Ултра русияфили се опитват да “респектират” (малтретират) автора на “Измамата Сан Стефано”

Уважаеми читатели,
Не, думата “русияфили” не е грешна – традиционно се говори за русофили, но в случая става дума за хора, които могат да бъдат обяснени за по-лесно като такива, обичащи държавата Русия, нежели руската култура или руския народ. Впрочем, съдейки по описаното поведение, тези, хм, хора вероятно не са чели нищо от руските класици и критици именно на руската държава. За тях е това откровение на Лев Толстой (“За държавата”, 1909 г.):

“За пръв път ясно разбрах какво е това държавата. А как, струва ми се, просто и леко би било да се разбере това. Не се страхувам, че ще изглеждам смешен; признавам си повода, който ми разкри цялата тази работа. Връщах се от разходка, когато ме настигна с шейната си живеещият у нас стражар. Бях уморен, та седнах до него и се разприказвахме. Попитах го защо стои в тази гнусна служба. А той просто ми отговори, че знае и чувства, че работата е гадна, но никъде не би могъл да получи 35 рубли на месец, колкото му плаща държавата. И изведнъж всичко ми се изясни! В това е всичко. Цялото велико устройство на държавата е основано на това, че стражарят получава 35 рубли, докато ако не беше такъв, щеше да получава 8.
И за пръв път ясно разбрах каква е работата. А колко лесно би трябвало да е да я разбера.
Така, де, всичко, което се прави в това признато за толкова възвишено и тържествено учреждение, наречено държава – всичко се прави само в името на тези мотиви, заради които служи стражарят. И всички тези царе, министри, архиереи, генерали правят същото като стражаря. Разликата е само в това (и е в полза на стражаря), че ако той загуби работата си, ще изкарва поне 8 рубли на месец, докато царете, митрополитите, сенаторите, ако напуснат постовете си, няма да могат пукнат петак да изкарат за коричка хляб.”

Уважаеми читатели,
Препечатвам статията на Иво Инджев от блога му, защото става дума за изключително опасно, общественоопасно явление и нагъл опит да бъде запушена устата – с физическа заплаха! – на един журналист и писател, който от години разгласява истинските обстоятелства и факти около историята на България и отношението на Русия към нея от средата на XIX в. та до наши дни.

Б.м. – Вени Марковски

Организирана престъпна група русофили ме нападна в Добрич

Банда русофилски провокатори се опита снощи да осуети представянето на книгата (ми) “Измамата “Сан Стефано” в град Добрич.

Иво Инджев пред паметника на ген. Колев

Рокерската банда, имитираща руските “Нощни вълци”, извърши това публично в българския град, който не само отхвърли натрапеното му по времето съветската окупация название Толбухин, но и издигна за първи път в страната на пиедестал ( на мястото на някогашния паметник на съветския маршал) победителя на руските агресори в Добруджа генерал Иван Колев (на снимката)

Бях поканен от Регионалната библиотека „Дора Габе”, Общобългарския съюз „Истина” и от общината в град Добрич на среща с читатели, но изпратени от Варна моторизирани агресори буквално ме нападна, окупирайки първите редове в залата на библиотеката. 

Още с влизането ми се опитаха да ми попречат да стигна да импровизираната трибуна (опита се да стори това разкраченият екстремист, един от най-агресивните нападатели, на снимката вдясно)

Момент от представяне на книгата в Добрич

Обърнах се към тях с призив да не провалят срещата с читателите, каквито те не са. Провокаторите от варненското подразделение на путинските “Нощни вълци” обаче започнаха на вият злобно с обиди и закани, че няма да допуснат “предател” като мен да говори за “предателската си книга” – същата, която никой от тях не беше чел.

В продължение на 25 минути, през които бях наричан “боклук” ( спестявам циничното изкривяване на фамилното ми име, с което ме наричаха) и с призиви да бъда разстрелян дузина мъже в черни кожени якета и две жени от същата компания крещяха обичайните за русофилите “въпроси” колко ми плащат американците. Един от тях врещеше, че не съм историк по образование и нямам право да пиша книги на историческа тема. В тон с препоръката на проф. Нина Дюлгерова, която призова във в. “Труд” вчера да бъде “спряна свободната журналистика” в мое лице. http://ivo.bg/2019/03/07/ще-съдя-нина-дюлгерова-за-клевета/

Провокаторите, надъхани в социалните мрежи от варненската партия “Възраждане”, чийто лидер Костадин Костадинов е едновременно сред организаторите на “Луков марш” и участник в митингите на БСП, не позволиха на водещия Георги Чунчуков да говори и бяха на косъм да го нападнат физически, побутвайки го да си ходи.

Всичко, което можах да направя срещу тази банда, беше да запазя мълчание, седнал на няколко метра в пълно обкръжение като заложник в очакване на полицията. Макар хулиганите да се подиграваха на призивите на нормалните хора да бъдат извикани пазителите на реда, когато това най-накрая се случи повечето от тях си подвиха опашката и се ометоха. Останаха само неколцина, но напълно “достатъчни” със заплашителното си присъствие “герои”   с явното намерение да ме “респектират” от упор ако започна да говоря.

Точно срещу мен на един скок разстояние се блещеше здравеняк с кожено яке и големи железни пръстени на юмруците (на снимката).

На първа “бойна линия” остана и най-забележимият от глутница “вълк” – на вид близо 2 метра висок, вероятно към 120 килограмов русофил (във видеото се бори за място с една жена, която нарочно му зае мястото на стола)

Съзнавайки явно, че дори не е нужно да говори, за да изпрати чрез външния си вид съответното послание, въпросният великан остана в позата на застрашителен сфинкс до края на вечерта на метри от трибуната.

В един момент, когато численото превъзходство в залата наклони везните към нормалните хора, дошли за среща с автора на книгата, провокативните подмятания на хулиганите стихнаха и бяха сведени до епизодични реплики на моето изложение. Залата обаче насъбра смелост и на няколко пъти насмете агресорите с призиви да се махат всички “руски мекерета”. 

Най-истеричният от мекеретата, единственият облечен цивилно, а не като паравоенен руски моторист, беше разпознат от публиката като “трансилванец” , на което той отвърна с цинизми, обичайни за подобни простаци. Но когато видя, че въпреки обидите към мен и призивите му да бъда разстрелян нямам намерение да се откажа, почти се разрева от безсилие, че си искал историята, каквато си я знае и за да не слуша “предателското й пренаписване” хукна към изхода за облекчение на гражданите, грачейки клетви по мой адрес.

Срещата с читателите все пак се състоя.

След нея полицаите поискаха от мен да напиша показания за инцидента. Предложиха ми охрана, но се подписах под протокола, че не желая да ангажирам повече полицията.

Увисва обаче въпросът за това как да бъде окачествена подобна терористична акция, съгласувана и ръководена от една национал-социалистическа партия. Да кажат юристите. За мен това беше организирана престъпна група, действаща в интерес на чужда държава и нейната хибридна война срещу България.

Още по темата – тук.

Продължението – в сайта на Иво Инджев, статия със заглавие

Вашето съжаление имаше значение докато бях жив

This entry was posted in Bulgaria, история, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.