Един аспект от дейността на ДАНС:
Канят депутатите на разговор и им обясняват защо телефоните им са били поставени в режим “следене на обажданията” (не подслу??ване, а само информация, каквато всеки от нас получава от оператора).
Депутатите излизат и виждаме какво се случва: изтича информация, че от телефона на един от тях е било говорено с някакъв чужд ??пионин (кой знае защо наричан разузнавач – за справка: разузнавачите са на??ите; ??пионите са чуждите).
Вижте днес Минчо Спасов по БНТ, цитиран в “Крос“:
– Добре до??ъл на председателя на вътре??ната комисия Минчо Спасов. “ДАНС следи ??пионин. Прехваща депутати”. Понеже на няколко линии се развива този сюжет да уточним първо при вас положението какво е. За вас специално не са искани разпечатки, доколкото обявихте вчера, а е установено, че сте разговаряли или сте получили SMS на два пъти през 2006 и веднъж през 2008 година, два независими един от друг случая, с хора, които от своя страна имат контакт с чужди ??пиони или разузнавачи най-общо казано. Да уточним за втория случай, където става дума за депутат по думите на Борислав Българинов, който каза, че става дума за депутат от НДСВ, който обяснимо като ва?? колега е имал контакт с вас, но ДАНС го следи дали не контактува с чужд ??пионин.
М.С.: Колегата Българинов се е объркал. Моите думи бяха, че колега, с който работим заедно с парламента. Това, което мога да кажа е, че той въобще не е депутат.– Но е от средите на НДСВ?
М.С.: Не е от средите на НДСВ.– Човек в парламента?
М.С.:Човек, който работи в парламента, но не е от средите на НДСВ.– Служител на администрацията на Народното събрание?
М.С.:Не бих могъл да ви кажа нещо повече, защото преписката е висяща.– Служител в парламента?
М.С.: Разбира се. Неговите контакти с мен са чисто служебни и много редки, но аз използвам в такива случаи два термина, когато искам да опи??а едно лице – или мой приятел, или мой познат, или колега. Тъй като с това лице не сме приятели, затова употребих, че колега, с който работим в парламента.– Той работи друго?
М.С.: Той не е депутат.– Не е квестор?
М.С.:Не бих могъл да ви кажа повече.– Отричате категорично, че става дума за народен представител?
М.С.: Абсолютно отричам. То просто е нямало и такова твърдение. Колегата Българинов не е много точен.– А защо не може да се каже?
М.С.: Защото в момента има висяща преписка първо срещу чуждия разузнавач, който в момента резидира в България и второ срещу това лице, което ми е изпратил на мен, въпросните SMS-и, защото срещу това лице има заведена отделна разработка, която също е висяща.– Тези SMS-и съдържаха ли класифицирана информация?
М.С.: Не.– Можете ли да кажете за какво са били тези SMS-и?
М.С.: Въобще не помня, но най-вероятно за уреждане на някакъв служебен ангажимент.– Заседание на комисия или нещо такова?
М.С.: Най-вероятно нещо такова.
Е, как тогава да се изпълни желанието на депутатите (вчера ??лияна Йотова го каза в “Труд”, днес четох и други подобни изказвания при Нели Огнянова) да разберат кои материали в “Опасните” били класифицирани?
Ами ако депутатите разберат кои са класифицираните материали, това ще стане тутакси известно на всички.
?? нещо важно – те, материалите, са си там, в сайта, но кои точно са верните и кои – лъжите и клеветите, ето това мъчи депутатите.
А отговорите на тези въпроси са много лесни. Но човек трябва да чете, да мисли и да знае кога да говори и кога – не.
На??ите медии пък би трябвало да знаят кога да публикуват информация и кога – не. Но за какво ли говоря, след като се случва журналисти да записват и пускат в ефир разговори, които са “off the record”? Кажете ми медия, която не би публикувала какъвто и да е материал, дори и върху него да има гриф “секретно”, ако той е пикантен или трябва да се запази в тайна?
Но какво – само медиите ли са виновни? Не излезе ли преди време един министър и не “изпържви” ли един таен агент? Досеща ли се някой, че това деяние не е престъпление, защото много трудно ще се докаже умисъл, а то е само уми??лено… Та сега хората се питат “Ама защо още не са го осъдили онзи министър, който изнесе информацията за тайния агент Алексей Петров?” Ами не се питайте, а четете и мислете.
Кое е тайното на тайната, че има разработка със СРС-та за всички основни медии без Труд, както пи??е днес? Какъв е публичният интерес?
Парламентарният контрол върху службите е неотменим принцип на демокрацията. Отдавна трябва??е да се гарантира. ?? да не забравя – и върху бюджета на службите.
Аз не съм против парламентарния контрол, но съм за това депутатите, които го осъществяват да носят наказателна отговорност за изнасяне на информация. Дали има разработка за всички медии – това аз не знам, не съм убеден, не вярвам на депутатите, които изнасят тази информация. Ако искат да има контрол, да измислят комисия от депутати с право на допуск, комисията на Цвета Маркова да ги одобри и тогава ще им вярвам. ??наче какво излиза – всеки си говори за нещо си, но от това не следва нищо. Думите губят смисъла си там, където няма свобода. За мен в тази слободия никога няма да можем да се преборим с престъпността. Ще ти обясня по-късно тази седмица лично нещата, които няма да напи??а, защото не съм депутат и не искам да си правя PR по медиите.