години аз и мои съми??леници протестирахме срещу обгазяването на родния ми град Русе, както и срещу тогава??ното управление, то този настоящ “радетел на демокрацията” пазе??е с тялото си лидерът на същото онова управление, срещу което ние протестирахме и наричахме “тоталитарно”. Години наред и аз и моите съми??леници вървяхме по пътеката на “синята идея”, с надеждата един ден да видим страната си по-свободомислеща, по-свободоговореща и с граждани, които да се радват на благата, създадени от тях самите с достойнство, морал и ценности, равни на западните и европейските. Уви, дочакахме само времето да бъдем наричани “материал” и то ОТ КОГО? КОЙ, тогава, питам се аз, е КАЗ??ОН??СТЪТ?
Всъщност, погледнато глобално, в на??ия роден политически елит битува един основен недъг и той се корени в това, че всеки новоизлюпен политически лидер си мисли, че с него започва историята и поради това истерично, безогледно и поради това – безпринципно се стреми да заличи всичко преди неговото собствено пръкване на политическата сцена. По този начин се елиминира всичко полезно и се започва от нулата с всички гре??ки и препъвания, а доколкото това зависи от личните качества на лидера – и с повече гре??ки от преди. Така се очертава и ситуацията с ГЕРБ и нейния неформален лидер Бойко Борисов, който се самозабрави и се увлече да коментира “вся и всьо”, без да е подготвен, без да е компетентен и без притеснение, че излага на обществен показ собствените си дефицити. После се обяснява, но казаното и написаното остават. ??звинение се приема веднаж, понякога и два пъти, но пък какво да мисли?? когато след всяка изтърсена в общественото пространство глупост, следва още по-дебела??ко скроено, та чак вече добило стандарта “Б.Б” опровержение? ?? аз съм била в голямата политика и от опита си мога отговорно да заявя, че такова поведение не се кредитира високо и е неприемливо за голямата политика, към която се е устремил Борисов. Затова, дори да спечели доверието на “материала”, ако продължава с това си отно??ение към същия този “материал”, политикът Борисов няма да се задържи дълго на политическата сцена, още повече, че от досега??ните му публични изяви съвсем не става ясно каква е концепцията на ръководената от него партия, както и неговата лична. Не е ясно и с кои обществени групи лица смята да поеме властта и да управлява, както и дали между неговите схващания и тези групи въобще може да се намерят допирни точки. Всъщност, радостта от “многобройната” членска маса на ГЕРБ може много скоро след влизане в политиката да помръкне, защото голяма част от тази членска маса се състои от членове на обществото ни с лабилна партйина принадлежност, както и от такива, които откровено търсят политическа, властова, но и в двата случая – материална изгода от членуването си в дадена партия. Такива познавам доста и мога да дам и конкретни примери. Та такива люде с всичка сила нахлуха в ГЕРБ, когато тази партия се зададе на хоризонта и пожъна всеобщите народни симпатии благодарение на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който успя да олицетвори образа на обикновения, “народния”, отрудения и често пъти онеправдания човечец. Тази група по интереси много бързо ще намери изхода от партия ГЕРБ, само докато поду??и, че няма да я огрее или ако ГЕРБ не оправдае заложените очаквания. Така, през годините на новата ни демокрация, тази група се прелива??е от БКП в СДС, после от СДС в НДСВ и ДПС, от НДСВ и ДПС в “Атака”, ДСБ и ГЕРБ и т.н.
А много е възможно харизмата на Борисов пред по-неориентираните, пред любителите на демонстрираната сила и пред по-емоционалните и лабилни членове на обществото ни, да бъде използвана за ракета-носител за други групи в собствената му партия, които имат по-ясна визия, за да спечелят изборите и да го елиминират по-късно от властта, за да продължат да управляват ГЕРБ сами. ?? това не е нищо ново в новата ни политика, нагледали му сме се. Само че макар видимо това да не ни се струва кой знае какво, то на фона на настъпващите у нас последици на световната финансова криза и други дестабилизаращи обществено-политически фактори, то подобен род сътресения в родното ни управление ще доведат до пагубни последици за обикновения български гражданин, наречен от кумира Борисов така “щедро” “материал”. Така че, уважаеми избирателю, следвай съвета на възрожденеца Паисий и си “опичай ума”, гласувай, ама мисли как и за кого ще даде?? едно от много малкото ти останали неотменими граждански права – правото ти на политически и граждански избирателен вот.