По случай 20-годи??ният юбилей на Людмила Радкова, вестник “Дума” е пуснал статия. Ето я:
“Ако повечето от нас все подсмърчат пред парадния вход на Европа с надеждата да бъдат допуснати поне в антрето й, има на??и сънародници, които отдавна вече са вградени в най-престижните й съставки.
Сръбският композитор Горан Брегович навреме е усетил ценностите на балканския фолклор като общочове??ка ценност и със своя единствен по рода си Оркестър за сватби и погребения вече години наред весели многолюдна публика по световните сцени, стадиони, арени и прочие.
А може ли без български гласове в състава му? Очевидно не може! Вече десета година Людмила Радкова пее там със сестра си Даниела. “Не познаем по-ячий глас от тай на Людмила!” – признава Брегович.
Представете си голямата “Арена” в Белград, която побира 120 000 ду??и. Почва концертът. Брегович винаги съобщава при обявяването на артистите си и двете български певици поименно. Запява тя – и множеството притихва: муха да бръмне, ще се чуе. Някакви древни Орфееви кодове се задействат, та усмиряват публиката невероятно.
Люси живее в Драгалевци. Броени дни прекарва при съпруга си Са??о и дъщеричката Марги, също изкусена от училищната театрална сцена.Хиляди километри покорява на година – от Кипър, Украйна, ??спания, ??талия, та чак до Сингапур, Тайланд, Канада и Ню Йорк. Тя е от онези българки, които не помнят дали първом са проговорили или са първом запели. ??ли, както се казва: пее, както ди??а. ?? в най-обикновен разговор тя вкарва песен вместо обяснение. Откъде идва всичко това?
В лове??кото село Градище прочута певица била нейната баба. Селяните не я карали да работи на нивата, а я покачвали на една копа сено и я оставяли оттам да им пее, докато жънат или косят ливадата. Майка й години наред води читалищния хор за автентичен фолклор – ходила е с него къде ли не по фестивали и сборове, награждавани са не на един от Копривщенските събори. Напоследък пеят на националния събор “Авлига пее” в родното село на Мита Стойчева Обединение край Полски Тръмбе??, по Петровден – на големия събор на Петропавловския манастир в Триградието – Горна Оряховица, Лясковец и Велико Търново, и на други места, стига да има кой да заплати превоза… По майчински тя ре??ава да направи от дъщерите си грамотни певици. Дава ги на учителка да ги подготви за кандидатстване в Котленското фолклорно училище. Людмила го завър??ва с пълно отличие. Спомня си с благодарност за своите учителки по литература, пеене, танци. Неотдавна я поканиха за 30-годи??ния юбилей на това гнездо на славеи. До късно среднощ не са спрели хората и песните. Сетне тя постъпва в ансамбъл “Филип Кутев”. ?? като снимат в Пловдив филма “Ъндърграунд” на Емир Кустурица, явява се на кастинг, сиреч конкурс. ??збрана е без уговорки за Бреговичия състав. ?? участва в него досега.
“В спектакъла “Бело дугме” (“Бялото копче”) пеем двете като беквокалистки. Отделно изпълняваме сами няколко песни. Сърбите сетне викат: “Ове булгарки опасно певат!…”
А не е лесно сърбин да го признае това. Този спектакъл вече е издаден на дигитален диск. Сега пяхме на фестивала в Гуча и скоро ще има ново DVD от този концерт. Най-много сме пели в ??талия – там обожават Горан. А като ходихме в Щатите, на път от Чикаго за Ню Йорк трябва??е да се надбягваме с торнадо… Сърби там – колкото ще??. Веднъж ми се загуби куфарът по самолета. Добре че винаги си нося костюма като ръчен багаж. Трябва??е само китката да ми бъде изкуствена. Една сутрин намерих на рецепцията в хотела бутилка марково вино с букет от непознат обожател. Като ни кара??е към летището, таксиметров ??офьор разказва??е за снощния концерт: “??ма??е две българки – много добре пеят…” Като разбра, че сме ние, тозчас позвъни по джиесема на сина си да се похвали… Ама е доста изморително това мъкнене на куфари насам и натам!”, разказва Люси Радкова.
Питам кой урежда тези десетки концерти на оркестъра навсякъде по света. Оказва се, че това е работа на една сръбкиня от Париж на име Мира Ранков. Много чевръста жена, непрестанно върти разни телефони, ползва ??нтернет и прочие – онова, което ре??ително липсва на българската култура засега. Нали не е работа на самия певец или артист да се занимава с това. Той се осъществява в самото творчество и по-малко го вълнува какви точно пари ще спечели. Нужно е да се намери друг човек, достатъчно грамотен и достатъчно предприемчив, за да предлага и продава, както се полага според цената му, този “артпродукт”, както се казва сега по модерному.
Нещо съществено: като певица в ансамбъл “Филип Кутев” Людмила Радкова изпява песни на Мита Стойчева, които голямата северня??ка певица не успява да изпее – отслабва й гласът, само показва как следва те да се изпеят. В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват подобни записи с времетраене от 50 минути. Чакат някой заможен благодетел да ги сложи на компактдиск.
Народната певица Людмила Радкова празнува 20 години на сцената. Нека й пожелаем дълголетно присъствие по световните сцени – за слава българска!”
Автор на материала е ??лия Пехливанов, който (заедно с вестника, разбира се) печели специални поздравления за това, че се е сетил за на??ата голяма певица. Аз самият съм писал нееднократно тук, в “Сега” и в “Стандарт” за тях. Ако искате да видите снимката в по-голям формат, клик-нете върху нея. Ако искате да видите множество снимки от техните концерти, пробвайте тук.