В броя на “24 часа” от събота, 18.10.2008 г., има цяла страница с “грузински” вицове. Слагам “грузински” в кавички, защото по същество вицовете са почти изцяло анти-грузински.
Който ги е прочел, не може да не е останал с впечатлението, че грузинците са сексуално извратени богаташи, които мразят арменците.
За да не се чудите какво лошо има в това – как бихте се чувствали, ако в някой централен грузински вестник се появят вицове за българите като комплексирани подлизурковци, които целуват, с извинение, топките на Леонид Брежнев?
За съжаление допреди няколко години и аз самият не разбирах достатъчно добре дебелашкия ни “хумор” – явно човек свиква с него и става и негова жертва, когато живее в България. Във всеки случай вече ми прави доста голямо впечатление как в България се подиграваме с другите нации, което освен знак за липса на възпитание, издава и голяма доза комплексираност и несъобразяване с историята и чувствата на другите народи.
Нищо чудно, че у нас непрекъснато излизат такива новини:
Плевен. Надпис “Мрете!” и 2 свастики се появиха на джамията в Плевен, съобщиха за радио “Фокус” – Велико Търново от полицията в Плевен. Сигналът за деянието е подаден днес в Първо РПУ – Плевен. Полицаите незабавно са започнали проверка по случая. “извършителите на подобни деяния се установяват изключително трудно”, поясниха от полицията.
Само преди 2-3 месеца свастики и текст с подобно съдържание се появиха на стената на джамията в града. Сега авторът е изписал желязната врата на мюсюлманския храм.
Джамията в града редовно е обект на подобни изявления и рисунки, които служителите в храма старателно заличават всеки път.
Може би причината за тези надписи се крие в това, че всеки, който е бил в Истанбул, признава, че турците работят здравата, а и в България нашите съграждани с мюсюлманско вероизповедание са също сред най-работливите хора и се занимават обикновено с неща, които изискват сериозно отношение към труда.
Т.е. – различни са от нас и следователно трябва да бъдат обиждани, гонени, ругани?
Да, но не защото са различни, а заради наследствената вина (сещате се, онези пет века), която не трябва да се забравя, а също така не трябва да се оставя и те (т.е. ние – и аз съм от тях) да я забравят.