Цар Борис и ген. Христо Луков, лидер на СБНЛ
Всяка година около неонацисткото сборище, наречено “луков марш” се появяват хора, които популяризират митове и легенди за ръководителя на Съюза на българските национални легиони по време на Втората световна война, генерала от запаса Христо Луков.
Рекламират го не само незапознати с историята, но и хора, които би трябвало да я познават, но по едни или други съображения… не се интересуват от фактите. Сред тях, уви, има и действащи политици, вкл. и евродепутати. Събирам в тази статия някои от по-известните твърдения за Луков, заедно с фактите, които доказват, че тези твърдения не са верни.
Луков – убит от терористи, не бил поддръжник на нацизма
Евродепутатът Андрей Ковачев пише:
Снимка от ФБ-стената на Андрей Ковачев
Факт е, че Христо Луков е български генерал, убит от комунистически терористи! Който влезе в чужд дом и застреля пред детето му когото и да било, не може да бъде друг освен убиец! Факт е, че досега никой не е представил цитат, изказване или писмен източник за антисемитизъм или сеене на омраза срещу наши сънародници от страна на Христо Луков! Ако някой има такъв документ, моля да го представи! Това е изключително важно!
Факт е също така, че с паметта на този български офицер се злоупотребява за политически цели и от двете страни. Това което уж се нарича почит към българския офицер е сбор на крайно незапознати с историята млади хора и притегателен център за ксенофоби, антисемити и хора, които желаят всичко друго, но не и демокрация! Дянко Марков ги нарича “лукови глави”. Това мисля казва всичко! Нуждата от образование и историческа справедливост е крещяща! Уважавам всяка позиция, която търси истината и не сее омраза към когото и да било!
Трябва да се отбележи, че г-н Ковачев, който седи в Европейския парламент, определя антифашистките бойци като “комунистически терористи”. Интересно ще бъде да научим как биха погледнали на тази негова интерпретация на историята в Европейската народна партия, например.
По-нататък г-н Ковачев твърди, че “досега никой не е представил цитат, изказване или писмен източник…” от Луков.
Не е нужно да търсим далече, достатъчно е да погледнем какво пише в сайта на… самия луков марш, където цитират много често ген. Луков.
В статия под заглавие “Слова на ген. Луков, невероятно актуални и днес” там цитират следното:
“Няма да ни спаси Търновската конституция. Не по пътищата на конституциите Хитлер намери ония шестнадесет хиляди младежи, които се хвърлиха с парашути в Ротердам и го знаеха. И утре, ако потърси сто и шестдесет хиляди души, за да се хвърлят с парашути в Англия, пак ще ги намери, защото създаде новия човек, с нов светоглед, със съзнателната саможертва на личността пред нацията той успя да наложи Германия над цял свят и да я поведе от победи към победи.”
В статията “Спомени и факти” пък пише, наред с другото, че Луков е бил в изключително близки отношения с Гьоринг.
В статията “Живот и дело” се среща и този текст:
“Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.”
Забележете – Христо Луков не отрича, че “благодарение на Хитлер”… “получихме Тракия, Македония”. Това – в скоби, за хората, които твърдят, че България нямала нищо общо с тези земи през 1941 – 1944 г., но и нещо по-важно: Луков е готов да поведе войските на Източния фронт. А в страната започва реализирането на “мечтите” да бъдат изпратени български войници на фронта. “Мечти”, които Луков подкрепя и насърчава!
Г-н Ковачев по-нататък цинично цитира Дянко Марков – човекът, останал в историята с изказването си пред Народното събрание, в което определи българските евреи от Тракия, Македония и Пиротско, депортирани от царство България в Треблинка, като… “враждебно население”!? И същият Дянко Марков, който години по-късно каза, че те били депортирани “в сравнително прилични условия”.
Луков – “спасител на Кюстендил”
В същата статия (“Живот и дело”) в сайта на луков марш се среща и един друг мит за Христо Луков:
“Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.”
Няма смисъл да се коментират патоса и нереалността на тази случка. Но във Фейсбук има интересен коментар от Ивайло Миленков:
“Тази ‘легенда’ е разпространена от Борис Станимиров – депутат и функционер от ДСБ. По-късно тази легенда е подхваната от всякакви кафяви формации и псевдо-историци за да легитимират важността на Луков за България чрез измисления героизъм. Когато попитах Борис Станимиров по e-mail, да сподели историческите извори, на които е базирал тази спорна статия, от която тръгна легендата за героизма на Луков – той ми отговори:
“Здравейте,
Доколкото си спомням, четох го във военно списание от периода между двете войни. Беше отдавна и нямам точен спомен за заглавие и брой. Възможно е версията да е поукрасена, но в основната си част е вярна – Луков е бил на позиция при Кюстендил като майор и градът остава от българска страна, благодарение на удържаната позиция. Ако военните историци имат желание, биха могли да издирят документите около тези събития.
Поздрави!””
Г-н Миленков коментира:
Корица на книгата “Моята служба”
“1.1 Има подобна история, но тя се отнася за майор Балтаджиев. Подробно е описана в [книгата на Величко Величков (2011). „Моята служба. Военна автобиография“. София: Общински дарителски фонд „Средец“.]
1.2 По това време отделението (не батареята) което е командвал Луков в този ден е било на 80-100 км на юг от самия Кюстендил – между Пехчево и Берово в Малешевските планини. Информация за това има пак в тази книга на Величков, а и на други места. “Луков може да е участвал в боя само ако предположим, че е дезертирал от отделението си и самосиндикално е отишъл в друга войскова част. Което не ми се вярва. Бил си е читав артилерийски офицер”.
…
Да видим как съратниците на самия Луков отбелязват 40 дни от смъртта му; обърнете внимание какво пишат за евреите:
Некролог, посветен на 40 дни от кончината на Луков.
…
Съюз на българските национални легиони
Мнозина представят тази организация като патриотична, родолюбива и др.п., като най-често подреждат изреченията по този начин:
Тежко спекулативни и исторически неверни са и твърденията, че Луков е националсоциалист, защото е бил лидер на Българските национални легиони – една родолюбива младежка организация, която е отричала насилието и не е извършвала убийства, за разлика от ремсистите, които са били младата ударна бойна смяна на терористичната БКП. (“Фактор”)
Да видим що за организация е СБНЛ. Можем да прочетем какво пише в Рапорт от Областния директор на Бургаската областна дирекция на МВРНЗ на 28.02.1942 г. за С.Б.Н.Л. до министъра:
…
Полицейски рапорт (откъс)
“2. Дейност и прояви
Дейността на легионерите в областта се очертава в следните направления:
а) борба с комунизма, еврейството, масонството, левичарството и пораженството, чорбаджиите и пр.
в) прокламиране на една друга система на управление в страната, сходна с националсоциализма.”
Или да цитираме какво пише в позив на легионерите от 26.05.1943 г.:
Позив на легионерите от 1943 г.
…Българските легионери искат да погледнат опасността ясно и затова правят своето сериозно предупреждение:
– Не изселвайте евреите из българските провинциални градове! Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени ВОЙНИЦИ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕ.”
Да видим и друг позив на СБНЛ, който цитирам изцяло (благодарение на Весислава Танчева; аз само добавих и снимката от архива):
„Кой покровителства българските ЕВРЕИ?“
Защо се вдигна напоследък толкова шум около положението и съдбата на еврейството в България?
Кой и защо организира у нас широката акция в тяхна защита?
Ето каква е истината:
От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000 (обърнете внимание на факта, че от СБНЛ посочват броя на всички евреи по онова време на територията на царството; както знаем 11 343 от тях са депортирани, а 48 000 оцеляват в тежки условия, с отнети права и имущество, и т.н. – б.м., В.М.).
Позив на СБНЛ срещу евреите
Правителството на Богдан Филов, вместо да използва този рядък и единствен случай да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност. То се съгласява от „кумова срама“ да бъдат изселени само евреите от новоосвободените земи в Тракия и Македония очевидно защото еврейският елемент там няма още покровители и влияние на каквото се радват евреите от старите предели на царството. Оказва се обаче, че броят на евреите от новоосвободените земи е недостатъчен, за да попълни уговорения с Германия контингент за изселване, поради което става нужда да се включат известен брой евреи от Югозападния край на стара България. Едва що взето това решение, и народните представители от „засегнатите“ избирателни колегии удавят респективния министър в бурни протести, възмущения, закани и предупреждения. Между тях са подпредседателят на камарата, масонът Димитър Пешев, „апологетът“ на новия ред у нас Сотир Янев, представителят на „третото поколение“ в парламента Бошко Ковачевски и отбор все такива „безкомпромисни борци“ за национална България. Тяхната акция успява, Министерският съвет отстъпва пред ходатайствата и евреите от Дупнишко-Кюстендилския край, както и всички евреи от старите предели на царството, остават по местата си. Доволни са всички: евреите, защото ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите на еврейството в чужбина, защото се запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства. И Радио Лондон възкликна: „Чичото оздравя!“ Тази еврейска историйка у нас е знаменателна. Който има уши, нека слуша, и който има очи, нека вижда! Тя сваля маската на днешната масонска власт, която само спекулира с еврейския въпрос, а на практика кърми „змията в пазвата“, срещу която правителствени глашатаи само вдигат шум. Легионерска България единствена е гарант за истинската национална революция, която ще спаси нацията и ще укрепи здраво трона! Да си вървят книжниците и фарисеите от масонските ложи, заклети покровители и използвачи на еврейството! Съюз на българските национални легиони. ЦДА ЧП, 136к, а.е.6, лист 16. Печатно, циклостил.”
Този и друг подобни позиви не са изолирани; ето какво пише в “Боен зов”, орган на “Калоянци”:
Боен зов – призив
Да видим какво пише и в брошурата “Към българския народ”, издадена от СБНЛ през 1943 г., наред с другото:
СБНЛ – Към българския народ
“…такъв режим услужва на интернационалната престъпна идея за обезличаване, нравствено проваляне и оскотяване на народите, най-вече на жизнените и млади народи, за да се закрепи и подсили световното политическо господство на масоните, стопанското и финансово владичество на евреите, за да се осъществи върху робията на народите СВЕТОВНАТА ЕВРЕЙСКА РЕПУБЛИКА.” (така е в оригинала, с главни букви – б.м., В.М.) и още:
“Заявяваме! ГОТОВИ СМЕ ДА ТРЪГНЕМ НА ПОХОД В ШУМАДИЯ, НА ИЗТОК И ЗАПАД, НА ЮГ И В АФРИКА, ЗАЩОТО ТАМ СЕ КОВЕ И НАШАТА НАЦИОНАЛНА СЪДБА.”
Разбира се, подобни позиви има и от организации, към които СБНЛ спада или симпатизира, например този, подписан от Комитет на обединените национални сили на България, в който пише:
Позив “Зов за единство” – 3-и март 1944 г.
“То, световното юдомасонство, чрез своите верни оръдия у нас, направи всичко необходимо, за да не позволи на българския народ да завърши успешно борбата срещу еврейската плутокрация и комунизма и за изграждането на чисто българска народна държава.”
и
“Играта на евреите е твърде проста:
Чрез връзките на юдомасонството те пречат на цялостно преданите на своя народ българи да достигнат до ръководството на държавната власт и чрез нея да изразят народните тежнения и да задоволят правилно народните нужди.
Чрез комунизма пък същите евреи бунтуват народа и го подтикват към разрушаване на собствената му държава.”
Изводите от всички посочени документи са повече от два, но тези са най-важните:
-
СБНЛ е антисемитска, антидемократична и пронацистка организация.
-
Лидерът на СБНЛ е човек, който подкрепя изразените становища, уставни и др. документи на организацията, която оглавява.