Veni | Вени

Както стана известно, ГДБОП отново се “прояви”, този път залавяйки “престъпници”, които качвали в Интернет книги. Ако се чудите на кавичките, нали знаете – щом от МВР кажат за някой, че е “престъпник”, значи той е престъпник, а ако случайно съдът го пусне, значи съдът е корумпиран. А нещата са по-прости: според закона престъпник е само този, срещу когото има влязла в сила присъда.

Сайтът “Читанка” е публикувал списък със статиите по темата, затова няма да ги цитирам отделно, но ще кажа няколко думи, без които не може.

Все по-ясно става желанието на МВР да търси престъпници навсякъде. Това е нормално – когато единственият инструмент в ръката ти е чук, всички наоколо ти изглеждат като пирони.
До скоро обаче МВР търсеше престъпниците сред криминалния контингент – измамници, крадци, обирджии, убийци, изобщо – хора, които виновно извършват деяния, които са обявени от закона за наказуеми.
Напоследък обаче МВР явно има проблем в арестуването и доказването на престъпленията на бандитите – то не бяха “нагли”, не бяха “напудрени”, не бяха “крадци”, “лихвари”… Но се оказа, че съдът ги… пуска! И ги пуска не защото е корумпиран, а защото събраните доказателства са недостатъчни.
Мога да си представя как се чувстват хората, които познавам:
- Борис Велчев, Николай Кокинов или Александър Налбантов (съответно – главен, градски и районен прокурор), когато виждат как благодарение на работата на полицията хората с обвинителни актове са пускани на свобода.
- Калин Георгиев, главния секретар на МВР, който сигурно би могъл да намери достатъчно доказателства, за да бъде осъден някой престъпник, когато подчинените му просто… толкова могат да съберат, а то не е достатъчно за съда!
- Явор Колев, който знае английски, ходи по международни конференции, вижда как се борят по света с кибер-престъпността и знае, че това, с което се занимава, в другите страни би било работа на гражданските съдилища.

Но това, че мога да си го представя как се чувстват тези хора не означава, че мога да одобря атаките срещу творците и творбите на изкуството.
Първо бяха картините, последва и атака срещу книгите. Вероятно следващите, които ще бъдат арестувани са или музикантите (грешното арестуване на “човека-глас” може би ще трябва да бъде коригирано с правилно такова).

Важна бележка: Трябва да кажа, че аз самият бих искал авторските права да се спазват – самият аз съм автор на стотици публикации в българските вестници, мои статии са печатани в научни издания, в учебници и т.н., т.е. искам авторските права да се спазват дори и по лични причини. Баща ми и дядо ми са издали голям брой книги, за които също имам авторски права. Преди няколко години “Труд” издаде книгата на дядо ми “Кръвта вода не става”, за издаването на която трима души платихме известна сума пари (това е отбелязано в самата книга “с помощта на”), но от обещания 1000 бр. тираж успях да получа 10 авторски книги и си купих още 20, за да давам на приятели. Когато попитах какво става с останалите, получих отговор, че са се свършили. Но не видях нито лев авторски права, нито пък информация дали не са я преиздали.

Ще попитате как хем искам да се спазват правата, хем поддържам твърдението, че МВР са прекалили?
Ето как: малко след случката с “Труд” в “Интернет общество – България” започнахме локализирането (превод и адаптация на български език) на проекта “Криейтив комънс” и разбрах, че няма смисъл да се опитвам да търся правата си, след като мога да пусна за свободно ползване това, което създавам или това, което са създавали моите родители.

Истината е, че проблемът на българските издатели, които твърдят, че са загубили стотици хиляди лева поради наличието на “Читанка.инфо” не е този, за който се оплакват. “Читанка.инфо” е сайт, на който напълно законно се поддържа библиотека за свободно ползване от гражданите. Защо издателите не предложат на ГДБОП да нападне Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” и да арестуват всички книги, които се намират там? Съдейки по реакцията на издателите, може и да са си го мислили, но предполагам, че Явор Колев им е обяснил, че в ГДБОП нямат толкова много място, където да държат книгите, докато минат няколко години и се наложи да ги върнат – както става в други случаи на конфискуване на техника от страна на полицията.

Нека обясня защо издателите не са загубили нищо:
“Читанка.инфо” не получава пари от Интернет трафик. Тя не е като сайтовете, които искат да пратиш SMS срещу 2 лева, за да ти пратят парола, с която имаш достъп до книгите. “Читанка.инфо” е библиотека. Никой не взима пари за достъп до библиотката – било то градска, читалищна или националната. Ако издателите си мислят, че хората, които свалят книги от “Читанка.инфо” биха си ги купили на “Славейков”, в редица случаи се лъжат.
Първо, в “Читанка.инфо” има автори, чиито книги не се издават повече. При това на автори, които са умрели преди повече от 75 години, т.е. авторски права върху тези произведения няма. Примерно книгите на Иван Вазов са такива.
Второ, в “Читанка.инфо” има книги на автори, които са се съгласили произведенията им да се разпространяват свободно. Аз самият съм им дал разрешение за такива книги.
Трето, ако издателите искат да правят пари от книги, трябва да помислят не за използване на полицията, а за намиране на работещ бизнес модел в условията на Интернет. Българските издатели, които искат да получават пари, трябва да се опитат да изкарат, изработят тези пари, а не да ги получават с помощта на ГДБОП. Още повече, че те няма да получат нищо от имагинерните продажби, защото всъщност те и не предлагат за продажба старите книги. Например, Симеон Дянков, вместо да се чуди какъв подарък да направи на Борисов, можеше да му подари Kindle с “Винету” за рождения, но… всъщност в България Kindle няма, а и “Винету” не може да се купи от нито една книжарница в електронен… или в какъвто и да е вид. Разбирате накъде води мисълта ми, нали?
Не можеш да загубиш нещо, което никога не е било твое, нито пък е могло да стане твое. Парите на читателите на книгите в библиотеката няма как да бъдат събрани; те просто няма да си купят тези книги.

Бих могъл да пиша още много по темата, а и съм писал доста, но в заключение, защото за съжаление нямам време в момента:

Спазването на авторските права не означава осъществяването на PR-акции на асовете на МВР, защото това е нож с две остриета. От една страна, така се опитват да предрешават решенията на съда, защото и съдиите са хора, и те се влияят от написаното в медиите. От друга страна, когато съдът пусне обвинените от МВР лица, до този момент не съм чул министърът да се е извинил, че са сбъркали. Напротив – МВР се държи така, сякаш е право, дори когато съгреши; това явно са останки от времето на социализма, когато то беше щит и меч на партията. И вместо да каже “сбъркахме”, МВР критикува съдебната система и я обявява за корумпирана. Медиите поемат това, пишат го, хората го четат и го вярват. Чуждите дипломати го четат и пишат до своите външни министерства. Външните министерства го препращат в Брюксел, след което Европейският съюз наказва България за калпава съдебна система. Но всъщност за калпавата работа на полицията, която арестува невинни граждани (не, моля ви: не ми казвайте, че те са престъпници – нали се разбрахме вече по-горе кой е престъпник?), държи ги арестувани, докато събере доказателства и после – дори и да не е събрала годни за съда доказателства, предпочита да ги прати в Съдебната палата, като е сигурно, че там ще бъдат пуснати… защото винаги ще може да обвини съда на принципа “ние ги хващаме, те ги пускат”. Разрухата на държавността не започва с обвиненията между институциите, но те помагат, при това много, за липсата на уважение сред хората към всяка една държавна институция – от президентството, до кметството.

С написаното по-горе всеки може да разбере, че МВР няма никакъв изход от подобна ситуация, при това се е поставило само в нея. Както навремето гониха “хакера“, който си направи майтап с обещанието на Симеон да даде кредити за всеки гражданин, та накрая го обвиниха за това, че копието на Windows98, което ползвал, било незаконно. МВР се чувстваше длъжно да изпълни това, което очакваха политиците от него. Сега политиците очакват МВР да арестува. И то няма друг избор. Явор Колев и Калин Георгиев не могат да не разбират, че цялата конструкция е паянтова, но едва ли могат да сторят нещо.
След като МВР не може да арестува убийците, крадците и бандитите или състезателите, които застрашават живота на обикновените водачи на околовръстното при резиденция “Бояна” (за комфорта на нощните състезатели се грижат целенасочено полицейски екипи, които са по бул. “България”, вероятно пазещи да не се появи проверяващ офицер?) и т.н., ще се гонят художниците, писателите, певците, актьорите… Те нито са опасни, нито пък ще предложат подкуп, така че нито опасност, нито изкушение ще има. Пей, сърце!

И съвсем накрая – много хора сложиха за заглавие на статиите си “451° по Фаренхайт” (температурата на горене на хартията, но и заглавие на книгата на Рей Бредбъри), но всъщност точното заглавие е “42° по Целзий”, защото политиците ни се държат като хора с температура не от 36.5°, а като хора в треска. Пък и едва ли сред нашите сценаристи има автори с качествата на Рей Бредбъри.