Само гузният и виновният имат защо да се страхуват от свободата в ??нтернет*

Моя статия, публикувана във вестник “Сега” на 25.06.2010 г. Заглавието е на редакцията.

Само гузният и виновният имат защо да се страхуват от свободата в ??нтернет
Не е нормално България да иска да бъде в XXI век, когато политиците й са в XV век
Вени Марковски*

Един въпрос броди из България: Кой носи отговорността за публикациите в ??нтернет? Въпросът, който разбуни духовете на ??ван Хаджийски, Кирил Христов и Константин ??речек, е елементарен и може??е да се ре??и сравнително спокойно и без паника. За съжаление, политиците, които живеят все още в аналоговото време, не могат да разберат цифровото – нито времето, нито поколението, нито технологиите.

Както и преди повече от десет години, когато държавата се опита да сложи намордник на интернет, политиците си мислят, че отговорността трябва да е на собственика или на администратора на сайта. За тях, политиците, ще обясня с пример от аналоговото поколение, за да го разберат: това е все едно да държите отговорен директора на библиотеката за съдържанието на книгите, които се намират по рафтовете й и дори за случайните листчета, които читателите може да са оставили между страниците.

Понятие като “собственик на ??нтернет сайт” трудно може да бъде дефинирано, както е отбелязало и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТ??ТС) в своето становище, изпратено за мнение до голям брой организации. Да уточним – дори и да бъде дефинирано, той, собственикът, не може да бъде отговорен за съдържанието, което е публикувано в сайта. Така ре??и миналата сряда и съдът по делото на “Виаком” срещу “Гугъл”. Съдът каза, че “Гугъл” не може да е отговорна за съдържанието на сайтовете, ако при сигнал от “Виаком” маха видеоклипове, авторските права на които се държат от самата “Виаком”. Точно и ясно. Но за да е ясно и на на??ите аналогови политици: това е все едно да искате в горния пример държавата, като собственик на Народната библиотека, да бъде отговорна. ??ли Народното събрание да е отговорно за публикуването в “Държавен вестник” на лобисткия текст за реклама на марихуаната. Помните случая, нали все още има анкетна комисия по него? Цялото Народно събрание ли ще е виновно, конкретен депутат или накрая ще го отнесат стенографките? Но това е риторичен въпрос, няма нужда от отговор.

Всъщност има ре??ение на проблема,

който са обсъждали депутатите. Те искат да може да се публикува право на отговор “на същото място, със същия ??рифт и без никакъв коментар”. Няма смисъл да им обясняваме, че това е практически невъзможно – на същото място вече има публикуван материал. ?? какво сега – да го изтрият ли, за да може отговорът да е на същото място? Да не говорим, че дори българските вестници не печатат отговорите или опроверженията абсолютно на същото място – преди осем години министърът на държавната администрация Димитър Калчев бе принуден от висящото над него съдебно дело за половин милион лева да ми се извини с платена публикация във вестника, в който ме бе??е оклеветил. Но извинението не бе пуснато “в същия размер” на първа страница, където бе отпечатана клеветата. ?? накрая, имайте предвид, че никой няма да си направи труда да отиде да прочете някаква стара статия, ако под нея се пусне опровержение или право на отговор.

Представете си, че в “Сега” се пусне един материал, в който вестникът ви хвали за някое мъдро ре??ение или отличен закон (добре де, форумци, това е само пример, не се връзвайте!). Както може да се досети човек от цифровото поколение, коментарите след статията ще бъдат предимно подигравателни, вероятно и обидни. Според депутатите вестникът ще трябва да пусне право на отговор на същото място. Ами какъв е проблемът – форумът е отворен, всеки кандидат за управляващ може

да си регистрира име и да си пуска опроверженията. Друг е въпросът какво би последвало след подобно “опровержение”- още повече критики, подигравки и обиди.

Но въпросът за отговорността, който ??скра Фидосова от ГЕРБ постави в дневния ред на обществото, е важен и не бива да се подминава с пренебрежение. Това е всъщност въпросът за свободата в ??нтернет.

Вече 12 години всяко правителство се опитва да постави ??нтернет под контрол

Говорил съм с депутати от всички политически сили и когато сме насаме, те са напълно нормални хора, които веднага разбират налудничавостта на подобни идеи. Възприемат аргументите и на “??нтернет общество – България”, и на ??ироката ??нтернет общност и изобщо не се сърдят, ако им се покаже, че бъркат. Но в момента, в който влязат на заседание на парламентарната си комисия, същите хора се променят. Сяка?? им порастват глиган ски зъби, нахлузват полицейските боту??и и закопчават кафявата униформа. Чуят ли думата “??нтернет”, веднага се хващат за кобура и започват да се държат като фелдфебели.

Това не е нормално.

Не е нормално България да иска да бъде в XXI век, когато политиците й са в XV (това се чете като “петнадесети”, само няколко години след падането на страната под турско робство). Не е нормално във всеки парламент управляващите да искат да ограничават свободата на словото, прикрити под различни предлози. Сега твърдят, че искали да уредят изборното законодателство. Това, че дадоха крачка назад едва след като разбраха какво са сътворили, не е ре??ение на проблема.

От 10 ноември 1989 г. насам българските политици нямат много поводи за хвалене у нас или по света, но в най-новата ни история има един факт, заради който печелим уважението на всички страни – не само в ЕС, а и по света. Този факт е свободата на достъпа до ??нтернет. Благодарение на отпадането на лицензите за ??нтернет операторите и последващото либерализиране на пазара (заради което, впрочем, ??ван Костов съвсем заслужено стана член на “??нтернет общество”) днес над половината от всички български потребители са в мрежата при скорости, за които ЕС и САЩ могат само да мечтаят, при това на значително по-ниски цени. Благодарение на това, че държавата не си пъха носа в ??нтернет, той е пълен със съдържание на български, което се разпространява свободно (свободно не е същото като безплатно). Благодарение на това, че вече десет години телекомуникационните закони са премахнали държавната регулация върху ??нтернет имената и ??нтернет адресите, България е сочена за пример във всички форуми на ООН по управлението на ??нтернет, а Световната банка и други авторитетни организации, между които и “??нтернет общество – България” провеждат всяка година семинари, на които този факт, с който имаме всички основания да се гордеем, бива популяризиран. С други думи – свободата на ??нтернет в България донесе позитиви за страната ни, каквито нито един депутат не би могъл да осигури

В битката за свободния ??нтернет потребителите нямат какво да губят – при два милиона емигранти в чужбина в блоговете, “Фейсбук” и “Туитър” (за аналоговото поколение: това не са псувни!) ще се появяват още повече негативни коментари за политиците – при това, ако приемете предложенията на ГЕРБ, тези коментари ще са и заслужени. ?? никога няма да можете да накарате американски “собственик на сайт” да пусне опровержение. Да не говорим, че политиците подлежат на по-сериозна критика и трябва да са по-малко обидчиви, отколкото нормалните граждани; има??е дори такъв съдебен случай, в който европейският съд отсъди, че да нарече?? политик “идиот” не е обида.

Сред политиците ни има достатъчно много хора, които са наясно с възможностите на ??нтернет; някои от тях са активни във “Фейсбук” и в “Туитър”, водят собствени блогове. Не мога да разбера защо те позволяват на посредствените и некомпетентните им колеги да надделеят – това не е ясно, а би било интересно да се знае, за да се преодолее. Само гузният и виновният имат защо да се страхуват от свободата в ??нтернет. Ще ми се да вярвам, че сред управляващите повечето са с чиста съвест и сега е моментът, в който те могат да го докажат не на думи, а на дело.

Повечето свобода в ??нтернет е по-добре за хората и за държавата. А поставянето на какъвто и да е контрол в мрежата, дори под благовидния претекст за оправяне на изборното законодателство, е един вид робство. Робство, жертва на което ще бъдат свободата на мисълта и свободата да изказва?? мнението си без страх. България не е демократична държава от столетия, та да е изградила стабилни демократични хора и всяко посегателство над свободното слово ни връща все повече назад. Така че един е лозунгът: вместо да се пла??ите, влизайте по-скоро в ??нтернет, пускайте повече информация за това, което правите. За да не се оплаквате после, че не сме ви разбрали.

_______
* Авторът е председател на управителния съвет на “??нтернет общество – България”