Заглавие в Клуб Z. Снимка: компютърен екран
Симеон Сакскобургготски е публикувал едно странно съобщение “до медиите”, както казва, “В ОТГОВОР НА МНОГОБРОЙНИТЕ ЗАПИТВАНИЯ ЗАЩО НЕ Е ПРИСЪСТВАЛ НА ВЪЗПОМЕНАНИЕТО, ПОСВЕТЕНО НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ”.
В “съобщението” г-н Сакскобургготски пише:
“С болка и прискърбие констатирам за пореден път, че дори в кръговете на властта, а и в част от обществото, битуват късопаметни и промити мозъци. Ако приемем твърдението, че през годините 1935-1943 България е еднолично управлявана от Цар Борис ІІІ, то дали нашите евреи щяха да бъдат спасени без изричната воля на Царя?
При наличието на неоспорими факти, документи и прочее, неспоменаването на името на Цар Борис ІІІ като определящ фактор за спасението, сочи за девалвация на настоящата ценностна система.
В деня, в който си прощаваме взаимно, разбира се, прощавам това невежество, но няма да забравя оскърблението към паметта на баща ми. През онези години само той като държавен глава посмя да се опълчи на Хитлер, за да опази нашите сънародници от еврейско потекло. Куражът му тогава, дори с риск за неговия живот, се признава и почита по света.”
Г-н Симеон Сакскобургготски никога не е признал никаква отговорност на баща си за започването на депортацията на евреите през март 1943 г., но сега той твърди, че се бил опълчил на Хитлер, за да опази нашите сънародници евреи. Разбира се, няма как цар Борис III да е отговорен само за доброто, но не и за лошото, случило се по време на неговото царуване. Но в текста му има и много други противоречия. Г-н Сакскобургготски пише: “Ако приемем твърдението, че през годините 1935-1943 България е еднолично управлявана от цар Борис III…” Изглежда Симеон Сакскобургготски или не познава историята, или се съмнява в едноличното управление на баща си. Но, разбира се, ако Борис III не е управлявал еднолично, тогава той не може да има каквото и да е участие в спирането на депортацията. Т.е., в опита си да изкара баща си не като еднолично и антидемократично управляващ царството, той на практика отнема единствения аргумент на неговите фенове, че царят може би има някаква роля във временното спиране на депортацията – решение, до което е доведен не доброволно, а под натиск от страна на Българската православна църква (БПЦ), народни представители, дейци от творческите съюзи, общественици и др.п.
Преди да прочетете отговора на Организацията на евреите в България “Шалом”, публикуван по-долу, да видим какво пише на официалния сайт на Симеон, който се намира под домейна kingsimeon.bg.
“той [царят – б.м., В.М.] има последната дума за всички важни решения.”
Значи няма съмнение, че той е имал последната дума, за да се започне депортацията, което безспорно е също толкова важно решение, колкото и временното ѝ спиране.
“[Димитър Пешев и депутати] остро осъждат политиката на правителството по така наречения „еврейски въпрос”.
Политиката е осъдена от няколко депутати, но тя е дело е на назначеното от царя правителство, в условията на еднолично царско управление след 19-и май 1934 г. Впрочем, исторически факт е, че управлението е еднолично, независимо от подхвърлените думи на Симеон Сакскобургготски, защото Народното събрание не действа постоянно, а понякога – когато на царя му скимне.
“Накрая на заседанието [на Св. Синод – б.м., В.М.] решават наместник-председателя Видинският митрополит Неофит да търси възможност да бъде приет от Царя, на когото възлагат най-големи надежди.”
Тук не можем да не си спомним какво са чули същите владици по време на една от срещите им с царя, на 22.06.1943 г.: „Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“
“Невъзможността да спаси евреите от „новите земи” прави Царя особено чувствителен към съдбата на евреите в старите предели на България. Той поддържа приятелските отношения с много семейства от еврейски произход. “
Аргументът “имам приятели евреи” е отдавна признат за доказателство за антисемитизъм. За “невъзможността” няма какво да говорим, защото изобщо не е била обсъждана такава възможност; нещо повече – някои защитници на царя и неговия пронацистки режим твърдят, че депортацията била организирана от някакво митично “германско командване”, че царство България нямало някаква съществена роля. Е, ако беше така (да уточня – не е!), тогава как царят би могъл да се намеси – нещо, което се твърди на сайта на Симеон:
“[жителите в Кюстендил] Разбрали, че пред тях се намира един от „конвоите на смъртта” и се опитали да разбият вагоните, за да освободят затворените. Марион Станчова незабавно търси връзка с Царица Иоанна. Тя съобщава на Царя тревожната новина. Н.В. Борис ІІІ нарежда незабавна проверка, но влакът вече е напуснал българската територия.”
Как така жителите са знаели, че това са конвои на смъртта, а правителството и царят не са го знаели? И как цар Борис III нарежда проверка, ако депортацията е дело на “германското командване”? Нещо повече – някои от защитниците на пронацисткото управление на Борис III твърдят, че по онова време никой не е знаел, че депортираните биват изпращани на смърт (независимо от обратното, описано в дневника на Филов). Как така никой не знае, но жителите на Кюстендил знаят? И защо, ако няма опасност за тези хора и, по думите на Дянко Марков, това “враждебно население” е депортирано в “сравнително човешки условия”, ще се намесва царят?
“…през януари 1941 г., правителството на Богдан Филов прокарва Закона за защита на нацията, който ограничава гражданските права на 50-те хиляди български евреи.”
Тези закони са подписани от цар Борис III. Това не е “важно решение”, като споменатото по-горе, а си е редовно решение, каквито царят е приемал ако не всеки ден, то всеки път, когато НС му е пращало закони. Не е известно царят да е наложил “вето” върху антисемитските закони, нещо повече – правителството не е трябвало да “прокарва ЗЗН”, а той си е бил приет от същите депутати, някои от които две години по-късно подписват и писмото на Пешев.
В отговор на съобщението, “Шалом” публикува следната декларация:
“По повод изявлението, разпространено до медиите от секретариата на Симеон Сакскобургготски, Организацията на евреите в България „Шалом“, като легитимен представител на българската еврейска общност пред българската държава и Световния еврейски конгрес, партньор на Мемориалния център в памет на жертвите на Холокоста „Яд Вашем“ и Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон, прави следното уточнение.
В годините на Втората световна война профашисткото правителство на Богдан Филов внася и приема позорния Закон за защита на нацията в унисон с унисон с Нюрнбергските закони на расистка и националсоциалистическа основа. Законът е утвърден е с Указ № 3 / 21 януари 1941 г., подписан от Цар Борис III. Дни след това Царство България слага край на политиката си на неутралитет и с подпис на министър-председателя от 1 март 1941 г. влиза в Тристранния пакт като съюзник на Хитлеристка Германия. Към Министерството на вътрешните работи и народното здраве се учредява Комисарство по еврейските въпроси, което да следи за изпълнението на Закона за защита на нацията. По този начин 48 000 български евреи са подложени на унижения и страдания, оставайки без политически и граждански права. Ограниченията са и във връзка с личността, имуществената и професионално-стопанската им дейност. Над 9 000 мъже – български граждани от еврейски произход полагат безплатен робски труд в лагери и трудови групи.
Именно Главният комисар по еврейските въпроси Александър Белев слага подписа си под споразумението Белев-Данекер на 22 февруари 1943 г. за депортиране на 20 000 евреи от „новоприсъединените земи“ в Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Пиротско и „старите предели” на Царство България.
Ролята на Цар Борис III за несъстоялата се депортация на евреите от „старите предели“ остава неизяснена и до днес. Българските евреи – у нас и по света, нямат единна позиция, нито разполагат с конкретни неоспорими доказателства, за неговите принос и заслуга като едноличен владетел. В Централния държавен архив се пазят обаче десетките писма, изпратени от творчески и професионални съюзи, от Светия синод на Българската православна църква, както и позициите на представители на българската нефашистка общественост. Може да бъде прочетено протестното изложение от подпредседателя на XXV ОНС Димитър Пешев и 42-ма народни представители до министър-председателя Богдан Филов против изселването на евреите извън границите на България. За този акт ние, българските евреите, ще бъдем винаги благодарни. За съжаление, 11 343 наши сънародници от териториите под българска администрация бяха депортирани и тяхната съдба е исторически факт, който не може да бъде отречен. Тяхната памет почитаме редом със спасението всяка година на 10 март.
Организацията на евреите в България „Шалом“ почита паметта на всички знайни и незнайни спасители – доблестни граждани, общественици, интелектуалци, духовници и народни представители, които са извършили един висок акт на хуманизъм в годините на Втората Световна война. Затова и Институтът за съхранение на паметта за Холокоста в България към ОЕБ „Шалом“ издирва свидетелства – разкази на очевидци и документи, които по категоричен начин доказват себеотрицанието и високия морал на българската общественост, чиято гражданска позиция се оказва съдбоносна.
Ние техните наследници – на спасени и спасители, имаме важната задача да пазим, помним и продължим завета на достойните ни предци и да предадем техния светъл пример на идните поколения.”
Снимки от шествие на толерантността и единението на българския народ по повод Деня на спасението на българските евреи – 10 март. Снимка: “Шалом”
Читателю, когато прочетеш двете съобщения, вероятно ще се учудиш: не е ли странно, че Симеон Сакскобургготски отказва да отдаде почит на загиналите евреи и едновременно с това признателност към усилията на широката българска общественост за спирането на депортацията? И поводът за това е, че шествието (снимки от него има в тази статия) било оскърбление към паметта на баща му? И с какво точно я оскърбява, след като става дума за историческата истина за отговорността на царя за пронацистката политика на царството по времето на войната?
Нима не е оскърбление към паметта на загиналите 11 343 души това, че синът на цар Борис III отказва да почете паметта им?
Или може би ще си кажеш, че не е странно, защото от всичко написано е ясно, че баща му, царят, не само е знаел за всичко, което се случва, но и носи отговорността за приемането на антисемитските закони (влизат в сила с негов подпис), за строгото им прилагане (изпълняват ги органите на неговата еднолична власт) и за започването на депортацията (осъществено от неговия кабинет, начело с Филов) – защото всичко това е извършено без никакъв вътрешен натиск или съпротива.
И обратното, когато попада под натиска на БПЦ, на депутати и общественици, той се скрива, както казват от Св. Синод и не може да бъде открит – прийом, с който той е известен и в други кризисни случаи.
Снимки от шествие на толерантността и единението на българския народ по повод Деня на спасението на българските евреи – 10 март. Снимка: “Шалом”
Снимки от шествие на толерантността и единението на българския народ по повод Деня на спасението на българските евреи – 10 март. Снимка: “Шалом”
Снимки от шествие на толерантността и единението на българския народ по повод Деня на спасението на българските евреи – 10 март. Снимка: “Шалом”
Снимки от шествие на толерантността и единението на българския народ по повод Деня на спасението на българските евреи – 10 март. Снимка: “Шалом”
Снимки от шествие на толерантността и единението на българския народ по повод Деня на спасението на българските евреи – 10 март. Снимка: “Шалом”
При всяко положение, от съобщението на Симеон Сакскобургготски става ясно, че човекът не приема историята като това, което се е случило, а като онова, което му се иска да се е случило. За съжаление няма как да се случи подобно нещо. Историята не може да бъде променена. Депортираните български евреи загиват в Треблинка. Отговорността за депортацията е на царя и неговия кабинет. Документите са много и са ясни. Ако някой не ги е чел, може да се запознае с тях – в съкратен и удобен за четене вид – в статията със заглавие “Отговорна ли е България за депортацията на евреите?” Или в тази. Или в тази. Или в още десетки други статии и книги.
Прочетете ги, помислете и сами решете дали мозъкът на г-н Сакскобургготски е късопаметен*, промит или и двете, или нито едното, нито другото.
______
* Заглавието звучи провокационно, но не толкова, колкото текстът на г-н Сакскобургготски. И е въпрос, зададен въз основа на цитирания текст.