За емигрантите и приносът им за България

Могат ли българите, които са напуснали България от 1989 г. насам да помогнат на Родината си и как?

На пръв поглед това е странен въпрос – та кой би отказал да помогне на собствената си страна?! Но това е само на пръв поглед.
Част от напусналите България хора го направиха, защото бягаха не от икономическите проблеми, нито пък от политическите*; направиха го, защото искаха да избягат от другите българи.

Защо се случи това? Причините са много, но ето някои от тях:

Българите не харесват различните хора. Всеки, който не харесва различните от него хора е човек, от който трябва да се бяга. Защото онзи, който не харесва различните, днес няма да харесва тях, утре – циганите, вдругиден – евреите, а сетне няма да харесва никого. ?? това ще избие в една или друга посока – но със сигурност в посока, която е нецивилизована.

Хората искат да живеят в нормална среда; българите-емигранти в голямата си част са такива. Естествено е, че е имало, има и ще има тарикати, които ще се възползват от средата, за да продължат да си живеят на ръба или отвъд ръба на закона. Но на??ата задача в момента не е да се спираме върху техните проблеми; за това ще има отделна статия.
Нормалната среда предполага спокойствие – че домът ти е защитен, че колата ти е застрахована, че лекарите в болницата ще ти помогнат, ако се наложи, че родителите ти ще имат спокойни старини, че децата ти имат възможност да се изучат.

След промените на 10-и ноември тази нормалност изчезна от България. Образователната система бе на практика не подменена, а нещо по-ло??о: на мястото на идеологизираното образование дойде липса на система. Болниците започнаха да изнемогват, лекарите не получиха възможност за подобряване на квалификацията си. Възрастните хора се принудиха да търсят помощ от децата си**, а в някои случаи да ровят из кофите за боклук. За колите и жилищата няма голяма нужда да говорим – достатъчно е да се види статистиката за кражбите на лични автомобили и за взломовете на жилища.

Поставени в такава обстановка гражданите имаха избор между две възможности: да останат в България, където с предприемчивост да направят капитал или да заминат в чужбина, където с обикновена работа щяха да могат да живеят нормално и да подпомагат близките си в Родината.
Първата възможност не е по силите на всеки. Първоначалното натрупване на капитала в България бе съпроводено с липса на законност, което доведе до появата както на мутрите и влизането им в икономиката, така и по-късно до легализирането на дейностите им. Малцина бяха бизнесите, в които може??е да се работи без “защитата” от страна на новосъздадените застрахователни дружества (един такъв пример е доставката на ??нтернет).
Втората възможност бе по силите на около милион (sic!) българи, които събраха сили и средства и напуснаха страната – кой законно, кой нелегално.

Емигрантите днес са хората, които издържат близките си в България и с помощта си помагат на страната да преодолее част от сериозните икономически проблеми, пред които е изправена.***
За съжаление емигрантите не проявяват интерес към промяна на политическата обстановка в България. Доказателство за това е, че независимо от броя на отворените секции за гласуване в чужбина, броят на гласувалите българи е много нисък.
Липсата на обединена българска емиграция в чужбина не е проблем само за изграждането на отно??ения със съответната страна. Това е още една причина емигрантите да нямат реално въздействие върху политиката в България.
Ако съществува??е българско гражданско лоби, тогава емигрантите можеха да оказват въздействие върху изборите в България. При около няколко милиона българи, живеещи постоянно в чужбина и почти всеки от тях с живи роднини в България, няма нищо по-лесно от това да споделят мнението си с роднините и да им окажат влияние за техния избор.

Но емигрантите не се интересуват от реалното въздействие върху политиката. Примерът, който им дадоха министрите и депутатите на Симеон Сакскобургготски през 2001 – 2005 г. не може да стимулира масовия интерес. Този негативен пример може да стимулира неколцина предприемчиви емигранти за връщането им в България, но този интерес е продиктуван само и единствено от възможността за бърза печалба в новоразвиващите се пазари, какъвто се явява и този в България.

Защо се получи така вече обяснихме по-горе: емигрантите са различни. Те са поели риск да оставят сигурното и да “гонят Михаля”. Те не желаят да се върнат обратно в България, където да бъдат подложени на злобните и завистливи погледи на сънародниците си.

Една от на??ите задачи е не само да обясним на емигрантите колко важно е за тях, за техните близки, но и за цялата държава, ако те ре??ат да бъдат по-активни български граждани. Активни не означава непременно да пи??ат коментари във вестниците, макар че и това би помогнало, стига да има кой да ги печата. Активни не означава и да заемат публично позиции. Активни означава да следят какво става в България, да информират своите роднини за истинската същност на случващото се и да ги карат да се замислят над случващото се у нас.

Защо се налага това ли? Защото българските граждани са подложени на ежедневна информационна кампания, която протича под мотото “една лъжа казана 100 пъти става истина”. Не, не че медиите уми??лено тиражират лъжи. Те просто са жертва на жаждата си за новини.
Стига се до такива парадокси, че електронните медии искат да произвеждат новините в ефир, а печатните издания използват уникалното за България глаголно време, което е известно като “бъдещо евентуално и неопределено несвър??ено”****. Вестниците съобщават за бъдещо евентуално събитие, което може и никога да не се случи. Те съобщават такива “новини” редовно, всеки ден. Заглавия като “Вдигат пенсиите”, “Наказват полицаи”, “Ремонтират в събота и неделя” са много подвеждащи и по същество неверни. (Напр. в цитираните заглавия всъщност става дума за ре??ение на комисия в парламента да предложи промяна в закон, който ще бъде приет (може би) в някакво далечно, неопределено време. Много често този закон няма да бъде приет, а ако бъде приет, няма да е с такива текстове, които да превърнат “новината” в новина. )

Ето, това е нещо, което емигрантите могат да направят за България и тогава приносът им ще бъде не само за поддържане на търговския баланс на страната, а и за редица други положителни промени.
Емигрантите могат да обяснят по достъпен за близките им начин, че няма друг спасител на България, освен самите българи. Че новоизгряващите политици не са чудотворци и че хората трябва да почнат не само да работят добре, а и да разбират, че освен да стоят осем часа на работното си място, трябва да изискват от всеки да си вър??и работата. Така, както е в страните, в които живеят повечето емигранти – САЩ, Канада, Австралия и, разбира се, в старите членки на ЕС.

____
* – Такива проблеми има??е през 1989 г. главно за българите с турско самосъзнание, които обаче през 1989 г. емигрираха в Турция.

** – Всеки знае, че това е най-тежкото ре??ение за един родител в страна, където от хилядолетия родителите са помагали на децата си, а не обратното.

*** – Търговският баланс на България от години е отрицателен, т.е. българите потребяват повече вносни стоки, отколкото съумяват да произведат и изнесат в чужбина. В цифрово изражение това са няколко милиарда всяка година, които изтичат от страната. За сравнение – страни като Китай и Япония имат положителен търговски баланс
и това им дава възможност да избират какво и как да внасят. В България се внася основно евтина и некачествена стока от Китай, защото покупателната способност на българите е ниска, а и печалбите са по-големи.

**** – Това е мое откритие, което стана случайно, при прочитане на “новина”, над която се замислих, разтърсих и установих, че не само не е новина, но и никога няма да стане новина.

Горната статия е писана през август 2007 г. и е леко редактирана през октомври 2008 г.