още е рано подобен документ да стане част от българския обществен (а и правен) живот.
Някои хора може да продължават да си мислят, че Истанбулската конвецния трябва(ше) да бъде приета и ратифицирана, но има общество, партии, а вече и Конституционен съд, който при това прие с 8:4 решението си (а не с 6:6, както бе за ДПС, например), че тя противоречи на Конституцията.
Може да не ви/ни харесва, но не забравяйте, че утре може да има някое решение, което да не се хареса на тържествуващите и подиграващите се над “либералите” сега и тогава унилите днес ще изпитват други чувства.
Въпросът не е личен, а обществен.
Знаем какво се случи, когато държавата се опита за 10 години да създаде онова, за което на други народи са били необходими 100 години — едно “недоносче”, по думите на Т. Живков.
Моля привържениците на ИК да не се опитват да напъхат и демокрацията в този режим, за да не се окаже и тя “недоносче”. Това може да се получи по естествен път на реакция, когато се правят опити за набутване насила в главите на хората чувството, че са назадничави и “не вървят в крак с Европа”.
Да не стане така, че вместо да изпишат вежди, привържениците на ИК извадят очите на своите опоненти!
А за опонентите – не забравяйте, че това, над което се надсмивате днес, може да ви се случи утре, защото каквото искате и вършите спрямо ближните си, такова ще ви се върне.
_____
* – На картинката – страните в зелено са ратифицирали ИК, в жълто – са я подписали, а в червено – не са сторили нито едното, нито другото.