Красимир Каракачанов, източник: Уикипедия
На 30-и януари се провежда заседание на Комисията по отбрана в Народното събрание. На него присъства министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който отговаря на въпроси на депутати. Един от въпросите е свързан с проведена кръгла маса на историческа тема, свързана с опитите на определени лица да оневинят пронацисткото правителство на цар Борис III и Богдан Филов за извършените от него военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Публикувам откъс от стенограмата на проведеното заседание с някои мои коментар в нея с получер шрифт, като накрая споделям изводи и заключение.
(Начало на стенограмата)
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, гости! Ще вляза в чисто политически аспект на въпроса, касаещ Министерството на отбраната.
На 17 януари, колеги, се провежда кръгла маса, организирана от БАН и Независимото историческо дружество, със съдействието на Министерството на отбраната във връзка с едно независимо изследване, в което да се изтъкне тезата, че Българската армия и по- точно Трудовите войски са били част от спасяването на българските евреи. Това го правят във връзка с честването на 27 януари, който е Денят на Холокоста. Излагат се много тези, много аргументи, дори и полковник Недялков дава обширно интервю в тази посока. Той е преподавател във Военната академия.
Но най-голямата еврейска организация в България „Шалом“ излиза с остра декларация, че това е подмяна на историческите събития, които са се случили в България. Припомням, именно в онези мрачни времена в Европа, в България се приема Закон за защита на нацията, където започват репресивни мерки срещу живеещите в България евреи. Не отричам, дебело подчертавам, не отричам факта, че държавата България е помогнала за спасяването на живеещите в страната свои сънародници евреи.
Каква е позицията на Министерството на отбраната и изобщо има ли позиция Министерството на отбраната?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Ибрямов, не съм присъствал на тази кръгла маса. Тя не е инициирана от Министерството на отбраната и там не е имало никой от политическото или военното ръководство, който да изнася доклад.
Ако ме питате, мога да Ви отговя като историк. Това няма нищо общо с Министерството, но като историк мога да Ви отговоря.
По отношение на полковник Димитър Недялков – изключителен специалист. И аз бих се доверил на неговата експертиза като преподавател във Военна академия, отколкото на политически декларации.
Ще Ви кажа като политик и аз, понеже Вие задавате политически въпроси, не като министър на отбраната, ще Ви отговоря като политик.
Прави впечатление от няколко години, че въпреки факта, подчертавам факта, единствената държава в Европа, която не пропусна нейните граждани от еврейски произход да бъдат депортирани и малтретирани или унищожени, е България.
Странно е, че г-н Каракачанов отговаря като историк и политик, но още в първото изречение по темата допуска грешки: Царство България не само е допуснала депортация на мирно еврейско население (от Тракия, Македония и Пиротско) — тя го е организирала и провела. Царство България е не просто “допуснало” (“пропуснало”) малтертиране, а го е организирала с нарочно приети закони като Закона за защита на нацията, създала е специално комисарство по еврейските въпроси и т.н. Имуществото на евреите е отнето, мъже са вкарвани в трудови лагери и т.н., и т.н.
Въпреки този факт има кръгове в България – по какви причини мога само да гадая, които се опитват не само да омаловажат тази роля, но да я отрекат, опитвайки се да намекнат за вина на българската държава, съвременната българска държава заради евреите в Македония и Тракия, или пък използвайки темата с трудовата повинност, като едва ли не някаква форма на някакво престъпление спрямо част от българските граждани.
Няма кръгове в днешна България, които да се опитват до омаловажават ролята на редица конкретни хора, които с демонстрирана гражданска смелост успяват да поставят първоначално временно спиране на депортацията, а впоследствие – и отмяната ѝ, случили се след като 11 343 души са депортирани в Треблинка, където биват убити. Никой не говори за вина на “съвременната българска държава”, разбира се (но мнозина политици говорят само за липсата на каквато и да е отговорност на българското царство за проведената депортация!). И никой не твърди, че трудовите войски са “форма на някакво престъпление”, но всеки знае, че трудовите лагери не са трудови войски (трудова повинност).
Искам само да напомня: трудовата повинност е въведена в България през 20-та или 21-ва година, ако не ме лъже паметта. (Реплики: От Стамболийски.) От Стамболийски – едно правителство, което аз не харесвам като историк, но то може да бъде определено като всякакво друго, но не и като дясно и фашисткото, напротив, то е ляво правителство. Тази трудова повинност е практика в България до не толкова далечната 1998 г., когато, ей тук, в тази зала, се взе решение за прекратяване на този вид структури в Министерството на отбраната.
През тези структури на трудови войски или строителни войски са минали стотици хиляди български граждани от всякакъв произход. Една част от тях, най-вече през последните три-четири десетилетия преди 1990 г., получаваха професия и възможност да се реализират в живота, вземайки тази професия. Сега ги виждаме да се занимават с деяния – тук вече мога да го докажа като вицепремиер по сигурността, които се наричат битова престъпност или по-сериозна престъпност, една част от това население, което се обучаваше там и получаваше знания и умения.
Не мога да се съглася – като историк го казвам, с твърдението, че строителни войски или трудовата повинност е някаква форма на геноцид или каквото и да било. През него са минавали всякакви български граждани, от всякакъв произход и вероизповедание, включително и православни българи християни, и то не по някаква форма на дискриминация.
По отношение на темата за евреите и трудовата повинност не знам какво се е говорило на тази конференция или кръгла маса, или какво е било, тъй като аз не съм присъствал. Не мога да коментирам тези, ако е имало такива тези, и каквито и да било тези там, които не съм чул, нито мога да коментирам. Благодаря.
Министърът казва, че не може да коментира тезите, буквално няколко минути, след като ги е коментирал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз, господин Министър. Бяхте достатъчно ясен.
За реплика – заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, господин Министър! Разбира се, като министър на отбраната сте и политическо лице, назначено от това правителство за управление на системите и механизмите в Министерство на отбраната.
Задавам този въпрос в качеството на народен представител от Комисията по отбрана, защото пише изрично: със съдействието на Министерство на отбраната, че се провело това мероприятие. (Шум и реплики.)
Второ, нито една политическа организация не е излязла с декларация. Цитирам и ще Ви изчета: „Председателят на „Шалом“ Алек Оскар уточни, че подготвят декларация до председателя на БАН, в която ще призоват Академията категорично да се разграничи от становища, изложени на националната кръгла маса“.
Запознайте се, тъй като казахте, че не сте се запознали със становищата, изложени на тази кръгла маса. И още нещо: „Шалом“ е член на Световния еврейски конгрес. Световният еврейски конгрес обявява всички свои съграждани евреи, независимо под каква форма, че са били репресирани, въпреки че били спасени и така нататък. Това е тяхно становище.
Моят въпрос от тази гледна точка е: какво е становището и виждането на Министерството на отбраната като съорганизатор на това мероприятие? (Реплики.)
Господа, нека да бъдем по-сдържани – не знам кое е глупост или не, аз изслушвам внимателно всеки какво казва – това е към тях. Аз съм длъжен да задам този въпрос в качеството си на народен представител. Просто питам: какво е становището на Министерството на отбраната? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Министър, за да не отиваме в дебати, които са извън…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, аз само да питам: „Шалом“ е Конституционен съд в България, Върховен съд ли е, какво е „Шалом“, че една декларация на „Шалом“ – защо не цитирахте примерно декларация на някое историческо дружество или примерно на защита на врабчетата някое дружество? „Шалом“ е една обществена организация, уважавана от мен, подчертавам. Но Вие изваждате една декларация на една обществена организация и смятате, че тази декларация би следвало да доведе до какво? Държавата България да излезе и да каже: да, ние не сме спасявали българските евреи, но ние сме виновни. За какво сме виновни?
Влизаме в един исторически спор и не мисля, че тук е мястото – в Комисията по отбрана. Като историк като ме поканите Вие, или „Шалом“, които вероятно са Ви помолили да зададете този въпрос, ще си говорим като историци. Но това не е предмет на дейността на Министерство на отбраната.
Единственото нещо, което свързва Министерството на отбраната с тази кръгла маса, е, че се е провела във Военния клуб. Ние даваме Военния клуб за всякакви форуми и за всякакви чествания. И за всякакви, не всякакви, разбира се, структури и институции, разрешени и регистрирани по законите на България.
И не виждам защо някакъв дебат, станал някъде, трябва да е предмет на дискусия в Комисията по отбрана. Аз Ви отговорих като историк. Пак казвам, по тази логика защо говорим само за евреите тогава, че бидейки в трудовата повинност. Ами, хайде да сложим и още сигурно милион и нещо български граждани – и арменци, и българи, и турци, и цигани. В различни исторически епохи, да започнем от 20-та година и да свършим до 1998 – 1999 г. Защо се концентрираме само върху една част от населението, в което в определен период е била там?
Подчертавам, господин Генерал, не намирам да е имало дискриминация, защото в това време в Българската армия и преди това, пък и след това, има и офицери, включително стигащи до чина „полковник“, мисля че и „генерал“ има, които са от еврейски произход, награждавани и в Първата и във Втората световна война с най-висшите военни отличия. Не е имало дискриминация нито в армията, нито в държавата.
Всички знаем какво е било времето в Европа и какъв е бил натискът от страна на Третия райх в държавите в Европа. Но въпреки това България, подчертавам, е единствената държава – някой бил скрил някъде, някой бил укрил и помогнал другаде – България е единствената, която не разрешава да се депортират нейните евреи. И това е публичен исторически факт, неотречен от никого.
Аз на ревизионистки теории, които искат да ревизират едно от достойнствата на българската държава държавност и политици в някакъв период, няма да ставам трубадур. Това е ревизия на един исторически факт, който твърдят някои кръгове в България или извън България. Това е тяхно право.
Аз задавам въпроса: защо и нормално ли е в Комисията по отбрана ние да ставаме проводници на подобни тези, които на практика оклеветяват българската държава, без значение в кой исторически период? За мен това е основното.
Министърът отново се опитва да прокара исторически невярната теза, че царство България е спасило “нейните” евреи. България започва депортацията на евреи от Тракия, Македония и Пиротско и я спира след натиск от страна на БПЦ, на нар.пр. Димитър Пешев и други героични българи. Опитът да бъдат представени тези 11 343 депортирани евреи като “небългарски” е абсурден – едно, че тези хора не са получили българско поданство заради антисемитските български закони, но и второ, че депортацията на мирно население е и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството независимо от това чии граждани/поданици са депортираните хора.
Министърът твърди, че ”не е имало дискриминация нито армията, нито в държавата” – нещо, което категорично не отговаря на историческите факти. Нарочно пиша по-горе “министърът”, защото подобно нещо не би могло да бъде казано от историк, какъвто е г-н Каракачанов по образование.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Министър, разрешете да се присъединя към Вас и да спрем. Вашият отговор беше достатъчно ясен.
Заповядайте, от Обединени патриоти.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да спрем, господин Генерал, тази тема.
Нямам въпрос към министъра, но като присъстващ на това събитие, което днес се използва като политическа манифестация, трябва да декларирам следното: никой няма правото да пише историята на България, още повече от неправителствени политически…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По-добре го задайте като въпрос към министъра – има ли право?
МИЛЕН МИХОВ: Момент! Това събитие беше организирано от Института за исторически изследвания към БАН с водещите учени от Софийския, Великотърновския и останали университети. Ако бяха дошли някои там, щяха да видят под какъв статут са се намирали българските евреи в Трудовите войски – българските редници, подофицери и офицери от еврейски произход!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
МИЛЕН МИХОВ: Не съм приключил.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Недейте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да ми вземете думата. Ето едно доказателство за медиите. (Показва материал с фотоси.) Моля да го снимате.
Това е снимка от трудовите лагери, които Шалом иска да превърне в „концентрационни лагери“. Това са евреи – трудови войници, с българския офицер, който сигурно е фашист. Те са изградили със своите лопати шестолъчната звезда на евреите. Това е било позволено във фашистка България. Край!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов. (Реплики.)
Нека да се върнем към типичния за тази Комисия тон и нека да спазваме правилата.
Отвън има медии, който иска, нека да излиза и да се изявява пред медиите, да си казва становището.
(Край на стенограмата)
Намесата на друг историк “в помощ на министъра” е нормално, защото г-н Михов е народен представител от ВМРО.
Това, което не е нормално, е че г-н Михов, твърди, че някой се опитвал да пише историята.
Историята си е написана, никой не може да изтрие от нея нито началото на депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пиротско, нито срамния факт, че тя е организирана и проведена от тогавашните български власти, нито светлия момент със спирането и отменянето на тази депортация, което довежда до оцеляване на по-голямата част от българските евреи.
Никой не се и опитва да стори това, но има хора, които се опитват да напишат историята по такъв начин, че неудобните за някои от днешните политици факти да бъдат подминати.
Силните политици не се страхуват от истината, а още по-малко – от историческата истина; само слабите се плашат от фактите.
Депортация на евреи от Скопие, извършвана от българските власти (1943 г.)
Оцеляването на по-голямата част от българските евреи е исторически факт, но той не може да се разглежда отделно, сякаш не е част от целия процес по налагане на антисемитската политика в царството. Тази политика започва далеч преди началото на депортацията и завършва едва няколко дни преди окупацията от СССР през 1944 г. Тя е добре документирана, както добре са документирани не само антисемитските действия на царя, но и неговите думи пред Св. Синод на БПЦ по адрес на евреите:
“Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.”
Това са историческите факти. Не бива да се страхуваме от тях, не бива да се опитваме да ги замитаме под килима на гузната съвест на някои политици, не бива да бягаме от тях.
Още по темата – в посочените мои статии в блога ми.